"Забраната на критическото мислене по отношение на един-единствен обект води до обедняване на критическата способност на човека в други сфери на мисленето и, следователно, затруднява употребата на разума като цяло."

 

- Зигмунд Фройд

Имено. За теб, този обект е Ошо.

Имено. За теб, този обект е Ошо.

Много ограничено мислиш, Скепс, ако мислиш, че за мен единствената Истина е Ошо.  Лек и слънчев ден  с много настроение ти желая, Скепси !

И не се страхувай от нищо !

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=F194kbyY8EI

Редактирано 14 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Лек и слънчев ден  с много настроение ти желая, Скепси !

Благодаря ти! Да ти се връща двойно! Поздрав и за ТЕБ.

Благодаря ти! Да ти се връща двойно! Поздрав и за ТЕБ.

Благодаря, Скепс ! Обожавам източните мелодии...

Сега схващам. Точна статистика не може да се даде, по-точно няма, но наша Aumi знае, че повечето мюсюлмани по нашия бял свят са размирни. И то, не да кажеш обикновени квартални хулигани, ами терористи, насилници и коскоджа ми ти (забравих последната дума). Това е особен вид вътрешно знание, чиито извори лежат сред основателите на българският христиан-суфийски тарикат наречен "Собствено Откровение". Приятни сънища...

Свободен си да си мислиш, каквото си искаш.

Но то може да няма нищо общо с истината...

Разбира се...

Човек на свободата. Той затова е бил опасен. Разбира се до определен момент. След като римската аристокрация е спуснала опорните точки, нещата са се обърнали на 180 градуса. Всяко ново нещо е добре или не толкова добре забравено старо нещо.

Може и така да се каже. 

А как ?

Като кажеш каква е твоята религия и ги сравниш. Сравниш следствията. Друг начин няма. Има, но не е за форум. Тук нито можем да се бием, нито да хвърляме жребий, нито да гласуваме. Е, можем да правим компромиси, но те пак се опират на сравнение на следствията.

Като кажеш каква е твоята религия и ги сравниш. Сравниш следствията. Друг начин няма. Има, но не е за форум. Тук нито можем да се бием, нито да хвърляме жребий, нито да гласуваме. Е, можем да правим компромиси, но те пак се опират на сравнение на следствията.

А ако моята религия, е религия на Свободата ?

Абсолютно никакво значение няма. Просто е нужно да конкретизираш, след като критикуваш конкретна вяра. Идеята ми е, че умозрителна критика на вярата е възможна и смислена, само на базата на сравнение на следствията. Причините са недоказуеми. Те се приемат на доверие. Те не могат да се атакуват умозрително. Безсмислено е да караш човек да доказва това в което вярва. За него това е безсмислено да се доказва. То е вярно, защото той вярва в него. Вярата е винаги вярна. Затова и се вика вяра.ППГорното не е човеколюбие и верска търпимост, а е суха логика.

Редактирано 15 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Абсолютно никакво значение няма. Просто е нужно да конкретизираш, след като критикуваш конкретна вяра. Идеята ми е, че умозрителна критика на вярата е възможна и смислена, само на базата на сравнение на следствията. Причините са недоказуеми. Те се приемат на доверие. Те не могат да се атакуват умозрително. Безсмислено е да караш човек да доказва това в което вярва. За него това е безсмислено да се доказва. То е вярно, защото той вярва в него. Вярата е винаги вярна. Затова и се вика вяра.

Благодаря, разбрах.

Значи каквито и слаби страни да се показват на даден човек следващ дадена религия, за него те не са слаби, защото той вярва, че това е истината и няма друга истина освен тази в която е повярвал.Че това е най-правилното, че то не може да бъде грешно, само защото неговата вяра или религия казва че е така.

Редактирано 15 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

Не е толкова лесно да се разбере. Разбрал си само ако си схванал, че логически неправилно мисли този, който атакува вярата по гореспоменатия начин. Виновен (неправилномислещ) е той, а не вярващият, чиято вяра атакува по този неправилен начин.

много ви смешно няма що

като го видите тогава говорете пак

много ви смешно няма що

като го видите тогава говорете пак

Батков ли? Споко, където е негова територия, дявола не смее да припари.

Батков ли? Споко, където е негова територия, дявола не смее да припари.

дам, те са приятелчета така е

 

..................

 

Защо си мислите, че вие винаги сте прави, а че другите винаги грешат ?

Защото имате предварително изградени нагласи в ума си.

Нали казвахте, че няма обективна истина ? Защо тогава просто не приемете че нашите истини са различни.Ако бях казала с мои думи, че Ошо казва еди какво си, а не бях дала цитат, пак щеше да кажеш същото.Затова предпочитам да цитирам, а не да преразказвам.

Редактирано 18 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

 

Реторичния трик - задаване на въпросително изречение, което всъщност не е въпрос, а е поставено за да се даде с него последващ "ОТГОВОР" доста добре позиционира допълнително нивото.

Бих попитал все пак относно разсъжденията в множественото число - кои сме тия "ВИЕ", и кои сте "ДРУГИТЕ"?

Как стана така, че НИЕ винаги сме "ПРАВИ" - според какво, според кого... това не е ясно - просто една импулсивна реакция излязла чрез думички..

 

Както вече написах - думите показват изразяващия се с тях. Отношението към думичките показва и отношението към СЕБЕ СИ. Отношението към себе си - липсата или наличието му... и в каква степен.

Обичам реторичните въпроси. Нещо против ?Ти си от групата на тези, които мислят, че винаги те са прави. Другите от същата група, знаят кои са.

Напълно съм съгласна с подчертаното. Всички ние, в това число и ти, се изразяваме чрез думите. Няма как другояче ...след като пишем без да се виждаме. Ако се виждахме, можеше и без да говорим да изразяваме себе си. 

Момчета, не забравяйте, че темата е за Ошо и неговата философия.

 

Специално за Рамус. Да прочете кои са пречките пред него. Предлагам му специално да наблегне на втората и третата пречка.

 

Петте пречки за човека от ОШО :

 

Природата дава на всекиго енергия, която е творческа. Тя се превръща в разрушителна само тогава, когато бъде възпрепятствана, когато не се позволява никакъв естествен поток

 

Първата пречка: Себесъзнание - Себесъзнанието е болест. Съзнанието е здраве, себесъзнанието е болест - нещо е сгрешено. Себесъзнанието е болезненост. Себесъзнанието е замръзнало състояние, блокирано. Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е разликата между себесъзнанието и съзнанието. Съзнанието няма никаква идея за „Аз", за его. То няма идея за отделеността на човека от съществуванието. То не познава никакви бариери, никакви граници. То е едно със съществуванието, в състояние на дълбоко единство.Няма конфликт между индивидуалното и цялото.Човек просто тече в цялото и цялото тече в него. То е като дишането: вдишваш, издишваш - когато вдишваш, цялото влиза в теб, когато издишваш, ти влизаш в цялото. Това е един непрестанен поток, непрестанно споделяне. Цялото непрекъснато ти дава и ти непрекъснато даваш на цялото. Балансът никога не се губи. Но у себесъзнателния човек има нещо сгрешено. Той взема, но никога не дава. Той не спира да трупа и е станал неспособен да споделя.

 

Втората пречка: Перфекционизъм - Егото е невроза. И още едно нещо трябва да се помни: егото винаги иска да бъде съвършено. Егото е много перфекционистко. Егото винаги иска да е по-висше и по-добро от другите - оттук и перфекционизмът. Но перфекционизмът никога не е възможен чрез егото, затова и усилието е абсурдно. Перфекционизмът е възможен само тогава, когато егото го няма - но тогава човек изобщо никога не мисли за перфекционизъм. Ако имаш някакъв идеал и ако не можеш да се смяташ за съвършен, докато не осъществиш този идеал, как можеш да бъдеш цялостен в своите действия? Егото е като камък на шията ти. Когато егото го няма, ти си безтегловен.

Третата пречка: Интелект - Интелектът е само една игра на ума. Той не може да бъде творчески. Интелигентността представлява едно напълно различно измерение. Тя няма нищо общо с главата, а има връзка със сърцето. Интелектът е в главата, а интелигентността е състояние на будност на сърцето. Когато сърцето ти е будно, когато сърцето ти танцува е дълбока благодарност, когато сърцето ти е настроено към съществуванието, в хармония със съществуванието, творчеството произтича от тази хармония. Не може да съществува каквото и да било интелектуално творчество. То може да произведе боклук - то е продуктивно, може да произвежда - но не може да твори. А каква е разликата между произвеждане и творене? Произвеждането е механична дейност. Производство означава повтарящо се упражнение: ти правиш все отново и отново това, което вече е било направено. Творчество означава да внесеш нещо ново в съществуванието, да направиш път на непознатото да проникне в познатото, да направиш път на небето да слезе на земята.

Интелигентността е събуждане, а докато не се събудиш напълно, каквото и да решиш, ще бъде грешно по един или друг начин. Не може да не е така, при всяко положение ще е грешно, защото е извод, направен от безсъзнателен ум. За да внесеш интелигентност в действието, ти нямаш нужда от повече информация, а от повече медитация. Трябва да бъдеш по-тих, да се изпразниш от мисли. Трябва да станеш по-малко ум и повече сърце. 

Четвъртата пречка: Вярване - Творецът не носи със себе си много вярвания - всъщност той не носи никакви вярвания. Той носи само своите собствени преживявания. А красотата на преживяването е в това, че то е винаги отворено, защото е достъпно за по-нататъшно изследване. Но вярването е винаги затворено, то стига до своя край. Вярването е винаги завършено. Преживяването никога не е завършено, то остава незавършено. Докато живееш, как би могло преживяването ти да е завършено? То израства, променя се, движи се. То непрестанно се движи от познатото в непознатото и от непознатото в непознаваемото. И помнете: преживяването притежава красота, защото то е незавършено. Някои измежду най-великите песни са тези, които са незавършени. Някои от най-великите книги са незавършените. Част от най-великата музика е тази, която е останала незавършена. Незавършеното притежава красота.

Обичай това, което правиш. Бъди медитативен, когато го правиш - каквото и да е то! - без значение какво е то. Тогава ще разбереш, че дори и чистенето може да бъде творчество. И то с каква любов! Вътрешно направо пееш и танцуваш. Ако чистиш пода с такава любов, ти си направил една невидима картина. Ти си изживял този момент в такава наслада, че той ти е дал някакво вътрешно израстване. След един творчески акт ти не можеш да останеш същият. Творчество означава да обичаш това, което правиш - да му се наслаждаваш, да го празнуваш!

Петата пречка: Играта на съдбата - Структурата на целия ни живот е такава, че нас ни учат, че докато не получим признание, ние сме никои, безполезни. Не е важна работата, а признанието. А това поставя нещата надолу с главата. Работата би трябвало да е важна - да е наслада сама за себе си. Трябва да работиш не заради признанието, а защото се наслаждаваш на това да проявяваш творчество и да обичаш работата заради нея самата. Това би трябвало да е начинът, по който да се гледа на нещата - работиш, защото ти харесва. Недей да искаш признание. Ако то дойде, приеми го спокойно, ако пък не дойде, не мисли за него. Твоето осъществяване би трябвало да е в самата работа. И ако всеки научи това просто изкуство да обича своята работа, каквато и да е тя, да й се наслаждава без да иска някакво признание, ние бихме имали един по-прекрасен и празнуващ свят.

Всеки, който има някакво чувство за своята собствена индивидуалност, живее от своята любов, от своята работа, без изобщо да се грижи какво другите мислят за това. Колкото по-ценна е твоята работа, толкова по-малка е възможността да получиш някакво уважение заради нея. За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания. За да бъдеш уважаван от това болно човечество, ти трябва да си по-болен от тях. Тогава те ще те уважават. Но какво ще спечелиш ти? Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.

Всеки човек идва на света с определено предназначение -той трябва да осъществи нещо, трябва да предаде някакво послание, трябва да свърши някаква работа. Ти не си тук случайно - има голям смисъл да бъдеш тук. Има някаква цел зад теб. Цялото има намерение да направи нещо чрез теб.
 

 

...откъси от книгата "За творчеството"

 

Редактирано 19 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

Здравей приятелю "EquilibriУМ" позволих си да  ти  напиша няколко реда в отговор на  темата.

Виждам че си доста запознат  с Евангелието и  безспорен факт е че си  прочел 12 стиха от първата книга на Библията "Битие". Тъй като аз съм доста не ограмотен и не съм  прочел всички книги от раздел Библия , а  в случая е явно че си доста осведомен по темата и вече с  своя 29 годишен опит може да следиш паралелизма  в евангелието  и имаш мнение и да  правиш заключения по форумите  за толкова сериозна книга . Мога ли  да попитам само  от къде си почерпил информация  за толкова добре  формулираните ти  отговори  по темата , ако е възможно да предоставиш на нас неграмотните информация за извора на твоето просветление.

Аха ясно , вижда се   че  в този форум  участниците са на високо интелектуално ниво с  голям обем на познания. Но езика  ми е непознат и сложен, за  жалост пак си останах не  информиран,  явно си четете мислите а  аз практикувам стария начин на  ограмотяване чрез книги. ЖАЛКО

От Буда е останал будизъм.

Хм.

Ко ли ще остане от мен!?

кажи ми първо ти какво е трябвало да не проспя?

Сектите - как да се пазим

Един чук в главата и повече не се връщат - изпитано и работи на 100%, вкл. и срещу попове на най-известната секта, която май се наричаше българска православна църква. Хубавото е, че не могат да се обадят в полицията, защото в единия случай ще ги приберат за сектантство (или както там се нарича), а в другия - за хулиганство.

считай това за предупреждение !

Редактирано 12 януари 201412 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

... Постът го преместих в подходяща тема.

Редактирано 13 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)