преди 17 минути, мо_хи_ни написа:

 Защото и в двата случая имаме повторения

Не разбрах какви са тези два случая и за какви повторения говориш. А  "начинът на мислене" е другото наименование на "убежденията".  Добре е, че си стигнала до осъзнаването на привързаността към собствените ни убеждения, но не спирай до тук - продължавай, защото въпроса не е до обекта на привързването, въпроса е да стигнеш до менталността, която се привързва към нещата, независимо кои са те.

преди 4 минути, haidukpikaso написа:

Едно и също е - след "смъртта" са другите ти животи. Преражданията ти.

А интервала м/у тях? 

преди 2 минути, sound написа:

Не разбрах какви са тези два случая и за какви повторения говориш. А  "начинът на мислене" е другото наименование на "убежденията".  Добре е, че си стигнала до осъзнаването на привързаността към собствените ни убеждения, но не спирай до тук - продължавай, защото въпроса не е до обекта на привързването, въпроса е да стигнеш до менталността, която се привързва към нещата, независимо кои са те.

Как кои два случая? ПБС-тата и смъртта като абсолютен факт.

Мисленето, свободно от (пред)убеждения, е като детското любопитство - неограничено, нестандартно, неригидно, оригинално, свежо, магично! Те за туй повечето мистици кават "бъдете като децата". 

Не знам на кое казваш "менталност"? Човек може да се научи да живее без привързаности, но ще си остане ментален - в смисъл, че ние живеем само в главите си.

преди 37 минути, Sleda написа:

Ето един хубав нагледен пример за неодушевен човек т.е. човек без душа. Но пък има мозък. Кял файда...(не се знае с абсолютна точност в коя глава се намира този мозък).  

Ауч, разкри ме. Искаш ли селфи с мен, шма показваш после на всичките си познати кат човекът без душа? 

преди 28 минути, мо_хи_ни написа:

......

ПБС- тата не се повтарят - при моето, нямаше възприемане, нито сетивност т.е. нищо нямаше. И съвсем не съм отделен случай. А и има една подробност, която рядко се отчита - има случаи на същите преживявания, без хората да са били близко до смъртта. (например - за това хайдучката спомена за регресивната хипноза)

п.п. аз само ти споделям, пък ти си знаеш - изглежда детското ти любопиство е ограничено до менталността, което си е съвсем стандарно, а дори може да се каже и ригидно състояние. Не знам защо, при все, че толкова са чели и практикували, съфорумците от будиската тема така и не спират да пропускат, че с "илюзията/ маята/ самсарата/ кръговрата" и т.н., за които се говори в будизма, се визира непрекъснатия автоматичен мисловен процес. Е - ок, Досещам се, защо - защото все още рядко съзират медитативното състояние, онова което визират като медитативност, все още е мислене. Тяхното разбиране много повече отговаря на Реджеповото "критично мислене", отколкото на дхяна.

Редактирано 23 август 201610 г. от sound (преглед на промените)

преди 11 минути, sound написа:

ПБС- тата не се повтарят - при моето, нямаше възприемане, нито сетивност т.е. нищо нямаше. И съвсем не съм отделен случай. А и има една подробност, която рядко се отчита - има случаи на същите преживявания, без хората да са били близко до смъртта. (например - за това хайдучката спомена за регресивната хипноза)

п.п. аз само ти споделям, пък ти си знаеш - изглежда детското ти любопиство е ограничено до менталността, което си е съвсем стандарно, а дори може да се каже и ригидно състояние. Не знам защо, при все, че толкова са чели и практикували, съфорумците от будиската тема така и не спират да пропускат, че с "илюзията/ маята/ самсарата/ кръговрата" и т.н., за които се говори в будизма, се визира непрекъснатия автоматичен мисловен процес. Е - ок, Досещам се, защо - защото все още рядко съзират медитативното състояние, онова което визират като медитативност, все още е мислене. Тяхното разбиране много повече отговаря на Реджеповото "критично мислене", отколкото на дхяна.

Менталността така, както я разбирам аз, а неограничена. Онова, което я ограничава, е нашето собствено възприятие - несъвършени органи, възпитанието, социума, убежденията, вярата и всякакви други ограничения/рамки, които придобиваме или сами избираме да си сложим.

I know but one freedom and this is the freedom of the mind - Човек може да бъде единствено свободен в ума си - аз и Екзюпери. И пак там е и робството му.

Редактирано 23 август 201610 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

преди 1 час, мо_хи_ни написа:

човек се доверява на сетивата си или на опита си от преживяното/видяното.

Или се предоверява? И в двата случая за мен е грешка, защото според същите тия сетива Земята е плоска, Слънцето се мести по небето, а куфарът ми не е пълен с кокаин. За последното кучето обаче не е съгласно.

Редактирано 23 август 201610 г. от Гемето (преглед на промените)

току-що, мо_хи_ни написа:

.........

"Човекът е вече свободен" - цитат, я.

Прочее, ще си позволя да ти отбележа три ситуации - едната е тази на "Родина" от темата за кончината на Д.Цонев, втората е на sleda в тази тема, а третата е твоята реакция към нея. Едно от първите неща, които ми каза, бе във връзка с арогантността - значи ...... ще се сетиш сама. 

преди 56 минути, мо_хи_ни написа:

 

Ауч, разкри ме. Искаш ли селфи с мен, шма показваш после на всичките си познати кат човекът без душа? 

Без душа, но не пропускай и без логика. Дървен философ?!?!

преди 1 час, Sleda написа:

Ето един хубав нагледен пример за неодушевен човек т.е. човек без душа. Но пък има мозък. Кял файда...

Не се впрягай, тази тема изглежда провокира магарешките състояния. Не си и дала повод да ти се нахвърля, проблемът не е в теб, нито в мен. А останалото тук наистина са само дрънканици на доста промити мозъци, без зрънце философски проблясък.

преди 4 минути, witness написа:

......

Ти вземи осъзнай най- сетне, че не всяко мнение, което не съвпада с твоето е дрънканица - че каквато си вечно кисела и мрънкаща, баш на промит мозък изглеждаш.

преди 8 минути, sound написа:

"Човекът е вече свободен" - цитат, я.

Прочее, ще си позволя да ти отбележа три ситуации - едната е тази на "Родина" от темата за кончината на Д.Цонев

тоя па кво се заял с нас аз преди малко разбрах

да почива в мир и светъл му път до Бог

преди 4 минути, sound написа:

"Човекът е вече свободен" - цитат, я.

Прочее, ще си позволя да ти отбележа три ситуации - едната е тази на "Родина" от темата за кончината на Д.Цонев, втората е на sleda в тази тема, а третата е твоята реакция към нея. Едно от първите неща, които ми каза, бе във връзка с арогантността - значи ...... ще се сетиш сама. 

Презрението - това са висините,които омразата няма таланта да достигне. Най-често презираме онези, които открито ни отказват да задоволят нуждата ни от порция нарцистичен съплай. 

Карат ме да работя за тях, да парадирам публично с чувствата си, да се грижа за техния комфорт, а аз отказвам. Това не е арогантност, а искреност. Просто социалния аршин, с който мерите, ви пречи да видите.

Чувства, които са на показ пред цял форум, не ми ги хвали. Предпочитам ролята на отрицателния герой, пред това да поднеса публично съболезнования, за да удовлетворя нечии социални очаквания и да не изглеждам лоша. Какво чувствам аз е интимно и лично. Моят свят не е вашият.

преди 3 часа, мо_хи_ни написа:

 А ако сте вярващи и дълбоко вярвате, че не умирате - отново питам - кое е пошлото в това, че не желая да си губя времето в лицемерно поднасяне на съболезнования и защо религиозните не се радвате, когато някой умира - нали знаете, че отива на по-добро място?! Или се съмнявате?

Съмняваме се за по-доброто място и не е зле всички да го направим и да се помолим дори за несимпатичните и излишните..., разбира се, защото имаме сериозни основания ние. Вие си се оградила сама в лагер и стоиш зад амбразурата, а навсякъде врагове и непотребни за еволюцията двукраки с плакатно обременено от предразсъдъци мислене - Рамус номер две. Тежко детство вероятно. Но кой е доказал еволюционната теория не е ясно, нито дали Еволюцията е персонификация или действителен факт, нещо като (защо като, направо) Бог:

преди 3 часа, мо_хи_ни написа:

Лично за мен продължаването на живота има смисъл единствено при гениални случаи като Тесла, Фарадей, Юнг, Бор и т.н. Останалите сме просто един океан от генофон, от който, на случаен принцип, еволюцията избира да изгради магически ум, който да дръпне останалите милиарда нагоре по спиралата.

Светът е много по-невероятен и многоизмерен, отколкото са ти набили в освободеното мислене, Мох. Но трябва да се търси и мисли със собствени сили, последното не е излишно.

преди 8 минути, sound написа:

баш на промит мозък изглеждаш.

Тук ключовата дума е "изглеждаш". Нали си философ и учен?

преди 24 минути, мо_хи_ни написа:

Презрението - това са висините,които омразата няма таланта да достигне. Най-често презираме онези, които открито ни отказват да задоволят нуждата ни от порция нарцистичен съплай. 

Карат ме да работя за тях, да парадирам публично с чувствата си, да се грижа за техния комфорт, а аз отказвам. Това не е арогантност, а искреност. Просто социалния аршин, с който мерите, ви пречи да видите.

Чувства, които са на показ пред цял форум, не ми ги хвали. Предпочитам ролята на отрицателния герой, пред това да поднеса публично съболезнования, за да удовлетворя нечии социални очаквания и да не изглеждам лоша. Какво чувствам аз е интимно и лично. Моят свят не е вашият.

Не изглеждаш лоша, а СИ ЛОША. И при толкова много словоизлияния, от твоя страна, понякога ти се изплъзват възторжени чувства от сорта: "ах, колко съм умнаааа!!!" Но, уви, си дървен философ.

Ами, като те кара някой да работиш, работИ, що се скъпиш, помогни, няма да се преумориш.

 

преди 29 минути, haidukpikaso написа:

,,,,,,,,,,

То тъкмо поради това - поради заядливостта - го споменах. Много трогнат, съболезнования изказва, ала мисълта му в тази тема ... та нали - сякаш сме длъжни, да напишем нещо. Провокация му е подобна на свада за наследство по време на погребение - та тъкмо от уважение към Д. Цонев, не съм влязъл в темата, да го набера: кой е той, че да държи сметка на мен, къде и какво пиша, особено при положение, че за сефте изобщо го забелязвам.

преди 36 минути, мо_хи_ни написа:

а аз отказвам.

Да - но не отказа.

преди 33 минути, witness написа:

Нали си философ и учен?

Нито едното - съвсем обикновен човек съм, но дори и обикновения човек се досеща, че с този твой негативизъм, "по- доброто място" ще е зор работа: никак не ми изглеждаш молитвена към несимпатичните ти. Разликата  - не смятам, че и трябва да си. Но ако ще си - поне бъди, а не постоянно да недоволстваш и да хокаш.

преди 2 часа, sound написа:

Регресивната хипноза е за преражданията - не за живота след смъртта. И впрочем няма къде да опитам в България.

И някои се подложихме - точно от "човека в Пловдив". Отгоре на всичко аз му подготвих предпечатно трите книги, в които се описваха случаи по въпроса и неговата практика с тях. С него сме приятели и до днес. Точно преди 10 дни му подготвих поредната книга, но вече не е за регресии.

И така - подложих се. Нужна е подготовка бе хора. Някои "наивници" продължават да поддържат тънката нишка на вярата в себе си, чрез която се държат някъде над пропастта на изгубването си в НИЩОТО. Вярата е чудесна за тия неща - идва природно, идва инстинктивно, идва по "лесния начин". Вярата е определяла хилядолетията и културата на милиарди - точно такива. И сега продължава. И всяка тема, форум, комуникация, дори в научните среди - няма значение - тя е навсякъде като явление, защото навсякъде всичко се прави и се ползва от ХОРА.

Това е проблема - наивитета - ами Прочети ( за да видиш квото "виждам" аз ) Направи същото - за да "изживееш" квото изживявах аз. Гледай онова - та да "видиш като мен"... Ама не става. Тия човешки стадни импулси не вървят като става въпрос до психичното. По отношение на психичното ЧОВЕКА е още в маймунския си етап. Нищо не знае, нищо не разбира, подвластен е на прости и атавистични импулси. И най-важното - огромната част от психичния му живот е напълно невидима за него.

Какво се разисква тук - бледи сенки от изживяванията на някой си или на групи. Безпомощността и страха, които ръка за ръка бликат, когато става въпрос за изживявания, които амигдалата се стартира за да "пази" нещо си... Всичко това предизвиква "сънуване", измисляне, нагаждане, създаване - точно както е при сънищата. И всичко това - от толкова силната потребност от обяснения - именно заради защитата. Защото оставено без обяснеие, много от аспектите на живота са "ОПАСНИ" и пораждат СТРАХ. Първичен, прост и елементарен - СТРАХ. Тресете се дори от думичката СМЪРТ, след като тя за съзнанието е един прост БЛЯН. Тя е факт, когато стане факт - за всеки един. Докато В ТАЯ ТЕМА просто се състезавате кой с какви юргани се е научил да се крие от страха си по едно или друго. И като се скрие - и го е страх по-малко - поне сред "ясното поле"...

Та така - подложих се на регресия - човека е добър, води чудесно. Не се влиза в ХИПНОТИЧНИ ТРАНСОВЕ, през цялото време всички са някакси "в съзнание", има дори ясна мисъл, памет за всичко случващо се. Просто "съзнанието" е изместено и е налице "канал към нещо друго. Дали това е от самия човек, дали е част от неговото Сънуване, дали е ... може всичко да е. Но опита да се обвързват с прибързаните елементаризми и наивитети на нелепите приказки за 'преражданията' ... ето това е подхлъзването. И в края на краищата - кой да го интересува, след като някъде в едни стари дялове на мозъчетата ни, се определя да няма никакво значение нищо, освен ВСЕКИ ДА СЕ НАУЧИ ДА СВАЛЯ по СВОЯ СИ НАЧИН НИВОТО НА СТРАХУВАНЕ В СЕБЕ СИ. Тия дрънканици и декларации с претенции за "истини" са обикновени лични и колективни игри, които повечето от нас никога няма да схванат доколко, как и докъде произхождат отвътре на всеки. И играем пред собствените си огледала без никаква възможност да 'се сетим' че този спектатъл е нашия собствен. И че някъде от доста дълбоко се определя сценария, изживяванията са отражения на отраженията... И още много друго  - от "същата кухня". 

 

Редактирано 23 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 3 минути, _ramus_ написа:

..........

Вземи се обърни тогава към този човек, да те научи как да не тръгваш с рогите напред - та, да ти падна ли на колене, че да ми кажеш името му или предпочиташ да си раздаваш присъди от въображаемия менторски пиедестал?

преди 1 час, witness написа:

Рамус номер две. Тежко детство вероятно

Винаги, когато убежденията са ти притиснати... и реагираш защитно. Като всеки религиозен човек... Без изключение, без никакви изключения. Точно по рецепта, точна реакция - няма случай на изключение за теб. Не че си само ти така - просто примера е поредния и сега е поредния случай да го изпиша.

Тежко детство - това за "рамусоподобните " ли се отнася... или до религиозните. Опитай да разкажеш за твоето детство - ама свали си дрехите и покажи "раните" дето носиш и досега - чисто символично. Вярата просто идва чудесно за превръзки на тия рани и многото книги нужни на изграждането на една цветна палитра от сънища, през които тук-там ту - логичното, ту ирационалното - едно през друго, понякога през пълен хаос. Религиозното е просто спасението от "кървенето"... и от още много други работи.

Трудно е да си жив... понякога живота е по-голям АД от смъртта, просто защото спонтанните сънувания стават "кошмарни" и пращат в "АДА" и сценария за "спасението". Но лицемерието няма никакво значение за простата атавистична защитна реакция, защото дори не можеш да я контролираш. Дори и да можеш - няма значение, Ако не се изпише през думите, някъде другаде ще е протекла. 

Дали ще реагираш на това е без значение. Дали друг - ще реагира... Ще реагира първо... после ще замазва интелектуално какво е направил, или ще го скрие дори от себе си... Но форума е "запис"... Ще го скриеш от себе си, но тук остава записано. И да редактираш, някой ще те "цитира" и пак остава... И добре - една чудесна видна история на "всеки прилив и залитане и подмятанията на атавизмите". Иначе - като ги няма - изглежда всичко толкова... интелектуално, толкова балансирано...

преди 27 минути, sound написа:

Вземи се обърни тогава към този човек, да те научи как да не тръгваш с рогите напред

И защо да ме учи. Това - дали е с "рогите напред" дали не е възможно да е просто твоето или колективно огледало? Да директен съм - какво от това. Кое са рогите... и защо са ми след като дори няма "стена"... Няма нищо. Стоим просто пред огледалата си. Въобще няма да изпадам в лицемерието да "внимавам" и да играя на народните версии на съчувствия или деликатност да "не нараня някого". Той ранения вече е ранен предварително. Дали ще му паднат прикриващите превръзки или ще му припомни че кърви... може да съм аз, може да е всичко друго в живота му. Не ми идва отвътре лицемерието но и не съм " живял в барокамера" - изпратих родителите си... и други хора, и други ще изпращам или мен ще изпратят. Това е напълно без каквото и да е значение... каквото и да е. Има значение какво правим сега... Само сега. Не "като станело нещо си". Те нещата стават точно сега. Но точно за това СЕГА никой няма да пише. Никой няма да го каже, няма да говори... Къде е по-лесно и по-магично да се рееш сред сънищата си, с които си сраснат и сред които играеш на "живот".

======================

ХРИСТО НАНЕВ му е името. И нищо не означава дали ще преминеш през "процедурата"... Нищо не означава каквото и да било. Както виждаш - и тия, дето въобще не са я минавали всеки си е поел по полетата на сънуваното... Дали това ще ти отвори врата към твои сънища, не ти го решаваш. Нищо не решаваш, но непрекъснато си с илюзията че държиш контрола. Но всъщност това е игра на замазване - игра на лъжата за контрол и че "зависи от теб". Ако не - да направиш да зависи. Ако не - поне да имаш обяснение - каквото и да е, както и да е, откъдето и да е - но да имаш. Да играеш... защото играта вече е срасната с представата за 'битието" И ако спре - все едно че е "смърт". Ето това е вече същината на темата за смъртта. Макар че изглежда ефимерна, точно това е същинското положение - че убежденията играят ролята на пясъчните основи на ефимерното съществуване в сънища... Сънуването - като битие. И криещите се из него сенки, които играят някъде сред филмите си и безкрайните си роли в тях. Както играят и на "контрол' и на "интелигентност".

Редактирано 23 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 21 минути, _ramus_ написа:

И защо да ме учи.

Защото не го можеш, а като не го можеш, комуникативността става трудна - благодарско за информацията!

Дали не го "мога"... дали го мога... дали става с "научаване"... Или е преднамерено тук, това написано от рамус?......

Написах вече - това е моето огледало... Останалите се отразявате през вашите огледала. Пиша го главно на себе си, през себе си - гледам отраженията и ги изучавам... Изучавам и тия, дето си го отразяват, защото те ми показват кои са през техните си огледала и оглеждане... Изучавам и това... и тях, през отраженията им - както го правя и към себе си - кой съм аз някъде отвъд отразеното, през отразеното... Това е "реверсивен подход" - един от многото.

Избора на версия е огледало... просто огледало. И няма никакво значение - просто огледалото показва оня, дето се оглежда в него. Както всички огледала. Заради това избрах и аналогията - защото процесите са ВЪТРЕШНО ОТРАЖАТЕЛНИ и аналогията с оглеждането и огледалото е доста точна. Както и аналогията със "сънуването" и сънищата, които всъщност са точно ОГЛЕДАЛОТО...

Редактирано 23 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, Sleda написа:

Не изглеждаш лоша, а СИ ЛОША. И при толкова много словоизлияния, от твоя страна, понякога ти се изплъзват възторжени чувства от сорта: "ах, колко съм умнаааа!!!" Но, уви, си дървен философ.

Ами, като те кара някой да работиш, работИ, що се скъпиш, помогни, няма да се преумориш.

 

Правилно, не съм длъжна да съм положителен герой. Отрицателен съм, отрицателеееннн…..

преди 2 часа, witness написа:

а навсякъде врагове и непотребни за еволюцията двукраки с плакатно обременено от предразсъдъци мислене - Рамус номер две

Ужасен ужас! Че то, ако не си отрицателен герой, нямаш данни и за положителен. 

преди 50 минути, _ramus_ написа:

.....дали го мога...

Като ми попадне повод, ще се запитам и този въпрос.  И нещо много огледала ти се привиждат, няма ли да се объркаш така .... като онзи филм с Брус Лий, ако си го гледал. :Д

преди 34 минути, sound написа:

много огледала ти се привиждат, няма ли да се объркаш така

сред огледалата имаш прости и сложни начини да се ориентираш. Бързия начин - е вярата - Избираш нужното огледало, като го разпознаваш виждайки нужното, исканото, търсеното отражение в него. Това е инстинктивния начин за бързо разрешаване на неяснотата и объркването което предизвиква тя.

Има и труден начин... Да се изучава през всички отражения, да се познават, да се изследват, да се вникват... Докато се достигне до ОТРАЗЯВАЩИЯ СЕ - еквивалент на "оригинала", който е надлежно прикрит зад цялия маскарад. Който е режисьор, сценарист, актьор и публика - едновременно и изменчиви и взаимозависими роли една на друга. Да се стигне през огледалата и отраженията до механизма... и оттам - да се надникне "ЗАД НЕГО" - това е вече предизвикателство. Това е за адвансд пътуващи. 

А може всичко да е просто обикновена игра. Игра на илюзии. Всичко е възможно, но не ми е нужна никъде вяра в това. Не ми е нужно да СЕ постановявам или да определям, освен относително и само за някакъв изменчив или относителен момент. И да го оставям. После пак... и пак... Или въобще да не го правя...

Всичко е възможно. Възможно е да не съм "жив" или вече да съм "умрял". И така се чудя защо е толкова важно, за толкова хора - да се спрат на толкова нужната си версия на същото... само и само да имат в какво да се вкопчат.

========

Колкото до "аналогията ти с филма на БРУС ЛИ - не се ли досещаш че във филма (а и не само в този филм) аналогията с огледалата, отраженията, объркването... и чупенето... са символи на нещо си. Може би да са алегория... и дори притча... пак зависи от "Отразяващия", всичко се определя и режисира от него - и отразяването и огледалото и отражението.

Редактирано 23 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

10 страници таз тема стана! Досега откакто има хора на тази планета всички души не са нито в хора нито в животни въплътили? Къде са отишли душите? Ще оживее ли нещото ако влезе душата и как нищо не сме открили досега?

Умираме и не умираме, но и това е вярно и не е вярно.

"Господин Минван построил манастир за Лошан и го помолил да произнесе пьрвата реч в лекционната зала. Като Майстор на манастира, Лошан седнал на трона, но не казал нищо освен думата „довиждане“, преди да се прибере в стаята си. Господин Минван влязъл при него и казал „Учението на самия Буда трябва да е било такова, като вашето днес“ (става дума за проповедта на Буда на планината Гридхракута). Лошан отговорил: „Мислих, че учението ви е чуждо, но сега разбрах, че вие имате някаква представа за Дзен“ "

 

"Тези двамата са живели в Китай през VIII в., но винаги ще служат като пример за красотата на незавършеността за тези, които разбират вътрешните ценности. "

Из коментар на Ньоген

Красотата на незавършеността

Великолепен коментар на Ньоген

преди 9 часа, _ramus_ написа:

сред огледалата имаш прости и сложни начини да се ориентираш. Бързия начин - е вярата - Избираш нужното огледало, като го разпознаваш виждайки нужното, исканото, търсеното отражение в него. Това е инстинктивния начин за бързо разрешаване на неяснотата и объркването което предизвиква тя.

Да, вярата е сравнително бърз начин за заглушаване на страха от смъртта, но не е точно инстинктивен, а по-скоро културен феномен. Съществуват и други, "по-инстиктивни" начини за справяне със страха от смъртта - дисоциация, създаване и поддържане на изключително високо самочувствие, свръхсексуалност…И социални способи - власт, работохолизъм, алтруизъм, стремеж към социален и икономически успех - богатство, популярност, световно признание.

Но, разбира се, това е само теория - че тези поведенчески механизми са продиктувани от страха от смъртта. Според чичко Фройд обаче това е либидото - т.е. той поставя самия живот като основен мотиватор за живот и развитие, докато в по-ново време, напр. Соломон, Грийнбърг и др. поставят страха от смъртта като основен мотиватор: https://en.wikipedia.org/wiki/Terror_management_theory .