преди 34 минути, Śūnyatā написа:

Какъв смисъл може да търсиш в "неща" които непрестанно се променят, появяват се, трепкат и угасват? Dead end. Търсенето на смисъл е омагьосан кръг, който поражда една илюзия след друга, сянка в сенките на отразеното от луната. 

Да...

Из едно от последните учения на нашия скъпоценен учител14-я Шамар Ринпоче (1952-2014): Everything, everything is impermanent. Nothing is permanent, so you should be aware of it. Therefore you should not be surprised when you see something is, changed. Yeah? Not Permanent. So you should accept it, you should understand, that things are not permanent.


 

Какъв скъпоценен учител какви са тия бъртвежи! Целия ви Будизъм е една каша,бъркоч!

А учителите ви са психично болни!

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

....Търсенето на смисъл е омагьосан кръг....

Нито е омагьосан , нито е кръг ! Гледай , пък какво ще видиш е друга работа :

"Тати каза , че ще ми купи колело , ама някой друг път " - какъв е смисълът ? Това много отдавна го бях гледал в един филм . Впечатли ме , даже се посмях на детската наивност , но до там..

Едва наскоро ми просветна ей тъй изведнъж , получих просветление () , какъв е смисълът на казаното - внушава щастие в нищета . И колкото повече го мисля , толкова повече дълбочина на смисъла откривам в казаното . Все повече и повече ми харесва , та чак съм склонен да го разпространявам като мантра ......мърррр , мъррррр , мърррр...и т.н. . Който разбрал - разбрал . Който не е разбрал , все ще му помага по някакъв начин да взема верни за него си решения , дори нищо да не разбира . Ей тъй , като папагал , но решението е вярно ! На нуждаещият се в нищета дава щастие и душевен покой , а на разбиращият смисъла обратно - перспектива за развитие на неспокойните духом. Това е смисълът ! 

Редактирано 27 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 53 минути, by_chechi написа:

Нито е омагьосан , нито е кръг ! Гледай , пък какво ще видиш е друга работа :

"Тати каза , че ще ми купи колело , ама някой друг път."

Това с колелото го срещам във всеки трети твой пост, нещо не ми е интересно и си е баш омагьосан кръг.

Това което гледам е отразено в съзнанието ми, следователно виждам само съзнание, представите в него се сменят в зависимост от кармата, а в случаите когато губя съзнание, по време на сън без съновидения и медитация - такива няма. Но кой го губи и намира това съзнание, кой сънува, кой медитира, има ли някой друг? Смисълът е неуловим именно защото се променя непрестанно, включително и търсещия го (сцената). Все едно да строиш въздушни кули, тамън мислиш че си го намерил, почнеш да строиш следващия етаж на кулата и всичко вземе че внезапно рухне. От друга страна само в трептенето на неустойчивата мисъл може да се търси смисъл, но тъй като мислите са още по-скоропреходни и от тялото - пак си в задънена улица. Е случва се някоя мисъл да просъществува хиляди години, но тя наша ли е или само наша? Мислите се оглеждат една друга, посочих вече примера с двете огледала едно срещу друго, и се получава гаден безкрай, отвъд възможностите ни за осъзнаване. Ние сме само сцената , на която се случва тази пиеса на отраженията, режисирана от кармата или съдбата, като актьорите (мислите) на нея се сменят многократно в рамките на един човешки "живот", влизат, излизат от него, играят на друга сцена и изчезват. Или се връщат при източника, но това сцената не я касае, нито има някакво значение или смисъл за нея. Виж сутрата на Буда за стрелата давана мнократно тук.

Редактирано 27 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Това с колелото го срещам във всеки трети твой пост, нещо не ми е интересно и си е баш омагьосан кръг.

Това което гледам е отразено в съзнанието ми, следователно виждам само съзнание, а представите в него се сменят в зависимост от кармата и в случаите когато губя съзнание. Но кой го губи и намира това съзнание, има ли някой друг? Смисълът е неуловим именно защото се променя непрестанно, включително и търсещия го, все едно да строиш въздушни кули, тамън мислиш че си го намерил, почнеш да строиш следващия етаж на кулата и всичко вземе че внезапно рухне. От друга страна само в трептенето на неустойчивата мисъл може да се търси смисъл, но тъй като мислите са още по-скоропреходни и от тялото - пак си в задънена улица. Е случва се някоя мисъл да просъществува хиляди години, но тя наша ли е или само наша? Мислите се оглеждат една друга, посочих вече примера с двете огледала едно срещу друго, и се получава гаден безкрай, отвъд възможностите ни за осъзнаване. Ние сме само сценат , на която се случва тази пиеса на отраженията, режисирана от кармата или съдбата, като актьорите на нея се сменят многократно в рамките на един човешки "живот".

Много въпроси без твой отговор си поставил . Тук в рамките на един пост не може да се отговори на всичко по отделно , а после и да се навърже в едно цяло .За това е необходимо преминаване на по-високо качествено ниво на обобщение , където отговорът съдържа решение и на всички въпроси включващи се в него .

За това обобщавам :

Затворил си се в собствената си черупка и си съсредоточил всичката си мисъл само навътре към себе си .

В този случай не могат да се дават адекватни отговори за живота изобщо , поради наложените самоограничения . А животът , освен вътре в теб , преди всичко друго е на вън от теб , а ти самият (аз също , ако това те вълнува) си само една нищожна "прашинка" от него.....т.е. никак не се явяваш център на Вселената , макар така да ти се иска и така да ти се струва.......

Решението е да разчупиш черупката на яйцето , и да си подадеш носа поне малко навън. Т.е. със същата стръв да прочетеш и други книги , и да ги осмислиш , а не да се ограничаваш само в една (или много , но еднакви по смисъл и съдържание) ...Дето се казва : " Огледай се , ослушай се и ако не иде влак преминавай !" ....друга подобна на горната , подходяща за случая мантра.......

Редактирано 27 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ти пък как разбра къде е центъра на вселената...

Битието ли ти прошепна, или материята, да се светят имената им.

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Какъв смисъл може да търсиш в "неща" които непрестанно се променят, появяват се, трепкат и угасват? Dead end. Търсенето на смисъл е омагьосан кръг, който поражда една илюзия след друга, сянка в сенките на отразеното от луната. 

Това е фрагментарна гледна точка, именно защото е ъгъл, от който разглеждаш нещата. И така представени, тези "неща" дори не са никакви неща, а не съществуват или, нямат битие. Съществува което не се променя. Къде се появяват и угасват също не се казва, някъде просто отвън теб ли, и къде е това "отвън" и какво е "в теб" и така нататък. Нещата съществуват обаче във вечността, и ти и детето ти например, което е в теб и ти в него. Искаш ли (за теб) той да не е, да е напълно безсмислен, не-битиен? А ако искаш той да е, се налага да станеш причастен на вечността на цялото, без което нищо не е възможно да се появи, трепне и угасне. Аз не твърдя, че тази по-голяма, цялостна перспектива липсва в будизма. Има я в третото завъртане, доколкото схващам. Но будистките обяснения, както ги излагате вие тук, за непостоянството, потоците и прочие са смислени само като практически и целесъобразни средства, иначе оставят доста непокрити въпроси. Не е фатално, разбира се. Фатално е, когато някой уж всичко знае, а не се е променил в етично отношение, понеже от един момент нататък става невъзможно да се промени точно заради някакви си "практики".

Будизма оставя отворени всички въпроси. Будизма няма еднозначен отговор на нито един въпрос. Разбира се тук трябва да се има предвид, че еднозначен и еднозначен не е едно и също. Защото може да се каже, че Будизма дава и не дава отговори на всички въпроси.

Как можеш да искаш вкопчване от хора, които търсят не вкопчването ?

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

Будизма оставя отворени всички въпроси. Будизма няма еднозначен отговор на нито един въпрос. Разбира се тук трябва да се има предвид, че еднозначен и еднозначен не е едно и също. Защото може да се каже, че Будизма дава и не дава отговори на всички въпроси.

Как можеш да искаш вкопчване от хора, които търсят не вкопчването ?

... които са се вкопчили в невкопчването.

Вкопчили и вкопчили не е едно и също. Може да се каже, че дори и вкопчените етерналисти и нихилисти, не са вкопчени, тъй като са вкопчени в променливите си илюзии, а и самите те постоянно се променят. В града на гандхарви са вкопчени. Кой е вкопчен и в какво се е вкопчил.

Но заемайки относителна позиция, можем да говиорим за вкопчване и не вкопчване, в зависимост от отношението, което използваме. Проблема на фанатиците е, когато повярват, че тази относителна позиция е абсолютна и независима и непроменлива.

 

 

Аз пък съм останал с впечатлението, че тук никой не е склонен да си промени позицията. Включително ти и Шунята. Аз също не съм склонен да си променя позицията, че съществува вечна и неизменна същност на всичко съществуващо.

преди 1 минута, Реджеп Иведик написа:

Вкопчили и вкопчили не е едно и също.

Да се вкопчиш е едно, да се намираш в плен, влачен от нещо вече е качествено друго, тъй като във втория случай си в страдателна позиция. Бодхисатвите вкопчени ли са или пленени? Предполага се да е по собствена воля първото. Трудността изглежда е в различаването на двете постоянно, всеки оценявайки мотивите, залитанията и пак не е съвсем сигурен за себе си. Затова е толкова съществено важен мотивът, нали.

Щом сме живи, желанията ни не са угаснали, мотивите също. Но и това е само едно субективно мнение.

 

Исках да кажа, че няма нищо според мен неправилно във "вкопчването", ако е осъзнато. После, няма друг начин някой да се освободи, освен ако не поиска това. И така се оказва в положението на искащ неща, които всъщност не харесва.

преди 41 минути, witness написа:

Исках да кажа, че няма нищо според мен неправилно във "вкопчването", ако е осъзнато. После, няма друг начин някой да се освободи, освен ако не поиска това. И така се оказва в положението на искащ неща, които всъщност не харесва.

Значи разбираш какво означава "Просветленият не трупа карма..."

ПП Харесва и не харесва

преди 12 минути, Реджеп Иведик написа:

Значи разбираш какво означава "Просветленият не трупа карма..."

То ми звучи същото : " Само Бог е безгрешен ! " .....пък първата Му грешка е била , че изобщо се е захванал за работа ....и сега страда ! 

Виж Буда какъв тарикат е бил - нищо не похваща и само умува на сянка . А всички останали искат досущ като него....!

Редактирано 27 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, witness написа:

Искаш ли (за теб) той да не е, да е напълно безсмислен, не-битиен? А ако искаш той да е, се налага да станеш причастен на вечността на цялото, без което нищо не е възможно да се появи, трепне и угасне. 

Майната й на вечността Ако благодарение на нея постоянно изпитвам глад във физически и духовен аспект, то мязам на вампир в момента. А ако съм "образ и подобие", то вечността е Баш Вампира, който се храни с живота ни. Не възприемам тази гледна точка, такава гадост на съзнанието не мога да си причиня...

Съпричастен съм към цялото 24 часа, докато ходя на работа. За да не умра от глад трябва да се преструвам на вярващ, после 3 дена съм свободен, а като се пенсионирам ще съм хептен свободен

Васко Кръпката пее в една своя песен: " Щом докоснеш свободата, няма вече връщане назад." Много точно казано "докоснеш". Вечността е застинала, на кой му е притрябвала? Щастие има само когато човек е свободен от всички представи, включително и тази за себе си, като индивидуалност. Това "простичко" нещо се споменава в будизма. Да си свободен и щастлив е възможно само в този непостоянен и променлив свят, където ако не си вкопчен постоянно в "нещо" или "себе си", всеки момент се случва нещо ново и интересно докато си плуваш по течението, леко, без много зор, като вълна в безбрежен океан 

 

Редактирано 27 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

.....постоянно изпитвам глад във физически и духовен аспект, то мязам на вампир в момента.....

На един гладен стомах си се превърнал - свърши ли му работата , веднага вика за още....

Та те , извънземните за това са тук - хранят се с нашите мисли и постоянно ни тикат да мислим.... , а глупостите са най-вкусни и хранителни....

(майтапя се за извънземните - някой да не ме вземе на сериозно)

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Как можеш да искаш вкопчване от хора, които търсят не вкопчването ?

Много бързаш - именно, защото търсиш не вкопчването, си вкопчен: ако не си вкопчен, то тогава е ясно, че няма да го търсиш. Та - де тоз късмет, на две, на три и да си готов просветлен. :Д

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

вечността е Баш Вампира, който се храни с живота ни. Не възприемам тази гледна точка, такава гадост на съзнанието не мога да си причиня...

 

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Да си свободен и щастлив е възможно само в този непостоянен и променлив свят, където ако не си вкопчен постоянно в "нещо" или "себе си", всеки момент се случва нещо ново и интересно докато си плуваш по течението, леко, без много зор, като вълна в безбрежен океан 

По първото - откога имаш собствен живот и съществуваш независимо; относно второто - цитирам го заедно с горното, за да забележиш, ако можеш, противоречието си. И трето да добавим, че няма как да бъдеш докоснат от каквото и да е по течението надолу, защото реките в една метафора са две, едната течаща към "мястото" за непрекъсната преработка.

преди 17 минути, witness написа:

По първото - откога имаш собствен живот и съществуваш независимо; относно второто - цитирам го заедно с горното, за да забележиш, ако можеш, противоречието си.

Ами "себе си" е в кавички, трябваше ли и на "ни" да сложа за да не "си" противореча в очите ти? Май не мога

Те и парадоксите са парадоксални, ако абсолютизираме. "Ако е налична другоприрода, себеприрода също е налична."

В застиналата метафизика е заблудата.

преди 1 час, by_chechi написа:

някой да не ме вземе на сериозно

Няма такава опасност, байко.

Макар, че няма нищо лошо във временното застиване. Ич жив човек, може ли да не си апне постно месце през пости.

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

Ами "себе си" е в кавички, трябваше ли и на "ни" да сложа за да не "си" противореча в очите ти? Май не мога

Може би. Така излиза, понеже смисълът е нещо като клетка да каже "майната му на организма, какво ще му давам още". Всъщност, не съм сигурна че си наясно със себе си. Всички сме повече или по-малко в това положение.

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Макар, че няма нищо лошо във временното застиване. Ич жив човек, може ли да не си апне постно месце през пости.

Че какво застиване, ние докато спим, влакът ни отнася и само сънуваме същата гара. Постно месце, какво е това - охлюви?