Ами като се има предвид, че всички емоции, а също и Егото, идват от Ума, сигурно, хората първо трябва да поработят върху ума си, или да умеят да го контролират.

 

А как може да стане това според теб?

Може да стане като се научат да успокяват своя ум или (казано другояче) да забавят невротичната му скорост. Това се постига чрез практика наречена шамата (снскр.) или шине (тиб.). Тя има за цел да култивира ментален покой и еднонасоченост на ума. Има много видове шамата, но най-разпространеният е този, при който броиш вдишванията и издишванията си. Обяснение за начинаещи има ТУК. и ТУК. Постигането на някаква степен на ментален покой е предварителното условие, за да могат да се управляват емоциите, защото инак те ни връхлитат с такава скорост и сила, че нямаме друг избор освен да ги следваме.

–––––––––––––––––––––––––––

Емоцията преминава (грубо казано) през няколко фази: възникване, нарастване, кулминация, спад и угасване. Всичко това, обаче, може да се случи много бързо. С емоцията успешно може да се работи, когато възниква и още не е набрала сила, както и когато отслабва или угасва. Когато е във фазата на кулминация е много трудно да се направи нещо. Затова трябва да се развива внимателност и бдителност.

–––––––––––––––––––––––––––

След като сме установили каква емоция е възникнала, то вече има различни подходи, за да се справим с нея. Най-достъпния е този описан в сутрите, който използва конкретна противоотрова срещу всяка различна емоция. Емоциите могат да бъдат класифицирани до безкрайност, но за практически цели са 5 основни. Така, противоотровата срещу (1) желанието и привързаността е да размишляваш върху непостоянството; срещу (2) невежеството – взаимозависимото възникване на всички неща; срещу (3) гордостта – да размениш себе си с другите; срещу (4) ревността и зависта – да размишляваш върху еднаквостта си с другите; срещу (5) омразата и ненависта – да развиваш любяща доброта и състрадание (да пожелваш на другите да са щастливи и да не страдат). Добре е човек да се научи да не дава оценки от типа кой е прав и кой е крив, да не съди другите, а да работи със собствените си състояния. Универсалната противоотрова срещу всички смущаващи ментални състояния, обаче, е постигането на безсъщността на Егото, но това е друга тема.

––––––––––––––––––––––––––

Всичко горе не е истинско обяснение. Такова може да се даде само от квалифициран учител и не по нета. Това е просто, за да се ориентираш, както поиска. Дано ти е от полза.

Редактирано 31 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Може да стане като се научат да успокяват своя ум или (казано другояче) да забавят невротичната му скорост. Това се постига чрез практика наречена шамата (снскр.) или шине (тиб.). Тя има за цел да култивира ментален покой и еднонасоченост на ума. Има много видове шамата, но най-разпространеният е този, при който броиш вдишванията и издишванията си. Обяснение за начинаещи има ТУК. и ТУК. Постигането на някаква степен на ментален покой е предварителното условие, за да могат да се управляват емоциите, защото инак те ни връхлитат с такава скорост и сила, че нямаме друг избор освен да ги следваме.

–––––––––––––––––––––––––––

Емоцията преминава (грубо казано) през няколко фази: възникване, нарастване, кулминация, спад и угасване. Всичко това, обаче, може да се случи много бързо. С емоцията успешно може да се работи, когато възниква и още не е набрала сила, както и когато отслабва или угасва. Когато е във фазата на кулминация е много трудно да се направи нещо. Затова трябва да се развива внимателност и бдителност.

–––––––––––––––––––––––––––

След като сме установили каква емоция е възникнала, то вече има различни подходи, за да се справим с нея. Най-достъпния е този описан в сутрите, който използва конкретна противоотрова срещу всяка различна емоция. Емоциите могат да бъдат класифицирани до безкрайност, но за практически цели са 5 основни. Така, противоотровата срещу (1) желанието и привързаността е да размишляваш върху непостоянството; срещу (2) невежеството – взаимозависимото възникване на всички неща; срещу (3) гордостта – да размениш себе си с другите; срещу (4) ревността и зависта – да размишляваш върху еднаквостта си с другите; срещу (5) омразата и ненависта – да развиваш любяща доброта и състрадание (да пожелваш на другите да са щастливи и да не страдат). Добре е човек да се научи да не дава оценки от типа кой е прав и кой е крив, да не съди другите, а да работи със собствените си състояния. Универсалната противоотрова срещу всички смущаващи ментални състояния, обаче, е постигането на безсъщността на Егото, но това е друга тема.

––––––––––––––––––––––––––

Всичко горе не е истинско обяснение. Такова може да се даде само от квалифициран учител и не по нета. Това е просто, за да се ориентираш, както поиска. Дано ти е от полза.

Благодаря, много ми беше полезен.

––––––––––––––––––––––––––

Всичко горе не е истинско обяснение. Такова може да се даде само от квалифициран учител и не по нета. Това е просто, за да се ориентираш, както поиска. Дано ти е от полза.

А дали будизма има дефиниция за "емоция", "чувство" и "изживяване"? И освен дефиниции - разработки за същността, значението... и т.н.

Разбира се - също и дефиниция за 'МИСЪЛ' и "СМИСЪЛ"... Динамика, възникване, същност, значение, що е менталност, интелект, логика...

А дали будизма има дефиниция за "емоция", "чувство" и "изживяване"? И освен дефиниции - разработки за същността, значението... и т.н.

Разбира се - също и дефиниция за 'МИСЪЛ' и "СМИСЪЛ"... Динамика, възникване, същност, значение, що е менталност, интелект, логика...

Има много подробни дефиниции и обяснения в Абидхарма на тези неща, както и в будистката епистемология и логика (Прамана), но тук не мога да навлизам в детайли. Горе ползвам понятието "емоция" много общо. То не е синоним на "усещане" или "чувство". "Усещането", което възниква в резултат на контакта с обекта, се отнася към 2-та скандха (ведана), а "емоциите", за които писах горе – към 4-та и 5-та групи на 4-та скандха (санскара).

––––––––––––––––––––––––

На руски има едно класическо изследване върху будистката епистемология и логика от големия руски будолог Щербатски. Разбира се, по-добре тези неща да се изучават от будистки учители, а не по трудове на будолози, но все пак ще ти свърши работа, ако ти се занимава да четеш. Може да се свалят от ТУК , ТУК. и ТУК. За англоползващите има доста литература по темата, която може да се намери в нета.

Редактирано 1 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

В този линк е документален филмов материал на руски журналисти. Във филма е чудесно вплетено история, документалистика и реализъм, касаещи именно "диамантения" път - школи, описания на монашествата, манастири, видни исторически фигури от "висшия пилотаж" в медитацията...

Чудесно е да се видят в естествения израз на битието, живота на многото споменати автентични тибетски будисти. За да се вижда ясно, че това в дълбочината си е съвсем друг живот, друг свят...

Общите приказки и философстване не вървят, когато става въпрос за съвсем друга форма на битие. Става въпрос за различни ценности, идващи още от бита и културата на хора, живеещи от хилядолетия на тия места.

 

Но което няма бъдеще.

 

Живота се променя, света се променя... защото хората се променят. Там, във филма който визирам, всъщност хората още живеят както са живели през вековете. За тях битието има съвсем различно измерение, цели, смисъл и стойности. Това са хора от съвсем друг свят, от друга реалност във времето и пространството... от друга етажност на битието, а иначе обикновени хора - като мен, като четящите и пишещите тук...

 

Богатия изключителен опит и познания са обвързани с този начин на живот и тип мироглед. И може би опита да се "изнесе" будизма извън Тибет и да се разпространи дори на Запад, е просто опит за оцеляването на автентичността му. Опит, който според мен е обречен, но е единственото, което може да се направи... и то с доста далечен прицел, някъде с измеренията на бъдещето...

Всички култури правят такъв опит - да изнесат извън своя специфичен ареал, своите ценности, опит, път, постижения, като форма на "засяване" и определяне на бъдещия сега оформящ се егрегор на глобалното човечество...

 

И будизма не става за "любопитни"... Няма по-дълбок, стойностен и обхватен метод и практика, познания... Това е уникалност в цялата история и география на човешката цивилизация.

Само за сравнение ще кажа, че всеки път, когато зачета сериозните познавателни писмени следи на будизма, даоизма и ведантизма, ми се струват плоски и плитки всички египетски и европейски "напъни" за философия и духовност.

И прочутите елински и древногръцки философски и мистериозни школи, които толкова много превъзнасяме в нашата култура и цивилизация, са всъщност като "недорасли деца", сравнени с "голямата планина" на будистките, китайските и ведантическите практически и познавателни системи за трансформация на съзнанието... до изключителни висоти...

Редактирано 1 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

И будизма не става за "любопитни"...

Не става и аз ще опитам да внеса малко конкретика, за да стане ясно защо е така. Горе уважих желанието на Ауми да напиша нещо за това как да се работи с емоциите като съвсем схематично описах метод, при който се използват "противоотрови". Писах, че противоотровата срещу привързаността е размишлението върху непостоянството и смъртта. Това не значи, обаче, просто да си кажем "Всичко е преходно и аз ще умра, тъй че не бива да се привързвам." Това не работи. Има традиционен метод за постигане на дълбоко разбиране на непостоянството и интегрирането на това разбиране в потока на съзнанието. Това е вид аналитично съзерцание или медитация, която ако бъде преподадена и практикувана правилно неизбежно поражда такова осъзнаване. Това е втората от 4-те общи предварителни (подготвителни) практики в тибетския будизъм. Съществува кратка формула, която звучи примерно така:

 

"Второто размишление е, че този свят и всички същества са непостоянни.

По-конкретно, жизнената сила е непостоянна като водно мехурче.

Времето на смъртта е несигурно и когато някой умира тялото става труп.

Само Дхарма може да е от полза в този момент и затова трябва да практикувам старателно."

 

Тук има 4-ри изречения. Последователността на осмислянето им съвсем схематично е следната:

 

I. Изследване на непостоянството на "съда", т.е. заобикалящия ни свят, което се дели на 1) грубо непостоянство (възникването и изчезването на макрообектите във вселените, както и на самите вселени) и 2) фино непостоянство (като пример – сезоните, изгревите и залезите, темпоралния поток).

II. Изследване на непостоянството на "съдържанието", т.е. чувстващите същества, което се дели на 1) непостоянство на другите и 2) нашата собствена преходност и смърт. За дълбокото разбиране на последното се ползва верижен метод от обмислянето на три теми. Тези три теми или твърдения са, че (1) смъртта е неизбежна, (2) момента на настъпването и неизвестен, (3) в този момент може да е от полза единствено практиката ни. Всяко от тези три твърдения се обосновава с по три довода, тъй че общо се обмислят 9 различни довода. Размишлението върху всеки от тях е придружено от примери, които често са под формата на образни представи (напр. представата, че животът е подобен на планински водопад).

 

Правилното практикуване на всичко това има дълбок трансформиращ ефект и напълно променя перспективата към нещата. И това е просто един от многото методи и аспекти в Дхарма.

 

Но което няма бъдеще.

Традиционният будизъм, както и всяко друго нещо, е нещо преходно. Няма условия той да бъде интегриран пълноценно в съвремената западна култура. В различни сутри се говори, че ученията ще преминат през пет периода като петия е период на упадък и изчезване. Понастоящем сме в този период. Инак, будистката перспектива е много широка във времето и пространството. Тя обхваща безбройни светове и вселени. Затова драма няма, както се казва.

 

Редактирано 1 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

...

Мисля, че Рамус искаше да каже, че това е традиционна за онези земи религия, и е трудно да се практикува на Запад.

 

 

Чудесно е да се видят в естествения израз на битието, живота на многото споменати автентични тибетски будисти. За да се вижда ясно, че това в дълбочината си е съвсем друг живот, друг свят...Общите приказки и философстване не вървят, когато става въпрос за съвсем друга форма на битие. Става въпрос за различни ценности, идващи още от бита и културата на хора, живеещи от хилядолетия на тия места.

Както се вижда, той иска да каже, че никой западняк не може да стане автентичен будист, /а може би и индиуст/, защото те са а хора с друго битие и други ценности.

 

Но специално за Будизма, не мисля така, ако разбира се не искаме да станем тибетски монаси. Защото Будизмът е толкова дълбок и толкова широкообхватен като философия, че мъдростта, правилата и концепциите, заложени в него, са универсални. Иизобщо не мисля, че те са преходни.

Времената и цивилизациите могат да се променят, но основните неща в поведението на хората и в отношенията между тях, не се променят, без значение къде са родени и къде живеят.

Както се вижда, той иска да каже, че никой западняк не може да стане автентичен будист

Ako e искал да каже това, то греши. Един от учителите, които ми преподаваха тази година е Лама Джампа Тхайе, който е англичанин, женен е за българка, преподава в един престижен британски университет и е Дхарма-регент на своя учител Карма Тинле Ринпоче за Запада. Лама-ла е напълно квалифициран и високо ценен от самите тибетци Ваджраяна-учител. Има и други примери, но няма смисъл да ги посочвам.

 

 Иизобщо не мисля, че те са преходни.

Те не са преходни, разбира се, но конкретните форми, в които се предават са преходни и са обвързани с една или друга култура. В този смисъл, Рамус е прав напълно.

Ako e искал да каже това, то греши. Един от учителите, които ми преподаваха тази година е Лама Джампа Тхайе, който е англичанин, женен е за българка, преподава в един престижен британски университет и е Дхарма-регент на своя учител Карма Тинле Ринпоче за Запада. Лама-ла е напълно квалифициран и високо ценен от самите тибетци Ваджраяна-учител. Има и други примери, но няма смисъл да ги посочвам.

 

Те не са преходни, разбира се, но конкретните форми, в които се предават са преходни и са обвързани с една или друга култура. В този смисъл, Рамус е прав напълно.

Да, мисля, че точно това искаше да каже. Ако става въпрос за практики, да наистина, да се практикува в тези общности е много по-лесно. Но извън практиките, мъдростта заложена в основата на тази философия е универсална за абсолютно а всеки един индивид.

 

 

Богатия изключителен опит и познания са обвързани с този начин на живот и тип мироглед. И може би опита да се "изнесе" будизма извън Тибет и да се разпространи дори на Запад, е просто опит за оцеляването на автентичността му. Опит, който според мен е обречен, но е единственото, което може да се направи... и то с доста далечен прицел, някъде с измеренията на бъдещето...

Всички култури правят такъв опит - да изнесат извън своя специфичен ареал, своите ценности, опит, път, постижения, като форма на "засяване" и определяне на бъдещия сега оформящ се егрегор на глобалното човечество...

Мисля, че Рамус искаше да каже,...

Всъщност Рамус не искаше да каже точно това, но и аз самия не съм типична средностатистическа социална извадка.

 

Разбира се аз лично смятам, че Буда е преподавал не само на 3 основни типологии личности, а методите са му били много повече - всъщност - спрямо самия отделен субект, за дадения му момент в израстването, за неговата конкретна специфика..

 

Буда не е написал нито ред писмено слово. Разбираемо е - причината е именно че той е навлезнал дотолкова в познанието за живота, съзнанието и вселената, че за него всеки отделен СУБЕКТ е с ясен набор от отделни характеристики, спрямо които той е предпоставял собственото си динамично и гъвкаво поведение на свеждане на пътя - както и като отношение, така и на методи, практики и типологичност в обясненията.

 

След смъртта на Буда се прави първия опит за записване на словата му, които до този момент се разпространяват по своите социални канали устно. Според мен задължително още на този етап е настъпило известно изменение. Но това в този контекст сега не е толкова важно.

Исках да кажа, че писменото слово е създадено след Буда, систематизацията на всичко казано след опитите за записване на думите му, както и на цялата му концепция (сред която Буда е нещо като изключителен новатор - и практически и познавателно) е направена от други хора. При този процес са се разделили различните "колесници" спрямо разликите в подходите, описанията, спрямо типологията на таргет групите...

 

От това следва, че в края на краищата, може истината за вселената живота и човека да е една, но тя става видна чак на етажа, на който такава гледна точка е съответствена. При разлики в нивата, каквото всъщност се получава в случая с будизма, се налага да се "сведе по ниво", според спецификите на приемника.

В този смисъл БУДИЗЪМ е само една страна от пътя към едно ново ниво на измерение в битието, чрез трансформация на съзнанието от конкретен субект. А от това следва, че никоя от древните традиции сама по себе си не е истината. Те са проводник само на конкретиката в подходите, спрямо практиката, в поднесените концепции и описания. От тази гледна точка - зависи кой на какво казва БУДИЗЪМ. Ако това е просто вид път - то крайната цел не е тъждествена на пътя към нея. В самия будизъм има схващане и цитирани тук думи, спрямо които "пътищата са много"... Според мен - Пътищата са колкото са Пътуващите.

 

  В този смисъл множеството системи по света, които са прицелени към някакъв тип трансформация на съзнанието, съществуват заради конкретна форма на личностен реал, който се формира при определена форма на култура, народност, бит, религия... и други социални дадености. В този смисъл, конкретни форми на ПЪТЯ са направени за съответни Пътуващи. 

 

И все пак - ИСТИНАТА НЯМА ИМЕ, будизма е само път към нея. Истината може и да е универсална, основните неща в поведението и отношението между хората да са типологични. На света множество хора преминават границата на етажите на битието. И в пътешествието си те оставят следи. Има други хора, които използват техните следи, за да съставят път за следване. Това е вече до егрегориални нужди и изисквания и конкретиките на самия егрегор. 

 

Накрая просто ще заключа с няколко обобщения

- всяко ниво, има своя специфика.

-всяко ниво, щом съществува, значи има и нужното значение и потребност от него

-всяко ниво е стъпка на такова някъде след него и самото то е етап в това пътешествие.

 

Така, че... тук ще кажа няколко прости коментара, относно филма:

- виждайки от филма по горния линк, как още от деца някои правят своите посвещения на концепцията и предпоставения път, дали биха го направили ако живееха в друг ареал... (нарочно не поставям въпросителен знак на края на това изречение)

- дали тия човешки "деца" биха познавали ЕМОЦИИТЕ, за които тук се споменава, след като те самите заживяват такова битие, в което за тях няма никакво място. Питам се - какво ще изучат, как ще го разберат (за емоциите визирам) след като те самите "прескачат" своя емоционален етап и естествени стъпки...

- Да се живее 30 години в медитационен ретрит, в температури, които през зимата слизат до -30, -40 градуса за какво е "цел" точно. Какви са мотивите на тия хора. Като се вижда как живеят, те може би са много изживели прераждания , за да достигнат осъзнато до тия си битийни избори. Като се вижда как живеят, сред какви условия, сред почти унищожителна природна оскъдица, дали техния избор не е насочен към "едно генерално и крайно решение", и то по естествен начин? (тук вече слагам въпросителния знак)

- за тия хора няма нищо от богатството от условия и цветността, през които минава един средностатистически "западен" гражданин. Ето защо тук "емоционалността" е толкова важен момент и то в колективен аспект. Иначе хората може и да имат общи неща, където и да са. И те са просто хора, с тяхното "човешко" и все пак, за човека УСЛОВИЯТА и СРЕДАТА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ. И всяка определя субектите, които израстват сред нея.

 

Заклкючителните думи - Рамус смята, че както будистите, така и всички останали групи по планетата си имат своя специфика. И съответно - породени въз основа на нея и СИСТЕМА за трансформация, направена за техните особености. Разбира се, спрямо самия мен, това се изменя... но това е за друга тема и не засяга всичко написано до тук.

Редактирано 1 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Но извън практиките, мъдростта заложена в основата на тази философия е универсална за абсолютно а всеки един индивид.

Проблемът е, че изгряването на въпросната мъдрост е обвързано с въпросните практики, които пък са дадени в определен културен контекст и не могат да се усвоят извън него.

Да се живее 30 години в медитационен ретрит, в температури, които през зимата слизат до -30, -40 градуса за какво е "цел" точно. Какви са мотивите на тия хора. Като се вижда как живеят, те може би са много изживели прераждания , за да достигнат осъзнато до тия си битийни избори. Като се вижда как живеят, сред какви условия, сред почти унищожителна природна оскъдица, дали техния избор не е насочен към "едно генерално и крайно решение", и то по естествен начин? (тук вече слагам въпросителния знак)- за тия хора няма нищо от богатството от условия и цветността, през които минава един средностатистически "западен" гражданин. Ето защо тук "емоционалността" е толкова важен момент и то в колективен аспект. Иначе хората може и да имат общи неща, където и да са. И те са просто хора, с тяхното "човешко" и все пак, за човека УСЛОВИЯТА и СРЕДАТА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ. И всяка определя субектите, които израстват сред нея.

Това е тяхната Карма  - да се родят там, а нашата Карма е да се родим тук. И съответно, всички ние да живеем живота си точно там където сме.

Дали всичко в Будизма е точно така както го е преподал Буда, не е сигурно, но със сигурност от нещата казани там, могат да се извлекат много повече поуки, отколкото от която и да е религия. Практиките съвсем не са най-същественото нещо.Много по-важно е да осъзнаеш кааното там и да го прилгаш ежедневно в живота си. Защото дори и всички писания и философии да познаваш наизуст, какво от това ако не си успял да смириш Егото си, ако не си овлдял емоциите си, ако не си станал господар на Ума си. 

При този процес са се разделили различните "колесници" спрямо разликите в подходите, описанията, спрямо типологията на таргет групите...

Това е вярно. Всички методи и обяснения са давани в "живи" ситуации и са били съобразени с нагласите и капацитета на ученика или учениците. Систематизацията в три или девет яни (колесници, т.е. пътища) е направена в последствие по разнообразни причини. Дхарма и днес се предава по този начин, т.е. според нагласите и капацитета на ученика, ако става дума не за популяризиране, а за сериозно обучение. Затова и често повтарям, че е невъзможно да се практикува по книжки и без учител.

 

ПП Останалото, което е написал моят добър приятел Рам не съм изчел, щото е много обемисто, макар и несъмнено – интересно. За съжаление денонощието има 24, а не 48 часа.

Редактирано 1 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Това е тяхната Карма  - да се родят там, а нашата Карма е да се родим тук. И съответно, всички ние да живеем живота си точно там където сме.

Дали всичко в Будизма е точно така както го е преподал Буда, не е сигурно, но със сигурност от нещата казани там, могат да се извлекат много повече поуки, отколкото от която и да е религия. Практиките съвсем не са най-същественото нещо.Много по-важно е да осъзнаеш кааното там и да го прилгаш ежедневно в живота си. Защото дори и всички писания и философии да познаваш наизуст, какво от това ако не си успял да смириш Егото си, ако не си овлдял емоциите си, ако не си станал господар на Ума си. 

Ами... ти - по твоему. Пак за поуки и поучения. А всъщност ПРАКТИКАТА В БУДИЗМА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО. Не и за теб, разбира се. Ето защо ти можеш да си ползваш всякакви думички и пак да си говориш словата в главата си - за егото, емоциите, господари и умове. А тия неща нямат нищо общо с БУДИЗМА. Тая мешаница в която си затънала от заемки от всички типове на идеологически приказки, на които да си резонираш, няма нищо общо със сериозните пътища - каквото всъщност е БУДИЗМА. Но пък такава приказка ти трябва, това си ползваш, от това явно имаш нужда. Не те виждам в медитационен ретрит, каквато например имаше описан за една будистка във филма. Която сподели, че за да издържи на някои медитационни практики, си е вързвала косата за предмети около нея, за да не клюма тялото, когато изпада в дълбоки състояния. Особено, когато се касае за ТАМО - дълбока медитация, при която навлизането в психична дълбочина е толкова мощно, че една от страничните ефекти за субекта, е, че тялото му става сякаш капсулирано от студа...

 

Така, че за (останалите като) теб всичко, за което тук се споменава има обикновената стойност да намираш в него поредните доказателства и резонанси за онова, което на теб ти трябва. До това си сложила и Будизма. А това е нещо съвсем различно. Различно е и отдадените на религиите хора - истинския религиозен човек също отдава живота си, не на форуми и темички, не на доказателства, мнения и дракане, а на практика, на която той напълно постановява битието си.

 

Това е отдаден живот. Това са сериозните неща. А не са приказките за него, или са каквото и да е друго. Разказвачите и слушателите на социални приказки, са просто изживяващи живота си играчи, в съответните игри.

Затова в тема, като тази, както и само една друга тема в този раздел на форума, е по-добре да се пишат сериозни неща, за сериозни хора. И заради това не стават за "любопитни", които просто ще клъвнат една или друга думичка или изречение, за да си го сложат към останалите дрешки с които се кичат пред огледалото (си). 

- Да се живее 30 години в медитационен ретрит, в температури, които през зимата слизат до -30, -40 градуса за какво е "цел" точно. Какви са мотивите на тия хора. Като се вижда как живеят, те може би са много изживели прераждания , за да достигнат осъзнато до тия си битийни избори.

А, още малко прочетох... Е, как я мислиш тази работа? Много ясно е, че това не са обикновени, редови практикуващи. В самия Тибет по този начин са практикували малцина.

А всъщност ПРАКТИКАТА В БУДИЗМА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО.

 

Може ли цитат с думи на Буда, който да казва, че най-важното нещо в Будизма, са практиките!

 ТАМО

ТУМО – "вътрешна топлина". Това е напълно отвъд капацитета на обикновения практикуващ, поради което и не се дава много-много. Дупсинг Ринпоче разказваше как разбирали, че някой прави успешно Тумо. Над покрива на къщичката, в която практикувал снегът се топял и се вдигала пара.

Може ли цитат с думи на Буда, който да казва, че най-важното нещо в Будизма, са практиките!

Нещо не разбираш какво ти казва Рамус, май...

Ами... ти - по твоему. Пак за поуки и поучения. А всъщност ПРАКТИКАТА В БУДИЗМА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО. Не и за теб, разбира се. Ето защо ти можеш да си ползваш всякакви думички и пак да си говориш словата в главата си - за егото, емоциите, господари и умове. А тия неща нямат нищо общо с БУДИЗМА. Тая мешаница в която си затънала от заемки от всички типове на идеологически приказки, на които да си резонираш, няма нищо общо със сериозните пътища - каквото всъщност е БУДИЗМА. Но пък такава приказка ти трябва, това си ползваш, от това явно имаш нужда. Не те виждам в медитационен ретрит, каквато например имаше описан за една будистка във филма. Която сподели, че за да издържи на някои медитационни практики, си е вързвала косата за предмети около нея, за да не клюма тялото, когато изпада в дълбоки състояния. Особено, когато се касае за ТАМО - дълбока медитация, при която навлизането в психична дълбочина е толкова мощно, че една от страничните ефекти за субекта, е, че тялото му става сякаш капсулирано от студа...

 

Така, че за (останалите като) теб всичко, за което тук се споменава има обикновената стойност да намираш в него поредните доказателства и резонанси за онова, което на теб ти трябва. До това си сложила и Будизма. А това е нещо съвсем различно. Различно е и отдадените на религиите хора - истинския религиозен човек също отдава живота си, не на форуми и темички, не на доказателства, мнения и дракане, а на практика, на която той напълно постановява битието си.

 

Това е отдаден живот. Това са сериозните неща. А не са приказките за него, или са каквото и да е друго. Разказвачите и слушателите на социални приказки, са просто изживяващи живота си играчи, в съответните игри.

Затова в тема, като тази, както и само една друга тема в този раздел на форума, е по-добре да се пишат сериозни неща, за сериозни хора. И заради това не стават за "любопитни", които просто ще клъвнат една или друга думичка или изречение, за да си го сложат към останалите дрешки с които се кичат пред огледалото (си). 

Съгласна съм, че да се отдадеш на някаква религия, било то Будизъм, Хиндуизъм, Ислям, Християнство или каквото и да е, трябва да се отдадеш напълно.

 

Но аз никъде и никога не съм казала, че съм будист, или пък че имам намерение да ставам такава.

Нямам никакво намерение да се поставям в каквито и да е рамки. Свободният и неограничен в съзнанието си човек, може да приема нещата които му допадат и да отхвърля всичко което не му допада.В Будизма определено има много неща, които ми допадат, ако не беше така изобщо нямаше да си губя времето да се интересувам...

...........

 

А ако в тази тема пишеха само хора дълбоко запознати практикуващи Будизъм, то тя нямаше да се казва "Будизъм за любопитни" и щеше да си стои без никой да я посещава...не че сега гъмжи от посетители де, пък дори и малко любопитни като мен.

ТУМО – "вътрешна топлина". Това е напълно отвъд капацитета на обикновения практикуващ, поради което и не се дава много-много. Дупсинг Ринпоче разказваше как разбирали, че някой прави успешно Тумо. Над покрива на къщичката, в която практикувал снегът се топял и се вдигала пара.

Нещо не разбираш какво ти казва Рамус, май...

Напротив, Скепс, отлично го разбрах.

Редактирано 1 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Това е отдаден живот. Това са сериозните неща. А не са приказките за него, или са каквото и да е друго. Разказвачите и слушателите на социални приказки, са просто изживяващи живота си играчи, в съответните игри.

Това е точно така. Будизмът и подобните неща нито са хоби, нито са нещо като психотерапия, която е предназначена да решава ежедневните проблеми. Всеки, който желае може да извлече от будизма, даоизма или подобните неща, по нещо полезно. Това, обаче, няма общо с тези учения. Лично аз не съм против подобен подход, ако носи някаква полза, но... Тези неща започват с т.нар. "отричане", което означава, че човек изгубва интерес към самсаричните или светските стремежи изцяло, защото вижда колко безпредметни и безмислени са те. Това е изходната точка.

Нямам никакво намерение да се поставям в каквито и да е рамки. Свободният и неограничен в съзнанието си човек, може да приема нещата които му допадат и да отхвърля всичко което не му допада.

Получаваш голяма и приятелска усмивка...

Редактирано 1 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Това е точно така. Будизмът и подобните неща нито са хоби, нито са нещо като психотерапия, която е предназначена да решава ежедневните проблеми. Всеки, който желае може да извлече от будизма, даоизма или подобните неща, по нещо полезно. Това, обаче, няма общо с тези учения. Лично аз не съм против подобен подход, ако носи някаква полза, но... Тези неща започват с т.нар. "отричане", което означава, че човек изгубва интерес към самсаричните или светските стремежи изцяло, защото вижда колко безпредметни и безмислени са те. Това е изходната точка.

Получаваш голяма и приятелска усмивка...

Ти, вие, също...     Защото всеки е свободен да бъде себе си и да въpви по своя собствен Път. Както и да се интересува от всичко което му е интересно, без ограничения.

_ramus_, на 01 Апр 2014 - 6:55 PM, написа:

 

Ами... ти - по твоему. Пак за поуки и поучения. А всъщност ПРАКТИКАТА В БУДИЗМА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО

 

 

Нека потърсим съвет от будистките учители и да видим , дали наистина практиките са най-важното нещо в Будизма....

.................

 

В будизма ние сме окуражени да използваме всякакви методи, стига те да са придружени от мъдрост. Има популярни методи, които, разбира се, зависят от това къде се намирате. Ако отидете в югоизточна Азия, един много популярен метод е да изоставите дома си, да обръснете главата си, да си облечете нещо жълтеникаво или кафеникаво и да отидете в гората. Това е един от хилядите и хиляди методи. Счита се че има 84000 различни метода – това е просто един от тях.

 

Благоухания, мантри, пясъчни мандали, подреждане на цветя, зен градини са някои от другите методи. Някои методи са по-рисковани от други, защото някои методи са като игра с огъня. Някои методи са наистина опасни. Те са доста разголени, сурови, и следователно - по-опасни. Някои методи не включват риск, но са много бавни, тъй като не поемате никакъв риск. Както и при всеки друг път, колкото по-малко риск поемете, толкова по-малка ще е и печалбата ви. Всичко зависи от това колко кураж притежавате.

Сред всичките тези методи обаче има един, който е доста популярен и доста ефективен. Също така почти всички други методи се основават на този единствен метод. Той е наречен, всъщност, ‘да не правиш нищо’. Да не правиш абсолютно нищо е истинският метод. Ако искате да му дадете име, той е наречен самадхи, или “медитация”. Така че медитацията, в основата си, е да не правиш нищо.

Нека сега навържем всички тези неща. Какво правим тук? Ние се опитваме да открием мъдрост, мъдростта, която съществува. Как работи това? Нима правенето на нищо ще разкрие мъдростта? Как?

Ако преведем думичката “мъдрост”, или праджня, на обикновен ежедневен език, тя означава “абсолютна нормалност” – един ум в своето абсолютно нормално състояние. Нашият ум обаче не е нормален. Твоят ум не е нормален. Моят ум определено не е нормален. Защо?

Почти през цялото време ние сме оплетени в гняв, завист или гордост. Винаги! Когато гледаме нещата, ние виждаме всичко през пет чифта очила: очила на завист, очила на гняв, очила на гордост и т.н. Когато видим същинския обект, ние го виждаме напълно изкривено. Това е начинът, по който вие и аз, хората като нас, ставаме ненормални.

И така, как да достигнем нормалността? Как да постигнем това? Има много начини, както казах: благоухания, цветя, обръсване на главата. Един от най-добрите начини обаче е да седнем и да не правим нищо.

 

Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

Редактирано 1 април 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Напротив, Скепс, отлично го разбрах.

Може би...

Сетих се за една песен от намтара на Миларепа. Ситуацията е такава, че веднъж на него попадат няколко красиви и богати девойки. По това време той е изнемощял, защото не се е хранил редовно. Тогава едната от тях казва: "Гледайте! Какво нещастие! Дано никога не се преродя като такова същество!" Друга казва: "Колко жалко! Такива гледки са подтискащи!"  Мила отговаря: "Дъщери, не говорете така. Няма причини да се разтройвате. Дори и да искате, то нямате причините да се родите като мен. Удивително е, че изпитвате състрадание, но вашето състрадание е плод на гордост и погрешно разбиране. Чуйте моята песен." И ето какво изпява той в превод, но само 1-я стих:

 

"Призовавам моя състрадателен учител Марпа.

Моля, дари ме с благословията си.

Чувстващите същества, които са погълнати от отрицателната си карма,

не показват уважение към другите, а само към себе си.

Злочести момичета, вие имате вяра

само в светския живот.

Вашето самомнение и погрешни възприятия

горят като огън.

Изпитвам жалост към такива незрели същества."

Сред всичките тези методи обаче има един, който е доста популярен и доста ефективен. Също така почти всички други методи се основават на този единствен метод. Той е наречен, всъщност, ‘да не правиш нищо’. Да не правиш абсолютно нищо е истинският метод. Ако искате да му дадете име, той е наречен самадхи, или “медитация”. Така че медитацията, в основата си, е да не правиш нищо.

Само че, драга приятелко, няма никакъв шанс да схванеш какво казва в тези няколко изречения Дзонгар Кхйенце Ринпоче, ако не си била негова ученичка в течение на известен брой години и не си направила съответните практики, не са ти дали директно въведение в природата на ума и прочие. Това, което казва изобщо не е предназначено за твоите уши на този етап.

Редактирано 1 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Може би...

Сетих се за една песен от намтара на Миларепа. Ситуацията е такава, че веднъж на него попадат няколко красиви и богати девойки. По това време той е изнемощял, защото не се е хранил редовно. Тогава едната от тях казва: "Гледайте! Какво нещастие! Дано никога не се преродя като такова същество!" Друга казва: "Колко жалко! Такива гледки са подтискащи!"  Мила отговаря: "Дъщери, не говорете така. Няма причини да се разтройвате. Дори и да искате, то нямате причините да се родите като мен. Удивително е, че изпитвате състрадание, но вашето състрадание е плод на гордост и погрешно разбиране. Чуйте моята песен." И ето какво изпява той в превод, но само 1-я стих:

 

"Призовавам моя състрадателен учител Марпа.

Моля, дари ме с благословията си.

Чувстващите същества, които са погълнати от отрицателната си карма,

не показват уважение към другите, а само към себе си.

Злочести момичета, вие имате вяра

само в светския живот.

Вашето самомнение и погрешни възприятия

горят като огън.

Изпитвам жалост към такива незрели същества."

Само че, драга приятелко, няма никакъв шанс да схванеш какво казва в тези няколко изречения Дзонгар Кхйенце Ринпоче, ако не си била негова ученичка в течение на известен брой години и не си направила съответните практики, не са ти дали директно въведение в природата на ума и прочие. Това, което казва изобщо не е предназначено за твоите уши на този етап.

  По-важно е ти да си pазбpaл. пpиятелю!

  По-важно е ти да си pазбpaл. пpиятелю!

Не съм още... Доста неща като усърдие, време и други такива трябва да вложа, за да стигна до там, ако изобщо стигна в този ми живот.

Редактирано 1 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Нека потърсим съвет от будистките учители и да видим , дали наистина практиките са най-важното нещо в Будизма....

.................

Сред всичките тези методи обаче има един, който е доста популярен и доста ефективен. Също така почти всички други методи се основават на този единствен метод. Той е наречен, всъщност, ‘да не правиш нищо’. Да не правиш абсолютно нищо е истинският метод. Ако искате да му дадете име, той е наречен самадхи, или “медитация”. Така че медитацията, в основата си, е да не правиш нищо.

Чудесен пример за това колко е изтънчен и невидим собствения начин на интерпретиране и колко подвластен е той на собственото невидимо влияние.

Виж колко елемента - от самия подбор на цитата, спрямо самия контекст - както на темата като цяло, така и на конкретиката в зоната "будизма НЕ може да е само практика"... Самия факт как се зацепи за тезата си и веднага подбра "правилния" за теб цитат е както винаги точния пример, с точните думи, по точния начин, за да покажеш нагледно толкова трудни за обясняване неща. Точно като по учебник.

 

В това е проблема - публични материали и публични лекции, книги, текстове... почнаха да се появяват масово - относно всичко. Но принципа на съответствието на възприемащия спрямо интерпретацията не може никой да го прескочи... Дори да се обясни, дори да се умува, дори да се води с ръчичка - няма как да се прескочи, дори относно най-големите тайни на вселената, човека или битието.

 

Всеки потребител може и възприема само това, на което резонира самия той. Това е едно от простите за мен заключения защо не може и не трябва да се свежда познание за "по-високите" етажи на битието, към субекти на "по-ниско" ниво на отражение. Не че аз съм единствения който е открил това - няма човек от същностното познание, който да не се е сблъсквал с това явление и процеси. Аз също опитах - да ги заобиколя, опитах всякакви подходи,... но как да излъжеш вселената. Аз самия се излъгах на няколко пъти, че "успях", ама не става... Имитациите на "разбиране" и "познаване" са само за заблуда на тоя, дето опитва да изработи някак си вселената и очевидните й принципни положения...

 

За мен, голяма вреда се нанася на битието и развитието на човечеството, в опита на мнозина "спасители" да се свеждат познания от по-висши сфери на битието. Историята от хилядолетия е показала ясно толкова много пъти и повторения, колко вреди е нанесло това. И все пак - и аз минах по този път. И гледам - всеки май ще си мине по него. Според мен това е вид тест за един СУБЕКТ - тест за преходните му етапи на вътрешна трансформация, на различни аспекти на инерцията, на атавизмите, на заученото и навиците в отражението, социалните наслоения... Просто е етап...

 

Но да е етап - добре. А не се ли вижда това от толкова славещи се като познаващи и мъдри хора, та е нужно това да се прави с толкова упорит групово организиран устрем. Та плодовете на това се виждат дори в сегашно време. Не се ли мисли за това как всъщност от опита да се "спасяват" душите, да се сложат на "път", вместо да се вижда това огромно объркване, се влошава естествения начин на израстване.

 

Разбира се това е въпрос на отговорност. За мен, в чистия анализ на това, през моите сегашни очи, дори виждам че тези опити да се прескочат етапи в израстването, няма как да останат "ненаказани". И с тях всъщност се образуват допълнителни кармични взаимовръзки. Това не може да се нарече " заради състрадание"...

 

Виждам ясно, че опитите на приемниците на всичко това се удължава пътя им на израстване, вместо да се скъси. Защото с навлизането на познания, които не са съответствени на тях, се получават допълнителни капани и допълнителни блокажи на защитните им реакции към онова, което са.

 

Според мен - не може да се възприемат "познания". Не могат да се "учат". Ученето, обясняването, свеждането, възпитанието са колективни механизми. Те са съответствени на двумерните процеси в един егрегориален реал. За да е налице израстване в един субект, е важно неговото битие да протича "отвътре навън". И да се получава естествения механизъм на "откриване" когато е налице вътрешен преход или трансформация.

Чрез горните процеси се случва обратното - свеждат се познания, без реципиента им да има каквото и да е съответствие. Това го кара да си "взима" подходящото за неговата форма на битие, но едновременно с това - да се самоблокира за естествения ход на вътрешното му израстване, като си конструира проекции и илюзии на същото. Дава му се изключително подходящ начин да се самозакопае в собствените си защитни механизми, които са призвани всъщност да го защитават, докато в него тече растежа.

 

За мен - по този начин се нарушава един естествен механизъм заложен от ВСЕЛЕНАТА по отношение на израстването на единицата съзнание, относно нейната еволюция...

---------

Това е едно от основните ми мотиви, да избера подходи в писането на публични места, в които чрез мои способи да огранича възприемането и дори прочитането от субекти с несъответствено ниво. Използването на контратези, на неподходящ за тях стил, на завъртян словоред пречи на фокусирането, на възприемането, на прочита. Където се налага - пояснявам, но по принцип, слагам своеобразна летва.

 

Не искам да доказвам на никого нищо - всеки носи своята си отговорност. Това са моите виждания, изнесох и своите аргументи. Идват от опита и познанието, те носят и моята точка в израстването. Разбира се не казвам че всичко това е истина.

Но възможността това да носи някаква адекватност, и да носи верни съждения в отражението и горните извеждания ми се струват доста вероятни - и като теоретични принципи, и като наблюдения от събития и процеси на моята версия на реал. Въпроса е - че ако в това има нещо "вярно", то се пораждат множество въпроси от рода КОЙ КАКВО ПРАВИ, и ЗАЩО...

-----------

 

Скепс, всъщност това го написах главно за теб и въпросите ми не са вид мое мнение. Много бих искал тук, публично да прочета твоето собствено и независимо виждане, защото така или иначе и двамата сме участници сред всичко това и ни касае повече или по-малко.

Редактирано 2 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

===

А аз само бих допълнила, че гордостта, надменността, високомерието и суетата, са едни от отровите в Будизма.

 

И който не е преодолял тези отрови, все още не е на никакво ниво, колкото и да витае в облаците!