преди 1 час, Just a Stranger написа:

Това противоречи на благородния осмичен път. Предполагам си наясно.

Аргументирай се.

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Аргументирай се.

Всяко едно от звената му е свързано с избор и проява на воля. Правилните действия примерно, няма как да се осъществят сами, без разбиране, избор и разумни усилия. Разглеждането на човек като марионетка, зависима изцяло от стечението на обстоятелствата освен това е крайност, т. е. отклонение от средния път. 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Разглеждането на човек като марионетка, зависима изцяло от стечението на обстоятелствата освен това е крайност, т. е. отклонение от средния път. 

Без стечения на обстоятелства няма развитие в човек. Друг е въпроса, че мнозина се облагодетелстват от някакви обстоятелства. 

Среден път няма. Има нормала около която която се движи човечеството, но тя през вековете се променя. 

Средно статистически се водиш за човек, но някой не те счита за такъв. Твоето не е среден път, защото ползваш архаизъм от миналото, а проявлението ти не е по-различно от модното течение. Модно е да си поли-религиозен. Това, обаче не е удачно по отношение на духовното развитие на човек. 

Да считаш, че будистките мъдрости са по-меродавни от бабините или българските е грешно. Басните произхождащи от дадена област не са удачни в друга област. 

Знаеш ли какъв е баланса между клише и басня?! Разликата е както матричния (дигитален) и шаблонния (аналогов) начин на съхранение на информацията, т.е. будистите предлагат не по различни клишета от другите религии, а в действителност по-важно е вероучението, защото вярвайки, то ти имаш повече шаблони (не толкова ограничени) за напасване на действителността която е в пъти повече разнообразна и определено не е свързана с нещо средно аритметично като "средния път".

Примерно при соца имаше лаф: войската ядеше средно аритметично свинско със зеле. Офицерите ядяха месо, а войската зеле. 

Друг е въпроса, че има и средно квадратично, което указва на къде се развива дадено нещо. 

Спрямо  Śūnyatā светът е тръгнал към това: Има кукловоди и марионетки. В действителност на какво реално се противопоставя?! 

Но, нека да видим той как ще приеме аргументите ти във вашия будистки спор...

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Всяко едно от звената му е свързано с избор и проява на воля. Правилните действия примерно, няма как да се осъществят сами, без разбиране, избор и разумни усилия. Разглеждането на човек като марионетка, зависима изцяло от стечението на обстоятелствата освен това е крайност, т. е. отклонение от средния път. 

Да вярваш, че има свободна воля, ознава да приемеш, че азът е отделен от всичко останало. Свобода на волята и пълна предопределеност са двете крайности. 

Примането на правилно решение е възможно само при наличието на правилна осъзнатост. Когато можем да анализираме вариантите. Няма същество, което да е независимо от обстоятелствата. 

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Да вярваш, че има свободна воля, ознава да приемеш, че азът е отделен от всичко останало.

Не е така. Ти пак отиваш в крайност. Волята може да е свободна в някакви граници (установени от условията и съществуващите закони) и в същото фреме да е ограничена от тях. Абсолютната свбода и независимост е крайност, също като пълната обусловеност, разглеждана в цитираното от теб. 

преди 39 минути, Just a Stranger написа:

Не е така. Ти пак отиваш в крайност. Волята може да е свободна в някакви граници (установени от условията и съществуващите закони) и в същото фреме да е ограничена от тях. Абсолютната свбода и независимост е крайност, също като пълната обусловеност, разглеждана в цитираното от теб. 

Всичко е обусловено и пусто от независима същност. Това в будизма се нарича прятитясамутпада или среден път. Дай пример за нещо необусловено. 

преди 54 минути, Just a Stranger написа:

Волята може да е свободна в някакви граници (установени от условията и съществуващите закони) и в същото фреме да е ограничена от тях.

Отново дуални зависимости, полярни една на друга. Няма разлика между двете становища по същество - едната теза набляга на крайностите, а другата - че не било правилен подход... В посоченият последен цитат - са същите напъни, заради това е подбран.

Има и още нещо, което дори няма да си обърнете внимание, защото и за двамата е част от естествения ви контекст и така ви е "недивимо":

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Да вярваш, че  (означава че...)

има свободна воля, ( или няма), /  че азът е отделен ( или свързан) / от всичко останало.../

Свобода на волята и пълна предопределеност са двете крайности. 

Примането на правилно решение е възможно само при наличието на правилна осъзнатост. Когато можем да анализираме вариантите. Няма същество, което да е независимо от обстоятелствата. 

Всичко започва със слогана "ДА ВЯРВАШ, ЧЕ"... И оттам всичко нататък вече няма никакво значение, защото:

Да вярваш че ИМА нещо - не означава че го има. Да вярваш че НЯМА нещо - не означава че го няма.

Да вярваш че е налична "правилна осъзнатост", не означава че е налична, че има такава...

Да вярваш че няма избор - е като да вярваш че има , както и че нещо си "избор" - пак така...

Всички изразености от цитатите са обикновени понятийни и представни, нечии конструкции. Да вярваш че те имат нещо общо относно това, което Вярващите вярват, че отразява - е нелепо.

Но да вярваш че има общо - е важно за ВЯРВАЩИЯ, защото ако не беше важно нямаше да вярва това, а в друго - което пък е важно за същия.

-----

Да вярваш в (каквото и да е) няма никакво значение, защото ВЯРВАМ определя отношението на ВЯрващия спрямо едно или друго, което за него е важно, което е отделяне на всичко останало.

ДА ВЯРВАШ кое е правилното - определя нуждата на дадена личност от същото, поради проблеми с вникването във вариантите "ако не се вярва" в някой от тях.

Няма как да е налице "СВОБОДА" при положение че е налице ВЯРВАНЕ - то определя невидимо предпочитание, до проява на пристрастие.

От практиката е изведено, че когато е налице предпочитание спрямо нещо, което е проекция за "важно" в даден субект, той проявява пристрастие спрямо същото.

В този смисъл каквито и да са конструкции, определени от нечие предпочитание, нямат никаква стойност да са адекватни, освен за него - който вярва че са.

В конкретиката е интересен следният парадокс - ВЯРВАНЕТО че нещо си било свобода (или свободна воля), а точно когато е налице на ВЯРВАНЕ, "свобода" няма как да е налице (извън вярването), защото вярването предпоставя предпочитанието на ВЯРВАЩИЯ, а понятието СВОБОДА ( на избора) касае "всички възможности, като равнопоставени"

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

Всичко е обусловено и пусто от независима същност. Това в будизма се нарича прятитясамутпада или среден път. Дай пример за нещо необусловено. 

Което означава, че свободата също е обусловена, а не че няма свобода. 

преди 48 минути, Just a Stranger написа:

Което означава, че свободата също е обусловена, а не че няма свобода. 

Ще дам пример. Да мислиш, че в теб има нещо безсмъртно, което не се разпада, не е възможна опция а неосъществимо желание, заблуда. 

Друг пример. Много хора, включително и будисти са мислели и сега мислят, че пространството е необусловено, но научните данни показват, че пространството се изкривява от гравитацията на обектите. 

Ако нещо е обусловено - то не е свободно. Всичко обусловено умира, разпада се и престава да се проявява, рано или късно. Много хора умират преждевременно, защото мислят за реален някакъв идеал и упорито го следват, без да мислят за последствията. Други живеят дълго и щастливо, защото постъпват в съответствие с предначертан правилен път. Този правилен път е "зашит" в програмата. В много от случаите правилният път се състои във взимането на прости решения, които не отключват пътища водещи към бърза разруха. Това е дзен. 

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

Ще дам пример. Да мислиш, че в теб има нещо безсмъртно, което не се разпада, не е възможна опция а неосъществимо желание, заблуда. 

Какво общо има това със свободата? Аз ще ти дам пример: Свободата на птицата да лети примерно, е обусловена от (най-общо казано) наличието на крила и въздух, който да й служи за съпротивление. Имаме условия от които действието е зависимо и без които е невъзможно. И от тях зависи възможната свобода при извършването му.

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

Друг пример. Много хора, включително и будисти са мислели и сега мислят, че пространството е необусловено, но научните данни показват, че пространството се изкривява от гравитацията на обектите. 

Нищо подобно не показват. Това са просто теории. Изкривяването е относително стпрямо нещо. Няма как пространството да се изкрива спрямо самото себе си. Подобни теми по принцип са проблемни, доколкото физиката на микрониво и на макро ниво (отнасяща се до голечите космически обекти) е подвалстна на закони, които търпят сериозно изменение спрямо обичайните.

преди 3 часа, dioib написа:

Среден път няма. Има нормала около която която се движи човечеството, но тя през вековете се променя. 

Нормалата е крива, също изразяваща средна стойност. Тук обаче на говорим за статистика или за теория на вероятностите. Средният път в будизма може да означава няколко неща. Едното е избягване на изпадане в крайности. И това по отношение на индивида. Всякакви масови трендове в случая нямат нищо общо.

преди 36 минути, Just a Stranger написа:

Какво общо има това със свободата? Аз ще ти дам пример: Свободата на птицата да лети примерно, е обусловена от (най-общо казано) наличието на крила и въздух, който да й служи за съпротивление. Имаме условия от които действието е зависимо и без които е невъзможно. И от тях зависи възможната свобода при извършването му.

Виждал ли си птици, които когато дойде зимата да летят на север, а не към топлите страни? Изключвам болните и старите, които осъзнават, че силите им няма да стигнат и остават на място. Птиците много по-добре от хората следват правилния път. Те имат свои програми. Ако някоя не следва програмата си и реши просто да е свободна - умира и не оставя потомство. 

преди 36 минути, Just a Stranger написа:

Нищо подобно не показват. Това са просто теории. 

Теориите се доказват с наблюдения и опити. Трябва да се прави разлика между доказани и недоказани теории. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ако нещо е обусловено - то не е свободно. Всичко обусловено умира, разпада се и престава да се проявява, рано или късно.

Престава да се проявява, когато необходимите условия не са налични. В същото време задължително отново ще се прояви, когато необходимите условия отново са налице. Пропускаш тази малка подробност. Така както наличието на условия е временно, така и отсъствието на условия е временно. На базата на този принцип се редуват от космическите дни и нощи (калпи) до проявите на микрониво.

В някои будистки текстове много се спекулира с това, че всяко проявено нещо се променя, включително и човека. Съответно са твърди, че това, което се променя в следващия миг, вече не е същото нещо, а друго. Това е така доколкото се прави сравнения между две състояния в два различни мига. В същото време други школи, отново будистки, разглеждат нещата като поток от промени, т.е. процеси във времето. Човекът също се разглежда като процес и няма нищо по-естествено от това, че той се променя. Всъщност дали ще се каже, че човекът е същият или различен, са си чиста проба спекулация. И има ли значение всъщност, след като осъзнаването (вкл. и самоосъзнаването) общваща последователността от мигове, интегрирайки ги в едно цяло. След като спомените се пренасят от момент в момент и след като опитът, уменията, разбиранията и знанията се натрупват и развиват като едно монолитно цяло. 

преди 7 часа, Just a Stranger написа:

Нормалата е крива, също изразяваща средна стойност.

Това ми звучи: Всяка крива успоредна на партийната е права.  -> Ставаш за смях ...

Все пак, ти благодаря, че ме развесели ...  

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

На базата на този принцип се редуват от космическите дни и нощи (калпи) до проявите на микрониво.

Фокусирането върху метафизиката прави невъзможно фокусирането върху това, което се случва тук и сега. Буда не се е занимавал с метафизика, защото тя няма отношение към правилния път. 

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

Няма как пространството да се изкрива спрямо самото себе си.

Подобни теми по принцип са проблемни, доколкото физиката на микрониво и на макро ниво (отнасяща се до голечите космически обекти) е подвалстна на закони, които търпят сериозно изменение спрямо обичайните.

малииии.... Толкова напън за имитация на авторитетност... и толкова невежество... Как да не се смее човек!

преди 7 часа, Just a Stranger написа:

Съответно са твърди, че това, което се променя в следващия миг, вече не е същото нещо, а друго.

Това е така доколкото се прави сравнения между две състояния в два различни мига.

В същото време други школи, отново будистки, разглеждат нещата като поток от промени, т.е. процеси във времето.

Човекът също се разглежда като процес и няма нищо по-естествено от това, че той се променя.

Всъщност дали ще се каже, че човекът е същият или различен, са си чиста проба спекулация.

И има ли значение всъщност, след като осъзнаването (вкл. и самоосъзнаването) общваща последователността от мигове, интегрирайки ги в едно цяло.

След като спомените се пренасят от момент в момент и след като опитът, уменията, разбиранията и знанията се натрупват и развиват като едно монолитно цяло. 

Всяко едно от изреченията съдържа или изразява глупости... Ама пълни глупости - още от първото изречение което е по-скоро каламбур или от тия вицове съставени от лафовете на "Божинката".

Колко някой трябва да е вживян в образа си на "духовен герой" за да няма дори елементарен фийдбек спрямо собствените си производни... Всъщност това си е симптоматика за определена психична типология.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Фокусирането върху метафизиката прави невъзможно фокусирането върху това, което се случва тук и сега. Буда не се е занимавал с метафизика, защото тя няма отношение към правилния път. 

Това не е метафизика. Не е и фокусиране. А причината за избягването на метафизиката са съвсем практически обосновани - обикновенния човек не може да изследва сам по-финноматериалните светове, защото няма нужните способности. Т. е. всичко трябва да се приеме от чужда опитност, но така може да се изгради само най-обща и неточна представа. 

преди 34 минути, Just a Stranger написа:

Т. е. всичко трябва да се приеме от чужда опитност, но така може да се изгради само най-обща и неточна представа. 

Критерият за отхвърляне

4. Правилно е за вас, Калама, да се съмнявате, да сте несигурни; във вас е възникнала неувереност относно това, което е съмнително. Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг. 

Отсъствие на алчност, омраза и заблуда

11. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи отсъствие на алчност, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В негова полза, многоуважаеми.“ – „Калама, когато не е отдаден на алчност и не е завладян и подчинен умствено от алчност, този човек не отнема живот, не краде, не изневерява и не изрича лъжи; той подтиква и други също да правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна полза и щастие?“ – „Да, многоуважаеми.“

12. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи отсъствие на омраза, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В негова полза, многоуважаеми.“ – „Калама, когато не е отдаден на омраза и не е завладян и подчинен умствено от омраза, този човек не отнема живот, не краде, не изневерява и не изрича лъжи; той подтиква и други също да правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна полза и щастие?“ – ‚Да, многоуважаеми.“

13. „Как мислите, Калама? Когато в човек се появи отсъствие на заблуда, това в негова полза ли е или вреда?“ – „В негова полза, многоуважаеми.“ – „Калама, когато не е отдаден на заблуда и не е завладян и подчинен умствено от заблуда, този човек не отнема живот, не краде, не изневерява и не изрича лъжи; той подтиква и други също да правят така. Това ще му донесе ли дългосрочна полза и щастие?“ – „Да, многоуважаеми.“

14. „Как мислите, Калама? Тези неща добри ли са или лоши?“ – „Добри, многоуважаеми“ – „Заслужаващи порицание или не?“ – „Незаслужаващи порицание, многоуважаеми.“ – „Критикувани или възхвалявани от мъдрите?“ – „Възхвалявани, многоуважаеми.“ – „Приети и спазвани, тези неща водят ли до полза и щастие или не? Или как смятате?“ – „Приети и спазвани, тези неща водят до полза и щастие. Така смятаме.“

из Калама сутта

преди 34 минути, Just a Stranger написа:

А причината за избягването на метафизиката са съвсем практически обосновани - обикновенния човек не може да изследва сам по-финноматериалните светове, защото няма нужните способности. 

Всички сме обикновени, ограничени хора. Ако обикновен човек лъже и ти повтаряш лъжата му - не следва нищо добро. Трябва да говориш само от собствен опит, за да избегнеш критиките от които не можеш да се защитиш. 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Всяко едно от изреченията съдържа или изразява глупости...

Не ти ли омръзна толкова години едни и същи малоумни провокации. Лошото е, че е заразно и другите започват да ти поддражават и да "поддържат" нивото. Но то се очакваше. Рибата се вмирисва откъм главата. Но е безсмислено да се повтарям. Подфорумът отдавна е мъртъв. 

преди 59 минути, Just a Stranger написа:

Но е безсмислено да се повтарям.

Смешко, та ти се повтаряш вече над десетилетие. Чак сега ли се сети че е безсмислено, но и лъжеш, защото ти въпреки това си намираш "смисъл" - в ползата да се вживяваш.

Та ти повтаряш "чуждия опит", щото си нямаш свой, "нямал си време да ги губиш времето". И остават фантазиите и вярванията кой "опит да си избереш да си присвоиш като "твой", за да си папагалиш дивотиите си сред виртуала.

преди 59 минути, Just a Stranger написа:

едни и същи малоумни провокации

Какви провокации като плещиш простотии всяко едно от изреченията си. Като се усети ти ги позатри, но те останаха цитирани в моя коментар, а там няма как да ги затриеш. И нека така да се гледа резила, който снасяш спонтанно, пък после триеш...

Цитат

Съответно са твърди, че това, което се променя в следващия миг, вече не е същото нещо, а друго.

Куул, кърти с духовността и мъдростта си направо... Божинката всички го иронизират, но той не знае какъв култов имитатор си има...

Ей така - да ти ги припомням, че дисонансите с лекота ти орязват паметовите записи...:
 

Цитат

 

Това е така доколкото се прави сравнения между две състояния в два различни мига.

В същото време други школи, отново будистки, разглеждат нещата като поток от промени, т.е. процеси във времето.

Човекът също се разглежда като процес и няма нищо по-естествено от това, че той се променя.

Всъщност дали ще се каже, че човекът е същият или различен, са си чиста проба спекулация.

И има ли значение всъщност, след като осъзнаването (вкл. и самоосъзнаването) общваща последователността от мигове, интегрирайки ги в едно цяло.

След като спомените се пренасят от момент в момент и след като опитът, уменията, разбиранията и знанията се натрупват и развиват като едно монолитно цяло. 

 

"Научните" ти изцепки да ти ги припомня ли? Че ти те блестят заслепяващо в светлината на невежеството, но с какъв апломб ги снасяш...

Не сте способни и двамата на елементарно самокритично разглеждане какви глупости си бръмчите, зареяни всеки сред своята си фантазия, като всеки ползва другия за си докара порцийка от утвърждението й за себе си.

преди 12 часа, Just a Stranger написа:

обикновенния човек не може да изследва сам по-финноматериалните светове, защото няма нужните способности.

Може. Не му се дава обаче "микроскопа".  За момента де ... 

Отговорността свързана с "по-финноматериалните светове" е, за момента, непоносима за човек, защото едно е да експериментираш със себе си и в края на краищата ще си донесеш смъртта сам, но друго е когато твоя грешка може да погуби не само човечеството, а и този свят. 

Та, колкото и да напираш, то явно с тези твои разсъждения не биха те възприели на сериозно. 

Принципно (споделих го и другаде) -> Всичко е измислено и не се налага тълкуване. Просто го ползвай, а не го интерпретирай. 

Успех!

Ако осъзнаем, че всички неща са пусти по природа, осъждането и възмущението са просто неуместни. 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Ако осъзнаем, че всички неща са пусти по природа, осъждането и възмущението са просто неуместни. 

По тази логика, то, живота е напразен. 

Вчера извън форума ми обърнаха внимание на следното: Едно бебе, за да получи кърма проплаква (възмущава се). 

Казано е: Поискай и ще ти бъде дадено, но до колко го желаеш?! Ако не го желаеш, то защо трябва да ти бъде дадено?! 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ако осъзнаем, че всички неща са пусти по природа, осъждането и възмущението са просто неуместни.

И блоговете, и дращенето по форуми, и уверенията и утвържденията, и лъжите, и невежеството, и разтягането на локуми и лични фантазии, мечтания и въжделения по щастието, доброто, правилното и истината - също.

Освен това - Ако осъзнаем - е условие. Значи - нещата са някакви си, но само при условие че "го осъзнаЕМ"... каквото и да значи това за един или друг.

Всъщност - посланието е не по-различно от "повярвайте и ще сте спасени"...

преди 2 часа, _ramus_ написа:

И блоговете, и дращенето по форуми, и уверенията и утвържденията, и лъжите, и невежеството, и разтягането на локуми и лични фантазии, мечтания и въжделения по щастието, доброто, правилното и истината - също.

Освен това - Ако осъзнаем - е условие. Значи - нещата са някакви си, но само при условие че "го осъзнаЕМ"... каквото и да значи това за един или друг.

Всъщност - посланието е не по-различно от "повярвайте и ще сте спасени"...

Пиша от личен опит. Той не е сравним с опита на други, но пак е по-добре от липса всякаква опитност. Аргументирай се за каква вяра пиша, защото така изложена критиката ти няма никаква тежест. 

Когато практикуваш отсъствие на алчност, омраза и заблуда в мислите, речта и телесните действия - се променяш. Ставаш по-спокойна, балансирана и щастлива личност. 

Това, че нещо е лишено от постоянна същност не го прави нефункциониращо изобщо. Това е очевидно. Иначе практика нямаше да има смисъл. 

Когато осъзнаем какво носи вреда на нас и на другите можем да спрем да го правим. Ако не го осъзнаем продължаваме - знаеш как... Ако практикуваме омраза психиката ни ще се намира в състояние на омерзение и няма как да изпитаме чиста, незамърсена радост. 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

няма как да изпитаме чиста, незамърсена радост. 

Това е цел само за емоционални хора, недостатъчно зрели за нещо много отвъд това.

Няма нищо по-заблудно вярването, че духовната практика е насочена към "изпитване на "... Пълни глупости са изказвания като "практикувам омраза/ чиста радост". Като се вземе предвид, че "ползваш приложение" за някакви минути ( по твои думи)... става ясно че си нямаш дори основно разбиране и опит в сериозната вътрешна работа. Това е ясно отдавна и вече сред темата неведнъж е изяснено съвсем недвусмислено.

Изпитването на... е въпрос на неврохимия и моментните или по-значителните във времето облекчения от проблеми, травми или страхове... също е неврохимия и тя е предпоставена от различни типологии невронни връзки.

Там е въпросът, че ти си дълбоко емоционален, чувствителен и наранен в миналото човек. Носиш го това цял живот. Цял живот си търсил "шелтер" сред едно или друго, търсейки начин за изход от проблемите. Залитанията по религиозни идеологии са част от тия ти стремежи и с лекота ги пренасяш сред всяка една версия на лично усещане за спасение.

Има хора, които нямат тия първоначални проблеми и са с различен статус на стабилност от теб. Тия хора имат възможност за други темпове на развитие, чрез други начини, методи и посоки, твърде различни и непредставими за теб. Прилагането на личните си мерки спрямо всеки те прави уязвим и дълбоко погрешен, но ти нямаш възможност да избираш поведението, заради импулсите, които напират.

ИЗПИТВАНЕТО на... ххххх - не променя с нищо основните проблеми в противостоянието (конфликтите) в невронните мрежи, а само довеждат до промяна в емоционалния фон и това довежда усещане за сваляне на напрежението и страховете. Облекчението е налице, но това няма нищо общо с развитието...

ИЗПИТВАНЕТО на... - е просто изменяне на симптомите, но няма нищо общо с решаването на проблемите.

А вкопчването в някаква твоя си версия на "будизъм" е просто поредния напън, от жажда за облекчение. И това е естествено и в него няма нищо "лошо". Но няма нищо общо с вектора към развитие и усъвършенстване. В някакъв смисъл е нещо като "условие", но някои хора нямат тази обремененост, която имате с няколкото сходни форумни "колеги" и имат условието да продължат без да имат стената в която да се блъскат цял живот.

Проблемът с вкопчването довежда и до фантазиите и нуждата те да са новия ти шелтер. Както за всяко "болкоуспокояващо хапче" се разчита че организмът ще разреши "проблемът" на който болежката е просто симптом.

Но в психиката много от конфликтите не е възможно да се решат и "успокояването и страховете" могат да се тушират до "изпитвам радост", но конфликтът отвътре е просто подтиснат... И само чака да мине "ефекта от хапчето".

И ако далеч в миналото си нямал никаква възможност да имаш разбиране, то в днешно време подтиснатите когнитивни възможности от "емоционалните борби" са вече твърде изкривени, вкопчени само и единствено в туширане на симптомите и "болежките'... И би трябвало да поемеш отговорност към курс за дълбоко навлизане в проблемите чрез ползване на подходи и стратегии към решаването им в дълбочина - там, където са оставени "самите рани", а не да си губиш времето със симптомите.

Впрочем - такъв подход е също въпрос на достатъчна зрялост...

 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

защото така изложена критиката ти няма никаква тежест. 

Не ми е нужна "тежест" и не ме интересува.

Твоя работа е отражението на всяко нещо, което достига до теб. Това в общ план е и казусът с "обиждането".

И тук проличава кой как , чрез какво и с какви начини се справя с вътрешния си двор... Аз, например няма как да бъда "обиден", защото това не е въпрос до това кой какво прави, какво му било отношението спрямо мен, а до това как аз го възприемам, осмислям и интерпретирам... Заради това отношения думички, етикети, оценки, домогвания или разни игри от социално-примитивен характер за мен нямат никакво значение, вкл и в емоционален или чувствен план.

Тежести не са ми необходими, дали нещо ще е тежко или леко... е казус само в твоят вътрешен двор, не някъде другаде, не в някой друг.

ОТДЕЛЯНЕТО на потоците на емоциите и когнитивния смислов план е много важно, защото първоначалните емоционални сработвания веднага подтискат когнитивната дейност от висок порядък. И когато се приучи да не се реагира емоционално и да се запази вътрешен стабилен баланс, се предпоставя възможност за стабилна вътрешна мисловна работа - САМО ПРИ ТОВА УСЛОВИЕ...

Не работи с "просто подтискане" от типа "искам да усещам радост..." , както и автосугестии от типа "аз съм над нещата, аз съм спокоен, стабилен, сигурен... щастлив и добър". Не това имам предвид, защото това е само за незрели субекти все още "трептящи и зависими от емоционални, чувствени и настроенийни движения"