преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Добре, но е уточнено "форми". Да, имат се предвид и абстрактни форми, т.е. всякакви организирани по някакъв начин съвкупности, но принципите организиращи формите примерно не се променят. 

Ок, но ти принцип ли си или форма? Желанието държи формите, но само временно. Ако един ден вселената изчезне къде ще отидат принципите й? Във друга вселена може да има други закони или принципи. Всичко е много относително, променливо. 

Гледната точка, че има нещо постоянно или реално е признак за невежество, но понеже повечето хора са невежи се приема за правилно. 

Каква е разликата между просветления човек и обикновения невеж човек? Има ли такава според теб? 

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Ок, но ти принцип ли си или форма?

Взаимодействие от двете. 

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

Желанието държи формите, но само временно.

За мен това си е в реда на нещата,формите да се променят и евентуално развиват. Аз като съзнание и форма юога да се променям и това е чудесно. Виж, ако принципите на основата на които се извършваше тази промяна (а аз не съм тези принципи, въпреки че не съм отделен от тях) се променяха, това би означавало хаос и невъзможност за съзнателен живот. 

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

Ако един ден вселената изчезне къде ще отидат принципите й?

Къде ще изчезне съществуващото? Извън него по-дефиниция няма нищо. Самото пространство и местоположение се определя относно него. Нали знаеш, че Нагарджуна в ММК казва, че няма първа и последна вселена. 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Къде ще изчезне съществуващото? Извън него по-дефиниция няма нищо. Самото пространство и местоположение се определя относно него. Нали знаеш, че Нагарджуна в ММК казва, че няма първа и последна вселена. 

"All forms of existence are unreal" (an-atta). 

Щом вселените се появяват и изчезват, то те са нереални или подобни на илюзия, което не оставя възможност за никаква реалност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги.

Значи озарението (да не казвам просветление), че нашата вселена е нереална, отличава мислещия човек от невежия.

Въпрос: Щом явленията се появяват и пред йогините, и пред обикновените хора, защо е необходимо да се води спор за тях?

Отговор: (5) Въпреки че те са еднакви на външен вид, обикновените хора виждат форми и други такива неща и смятат, че действително съществуват; т.е. не ги възприемат като подобни на илюзия. Но тъй като според йогините те съществуват по този начин (като илюзия), именно тук йогините и обикновените хора се разминават.

Шантидева

Схващаш ли каква е разликата, в реакцията спрямо феномените (формите и принципите). Буда ни показва вселената такава, каквато е - нереална. Защо тогава да желаем или да страдаме за каквото и да било? 

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

В будизма неизразимото се представя като едновременно променливо и неизменно, и като нито променливо, нито неизменно.

То е и немислимо и непознаваемо, ама всъщност не се знае.

Общо взето Буда е прав, като по скоро се опитва да спасява от идолопоклонство, отколкото да се опитва да разяснява неразяснимото.

 

преди 7 часа, Just a Stranger написа:

Нали знаеш, че Нагарджуна в ММК казва, че няма първа и последна вселена. 

Обаче вселената е неразяснимото.

Категориите лесно и трудно, са добри за начинаещите във философията. Оставам с впечатление, че ме разбират. Обаче като се измести темата върху други категории, нещата загрубяват.

Идолопоклонството ни се дава свише. За добро или за зло.

Или за нямазначение

преди 42 минути, Реджеп Иведик написа:

То е и немислимо и непознаваемо, ама всъщност не се знае.

А това, което е мислимо и познаваемо, всъщност знае ли се?

„Въображаемите неща не съществуват в реалния свят, защото ако съществуваха, те нямаше да бъдат въображаеми, а реални” – обяснявам аз. – „По подобен начин, нашето преживяване не може да бъде част от обективната реалност, защото обективната реалност е такава точно защото тя не е преживяване.”

https://atiearth.com/опровержение-на-външния-свят-goran-backlund/

на 16.01.2022 г. в 9:26, Just a Stranger написа:

А истинността на твърдението променя ли се? 

Тук стъпваме на така наречената абсолютна истина в будизма. И не само в будизма - Хераклит твърди същото. Нищо съществуващо не притежава постоянство и постоянна същност. Учените са мислели доскоро, че атомите са неразрушими, но до откриване на радиоактивността. После за протоните и електроните, докато не открили, че при сблъсъка им се разпадат на енергийна вълна. Енергията пък е само характеристика на физичните процеси и тя няма постоянна същност. Следователно:

на 16.01.2022 г. в 9:26, Just a Stranger написа:

Ако се промвни, твърдението ще стане невярно. Ако не се промени, твърдението ще противоречи на самото себе си. 

... е невярно. Очевидно твърдението не противоречи на самото себе си. То не е и "само по себе си", а е изведено от всеобщата относителност или илюзорност на феномените. 

на 18.01.2022 г. в 22:03, Śūnyatā написа:

После за протоните и електроните, докато не открили, че при сблъсъка им се разпадат на енергийна вълна.

Енергията пък е само характеристика на физичните процеси и тя няма постоянна същност.

Пак си сътворил купчинка от глупости. Поредните...!  Нямаш спирка да твориш глупости само и само да си докараш всичко до "правилната истина" за "имането и нямането на същности". Трогателни са тия напъни толкова години...

преди 1 час, _ramus_ написа:

Пак си сътворил купчинка от глупости. Поредните...!  Нямаш спирка да твориш глупости само и само да си докараш всичко до "правилната истина" за "имането и нямането на същности". Трогателни са тия напъни толкова години...

Да виждаш някой като глупав или умен не е нищо повече от илюзия. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Да виждаш някой като глупав или умен не е нищо повече от илюзия. 

И ти нямаш същност, но незнайно защо редиш повторяеми безсъщностни думички вече почти десетилетие. Някак - напук на "неоспоримата истина"... А може би - като изключение от "закона".

Вече като изявен специалист по илюзиите и "имането и нямането на същност" ще обясниш ли онова там - за 'живота - дето бил низ от отношения'.

Както и как се вмъква сред тия отношения казуса с "бръсненето на сливите", или пък "болните от жълтеница, дето виждали в жълто", симулакрумите и това че "някой си твърдял нещо си, дето било 'абсолютна истина' - като всичко това също няма същност и кое го прави да "не е илюзия"?

преди 36 минути, _ramus_ написа:

И ти нямаш същност, но незнайно защо редиш повторяеми безсъщностни думички вече почти десетилетие. 

От това, че няма реална същност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги, не следва че не съществуваме подобно на илюзия. 

Доста е плитка логиката ти за претенциите, които имаш. Виждаш ли как е подобно на илюзия това, че се мислиш за много умен.

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Виждаш ли как е подобно на илюзия това, че се мислиш за много умен.

Щото толкоз му е акъла

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

От това, че няма реална същност, колкото и малка и незначителна да е,

наистина сигурна и дадена веднъж завинаги,

не следва че не съществуваме подобно на илюзия. 

Я пак... Виж си внимателно изречението - за кой ли път се оплете...   А иронията е, че се пробваш точно ти да ми обърнеш внимание "дали виждам нещо си":

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Виждаш ли как е подобно на илюзия това, че се мислиш за много умен.

И да ти напомня, че само между колегите ти сигурно се "мислите за едно или друго". Мисленето... "Санчо..." - е друга бира, но философското папагалене не е достатъчно за да " я сложи на трапезата си".

Само виж докъде си стигнал - от едни и същи папагалски повторения. Но пък - и ти като "йогина", ти се струва "че си си ок", докато иначе "сливи бръснеш"...

Гаф, след гаф ръсиш, човеко. Не само че не ти пука, а и си толкова "в главата си", че не се усещаш какви ги плещиш вече толкова години.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Гаф, след гаф ръсиш, човеко. Не само че не ти пука, а и си толкова "в главата си", че не се усещаш какви ги плещиш вече толкова години.

Твоя гаф е, че отново и отново да изискваш от него иновативност. = Обръщаш му неоснователно внимание, а това показва с какво се забавляваш. 

Срамно е да се забавляваш с невежеството на другия. Но, ти нямаш съвест, нямаш срам, а само първичен нагон да се присмиваш. = Това от своя страна води, че и на теб не ти пука и ти си само и единствено "в главата си". 

И ти не се усещаш и ги плещиш същите глупости вече толкова години. 

Явно сте големи дружки, но нещо сте скъсали "куклата" с която сте си играли на времето ... и заприличва на елементарна полова ревност ...  

Благодаря за забавлението.  

Не можеш два пъти да нагазиш в една и съща река, тъй като винаги нови води ще те мият. 

В една и съща река ние влизаме и не влизаме; съществуваме [подобно на илюзия] и не съществуваме [реално]. 

Нищо не е вечно, всичко е ставащо. 

Нищо не е постоянно. 

Хераклит

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

Не можеш два пъти да нагазиш в една и съща река, тъй като винаги нови води ще те мият. 

Това е напълно невярно:

1. Дали Водите са нови - за реката няма значение. Има значение че "текат и от това се получава "река".

2. цитатът е грешен. Не можеш два пъти да нагазиш в една и съща ВОДА, в реката. Иначе - по отношение на "РЕКАТА" си е пак в нея.

3. Този, дето нагазва в река, няма как да има понятие дали 'водата винаги е 'нова'.

Едно - че той може да не знае дали водата се помпи и се пуска отново "преди него". В този смисъл - зависи коя е реката, защото в Родопите е налично явление, наречено ПАВЕЦ .

Второ - По принцип водата на планетата е една и съща и само се върти по кръговрат. Именно поради това - същия "дето нагазва" с нежеството си неподозира че именно "в тая вода" вече е влизал. И пак ще го "мие".

======

С което давам за пример как общите приказки са обикновени нагласации, защото се измисля явление от живота, което се представя в някаква светлина, с определено значение. Отделно от това - клишетата се заучават без да се размислят критично. Просто са удобен начин за формулиране и изразяване, но нищо повече.

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

съществуваме [подобно на илюзия] и не съществуваме [реално].

Както и това че някой си цитира Хераклит и има арогантността да си нагласи личната си интерпретация, като допълва "пояснения" към думичките, е просто невежа - за да търси сред думите на човек преди хилядолетия, днешен начин да си утвърди чрез подмяна и лъжа, личния си филм

 Не че арогантността не е важна, за Вярващия. Пък и за него - тя не се нарича така, а "той си е ок", като също е добър, върши "добри, възвишени и духовни дела", като е напълно достатъчно да вярва в това. А си е просто безхаберник и съвсем чист егоист, вторачен в единственото за него важно - да преживява фантазиите си като "Истина".

В конкретиката - използването на името на ХЕРАКЛИТ е подигравка с въпросния, защото Цитиращият го скрива зад авторитетното име своите си хитри домогвания, заради съвсем егоистични нужди.

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Това е напълно невярно:

1. Дали Водите са нови - за реката няма значение. Има значение че "текат и от това се получава "река".

"Река" е само име, а не нещо реално съществуващо. Например Рейн означава тека.

Водата също е само име и не винаги е вода, а преминаване на атомите през различни агрегатни състояния в атмосферата и почвата. 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

"Река" е само име. Например Рейн означава тека.

Нали знаеш че всеки път, когато нагазваш в полета извън заучените си фантазии правиш гаф, след гаф. Ти си съвсем невежа извън фантазиите си и отново си търсиш да си докараш нужното, заради което 'дишаш". Да ти ги напомням ли - колко гафове, лъжи и натъкмистики си пълнил тази тема, както и други, по калдата"?

Нагласациите и извъртанията са ти просто част от 'дихателната система'... Не ме интересува в какво вярваш и защо, но упоритостта с която мамиш себе си, няма как да се пренесе и извън теб. Будизъм не е онова, в което ти вярваш. Нито твоите представи кое какво са. Не че това ще попречи да си арогантен и самозабравен фантазьор.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Нали знаеш че всеки път, когато нагазваш в полета извън заучените си фантазии правиш гаф, след гаф. Ти си съвсем невежа в това и отново си търсиш да си докараш нужното, заради което 'дишаш".

... Не че това ще попречи да си арогантен и самозабравен фантазьор.

Когато ти свършат аргументите - започват обидите на лична основа. Жалко е. Приятен ден. 

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Когато ти свършат аргументите - започват обидите на лична основа

И това ти е изпапагалено - сещаш ли се, че е заемка, при това - дърдорена и повтаряна от просветлено-изтрещелите капитанчета, завърнали се в лоното си на обикновени политически тролчета.

Да, жалко е. Отгоре на всичкото - 'аргументи' - дето точно рамус ги пише, докато ти си търсиш заврънтулките и напъните да ги изходиш. Арогантността е духовна дисциплина - направо будистка. Докато ти си точно изявен шампион в нея.

преди 24 минути, _ramus_ написа:

Арогантността е духовна дисциплина - направо будистка. Докато ти си точно изявен шампион в нея.

Не е арогантност да не се съгласяваш с невежия и ненавиждащия другите. 

Ти кога стана експерт в будизма? Колкото си експерт и по другите теми, които се опитваш да съсипеш.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Не е арогантност

Ама как ще е, много ясно! Разбира се - религиозните ароганти винаги " са си ок, защото те просто са справедливи и постъпват и мислят мъдро". Той и Хераклит би оправдал лъжите на цитатниците си - нали е "за (тяхно) добро".

Точно дечкото, който се скъсва от лъжи, нагласации, извъртане и илюзии - той точно се крие зад папагалски историйки дето той ги разбирал илюзиите, света, реалностите... И най-вече - щото бил мадхямик... който няма проблеми да си послъгва, щом вярва че пише истината.

Всъщност всеки може да си е всичко, сред фантазията си. Достатъчно е за да вярва в това. Извън фантазията си може да е тотален прошляк, но той е добър, важен, нужен, силен, духовен, възвишен или мъдър... - като достатъчно е да си сглоби театър, в който той да играе това, и да си вярва че е такъв. А ако спре да вярва...???

========

Та...??? какво казваш за "водата", атомите и молекулите... Може би за "дъгата" или "облачните технологии", или за "бръсненето на сливите", болните от жълтеница" или "светът, дето се основавал на отношения"? Толкова са много че още една тема ще се напълни само с гафове от невежество и лъжи заради нагласации, както и с арогантните напъни към съвети, уверения... колко много ги разбираш работите в които вярваш... 

Още едно момченце, дето и то напира същото... и обикаля по форума да ръси неговото си, щото... една тема не може да събере широката му духовно-просветлена душа... Да покаже на неуките и нещастните кое как било в анонимките дето е потопен да си вярва

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

От това, че няма реална същност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги, не следва че не съществуваме подобно на илюзия. 

В темата за съдбата стана дума дали светът е "един и същ". 
Не искам да преча на авторката на онази тема да публикува написаното от адепта,
затова тук ще напиша малко за това, какво имах предвид.

Светът, "Универсумът" представлява всичко това, което съществува.

Всички неща, които са в този Свят имат едно общо качество - те съществуват.
От тази гледна точка Светът е един, едно цяло, защото всички неща в него са свързани с това 
общо качество - че съществуват (обсъждат се и така наречените критерии за съществуване).

Напълно е възможно всеки да възприема едно нещо по различен начин, 
но въпреки това то има основното качество - да съществува.

Разделянето на обективно и субективно е условно.
Да кажем, че имаме един предмет "А" който съществува, реален е, 
и даже някои биха го нарекли обективна реалност.

А някой си въобразява някакъв друг предмет "Б".
Този предмет е само "в главата" на този, който го е измислил и може да се нарече субективна реалност.

Но всъщност даже този  въображаем предмет "Б" наистина съществуа,
защото "в главата" е също реално място, част от реалния Свят.
Даже и най-мрачните материалисти трябва да признаят, че този предмет "Б", въпреки че е субективна реалност ,
все пак е реалност и даже има съвсем определено място, където се намира,
макар това да е, да кажем, "главата" на един единствен човек.

Ако някой мисли, че има свой собствен свят и своя истина бих казал 
че те също са част от големия Свят, който е един.

Даже и да не се знае кое какво е в действителност, то "е" - съществува нещо.

Живите същества се стремят към живот, да съществуват.
Даже и да не можеш да отговориш на въпроса "какво съм в действителност" ти съществуваш,
следователно има Нещо, което съществува.

Да се мисли, че всичко е илюзия и да се подлага на съмнение е път към нищото.
Нормално е за живо същество да иска да живее, а не да се погубва и да отива към нищото.

Това са криво разбрани духовни учения, някои да мислят, че целта е някаква "нирвана", разбирана като нищо.
В духовните учения става дума за свързване с цялостната Реалност на Света в една
форма на пълнота, а не на нищо или отсъствие.
 

преди 2 часа, NVJ написа:

Живите същества се стремят към живот, да съществуват.

Даже и да не можеш да отговориш на въпроса "какво съм в действителност" ти съществуваш,
следователно има Нещо, което съществува.

Да се мисли, че всичко е илюзия и да се подлага на съмнение е път към нищото.
Нормално е за живо същество да иска да живее, а не да се погубва и да отива към нищото.

Не отричам, че е нормално за живеещото да се стреми да живее и да избягва страданието и смъртта. 

Не бих казал, че "Нещо", само по себе си съществува, защото всичко е съставно и се появява само в зависимост от други "неща", които на свой ред също са зависими, съставни, временни и относително съществуващи. 

Това, че "Нещо" съществува подобно на илюзия, а не реално - само по себе си и вечно, не бива да се натоварва с негативни канотации и да се определя като нихилизъм и стремеж към смъртта. 

Тъкмо обратното, от това, че всичко се проявява само във взаимна зависимост от всичко останало, произлизат будистките идеи за добротата и състраданието, като необходимо условие за съществуването и добруването на човека.

Без осъзнаване илюзорността на егото и феномените е практически невъзможно да се реализират качествено гореспоменатите идеи. 

преди 46 минути, Śūnyatā написа:

само във взаимна зависимост от всичко останало, произлизат будистките идеи за добротата и състраданието,

като необходимо условие за съществуването и добруването на човека.

Oo, будистки идеи - за "добруването не човека". Те будистите всички са добряци и радетели на 'всичкото добро за съществуването на човека'. И то това - само според 'будистките идеи'. Къде са "идеите", къде са 'будистите'... къде си ти...

И по-големи глупости си писал сред темата, но пък веселото никога не спира.