преди 44 минути, Śūnyatā написа:

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Важното е да иска да се освободи от страданието човек, а дали има прераждане, други светове, буди, е маловажно. 

Точно така. Разбрал си. 

 Ма как няма да е "разбрал"...

Амброзия

Теперь обсудим слово «амброзия», эликсир бессмертия. На языке обывателя «амброзия» - это такой напиток, который пьют небесные существа для того, чтобы стать неуязвимыми перед сражениями. Так понимают амброзию обычные люди. Амброзия на языке Дхаммы означает высшую истину бессамостности (анатта) или пустотности (сунньята). Эта наивысшая Дхамма, истина бессамостности, что делает существо бессмертным, потому что оно свободно от идеи о «я». Когда нет «я», как может наступить смерть? Так на языке Дхаммы эликсир жизни - это истина о не-я или пустотности. Что же касается напитка, который традиционно считается продлевающим жизнь любому, кто бы его не выпил, то это понятие повседневного языка, языка глупых людей, которые не понимают истину.

Бикху Будадаса

Амброзия или Сома, както е на изток, буквално означава екстракт. За да се разбере за какво точно се отнася, то трябва да се поясни какво се разбира под "безсмъртие". Тук има някои разлики с будизма. При последният се акцентира на неизменността, визирайки, че това, което се променя в следващия момент вече не е същото. Така то няма как да е вечно. Но в случая безсмъртието означава непрекъснатост на съзнанието. Това се получава при пренасянето на центъра на съзнанието от физическото тяло към по-фините тела, позволявайки му съзнателна активност във всички сфери на съществуване. За целта и съответните тела трябва да достигнат определено развитие и чистота. Иначе монадата, ядрото на духа, така или иначе си е неунищожимо, но това не означава съзнателност. Сома, това е екстрактът, квинтесенцията, може да се каже опитът от изминалия земен живот, с който духът събира нужните му елементи за постигане на въпросното безсмъртие, т.е. съзнателно пребиваване в съответстващата му сфера. За момента хората не могат да живеят съзнателно освен в по-нисшите сфери.

Колкото до представата за аз, то поне доколкото помня твърдения на постигнали това състояние, съзнанието все пак продължава да си е индеведуално, като в същото време то не се приема като нещо отделно от всичко останало. Личните стремежи и цели разбира се отсъстват, заменени от посоката или идеала, който следва цялото, но всичко това отново е пречупено през индивидуалните възможности и постигнато ниво на развитие. Това в крайна сметка са състояния, които трябва да се достигнат в някаква степен за да се разберат и все още са твърде далечни от нашата действителност. На този етап е достатъчна повече загриженост за другите, съпричастност и разбиране.

преди 23 минути, Just a Stranger написа:

Но в случая безсмъртието означава непрекъснатост на съзнанието.

Понеже съзнанието е непостоянно и безсъщностно, то няма как да не се прекъсва. Съзнанието е зависим феномен, тоест, ако отсъства една от причините, която го поражда - то прекъсва. Буда го сравнява с илюзия. За наличиено на съзнанието са необходими сетивен орган и сетивен обект, иначе то не възниква. Съзнаието се ражда и умира хиляди пъти на ден, но у нас се създава илюзията, че това е един непрекъснат континуум или постоянен "аз". Будадаса пише:

Будда, давая наставления о рождении, имел в виду рождение цепляния за «я» и «моё». Сотни таких рождений происходят в течение одного дня. Это число зависит от особенностей человека, но в каждом из рождений «я» возникает, затем медленно угасает, постепенно исчезает и наконец умирает. Вскоре его сменяет новое рождение, также вызванное контактом с внешними объектами. Каждое «рождение» вызывает некую реакцию которая передаётся следующему. Это то, что называют старой каммой прошлого рождения, созревшей в настоящем и передающей «эстафету» дальше. Каждое рождение поддерживает и питает этот процесс. Так следует понимать плоды действий (kamma-vipaka) и получение каммических результатов. Такое истолкование находится в гармонии со словами самого Будды, все другие же лишь сбивают с толку.

преди 22 часа, Śūnyatā написа:

Защо да живее в изолация и да е ненужен? Той може да бъде учител по търпение и толерантност за близките си и за цялото общество. 

Аха, нещо като тренажор във фитнес зала, много полезна вещ. Такова отношение обаче е чисто егоистично, макар да си е нещо нормално за света, тоест това е светското отношение - да си внимателен към някого, защото ти е полезен на теб, а не защото не искаш да страда, или защото в него има нещо ценно извън всички уважавани от обществото качества, дали в наличност или отсъстващи. 

Смята се, че атеистичния материализъм не признава никакъв бог, че той няма бог, но всъщност има и той е много могъщ, почитан, неизбежен, напълно безмилостен Молох, всепризнат и в очите на хората всемогъщ. Той е един огромен природно-обществен организъм и за него индивидът няма никакво значение, ако не е полезен. За природата индивидът е нищо, основната единица в животинското царство е популацията и когато обществото стъпи напълно и откровено само върху т.нар. природни закони (по-точно както ги разбира а не каквито са), то вече няма да е човешко общество, а термитник и филм на ужасите. Религиите обаче твърдят, че има и божествена природа и че човекът е и нейно творение или че притежава нейния потенциал. 

на 4.11.2022 г. в 13:22, Śūnyatā написа:

Тоест, без сетивните органи съзнание няма как да функционира. След смъртта всичко приключва.

Да ама има една особеност и тя е, че сетивните органи са от тънка материя и не са органите на тялото от груба материя. Така пише в "Абидхармакоша бхашя" на Васубандху например, не мисля, че в системите преди него има някаква разлика. Те са финоматериални и промеждутъчните същества също имат способност да виждат, чуват, помирисват и т.н. при това много по-добре отколкото в грубо тяло. "Гандхарва" или промеждутъчното същество между смъртта и другото раждане всъщност означава "който се храни с миризми"... доколкото си спомням и не че не сме говорили за това. Така е според Абхидхармакоша. 

Тези или подобни неща могат да се приемат или да не се приемат, защото на друго ниво, или от друга гледна точка нещата с прераждането стоят иначе и не може да смятаме за прераждащо се нещо отвъд времето и пространството. Но така или иначе, Буда е преподавал Двете Истини и те не може да се разделят. 

Има и още нещо - за различните болести има различни лекарства. Тривиално е да го казвам, но лекарството за един е отрова за друг. Болестите на тайландските монаси от началото на миналия век изглежда са били напълно противоположни на твоята..

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Понеже съзнанието е непостоянно и безсъщностно, то няма как да не се прекъсва.

Прекъсва се, доколкото знам, с настъпването на пралайя. В случая визирам просветленото съзнание. Но съзнанието така или иначе и сега си е един поток. Това дали сутринта се събуждаш същия човек или друг, е въпрос единствено на гледна точка. И в един момент фиксацията върху него започва да пречи. Има ли значение дали съм същият човек или не, ако ми липсва състрадание, разбиране, търпение, равновесие,..? Кое е по-важно. Това, че като липсва усещане за аз, няма кой да умре, е просто игра на думи. Съзнанието пак ще възникне и по-важното е в каква среда и с какъв капацитет, а не друго ли е и дали е истинско. 

преди 1 час, witness написа:

по-точно както ги разбира а не каквито са

Какви са, един Господ знае, ако Го има, и ако Ги знае. Ако Го няма, или ако Ги не знае, пак само Той Ги знае.

преди 16 часа, Just a Stranger написа:

Съзнанието пак ще възникне и по-важното е в каква среда и с какъв капацитет, а не друго ли е и дали е истинско. 

Съзнанието твое ли е?

преди 16 часа, Just a Stranger написа:

Това, че като липсва усещане за аз, няма кой да умре, е просто игра на думи.

Има го и в сутрите.

If we ask which of the Buddha’s statements concerning this matter can be taken as authoritative, we will find that in many places the Buddha taught us to know how to look on the world as being void. For example, there is the phrase, “Suññato lokaṁ avekkhassu mogharāja sadā sato.” Essentially, this means, “You should look on the world as being void. When you are always mindful of the suññatā of the world, death will not find you.” The meaning also can be taken as, “When anyone sees the world as being void, they will be above the powers of dukkha, the chief of which is death.”

В Саватхи. И тогава Достопочтеният Ананда се приближил към Благословения, поклонил му се, седнал до него и казал: “Учителю, “светът е празен, светът е празен” – така казват. В какъв смисъл, Учителю, се казва, че “светът е празен”?”

“Ананда, понеже той е празен от “аз” и от това, което принадлежи на “аз”, то и се казва, че “светът е празен”. И какво е празно от “аз” и от това, което принадлежи на “аз”? Окото, Ананда, е празно от “аз” и от това, което принадлежи на “аз”. Формите… зрителното съзнание… контакта с окото… всяко чувство, което възниква, имайки за причина контакта с окото – приятно, болезнено или нито-приятно-нито-болезнено, също е празно от “аз” и от това, което принадлежи на “аз”. Ухото… носа… езика… тялото… ума… менталните феномени… умственото съзнание… контакта с ума… всяко чувство, което възниква, имайки за причина контакта с ума… също е празно от “аз” и това, което принадлежи на “аз”.

Ананда, понеже той е празен от “аз” и от това, което принадлежи на “аз”, то и се казва, че “светът е празен”.”

СВЕТЪТ Е ПРАЗЕН (ШУНЯ ЛОКА СУТТА, СН 35.85)

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Съзнанието твое ли е?

Това да не е вещ. Съзнанието съм аз в определен смисъл. Едно същество се определя от способността си да осъзнава. Всичко друго е второстепенно. Това те прави истински жив и разумен. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Това да не е вещ. Съзнанието съм аз в определен смисъл. Едно същество се определя от способността си да осъзнава. Всичко друго е второстепенно. Това те прави истински жив и разумен. 

Следователно си привързан към идеите "аз" и "мое". Може да те кара да се чувстваш жив и разумен, но това чувство няма нищо общо с будизма. Чувствата са празни от "аз" и "мое" също. 

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Следователно си привързан към идеите "аз" и "мое". Може да те кара да се чувстваш жив и разумен, но това чувство няма нищо общо с будизма. Чувствата са празни от "аз" и "мое" също. 

Защо? Поставям съзнанието ифсъзнателността на преден план. Ти от своя страна си играеш на има ме, няма ме, вечен съм, не съм вечен... Кой е привързан в случая? Упражнявайки и развивайки съзнанието и други качества и способности аз постигам съвсем реален резултат. И парадоксалното е, че именно аз се променям, докато ти колкото и да пишеш че всичко се променя, се опитваш по всякакъв начин да си останеш същия.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

И парадоксалното е, че именно аз се променям, докато ти колкото и да пишеш че всичко се променя, се опитваш по всякакъв начин да си останеш същия.

Невъзможно е каквото и да било, да остане едно и също в два последователни момента.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Защо? Поставям съзнанието ифсъзнателността на преден план. Ти от своя страна си играеш на има ме, няма ме, вечен съм, не съм вечен... Кой е привързан в случая? Упражнявайки и развивайки съзнанието и други качества и способности аз постигам съвсем реален резултат. 

Не съм вечен, но "аза" не може да умре, тъй като не съществува, освен като заблуда. Разпадат се елементите, но те не са ничии. Тази заблуда поражда чувство, от чувството следва желание, от желанието - привързване. Така работи зависимият произход. Ако на ниво усещане (vedana), за архатите още на ниво контакт (phassa), не възникне привързване за "аз" и "мое", тогава кой ще умре? Разбира се, без шамата-випасана практика, това не може да се постигне. Не разбирам какво наричаш "реален резутат". Нима в будизма отсъствието на алчност, ненавист и заблуди не е реален резултат? А желанието да живееш вечно и да се прераждаш е реален резултат? Не, тази заблуда спира всякакво развитие, защото не си развил способността да различаваш заблудите от фактите. Не го пиша това за да те обидя, просто ти посочвам какво не можеш да видиш, заслепен от жаждата за съществуване.

Чтобы получить пользу от этого учения, следует не позволять зависимому возникновению состояться. Один метод заключается в том, чтобы оборвать процесс прямо в момент чувственного контакта, то есть не позволить развиться vedana чувству влечения или отторжения. Если не появляется vedana, не зарождается и жажда с захваченностью «я» и «моё». «Я» и «моё» находятся в сердцевине жажды и захваченности; иллюзия находится прямо здесь. Если paticca-samuppada прерывается в момент чувственного контакта, когда нет ничего помимо него, то «я» и «моё» не возникнут. Тогда не будет и духовного заболевания и дуккхи.

Если этот первый метод не сработает, есть и другой. Для человека со средними способностями невероятно трудно предотвратить развитие чувственного контакта в vedana. Как только контакт происходит, немедленно за ним следуют чувства влечения или отторжения. Процесс не может остановиться на phassa, потому что большинство из нас не обучались практике Дхаммы. Однако спасение по-прежнему есть: когда vedana уже здесь, хотя уже возникло чувство влечения или отторжения, остановите его в этом же месте. Позвольте чувству остаться просто чувством и затем раствориться. Не разрешайте ему длиться и творить tanha, безрассудно желая того или иного в качестве реакции на влечение и отторжение. Как только возникло влечение, тут же предстанут взору и желание, и потворство, и собственничество, и зависть, и вся цепочка последствий. Как только возникло отторжение, тут же ожидайте желания причинить вред, причинить боль, разорить или даже убить.

Бикху Будадаса

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Тази заблуда поражда чувство, от чувството следва желание, от желанието - привързване. Така работи зависимият произход.

И вечния въпрос "Кой се заблуждава"

току-що, Реджеп Иведик написа:

И вечния въпрос "Кой се заблуждава"

Заблудата възниква в съзнанието, защото то има способността да се заблуждава. Например, виждаме че остаряваме, но не можем да приемем естествения процес и започваме да търсим изход, въпреки че такъв няма. Времето не може да се върне назад и да започнем отначало. Или съзнанието ни казва, че се чувстваме супер яко, но след ден ни откриват нелечимо заболяване. В такива случаи то е готово да се хване за всяка идея, като удавник за сламка, само и само илюзията за съществуване на някакво "аз" да продължи. Дори и да не сме болни физически, ние сме болни от заблудата на "аза", за която често се тревожим излишно и си докарваме болести, инфаркти и инсулти, понеже стресът, както и негативните емоции са причина да се отделят в организма вещества, които го разрушават.

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

Невъзможно е каквото и да било, да остане едно и също в два последователни момента.

Виждаш ли как периодично, в каквато и посока да е разговора, ти се връщаш към заучените опорни фрази? Опитваш се винаги да се върнеш в удобната позната позиция. Ок, ти си решаваш. Но помисли, защо имаш нужда от това непрекъснато презатяърждаване на възгледите си. 

преди 41 минути, Śūnyatā написа:

Не съм вечен, но "аза" не може да умре, тъй като не съществува, освен като заблуда. 

Това няма връзка с написаното от мен. Мен въпросът с вечността на аза не ме интересува. Намерил съм отговор за себе си, но той не ми е толкова важен. Дори и да греша, в даден момент ще видя къде. За целта обаче следва да се фокусирам върху упражняването и развитието на определени психически и морални качества. Моето усилие е правилното защото ми дава възможност за в бъдеще да задълбоча разбирането си и корегирам слабостите си. Твоето повтаряне на едно и също от своя страна, само го затвърждава, но не ти дава никаква възможност да откриеш и корегираш неточностите в разбирането му. Или си мислиш, че такива няма? 

преди 23 минути, Just a Stranger написа:

Моето усилие е правилното защото ми дава възможност за в бъдеще да задълбоча разбирането си и корегирам слабостите си.

Ако усилието стъпва на заблуди за основа - няма как да е правилно.

преди 24 минути, Just a Stranger написа:

Твоето повтаряне на едно и също от своя страна, само го затвърждава, но не ти дава никаква възможност да откриеш и корегираш неточностите в разбирането му. Или си мислиш, че такива няма? 

Разбира се, че има неточности. Не съм архат, следователно има още много за вършене, но ако основата е правилна - няма за какво да се притеснявам. Стигнах до ниво в което усещам как се разпалват желанията и ненавистта в съзнанието. Усещането е болезнено, затова се опитвам да не наливам масло в огъня, така че да не се разпалва голям пожар, тоест, да не страдам излишно.

преди 50 минути, Śūnyatā написа:

Ако усилието стъпва на заблуди за основа - няма как да е правилно.

Ето, ти отново решаваш, чв нещо е заблуда. А моето твърдение е толкова елвментарно, а именно, че се уча за да мога с времето да разбирам и постъпвам правилно. Но ти вече знаеш, кое е правилно. За теб практиката е да го повтаряш постоянно, убеждавайки себе си, че така си на пътя. 

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Разбира се, че има неточности. Не съм архат, следователно има още много за вършене, но ако основата е правилна - няма за какво да се притеснявам.

И какво ще стане, ако малко се притесниш? 

преди 27 минути, Just a Stranger написа:

И какво ще стане, ако малко се притесниш? 

Притеснявал съм се достатъчно. Вече съм на 46 години и много от глупостите, които вършех, до болка са ми втръснали, защото ясно видях последствията. Писна ми да горя и да се самоунищожавам в огъня на страстите. Търся прохлада на ума и я намерих в свободата от "аз" и "мое" - в шунята. Отвъд това няма какво повече да се развива и усъвършенства.

на 5.11.2022 г. в 17:41, witness написа:

Религиите обаче твърдят, че има и божествена природа и че човекът е и нейно творение или че притежава нейния потенциал. 

Колко от това, което наричаме реалност, съществува в действителност, и колко от тази реалност съществува само в главите ни?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Колко от това, което наричаме реалност, съществува в действителност, и колко от тази реалност съществува само в главите ни?

А защо не се запитан колко от действителността изобщо можеш да си представиш? Защото ти можеш да наречеш представите на мравката илюзорни от позицията на хилядократно по-големите ти интелектуални възможности, но за нея това е реалността. Ти си в същата позиция. Че ти не можеш да осъзнаеш почти нищо от съществуващото. Виждаш обектите само в настоящето, от една посока, отвън и само физически в ограничен радиус, всички други сетива също са ограничени, знанията ти далеч не покриват дори и известното на науката... Ами разбира се, че живееш в илюзия и още много дълго ще е така.

преди 40 минути, Just a Stranger написа:

А защо не се запитан колко от действителността изобщо можеш да си представиш? Защото ти можеш да наречеш представите на мравката илюзорни от позицията на хилядократно по-големите ти интелектуални възможности, но за нея това е реалността. Ти си в същата позиция. Че ти не можеш да осъзнаеш почти нищо от съществуващото. Виждаш обектите само в настоящето, от една посока, отвън и само физически в ограничен радиус, всички други сетива също са ограничени, знанията ти далеч не покриват дори и известното на науката... Ами разбира се, че живееш в илюзия и още много дълго ще е така.

Тук нямаше отговор на въпроса. Ще го задам по друг начин. Възможно ли е много от нещата, в които вярваш, да са само плод на измислици и заблуди, на невежеството?Това, че няма отговор на някои въпроси, не значи че трябва да си ги измислим или да вярваме в чужди измислици. 

Според будисткият логик Дигнага, източници на достоверно познание са само възприятието (пратякша) и логическия извод (анумана). 

Същото казва и Буда в сутрата, която може да се изтегли от линка по-долу. Той е отказвал да отговаря на въпроси има ли Бог, дали светът е вечен, дали някой съществува след смъртта и т. н като на нерелевантни на дукха, будистката логика и практика. 

https://firefightersite.wordpress.com/2021/04/25/агги-ваччхагота-сутта/

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Според будисткият логик Дигнага, източници на достоверно познание са само възприятието (пратякша) и логическия извод (анумана). 

Ти просто описваш чудесно как нямаш нищо общо с "будисткия логик"... и че твоите напъни толкова години нямат никакво отношение към "достоверното познание".

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

Тук нямаше отговор на въпроса. Ще го задам по друг начин. Възможно ли е много от нещата, в които вярваш, да са само плод на измислици и заблуди, на невежеството?Това, че няма отговор на някои въпроси, не значи че трябва да си ги измислим или да вярваме в чужди измислици. 

Аз и не съм отговарял, а насочих към това, че ние осъзнаваме нищожна част от действителността, което неизбежно означава, че представите ни са илюзорни. Ние заменяме действителността с ограничена представа за нея. Но и това е относително. Дадох за пример мравката, опрямо която човешките представи, дори и на глупака, са си направо просветление. Така или иначе, от илюзията човек може да се освободи само когато успее да види действителността зад нея. Истината е това, което ще го освободи от нея, но не чуждата, а потвърдената от самия човек. Чуждата е полезна като насока, но тя върши работа само доколкото позволява съзнанието. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Аз и не съм отговарял, а насочих към това, че ние осъзнаваме нищожна част от действителността, което неизбежно означава, че представите ни са илюзорни. Ние заменяме действителността с ограничена представа за нея. Но и това е относително. Дадох за пример мравката, опрямо която човешките представи, дори и на глупака, са си направо просветление. Така или иначе, от илюзията човек може да се освободи само когато успее да види действителността зад нея. Истината е това, което ще го освободи от нея, но не чуждата, а потвърдената от самия човек. Чуждата е полезна като насока, но тя върши работа само доколкото позволява съзнанието. 

– "Господин, мир не вечен? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что мир не вечен, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

– "Господин, мир конечен? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что мир конечен, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

– "Господин, мир бесконечен? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

-"Мной не было объяснено, Поттхапада, что мир бесконечен, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

26. – "Господин, является ли жизненное начало тем же, что и тело? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что жизненное начало – то же, что и тело, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

– "Господин, жизненное начало – одно, а тело – другое? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что жизненное начало – одно, а тело – другое, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

27. – "Господин, Татхагата существует после смерти? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что Татхагата существует после смерти, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

– "Господин, Татхагата не существует после смерти? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что Татхагата не существует после смерти, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

– "Господин, Татхагата и существует и не существует после смерти? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что Татхагата и существует, и не существует после смерти, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

– "Господин, Татхагата ни существует, ни не существует после смерти? Является ли это правдой, а прочее – заблуждением?"

– "Мной не было объяснено, Поттхапада, что Татхагата ни существует, ни не существует после смерти, и что это – правда, а прочее – заблуждение".

28. – "Почему же, господин, это не было объяснено Блаженным?"

– "Ведь это, Поттхапада, не приносит пользы, не связано с истиной, не относится к целомудрию, не ведет ни к отвращению от мира, ни к бесстрастию, ни к уничтожению, ни к успокоению, ни к познанию, ни к просветлению, ни к Ниббане. Поэтому оно не было мной объяснено".

29. – "Что же, господин, было объяснено Блаженным?"

– "Это – страдание" – вот что, Поттхапада, было мной объяснено. "Это – возникновение страдания" – вот что, Поттхапада, было мной объяснено. "Это – уничтожение страдания" – вот что, Поттхапада, было мной объяснено. "Это – путь, ведущий к уничтожению страдания", – вот что, Поттхапада, было мной объяснено.

Потхапада сутта ДН-9

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

ти можеш да наречеш представите на мравката илюзорни от позицията на хилядократно по-големите ти интелектуални възможности, но за нея това е реалността.

фантастичните измислици не са никаква версия на 'въпрос", нито означават нещо смислено. Две съвсем елементарни съображения:

1. Мравката няма как да има "представа", нито да конструира "отражение" или да разполага с "интелект" (за да бъде сравняван количествено или качествено, с друга негова форма).

По същия начин за "мравката не е възможна реалност, нито действителност, нито самозаблуди". Управлението на поведението на въпросното насекомо е съвсем директно и "програмирано в съвсем тесни условия". Да напомня, че мравката само формално може да се разглежда като отделна подвижна единица, защото тя е напълно зависима и придатък на мравуняка - който е всъщност основната биологична единица.  

2. Представите на някого, за представите на друг - са просто фантазми.

Опита за сравнение, с което да се изразят "различните ограничения" на възприятието са несъстоятелни и нямат какъвто и да е смислен контекст.

Всъщност - в цялата работа е поредното редене на клишенца, защото да ги папагалиш е най-лесно. Затова са и проблемите със липсата на смисъл и дефицита на менталност.

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Потхапада сутта ДН-9

според предишния корифей на "будистката логика", цитиран преди тази поредна бозица, същинското познание се верифицира и разпознава по две зададени условия. Къде ги... след като дори думите на въпросния "логик" нямат нищо общо с тия условия и ги обезсмислят.

Сам си вкарваш автогол с дрънканиците и фантазмите си. Просто ти се отварят да ги лееш именно в поредното надпиране със себеподобен, но с други фантазми и това е така вече толкова години, наситени с периодични повторения. И до следващите... и пак, и пак...