на 19.05.2022 г. в 15:42, Śūnyatā написа:

Да не би да не си се учил от нещо написано

Пийни някое чайче, ако е нужно... да се освестиш, че не си се научил още да четеш.

На нищо не може да учи който и да е текст. Учи се човека, който чете, но за се научи, няма как да стане само с прочитане.

Клишенцето " някакъв си написан текст учил, че...." е смотано отвсякъде и изразява точно тия, които никога няма да научат от оригиналния текст, а им е нужна патеричката на организирана система от интерпретатори, като горната изцепка. Същото клишенце е копие от школните часове по литература.

Будизма "не учи" никого. Ти - и да четеш и фантазираш - си обикновено вярващо момче, останало със заблудата че си 'научил" нещо, от някакви текстове. А участието ти вече над десетилетие е пример, че личното фантазиране ти е приоритет пред "ученето". Именно заради същото учебниците ти в школото на "нищо не са те научили", а ти си потъвал сред личните си драми по онова време. А сега - във филма "намерих истината"...

на 19.05.2022 г. в 15:42, Śūnyatā написа:

Няма значение дали Буда, Нагарджуна или обикновен човек от 21век е написал текст по който практикувам. Сам преценявам дали дадена практика има ефект върху мен и дали ме трансформира в правилна посока. 

а това е чудесен пример за личната фантазия, наречена от фантазьора си "будизъм" - което той, разбира се, "сам преценявал" - коя, каква практика, както и "ефектите", и "правилните посоки"... Ефектът и заблудите от него са ясни, защото са повторително разписвани до замайване вече толкова години.

на 19.05.2022 г. в 17:12, Śūnyatā написа:

Ние не се различаваме много от древните роби

това пак го научи ли, или Будизма те научи?

И само за справка - кое сте ВИЕ, точно? Че филмарите си играят на някакви фантазни въжделения и се идентифицират с когото и каквото им падне, за да си докарат рефлексията "че мислят и знаят истината".

преди 6 часа, _ramus_ написа:

На нищо не може да учи който и да е текст. Учи се човека, който чете, но за се научи, няма как да стане само с прочитане.

Да, има и практика. Но трябва да се внимава. Ако пребрегнеш някои текстове като "Не пипай опасно за живота" - това може да е последният ти опит. Пишеш някакви неща и сам си противоречиш. 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Но трябва да се внимава.

Брей!!! Добре, щом казва един толкова опитен и отдаден практикуващ "будист".

Потресен съм каква мъдрост, загриженост и човеколюбие струят зад тия (клиширанки) благи уточнения и пояснения...

Много велики хора има сред калдата, ей! Добре, че са герои от филмите си.

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Пишеш някакви неща и сам си противоречиш. 

А стига бе, верно ли?

Искаш да кажеш че "прочете ли"?

Мина смяната, намина да погледнеш любимата си сцена, да спишеш някакви поредни глупости... които да приличат на мнение... Те така е "личният будизъм" дето струи от филма ти.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Добре, че са герои от филмите си.

Няма същество, което да не е във филм. Ти също си във филма "Рамус сънуващия се умник", защото този свят е илюзия.

на 19.05.2022 г. в 8:53, Śūnyatā написа:

но формален е синоним на юридически и предава смисъла заложен в цитата.

Ама направо "смисъла е трепач"... А т.н. "цитат" е:

на 17.05.2022 г. в 15:15, Śūnyatā написа:

Праджняпарамите (Совершенство Мудрости) Сутра учит, ( !!!!!! - значи "сутрите на съвършената мъдрост, учат че... "  - пък те на нищо не учат никого. И никой  няма да научи какво е мъдрост, нито съвършенство, щото за тия неща се иска корав задник, много кураж и нещица, дето не са голи малоумия във вид на цитати по свободни форуми и светски спектакли пред огледалото на монитора)

что все юридические ( формални) лица, в том числе дхарма (!!!), свободны от себя, существенного ядра, или внутренней природа ( свабхавя ), будучи только концептуальные присуствиие или конструкцию. 

Освен че е поредния величайши будист, се е емнал да преразказва в свободни съчинения , този цитат е тотално сбъркан, така написан е направо неграмотен. Глупостите стъкмени около нагласацията в смисъла на думичката

Разбира се - това си е религиозен похват, просто с будистки мизансцен. Не за първи път малоумни цитати се представят като пълнеж на един и същ ник... Щото ако не са дори и тия неграмотии лъсва още по-сериозното от това в самия автор.

както вече неведнъж съм обобщавал чрез принципа - подобното резонира с подобно. какъвто автора, такова и писанието му, такова е дори и подборката от цитати... И всичко е такова, защото изразява какво е отвътре, в главицата и сред какви филми се сънува поредния фантазен герой.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Ти също си във филма "Рамус сънуващия се умник", защото този свят е илюзия.

Всички сме във филма, само ти вече си открил истината и изхода от илюзиите. Не за друго, но понеже вярваш че е така, на основанието че вече си "прочел".

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Всички сме във филма, само ти вече си открил истината и изхода от илюзиите. Не за друго, но понеже вярваш че е така, на основанието че вече си "прочел".

Не четеш. Колко пъти да пиша, че изход от илюзиите няма. Те могат само да се осъзнаят като такива, като така се неутрализират негативните афекти и крайните вярвания.

Има изход от представата за трайна реалност, която ни е вродена и впоследствие се надгражда от семейството и обществото. 

Правиш погрешни първоначални допускания, вследствие на които цялата ти логическа конструкция, постовете и изводите ти са сбъркани.

Учението на Буда или Дхарма е вечносъществуващо, неизменно, без начало и край. Вечносъществуващи са също Буда и Сангха, въпреки че за последните много жора ще видят в обявяването им за такива по-скоро религиозна пристрастност. 

Дхармите разглеждани като аспекти на универсалната истина и закон също не се изменят, въпреки многообразието от условия в които се проявяват. Те не са независими, защото са само аспекти от едно цяло и като такива няма как да съществуват сами за себе си. 

Дхарма разглеждана в смисъл на конкретно религиозно учение разбира се се променя с промяната в осъзнатостта и разбирането на последователите. 

. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Не четеш.

Не четеш. Можеш да пишеш колкото и каквото си искаш - повторително. Това нищо не означава. Ама - съвсем нищо.

Някъде сред будисткия ти филм сред който си се настанил, ти говориш за нещо си... Ок, но това няма нищо общо със вселената отвъд филма ти.

Правиш съвсем погрешни начални допускания и нататък само ти си вярваш че са ти адекватни заключенията и извежданията. Не пречи на никого, но така вече над десетилетие си зациклил и повтаряш една своя фикция, като дори не си способен да я опишеш адекватно със свои думи, без да се стигне до весел или безумен резултат. А настояваш че "четеш' и сам си правиш преценки, сам взимаш решения... Няма как да не го правиш, защото си обикновен вярващ в нещо си филмов герой - поредния сред КАЛДАТА. Разликите са само според вживяванието и степента на потъването и бягството от "другото"...

Опитите ти за обобщения кое какво било "сред света" никъде не ги уточни, че става въпрос за 'някъде в твоя свят". И като говориш за "осъзнаване" това е най-най-малкото от което някой тръгва...

Опитите за обобщения в множествено число "НИЕ" и обръщенията в същия уклон, реториките чрез имитации на вживяванията ти на будистки просветител, са си отново някъде сред делюзиите на твоя ти свят. Ти ги наричаш 'будистки" - ок, за никой друг няма значение какви са, освен за теб.

Именно от тази маниакална вкопченост произлизат вече годините на упорити повторения и някакви изразни сугестии каква практика, колко опит или колко си отдаден на нещо си сред твоя вътрешен филм. Заради това с теб никой не е способен да води диалог с маниашки потънал сред филмите си, герой. А той... просто си повтаря неговото си... едно и също... И само, защото на същото се крепи неговата лична, толкова нужна и важна илюзия.

И на фона на всичко това сипеш някакви клиширани повярваници - как си писал че от илюзиите нямало как да се излезе, ами само се осъзнавали. Ето това е най-смешната част от цялото ти участие и показва доколко дълбоко може да се вкопчиш в собствените си делюзии, само защото сред тях намираш изход и спасение от вътрешните си демони и миналото си.

Не си единствен с този синдром - няколко сте съвсем потънали сред филмите си. Едни просто си играят, докато бутат ден, след ден или потъват в алкохола... Но други - сте повече вживени и повече вкопчени във филма и нужния ви герой в него. Двама сте с "духовен герой" сред личната си приказка. А имитацията на 'диалог' между двама ви, е въпрос на реализация на "взаимна мастурбация", докато всеки ползва другия за да се вживява допълнително и укрепва личните си устои сред филма и героя си в него.

Това резултира в картинката която се вижда по няколкото теми, и особено тази - при която всеки ползва другия, за да си отстоява и утвърждава повторително неговото си. И всичко се дирижира от невидим диригент, при който основния приоритет е ползата и съхранението - без значение какво, защо, кое, колко... А всичко това е израз на кукличките на конци, танцуващи и вживяващи се сред филмите си. Разбира се - на фона на "плямпането и псевдофилософстването, подражанията и клишетата, относно "осъзнаване и духовности, будизъм някакъв или ала-бала-йога някаква".

преди 21 часа, Just a Stranger написа:

Вечносъществуващи са също Буда и Сангха, въпреки че за последните много жора ще видят в обявяването им за такива по-скоро религиозна пристрастност. 

Амиии!!! "Религиозно пристрастие" - глупости!  Просто тия "Жора" НЕ са вечно съществуващи ( като теб) и няма как да разбират широтата на вселенския ти синтез...!!!

Невероятни "обявявания" - колко духовна мъдрост, колко духовен опит, колко дълбок и широк поглед са нужни... А може би - едно фантастично нашепване на "Владиката" от комиксите на баба Франчиа... е достатъчно?

Няма как да не е заразно и съвсем подобно на изтрещяванията от "розовата кака, дето язди еднорог из форума и живота". Още повече че от "сходни комикси" извират фантазмите и текат вживяванията при двама ви. Пък сте и трима, но на форумната учителка й направиха забележка, а тя е твърде тънкообидна и чувствителна душа и след опита си да хитрува поне съзря че не й минават номерата. 

Вие "двамата" други нямате чувствителност дори за това, докато "обявявате" и играете на вселенски обобщения и послания към "преходносъществуващите".

на 22.05.2022 г. в 18:57, kipen написа:

Интересно е, но като пример за "преследването на Моби Дик".

Когато и да се прави опит за доказване на психокинетични способности у човека, най-необмисленият метод би бил с компютъра като "арбитър".

В какъв смисъл "компютърът като арбитър" ?

Конкретно в тези експерименти, за които стана дума, авторите им са взели устройство - гайгеров брояч с 
лабораторен радиоактивен източник до него.

Целта на експеримента е била да се установи дали човешката мисъл може да влияе на това устройство.

Спорният момент е там, че ако има някакво влияние върху това устройство, то може да бъде от различен вид и произход.
Счита се, че практически радиоактивният източник не се влияе от външни [физически] въздействия и излъчва с твърде стабилна 
средна честота.

Но електронното устройство - гайгеровият брояч, наистина би могъл да се повлияе от външни въздействия (да регистрира космически
частици, или самата електроника да се повлияе от нещо друго).

Импулсите от гайгеровия брояч в тези опити са записвани с компютър,
после от тях по определен алгоритъм са изработвани числа.

Накрая е намирано разпределението на вероятностите на така генерираните числа и за това разпределение са изчислявани
статистически тестове, които показват дали има някаква промяна - аномално отклонение на разпределението на вероятностите
от предполаганото нормално разпределение.

Грубо казано, ако се открие такова отклонение, статистическият тест показва количествено какъв е шансът за потвърждаване 
например 1 на 100 или 1 на 1000 или 1 на 1000000.
По-конкретно, авторите на тези експерименти най-често са използвали z-критерий.
Друг подобен статистически тест, който съм използвал аз, е критерят хи-квадрат (χ-квадрат).

Тези експерименти могат да бъдат повтаряни и от други хора и така да се изключи възможността 
да не би авторите да са избрали само най-добрите резултати и така да са били необективни,
или пък да е имало някакъв неотчетен външен фактор, който да е повлиял на резултатите.

 

 

Цитат

 

The Eternal Dharma

In the early Theravadin texts, Buddha Shakyamuni is reported to have remarked that the dharma is always present, whether or not there is a buddha to preach it or a sangha to practice it. Dharma in this sense is the underlying, substratum of reality-of our lives and of our world. It is the ultimate and primordial fact of who and what we are.

It is the goal of all Buddhists to uncover this “true nature,” as it is called-not just to glimpse it, but to be able to rest in it, identify with it, and forget any other “self” that we may have imagined. In such a realization, we see that what we most essentially are has no beginning and no end, and expresses itself in universal love.

Is this eternal dharma inaccessible to us ordinary people? Not at all. In fact, it is always hovering at the periphery of our consciousness, whether we are Buddhists or not, or whether or not we have any apparent interest in spirituality at all.

 

https://www.lionsroar.com/in-a-word-dharma/

 

на 24.05.2022 г. в 10:58, Just a Stranger написа:

Учението на Буда или Дхарма е вечносъществуващо, неизменно, без начало и край. Вечносъществуващи са също Буда и Сангха, въпреки че за последните много жора ще видят в обявяването им за такива по-скоро религиозна пристрастност. 

Дхармите разглеждани като аспекти на универсалната истина и закон също не се изменят, въпреки многообразието от условия в които се проявяват. Те не са независими, защото са само аспекти от едно цяло и като такива няма как да съществуват сами за себе си. 

Дхарма разглеждана в смисъл на конкретно религиозно учение разбира се се променя с промяната в осъзнатостта и разбирането на последователите. 

Такаааа - някой вижда ли разликите с цитата по линка?:

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

https://www.lionsroar.com/in-a-word-dharma/

Фундаментални разлики, не само в детайла. Ъф корс! Защо изобщо да проверявам внимателно, след като досега не е имало друг резултат.

Няма как да не става така, защото вдъхновителните изцепки заради проповеднически пориви нямат стойност да наблегнат на съдържанието... И съдържанието... стигна до това че в нечии невежи думкички "ДХАРМА" стана "универсална истина", даже "закон, дето не се изменял"...   Щото няма как в духовната "ала-бала-йога" да не се захване и с ДХАРМА и че "всичко е едно"... ( щото и филма е един)

А пък по линка автора на някакви обобщения и негови преразкази, неизбежно включи ДХАРМА като сходна на "вечната и вселенска любов". Същия иначе е професор, но тя христовата закваска и нуждата да се пише популярно си имат значение...

Сега дали някой се сеща, колко е компрометиращо всеки път, когато невежествата сред форума се напъват да проповядват положения от личните си филми, но които те вярват че са от "универсалните истини"... И форумният будист е в същото положение - няма изключение всеки път, когато пробва със свои думички да изрази интерпретацията си и да не спише глупости и недоумици...

Това е положението - интелигентните хора наблягат на съдържанието, защото виждат смисъла в пълнежа, значенията, извън пристрастията си. Вярващите хора - не могат да си позволят нищо от отвъд повярваното от тях, без каквото и да е влияние откъм смисленост и стойности в съдържанието. Това е особеност на типологията и не е такова, защото рамус си пише така, а защото Живеещите тук сред религиозните си филми си го списват непрекъснато и не може да стигне въобще до тях че са нещо различно от героите, които се преживяват.

Нуждата да се проповядва е само част от потребностите на всеки филмиран. Не му е достатъчно просто да сънува филма си, а социалните му инстинкти и заблудата че това "не е филм" го карат да търси "резонанси", заради  социална рефлексия. Ако не намират - търсят сходствата в книжки, готови системи от идеи. Понеже няма генерални сходства, си съставят микс който най-близо изразява техните особености на рефлексия и резонанс.

Проблемът с проповядването е проблем на всеки филмар, вживял се в илюзията колко разбира, колко му е ясно, колко е сигурен... Но нищетата лъсва когато пробва изразяването чрез само негов начин, негови думи, в които се отразява неговият опит... Понеже такъв няма, е съвсем характерен импулса за "търсене на подкрепа" в нещо отвън, от някой друг,...". А за целите на нужната сигурност - това трябва да е нещо социално договорено и авторитетно.

Пък разминаването с авторитетите... няма как да не се получи. Будизмът, за да се реализира адекватността му и се стигне до ДХАРМА е нужно да се извърви път. Местните проповедници в КалДата са с идеята да поемат театъра на проповядването, на любимия им образ на знаещи, на вникнали, на разбрали и изяснени... А съдържанието, а несъвпаденията, разликите и противоречията... - много важно.

Това не пречи иначе същите да се вживяват колко любовна им е връзката с 'другите' и как те се вживяват в духовната си "блага" мисия. Но и как по друг начин да достигнат до илюзията че са важни, нужни, значими... като в главите си всеки "проблеснал" се води от "синдрома на прогледналия"..

=======

Духовните, вкл "будистки" заблуди, са просто заблуди. Контекстът, шарките, рисунките или псевдоконцептуалността нямат никакво значение.

Всеки проповедник е в състояние просто да изрази заблудата си. Но, например, в будистката санга за да се преодолеят проблемите с изкривяването и неизбежната лична заблуда е налична сложна и до голяма степен, "СТАБИЛНА" практическа система от взаимни кръстосани корекции... Това се приема по естественост и заради същото едно от "трите стълба" е да се довериш и да приемеш че ти е нужна непрекъсната корекция и че това е част от израстването.

Няма лични интерпретации, които да са ДХАРМА, но форумните трубадури, търсещи изява, търсещи израз, неизбежно им остава да изразяват личните си заблуди, защото не е налице никаква форма на възможна корекция, в комбинация с непоклатимата (само)увереност че са точни, верни, правилни и истинни...

"СИНДРОМ на Прогледналия" е обобщение на множество поведенчески прояви, породени от поредица от свързани импулси. Мотивацията е несъзнавана и впоследствие се донаглася и подменя. Ценностите... - също. Няма как да обясниш на невежи и незрели хора, че онова, което ги движи, което са си направили да им "храни сънищата" не е нито осъзнавано, нито те са в състояние да разберат и вникнат. Тяхната система от заблуди им описва точно обратното и резултатите от това е и съвсем характерното участие на няколкото дълбоко-филмирани ника.

"СИНДРОМ на ПРОГЛЕДНАЛИЯ" включва в себе си и фаза, която често се нарича "месиански период" и всичко това е част от преминаването през личните самозаблуди, като част от развитието. "Месианския период" е доста харакререн и е трудно да се сбърка при поведенческия анализ.

Като се вземе предвид общата картина от етапите на израстване и мястото на Месианския период в него, става ясно защо уверенията, внушенията и заблудите на всеки "месианец" нямат нищо общо със заявките от проповедите.

Няма нищо духовно, нито възвишено в това да се вживяваш как тръбиш заблудите си в опит сам да си докараш усещане за важност, да покажеш на другите своята фантазия за стабилност, сигурност, да ги увериш че това не са голи думи, че имаш "доказателства"... Има доста дни, в които точно в тази тема, авторът е вживян сред будисткия си филм, участва безлично, имитирайки маниерно думичките на будистки учители, чрез клиширани заучени отговори, чрез които той самият захранва личния си будистки образ. Но не като ученик, не като развиващ се по будисткият път, а... той самият си правил преценките, той определял кое, какво, той имал личният си опит...

преди 34 минути, _ramus_ написа:

Такаааа - някой вижда ли разликите със следното?

Докато не подочиш конкретно и аргументирано си само един жалък провокатор и лъжец. Направи го кратко и ясно, а аз ще отговоря. Така да търся измежду тоновете маниакални бълнувания и произволни заключения нещо разумно на което да отговоря - няма да стане. Прекалено евтини са ти провокациите и елементарни. А и написаното беше към Шунята, възгледът е от ранния будизъм и от значение е неговото разбиране. Болните ти фанатични амбиции да разобличаваш вярвите, не ме интересуват. 

преди 38 минути, Just a Stranger написа:

Направи го кратко и ясно, а аз ще отговоря.

защо си мислиш че ме интересува, отгоре на всичко - чрез поставено категорично условие. Ти въобще не си даваш сметка че се намирам в твоята глава и не ме интересува какво става в нея. Онова, което ме интересува ти си го пишеш и не зависи с нищо от филмовия ти живот.

Правиш го за пореден път и нито сега, нито предишните пъти можеш да допуснеш че никой не се интересува от филма ти. Всеки филмар си има филм, защо въобще би било важно за някого как е нечий друг филм, при положение че е зает да си проповядва личния? Твоят филм, спрямо същото при другите - е пак така. Цялата история на тази и няколкото други теми - е пример как единственото което е в приоритета ти е да разкриваш какво е в личния ти филм, чрез главния герой в него.

Фалшивите илюзии за голяма публика в които ти да си единствения на трибуната са само в твоята глава. Затова иначе "духовния" проповедник не може да си позволи да допусне, че филма ти е обикновен фалш, създаден за да потънеш сред него.

преди 40 минути, _ramus_ написа:

защо си мислиш че ме интересува, отгоре на всичко - чрез поставено категорично условие.

Знам, че не те интересува и че думите ти са без покритие. Очаквано избяга. Аз бих могъл да разясня всичко, което съм написал, но за теб това ще е неприемливо. Затова и не задаваш въпроси, а сипеш провокативни констатации без реална обосновка. За теб важна е единствено играта на изобличител и на провокатор. 

А зад есичко това колко ли омраза и разочарлвание се крият. Някъде дълбоко, много надълбоко. 

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Аз бих могъл да разясня всичко, което съм написал,

някъде сред фантазиите ти - вероятно. Но никой не се интересува от тях.

Дали би могъл... ако би - да си го направил. Глупостите пък, в замяна на това, са предостатъчно. Интересно - за тях защо никой не те пита "да му разясниш".

на 26.05.2022 г. в 14:06, NVJ написа:

на 22.05.2022 г. в 18:57, kipen написа:

Интересно е, но като пример за "преследването на Моби Дик".

Когато и да се прави опит за доказване на психокинетични способности у човека, най-необмисленият метод би бил с компютъра като "арбитър".

В какъв смисъл "компютърът като арбитър" ?

........

Спорният момент е там, че ако има някакво влияние върху това устройство, то може да бъде от различен вид и произход.
Счита се, че практически радиоактивният източник не се влияе от външни [физически] въздействия и излъчва с твърде стабилна 
средна честота.

Но не и съхраняващото информация у-во!  В този смисъл, макар и доста генерализирано, използвах "арбитър".

Но пък както и да се анализират данните, с който и да е статистически метод за обработка, би могло от това множество опити да се изведе фонът, сигналите на космическото лъчение. ...

п.п. ....в линкнатото ми клипче има заснето едно у-во, изобретено преди почти век, което регистрира това лъчение и може да се види като резултат в промяната на състоянието на флуида каква е интензивността на постъпването на частиците от лъчението в единица обем.

п.п.2 .... а пък защо да си губи човек времето за статистически изследвания на записи, за да доказва ел.магнитно въздействие на човек върху ел.носител, при положение, че няма човек със смарт телефон, който да не е забелязал, че относително често и без да си докоснал тъчскрийна, последният отчита това(като команда и задействане на някаква опция от менюто). Просто посочваш с пръст и без още да си докоснал, от близко разстояние, "избираш да набереш" или "да отвориш" някакво приложение.

 

....

а по отношение на лъчението, както и на аспекта на изследване изразен в посока "навътре", т.е. има ли човекът по-големи възможности за въздействие върху средата. 

Подходът "отвътре-навън" често се използва от хората като част от процесът на опознаване на света и хората като част от него. Но съвсем естествено има и противоположен подход - "отвън-навътре".

Имам предвид, че изследвания за доказване на психокинетични способности на човек са насочени към самопознание, но по "принципът на неопределеността", изразяващ нещо доста специфично в мисловните ни процеси, точно при "задълбаването навътре" често ни се губи перспективата къде се случва това, в каква среда. За баланс, до установяване на моментна референтна точка, в която да се позиционира стабилната моментна перспектива за даден етап от развитие, се използва противоположност.

Малко отнесено се изразявам, но в по-конкретен вид би "звучало" така:- смяната на фокусът на внимание от "възможностите на човека във физически проявения свят" към "параметри на наблюдаемият свят", според мен би била полезна за теб.

Конкретното ми предложение е : "Hawking Points in the Cosmic Microwave Background - a challenge to the concept of Inflation" 

на 24.05.2022 г. в 11:36, _ramus_ написа:

И на фона на всичко това сипеш някакви клиширани повярваници - как си писал че от илюзиите нямало как да се излезе, ами само се осъзнавали. Ето това е най-смешната част от цялото ти участие и показва доколко дълбоко може да се вкопчиш в собствените си делюзии, само защото сред тях намираш изход и спасение от вътрешните си демони и миналото си.

Будизмът постулира, че нивото на осъзнаване влияе на химията на мозъка и оттам на състоянията на щастие или страдание които изпитваме.

Щом намирам спасение в будистката практика - значи при мен всичко е ок. 

А ти ако намираш това за смешно - наслажавай се на филма, в който се намираш.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Будизмът постулира, че нивото на осъзнаване влияе на химията на мозъка и оттам на състоянията на щастие или страдание които изпитваме.

Щом намирам спасение в будистката практика - значи при мен всичко е ок. 

ми поредните глупости, изсипани просто заради "будистката практика". Добре че при "теб всичко е ок".

"Будизмът постулира, че", е типично религиозно-битово клише, които си ползваш за каквото ти скимне. Отгоре на всичко... е поредната ти лъжа, защото няма как будистки постулат да включва "химията на мозъка".

И така си продължава... като се сменя с някои хрумки и подборки. Но пък - важното е, че си ок, и това ти е достатъчно...

----------

Не ми трябва да се наслаждавам. Самата представа че ме интересува наслаждението е част от примитивността на няколко никчета, и така показват чудесно от каква тъкан и изхабени конци, са си оплели "кошничката за преживяване".

Верно че е весело, но глупостите които се сипят от няколко ника, вече толкова години, мога само да се забавлявам с тях, за да не ги съжалявам тия, на които "при тях всичко е ок, на тях им е достатъчно"... нещо си... и се дърлят да обясняват по виртуала колко са ок, добри, мъдри, знаещи...  Понякога и за забава не стига, и си го дописвам и заигравам...

А понякога ме напира съвсем импулсивен срам, че в 21 век е налична толкова човешка глупост, толкова елементарност, толкова невежество и толкова комплексарщини. При това - в такива мащаби... И всичко това - гарнирано с евтини и съвсем детински театри от типа "герой съм пък, макар и наужким".

 

преди 26 минути, _ramus_ написа:

ми поредните глупости, изсипани просто заради "будистката практика". Добре че при "теб всичко е ок".

Това, което практикувам повече от десет години се съдържа в цитата по-долу. При положение, че ти нямаш подобна опитност, просто констатирам, и си недоразвит в много отношения, не за знам на каква основа съдиш кое било глупост и кое не. 

"Състояние на пълна яснота, неусложнявано от желания или каквито и да било привързаности – това е състоянието на „празнота“, върху което дзен набляга най-много. Тази празнота от мисли стои в основата на ученията на Буда и на неговите фундаментални идеи за мимолетността и илюзорността. Буда учи, че човешкото страдание се появява, когато ни липсва усещане за тази мимолетност и илюзорност. С други думи, вътрешният ни смут и тревогите се коренят в неспособността ни да приемем, че светът се променя непрекъснато. Имайте това впредвид и ще водите много по-спокоен живот."

Шунмьо Масуно

преди 30 минути, _ramus_ написа:

Отгоре на всичко... е поредната ти лъжа, защото няма как будистки постулат да включва "химията на мозъка".

Тази идея е първоначално изразена от Далай Лама в книгата му "Вселената в един атом". 

преди 57 минути, _ramus_ написа:

Не ми трябва да се наслаждавам. Самата представа че ме интересува наслаждението е част от примитивността

 

преди 59 минути, _ramus_ написа:

Верно че е весело, но глупостите които се сипят от няколко ника, вече толкова години, мога само да се забавлявам с тях, за да не ги съжалявам тия, на които "при тях всичко е ок, на тях им е достатъчно"... нещо си... и се дърлят да обясняват по виртуала колко са ок, добри, мъдри, знаещи...  Понякога и за забава не стига, и си го дописвам и заигравам

Без коментар. Сега последно кое: не ти трябва да се наслаждаваш или понякога написаното и за забава не стига и си го дописваш и заиграваш? Болен мозък. 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Без коментар. ...

...и следва коментар. Малоумна работа!

Кога ли ще осъзнаеш, че несъзнателно завиждаш на рамус, като дори не осъзнаваш злобата, с която заливаш в някой от коментарите си, докато се вживяваш като "светъл защитник".

...то си е нормално като лапсус да ти се проектира в изказа "отрова" и "токсичност", ама нема и да вденеш как се случва това...

Шунятисаният повече усет има от теб, ама и той е зациклил в неква религиозна приказка, разказвана от други.

преди 8 часа, kipen написа:

...и следва коментар. Малоумна работа!

Кога ли ще осъзнаеш, че несъзнателно завиждаш на рамус, като дори не осъзнаваш злобата, с която заливаш в някой от коментарите си, докато се вживяваш като "светъл защитник".

...то си е нормално като лапсус да ти се проектира в изказа "отрова" и "токсичност", ама нема и да вденеш как се случва това...

Шунятисаният повече усет има от теб, ама и той е зациклил в неква религиозна приказка, разказвана от други.

Няма проблем, ако някой е с повече исет от мен. Нито позицията ти, че завиждам на рамус. Написах нещо, но ти изобщо не опита да вникнеш в написаното и разбереш посланието. Просто както винаги ти имаш готово обяснение и си направи генерализацията. Но така да е. Раздаваш оценки, сякаш си по-компетентен за това от тези, чието мнение не зачиташ. Амо не си. 

Когато повтаряш постоянно, че някой е зациклил в някаква религиозна приказка, това вече е незачитане на избора му (дори и грешен), желание да го контролираш, да го "изправиш", моделираш според възгледа и интетеса си. Това неприемане на другия говори за непоносимост към създаващото дисонанс от негова страна (в случая възглед и поведение), за неадаптивност (вместо това другите трябва да бъдат вкарани в удобните рамки), свръхпретенциозност и тотален егоизъм. 

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Това, което практикувам повече от десет години се съдържа в цитата по-долу.

Ето така - практиката се 'съдържала' в думички на други хора. ТВОЯТА ПРАКТИКА... вече "10 години"... Такааа - да ти припомня и описанието ти на 'своята практика', с твоите лични думички ( ще цитирам по смисъл, че не ми се търсят нелепици):

"20 мин, с приложение от телефона..." и "за мен това е достатъчно". Както и друго - "медитирах, хапнах, погледнах форума и отивам на разходка..."

Просто не си в състояние да възприемеш каква поредна и велика глупост е това. Но пък чудесно съдържа основните фантазни опори, чрез които хрантутиш илюзиите си.

Точно състояние на "празнота от мисли" ... и точно ти... - луда работа, ей!

за глупостите в цитатите и точните подборки - да отбележа ли за пореден път?

Например -

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Тази празнота от мисли стои в основата на ученията на Буда и на неговите фундаментални идеи за мимолетността и илюзорността.

в горните думи от цитата проблемите са точно с това изречение... Но ти нямаш никакъв потенциал да схванеш дори и да ти се обясни и само заради илюзийката че "практикуваш" вече над 10 г, че "си изменяш химията на мозъка" и "празнотата от мисли" привиждането на едно или друго, през подборките от чуждици, които сам си търсиш...

Цялото ти участие, описания, разни "залитания към добрия човек", как те била заливала "чистата радост"... и всички останали нелепици вече десетилетие сред калдата, нямат нищичко общо с "празнотата от мисли".

Разбира се подборките всичките са популярна чалга, с която един или друг, в една или друга масова книга, си реди неговите си думички, за популярни цели.

=================

И така - приканвам те за пореден път да споделиш своя "опит", почерпен от вдъхновителните думички на един или друг. Не чрез чужди думички, а чрез свои. Опита на човека е нещо лично, това е свой път, свои дела, от които следват "свои отражения", по твой си начин...

Да видим - точно насоката в прийома "ПРАЗНОТА ОТ МИСЛИ" няма нищо общо с "нечии идеи" и нито пък Гаутама е оригинален с тях. Това е човешки опит, свързан с няколкото изключително редки за човешкия свят, хора, които са достатъчно узрели за него.

Празнотата от мисли, не е само "мисли", нито това са "идеи". Не са и концепции за разтягане на локуми от ужким-будисти, дето се вживяват сред калдата и блога си.

Празнотата не може да е и цел, защото целта не е "празнота". Празнотата не може да "доставя радост" - защото това не е празнота. Празнотата няма как да носи спасение, нито доброта, нито удовлетворение... защото това не са "празнота".

И така - поради това че системата за практика "ВЪТРЕШНА ПРАЗНОТА" нито е будистка, нито е нечия... но е налице будистки подход към нея. Практикуването е в сложна система от стъпкови поредици и множество разновидности, свързани с различните типологии от "психични особености", както и степента им на зрялост и развитие. При будистите "основните два етапа" в практиката се наричат с две думички. Техният произход въобще не е будистки, но това е друга тема, за друго място...

И така - за пореден път предлагам да разкажеш твоите стъпки в "практиката", твоята постановка, свързана с твоите особености. Те биха съответствали на някои... "ефекти", на някои събития, през които мозъкът, личността, психическите процеси... минават в посоката на "трансформация"... Точно "първите стъпки" са доста широко  документирани, доста типологични, макар че всеки практикуващ може да изрази съвсем негови си особености, които се определят по индивидуалните характеристики и особености, от които се определят и "съпротивите" и начините за справяне или заобикаляне.

Ползването на чужди думи за описание... е просто нелепо и издава обикновена лъжа, с която ти играеш театъра и заблудата си. И няма как да ти мине номера.

А свои думи... е нямало през нито един опит през калдатските участия. Само проповедите от клишенца и общи приказки, с които пълниш и личната си фантазия и разиграваш личните си заблуди.

Няма проблем - оставяш личните си особености... изненадваш ме и рамус спира да пише в калдата, признава си че е грешал генерално, извинява се... и напуска засрамен.

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

но ти изобщо не опита да вникнеш в написаното

Един от симптомите на всеки фантазен искейпър е, че той има усещането че всички негови думи, идеи и концепции, са нещо изключително, че са велики прозрения, мъдри заключения... които пациента вярва че са негов ценен опит, негов път и жадува да ги сподели с "хората" и така - "да промени света"... Много от пациентите вярват във 'велики и вселенски закони', които са неизменими и абсолютни и те ги знаят и разбират...

За пореден път изразяваш този ти симптом, при положение че само в главата си ти пишеш "изключителни неща", над които всеки човек е важно да се замисли, да ги вникне... и чак тогава ще "разбере" значението и дълбочината им. Същият вярва че понеже той лично е преживял вътрешно "избавление", като го споделя и проповядва това ще "спомогне" и при други...

За нито един миг не си в състояние да схванеш че всичко това се случва само в главицата ти. И че си припознал КАЛДАТА като територия за рефлексия на личните ти заблуди.

През цялото време показвам че твоите думи, както и думичките на няколкото лични филмари, нямат никакво покритие извън филмите им и "героите и сценките" са просто сериали в главите им, с които си докарват преживявания като "насън".

Много ме улеснявате в това ми начинание, защото типологично всеки искейпър рязко бяга да се скрие спасително сред филма си, при наличие на едни или други дисонансни тригъри. Сами ми ги изписвате, описвате и бягствата си и колкото повече бягате толкова повече се засилва контраста между личния филм и "отвъд него".

преди 10 часа, kipen написа:

че несъзнателно завиждаш на рамус

Не го виждам така.

Просто задържането на дисонанса внася увеличаваща се съпротива, защото тя не сработва да "защити" в достатъчна степен. Там, където в личният филм е било усещането за 'сигурност', в обмена с рамус се появява дефицит на сигурност...

А проблемът е, че възникващите емоционални инстинктивизми още повече компрометират опитването да се намери "нова граница за защита' и да се възвърне "стабилността" - която е основната цел на всеки "личен филм".

много добре разбираш тия 'инстинктивизми', защото ги имаме всички хора. Настоящото положение идва само заради "духовните претенции" на няколкото филмари. Отгоре на всичкото - единия вярва че практикувал 'празнота от мисли"...

Говорихме с теб за това в Пловдив, на срещата ни... Много видимо е как фантазните преживявания за "празнотата" нямат никакво покритие. Няма как да имат - ВЪТРЕШНАТА ПРАЗНОТА е изключителна "самоубийствена мисия" за огромна част от психиката. Именно в това е проблемът, защото "ПРАЗНОТАТА" означава и прекратяване и изход от вътрешния филм. А тук е видимо как "ПРАЗНОТАТА' се ползва като фантазия за нечий филм.

ПРАЗНОТА - не е наречено случайно. По-рано бях писал за "излизането от, или "спирането на потока от преживявания", с който се формира заблудна екзистенция. До този миг не е възможно да се опише "защо, как и поради какво тя е 'заблудна"" . Този поток от преживявания  наричам популярно "личен филм", защото "филмарите" по сходен начин възприемат и 'филмите, книжките, живота... които отразяват" - както децата възприемат приказки и се вживяват и ги преживяват. Това е основния смисъл на "ЛИЧНИЯ ФИЛМ".

А излизането от него... не е по силите на хората, които са дълбоко потънали. За мен в това има основен въпрос - къде е границата на потъването, отвъд която става ефекта 'пойнт ъф ноу ритърн"... Преживяването на травми и индивидуалните особености правят този "пойнт" да е изключително условен и твърде разтеглив. Но така или иначе - ЛИЧНИЯТ ФИЛМ има чисто защитна функция и чрез него се преодоляват и компенсират основни дефицити и проблеми в екзистенцията.