напираш да поспамиш  ли - като начин да си спестиш нещичко...? Вероятно не се досещаш за проблемът с лъжата ли?

Или защото ДА ВЯРВАМ е начин да се справим с лъжата като я маскираме като "ИСТИНА"?

 

преди 5 минути, _ramus_ написа:

напираш да поспамиш  ли, като начин да си спестиш нещичко...- щото вероятно не се досещаш за проблемът с лъжата ли?

Или защото ДА ВЯРВАМ е начин да се справим с лъжата като я маскираме като "ИСТИНА"?

 

За нас няма обективна истина рамусе, само относителна. С всичките си претенции как досега не си го разбрал. Затова първо трябва да започнеш от определението, а не да продължаваш да сипеш "рамуски истини". 

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

За нас

кои сте тия ВАС, след като не ме интересуват "обективните истини", нито относителните... Въобще не разбираш за какво става въпрос, а с написаното разказваш кой си.

Напираш да си играеш на "представител" на някакви си ВАС, пък си обикновен невежа по казуса. Има хора ще се досетят, няма смисъл да криеш невежеството си зад "Вас" - то си е само твое си, лично. Бъди мъж, приеми го с достойнство... - просто предлагам, пък друг е въпроса "дали си способен".

Само да ти напомня нещо с въпрос: ТИ лъжеш ли?

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Само да ти напомня нещо с въпрос: ТИ лъжеш ли?

Това което за един е истина, за друг е лъжа и обратно. Това ти го показваш непрекъснато с коментарите си. 

И аз да питам тогава: Какво е "лъжа"? 

преди 11 минути, _ramus_ написа:

кои сте тия ВАС, след като не ме интересуват "обективните истини", нито относителните... 

След като не те интересуват и нямаш определение за "истина", за какво си го написал онзи безсмислен ферман? 

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

След като не те интересуват и нямаш определение за "истина", за какво си го написал онзи безсмислен ферман? 

Ще го напиша с други думи - като за двойкаджия в детската градина.

Не ме интересува твоето мнение, защото си невежа.

Въпросът ЛЪЖЕШ ЛИ не е псевдофилософска игричка и с него не предоставям начини за фейкове и измъквания. Като не разбираш, като не ти стиска, замълчаваш си и гледаш "по-големите" какво са в състояние да спишат.

И така - ТИ ЛЪЖЕШ ЛИ?

В твоята работа си подписал клетвена декларация и... разни други документи. Така ли ти обясниха - коя лъжа е относителна или обективна, за да се подпишеш под нея? И излиза че "ти не лъжеш", а само изричаш и изразяваш "относителни истини" ли? 

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Не ме интересува твоето мнение, защото си невежа.

Мога да кажа същото, но не го правя. Отдавна не се въвличам емоционално в спорове на такова ниско ниво. 

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Въпросът ЛЪЖЕШ ЛИ не е псевдофилософска игричка и с него не предоставям начини за фейкове и измъквания. 

Въпросът не опира до философия, а до определение. Как ще ме питаш дали лъжа, като не отговори на въпроса "какво е лъжа"? Или ти можеш да задаваш въпроси и да ти отговарям, а ти не можеш да отговаряш на въпросите ми?

преди 9 минути, _ramus_ написа:

И така - ТИ ЛЪЖЕШ ЛИ?

 

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Ще го напиша с други думи - като за двойкаджия в детската градина.

Сега излиза, че съм двойкаджия

Излагаш се

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Според теб има ли показател по който да се съди дали някой, поне частично, преминава отвъд илюзиите? 

Никой така или иначе не е напълно заблуден. Това че никой не може да достигне знание за цялото, което няма граници (поне така се твърди в някои учения) също считам за вярно. Така всеки е на някакъв етап между двете крайности. За мен дори и нирвана е само относително достижение. А и в будизма се говори за паранирвана, което подсказва, че абсолютен завършек няма. 

А иначе показател може да е свидетелството на някой, който сам се е освободил от определени илюзии или пък самият човек, който се е научил да ги различава. 

Аз съм за положителния подход, да се търси универсалната истина, общия принцип, върху проявите на който конкретните условия влияят, но самия него не изменят. Отвъд илюзията е истината и само тя може да я замени. Животът ще срине рано или късно всяка погрешна представа. Така че аз съм си изградил моя и знам, че фалшивото няма да издържи проверката на времето. Сигурно има сгрешени моменти в него и недоразбрани неща от тези на които се доверявам (които самите дори и преминали етапа на който съм аз, също не са всезнаещи). Но не ме е страх от грешки, стига посоката да е към развитие и усъвършенстване (не само индивидуално). Животът е път към съвършенството, непостижимо в абсолютния му смисъл и в него всички илюзии постепенно отпадат, а истината се разкрива във все по-голяма степен. Няма друг начин за осъзнаване, освен да извървиш съответния път

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Никой така или иначе не е напълно заблуден. Това че никой не може да достигне знание за цялото, което няма граници (поне така се твърди в някои учения) също считам за вярно. 

Благодаря за отговора, че рамус пак не успя да отговори. Заблуден си, когато мислиш илюзията за истина - оттам нивото на емоционална въвлеченост се повишава и идват крайните реакции, както пишеш по-долу. Когато в поведението и речта отсъстват крайни реакции - си преминал отвъд илюзиите. Вече следваш Средният Път на Буда. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ако никой не преминава отвъд илюзиите, нямаш никакво основание да твърдиш, че съществува абсолют.

Съществува като необходимост. Другже въпросът дали е само абстракция или е съзнателно същество (като представата за Бог като абсолют на авраамическите религии). За мен Абсолютът е абстракция визираща Безпределното, съвършеното, недостижимото, но което не може да се каже, че не съществува, също като хаоса, защото проявите му са видими за всички. Не може да се каже, че е несъзнателно, защото съзнанието съществува очевидно в частите му, но допускането, че е самосъзнателно поражда противоречие. ... 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Нали, колеги всеки един според избора си на религиозно учение е поел лична форма на "обещание" да е честен?

И в същото време много внимателен, защото дори и вярно твърдение може да има негативно въздействие. Аз включително доста пъти съм казвал неща, които не трябва. Това умение не съм постигнал в желаната степен. Твърдо съм срещу лъжата, но това не означава истината (или това, което смятаме за вярно) да се казва безразборно и без внимателно обмисляне на последиците. 

Да не забравяме, че заблуждаващият се също си мисли, че е честен. И е всъщност. 

преди 51 минути, Just a Stranger написа:

Твърдо съм срещу лъжата

Ти лъжеш ли?

Стига с тия сладкодумни мурафети, щото и аз ги играх тия номера достатъчно години...   Точно вие двамцата веднага се напънахте с оправданията и опитите за измъкване и усукване... Душици!

Прост въпрос ТИ ЛЪЖЕШ ЛИ? Да, или не - няма как да минеш с номера "аз съм против,  обаче последствията... то било относително..." Та ти именно заради 'последствията' се лъжеш и сам. В името на ползата и филма си... Както и да е - прост и директен въпрос:

ТИ ЛЪЖЕШ ЛИ?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Това че никой не може да достигне знание за цялото

знанието се основавана "отграничения", така че "знания за безграничното" е смислова несъвместимост и всичките тия измишльотини са обикновен забавен фейк. Ама така пишело в някои учения... е игри за забавачницата. Както е и готовността да се фантазираш в името на вярването си, а другаде да се фантазираш колко си иначе "съмнителен"...

Лъжа, ама си казвам че е истина, щото ми е необходимо да вярвам в излъганото... е също весела психична игра.

Лъжа, обаче го правя, щото ако кажа истината щяло да има "последствия"...

Лъжа, ама донякъде... и всичко това са просто форми на измъкване от генералния дисонанс.

Не ме интересува и не питам за компромисите - правим ги всички, така или иначе. И много добре всички знаем че лъжем - и себе си, и другите, по всякакви начини... На кой ги разправяте тия, след като има хора които могат да живеят с това и да не се налага да бягат или да се измъкват с измишльотини.

Обаче проблем, нали - вярвам в "истината, будизма или ала-бала, пък навсякъде се казва "не лъжи" под всякакви форми.

И обществото също е така - учат те да НЕ лъжеш, заклеймява лъжата на всички нива, нравствености... обаче дори тия, дето клеймят, те също лъжат. Искат от нас истината още от деца, но родителите ни лъжат - все в името на нещо си и все се явява обяснително и оправдателно.

Питам ясно и точно и с директния си въпрос правя предложение на хората които им стиска да ми споделят дали са се изправяли пред основния житейски дисонанс, а не да ми обясняват как се бяга от него. Аз съм бил беглец шампион в тая дисциплина. Да лъжеш пред някой, да си намираш причини, да жонглираш в името на... не ме интересува - всички правим компромисите.

Но във филма е друго, нали - точно това е сложността на казуса и по това не е много трудно да се направи различаване - какво е отвътре и какво всъщност е положението "отвън".

КОЛЕГИ - ЛЪЖЕТЕ ЛИ? Да, или не...

Всички веднага усещат колко е деликатен отговора именно защото е директен въпроса. Но същият въпрос е и тест за - различавате ли истината от лъжата?

И така - ЛЪЖЕТЕ ЛИ?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

И аз да питам тогава: Какво е "лъжа"? 

Опит умишлено да заблудиш някого. Да създадеш погрешна представа. Без умисъл е заблуда и заблуждаване. Тогава проблемът е, че самият човек е заблуден за нещо, което представя за истина пред останалите. 

По отношение на истината важно според мен е разбирането. Определението, че истината е вярно отражение на действителността намирам за точно. Истината е това наше осъзнаване, познание и разбиране за действителността което не я изкривява, а представя каквато е. Въпросът е в това доколко можем да я разберем и осъзнаем правилно. 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

кои сте тия ВАС, след като не ме интересуват "обективните истини", нито относителните... Въобще не разбираш за какво става въпрос, а с написаното разказваш кой си.

Аз също питам - Коя Истина ?  

Станахме ли "вас " ?  Станахме ! Хайде сега отговаряй , ако имаш отговор .

 

преди 12 часа, badr написа:

Никой не преминава отвъд илюзиите.Само абсолюта притежава абсолютното познание и следователно не се заблуждава.

Всеки човек така или иначе не притежава такова познание.Човекът е част от вселената.Няма как частта да е по-голяма от цялото.Като следствие не е възможно частта да си обясни, да разбере цялото.

Така че всеки е в илюзиите, освен глупака, нему е ясно всичко и е отвъд илюзиите.

Не помня в кое изследване бях чел, че човек ежедневно лъже себе си поне 200 пъти.Всяка оценка е илюзия....

Браво !

И... така - всеки тарикат си изписа кръшканията... Но не и отговорът на директния въпрос... Точно филмарите се емнаха защитно като "за родину" - очаквано, там дисонанса е и най-контрастен и бягането от него е и най-наложително.

И така - ЛЪЖЕТЕ ЛИ?

преди 26 минути, _ramus_ написа:

И... така - всеки тарикат си изписа кръшканията... Но не и отговорът на директния въпрос... Точно филмарите се емнаха защитно като "за родину" - очаквано, там дисонанса е и най-контрастен и бягането от него е и най-наложително.

И така - ЛЪЖЕТЕ ЛИ?

Защо хората , които не отговарят на твоите "критерии " и не споделят твоите възгледи са "тарикати " в твоите очи ? 

Това не е ли Мания да ги Навреш в твоята Догма и твоят Коловоз ? 

Ти отговори ли на нашият въпрос - Кое е Истина , според теб ? 

Отговарям на твоя - НЕ ЛЪЖА ! 

Всичко , което казвам е МОЯТА ИСТИНА !  Моята Библия , която Нося в себе си !  

Аз Вярвам в Това и Излъчвам Това !   За теб това е Илюзия ! 

Аз нямам проблем с това.    Защо нямам проблем с това съм споделяла много пъти.

Аз искам да разбера твоята илюзия коя е ?  Ти в кой филм живееш ?  

Можеш ли да споделиш твоят филм ?  Стиска ли ти ?   

"ОТРИЦАНИЕТО " също е филм !   

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Ти лъжеш ли?

Рядко, изключително рядко, но се случва. Имам предвид, че съм бил наясно, че с думите си подвеждам някого. Става въпрос за чисто житейсхи ситуации. 

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Стига с тия сладкодумни мурафети, щото и аз ги играх тия номера достатъчно години...   Точно вие двамцата веднага се напънахте с оправданията и опитите за измъкване и усукване... Душици!

Няма от какво да се измъквам тук специално. Знам точно какво трябва да променя в себе си и как. Но това няма да обсъждам с други, освен ако не съм сигурен, че са преминали в оълна степен вече същото. Всичко, което пиша тук смятам за истина. Гледам написаното да не е подвеждащо, имайхи предвид, че и често някои неща премълчавам и никога не казвам всичко докрай. Дали успявам е отделен въпрос. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

За мен Абсолютът е абстракция визираща Безпределното, съвършеното, недостижимото, но което не може да се каже, че не съществува, също като хаоса, защото проявите му са видими за всички. 

Твърдиш, че за всички са видими безпределното, съвършеното и недостижимото, но за мен никое от трите не е видимо, какво и за други хора. 

Не съм отричал съществуването на абсолют, написах че "няма никакво основание да се твърди, че съществува абсолют", както и че не съществува. 

Как изобщо му даваш определение на абсолюта, като в определението пишеш, че е безпределно и недостижимо? Даже и за "светиите", които четеш е невъзможно да го определят.

Това е пример за лъжа - да твърдиш, че безпределното и непостижимото, могат да се определят и постигнат.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

И така - ЛЪЖЕТЕ ЛИ?

Ти лъжеш, защото си вмъкнал в цитата си коментар на Шинасу, представен под мое име. 

Всеки лъже, съзнателно или несъзнателно, що за въпрос е това. Собственият мозък ни лъже, защото преследва определени цели и му е все тая чрез истина или чрез лъжа ще стигне до резултата, който е програмиран да реализира. Затова духовната трансформация е нещо изключително трудно за реализация, защото трябва да действаш против природата си, да излъжеш всички тези програми, които ще те наградят и с негативни емоции за опитите ти за духовно израстване, за опитът да победиш животното в себе си и да се издигнеш на друго ниво. 

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Твърдиш, че за всички са видими безпределното, съвършеното и недостижимото, но за мен никое от трите не е видимо, какво и за други хора. 

Абсолютното присъства в относителното. Виждайки относително красивото и съвършеното изврждам като необходимост абсолютното. 

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Абсолютното присъства в относителното. Виждайки относително красивото и съвършеното изврждам като необходимост абсолютното. 

А от грозното, несъвършеното, мъчителното и ужасното - какво извеждаш?

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

А от грозното, несъвършеното, мъчителното и ужасното - какво извеждаш?

Пак същото. Всичко това може да бъде трансформирано и развито в положителна посока. При отрицателно развитие има предел изразяващ се в разложение. И когато възможния предел за развитие се губи в безкрайността, се използва понятието абсолют, като израз на тази недостижимост. За ума е трудно да си представи и разбере безграничното. При него логиката е малко по-различна. Но все пак я има. 

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Пак същото. Всичко това може да бъде трансформирано и развито в положителна посока. При отрицателно развитие има предел изразяващ се в разложение. И когато възможния предел за развитие се губи в безкрайността, се използва понятието абсолют, като израз на тази недостижимост. За ума е трудно да си представи и разбере безграничното. При него логиката е малко по-различна. Но все пак я има. 

Идеята ми беше, че нищо съвършено няма - това е очевидно, затова не можеш да изведеш съществуването на абсолюта. Можеш да излъжеш, но не можеш да го изведеш. 

Та ние живеем средно по 70-80 години. Едва достигнали зрялост и започнали да се осъзнаваме, което не е задължително, и неизбежното започва да чука на вратата ни.

След 100 години всичките 8 милиарда живеещи на планетата ще са мъртви, разлагащи се (дори да са били много позитивни) и далеч от каквото и да било съвършенство. 

За ума не е трудно да си представи и разбере безграничното, за него е напълно невъзможно, защото той е крайно ограничен. Всичко останало са лъжи и фантасмагории. 

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Идеята ми беше, че нищо съвършено няма - това е очевидно,

Да. Но представи си живота след сто милиарда години през които той претърпява развитие. А и това е ограничен период. Дори и будизма приема съществуването на същества вече преминали пидобно развитие. Знаеш какво се казва - няма нито първа, нито последна вселена и манвантара. Разбираш ли, че това означава наличието на разуми които и да не са достигнали абсолюта са безкрайно пи-близо до него в сравнение с нас? Съответно тяхното съвършенство граничи с абсолютното. В същото време пред тях пътят е също така безкраен. 

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Да. Но представи си живота след сто милиарда години през които той претърпява развитие.

Няма нужда да си го представям, защото нито мен, нито планетата, нито слънцето ще ги има тогава.

Това е изместване от проблемите, които трябва да се решават тук и сега, в мимолетната илюзия, която наричаме "живот". 

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Дори и будизма приема съществуването на същества вече преминали пидобно развитие. 

Не всички будисти и школи приемат подобни фантасмагории за ценност. Далай Лама казва, че будистката космология няма нищо общо с науката и трябва да се преосмисли, а не да се игнорират фактите. 

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Знаеш какво се казва - няма нито първа, нито последна вселена и манвантара. 

Кой го казва? Поредната еднодневка която си мисли, че е безкрайна, съвършена и вечна ли? 

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Разбираш ли, че това означава наличието на разуми които и да не са достигнали абсолюта са безкрайно пи-близо до него в сравнение с нас? Съответно тяхното съвършенство граничи с абсолютното. В същото време пред тях пътят е също така безкраен. 

Не разбирам и не означава. 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

И... така - всеки тарикат си изписа кръшканията... Но не и отговорът на директния въпрос... Точно филмарите се емнаха защитно като "за родину" - очаквано, там дисонанса е и най-контрастен и бягането от него е и най-наложително.

И така - ЛЪЖЕТЕ ЛИ?

Въпросът е доста общ и подвеждащ. Какво му е директното, лишен от конкретика? Получи отговори съответстващи на яснотата и точността на въпроса. 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Не съм отричал съществуването на абсолют, написах че "няма никакво основание да се твърди, че съществува абсолют", както и че не съществува

Абсолютно е обратното на относително. Едното предполага другото. Според мен ти свързваш абсолюта с християнската представа за Бог или индийската за Брама, докато за мен това е чисто философско и абстрактно понятие. Не може да се изключи абсолютното, защото това би означавало свят лишен от логика. Това би се получило ако всичко е променливо. В такъв свят всякакво познание би било невъзможно. Различаването на абсолюрното от относителното е разграничаване между неизменното от временното. Но отричането реалността на преходното за мен не е достатъчно. Нужен е стремеж да се опознае самото неизменно (това познание разбира се ще е ограничено до възможностите на човека). 

преди 29 минути, Just a Stranger написа:

Въпросът е доста общ и подвеждащ. Какво му е директното, лишен от конкретика? Получи отговори съответстващи на яснотата и точността на въпроса. 

Абсолютно е обратното на относително. Едното предполага другото. Според мен ти свързваш абсолюта с християнската представа за Бог или индийската за Брама, докато за мен това е чисто философско и абстрактно понятие. Не може да се изключи абсолютното, защото това би означавало свят лишен от логика. Това би се получило ако всичко е променливо. В такъв свят всякакво познание би било невъзможно. Различаването на абсолюрното от относителното е разграничаване между неизменното от временното. Но отричането реалността на преходното за мен не е достатъчно. Нужен е стремеж да се опознае самото неизменно (това познание разбира се ще е ограничено до възможностите на човека). 

Не разбираш нещо, което многократно е коментирано в темите за будизъм. Абсолют и нищо не съществува са двете крайности, които Буда препоръчва да се избягват. Относителното е Средния път. Това, което пишеш, е извън контекста на темата. Няма нищо абсолютно и вечно за нас, така и с истината и лъжата, те са условни или относителни. Светът не е лишен от логика, защото се отрича абсолютното, а тъкмо обратното, защото то води до множество заблуди, като всяка крайност. 

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Получи отговори съответстващи на яснотата и точността на въпроса. 

Наивен си... а толкова се надпирате да изглеждате осъзнати.  

Въпросът си е най-обикновен набор от думички, при това - само три. Цялата работа е не думичките, а прочита им. Вие си откликнахте на прочита си, на интерпретацията , на тия думички, а не на въпроса. В този смисъл във въпроса нямаше никаква нужда от конкретика, въпреки че толкова писах по нея. Не че някога ще го и прочетете - точно вие.

Въпросът е само част от разговора на човека със себе си. Той беше част от разговора ми със себе си. Така е и досега, до този момент. Това е сериозен момент. Хората, които се изправят в такъв момент, с тия си думи, с това си директно отношение не са много.

Хората, които погледнаха тук - всеки се води от личния си прочит, опит и ниво в развитието си.

Това не е въпрос, който да е нужен отговор, иска се човек да се изправи и да си го зададе директно. Отговорът е предизвестен предварително и не е важен, защото е ясен. задаването на въпроса и липсата на криене от този въпрос - е същината и смисъла на този въпрос.

Колкото хора погледнат този въпрос - толкова отражения ще има. Вие се изписахте чудесно и съвсем ясно, съвсем предвидимо и без каквито и да е изненади. Няма как да не е така, но бях любопитен дали някой ще ме изненада, защото понякога се случва и ми е доста полезно. Всеки от вас, тримата изписа личния си набор от начин на бягство от въпроса. Колко много думички бяха необходими дори само за теб - толкова уточнения, толкова недомлъвки... Будиста дори и това не посмя, докато кукувичката ( от разваления часовник) си изблея личната тирада, защото само до "никога не лъжа, това са моите истини" може да стигне.

Как мислиш - дали не го погнеднаха и останалите, които списват сред тия теми... ? Някои, за които предполагам само ще го прочетат и... няма да отговорят тук. Няма - отговорът е ясен, но личното признание е идеята. Личната заявка, осъзнаване... докато иначе филмовите звезди и герои се надпреварват да си останат сред филма си, ползвайки да закърпят за пореден път с нужните си дози самоуверения. Само няколко човека го правите толкова вкопчено, повторително и сами си пишете схемите на самозаблуждаването. Не че на такъв етап тия схеми са богати на разнообразие, но пък нюансите са колкото и филмарите и филмите им - защото корелират на избраните образи и субектите за които тия образи кореспондират  на дефицитите им.

==========

Колкото до самия въпрос - разбира се че лъжеш. Разбира се че и АЗ лъжа и нямам вече никаква потребност да шикалкавя, да си играя на псевдоразмисли и да се ограждам от сугестии и самоуверения. Нямам вече никаква потребност да се оправдавам или да го крия от себе си, защото то е мощен извор на лични миражи и мощна доза от енергия за тях. Особено - едно криене и маскиране веднага поражда друго - следващото... и така не спират. Не спираш за да не спреш и да лъсне с "голата истина". И въобще не са нужни еквилибристиките на "ми относителна ли е или е абсолютна" - ако се изправим пред въпроса сериозно чудесно се различава и няма никаква нужда от шикалкавене и криене.

Лъжем всички. Понякога много повече от "200 пъти на ден" - аз го пуснах този материал сред форума, в раздела за статии. Засегнах темата именно там, за да може само да се чете, без да се коментира. Иначе коментарите - те са видими, предвидими и банални, на вечните бегълци, непонасящи дисонансите.

Наслушал съм се на такива, нагледал съм се - толкова години...  В най-много случаи - матрични и еднообразни, но колкото повече е вкопчен някой в личния си "светъл герой" от филма си, толкова повече обикаля... защото не върви "духовния, добрия, светлия образ" да си признае че лъже и да поеме отговорност с това признание за участието си, за проблема, за човешкото в себе си.

=======

Един приятел, зимата ми каза нещо, относно материалите за заблудата, които списах и съставих, в няколко части. Тук сред калдата пуснах само фрагменти, използвах приятелите си и представих темата пред тях, на живо - пред различни хора, в различни ситуации... Та той каза "караш хората да се усещаме неудобно с тази тема, защото всички бягаме от това да си признаем, че живеем в свят от лъжи, които сами си правим. Защото живеем в свят от колективни лъжи с които свикваме, с които се съгласяваме, с които се примиряваме...  и се налага да ги крием от себе си, защото отгоре на всичко живеем със сугестията че "не е правилно да се лъже" .

Въпросът ЛЪЖА ЛИ - само напомня на свестните зрели хора сложния личен въпрос -  от коя страна на "огледалото са". Ти няма да го разбереш, много човека тук - няма да го разберете, защото това не е вашият въпрос и няма как да бъде.

А иначе - духовните лъжи и самозаблуди са такива, каквито са и всички останали. Просто от тях се снася по-особена магия, нужна на скритите сред нея "малки души".