преди 7 минути, witness написа:

Всъщност, не съм сигурна че си наясно със себе си. Всички сме повече или по-малко в това положение.

Не съм наясно със себе си. Обратното щеше да е трагично

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

Васко Кръпката пее в една своя песен: " Щом докоснеш свободата, няма вече връщане назад." Много точно казано "докоснеш". Вечността е застинала, на кой му е притрябвала? Щастие има само когато човек е свободен от всички представи, включително и тази за себе си, като индивидуалност. Това "простичко" нещо се споменава в будизма. Да си свободен и щастлив е възможно само в този непостоянен и променлив свят, където ако не си вкопчен постоянно в "нещо" или "себе си", всеки момент се случва нещо ново и интересно докато си плуваш по течението, леко, без много зор, като вълна в безбрежен океан 

 

Вечното и неизменното е преди всичко безгранично. То е потенциал включващ всички възможности, които могат да се проявят. Ако нещо не се включва във вечното и неизменното, то не съществува и не може да съществува дори като възможност. Безграничното включва и безгранично разнообразие в проявите. Няма как тогава да говорим за застиналост.

преди 20 минути, witness написа:

Че какво застиване, ние докато спим, влакът ни отнася и само сънуваме същата гара. Постно месце, какво е това - охлюви?

Нали има по телевизора реклами, дето попа яде луканка през пости.

преди 4 минути, Shiniasu написа:

Вечното и неизменното е преди всичко безгранично. То е потенциал включващ всички възможности, които могат да се проявят. Ако нещо не се включва във вечното и неизменното, то не съществува и не може да съществува дори като възможност. Безграничното включва и безгранично разнообразие в проявите. Няма как тогава да говорим за застиналост.

Ами няма лошо и вечно и неизменно да го наричаш. Стига да не се вкопчваш в това, като Рурки в татхагатагарбха. Иначе добре казано.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Не съм наясно със себе си. Обратното щеше да е трагично

Ама и Уитнес не е.

Аз най не съм наясно със себе си

преди 14 минути, Shiniasu написа:

Вечното и неизменното е преди всичко безгранично. То е потенциал включващ всички възможности, които могат да се проявят. Ако нещо не се включва във вечното и неизменното, то не съществува и не може да съществува дори като възможност. Безграничното включва и безгранично разнообразие в проявите. Няма как тогава да говорим за застиналост.

Е и? Каква е ползата да мислим за вечното и неизменното, че нещо не схващам? 

Между другото, срещнах една доста свободна интерпретация на Четирите Благородни Истини при един писател:

1. Животът е тревога.

2. В основата на тревогата лежи мисълта.

3. Мисълта не е възможно да се доизмисли, а може само да се разтвори.

4. За да разтвориш мисълта,
намери този който мисли.

Но съвременния ум е толкова ловък, 
че не рядко продължава да мисли, 
даже разбрал, че него го няма. 

Какво остава после?
Ти и твоята свобода.

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

Е и? Каква е ползата да мислим за вечното и неизменното, че нещо не схващам? 

Между другото, срещнах една доста свободна интерпретация на Четирите Благородни Истини при един писател:

1. Животът е тревога.

2. В основата на тревогата лежи мисълта.

3. Мисълта не е възможно да се доизмисли, а може само да се разтвори.

4. За да разтвориш мисълта,
намери този който мисли.

Но съвременния ум е толкова ловък, 
че не рядко продължава да мисли, 
даже разбрал, че него го няма. 

Какво остава после?
Ти и твоята свобода.

1. Тревогата е в теб, а не в живота.

2. В основата на тревогата са твоите илюзии и неразбиране.

3. С мисълта си мога да направя каквото си поискам.

4. За да разтворя мисълта е достатъчно да го поискам.

преди 44 минути, Shiniasu написа:

1. Тревогата е в теб, а не в живота.

2. В основата на тревогата са твоите илюзии и неразбиране.

3. С мисълта си мога да направя каквото си поискам.

4. За да разтворя мисълта е достатъчно да го поискам.

Хубаво, радвам се за теб, но не отговори на въпроса по-горе.

А можеш ли с мисълта си да спреш да дишаш за един час или да контролираш други процеси в тялото?

Редактирано 27 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 2 часа, Shiniasu написа:

4. За да разтворя мисълта е достатъчно да го поискам.

Като рисунка върху вода или следа от полета на птица в небето мислите се разтварят от само себе си в момента на възникването им. Не е нужно да взимаме участие или да полагаме усилия за да се случи това, а по-скоро да го преживеем директно.

Пожарникар да разбере Будизма колкото и аз! Но евала за хъса! Не се ли прави преценка кое може и кое не!

А етого и начинаещия практикуваш дет си мисли че ще живее 200г.

преди 4 часа, scepsis108 написа:

Няма такава опасност, байко.

Кой каквото си мисли че е разбрал , на това отговаря .

Това в скобите беше писано тъкмо за такива като теб , но даже и него не си разбрал - окепазил си го ! 

Вземаш си част от цялото и си го правиш на дъвка. Така ти е обяснен будизма , толкова ти се позволява , а и толкова можеш . Няма как да разбираш отвъд скобите дето са ти ги нахлузили ..

преди 55 минути, scepsis108 написа:

Като рисунка върху вода или следа от полета на птица в небето мислите се разтварят от само себе си в момента на възникването им. Не е нужно да взимаме участие или да полагаме усилия за да се случи това, а по-скоро да го преживеем директно.

Това имам чувството че е най трудното нещо за разбиране, как въпреки острия интелект не може да се проумее нещо толкова елементарно и да се приложи в практика. От опита с това се учи единствено важното, не от книжки и безкрайни приказки. Но както се вижда няма нужда от това, хората само с едно поискване разтварят мислите, други внезапно просветени от разбирането че нямало присъщо съществуване. Ами хубаво ама как стана това, по какъв начин го приложи и извлече резултат, никой даже и не споменава. Хубаво са се научили някои хора да говорят красиво по форумите, ама дали е и практично, демек нещо от това да може и да са приложили на живо, нямаше да е лошо. 

Редактирано 27 април 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 1 минута, König написа:

.....

Просто пишат какво им се иска , пък то все не става ......!

Става това което трябва ! 

Принципът им е : " Прави каквото искаш , пък ако ще и да не става ".

Току що, by_chechi написа:

Просто пишат какво им се иска , пък то все не става ......!

Става това което трябва ! 

Принципът им е : " Прави каквото искаш , пък ако ще и да не става ".

Тук в тази тема има един единствен правилен възможен път, и то описан само и единствено в контекста на Будизма. Всякакви други опити за обяснение и за научаването му,  са обречени на неуспех. Защото единственото на което учи Будизма е работа с Ума. А това тук никои не прави, никои не изпълнява ментални упражнения, следователно няма как да има и съответния резултат. И приказките и присвояването на каквито и да е заслуги, без това да е постигнато индивидуално, са чисто невежество. Само още едно от интересните неща с които си забавляват сетивото, способността, ума или там както искаш го наричай. 

преди 5 часа, König написа:

 Само още едно от интересните неща с които си забавляват сетивото, способността, ума или там както искаш го наричай. 

Трунгпа Ринпоче го е наричал духовен материализъм. Това е най-вече западен феномен. Общувам и с будисти от Азия. Мнозина от тях не практикуват интензивно, но посещават учения и церемонии, правят дарения и се грижат за храмовете, монасите и учителите. Така натрупват заслуга, но стремежите им са свързани най-вече с този живот – успех в бизнеса, здраве, семейно щастие и подобни. Но при западняците е даже още по-зле. От една страна, те рядко дават нещо – материално или друго – когато искат учения. От друга мнозинството искат да се просветлят за няколко месеца или години и ако е възможно някак спонтанно без да влизат в ретрити, да учат, изследват и медитират. Няма как да стане.

преди 6 часа, König написа:

. Хубаво са се научили някои хора да говорят красиво по форумите

Красивото говорене не се учи. То се придобива заедно с разбирането, че думите нямат присъщо съществуване.

Думите са капан, поставен за да се улови смисъла

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Красивото говорене не се учи. То се придобива заедно с разбирането, че думите нямат присъщо съществуване.

Думите са капан, поставен за да се улови смисъла

Уловени в красиви капани от всякъде - патарочета някакви в златни клетки ! Вратата отворена , ама вътре си е по-уютно - от вън дебнат реалностите ! Къде по-удобно е само да си мислиш за свободата от колкото да я имаш в действителност . Пък и какво ще я правиш ? Само страдания носи....! 

По-добре Рая на клетката , от колкото Ада на реалността....щастие в нищета !

преди 2 часа, scepsis108 написа:

.........Така натрупват заслуга..................

..............От друга мнозинството искат да се просветлят за няколко месеца или години и ако е възможно някак спонтанно без да влизат в ретрити, да учат, изследват и медитират. Няма как да стане.

Халал да им е трупането на заслуги . `Ми като вярват на глупости....!

Няма как да стане това което не става !

Никой от тук пишещите няма да го  " посещават учения и церемонии, правят дарения и се грижат за храмовете, монасите и учителите. "...

Така , че не се напъвайте толкова !

Редактирано 28 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 16 минути, by_chechi написа:

Няма как да стане това което не става !

 

Така си мислиш, щот си скръндза.

Има майсторици, на умрял от гроба го дигат.

преди 38 минути, Реджеп Иведик написа:

Така си мислиш, щот си скръндза.

Има майсторици, на умрял от гроба го дигат.

Ма и това приказки , сънища са бе ! Чувал съм ги и съм ги сънувал .

Де е тая на Байко... ?     Валкирия ......за всички будисти , че нали са много просветени , може и хабер да нямат за нея (потърси в Нет-а за сведение) . То само за нея ли ? Като са си забучили носовете в този будизъм - излизане няма ! Той не е случаен израза "Тъмна Индия". Като гледам Скандинавия , предпочитам техния "будизъм"...Те , хората по света мидите с черупките ги хрупат............

И вместо да си направят салата от миди със съответните допълнения , седнали да ми обясняват колко по-възвишено било да си го представям на пусто , пък друго не съществувало...Щастие в нищета !

Редактирано 28 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 13 часа, Shiniasu написа:

1. Тревогата е в теб, а не в живота.

2. В основата на тревогата са твоите илюзии и неразбиране.

3. С мисълта си мога да направя каквото си поискам.

4. За да разтворя мисълта е достатъчно да го поискам.

Това не са верни обобщения и съдържат проблеми в съответствията. Пиша го и защото в думички на УИТНЕС, както и в толкова много други коментари, отново се споменава ИСКАНЕТО, като израз на някакъв основен и функционален универсален мотиватор... А това поставя цели редици от думички насред непълнота и компрометира и тия, които ги пишат.

Искането е израз на най-слабото мотивационно звено, проявление на най-елементарното ниво на възприятие и отражение. Трудно е да се разбере за хората, които си нямат други мотивационни инструменти и нямат управление над тях.

Също така - при достатъчно ниво на самонаблюдение, може с лекота да се останови, че ИСКАНЕТО не произхожда от разума. То е израз на импулси и неврални вериги, от т.н. ШОРТКЪТ - директно от възприятийния апарат към интерпретатиращите и реагиращите структури на амигдалата, базалните зони, и тия на "пръстена". Природата е задала възможността да се реализира "бърза" реакция", в чисто еволюционен план, но по този начин се прескачат зоните на висшата обработка, отговарящи за съпоставките, обобщенията, анализа и синтеза. Така, че... Искането се "осъзнава" чак след като вече е възникнало и в по-голямата си част - му е вече отреагирано. Това е израз на все още неразвити висши дялове и компенсацията на това чрез атавистични наследени неврални системи. А те имат своята роля, но имат и своите ограничения...

Представните проекции, които народа нарича "желания" не са "искане". Те се формират по друг начин, на различен принцип, при друга комбинация от неврални механизми, макар да включват и горния описан "шорткът".

Въобще налице са доста липси дори на елементарни положения по отношение на собствените психични положения. Стефан неслучайно показва в думите си, че коментиращите тук им липсват сериозни и систематизирани основи. Но е интересното - че и да липсва нещо, при наличие на РАЗУМ, той има възможността да вниква и да реализира. А това, че тук просто липсват основи, показва че разума само се имитира, но от него нищо не зависи, нито определя. И всичкото отново се разчита на заучености и готовите формички на приетото. Това между другото - също е израз на "шорткъта", лесния вариант, природно даден. В този смисъл т.н. "съзнание", което тук също се спряга отново с готовото заучено народно разбиране, е само догонващ и компенсиращ инструмент, използван да запълва сложните когнитивни "дупки" и липси, за целите отново на битието основано от ШОРТКЪТ-системата.

В този смисъл - накратко:

1. Тревогата НЕ е в теб. Тя се поражда, тя е набор от сложни комплексни реакции, които пораждат различни поведенчески проявления. СТРАХА (като понятие) и СТРАХУВАНЕТО (като проявление на обобщеното понятие СТРАХ ) са онова, което поражда тревогата и безпокойството. Но последните са само най-накрая на каскадата от процеси.

2. В основата на ТРЕВОГАТА не са илюзии, нито неразбиране. Илюзиите и неразбирането са по отношение на ТРЕВОГАТА и ТРЕВОЖНОСТТА. както и по отношение на явления, като СТРАДАНИЕ-то. И като няма познания, излиза горното. А познания не се правят с голи разсъждения, нито с четене и подбор на "квото ни харесва и допада"...

3. Илюзията и неразбирането са и по това твърдение - МИСЪЛТА си не можеш да "правиш"... а най-малко - "каквото си поискаш". ИСКАНЕТО и МИСЛЕНЕТО нямат обща платформа, те възникват на различни "етажи". Отново - илюзии и неразбиране, които са две проявления на обикновено несъзнателно невежество, при липса на познание с неговото волно запълване, докато се докарва някаква заместителна каша.

4. По същия начин - като точка 3 - това обобщение е по-скоро "шега". Разтварянето на мисълта - е напълно невъзможно да се "поиска", И въз основа на последното - да се реализира.

Много неща липсват в самопознавателен план. Не е ясен нито произхода, нито динамиката и формирането на мотивационните ядра и тяхното проявление... Но и по тия неща няма как, нито къде да се чете и научава. Просто липсва какъвто и да е опит в задълбочено и систематизирано самонаблюдение и самоизследване, само защото природно се реагира на простичкия импулс - да става бързо, лесно, да се запълва празното от познание, с лесни и готови "щемпели", нагласени да стават за всякакви пълнежи.

Редактирано 28 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 18 минути, _ramus_ написа:

.....

Само "ИСКАНЕТО и МИСЛЕНЕТО нямат обща платформа, те възникват на различни "етажи" "   - не е вярно в писаното ! Помисли в появяващото се противоречие - уж са етажи , пък намали обща платформа .....ей тъй във въздуха ли си висят...

Та ! Толкова са знаели и можели тогава . Така са обяснявали собственото си незнание . Толкова знаят и могат сега - 2500 години след това , или в това се стремят да са капсулират.....На мен поне ми е смешно и жално !

Редактирано 28 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

„Всяка ценност или фрагмент от ценност блести за миг в небето от симулации, за да изчезне след това в пустотата, следвайки една падаща траектория, която само случайно може да се пресече с траекториите на други ценности". „Когато нещата, знаците, действията са освободени от своите идеи, концепти, същности, връзки, произход и край, те начеват собственото си вече безкрайно саморепродуциране. Те ще продължат да функционират, докато същевременно идеите за тях отдавна ще са изчезнали" (Бодрияр).

подчертаното означава, че двете явления са от качествено различен характер. Също и нещо важно - ти предполагаш че "като са етажи" всеки един е сред обща конструкция - нещо като пирамида примерно. Но нещата въобще не са по тази аналогия.

Всъщност основното в цялата идея е, колкото и условно да е описанието ми - че МИСЛЕНЕТО е израз на процеси. Въпроса е - сред кой "етаж" възникват. Много хора наричат "мислене" и мисъл, мисля - неща, които са просто шаблони на вътрешно говорене. Вътрешния свят е огромен по сложност, една комплексна система.

Всеки човек, на своето ниво на отражение, решава кое какво е, на базата на рефлексията от общите процеси. Единствено, когато се постави начало на СИНТЕЗ на дяловете в мозъка, тогава започват да изкристализират какво се случва на всеки от етажите и става възможно да се построи "обща картина". Оттам - и ситуационна схема на взаимодействията.

Накратко - дяловете за висша обработка, които провокират РАЗУМНОТО МИСЛЕНЕ, са слаби, неразвити. нямайки наситена и богата неврална мрежа, те не могат да участват пълноценно и да поемат промяната на наследените системи за възприятие и реакции. На всяко ниво може да се "нарече" етикета "мисля". Друг е въпроса как е сред "общата картина". Там е и работата, че думичките са изключително измамни, а толкова хора се крепят на тях. А думата не е нищо - важно е широтата и дълбочината на значението й. За "плитките хора", значението е договорено и общо. Дори и когато абстрактното значение нараства като роля и смисъл, дори тогава пак се ползват готови шаблони и сред тях се жонглира. Но "плитките хора" не са такива, сред такива като тях. Те имат собствено обосновано от рефлексията им "ниво" и спрямо него и мярката му, те не са "плитки". Само дето РАЗУМ няма, и да има, неговата роля е догонваща компенсираща и запълваща. А по този начин няма как да се реализира СИНТЕЗ...

Липсата на РАЗУМ е навсякъде сред всички проявления на човечеството. Картината на тази тема, на форума, на форумите, на социалните медии и комуникации, на всяко ниво показва съвсем ясно този извод. Опитите да се запълват "волно" сериозните когнитивни празноти, с готови набори от предложени обяснителни и описателни парчета, нещо като "ментално и понятийно ЛЕГО". Но то, за целите на самите нужди на неговите потребители, отговаря чудесно. И между тях си, те имат резонанс и взаимна рефлексия.

Но когато стане възможно да се допрат до проблемите на собствените им описателни системи, на които толкова са се вкопчили, и настават обикновените отбранителни или агресивни реакции - дали колективни, дали лични, е без значение в случая.

И не е съвсем вярно че "тогава са можели и знаели". Въпроса е, че и да са знаели и можели, след това веригата се предава по "нисшите духом". Те няма как да предадат "знаенето и моженето" на нещо, което да е различно от тях самите. Не е съвсем вярно и че "няма ЗНАЕЩИ И МОЖЕЩИ". Въпроса е, че хората коментиращи тук не са, нито някога ще са, от тях. Заради същото, коментари на "знаещи и можещи" но без ПОЗНАНИЯ и МОЖЕНЕ, е голо от каквато и да е същност и цялата работа е само в общите приказки и игри, които вече са чудесна почва за потребителите на същото.

Редактирано 28 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

„Всяка ценност или фрагмент от ценност блести за миг в небето от симулации, за да изчезне след това в пустотата, следвайки една падаща траектория, която само случайно може да се пресече с траекториите на други ценности". „Когато нещата, знаците, действията са освободени от своите идеи, концепти, същности, връзки, произход и край, те начеват собственото си вече безкрайно саморепродуциране. Те ще продължат да функционират, докато същевременно идеите за тях отдавна ще са изчезнали" (Бодрияр).

Трудно ли е да се види ? Никакви връзки между част и цяло , съществуване и измислица....и изобщо .

Този метод на изследване - анализ , разлагане на цялото на отделните му части , е необходим и неизбежен в процеса на познание ! Но трябва да се продължи нататък , а не се прави защото по-често анализа се явява достатъчен за непосредствена дейност....!

Трябва да се тренира и осмисля синтез . Синтез на цялото от неговите отделни , вече изучени чрез анализ части , Като се възстановяват на връзките , които самите ние сме разкъсали и/или унищожили в процеса на анализ .......

Само за сведение ! Във всекидневната човешка дейност , само около 5% от хората успяват да се справят с процеса на синтез . За това обикновено се ползват мисловни матрици.....

преди 24 минути, _ramus_ написа:

....РАЗУМНОТО МИСЛЕНЕ, са слаби, неразвити...

Човек така се ражда - с обща платформа, но етажите подлежат на развитие .....кой до където я докара ! 

Редактирано 28 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не... не се ражда така. Неразвитите зони при хората са различни. Мозъкът не е БЯЛА ЗОНА, която просто започва "чисто". Това е част от разумните аргументи в полза на обоснованото предположение - че има някаква схема и тя не се побира в рамките на типичното житейско съществуване на даден индивид. Но нещата са изключително сложни - кое се приема за "носител" - индивида ли, вида ли, колектива ли... Тук се намесват идентичността и сложните комплексни взаимодействия на СУБЕКТ-СРЕДА и мистерията на идентификацията, докато се стигне до думичката АЗ.

А за толкова хора, всичко това е обикновено и простичко... Както и за "мисленето", за "искането", за "желанията", за "чувстванията" или "емоциите" - ама така, колкото да има "нещо си там" - да си приказваме, дракаме, и играем. Играта на каквото и да е ниво, е винаги имитация на нещо, което извън нея, е всъщност ИСТИНСКОто (условно). Играта симулира и замества една липса на конкретна реалност, имат обучителна дори когнитивна стойност. Игрите са също еволюционен инструмент, но той е направен да сработва на съвсем други нива, за други съвсем конкретни цели.

Просто хората пренасят "детето" в себе си, на всички планове на своето битие. Правят го невидимо за себе си - ИГРИТЕ стават битието им. Неусетно потъват в симулациите, вместо в "реала". ИГРИТЕ стават онова, което наричам "вътрешна приказка". А така - "децата" блокират израстването си, водени от напълно инертни и атавистични импулси, сред задължително състояние на несъзнателност. Вътре сред игрите им, те симулират всичко... и го насищат все повече. А вече отдавна е премината границата и играта се превръща направо в битие, а ролята на 'симулацията' отдавна е отпаднала. Симулира се дори разума, духовността... Симулират сред игрите и се играе сред симулациите. Игрите става сложни, стават "игра, в игра" и така поглъщат постепенно Играещите. Това са очевадните примери - теми и раздели като тия с подбралите се участници в тях.

Играта, с нейните елементи, вече е погълнала Играещия. Той без нея, вече е напълно невъзможен. Вече хората са се идентифицирали максимално със играта, тя е тяхното битие, тя е тяхното съществуване. Хората вече не асоциират телата си с ЖИВОТА. Физическия реал и физическата компонента на "човека" бива изместена от "игрови реали" - колективно-лични, преплетени по уникален и сложен начин, но водещи само до едно...

И това не е така отсега. Но сега, все повече се засилва. Всички заучени природни "програми" се пренасят в играта. Играещите се изгубват все повече. За целите на нуждите на Играещите, играта се пренася вече и отвъд "смъртта" им, и "преди раждането им". Вече се разпростират до "вселената"... но е все в игра. Все на игра. Не че има значение, след като ИГРОВИЯ СВЯТ вече е станал ВСЕЛЕНАТА... Носителя на ЖИВОТА вече е забравил че някъде оттатък играта има и друг живот. Че го има и него самия... Вече това няма значение - до степен до която ЧОВЕКА е готов да умре с тялото си, само и само ИГРАТА да не се пипа, да остане, да пребъде...

-------------------------

И да - "подлежи на развитие".

Само дето... и това е изключително условно от гледна точка на общата комплексна картина...

Редактирано 28 април 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Все вещи относительны. Ничто не является самостоятельно существующим, ибо все основано на бесконечной серии причин и следствий. Все качества вещей относительны, а не абсолютны. Мы оперируем схемами отношений, которые также не сходятся друг с другом. Вещи, которые мы видим в настоящее время, нельзя увидеть во время глубокого сна без сновидений. То, что мы видим во сне, мы не видим в бодрствующем состоянии. Если бы что-нибудь действительно существовало, то оно должно было бы существовать во всех трех состояниях. Мысль не может познать себя и не может познать ничего другого. Истину следует приравнять к невыразимому. Знание невозможно. Таково заключение железной логики Нагарджуны.

Мир опыта является иллюзией, выводимой из отношений. Категории причины и следствия, части и целого, самостоятельно не существующие, но взаимозависимые, образуют мир. Они дают нам временную, кажущуюся реальность, представляющую собой объект санврити, или условного знания. Они отвечают требованиям определений взаимных отношений феномена. Когда они пытаются выразить истинную сущность существования, они противоречат себе.

Редактирано 28 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

BEING SELFLESS 
14TH DALAI LAMA

Being selfless is an important belief in Buddhism. We need to start losing our egos and practising unconditional love and compassion. Selflessness can help us to accomplish that.

Being selfless means that you are doing things for others, for no other reason than you want to help. You will not be getting any kind of material reward for these actions and are doing something that most likely will not help you to advance in terms of work goals or in the eyes of your colleagues or family. This is done just for someone else, not to stroke your own ego.