Бе то много хубаво това, но ти практикуваш ли го или само ти звучи красиво? Че нещо не личи.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Бе то много хубаво това, но ти практикуваш ли го или само ти звучи красиво? Че нещо не личи.

Ами ти, че и на теб нещо не личи? Какво те дразни толкова?

Будда утверждает, что нет ничего постоянного и что, если только постоянное заслуживает быть названным я, или Атманом, тогда ничто на земле не я. Всё - анатта, не-я. "Всё непостоянно; тело, ощущение, восприятие, санскары и сознание - все это печаль. Все это не-я. Ничто из них не действительно. Это только видимости, лишенные сущности или реальности. То, что мы рассматриваем как я, - это последовательность пустых видимостей, слишком незначительных, чтобы из-за них вести борьбу. Если люди ссорятся из-за них, то это происходит по причине неведения. "От чего существующего появляются дряхлость и смерть, от чего они зависят? Как только происходит рождение, появляются дряхлость и смерть, они зависят от рождения... Когда невежество уменьшается, уменьшаются представления, прекращается невежество, прекращаются представления, а когда прекращаются представления, исчезает тревога"*. 

* Lalitavistara. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

.....Знание невозможно. Таково заключение железной логики Нагарджуны.....

Класика в жанра ! При това от древността....На такъв какво да му кажеш ?

Тогава да го питам какъв го търси като знанието е невъзможно , че и писал , че писал..... 

Знанието е невъзможно за него . При тотално и съзнателно (или в пълно безсъзнание ) накъсани връзки как да е възможно знание , разглеждайки нещата по отделно , всяко само за себе си  .

То е все едно да ти отрежат кабела на кабелната TV - TV има , няма познание Discovery , Nat.Geo .........и порно ! 

Днес и винаги е било най-ужасното проклятие : " Да ти умрат всичките връзки ! " . Да обяснявам ли ? 

За такива знанието (и не само) е невъзможно !

преди 5 часа, König написа:

BEING SELFLESS 
14TH DALAI LAMA

Хубаво е казал Далай Лама какво трябва , ама никак не е убедителен - това е проблема ! Защото не казва защо трябва ! Дали знае защо и ако знае , защо не го казва е друг въпрос (тема)....

А то е просто :" Човек гол идва на този свят и гол си отива от него . Остава това което е сторил ." Това е лесно за разбиране и никак не е трудно за осъзнаване.....

Редактирано 28 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

Работата е там, че и за онези, според които знанието е възможно, пак остава невъзможно. :Д Така, че дори не е и нужна желязна логика - то си е просто факт.

преди 21 часа, Shiniasu написа:

1. Тревогата е в теб, а не в живота.

2. В основата на тревогата са твоите илюзии и неразбиране.

3. С мисълта си мога да направя каквото си поискам.

4. За да разтворя мисълта е достатъчно да го поискам.

 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Това не са верни обобщения и съдържат проблеми в съответствията. Пиша го и защото в думички на УИТНЕС, както и в толкова много други коментари, отново се споменава ИСКАНЕТО, като израз на някакъв основен и функционален универсален мотиватор... А това поставя цели редици от думички насред непълнота и компрометира и тия, които ги пишат.

 

Няма никакви проблеми в съответствията. Тревогата съществува само в съзнанието на тревожещия се. В една и съща ситуация един човек може да изпита тревога, докато друг да не изпита. Това е въпрос на индивидуална оценка. Доколкото тревогата е усещане, което не решава проблемите към които се отнася, то тя е излишна.

Това, че човек може да направи с мисълта си каквото си поиска е по-скоро идеалния вариант към който следва да се стреми. Ако съществуват пречки пред реализирането на този вариант, те са в самия човек.

преди 2 минути, sound написа:

Работата е там, че и за онези, според които знанието е възможно, пак остава невъзможно. :Д Така, че дори не е и нужна желязна логика - то си е просто факт.

Според кои ? Тук следва разяснение . А след това подлежи и на доказване .....

Аз лично , на не буквално  четене , прозирам друг подтекст  .....за верен ! Факт е ! 

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Искането е израз на най-слабото мотивационно звено, проявление на най-елементарното ниво на възприятие и отражение. Трудно е да се разбере за хората, които си нямат други мотивационни инструменти и нямат управление над тях.

Също така - при достатъчно ниво на самонаблюдение, може с лекота да се останови, че ИСКАНЕТО не произхожда от разума. То е израз на импулси и неврални вериги, от т.н. ШОРТКЪТ - директно от възприятийния апарат към интерпретатиращите и реагиращите структури на амигдалата, базалните зони, и тия на "пръстена". Природата е задала възможността да се реализира "бърза" реакция", в чисто еволюционен план, но по този начин се прескачат зоните на висшата обработка, отговарящи за съпоставките, обобщенията, анализа и синтеза. Така, че... Искането се "осъзнава" чак след като вече е възникнало и в по-голямата си част - му е вече отреагирано. Това е израз на все още неразвити висши дялове и компенсацията на това чрез атавистични наследени неврални системи. А те имат своята роля, но имат и своите ограничения...

 

Искането е над мотивацията. Човекът може да прави както мотивиран, така и немотивиран избор. Искането е проява на волята, а не е израз на линията на най-малкото съпротивление. Ако беше израз на  най-малкото съпротивление, тогава можеше да се говори за най-слабо мотивационно звено, но то не е винаги такова.

В контекста на контрола над мисълта, обичайните мисли са тези свързани с най-малко съпротивление. Ние ги създаваме автоматично без да обръщаме на това особено влияние. Истинският контрол над ума обаче предполага насочване и задържане на потока на ума и в неудобна посока, ако човек сметне това за необходимо, както и спирането на този поток (при медитация примерно).

преди 19 часа, scepsis108 написа:

Като рисунка върху вода или следа от полета на птица в небето мислите се разтварят от само себе си в момента на възникването им. Не е нужно да взимаме участие или да полагаме усилия за да се случи това, а по-скоро да го преживеем директно.

Това го кажи на някой страдащ от натрапчиви мисли или от някаква мания. Насочването на вниманието към определена мисъл може да я остави жива изключително дълго време и в редица случаи е много трудно да не насочваш вниманието си в посока в която си свикнал да го насочваш. Иначе след като енергията на мисълта се изчерпи, тя се разтваря от само себе си, но затова е нужно да не я подхранваме.

Редактирано 28 април 201610 г. от Shiniasu (преглед на промените)

преди 1 час, Shiniasu написа:

 

преди 2 часа, by_chechi написа:

 

Шинасу и Бай Чечи, темата е будизъм за любопитни, няма нужда да изливате помията от мислите си навсякъде, и да критикувате, където хората пишат по зададена тема. Скепсис навремето даде добро сравнение, все едно в тема за ислям да пропагандираш Иисус. Какъв мислите ще е резултата, като следствие на наглостта, невежеството и упоритостта ви?

Шинасу, за трети път повтарям въпроса си който заобикаляш, ако искаш да участваш в нормална дискусия: Каква е ползата, за нас човешките същества, да мислим за вечното и неизменното? Това че не е в синхрон с Учението на Буда и му противоречи е ясно, но да видим, все пак може да има някаква практическа полза, кой знае.

Будда просто принимает факты опыта. Вещи меняются. В мире нет бытия, есть только становление. В таком состоянии высшей реальностью является закон изменения, и таким законом является причинность. Будда не говорит о какой-либо конечной причине или случае. Вселенная управляется необходимостью. Нет хаотичной анархии или чьего-то капризного вмешательства в дела вселенной. Ольденберг в следующих словах выражает разницу между брахманистским и буддистским мировоззрениями: "Умозрение брахманов улавливало бытие во всяком становлении, а умозрение буддистов - становление во всяком кажущемся бытии. В первом случае речь идет о субстанции без причинности, во втором - о причинности без субстанции".

Редактирано 28 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 час, Shiniasu написа:

 Насочването на вниманието към определена мисъл може да я остави жива изключително дълго време и в редица случаи е много трудно да не насочваш вниманието си в посока в която си свикнал да го насочваш. Иначе след като енергията на мисълта се изчерпи, тя се разтваря от само себе си, но затова е нужно да не я подхранваме.

Не разбираш какво казвам изобщо. В потока на съзнанието една мисъл се сменя с друга постоянно, понеже такава е природата на съзнанието – интенционално. Тъй че не може дадена мисъл да остане " жива изключително дълго време", понеже във всеки следващ момент възниква нова мисъл, макар че настоящия момент на съзнанието да има за непосредствена причина предходния. Но това са два различни момента, които можем да започнем да различаваме само ако практикуваме сериозно шамата и умът ни стане много гъвкав.

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Каква е ползата, за нас човешките същества, да мислим за вечното и неизменното?

Изкушавам се да започна да обяснявам основните положения на будистката логика и епистемология (Прамана). Примерно: Що е обект на познанието? Моля, нека всеки, който се чувства подготвен да предложи дефиниция, а после ще кажа каква дефиниция дават Дигнага и Дхармакирти. Не е трудно, т.е. това е сравнително просто питане и отговора се съдържа в самия въпрос.

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

Каква е ползата, за нас човешките същества, да мислим за вечното и неизменното?
 

Ще имаш правилни възгледи.

 

преди 37 минути, Śūnyatā написа:

Каква е ползата, за нас човешките същества, да мислим за вечното и неизменното?

Ако колегата знае каква е дефиницията за вечно и неизменно в Прамана, както и в будизма изобщо, то не би насъръчавал никой да мисли за това. Тя накратко е: Нещо, което не изпълнява функции, т.е. не може да породи резултат.

Редактирано 28 април 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 10 минути, scepsis108 написа:

Не разбираш какво казвам изобщо. В потока на съзнанието една мисъл се сменя с друга постоянно, понеже такава е природата на съзнанието – интенционално. Тъй че не може дадена мисъл да остане " жива изключително дълго време", понеже във всеки следващ момент възниква нова мисъл, макар че настоящия момент на съзнанието да има за непосредствена причина предходния. Но това са два различни момента, които можем да започнем да различаваме само ако практикуваме сериозно шамата и умът ни стане много гъвкав.

Практически е същото. Мисълта може да е друга, но тя е идентична по смисъл с предходната.

Примерно хипохондрия!

преди 10 минути, Shiniasu написа:

Практически е същото. Мисълта може да е друга, но тя е идентична по смисъл с предходната.

Практически не е същото и ако твърдиш това, то значи не си обмислил внимателно финия аспект на непостоянството. Столът, вазата, прозорецът и т.н., които са пред теб се променят всеки миг, а не отвреме–навреме, когато имаш нагласата да го забележиш.

Да не говорим, че си се променил и ти.

Редактирано 28 април 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 26 минути, scepsis108 написа:

Изкушавам се да започна да обяснявам основните положения на будистката логика и епистемология (Прамана). Примерно: Що е обект на познанието? Моля, нека всеки, който се чувства подготвен да предложи дефиниция, а после ще кажа каква дефиниция дават Дигнага и Дхармакирти. Не е трудно, т.е. това е сравнително просто питане и отговора се съдържа в самия въпрос.

По-добре обяснявай основни положения в будизма, отколкото да им четем "правилните възгледи", за "нещо" от което е видно че нямат понятие какво означава и за какво служи. Вярвал на "някой си", който твърдял че можел да вижда през огледалото вечното и неизменното, но той самия не можел, затова само вярвал. Пък настоява и ние да приемем този възглед, иначе ще ни тормози докато диша. Детски работи, наивно е да вярваш във всяка дрънкалка която ти поднесат пред погледа и да приемаш на доверие всяко обяснение за нея или за "неща" отвъд сферата ни на познание за "правилен възглед". Не искам и да остарявам и изглупявам, но няма начин, затова докато е време...

Редактирано 28 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

 Не искам и да остарявам и изглупявам, но няма начин, затова докато е време...

Ако практикуваш Дхарма, ще остарееш, но ще помъдрееш. Със сигурност. Съдя по майка, както и по други хора, които са се ангажирали искрено.

преди 6 минути, scepsis108 написа:

Практически не е същото и ако твърдиш това, то значи не си обмислил внимателно финия аспект на непостоянството. Столът, вазата, прозорецът и т.н., които са пред теб се променят всеки миг, а не отвреме–навреме, когато имаш нагласата да го забележиш.

Да не говорим, че си се променил и ти.

Ако разглеждаш вазата като процес на възникване и разтваряне, което се случва и с вселената, и с всичко останало, тя си е абсолютно същата, т.е. процесът си е същия.

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Ако разглеждаш вазата като процес на възникване и разтваряне, което се случва и с вселената, и с всичко останало, тя си е абсолютно същата, т.е. процесът си е същия.

Не разбрах. Вазата възниква по силата на причина и условия. Тя е съставен феномен, който се отнася към формата (рупа), понеже има очертания и цвят. Всеки съставен феномен е непостоянен, променя се през цялото време и е лишен от присъщо съществуване. Несъставните феномени също са лишени от присъщо съществуване. Освен това, представата за "ваза" е продукт на твоя ум, който е обучен да възприеме определена сетивна конфигурация като предмет, който нарича или на който поставя етикет "ваза". Извън това, никаква ваза не може да бъде открита.

преди 34 минути, scepsis108 написа:

Ако колегата знае каква е дефиницията за вечно и неизменно в Прамана, както и в будизма изобщо, то не би насъръчавал никой да мисли за това. Тя накратко е: Нещо, което не изпълнява функции, т.е. не може да породи резултат.

Понеже безграничното, което е вечно и неизменно се проявява чрез крайни форми, тези форми по необходимост са променливи и нетрайни. Но като цяло крайните форми (тук включвам и човека) еволюират и така с развитието си могат да проявяват безграничното, вечното и неизменното във все по-голяма степен.

Редактирано 28 април 201610 г. от Shiniasu (преглед на промените)

преди 16 минути, Shiniasu написа:

Ако разглеждаш вазата като процес на възникване и разтваряне, което се случва и с вселената, и с всичко останало, тя си е абсолютно същата, т.е. процесът си е същия.

Вазата в никой един момент не е абсолютно същата, вселената е цялостен процес, от който човек с представите си създава видимости, които си мисли че са постоянни, а те не са.

Скепсис пак се дублирахме неволно

А да видим кога невидимото ще стане видимо, май от бая време го чакат разни умници

Редактирано 28 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 5 минути, scepsis108 написа:

Не разбрах. Вазата възниква по силата на причина и условия. Тя е съставен феномен, който се отнася към формата (рупа), понеже има очертания и цвят. Всеки съставен феномен е непостоянен, променя се през цялото време и е лишен от присъщо съществуване. Несъставните феномени също са лишени от присъщо съществуване. Освен това, представата за "ваза" е продукт на твоя ум, който е обучен да възприеме определена сетивна конфигурация като предмет, който нарича или на който поставя етикет "ваза". Извън това, никаква ваза не може да бъде открита.

Това, което наричаме "ваза" аз възприемам като един процес включващ формата и всичките промени, които настъпват с нея. Като форма тя може да е различна във всеки един миг, защото във всеки един миг се променя (примерно на атомно ниво), но като процес си е същата. Просто защото включвам измененията в процеса.

Редактирано 28 април 201610 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Значи не човек е измислил вазата, а процесите в основата на които седи вечното и неизменното. Човек е процес, който трябва да прояви безкрайността, а процесора му къде е

преди 1 час, scepsis108 написа:

Изкушавам се да започна да обяснявам основните положения на будистката логика и епистемология (Прамана). Примерно: Що е обект на познанието? Моля, нека всеки, който се чувства подготвен да предложи дефиниция, а после ще кажа каква дефиниция дават Дигнага и Дхармакирти. 

Буда е казал всичко необходимо, след него всичко са вариации по зададена тема.

"Истинно заявляю вам, что в этом теле, правда смертном и вышиной меньше сажени, но сознательном и наделенном умом, находится мир, и рост его, и упадок его, и путь, ведущий к исчезновению его".

Обект на познанието могат да бъдат само съзнанието и ума, и всичко което се случва в тях е изградено от същата "материя", от която са изградени и сънищата.

Редактирано 28 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

В древна Гърция първите философи успоредно с изследването на природата ,започват да търсят отговора на въпроса за корените на човешкото познание. Те са открили ,че във видимото има множество привидности,и много от нашите знания всъщност са само едни наши мнения. Мнението е ,,Мисъл за онова което може да бъде и друго” Аристотел. Тогава много от нещата се оказват сенки на истинските неща. За да не останем в плен но мнимите истини ,за да напуснем света на мненията,има радикална максима: ,, Съмнявай се във всичко”

Цитат

Столът, вазата, прозорецът и т.н., които са пред теб се променят всеки миг, а не отвреме–навреме, когато имаш нагласата да го забележиш.

От много философстване до тук се стига!

Вече и Ванко започна да стопля за какво иде реч, а други още сънуват "същности" и "неща", без да знаят има ли изобщо неща, към които се отнасят техните представи.

Нет я (или Атмана), личности (пудгалы), живого существа (саттвы) или жизненного принципа (дживы), который был бы постоянен. Мы не сознаем наличия какой-либо подобной неизменной сущности или вечного принципа в человеке.

Sanyutta Nikaya, IV. 54. 

Редактирано 28 април 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)