преди 8 часа, Śūnyatā написа:

а за да ти помогна да осъзнаеш колко си заблуден. 

няма по-заблуден от тоя, дето помага на другите да осъзнаели колко те са заблудени.

Нали се сещаш колко е комична игричката на помагач,... всъщност толкова много неща не се сещаш...

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Може да нямам съзнанието на Буда, но доста от аксиоматичните ми представи за обкръжаващата ме действителност отдавна са се пропукали и виждам отвъд тях.

Ох, милият!!! КАкво съзнание бе душко... кой го интересуват представите и пропукванията им. Та как можеш да пледираш че "виждаш", като си сляп като къртиче?

Проблемът е, че няколкото фантазни папагалчета живеете някъде в главиците си и оттам съдите за света, живота... някакъв си будизъм, духовности, възвишености, добро или зло, полезни или вредни " усещания", пък това, дето го плямпаш дори не се нарича така...

Гаф след гаф, душицата тя... но пък "будист"... Нали вече толкова пъти легендите за "медитациите" пропаднаха. Колко лъжи, колко невежество си изсипал - в името на "виждането отвъд" ли, или на "пропуканите аксиоматики"?...

Затова си самичък в темата - няма вече кой да ти се хване на дивотиите и на свободните измишльотини дето редиш.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

няма по-заблуден от тоя, дето помага на другите да осъзнаели колко те са заблудени.

Помощта се състои в това - да насоча вниманието към наблюдение на собствения ум.

Когато някой плюе и мрази другите само увеличава замърсяванията си. 

Това не го пиша само на теб, но на всеки който го прочете. 

Това, което пиша по темата, го пиша с цел самият аз да го осмисля, без никакви претенции да просвещавам другите. 

Не виждам нищо лошо ако някой намери мисъл или цитат, които да са му от полза. 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Това, което пиша по темата, го пиша с цел самият аз да го осмисля, без никакви претенции да просвещавам другите. 

Душко, за кой ги лицемериш тия фасони - съвсем други песни пееше преди време...

Значи - да обобщим дали е лицемерие или шизофренно поведение:

Първо пишеш за осъзнаване, за медитации, за "друго състояние на съзнанието", за твоя опитност - уверявания, утвърждения и внушения, така, както ти си ги вярваш че са...

После - излиза че ти си ги пишеш всички тия фантазии... за да го исмислиш, без някакви си претенции относно 'другите'.

Веднага след това - в следващото си изречение:

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Не виждам нищо лошо ако някой намери мисъл или цитат, които да са му от полза. 

Значи - без претенции, но пък няма да не се надяваш и на някаква социална благина в личните си бленувания и това че темата ти била само за да "осмислиш" онова, което иначе уверяваш и декларираш...

========

Как да обясниш на някого колко ти е фан(а)тизиран света, като си живееш в него, защото се преживяваш на мечтите си. И добре че са преживяванията от мечтите, защото извън мечтаното и фантазното - нямаш нищо общо нито с будизма, нито с вярванията колко си осъзнат, колко много опитност вече имаш в медитацията, колко си се променил...

Въжделенията на всеки човек, вживявайки се в образ от типа "онзи, който мечтая да съм", вероятно са нещо чудесно. Малко тийн-импулсивно, но пък точно в тийн-годините е градивно за личността. Но когато тийн-периода продължи и след четвъртото десетилетие, това означава че не е възможно този период да се отработи и да се продължи израстването и навлизането в следващите етапи от развитието...

Е - на точно това си пример

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Значи - без претенции, но пък няма да не се надяваш и на някаква социална благина в личните си бленувания и това че темата ти била само за да "осмислиш" онова, което иначе уверяваш и декларираш...

Темата е вид практика. Когато повтаряш нещо - то се превръща в навик и вероятността да успеем да се трансформираме към по-добро се увеличава. Изграждат се нови връзки между съзнанието и подсъзнанието, човек започва да реагира по различен начин на реалността когато е осъзнал, че мозъкът е само генератор на илюзии. Изгражда се нова личност, която е в по-малка степен заблудена, изпитва по-малко ненавист и привързаност. 

Това при теб не се получава, даже се влошаваш. Това е така, защото ти е сбъркана мотивацията и вместо да се освобождаваш от негативните емоции - ти ги затвърждаваш.

Трябва да се прави разлика между интелекта, който заучава и осъзнаването, което е процес на отучаване от замърсяванията и вредните навици, които изграждат характера, а оттам предопределят качеството на реакциите ни. Осъзнаването е разпознаване на заблудите и илюзиите ни като такива. Когато осъзнаем, че те са илюзии и нищо повече, ние отхлабваме хватката, започваме да избягваме гнева, кавгите, острите думи и препирните. Ставаме по-нежни и състрадателни към другите. Стремим се да им помогнем, а не да ги нараним.

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

Когато повтаряш нещо - то се превръща в навик и вероятността да успеем да се трансформираме към по-добро се увеличава.

Превръщането на нещо в "навик" е отпадането му като осъзнато действие.

Повтарянето на папагал, няма нищо общо нито с "доброто", нито ще увеличи по някакъв начин малкото му мозъче.

Продължаването да се папагалят глупости само защото някой си вярвал в тях, не ги прави нищо повече от глупости. Нито папагалът - нещо повече от папагал.

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

Трябва да се прави разлика между интелекта,

пак се направи на проповедник - една от любимите си ролички сред калдата...

Но да - вероятно това го написа с цел "ти да го осъзнаеш по-добре" и най-вече - няма нищо "лошо" ако го прочете друг папагал... да привиди и той че като го покряка и ще привлече преживяване на будист.

Ей така си я караш - иначе "повторението - ала-бала"... А вече десетилетия от повторения - и просто "повторения"... и едно и също. И папагалът - пак е просто папагал, а повторенията - просто повторения.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Превръщането на нещо в "навик" е отпадането му като осъзнато действие.

В будизма много думи имат по-различно значение от общоприетото, но за целта трябва да си запознат с него на друго ниво. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Ей така си я караш - иначе "повторението - ала-бала"... А вече десетилетия от повторения - и просто "повторения"... и едно и също. И папагалът - пак е просто папагал, а повторенията - просто повторения.

При теб нещо различно ли се случва? Намери ли вътрешен покой докато се опитваш да обиждаш и омаловажаваш опита на другите? Това прави ли те щастлив? 

Независимо дали сте постигнали нивото на шравака, пратйекабуда или съвършеното състояние на буда, резултатът е умиротворение и покой, далеч от опасните пътеки на самсаричните страдания. Каква радост е това! 

Патрул Ринпоче

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Каква радост е това! 

колкото и да папагалиш думичките на други, твоя опитност имаш само като фантазии. Друго няма и няма как да има. В това е въпросът из цялата тема. 

Дали съм щастлив - не ме интересува и за мен няма никакво значение.

преди 54 минути, _ramus_ написа:

... твоя опитност имаш само като фантазии. 

Нямам претенции да наричам каквото и да било "мое". 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Нямам претенции да наричам каквото и да било "мое". 

Нямаш ли? Но и да имаш, или да нямаш, с претенции или без - налично е навсякъде.

И така - фокуса се оказа върху претенциите. Хитро, но малоумно и отново шизофренично и от него крещи колосално ниво на невежество. Ето защо:

Вглеждам се в самото цитирано изречение - написано е от първо лице, единствено число,

(АЗ) НЯМАМ ПРЕТЕНЦИИ,

да наричам (АЗ),

каквото и да било "МОЕ" ,

но цялото изречение изразява точно обратното.

Освен това - "наричането и претенциите" не определят АЗ и МОЕТО, а само спомагат да се изрази, а не че "го няма".

на 10.03.2022 г. в 7:02, Śūnyatā написа:

Това (АЗ) не го пиша само на теб, но на всеки който го прочете (ТЕ/ТОЙ/ТЯ). 

Това, което (АЗ) пиша по темата, (АЗ) го пиша с цел самият аз да го осмисля

 

Основното в тезата е, че "МОЕ" възниква когато е налице "АЗ". Няма да повтарям отново чуждиците, сред които  осъзнаването на илюзорния АЗ. Но това не е за папагалчета, които вярвали че като повтарят ще станат мъдреци и възвишени.

Лицемерието, или пък шизофренността, в целият театър е в главата на неговия основен фейк образ. Това няма как да се промени - нито сред темата, нито сред фейк-образа, воден от съвсем примитивни импулси "да му бъде добре".

Да обърна и внимание - че дори подбраните чуждици честичко касаят някакви емоционалщини изписани от някого, за някого... но намерили подходящ "резонанс" с иначе 'възвишеният будистки образ" игран в темата. Отгоре на всичко - нямало образи, всичко е пусто и осъзнаването на това било с някаква цел, но пък ставало и с "повторения".

на 16.01.2022 г. в 13:54, Śūnyatā написа:

Значи озарението (да не казвам просветление), че нашата вселена е нереална, отличава мислещия човек от невежия.

И всичко това, за да се поддържа някой си личната си игра, само защото именно сред такава нагласация той ставал "добър човек". За мен въпросът е - какъв е дадения човек извън тази му маска, извън кутийката от нагласации, с цел да му донесат преживявания (за добро, че е добър, да определя кое, какво било "негативни емоции", кои "усещания" били полезни или вредни, като дори вече е писал са "илюзиите" - също като полезни или вредни)

=======================

Най-лесният начин да се изживее някой на "каквото му носи полза" е чрез вживяване в образ. Образът изисква и измисляне на контекст, защото театъра също е и действие - следователно ролята е резултат от взаимодействие между контекста и основния образ.

И цялата работа се върти около преживяването на някого и повторителното настояване че "вселената (вътрешната) била нереална". ЧЕ разбира се!!! какво свише или будистко има в това - за да се папагали вече десет години сред едно виртуално място.

И какво будистко има в това - хиляди хора го изучават систематично повече от два века и вникват как, кое, защо, доколко. Това е цел и обект на част от научно познание, търсят се решения, вниква се в проблемите, за да се заобикалят, преодоляват...

Но не - темата се превръща в повторилка на един папагал, който вярвал че като повтаря нещо, това било "практика" да се промени от папагал, на духовен мъдрец. 

Папагала може ли да стане дракон? Може - но някъде "само в главата на фантазиращ се папагал". На същото "място" се развиват и всякакви други действия, но са отново "папагалски" (по съответствие).

=============================

И проблемът е - как да се различи преживяването на действителността, от самата действителност". ЗАБЛУДАТА идва от някои невронни механизми и може да се изрази със следната фраза - ПРЕЖИВЯВАМ че НЕ ПРЕЖИВЯВАМ...

Отговорът е прост, логичен и елементарен - чрез спиране на потока от преживявания.

А как да се спрат - е вече голямата драма... защото оставането без преживявания, деконструира и дезинтегрира цялата личност, заради която тече потока от преживявания, защото личността е основана и функционираща именно чрез тях.

И как тогава самата личност да "си направи харакири" - като се ползват различни "трикове" с които да се излъжат, заблудят или заобиколят нейните защитни механизми?... При това - всяка грешка може да повреди цялата барака, в която "личността" е само видимата микроскопична страна на огромен подводен айсберг.

Каквото и да е, каквито и да са проблемите - налични са хора, които през хилядолетията, през всички епохи, култури, са оставили следи че са "работили по този проблем", изучавали са, изминавали са път към него, налични са били и "резултати"... мислили са за "начини, похвати, експериментирали са прийоми, стратегии, наблюдавали са взаимодействия, процеси..."

Какво са тия 'резултати' за хора, които никога не са тръгвали по този път, а ги привлича да си нагласят и конструират ПРЕЖИВЯВАНИЯ (че не преживяват и че са наясно с илюзиите) ? Всъщност - материал за техни си нови витки от илюзии ( преживявания).

Парадоксът е, че точно "тия хора" привлечени от инстинктивизми и от непосредствени резултати от преживяването на личната си магия, генерално се отказват от вектора, проблемите и трудностите в същината на този път и на това "вървене по него". На същите им остава само да ползват "следите на малцината", за материал за преживяването си.

И така - едно преживяване, да послужи за изход от други преживявания, които ги налягат през тяхната екзистенция, обречени никога да не са в състояние да направят разликата между "преживяно" и "случващо се извън преживяването".

===================

Един от начините за условна проверка дали нещо е "съществуващо" в действителността, или се разиграва сред ПРЕЖИВЯВАНИЯТА и магията на Омагьосания - е като се спре потока, който обуславя илюзията. Също така - като се променят "условията" и чак тогава се "схваща че са само условия".

Елементарен пример - само за насока:

ВАРВАМ че съм... ХХХХХ. Проверката - СПИРАНЕ НА ВЯРВАНЕТО и се вижда "съм" дали ще остане същия. Разбира се, че няма да остане и именно това е проблем за мнозинството "духовни дечица".

Някой си бил духовен = защо и как смята че е така - ами защото такова усещане имал, като той нарича това "опитност" и така е "сигурен че това е реално". За да провериш дали - просто премахни условието. Някои условия са "така запечатани" че изглеждат "абсурдни", но това е естественост, защото така се 'ограждат и запечатват като недосегаеми" - все пак те са "стожери" и фундаменти на цяла сложна магия, градена с лични усилия и ресурси, цял живот...

Но къде е "РЕАЛНОСТТА - тая в главата ли, или тая "извън главата"? Как да се различат тия "две форми" които за заблудения са 'едно и също'. Отгоре на всичко - ако отпадне заблудата няма да има вече 'Заблуден'?

Има прости похвати, но радикални и опасни.  Има сложни похвати - по пътя на вникването и преодоляване на проблемите.

Основното в тия проблеми е противодействието от механизмите за запазване цялостта на личността. А те са основани и конструирани чрез "ПРЕЖИВЯВАНЕ". По този начин - отпадането на преживяването ще доведе до отпадане и на самата личност и нейната деконструкция. За част от мозъка, за същата личност - това е "смърт" а механизмите за поддържане на живота е да запазват цялостта.

Има и друг проблем - в света живеят огромен брой много различни хора. Много различни - по своите екзистенции, според условията сред които живеят и я реализират. Човешките "различия" са много по-големи и мащабни и са неглижирани от непрекъснатият импулс за 'обединение чрез сходства'. Това определя и другия основен проблем - за различните хора, пътищата за спиране на потока от преживявания, са качествено различни. Нещо повече - за по-голямата част от тях, това е  непреодолимо и напълно невъзможно.

какво разделя условно тия "типове хора" - в най-общ смисъл - зрелостта и степента на развитие. Но пък пояснението на това е огромна и сложна тема, само за вече "зрели хора". За НЕЗРЕЛИ (условно) личности, са налични едни похвати, чрез които поне да се приближат до зрелостта, да я спомогнат.

За ЗРЕЛИТЕ - няма смисъл да се пише тук, защото... просто няма смисъл. Да се саморазличи някой - сред коя условна група е, дори това е изключително сложна задача... Но тя е и изключително важна, защото подбора на подходящия "път" е зависим пряко от нивото на зрелост на съответния индивид. Грешките от 'сбъркан път' заради неподходяща и неадекватна (само)оценка на зрелостта довеждат до сложни отклонения и често "без възможност за оправяне на грешката".

А парадокса е - че никой, никога не му е възможно да "започне" чрез адекватна самопреценка - той самият до какво ниво на зрелост е. Освен това - на пътя на развитието е най-естественото нещо да се "качиш и стъпиш" с грешна самопреценка. Просто е неизбежно поради естеството на самото развитие.

Но в даден момент на зрелост - нещо отвътре подтиква и мотивира "зрелостника" да застане дори крайно неподготвен, неподходящ или неадекватен, да поеме всички рискове от допълнителни проблеми... и да закрачи "нанякъде"...

======

Нищо от това не е будизъм. Но всичко това се отнася и до будизма и до... много други социални системи като него. Всъщност, в основната си масова проява будизма въобще няма отношение към горното, защото е насочен точно към неадекватните за такъв ПЪТ хора, с далечната идея, цел и мисия - да ги озрелости... За мен това е напълно невъзможно и примерите са безброй, но все нещо, някой... трябва да се занимае и с "тия хора", още повече - че са огромната маса от човешки същества.

Именно с тази цел идват приказките и религиите от тях - защото за тях това е основния "език" и "вибрация" сред която екзистенцират. И се получава парадокса - заради незрелите същества, да се създава илюзия, с която те да вярват че "разбират за илюзиите".

А историята пък показва... че това е просто начин на НЕЗРЕЛИТЕ да екзистенцират, но не и да се създават условия за "растеж" и узряване.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Но къде е "РЕАЛНОСТТА - тая в главата ли, или тая "извън главата"? 

"Реалността" е изцяло умствена проекция. Ние не виждаме реалността. В тялото ти се съдържа толкова информация, че 8 милиарда мозъка не могат да я видят и разберат. Тръгнал си да анализираш другите, но в същото време жалкото ти мозъче не осъзнава дори собствените си заблуди като такива. Оттам идват емоционалните ти, дълги и безсмислени постове; и от вярата ти, че си много умен, другите са глупави, а ти трябва да покажеш на света кой е рамус. Първични инстинкти, високомерие и арогантност - мъдрост не се забелязва. 

Мозъкът не може да разбере този свят, затова той си измисля прости и разбираеми илюзии, които се опитват да заменят липсата на разбиране. Ако тези илюзии работят добре, човек живее по-дълго и ги предава на следващото поколение. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Хитро, но малоумно и отново шизофренично и от него крещи колосално ниво на невежество.

Да не би да постулираш че не си невеж? Правиш ли разлика между осъзнато и неосъзнато невежество? Съмнявам се. 

Нашият език и мозък са толкова ограничени за да има работа с нещо друго освен със стационарни "реалности", независимо съществуват ли такива трайни реалности в действителност. Всичко, което възприемаме, се явява метафора на нещо което мозъкът не може да разбере напълно. Затова не е лошо да бъдеш малко по-смирен в оценките си към другите. 

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

В тялото ти се съдържа толкова информация, че 8 милиарда мозъка не могат да я видят и разберат.

Че ти тогава откъде "знаеш" колко информация се намира в "тялото", както и мозъка колко информация може да "види или разбере'. Отделно - никой мозък не "вижда и не разбира", но тия работи спрямо теб са без всякакво значение, докато редиш поредните си глупотевини сред темата.

Излез от фантазията си че се намираш в кръчма и сред идиоти, сред които ти си 'озарен'...

Може и да помогне да спреш с глупостите и неспирните им повторения. Но не съм оптимист.

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Нашият език и мозък са толкова ограничени за да има работа с нещо друго освен със стационарни "реалности", независимо съществуват ли такива трайни реалности в действителност.

Всичко, което възприемаме, се явява метафора на нещо което мозъкът не може да разбере напълно.

Защо "нашият" - кого визираш, освен теб си? Сега "реалностите" станаха на 'стационарни' и "трайни" (каквито нямало, но пък ти си бил вярвал че имало, пък сега вече си "озарен" )

Вярвай си в каквото щеш - точно така се раждат преживяванията и магийката. Мен защо трябва да ме интересува, както и който и да е друг?

А какво общо имат с будизма твоите преживявания на едно или друго?

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Мозъкът (МИ) не може да разбере този свят

Става въпрос за "ТВОЯТ МОЗЪК" - важно е да го отбележиш, макар че така или иначе глупостите не спират да се изливат.

===========

Прави ми впечатление колко общо имат няколкото фантазни дечица относно проекцията им за нивото на "аудиторията" сред която се фантазират че "пишат някакви важни, нужни, правилни и мъдри нещица". Това става видно чрез поредните абсурдни обобщения относно мозъка, информацията, реалностите, хората - все думички, които някой си мляска докато си получава дозичката си преживяване.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Нашият език и мозък са толкова ограничени за да има работа с нещо друго освен със стационарни "реалности", независимо съществуват ли такива трайни реалности в действителност.

Възприемаме отделни мигове или моменти във времето. Но те са чисто условни, подобно на точките, които можем да поставим върху една линия. Наясно ли си обаче, че ако си представим времето като измерение и погледнем от позицията извън него, всички промени ще изчезнат, а един процес, който виждаме като променящ се във времето, ще изглежда неизменен? Ние миналото всъщност и сега го виждаме така - неизменно и също благодарение на отделни моментни отпечатъци, които възпроизвеждаме от паметта си.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Всичко, което възприемаме, се явява метафора на нещо което мозъкът не може да разбере напълно. Затова не е лошо да бъдеш малко по-смирен в оценките си към другите. 

Разбира съзнанието посредством ума и способността за различаване. Да, това което осъзнаваме първо не достига в пълна степен поради ограничеността на сетивата. После способността за разбиране може да го обхване само до такава степен, до която е развита. Съответно ние виждаме само един символ или заместител на действителността, ограничен и краен за разлика от нея, която винаги ще си остане недостижима в нейната абсолютна цялост. 

Душиците мамини се вживяват като имитират синтез. Това резултира в толкова наивни обобщения, че чак смешни. Отгоре на всичко - дори и синтез не е, а са заемки от строителните материали, с които те самите се захранват за да фантазират.

Разбира се - ето и поредните примери за недоумие

преди 27 минути, Just a Stranger написа:

Разбира

съзнанието

посредством ума и

способността за различаване.

 

Ама тия "метафори" просто жужат и играят на криеница.

При това папагалчета, които още нямат пълнеж за УМ и СЪЗНАНИЕ, да не говорим за "РАЗБИРАНЕ". 

Това не пречи изцепки като цитираното да са смешни с нафукаността и напора да имитират и така преживеят текстовете, с които хранят фантазиите си.

...... 

След като получил възможност да зададе въпрос, Сакка задал на Буда първия си въпрос.

„Уважаеми господине, кои окови оковават девите, хората, асурите, нагите, гандхаббите и всички останали различни създания, така че независимо от това, че искат да бъдат свободни от злоба, свободни от насилие, свободни от съперничество, свободни от ненавист и свободни от омраза, въпреки това те все още живеят със злоба, насилие, съперничество, ненавист и омраза?”

Такъв беше въпросът на Сакка към Буда и Буда му отговори.

„Господарю на боговете, оковите на ревността и алчността оковават девите, хората, асурите, нагите, гандхаббите – и всички останали различни създания – така че независимо от това, че искат да бъдат свободни от злоба, свободни от насилие, свободни от съперничество, свободни от ненавист и свободни от омраза, те все още живеят със злоба, насилие, съперничество, ненавист и омраза.“ 

Такъв беше отговорът на Буда към Сакка. 

След като одобрил и се съгласил с казаното от Буда, Сакка задал следващия си въпрос:

„Но, Уважаеми господине, кой е източникът, какъв е произходът, кое е рожденото място и къде е началото на ревността и алчността? Когато какво съществува, има ревност и алчност? Когато какво не съществува, няма ревност и алчност?“

„Харесването и нехаресването, Господарю на боговете, са източникът на ревността и алчността. Когато харесването и нехаресването съществуват, ревността и алчността съществуват. Когато харесването и нехаресването не съществуват, ревността и алчността не съществуват“.

„Но, Уважаеми господине, какъв е източникът на харесването и нехаресването?“

„Желанието е източникът на това, което се харесва и което не се харесва“.

„А какъв е източникът на желанието?“ 

„Мисълта е източникът на желанието“.

„А какъв е източникът на мисълта?“

„Представата за собствена същност, която възниква от невъобразимо бързото разрастване на възприятията е източникът на мислите.“

„А как може един монах да практикува правилно прекратяването на представите за собствена същност, които възникват от невъобразимо бързото разрастване на възприятията?”

......

Из Саккапанха Сутта

Въпросите на Сакка (Индра)

Дигха Никая 21

преди 1 час, Śūnyatā написа:

„А какъв е източникът на желанието?“ 

„Мисълта е източникът на желанието“.

„А какъв е източникът на мисълта?“

„Представата за собствена същност, която възниква от невъобразимо бързото разрастване на възприятията е източникът на мислите.“

Преводачът силно се напъва да изкара Гаутама пълен невежа и глупак. Ашколсун на автора на темата и цитатите - дето се вика!

Добър текст, от майстор-преводач, в подходящата темичка "будизъм за малоумни", с автор и цитатор - съответния.

Ето така неграмотни фантазьори и психари осират до каквото се докопат.

на 12.03.2022 г. в 12:35, Śūnyatā написа:

Тръгнал си да анализираш другите,

В поста който коментираш ми се струва,  съвсем липсва отношение в посока анализ на другите.В него виждам единствено излагане на една сложна концепция и вътрешните му търсения.Всичко това гледа навътре включая критичността, която е и към собствените му пътища.

 

Редактирано 14 март 20224 г. от badr (преглед на промените)

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Преводачът силно се напъва да изкара Гаутама пълен невежа и глупак. 

Преводачка, която познавам лично. Напъни се ти да преведеш някоя сутра. Пак не коментираш аргументите и продължаваш с личните нападки. 

преди 58 минути, badr написа:

В поста който коментираш ми се струва,  съвсем липсва отношение в посока анализ на другите.В него виждам единствено излагане на една сложна концепция и вътрешните му търсения.Всичко това гледа навътре включая критичността, която е и към собствените му пътища.

Темата е за будизъм, а не за това, което му иде отвътре на рамус. Като модератор би трябвало да си наясно кога се пише по зададена тема и кога не. 

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

Темата е за будизъм, а не за това, което му иде отвътре на рамус. Като модератор би трябвало да си наясно кога се пише по зададена тема и кога не. 

Проблема е  че не виждаш точно сходна или съща цел налична и в будизма.

Цитат

спиране на потока от преживявания.

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Преводачка, която познавам лично.

кой го интересува дали я познаваш или не. Написаното са пълни глупости и сложени тия думички да са на Гаутама го превръщат в глупак и невежа.

Не че ти въобще четеш и можеш да мислиш, щото да папагалиш е най-важно и вероятно така се преживяваш колко си "будист".

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

„Харесването и нехаресването, Господарю на боговете, са източникът на ревността и алчността. Когато харесването и нехаресването съществуват, ревността и алчността съществуват. Когато харесването и нехаресването не съществуват, ревността и алчността не съществуват“.

„Но, Уважаеми господине, какъв е източникът на харесването и нехаресването?“

„Желанието е източникът на това, което се харесва и което не се харесва“.

„А какъв е източникът на желанието?“ 

„Мисълта е източникът на желанието“.

„А какъв е източникът на мисълта?“

„Представата за собствена същност, която възниква от невъобразимо бързото разрастване на възприятията е източникът на мислите.“

Отговорите на въпросите, извежданията, обосновките липсват... и така преведени са пълни глупости.

Смях предизвиква още от обръщението "господине"... Пак добре че не е "другарю"

Предполагам че преводачката е тотално невежа откъм смисъла на онова, което превежда и се стига до тия смешни глупотевини.

След преводачката идва ред и на папагалчетата, те така или иначе са на "същия акъл", след като подбора на цитатите е точно това, само и само да послужи за опорка на въжделенията от неразбории на фантазьора.

Такова комбо компрометиране на будизма може да направи само пълен невежа, но сред битовизма и чалгата, които заливат отвсякъде няма какво друго да се очаква.

преди 1 час, badr написа:

спиране на потока от преживявания.

няма как да я види. Това е толкова очевидно, но той е сляп дори за да схване какво означават тия думички.

Кажи ми моля те:

ти как веднага го усети - точните думички в извеждането ми? Как интелигентния човек веднага усеща, дори и нещо да е далеч от него... ( поне принципно, защото не те познавам а и не си разкривал нищо за себе си? ). Как долови от толкова малко мои думички, които само маркират , може би най-сложния екзистенциален казус до който са достигнали и навлезли практически и потопено изключително малко човешки същества... А фантазьорчето и папагалчетата като него нямат никакъв шанс да "стигне до тях"?

--------------------

Освен това - как да спреш нещо, от което се преживяваш че си будист, че си възвишен, добър, мъдър, истинен и разбиращ "безспорните основни истини" на Мадхямика...

Ако поиграем на въображаем опит и си представим че някой спре нещо, в което той самият е потопен, диша, пие, храни се и екзистенцира сред омагьосания му контекст... би се изпарил на мига "театъра на мадхямизъм" и десетилетия писане на папагалщини и глупости...

Ето това е въпросът - с патерички и театро всеки може да се изиграе  на каквото му харесва. Но кой ще е същия ако спре театрото и хвърли патеричките - и идва същината и маските падат...

Заради същото няколкото виртуални фантазьорчета са просто позьори пред мониторите си, докато ползват калдата за да преживяват поредната си порцийка вдъхновителни фантазии и разписването на личните си идеални и принципни сънища, с празни надувки и редене на глупости.

Там, вътре в главите си, списват сънищата си и настояват колко в "истината са потопени" и глашатаят, уверяват, играят пред публика колко са добри, умни, разбиращи, дъвчейки си думички, които не разбират, но с тях си докарват нужните вживявки...

И като им споменеш че са някъде в главите си и десетилетия не са излизали от там... рамус е зъл и гаден. И не е само рамус, но същия не е ангажиран с някакви версии на погалвания на главици, деликатност, маниерщини или емоционални гушкания във вид на съглашения - когато заявките и декларациите са просто надувки, след като става въпрос за изключително сериозни и дълбоки неща, на изключително редки хора, които без никаква претенциозност могат да се нарекат гордостта и пиковият потенциал на човешкият вид. 

Това не е тема за чалгарщини, нито за чалгари. Не бих писал всичко това в общите приказки или политически дракания, характерни за народния битовизъм и примитивизъм. Но будизъм, научно познание, духовност... за папагали, си е просто за папагали. Но папагалите не са цялата вселена...

Да си дракат папагалчетата думички на Гаутама, но на папагалски, да са според папагалския си свят - сваля буда до нивото на обикновен папагал и това само защото пернатите нямат друга възможност и това е тяхната естественост.

И същия тоя фантазьор... се нарича "будист", и си докарва претенции, списва си лъжи и измишльотини, докарва си цитати, които той има наглостта да си редактира или дори да ги маскира като "свои думи". А като трябват негови думи... и лъсва примитивизма и невежеството, на нивото на обикновен папагал.

И не че е само сред тази тема или виртуално място да е такова нивото. Примитивността и невежеството са сред огромни маси хора, сред хилядолетия и цялата глобусна география и амалгама от култури. Но нищо не пречи поне на едно място да стане нещо различно.

И на други места има адекватни и интелигентни хора, достатъчно зрели за да НЕ позволят тия фриволни маниашки заигравки,  от форумния самопосветил се "светски будист". Той същия затова не е на такива сериозни места, сред сериозни хора - защото си търси свободна територия за фантазиите си, облечени в будистки сънища и дрешки.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Написаното са пълни глупости и сложени тия думички да са на Гаутама го превръщат в глупак и невежа.

не я знам тази сутра, както и още много сутри, ала някак така набързо и с лека ръка да бъде отречена .......

преди 10 часа, badr написа:

Проблема е  че не виждаш точно сходна или съща цел налична и в будизма.

Целта в будизма е постигане уравновесеност на ума (пали: upekkhā, упеккхá) – непоколебим, невъзмутим, балансиран ум. Ум без всякакви пристрастия. Това е състояние на ума, характеризиращо се едновременно с лекота, радост и концентрация. Такъв ум по никакъв начин не може да бъде обезпокоен. 

При въпросния потока от преживявания не е спрял. Пореднното му излияние веднага след твоя коментар съдържащо ненавист, обиди и критики го показва ясно. 

"Но, Уважаеми господине, тази радост и това щастие са от сферата на меча и тоягата. Те не водят до унищожаване на илюзиите, до безпристрастност, прекратяване, мир, прозрение, просветление и потушаване на огъня. Но радостта и щастието, които изпитвам слушайки учението на Буда, не е от сферата на меча и тоягата. То води до унищожаване на илюзиите, до безпристрастност, прекратяване, мир, прозрение, просветление и потушаване на огъня.“

Из Саккапанха Сутта

Въпросите на Сакка (Индра)

Дигха Никая 21

преди 1 час, Śūnyatā написа:

При въпросния потока от преживявания не е спрял. Пореднното му излияние веднага след твоя коментар съдържащо ненавист, обиди и критики го показва ясно. 

Не е ненавист, а типично елитарно мислене (което не означава задължителност принадлежност към някакъв елит). Съответно и Бадр, който е с подобна нагласа забеляза измежду десетките безсмислени и не по темата простотии на рамус, точно това, което може да се свърже по някакъв начин с нея. По отношение на останалото е налично игнориране и омаловажаване. Целта е естествено да не подложи на съмнение вече изграденото отношение към рамус и един вид да покаже, че то е основателно. Рамус разбира се му върна жеста.

Аз така или иначе написаното от рамус няма да го коментирам, дори и случайно да се появи нещо умно. Той участва тук с подсъзнателната цел да се разграничи от определен тип хора. Да покаже, че не е като тях (може би в миналото е бил), че е надраснал този етап. Соченето постоянно на привиждащите му се или на действителни слабости, вместо да е внимателен и обоснован с критиката си и да остави хората сами да решат дали да се вслушат в нея и да си вървят по ибрания път, показва че рамус е зависим от изгреденото с годините поведение. 

И аз далеч не съм съгласен с всичко появяващо се из темите, но знам че ако нещо не бъде разбрано от първия, втория или максимум третия път, то е безсмислено да се настоява повече. И рамус го знае, но той цели компрометиране. Използва общи приказки и евтини манипулативни трикове, и почти никога аргументи. По много от темите в които участва си няма почти никакво понятие, но той отново се опитва да покаже колко неразбиращи са някои от участващите. 

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

По много от темите в които участва си няма почти никакво понятие, но той отново се опитва да покаже колко неразбиращи са някои от участващите.

Това е открит антирелигиозен фундаментализъм. Една такава гледна точка винаги е ограничена. Като се има за толкова умен да напише книга, да преведе нещо. Ако го няма форума, никой нямаше да подозира че съществува. 

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

„Харесването и нехаресването, Господарю на боговете, са източникът на ревността и алчността. Когато харесването и нехаресването съществуват, ревността и алчността съществуват. Когато харесването и нехаресването не съществуват, ревността и алчността не съществуват“.

„Но, Уважаеми господине, какъв е източникът на харесването и нехаресването?“

„Желанието е източникът на това, което се харесва и което не се харесва“. 

Както и предполагах съществени разминавания с други преводи на ДН 21 няма. Самият текст обаче поражда някои въпроси. Харесването и нехаресването според мен пораждат желанията, а не са резултат от тях. Харесването и нехаресването са предразположения, самскари. В резултат от преживявания - сетивни, емоционални и умствени в психиката на човека се изграждат съответните отношения към преживяното - харесване и нехаресване. Съответно в по отношение на харесването имаме желание за неговото повторно преживяване, а по отношение на нехаресваното - имаме нежелание. 

Така че аз лично бих разменил местата на желанията и на харесване-нехаресване в последователността. Разбира се в действителността нещата са доста по-преплетени и желанията също участват в последващото изменение на предразположенията и тенденциите (самскарите). 

Умът участва както при сформирането на отношението на харесване-нехаресване, така и при възникването на желанията. 

Ревността и алчността са следствие от определен тип психични нагласи и съответните желания. В случая също не е коректно според мен, нагласите и желанията да се разделят. 

В сутрата просто е даден опростен вариант на едни доста по-комплексни процеси, но за мен нагласите е по-удачно да са преди желанията.

А това изречение опитващо се да посочи причината за мисълта е доста нагласено. Може и да е вярно, но така поднесено си мисля, че и авторът просто го е преписал. Аз бих препоръчал да се спре до мисълта и да не се търси по-нататък, поне на този ни етап.

преди 14 часа, insec написа:

ала някак така набързо и с лека ръка да бъде отречена

какво общо има сутрата...? Какво общо има някакво си "отричане"?

 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Но, Уважаеми господине

важността в автентичността на един древен текст, е от първостепенно значение. Напълно разбираемо е, че когато автентичността не може да бъде налице и по съответствие идват папагалщините и опитите да се тълкува папагалски.

Баламурнишки нагласации в преводите, довеждат до това недоразумение - да преведеш обръщението "ГОСПОДИНЕ" И същото е и с останалата бозица.

За някакви фундаментализми ставало въпрос в папагалските песни, защото сякаш не за папагалчето става въпрос, а за нещо си отвъд него - някакъв будизъм, някаква си преводачка, някаква свещена сутра от някакъв си свещен автор... А тия последните нямат нищо общо - за папагал става въпрос, защото неговия ник стои като автор на тия недоразумения. И единственото, което го интересува сред темата е да си навлече някакви си негови стъкмистики като подпирачка на подбраното за спасително фантазиране "колко е будист".

Пляскането на някаква си сутра, на някакви си текстове от високо ниво, е за хора на високо ниво. Думичките всичките са предимно понятия, които са с много висока степен на абстрактност и когато става въпрос за превод... това е нещо като "пренаписване". Докарването до "най-близкия смисъл" е според преводача, а когато той е с ниско ниво - тоя "близък смисъл" е според преводача, а не според "автора на оригиналния текст". Така тече подмяната на папагалите.

И още един ник пращи от редовни недоразумения - по съответствие. Същия "не бил казал нещо си", той би бил го нарекъл някак си, според него... нещо си, дори "бил препоръчал" нещо си ... А за "сутра" става въпрос - това е изначален свещен текст и точно той, като последовател не че не знае какво значи и какво е значението му. Заради всичкото това аз изписвам, че  текста постнат тук има общо със смисъла в сутрата толкова, колкото папагала с вятърната мелница.

И пак са глупости, щото когато плуваш в океан от невежество, ти си рибката за която това е "среда за живот" и няма как да обърне внимание че е тинесто и "всичко му е ок".