Как да стоплям уважаеми? Още едно любимо понятие феномени

Средни Векове: Феномен — обектът на чувственото съзерцание, чувствено постижимо явление.

Модерна философия: Феномен — явление, което е възможно да се постигне, чрез научен или ежедневен, преимуществено чувствен опит (Имануел Кант).

Феноменът носи в себе си пълното съдържание, цялото знание за предмета: и явление, и същност.

В съвременната философия: Феномен — вътрешен опит, който бива осъзнан, даденото, полученото от личния опит. Това значение е отразено в хусерловата феноменология

Привърженик съм на последното а ти си феномен от средните векове!

Няма конкретика, логика,дефиниране на понятията, Да сигурно не ви разбираме. Байчето пледира да се оправят понятията и ние атеистите тука четеме и се чудиме! Ма то вие как се разбирате се питам?

Редактирано 28 април 201610 г. от _Alex&Vanko_ (преглед на промените)

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Понеже безграничното, което е вечно и неизменно се проявява чрез крайни форми, тези форми по необходимост са променливи и нетрайни.

Това е безмислица, да прощаваш. Ако нещо е неизменно, то не може да се проявява по никакъв начин, понеже да се проявява означава да се променя. Само съставните, обусловени неща, които се променят, могат да се проявяват и да функционират като причини, които пораждат някакъв резултат. Следователно, ако нещо се проявява чрез крайни форми, както се изразяваш, то по необходимост не е вечно и неизменно. Ако пък е такова, то не може да се проявява, т.е. да бъде причина за възникването на каквото и да било. Инак, имаме противоречие в дефиницията.

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Обект на познанието могат да бъдат само съзнанието и ума

Близко. Точната дефиниция в Прамана е, че обект на познанието е всяко нещо, което може да бъде познато (възприето) от ума. Това, което не може, разбира се, не може да е обект на познание. И обратно, всичко, което може да бъде познато от ума е обект на познание.

преди 3 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Как да стоплям уважаеми? Още едно любимо понятие феномени

Средни Векове: Феномен — обектът на чувственото съзерцание, чувствено постижимо явление.

Модерна философия: Феномен — явление, което е възможно да се постигне, чрез научен или ежедневен, преимуществено чувствен опит (Имануел Кант).

Феноменът носи в себе си пълното съдържание, цялото знание за предмета: и явление, и същност.

В съвременната философия: Феномен — вътрешен опит, който бива осъзнан, даденото, полученото от личния опит. Това значение е отразено в хусерловата феноменология

Привърженик съм на последното а ти си феномен от средните векове!

Няма конкретика, логика,дефиниране на понятията, Да сигурно не ви разбираме. Байчето пледира да се оправят понятията и ние атеистите тука четеме и се чудиме! Ма то вие как се разбирате се питам?

Аз съм фен на определението на Кант. Е, почти. По скоро бих казал цялото възможно знание за нещото, за нещата. Защото така ми харесва.

Разбира се и другите определения не са за изхвърляне. Нито пък моята поправка на определението на Кант означава, че Кант по не ги чува петлите от мен.

Определението само не е достатъчно. Думите нямат себеприрода. Те са капан, уловка. Едно значение придава на думите този, който говори, а друго този, който слуша. Ся, като толкоз много е прав бай ти Чечи, що не седнеш да се заядеш, че пишем и четем, а не говорим и слушаме. Как разбираш какво казвам ? Нали съм уж "разменил" думите ?

Що изгони Сисоне ? За да пробутваш недомислиците на бай си Чечи за логика ли ?

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

 

Не чета постовете на Ванко, но понеже си го цитирал, то да уточня как ползвам думата "феномен". В англоезичните преводи от тибетски тази думичка се употребява за да се преведе санскритския термин "дхарма" или "чьо" на тибетски. Както е известно този термин според речника към Абидхармакоша на Васубандху има 10 различни значения и феномен е едно от тях, както в изречението "Всички дхарми са лишени от присъщо съществуване". На български имаме и хубавата думичка "явление", която съответства на английското аppearance. Коренът е от "явяване", т.е. нещо което се явява пред ума, нещо което се възприема или познава от ума. Следователно, в това, което пиша термините "феномен", "явление" и "обект на познание" са синоними.

 

Точно, явление. Не, че не съм разбрал, че употребяваш понятието в този смисъл де. Тук има обаче един тънък момент. Явлението "се дава", както казват Ауми и Хусерл, конкретно на субекта. Или на конкретния субект, ако мога така да се изразя. Вече се изразих. Субекта също е явление. Разглеждайки себе си като субект, е най удачно да разглеждам себе си като явление, "тъмен летен облак", например. Нямам нищо общо с певицата де, ама метафората кърти мифки. Или един вид, аз "съм даден" на себе си, като явление. За тази безкрайна регресия говоря, от която Кант се страхува, и се оправдава, а няма нужда. Нагарджуна що не се оправдава ? Щото и безкрайната регресия е феномен, и тя няма присъщо съществуване. Какво е безкрайната регресия като нещо независимо от субекта на който се дава е немислимо да си представим. Тя би била проблем, ако търсим крайна истина, ако търсим правилната застинала метафизика. Ами ако ми е през ... за метафизиката, какъв проблем може да бъде. Един от безкрайно многото феномени, които ми се "дават".

преди 31 минути, Реджеп Иведик написа:

Разглеждайки себе си като субект, е най удачно да разглеждам себе си като явление, "тъмен летен облак", например. Нямам нищо общо с певицата де, ама метафората кърти мифки. Или един вид, аз "съм даден" на себе си, като явление.

Метафората е удачна, защото това което ни е дадено, без да си спомняме да сме настоявали за него - точно затъмнява. Най-простия пример е светлината, която също е обусловена като нас и която на практика "затъмняваме", като по този начин от "бялото" или каквото е там виждаме различни цветове, които всъщност ги няма в природата на "външния" свят. А облак е ясно защо, понеже това което се случва в съзнанието ни е преходно като летен облак, за сравнение тялото е много "по-реално" и устойчиво от мисълта, съзнанието или това което наричат "дух". Нашата сфера на познание оперира само със сравнения, на нея не и е дадено нищо реално, за да направи правилно съждение, единственото което можем е да сравняваме една илюзия с друга, един мираж с друг, един сън с друг, докато се носим като облаци в небето.

Скепсис се заиграва с етернализма логично, понеже без теб и мен, цялото войнство от списатели са етерналисти тук и им пуска кукички де да се закачат, белким схванат поне малко от това, което Буда нарича "правилен възглед". Сега указва само едно от значинията в тибетската традиция за феномен по обясними причини А Кьониг си лайква по инерция, без почти нищо да разбира, както винаги е правил.

Редактирано 29 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Метафората е удачна

 

Може и така да се каже

Избрах да преведа една кратка инструкция от съкровищницата с инструкции на скъпоценната линия на Пътя и Плода (Лам-дре), т.е. школата Сакя. В тези четири точки е резюмиран цялата Буда–Дхарма (трите яни). Първоизточник на това учение е Манджушри, който го предава на бащата на традицията Сачен Кунга Нийнгпо  (1092–1158), по време на шестмесечен ретрит, когато той е бил на единадесет години. Това учение има аналози и в другите школи, които звучат по почти същия начин – четирите дхарми на Гампопа, трите пътя при Дзонгкапа, учения на Лонгченпа и т.н.

Предупреждавам, че текстът не може да бъде разбран цялостно и пълноценно без съответните коментари, които могат да се дават в течение на дни и месеци, както и без да се прктикува в съответствие с тях. Представям го тук като нещо, което може да вдъхнови някого да потърси учители, които да му дадат пълните инструкции. Също така, не съм редактирал текста, т.е. превеждах направо тук и съжалявам за всички неточности и грешки в предаването на смисъла, които съм допуснал.

––––––––––––––––––––––––––

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЧЕТИРИТЕ ПРИВЪРЗАНОСТИ разяснена от Нубпа Ригдзин Драга

НАМО ГУРУ!

(Поклон пред Учителя!)

Както е казал превъзходният високоуважаем Сакяпа [Кунга Ньингпо], тези, които се стремят [да постигнат] висшето блаженство на нирвана, трябва да се освободят от четири привързаности. Четирите привързаности са: привързаността към този живот, привързаността към трите сфери на самсара, привързаността към облагодетелстването на себе си [личното освобождение] и привързаността към феномените и техните характеристики. Противоотровите също са четири: медитацията върху смъртта и непостоянството е противоотровата срещу първата привързаност; обмислянето на недостатъците на самсара е противоотровата срещу втората; пораждането и развиването на бодхичита е противоотровата срещу третата; постигането на това, че всички явления са подобни на съновидения или миражи лишени от присъщо съществуване е противоотровата срещу четвъртата. Посредством такава практика и привикване [с прилагането на противоотровите], ще възникнат четири плода: [твоята практика на] Дхарма ще стане [истинска практика на] Дхарма, ще следваш Дхарма като път, ще отстраниш заблудите по пътя и [накрая] заблудите ще бъдат разпознати като [изначална] мъдрост. В резултат на такова разбиране и привикване ще станеш Буда.

Първо, противоотровата срещу привързаността към този живот е медитацията върху смъртта и непостоянството. Това означава да мислиш за това, че моментът, когато ще умреш не е известен. Да обмислиш това, че факторите, които могат да предизвикат смъртта са многобройни. И накрая, да осъзнаеш, че в момента на смъртта всичко [освен Дхарма] е напълно безполезно. Ако това разбиране се породи в теб, то от цялото си сърце ще поискаш да практикуваш Дхарма и от този момент твоята практика ще стане истинска [практика на Дхарма].

Следващото е да обмислиш недостатъците на самсара като противоотрова срещу привързаността към трите сфери на самсара (на желанието, формата и без форма). Ако мислиш – "Привързаността към този живот има такива и такива недостатъци, но не се ли наслаждават Чакравартините, Брахма, Индра и подобните на тях на висше блаженство?" – то това не е така. Всички те също не са се освободили от страданието. Макар че техния живот и благополучие да продължава и да нараства в течение на няколко калпи, то накрая настъпва смъртта и възниква опасността да се родят в адското състояние Авичи. Затова като размишляваш, че всички те не са се свободни от страданието и т.н., то привикни към тази мисъл и така ще превърнеш практиката [на Дхарма] в път. В теб ще се роди мисълтта: "Трите сфери на самсара не са свободни от страдание. Трябва да постигна блаженството на нирвана". С този стремеж пред теб се откриват всички пътища [преподадени от Будата].

Дори да си породил такава мисъл и да си привикнал към нея, то ако не притежаваш бодхичита и си загрижен само за личното си освобождение, то ще постигнеш само състоянието на шравака–архат или пратйекабуда. Пораждането на бодхичита е противоотровата срещу привързността към личното освобождение [стремеж да облагодетелстваш единствено себе си]. Затова мисли следното: "Няма истинска полза в това да освободя единствено себе си от трите сфери, които имат характеристиката на страдание. Това е така, понеже измежду всички чувстващи същества няма нито едно, което да не е било моя майка или баща. Затова, ако е необходимо, то ще се раждам дори в адските състояния в течение на калпи, за да мога да постигна висшето блаженство на нирвана." Когато тази мисъл наистина възникне, то ще отстраниш първата заблуда по пътя – привързаността към това да облагодетелстваш единствено себе си.

Накрая, дори да си породил и култивирал такива мисли, то ако те са съпроводени с вкопчване в присъщото съществуване, то няма да постигнеш всезнание [като Буда]. Затова като противоотрова срещу привързаността към [присъщото съществуване] на феномените и признаците (характеристиките), то трябва да разбереш, че всички явления са лишени от същност. Размишлявай, че всички те не са солидни, а  са подобни на съновидения, т.е. не съществуват присъщо и независимо. Ако възниква привързаност към присъщото съществуване, то това е [крайния] възглед на етерналистите, а ако възниква привързаност към пустотата, то това е [крайния] възглед на нихилистите. Като смесваш своите съновидения и [външните] проявления, то ще разбереш, че и едните и другите не са реални, но [в същото време] се проявяват. Ако медитираш върху това отново и отново, то ще отстраниш второто заблуждение по пътя – привързаността към феномените и признаците.

По този начин, отстранявайки всички заблуждения ще постигнеш съвършено виждане и ще разпознаеш заблудите като [изначална] мъдрост. В резултат ще станеш Буда, който притежава измеренията на формата (двете рупакаи – Нирманакая и Самбхогакая) и мъдростта (Дхармакая и Свабхавикакая), източник на висше блаженство и ще проявиш неизразимите [просветлени] качества и активности.

Инструкциите за това как да се освободиш от четирите привързаности е изречено от господаря на йогите Драгпа Гялцен.

САРВА МАНГАЛАМ!

(Нека е благоприятно!)

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

 Субекта също е явление.

Да. Умът, съзнанието (на субекта или познаващия) е една от трите основни категории явления. Другите две са – форма (грубо казано материалните обекти, които са предмет на сетивните съзнания) и т.нар. несвързани съставни фактори (ldan min' du byed – на английски го превеждат обикновено като non-associated compositional factors), кoито не са нито материя, нито ум (такава е дефиницията в Прамана). Това са различни понятия и състояния като "време", "посоки", "жизнена сила", "медитативно поглъщане (absorption)  с прекратяване или без разграничаване (в сферата без форма)" и т.н. Тъй че умът също е феномен, разбира се, при това обусловен. Може да се допълни и че Реджеп е съставен от форма и ум, т.е. нама–рупа (име и форма). Извън това никакъв субстанционален Реджеп не може да бъде открит. Нито Скепсис, нито Кьониг, нито Шунята... За бай Чеци малко започвам да се съмнявам.

Редактирано 29 април 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 6 часа, scepsis108 написа:

Това е безмислица, да прощаваш. Ако нещо е неизменно, то не може да се проявява по никакъв начин, понеже да се проявява означава да се променя. Само съставните, обусловени неща, които се променят, могат да се проявяват и да функционират като причини, които пораждат някакъв резултат. Следователно, ако нещо се проявява чрез крайни форми, както се изразяваш, то по необходимост не е вечно и неизменно. Ако пък е такова, то не може да се проявява, т.е. да бъде причина за възникването на каквото и да било. Инак, имаме противоречие в дефиницията.

Ако слънцето се отразява във водата, а вълните правят така, че отражението му да се движи, това не означава, че слънцето се движи. Също така отражението представя само една част от слънцето - тази, която водата може да отрази. Това, което е нематериално, не може да има форма. То не може да се движи. Когато оживи материята й придава форма, движение, качества и т.н. (или може би е по-точно да се каже, че материята приема форма, движение и качества в зависимост от това, каква част от безграничното може да отрази). Но нематериалното, безграничното извън своето отражение в материята си остава вечно и неизменно.

Както и да е, написах предходното и това само за да представя определена гледна точка. Разискванията по него ще ни отдалечат много от настоящата тема.

Бе ти не знаеш ли че слънцето се движи, нямаш подходящо сравнение, няма и да имаш. А земята плоска ли е

Редактирано 29 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

(бел . а. - тук натиснах грешна опция и какво ли не правих - не мога да го махна )

Скепсис !

Формата не е явление ! 

Формата е същност на нещата , тяхно прилежащо , неотменимо свойство . Всяка същност (нещото си) си има своите съдържание и форма .

Формата отразява връзките на взаимодействие , взаимозависимостите и отношенията в които влизат отделните части в цялото . Отразява част от законите на изменение и развитие на даденото нещо . Примерно H2O под формата на твърдо тяло , течност , газ , плазма. Същността е все една и съща - H2O ! Но формата е различна....

В будизма се прилага основно методът на анализ - тези връзки между отделните части съставляващи цялото  биват разкъсани , унищожени от анализиращия , за да може въобще да се извърши процесът на анализ - цялото бива разделено на части. И понеже съществуването на връзките никак не може да бъде отречено (то и това се прави някъде) , те "увисват" във въздуха . Действителната форма "изчезва" и те биват подменени с други измислени представи със съответните следствия на заблуждения . А те следват в множество.....

Явлението не е форма , макар говоримо често да се използва (погрешно)тази категория . Явлението е външен израз на същността (съдържание и форма) , начин на проявление на същността , и като такова също има своята същност (съдържание и форма) , но на качествено по-високо ниво на съществуване . Примерно Информация (докато на края стигнем до идея) - безспорно явление , но има своята същност от съдържание (какво точно казва) и форма (сигнал , образ , звук ...ит.н.).......

Струва си човек да се замисли (да медитира) върху това във връзка с будизма ! Хайде стига бе ! Толкова са можели хората на времето тогава . Те някои и сега толкова могат , но това е друга тема . Все там ли ще киснем - на акъла на 2500 години назад ?!! Ами тогава да се върнем към акъла на маймуните - защо точно Буда....? Защо не в по-ново , наше време ?....

Редактирано 29 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 3 минути, by_chechi написа:

Скепсис !

Формата не е явление !

Чеци!

Формата е явление!

Формата се проявява и следователно е явление. Сега, не е възпитано, както вече съм казвал, да досаждаш в тази тема, в която се обсъжда теми от будистката философия, епистемология и практика, без (първо) да си си направил труда да се запознаеш поне с основните понятия и тяхното значение и (второ) не е възпитано да се опитваш да налагаш твоя материалистичен светоглед формиран от книжките по ДИАМАТ, които си прочел на младини. Както писах, понякога ти отговарям от уважение към възрастта ти и защото разбирам, че пишеш тук, понеже се чувстваш самотен и няма с кого да си разговаряш. Но прекаляваш вече. Усмири се малко и си пиши в други теми като политическите, където изказваш далеч по-стойностни мнения.

преди 23 минути, Shiniasu написа:

Ако слънцето се отразява във водата, а вълните правят така, че отражението му да се движи, това не означава, че слънцето се движи.

Метафорите могат да бъдат полезни илюстрации към дадена теза, но не могат да заменят отсъствието на логическа аргументация. Дадох ти дефиниция (постоянното е нещо, което не може да функционира, т.е. да бъде причина и съответно да поражда резултат), но ти не я коментираш, а ми описваш някакви природни картини. Приемам, че губиш спора по въпроса за постоянните феномени, понеже не възразяваш нищо по същество. Инак, можем да си пишем до утре сабале едно и също без никакъв ефект. Което е загуба на време и енергия.

преди 4 часа, scepsis108 написа:

 

Добър текст, благодаря. Проблема при мен е че осъзнавам, че не съм дорасъл за това което в тиб. будизъм наричат "висша нирвана". Концентрирам се върху ранния будизъм в момента и на дневен ред е "низшата нирвана", карам го леко, последователно, като в най-лошия случай да се преродя още няколко пъти

Тиб. будизъм за мен има много недостатъци, които се проявяват най-вече в историческите сведения. Не че търся специално критика, просто ми попадат пред очите някои линкове. Дори и в голяма степен да не са верни нещата които пише там, не мога да ги игнорирам напълно, става въпрос за феодалния им строй, наследяване и купуване на титли (например тулку в Монголия може да се купи както граф в западния свят), от друга страна унизителното отношение на монашеското съсловие към останалата част от населението което третират почти като роби, откровени жестокости, касапници, данък "уши" и др., които не чета подробно дори, а по диагонал, за да не се депресирам излишно

Редактирано 29 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 32 минути, Shiniasu написа:

Както и да е, написах предходното и това само за да представя определена гледна точка.

Ами, добре. Представи я. Тя противоречи на будистката гледна точка и предлагам да спрем да я обсъждаме в тези тема.

преди 22 минути, scepsis108 написа:

....

Хайде сега ! Светата Инквизиция се произнесе ! 

....твоя си работа , но тук не пребиваваш само ти , а и тогава напъните ти нямаше да имат никакъв смисъл...

Очевидно упорстваш пред фактите и знанието.....Буда така каза и толкова ! Те това е религия , колкото и да се маскира като учение ! Пък дали Буда го е казал или някой друг след него си го е измислил от негово име - това е друга работа ...

Интелигентно ! Няма що ! Сигурен съм , че Буда не би се съгласил с теб.......

П.П. Виж как сам си противоречиш :

" Формата се проявява и следователно е явление " - ето , така "мислят" и онези , "старците" дето правят уж "умозаключения" (изводи)......пълно недоразумение.

Е , нали формата се проявява - в това , в което се проявява е явление , а не формата ! За това ти казвам - съвкупност от заблуди....

Редактирано 29 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Упоритостта не е нещо лошо, важното е да се осъзнава кога е на място и кога не е на място. А Чечи и будизъм... думата "будизъм" я вмъкваш в постовете си с голяма мъка

преди 7 минути, by_chechi написа:

Хайде сега ! Светата Инквизиция се произнесе ! 

....твоя си работа , но тук не пребиваваш само ти , а и тогава напъните ти нямаше да имат никакъв смисъл...

Очевидно упорстваш пред фактите и знанието.....

Хайде да проявя разбиране и да се опитам най-любезно да ти обясня, понеже очевидно не разбираш какво казвам. Когато използвам думата "форма", то я употребявам в точно определен контекст, този на будистката теория за познанието (Прамана) и със строго определено значение. Първо обяснявам етимологията. На тибетски е "суг су рунг уа" (на Уайли се транскрибира като gzugs su rung ba). Думичката "суг" е бъдещата форма на "посочвам нещо". Това е нещо, което може да се посочи. Дефиницията на формата е: Когато две частици или форми се срещнат, то те или взаимно се променят, или си повлияват или се разрушават. Съответно се различават два основни класа форми – външни (обект на петте съзнания) и вътрешни (петте сетивни способности). Това съвсем накратко.

Това няма нищо общо или има малко общо с твоите писания за диалектическата връзка между форма и съдържание. Просто, аз говоря за череши, а ти за ябълки. И аз казвам, че черешите имат костилки, а ти възразяваш, че нямат, понеже мислиш, че говоря за ябълки. Сега по-ясно ли ти стана?

преди 22 минути, Śūnyatā написа:

А Чечи и будизъм... думата "будизъм" я вмъкваш в постовете си с голяма мъка

Само той да е... Продължавам да се чудя що трябва някой да пише в тема, която не го интересува всъщност? Щото е "гореща" ли? Сякаш не може да открие теми, които наистина да го интересуват и просто иска да се изкаже.

Радвам се да видя тази хармония тук, и съм напълно искрен. :-) Можело значи и Шунаята да лайква Скепсис и обратно и да водят дискусия. Катарзиса на Шунаята е очевиден, няма нищо лошо, това не прави никой гей. :-)

преди 42 минути, scepsis108 написа:

Хайде да проявя разбиране и да се опитам най-любезно да ти обясня, понеже очевидно не разбираш какво казвам. Когато използвам думата "форма", то я употребявам в точно определен контекст, този на будистката теория за познанието (Прамана) и със строго определено значение. Първо обяснявам етимологията. На тибетски е "суг су рунг уа" (на Уайли се транскрибира като gzugs su rung ba). Думичката "суг" е бъдещата форма на "посочвам нещо". Това е нещо, което може да се посочи. Дефиницията на формата е: Когато две частици или форми се срещнат, то те или взаимно се променят, или си повлияват или се разрушават (1). Съответно се различават два основни класа форми (2) – външни (обект на петте съзнания) и вътрешни (петте сетивни способности). Това съвсем накратко.

Това няма нищо общо или има малко общо с твоите писания за диалектическата връзка между форма и съдържание. Просто, аз говоря за череши, а ти за ябълки. И аз казвам, че черешите имат костилки, а ти възразяваш, че нямат, понеже мислиш, че говоря за ябълки. Сега по-ясно ли ти стана?

(1) Мен ако питаш () това не са форми , а закони на изменение и развитие , респективно частни - външни и вътрешни (2) , което пък значи че никак не са основни , а са главни да кажем - в сила само за определена част от цялото. Основният закон е в сила за цялото и всяка негова отделна част.....Законите на изменение и развитие показват как се променят съдържанието и формите и не са никакви форми , а начин на съществуване .....

Формата е друго нещо и по-горе го посочих !....Виждаш ли буламача в твоето като започнем да жонглираме с форми....От там нататък върви , че мисли....медитирай...

Давай други дефиниции ! От там трябва да се започне ....!

Редактирано 29 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 47 минути, Śūnyatā написа:

Добър текст, благодаря. Проблема при мен е че осъзнавам, че не съм дорасъл за това което в тиб. будизъм наричат "висша нирвана".

В това няма нищо неправилно. Всъщност, затова Атиша е преподал лам-рим. Понеже мнозинството от нас (аз включително) не сме способни да започнем направо с най-висшите учения.

преди 50 минути, Śūnyatā написа:

Тиб. будизъм за мен има много недостатъци, които се проявяват най-вече в историческите сведения. Не че търся специално критика, просто ми попадат пред очите някои линкове. Дори и в голяма степен да не са верни нещата които пише там

В голямата си част тези сведения са верни. Тибет не е бил някаква утопична страна населена с йоги и пандити, с бодхисатви и буди, а обикновено феодално общество и е имал всички характеристики на такова общество. Просто кармичните условия са били такива, че там различните учения и приемствености са били запазени и практикувани. Но тези, които са постигали реализация са били пренебрежимо малко в сравнение с общата маса. Няколко процента. Те са запазили приемственостите чисти и автентични. Останалото си е просто самсара, както е винаги и навсякъде.

преди 16 минути, König написа:

Радвам се да видя тази хармония тук, и съм напълно искрен. :-)

И аз.

преди 11 минути, by_chechi написа:

(1) Мен ако питаш

Ти продължаваш да считаш, че съществува само една единствено вярна светогледна парадигма, която е по подразбиране твоята. Но както казва Реджеп "думите нямат себеприрода". Няма как да водим смислен диалог, когато ти даваш обяснения от гл.т. на диалектическия материализъм, а аз от гледна точка на будизма. Това е предварително обречена на провал дискусия. Проблемът е, че темата не е за диалектическия материализъм, законите за изменението и развитието, необходимостта и случайността и прочие, а за обсъждане на Буда–Дхарма, която теб лично изобщо не те интересува. То е като да започнеш да пишеш в тема за медицина за СТО на Айнщайн. Темата не е за това, бе байко. Не схвана ли?

преди 24 минути, scepsis108 написа:

....Няма как да водим смислен диалог, когато ти даваш обяснения от гл.т. на диалектическия материализъм, а аз от гледна точка на будизма. Това е предварително обречена на провал дискусия....

Има как ! Като по-малко , по-малко изясняваме нещата.....Но излиза , че не си стигнал до тази степен на разбиране ( просветление )....

Ето ! Примерно ! Току що си обяснихме що е то форма и що е то закон ......попълнихме определено отсъствие на знания и въз основа на това можем да видим определена част от собствените си заблуди , можем да обогатим и коригираме светогледа си за действителността в която живеем ....

Сега ! Ако ти това не го искаш , поради някакви си твои лични причини - това вече е съвсем друга работа на искане и не искане....Тогава дискусията наистина е обречена на провал , но не аз ще съм причината за това....Причината е предпоставянето на собственото си "АЗ искам" , пред фактическото , отразяващо действителността "Така трябва"....

Редактирано 29 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 41 минути, scepsis108 написа:

В това няма нищо неправилно. Всъщност, затова Атиша е преподал лам-рим. Понеже мнозинството от нас (аз включително) не сме способни да започнем направо с най-висшите учения.

В голямата си част тези сведения са верни. Тибет не е бил някаква утопична страна населена с йоги и пандити, с бодхисатви и буди, а обикновено феодално общество и е имал всички характеристики на такова общество. Просто кармичните условия са били такива, че там различните учения и приемствености са били запазени и практикувани. Но тези, които са постигали реализация са били пренебрежимо малко в сравнение с общата маса. Няколко процента. Те са запазили приемственостите чисти и автентични. Останалото си е просто самсара, както е винаги и навсякъде.

Именно, точно затова ми изглежда спасението на всички чувстващи същества като утопия, въпреки че осъзнавам че всички сме били, сме и ще бъдем винаги във взаимна зависимост. Нямам нищо против мотивацията на бодхисатва, поставянето на възвишени цели води до по-добри резултати, но самия факт че Буда след просветлението си изобщо не е мислил да проповядва това което е осъзнал, поради лошото входно ниво в което всички влизаме при раждането, но от състрадание е решил все пак да го предаде на много тесен кръг търсещи, тези няколко процента за които пишеш. Това го пише и в ранните сутри, а идеала (както често се среща) за бодхисатва се е появил по-късно, въпреки че думата присъства и в ранните сутри, но не с това значение.

В известна степен и за мен будизма е идеал, освен практическото му приложение, защото знам че ако навляза по-сериозно като теб, може би ще се разочаровам от някои "учители", както се случи и с православието на младини, смених доста учители, включително такъв който е в България, но беше към гръцката църква, но пак греда, всичко е бизнес и/или разврат. Така че трудно допускам вече някой да ме учи без да дава пример със собственото си поведение и се уча сам.

Восьмеричный путь иногда делится на четыре стадии, каждая из которых отмечается разрывом пут (числом десять), привязывающих человека к земле. Первая из этих пут -это заблуждение, будто существует личное "я" (саткаядришти), источник всякого эгоизма. Понимание того, что нет постоянного я, что есть только собрание скандх, может побудить нас стать на путь снисходительности к себе и скептицизма. Против этого необходимо принять меры. Вторым препятствием является скептицизм (вичикитса). Это покрывало, под которым скрываются праздность и пороки. Нам следует также отказаться от веры в действенность очистительных обрядов и церемоний. Ритуалы не помогут нам освободиться от похоти, ненависти и невежества. Освободившийся от заблуждения веры в ego, от сомнений в Будде и его учениях и от веры в церемониальные обряды, по словам буддистов, вступил в первый этап благородного пути. Этот человек называется шротапанна, или вошедший в течение. Об этом состоянии Дхаммапада говорит: "Лучше господства над землей, лучше вознесения в небеса, лучше власти над всеми мирами - вознаграждение за первый шаг на пути к святости". Следующие два препятствия, которые должны быть преодолены, - это чувственность (кама) и недоброжелательность (пратигха). Когда человек их преодолеет, он вступает во второй этап благородного пути. Он сакридагамин, то есть тот, кто некогда будет вновь рожден в мире людей. У него очень мало недостатков, но они еще не исчезли. Те, кто избавились от важнейших заблуждений - вожделения, злопамятства и ложных чар, - возвратятся в мир еще раз, прежде чем достигнут окончательного освобождения. Когда вышеупомянутые два препятствия преодолены полностью, человек становится анагамином. Хотя анагамин и не свободен от всех заблуждений, для него больше нет опасности возвращения к прежнему. Теперь остается только преодолеть жажду (рага) материальных и нематериальных удовольствий в этом или ином мире, гордость (мана), фарисейство (ауддхатья) и неведение истинной природы вещей. Когда эти путы будут порваны, человек приходит к цели, становится архатом(буквально - достойным) и достигает блаженства нирваны. Причины его страдания устранены, и все нечистое с него смыто. Он больше не подвержен рождению. Состояние архата - это состояние блаженной святости. Нирвана - цель буддизма, и архатство кончается нирваной. Упадхишеша-нирвана есть архатвапхала, наслаждение святостью. Архат все еще человек. Только когда он умирает, он перестает существовать. Тогда масло в лампаде жизни разливается и семя существования увядает. Он исчезает из числа существующих вещей и достигает паринирваны, уничтожения элементов бытия.

Редактирано 29 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 31 минути, by_chechi написа:

 Току що си обяснихме що е то форма и що е то закон ......попълнихме определено отсъствие на знания и въз основа на това можем да видим определена част от собствените си заблуди , можем да обогатим и коригираме светогледа си за действителността в която живеем ....

Не съвсем. Аз обясних с какво значение ползвам думичката "форма". Значението, в което я използваш ти ми е известно, понеже познавам марксистката епистемология. Аз не я критикувам или обсъждам, обаче, понеже тя не ме интересува, а и не попада в рамките на темата. Инак, няма как кой знае колко да се обогатим взаимно, понеже имаме радикално различни интереси, стремежи и цели. Можем да се преструваме, че се обогатяваме, когато разговаряме, но ефектът е много съмнителен.

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

 може би ще се разочаровам от някои "учители"

Твърде вероятно. Аз съм минал през това също. Разбирам какво казваш.

преди 42 минути, by_chechi написа:

Причината е предпоставянето на собственото си "АЗ искам" , пред фактическото , отразяващо действителността "Така трябва"....

Какво "Така да трябва", друже? Да си говоря с теб ли? Това някакъв закон за необходимостта ли е? Ми, не може ли просто да имам правото да си избирам събеседниците?

преди 22 минути, scepsis108 написа:

....няма как кой знае колко да се обогатим взаимно, понеже имаме радикално различни интереси, стремежи и цели.....

Остави на страна етикетите , дето хората ги лепят под"наркоза" за щяло и не щяло .

Нещото е в ръцете ти ! Изследвай го безстрастно и го овладявай ! Това е моят интерес ....т.е. грешно-вярно , от ляво-от дясно , от вътре-от вън....решаването на възникващите конфликти в същност представляват развитието .

Той , Буда в същност през цялото време за това говори :" Как да надмогнем , овладеем и управляваме собственото си "Аз искам !" ?" - това е целта на занятието (както се казва) . Поправи ме ако съм в грешка !

Друг е въпросът , как и защо в последствие са извратили казаното от него ...и виждам , че тъкмо това те дразни...най-малкото е разочарование от "учители"....

Редактирано 29 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 3 минути, by_chechi написа:

 Поправи ме ако съм в грешка !

 

В грешка си

Ти си мислиш, че твоето аз искам е същото като желанията за които говори Буда. Хората се опитват да ти обяснят, че не е баш тъй. Ма ти не вдяваш.