преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Аз е име, нищо повече.

"Аз" е понятие. Дали ще е с една буква, две или няколко е без значение. С него обособяваш своята личност, т.е. разграничаваш се от другите човеци, за да обосновеш индивидуалността си. 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Аз е име, нищо повече. Както ти имаш име, но никоя от частите ти не е Пешо, примерно.

Аналогията не е точна според мен. Човек осъзнава себе си (самоосъзнава се) и това възприема за "аз". Че е съставен от части, всяка от които сама по себе си не е той, е ясно. С всяко друго нещо също е така. Само атомистите поддържат идеята за съществуването на базова несъставена на свой ред от други елементи частица. Усещането за аз идва с това, че човек се идентифицира със сетивните усещания, желанията си, чувствата, спомените и др. неща, но най-вече с ума. Зад всички тези неща ибаче е съзнанието. Азът съществува само докато има някакво осъзнаване. Последното не е нещо независещо от условия и при липсата им се разпада, докато условията отново не бъдат налични и съзнанието възстановено (наред евентуално с паметра, усещанията, желанията, навиците, предразположенията и др.). 

Осъзнаването във всяка една сфера е зависимо от условия, от наличието на тяло кореспондиращо със съответната сфера, сус съответната физика и сетива, което да му послужи като носител и инструмент за взаимодействие с тази сфера.

Съществува възможност човек да осъзнае и дейстяителността отвъд самсара и тя също е свързана с необходимост от условия и изграждането на съответното тяло - нирманакая (също самбхогакая и дхармакая). При това осъзнаване обаче за "аз" в общоприетия смисъл на може да се говори. Последното разбира се не е моя лична опитност, но е логически обяснимо и разумно за мен. Веднъж изградена нирманакая (а това става естествено с развитието на интелекта, морала и др. вътрешни качества), човек добива осъзнатост за цялата верига от свои съществувания в различните сфери и съзнанието му повече не се разпзда при смърт или друго събитие (поне до края на съответната манвантара). 

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Че е съставен от части

Цитат

Функциите на малкия мозък са:

1. Осъществява несъзнавана сетивна перцепция (свързва обекта със знанията за него)
2. Модулира (оформя)силата на съкращенията на скелетната мускулатура и тонуса
3. Прави движенията точни и координирани. При целенасочени волеви движения малкия мозък получава информация за плана на предстоящото движение и в хода на неговото реално изпълнение, осъществява непрекъснат контрол и при необходимост изпраща коригиращи команди.
4. Участва в заучаването на двигателни умения и сръчности
5. Координира очните движения при проследяване на движещ се предмет, това изисква много точна координация на движенията на очните ябълки, паралелна координация на шийните мускули, за да се получи точен, а не раздвоен образ.
6. Малкия мозък е тясно свързан с вестибуларния апарат и активно участва в поддържането на равновесието.

Малък мозък – Уикипедия (wikipedia.org)

Та сигурен ли си, че съзнанието зависи само и единствено от главния мозък?! 

преди 1 час, dioib написа:

Малък мозък – Уикипедия (wikipedia.org)

Та сигурен ли си, че съзнанието зависи само и единствено от главния мозък?! 

Не съм твърдял подобно нещо. Съзнание имат и организми лишени изобщо от мозък. По отношение на ума и умственото съзнание, мозъкът е само междинно свързващо звено между умственото и физичвското тяло на човека.

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

По отношение на ума

Никой до момента не го е дефинирал, дори и Буда!!!  

Съзнанието е комплексно нещо, т.е. не може да се игнорира физиологията (материята)!!! 

преди 2 часа, dioib написа:

Никой до момента не го е дефинирал, дори и Буда!!!  

Има достатъчно много дефиниции и за ум, и за съзнание. Но кайвато и дефиниция за каквото и да се даде, тя може да бъде истински разбрана само с индивидуална опитност. Опиши едно дърво на някой, който никога не е яиждал такова. Колкото и подробно да се опитваш да обясниш, другият ще добие само една твърде бледа представа и вероятно неточна (умът му ще опита да свърже обясненията ти с нещо познато, което може да се окаже доста далечно като подобие). Та дефинициите за ум, какво точно очакваш да ти дадат. Визуална представа? Разбиране чисто механично какво са мислите и как възникват? Но ако нямаш съзнателна опитност в сферата на мисълта (която според индуизма и будизма си е свят със съвсем обективни и материални форми, но съставени от по-фина материя, каква точно представа ще получиш? Ти си представяш нещо случващо се в мизъка ти, защото това е най-близката до възгледите и знанията ти идея, която можеш да допуснеш. А ако истината е твърде различна? Дотолкова неотгояаряща на очевидността, (т.е. това, което сега можеш да възприемеш чрез сетивата си и да пбясниш логически), че ще го отхвърлиш първосигнално? ... И все пак знаеш какво е умът, доколкото го използваш постоянно. Защо ти е дефиниция за дърво, ако то е пред теб? Или пък съзнанието - та ти си ти, само когато си в съзнание. Всъщност търсиш знанив и разбиране. "Проблемът" е, че дефиницията е крайна, а съзнанието и умът безгранични. Дефиниции могат да се дадат най-различни, даващи представа за ума и съзнанието в различна степен. Те, разбира се, няма да са изчерпателни, но това не пречи да бъдат точни. 

А Буда определено е умеел да даде на всеки най-подходящото определение според съзнанието му. Предполагам, че не е пропуснал топкова важно нещо като ума. 

на 18.06.2022 г. в 17:53, Śūnyatā написа:

На мен ми олекна, но на теб не.

мдааам. Именно - това че ти "О-ЛЕК-на" сещаш ли се какво означава? Винаги е чудесно когато си спишеш бъркотиите си самостоятелно... и както винаги дори не се усещаш...

Означава също - че целият сладкодумен шит, с който играеш театъра си, е просто фейк. Не че фейка ти пречи - точно обратното... Защото ти и... будистка практика... са несъвместими понятия.

Между другото - самото понятие "будистка практика" също е плод на твърде удобни интерпретации... В твоят случай - сутрешни фантазни дози, вдъхновителни сугестии от повторителни самоуверения. Като се добави и форумният театър и игрите по личния блог - разбира се, с цел да се дообогати личният сценичен образ.

Разбира се - ако това се води за "будистка практика"... ти си многогодишен практик. И дааа - доста си опитен в нея. Не че има общо с будистката медитация и лъжите и изцепките как си сходен с "тия дето следвали буда"... щото всъщност нямате нищо общо.

В будистката медитация ти си напълно невежа и съм готов всеки миг да го покажа че е така. А ти не си готов и нямаш нито един валидиран опит. И няма как да мине проверката с тия фейкове и папагалски шит. Сигурно за роличката ти става, но откъм нужната постъпкова опитност, умения и реализация... е обикновена кръгла нула. За над 10 години досега не си успял да подминеш "нулата' нито веднъж, при все опитите за фейк, фантазии и микс от репликации.

А иначе - формирането на ролята е точно според фантазния контекст сред който тече самия филм. Не че ги разбираш тия работи... но и добре - щото ако ги разбираше всичко това въобще нямаше да има смисъл... И ти самият изпадаш - заедно със смисъла (точно както и "името АЗ"  )

на 18.06.2022 г. в 22:43, Śūnyatā написа:

Аз е име, нищо повече

разбира се - просто трябват думички и ето ги примерите за фейк и нивото в невежеството. Невероятен "будистки практик" си, човеко... Колко прераждания ще се държиш вкопчен в тази ти фантазия...

преди 14 часа, _ramus_ написа:

В будистката медитация ти си напълно невежа и съм готов всеки миг да го покажа че е така. 

Показваш всеки миг много от себе, но за практиката ми няма какво да покажеш, защото нямаш сходна опитност и осъзнаване. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

но за практиката ми няма какво да покажеш,

защото нямаш сходна опитност и осъзнаване. 

В кое - във фантазирането и самолъжата ли? ООО - имам, имам опитност, но тук темата не е за самозаблудите на тоя или оня. А ти - "напуши" се със сутрешната дозичка от самосугестии и намина преди работа да снесеш от тях тук...

Лесно се разбира с  какво си се надрусал - по папагалските баналности, изписани в цитираното... Но пък - в напъна за "о-лек-ването" ти...

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

В кое - във фантазирането и самолъжата ли? ООО - имам, имам опитност, но тук темата не е за самозаблудите на тоя или оня. А ти - "напуши" се със сутрешната дозичка от самосугестии и намина преди работа да снесеш от тях тук...

Лесно се разбира с  какво си се надрусал - по папагалските баналности, изписани в цитираното... Но пък - в напъна за "о-лек-ването" ти...

 

Ако имаше сходна опитност, нямаше да се държиш по начина, който се вижда във всеки от постовете ти. 

да, да... добре че ти ги знаеш кой, как трябва да се държи... Скица!

Изглежда не разбра, че "сходна на твоята опитност' имах чудесна, далеч по-цветна, шарена и разнообразна от твоята. Имах си филм - супер си беше... макар че не беше 'будистки'... Филм си има - всеки своя. Да го наречеш "опитност" е поредната му самозаблуда. Но то и филмите са за да се живее сред заблудната им утроба.

Опитността в действителната практика никога не е "сходна", нито "сродна". Само фантазиите на последователите са "сходни", защото се водят по еднакви модели. А практиката винаги минава през всеки един, точно по неговия си начин. Въпреки това... има доста сходни модели, които практичните хора са извели, заради широкия си поглед сред множество от (действително) практикуващи. Практиката е медитативна, докато ти си редиш личния си филм и за теб именно преживелиците в пашкула му, наричаш "опитност". А опитността в практическата медитация е насочено към подготовка и реализация на отсъствието на преживявания, а не наличието им. 

ОТгоре на всичко - именно за да опримериш, че всъщност нямаш никаква действителна практическа опитност, пишеш тия си дивотии... поредните.

Навремето ми беше доста любопитно - комуникираш си не с човек... а с филмовия му герой. Героят се явява изразител на сценария си, на вярвания, мечти, на идеологията с която се привижда и според която е изграден образа... Човек няма - всички думички, реагирания са филмовите му преживелици.

Не само тази тема е така - политическите е същото, и вкопчеността на героя във филма и образа си, е далеч по-примитивна. Докато тук - няколкото маниачета са се вкопчили по същия начин, но филма е направен по "духовни приказки и митове", според духовни... "учения"... Много удобно, байдъуей - далеч по-защитено, стабилизиращо, компенсиращо дефицити... Но банално, защото лъсва веднага имитацията и подражателните репликации.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Имах си филм - супер си беше... макар че не беше 'будистки'... 

Сега какъв си, скептик ли? 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Сега какъв си, скептик ли?

Понякога, когато достатъчно падне пердето на 'будисткия театър",  наднича едно обикновено посредствено момче - наивно, застинало някъде във "вечната" си битка да се спаси от миналото си...

Ако трябва да бъда откровен - може би никога няма да го разбера по себе си. Изучавах го толкова години... но точно това е магията - не можеш да го изучиш в детайли, ако плуваш сред него. От друга страна пък е и сегашното ограничение - познавам детайлите, но някъде нещото в мен, просто го няма и не мога да го допълня с "преживяването, когато си отвътре"...

Затова сте ми много полезни няколкото човека тук, които сте гласовете, които никога няма да са моят глас. Има някои елементи от миналото ми - вие сте ми "будителите", защото почнах да ги забравям, а вие говорите "техните думи"... Това ми е доста полезно, защото отново се изправям пред отдавна отминали избори, пред отминали версии на последствия от други избори...

Това ми е доста полезно за да си припомня през какво съм минал и да съм благодарен че съм го 'преминал'. Разбира се доста по-лесно е да тичаш и да преминеш през кална вода, отколкото да паднеш сред нея и тепърва да се изправяш и наново да издрапваш...  А особено ако "изправянето" не се случва, от страх "ми ако отново падна?" ! Затова идва филма "намерих спасението" и неизбежния месиански синдром - а отвъд тия е пак калната вода.

А парадоксът е - и падането, и калната вода, и "спасението" - все са миражи и са филми. Просто единия от тях носи едно, другия - друго. Налице е просто предпочитане и то не от някакъв възвишен избор, а заради елементарната невронна полза, мерена по кодовете на невронни мрежи с "отминал" ресурс и значение.

преди 23 часа, _ramus_ написа:

Това ми е доста полезно за да си припомня през какво съм минал и да съм благодарен че съм го 'преминал'. 

Влязъл си просто от една илюзия в друга. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Влязъл си просто от една илюзия в друга.

Не думай! Е как не съм се сетил да те попитам по-рано - да ми обясниш как са "истинските неща".

От друга страна - дори и да е така (защото този сценарий също е възможен) да четеш някъде да обяснявам какво е истината - кои истини са безспорни, кое и какво било будизъм...? Да играя месианските си игрички и да се подражавам на фантазните ти будистки образи, за да си докараш и ти да си им "сроден"...

Сега стигна до елементарщината да сравниш себе си през мен (т.н. огледализиран подход), защото драпаш някъде да си намериш опора и замаскираш дисонансите... А това няма как да стане...

Един от нас има проблем с дисонансите и сещаш ли се кой е той?

Един от нас има проблем със съмнението,  нужна му е редовна сутрешна доза от фантазно надрусване и будистки имитации... всички те специално подготвени за целта и нужната полза.

Един от нас няма проблем да отрече която и каквато и да е теза за да тества пристрастието си...

Отгоре на всичко си банален и в защитните ти ходове спрямо личната си фантазия - аз навремето бях много по-добре ограден и прецизиран в самоограждането и нямах никакъв проблем с тях... Излизах срещу корифеи, дори в телевизионни предавания, имаше обаждания от зрители "на живо"... и нямах проблеми с нищичко от тия. При все че усетих как вдигам личното си усещане за стабилност и неуязвимост чрез защитаване и колко усещане за "успех" има в това... После гледах записите от предаванията и допълнително замислях още по-добра защита... за "следващото предаване"...

А религиозните игри, в които си в момента, заедно с няколкото други твои колеги, ги преминах веднага след казармата. Приключението го изиграх за малко повече от 2 години, в които влизат всички възможни етапи на потъване и вживяване. Но после живота ме изигра да попадна в театър, в който да съм точно срещу същите, от които бях аз самият. И сам срещу цяла организация - това бяха годините в консерваторията...

Обаче направих друг избор, след години на толкова много 'защитни успехи' - много болезнен тогава и реших да ги изоставя. Нещо повече - не се оказа достатъчно, беше ясно че е половинчат компромис. И колкото и да се съпротивлявах се наложи да поема курс да разруша онова, което защитавах, а дори в началото не знаех какво е, как е... нямах представа какво ме очаква. Ако тогава знаех... вероятно нямаше да събера смелост да тръгна по този вектор...

Но и това не се оказа достатъчно, защото се улових че играя "двойна игра"... Почнах да търся други ходове, преминах през драматични и понякога комични игри, които разкрих как си ги играя сам на себе си. Сред всичко това линията е пълна безкомпромисност, когато е нужно да съм вътрешно честен... и на тотален натиск над онази хитра маймунка, която заварвам и настоява да оцелява примитивно... Години ми отне да се занимая с нея и да я опозная, коя е, каква е, какво е значението й, кога се появява, докъде се простира... Разбира се, че минах и през месианския синдром и проповедническите игри...

Идеята на всичко това е не да се бори... а да отминават. Не е възможно да се прескочи никой етап, единственото, което може да се направи е "да има движение", а не блокаж и стопиране. Всеки етап е нужно да се премине... но да се премине, а не да се зацикли в него. Нищо на никого няма как да бъде "спестено" , цената се плаща при всички положения... но въпроса е да "върви", да се случва... и преминава.

И на фона на всичко това твоята маймунка се бори да се фръцка в социалния виртуален театър, колко е "успяла" ... Няма никакъв шанс, твоята маймунка и театрото с което се фука тук колко е "будистка". Другите маймунки, с другите театри... са пак така. И не че не е това начина, сред даден етап, но не и когато става въпрос за въпроси и казуси, касаещи развитието, съзнанието и духовността. Просто няма как да минат театрите и маймунските игрички.

Сори, но това е положението. Животът е избрал да се кръстосаме по време, начин и място и ... ето го "резултата" Един от двама ни е твърде недоволен и реагиращ, заформят се кризи... Не твърдя че ти е лесно, държиш се на ниво - доколкото си способен, пък и виртуала и това анонимно и отложено комуникиране доста ти помагат... Но битката е само за единия от нас. За мен - не е битка, нито борба - нямаш нито какво да ми дадеш, нито искаш да ми вземеш нещо, което ми е свидно, скъпо, важно, нужно...

Няма на света дисонанс, който да съм срещнал, разпознал и да не съм приел близо до себе си... и да не съм го оставил да ме "прониже" в ядрото, да се оставя да ме "разглоби". Открих че това въобще не е толкова "страшно", като освен това носи огромен заряд за развитие. Именно дисонансите, парадоксите, несъвместимото, несходното, различното... Именно съмнението, именно проблемите и конфликтите. Всички маймунки бягат от това, защото се страхуват, а идеята е да се използват за развитие...

Просто тия работи не ги пише по любимите ти свещености, а и си още твърде назад, за да стигнат до теб. Всъщност тия неща не ги пише никъде - не само в свещеностите или "великите учения". Ако ги пишеше, ако имаше кой да ми ги обясни, кой да ме напътства, насочва, крепи... нямаше да съм това, което съм сега. Разбира се през годините имаше и подкрепа - през един или друг, едно или друго... Но в този път няма как да си с "някой друг до теб"... нито санга, нито буда, нито исус или филанкишиева патеричка и спасителни опорки от пропадане. Като ще се пропада - до край... ако някъде не "спре" - значи е нямало смисъл така или иначе.

Според теб има ли показател по който да се съди дали някой, поне частично, преминава отвъд илюзиите? 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Според теб има ли показател по който да се съди дали някой, поне частично, преминава отвъд илюзиите? 

Никой не преминава отвъд илюзиите.Само абсолюта притежава абсолютното познание и следователно не се заблуждава.

Всеки човек така или иначе не притежава такова познание.Човекът е част от вселената.Няма как частта да е по-голяма от цялото.Като следствие не е възможно частта да си обясни, да разбере цялото.

Така че всеки е в илюзиите, освен глупака, нему е ясно всичко и е отвъд илюзиите.

Не помня в кое изследване бях чел, че човек ежедневно лъже себе си поне 200 пъти.Всяка оценка е илюзия....

Редактирано 22 юни 20224 г. от badr (преглед на промените)

преди 41 минути, badr написа:

Като следствие не е възможно частта да си обясни, да разбере цялото

Само дето има и един доста труден за разпознаване, съответно "дълбок"(ако се интерпретира като "пропадане в илюзиите") капан, когато човек в повествованието си, в комуникацията си със средата, започне да се проявява образът на "цялото".

Месианският комплекс, както аз съм го запаметил, или както го ползва рамуса - "месианският синдром" е доста голямо предизвикателство по пътя на развитието.

преди 6 часа, kipen написа:

Месианският комплекс

Синдром е, а не комплекс!!!

Принципно е възможно частица да възприеме цялото (абсолюта), но трябва да понесе участта си да го смятат за глупак. 

Друг е въпроса, че на въпросния глупак не му трябват последователи, т.е. по априом е "опериран" от въпросния синдром. 

Във всяка религия и/или философско течение има многобройни псевдо месии. 

Нормално е това, защото живеем в ерата на откровенията, където се "отсява житото от плявата" и лъсва кой е по-нисш духовно. 

Уви теориите които към момента съществуват в психологията са несъвършенни и винаги ще има прецедент, който мнозина начетени не ще могат да анализират и класифицират, защото в своята си същност човек е ненормален, макар да се движи по определени норми и морал. 

Докато човек стане Бог има още много време. НО, тогава ще разбере, че е трудно да бъдеш такъв. 

Затова и по-добрия вариант е човек да се смири. Да разбере, че не той е абсолют, а живота като цяло е вечен. 

Човешкия живот е миг, който може да е твой или подобен на Бог или подобен на друг човек. 

Тези които са избрали да са подобие на Буда, то би следвало да разберат, че Буда не се нуждаев от глашатаи. 

Аз казах!

преди 6 часа, kipen написа:

Месианският комплекс

Ето го оригинала: Йерусалимски синдром – Уикипедия (wikipedia.org)

преди 12 часа, _ramus_ написа:

И на фона на всичко това твоята маймунка се бори да се фръцка в социалния виртуален театър, колко е "успяла" ... Няма никакъв шанс, твоята маймунка и театрото с което се фука тук колко е "будистка".

Аха, а ти демонстрираш непоносимост. Иначе си преминал уж този етап. Преминал си през нещо и очакваш всички да писледват твоя път? Винаги когато видиш, човек в твоята позиция от миналото трябва да я разклатиш и да го тласнеш по твоите стъпки. Но ти реално не си достигнал никъде. Защо не оставиш хората да слъдват пътя си и сами да откеият грешките си? Защо е тази упирита настоятелност? Овладял си емоциите си, но на каква цена. Заедно с тях си оперирал и нещо друго. Нетърпимостта ти показва, че си в другия полюс. Егоизмът ти е силен,но пък и ти не правиш заявка, че целта ти е духовна. Единствено си обуздал емоциите си в голяма степен. Тоса ти е постижението. Но другите си имат различни цели и пътища, и ти очевидно имаш проблем с това. 

преди 9 часа, badr написа:

Никой не преминава отвъд илюзиите.Само абсолюта притежава абсолютното познание и следователно не се заблуждава.

Ако никой не преминава отвъд илюзиите, нямаш никакво основание да твърдиш, че съществува абсолют.

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Аха, а ти демонстрираш непоносимост. Иначе си преминал уж този етап. 

Ама уж. Много пъти му посочвах несъвместимостта между претенциите му и това което демонстрира, но той удобно го игнорира без да има обяснение. 

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

Овладял си емоциите си... 

Силно казано. 

преди 9 часа, badr написа:

Всеки човек така или иначе не притежава такова познание.

Но това става ПОЗНАНИЕ само когато се реализира.

Познанието не е възможно да се репликира, да се реализира чрез следване, повторение, имитация... Не се учи, не е възможно да е "научи", да се усвои и използва от друг...

Виждам гледната точка на останалото написано, тя изразява личното убеждение - за да бъде поднесена в толкова категорична форма.

Съвсем вярно е цитирано относно "всекидневната лъжа". Написал съм материали за самозаблудата и лъжата, които са просто две проявления на един човешки стремеж за търсене на ползи, чрез възможността да се подмени цялостно или фрагментирано вътрешния си отражателен свят... Само за да си достави нужното "ПРЕЖИВЯВАНЕ" . За мозъка е естественост да реализира заложеното, за да постигне баланс, като "достави мираж за битие". Щом миража е за предпочитане, щом миража е по-сладък, щом носи ползите които субекта стреми - се потапя сред него и постепенно губи дори импулс да го напуска...

Всичко това е заварено положение за всяка човешка екзистенция. Да се обяви тя за "крайна", с категорични и крайни обобщения - за мен, през моят поглед, е оправдателно пристрастие. И тук човека БАДР сякаш се превръща във вярващия БАДР, а не в човека на науката, в която рационалните хора ползват съмнение за да я развиват. Доколкото е за да развиват и себе си - това е друг въпрос, за друга тема, но когато става въпрос относно битието - отношението на даден субект към екзистенцията си, го определя и кой е той, какъв е и на какъв етап на зрялост е.

========

Да напомня нещо друго, тук сред пишещите... Точно към вярващите и това не са провокации, нито заяждания, нито търсене на битка или налагане. Имам основен човешки въпрос, такъв, какъвто си го зададох преди доста години и заради който направих сериозни и много трудни за мен избори и това промени целия ми живот:

Всяка форма на религиозна идеологична приказка съдържа ли призиви към честност? Как така тогава "ние се лъжем по 200 пъти на ден" и "всички сме някъде в илюзиите, щото не можем да излезем от тях"... Нали, колеги всеки един според избора си на религиозно учение е поел лична форма на "обещание" да е честен?

Общувате с бог, някъде в себе си - всеки с неговата си божествен образ, описание, всеки с неговия си ритуал, ок. НО и това ли е "илюзия" и "лъжа - една от тия дето са 200 пъти на ден"?

Как въобще става възможно да осъвместите това обещание за "ЧЕСТНОСТ" със "лъжем по 200 пъти на ден, защото всички хора сме в илюзиите"? Кой, кога и как достигна до същността - ЗАЩО ЧОВЕК ЛЪЖЕ, как го прави, кога започва... за да се научи "КАК ДА СПРЕ"!!!

И не че "вярвам че съм напуснал илюзиите, щото чета великите "напускащи" и всяка сутрин си правя театро, че съм будист... - не е поредния мираж за някого да се преживее като мечтаният и нужния си образ... 

=============================

Проблемът с лъжата е огромен човешки дисонанс и няма смисъл да се бяга от него, защото е актуален за всеки човек. Всички хора живеем сред този тежък конфликт - да лъжем или да не лъжем. И точно "ТОВА Е ВЪПРОСЪТ", защото това определя дори и героят на ХАМЛЕТ.

Лъжата и всичките й производни (като илюзията) предлага нещо на нас, хората... макар и ЛЪЖА, ние го приемаме за да си доставим ползи, които "ИСТИНАТА" ни лишава. Това "двойно" отношение, понеже не  е удобно, всеки си намира начина да го скрие пред себе си, като най-често го замита някъде сред житейската си приказка. Но то стои...

Да предположим един филмов условен сценарий - един ден, някъде около смъртта, примерно, ще се изправим пред него. И с какво ще се оправдаем, как ще обясним - примерно пред лицето на смъртта, пред която няма как да минат нечии филми или житейски миражи... какво точно ще кажеш пред всевиждащите очи на буда, на който и да е бог... как ще се оправдаеш и какви смешни обяснения биха минали...???

Вие как бихте го направили, колеги по форум - питам най-сериозния си човешки въпрос и ви призовавам за честност и откровеност на ниво, на което лъжата не може да се скрие като "истина", щото така или инак... Това касае всички ни, всички хора... без никакво изключение, макар че голямата част от тях ще го крият цял живот, защото не са способни да се изправят пред вдигането на завесата...

Способни ли сте да се изправите пред този дисонанс, колеги - като хора, а не като филмовите си герои?

С очите на лъжата как се вижда "истината" - го пишем всички, цял живот?

А с очите на ИСТИНАТА - как ли се вижда лъжата, как мислите?

преди 14 минути, _ramus_ написа:

А с очите на ИСТИНАТА - как ли се вижда лъжата, как мислите?

Първо трябва да дадеш определение на "истина" с което всички да се съгласим. 

В речника пише така: ЍСТИНА ж. 1. Филос. Познание, което се основава на вярното отражение на обективната действителност в съзнанието на човека, която съществува независимо от него. 

Което за мен е направо смешно като определение. 

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Първо трябва да дадеш определение на "истина" с което всички да се съгласим. 

Не си присвоявай да си говорител на "всички", бебчо. Това не са ти будистките филми. Ще разбереш нещо само ако си способен поне за малко да си спреш филма в главата... Твоят избор и начин спрямо лъжата вече си ги разписал достатъчно, през всички години тук.

Въпросът ти означава че въобще не си наясно за казуса, така че защо не оставиш всеки да се самоопредели, без да си му нужен като говорител?

преди 4 минути, _ramus_ написа:

... защо не оставиш всеки да се самоопредели, без да си му нужен като говорител?

По-голям говорител от теб има ли 

"Очите на ИСТИНАТА..."