"Този благороден последовател, Калами, чиито ум по този начин е без враждебност, без зложелание, неопетнен и чист, е спечелил четири гаранции в този живот. 

"Първата гаранция която той е спечелил е следната: 'Ако има друг свят, и ако има плод и резултат от добрите и лошите дела, с разпада на тялото, след смъртта, ще се преродя в една добра дестинация, в един райски свят.'

"Втората гаранция която той е спечелил е следната: 'Ако няма друг свят, и ако няма плод и резултат от добрите и лошите дела, то още тук, в този живот, аз ще се поддържам в щастие, без враждебност и зложелание, без проблеми. 

"Третата гаранция която той е спечелил е следната: 'Ако злото отива при този, който извършва зло. Тогава, след като нямам зли намерения към никого, как може страдание да ме засегне, след като не извършвам зли деяния?'

"Четвъртата гаранция която той е спечелил е следната: 'Ако злото не отива при този, който извършва зло. Тогава, още тук аз виждам че съм пречистен в два аспекта.'

"Този благороден последовател, Калами, чиито ум по този начин е без враждебност, без зложелание, неопетнен и чист, е спечелил тези четири гаранции в този живот."

из "Калама сутта" 

https://www.lionsroar.com/take-a-good-hard-look/

https://www.theravada.ru/Teaching/Canon/Suttanta/Texts/ud1_10-bahija-sutta-alokananda.htm

Бахия сутта вече и на български.

https://firefightersite.wordpress.com/2022/10/13/бахия-сутта/

Ние имаме мозък. Мозъкът е биологично изчислително устройство, което има за основа електрохимически процес. Съзнанието е внезапно възникващо свойство на този процес. Тоест, ние сме електрохимически процес. Непрестанно усещаме съществуването. Ние сме такива както в миналото и чувстваме движението по този битиен континиум към бъдещето. Но понякога се случва травма в мозъка и електрохимическият процес се преустановява. Например, нокаут на ринга. В такива случаи в мозъка се прекратява електрохимическия процес генериращ съзнанието. Съзнанието се губи. Ние губим съзнание. В този момент съзнанието, нашият битиен континиум прекратява съществуването си във физическия свят. След това електрохимическият процес се възобновява и съзнанието се възстановява въз основа данните в мозъка. Тук става интересно... къде се намираме ние в този промеждутък? Разумно ли е да предположим, че с загубата на съзнание умираме? Появяването на новото съзнание в един и същ мозък изобщо не зависи от мъртвото съзнание. Новото съзнание е нов човек. Появяването в един и същ мозък дава достъп до паметта и когнитивните структури на мъртвото съзнание... и ние си мислим, че сме същия човек. Но на практика това е самозванец. Наследник на организма и мозъка на предишния, мъртвия жител.

Никаква душа не съществува. Ние сме биологични машини. Нито повече, нито по-малко. Душа - това е празно понятие, измислено от жреците и разказвачите на приказки.

Затова е много важно какво влиза в мозъка, защото каквито връзки сме създали, такива ще се заредят и в утрешния ден. Нека наследникът ни е освободен от всички видове страдание, натрупани в резултат на вкопчване, омраза и невежество. 

на 25.10.2022 г. в 13:35, Śūnyatā написа:

 Мозъкът е биологично изчислително устройство, което има за основа електрохимически процес. Съзнанието е внезапно възникващо свойство на този процес.

Но понякога се случва травма в мозъка и електрохимическият процес се преустановява. Съзнанието се губи.

Тук става интересно... къде се намираме ние в този промеждутък? Разумно ли е да предположим, че с загубата на съзнание умираме? Появяването на новото съзнание в един и същ мозък изобщо не зависи от мъртвото съзнание. 

Добре, че пишеш в темата си "Будизъм за ...(идиоти)", поне нещо да подскаже на хората, че за будизъм тук и не иде реч. Вече години наред, въпреки всички предишни обсъждания, цитати, доводи и т.н в темите, до които все още имаш достъп, ти продължаваш да деградираш във възгледите си (за будизма, моля ви се!) и да се представяш като будист. 

Осветли ме къде, коя будистка школа учи нещо подобно на твоето, освен ако не си почитател на Чарвака. Къде будистите твърдят, че съзнанието може да престане да съществува, или да се появи внезапно. Доколкото си спомням, поне в Махаяна, индивидуалният умствен континуум няма начало и няма край. Всички будисти приемат прераждането и кармата, причинно следствената връзка на предишния и следващия момент на съзнанието, тоест че причина на един момент на съзнанието е предходния. Няма такова нещо като "ново съзнание" и старо такова... Вярно имаше някакви спорове в по-старите от виджнянавада школи около ниродха-самапати и как продължава съзнанието, но пак става въпрос за същото съзнание, същия ментален континуум - сантана. 

на 28.10.2022 г. в 12:35, witness написа:

Осветли ме къде, коя будистка школа учи нещо подобно на твоето, 

Например мадхямака в махаяна, Арядева. Коментирай това:

Whoever sees phenomena as like 

A collection of mechanical devices 

And like illusory beings, 

Most clearly reaches the excellent state.

Only childish people like cyclic existence. The wise who directly perceive dependent arising as lacking inherent existence see external and internal phenomena as like a collection of mechanical devices made of wood that look like men and women. Those who see phenomena as empty of inherent existence, yet appearing like illusory people, traverse cyclic existence and most clearly reach the excellent states of liberation and omniscience. 

Или Шантидева "Пътят на Бодхисатва":

Възприемайки явленията, обикновените хора ги считат за реални, а не подобни на илюзия. Именно в това е разликата между йогините и обикновените хора.

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Коментирай това

Ами съвсем ясно и правилно си пишат хората "феномени", "явления" - това е, което е зависимо съществуващо, илюзорно и променящо се. 

преди 25 минути, Just a Stranger написа:

Ами съвсем ясно и правилно си пишат хората "феномени", "явления" - това е, което е зависимо съществуващо, илюзорно и променящо се. 

А има ли нещо независимо съществуващо, неилюзорно и непроменящо се? 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

А има ли нещо независимо съществуващо, неилюзорно и непроменящо се? 

За мен отговорът е малко по-различен от "да" или "не". Защото това "друго" също не съществува само по себе си. Вечното и неизменното предполагат трето, обединяващо ги. 

Не можеш да кажеш, че нещо може да се променя в абсолютен смисъл. Промяната винаги в спрямо някакво минало състояние, т. е. относителна. Абсолютно неизменното от друга страна би следвало да е извън времето, защото всичко във времето се променя. Дали има "нещо" такова и какво е, ако има, ще оставя без отговор. 

Логиката на безкрайните величини е по-различна от обичайната. Ако примерно всяко нещо може да бъде разделяно на съставни части до безкрай (а в будизма се твърди индиректно това и то е задължително следствие от собствените ти твърдения), то се получава така че някаква основа задължително съществува, защото следствията й са видими, (ние виждаме нещо, а не нищо), но тя не може да бъде достигната и наблюдавана. Има я и я няма.

Всяко нещо има граници, но винаги има и друго отвъд тях - има ли безгранично скед като всяко нещс, което се посочи ще е с граници, но винаги ще има и това извън тях? Отговорите само с "да" и "не" са валидни само в ограничен смисъл, но действителността не е толкова проста. Всъщност вероятно е безкрайно сложна. 

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

Вечното и неизменното предполагат трето, обединяващо ги. 

Но в будизма няма нищо вечно и неизменно. Самсара е пуста, нирвана е пуста, причинноста е пуста. 

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Нагарджуна

на 29.10.2022 г. в 17:32, Śūnyatā написа:

Например мадхямака в махаяна, Арядева. Коментирай това:

Проблема, който виждам в твоите коментари е, че явно смяташ физическото тяло за причина на индивидуалното съзнание и точно това ти посочих - че тялото е необходимо условие като опора за съзнанието, но не го поражда, не е непосредствена причина за никой момент на съзнанието. И двете са непостоянни, променят се момент след момент, но това не превръща съзнанието в нещо друго, или моментите от твоя опит в мои. Тялото е един континуум с начало и край, съзнанието е друг континуум, който продължава винаги, дори между преражданията (тогава за опора му служи тънка енергия), при което от предишното тяло нищо не преминава в новото. В груби линии това смятам за основно противоречие на схващането ти с будисткото, но последиците не са малки. 

В някакъв смисъл, буквално или като метафора, тези процеси могат да се разглеждат като механични и те са си такива. Но будизмът постулира безначалност на съзнанието, което ще рече, че то продължава от тяло в тяло с един потенциал, независим от вида тялото, но с различни възможности за осъзнаване, защото са обусловени от тялото. Което и Арядева има предвид съвсем традиционно, впрочем и в този откъс, споменавайки "цикличното съществуване" и "освобождението". Какво цикли, според теб и как, ти също можеш да коментираш. 

Впрочем никъде не съм казвала, че като е безначален индивидуалния умствен поток, е непроменлив, или че съществува сам по себе си. Това са си твои интерпретации и би трябвало да се оправиш в тях. Ако искаш, разбира се.

Ето тази статия е полезна, можеш да си я прочетеш някога бавно на руски, английски или както намериш за добре, поне по-голямата част. Но внимателно и само по желание ) Отнася се точно към въпроса 

https://studybuddhism.com/en/advanced-studies/lam-rim/impermanence-death/how-mental-continuums-perpetuate-themselves 

преди 36 минути, witness написа:

В груби линии това смятам за основно противоречие на схващането ти с будисткото, но последиците не са малки. 

Под "това" имах предвид цитираните ти думи в по-горния ми пост, че съзнанието е функция на електрохимичните процеси в мозъка, че внезапно възниквало и изчезвало и се появявало съвсем ново съзнание от "същия мозък" и т.н., които са в противоречие с който и да е будизъм. 

на 25.10.2022 г. в 13:35, Śūnyatā написа:

Ние имаме мозък. Мозъкът е биологично изчислително устройство, което има за основа електрохимически процес. Съзнанието е внезапно възникващо свойство на този процес. Тоест, ние сме електрохимически процес. Непрестанно усещаме съществуването. Ние сме такива както в миналото и чувстваме движението по този битиен континиум към бъдещето. Но понякога се случва травма в мозъка и електрохимическият процес се преустановява. Например, нокаут на ринга. В такива случаи в мозъка се прекратява електрохимическия процес генериращ съзнанието. Съзнанието се губи. Ние губим съзнание. В този момент съзнанието, нашият битиен континиум прекратява съществуването си във физическия свят. След това електрохимическият процес се възобновява и съзнанието се възстановява въз основа данните в мозъка. Тук става интересно... къде се намираме ние в този промеждутък? Разумно ли е да предположим, че с загубата на съзнание умираме? Появяването на новото съзнание в един и същ мозък изобщо не зависи от мъртвото съзнание. Новото съзнание е нов човек. Появяването в един и същ мозък дава достъп до паметта и когнитивните структури на мъртвото съзнание... и ние си мислим, че сме същия човек. Но на практика това е самозванец. Наследник на организма и мозъка на предишния, мъртвия жител.

Никаква душа не съществува. Ние сме биологични машини. Нито повече, нито по-малко. Душа - това е празно понятие, измислено от жреците и разказвачите на приказки.

Затова е много важно какво влиза в мозъка, защото каквито връзки сме създали, такива ще се заредят и в утрешния ден. Нека наследникът ни е освободен от всички видове страдание, натрупани в резултат на вкопчване, омраза и невежество. 

вземи понамали малко с фантазиите, че с тия глупотевини само ще станеш за смях и пред медици, и пред будисти.

защо да ги намалява - глупостите ги реди от толкова години... Цялата тема е "памет-ник" на същото.

Упражнява се тук да репликира и подражава на онова, което чете.  Така го разбира "будизма" си. Толкова хора, през годините  му писаха, по толкова много начини, по толкова аспекти - че реди глупости и недомислици... За него това няма никакво значение и няма защо да спира, след като му носи полза.

преди 20 часа, witness написа:

Проблема, който виждам в твоите коментари е, че явно смяташ физическото тяло за причина на индивидуалното съзнание и точно това ти посочих - че тялото е необходимо условие като опора за съзнанието, но не го поражда, не е непосредствена причина за никой момент на съзнанието. И двете са непостоянни, променят се момент след момент, но това не превръща съзнанието в нещо друго, или моментите от твоя опит в мои. Тялото е един континуум с начало и край, съзнанието е друг континуум, който продължава винаги, дори между преражданията (тогава за опора му служи тънка енергия), при което от предишното тяло нищо не преминава в новото. В груби линии това смятам за основно противоречие на схващането ти с будисткото, но последиците не са малки. 

В някакъв смисъл, буквално или като метафора, тези процеси могат да се разглеждат като механични и те са си такива. Но будизмът постулира безначалност на съзнанието, което ще рече, че то продължава от тяло в тяло с един потенциал, независим от вида тялото, но с различни възможности за осъзнаване, защото са обусловени от тялото. Което и Арядева има предвид съвсем традиционно, впрочем и в този откъс, споменавайки "цикличното съществуване" и "освобождението". Какво цикли, според теб и как, ти също можеш да коментираш. 

Впрочем никъде не съм казвала, че като е безначален индивидуалния умствен поток, е непроменлив, или че съществува сам по себе си. Това са си твои интерпретации и би трябвало да се оправиш в тях. Ако искаш, разбира се.

Ето тази статия е полезна, можеш да си я прочетеш някога бавно на руски, английски или както намериш за добре, поне по-голямата част. Но внимателно и само по желание ) Отнася се точно към въпроса 

https://studybuddhism.com/en/advanced-studies/lam-rim/impermanence-death/how-mental-continuums-perpetuate-themselves 

Запознат съм с тези учения и също мога да кажа, че не са будистки. Като отговор мога да предложа една книга на Бикху Буддадаса, от която ще цитирам:

Когда Буддадаса был молодым монахом (30-е годы прошлого столетия), старшие наставники не одобряли лекции о таких вещах, как безличностность, зависимое возникновение, таковость и пустотность (anatta, paticca-samuppada, tathata, sunnata). Считалось, что простым людям это недоступно. Подходящими и достаточными для широких масс признавались древние и не всегда принадлежащие собственно буддизму идеи о камме, перерождении, накоплении благих заслуг, небесах, адах. По этой причине самые глубокие учения Будды оставались вне публичных обсуждений, и лишь немногие монахи уделяли им внимание, хотя эти слова регулярно включались и декламировались во время группового начитывания текстов и молитв (чантингов) и занятий. Только некоторые серьёзные мыслители и любознательные молодые монахи интересовались этим.

Будда, отказывался иметь дело с вещами, которые не ведут к прекращению дуккхи. Он не вовлекался в их обсуждение. Возьмём, например, вопрос возрождения после смерти. Кто возрождается? Каким образом он возрождается? Что такое «каммическое наследие»? Все эти вопросы не имеют своим предназначением прекращение дуккхи. Таким образом, они не принадлежат к учению Будды и не связаны с ним. Они находятся вне его пределов. Тот, кто задаёт подобные вопросы, не имеет иного выбора, кроме как слепо верить любым ответам, которые будут даны: ведь отвечающие не смогут предоставить никаких доказательств, они просто полагаются на свою память и чувства. Слушающий должен безоглядно поверить в чужие слова, так как не может увидеть правду самостоятельно. Постепенно предмет обсуждения будет уходить всё дальше от Дхаммы, пока не станет чем-то совершенно иным, не связанным с угасанием дуккхи.

Чтобы не поднимать подобные темы, вместо этого следует задать вопросы: «Существует ли страдание?» и «Каким образом оно исчезает?». На эти вопросы Будда соглашался давать ответы. Слушающий мог распознать истину в каждом слове его ответа, не полагаясь слепо на Учителя, и видеть эту истину всё более и более отчётливо до тех пор, пока не постигнет её сам. Если он постигнет её до того уровня, когда сможет всецело преодолеть дуккху, это будет высшее постижение. Он поймёт, что уже в этот самый момент нет никакого существа, и увидит безо всяких колебаний, что не существует ни «я», ни чего-либо, принадлежащего «я». То, что существует, — это чувства «я» и «моё», рождённые из омрачённого и обманчивого чувственного опыта. Имея высшее постижение, можно понять, что здесь никто не рождается и, следовательно, не умирает и не возрождается вновь. Таким образом, все вопросы о возрождении неуместны и не имеют ничего общего с буддизмом.

Цель буддийского учения заключается в том, чтобы возвестить нам о том, что нет никакой личности, которая обладает «я» или чем-либо, принадлежащим «я». Ощущение самости — это мнимое представление заблуждающегося ума. Всё, что существует, — это лишь природный процесс ума и материи, который работает как механизм обработки, истолкования и преобразования чувственных данных. Если этот природный процесс работает неверно, он провоцирует появление заблуждения и неведения, которые заставляют считать данный процесс собой и принадлежащим себе. Если он работает правильно, то эти заблуждения не могут возникнуть. Вместо этого присутствуют памятование и мудрость (sati-panna), основополагающее ясное постижение и истинное прозрение в отсутствие «я» и «моё».

Таким образом, мы приходим к тому, что в сфере учения Будды нет места для вопросов о возрождении и реинкарнации. Вместо этого следует спрашивать: «Существует ли страдание?» и «Каким образом оно исчезает?». Зная о том, что именно является корнем дуккхи, можно положить конец всем бедствиям. И корень, причина — это ложное представление о том, будто существует «я» и «моё». Вопрос о «я» и «моё», о самомнении и себялюбии — это единственное, что имеет значение в буддизме. Именно это самоощущение, это чувство самости, должно быть сожжено дотла, обращено в пепел. И из этого вытекает, что в данном принципе заключены знание, постижение и практика всех элементов буддийского учения, без каких-либо исключений.

Heartwood-of-the-Bodhi-Tree_-Th---Buddhadasa.pdf

преди 22 часа, Śūnyatā написа:

Запознат съм с тези учения и също мога да кажа, че не са будистки. Като отговор мога да предложа една книга на Бикху Буддадаса, от която ще цитирам:

Е, щом според теб цялата Махаяна не е будизъм, добре. Макар да ми цитира преди това Арядева, сега пък изрови учител с доста спорни изказвания, и аз намирам проблем в тях само като чета цитата. Изтеглих книгата все пак, 155 страници са нищо за мен) И ето какво забелязвам - това, че ако никой не се преражда означава няма прераждане, са просто логически игри. Будадаса казва, че няма прераждане, има просто постоянно раждане, или ставане, бхава. Няма карма, щом никой не е подложен на кармата и т.н. Следва да разбера дали смята също като теб, че въпросното "ставане" що се отнася до съзнанието започва с раждането на физическото тяло и приключва с него, в което се съмнявам. Защото ако е така имаме проблем със самоубийството. Ако не само аза, но и индивидуалността на съзнанието е илюзия и свършва със смъртта на тялото, тогава ми посочи една причина да не се самоубия, за да се избавя от страданието, без да засягаме дълга към другите, лошия пример и прочие. 

преди 4 часа, witness написа:

Будадаса казва, че няма прераждане, има просто постоянно раждане, или ставане, бхава. Няма карма, щом никой не е подложен на кармата и т.н. Следва да разбера дали смята също като теб, че въпросното "ставане" що се отнася до съзнанието започва с раждането на физическото тяло и приключва с него, в което се съмнявам.

Много добре си направила, като си прочела цялата книга. Знам че четеш английски, затова я дадох така. Има я и на руски, но файлът е прекалено голям за да се качи тук. Будадаса е изключително концентриран майстор, който ясно сочи какво трябва да правим тук и сега, без да навлизаме в сфери без доказателства, които не можем да проверим на практика. Относно бхава пише:

Это чувство называется «захваченность» — upadana, и оно имеет своей причиной tanha. Tanha порождает upadana. В том случае, если paticca-samuppada продвигается дальше вместе с tanha и upadana, то вирус, который проник через глаз, ухо, нос, язык или тело, развивается до такой степени, что становится симптомом болезни, потому что за upadana следует становление (bhava). Upadana — это условие для bhava. Bhava означает «иметь и обладать». Иметь что и обладать чем? Иметь «я» и обладать самостью. Kammabhava — это такие действия (каmma), которые вызваны «я» и «моё». Это называется просто bhava — состояние, в котором болезнь «я» находится в самом разгаре.

Тоест, bhava има причина. Тя е зависим феномен, следователно е пуст от "аз" и "мое", които се сравняват с вирус. 

преди 4 часа, witness написа:

Защото ако е така имаме проблем със самоубийството. Ако не само аза, но и индивидуалността на съзнанието е илюзия и свършва със смъртта на тялото, тогава ми посочи една причина да не се самоубия, за да се избавя от страданието, без да засягаме дълга към другите, лошия пример и прочие. 

Всъщност няма никакъв проблем. Но си права, че когато вирусът е в разгара си може да причини множество умствени страдания. Как Буда препоръчва на Бахия да практикува:

„Така да бъде, Бахия. Ти трябва да практикуваш така: Когато виждаш форма, има само виждане, когато чуваш звук, има само чуване, когато помирисваш аромат, има само мирисане, когато вкусваш вкус, има само вкусване, когато осезаваш, има само осезаване, когато възниква мисъл, има само мислене*. Тогава ‘ти’ няма да съществуваш; когато ‘ти’ не съществуваш, не може да се ‘намираш’ в този свят, не може да се ‘намираш’ в никой друг свят, нито между двата. Това е краят на страданието“.

*Няма такъв, който да вижда, чува, мирише, вкусва, осезава и мисли. Има само процеси виждане, чуване, мирисане, вкусване, осезаване и мислене.

Или да сме в състояние на непрекъснато осъзнаване на пустотата. В това състояние отсъстват влечение и отхвърляне към каквото и да било. Не искаме да притежаваме нищо и не изпитваме отвращение към нищо. Ако успеем да практикуваме така - сме истински практици.

Защо не искаме да се самоубием, за да се избавим от страданието? Първо, разбира се, няма кой да се избави от страданието. Второ - страданието или дукха е естествен процес, в него няма нищо ужасно или нещо непреодолимо, което да ни накара да се самоубием. Ако изпитваме отвращение към страданието, значи нищо не сме разбрали от Дхамма. Продължаваме да се вкопчваме в усещането за "аз" и да възприемаме страданието като "наше". Физическото страдание и смъртта са неизбежни, защото без болка и смърт - няма израстване и живот, те съвъзникват. Виж, умствените страдания си ги причиняваме ние, когато усещането за "аз" ни кара да се вкопчваме и да изпитваме отвращение. Не трябва да се вкопчваме дори и в нирвана, защото нирвана е просто отсъствие на бхава. 

преди 4 часа, witness написа:

И ето какво забелязвам - това, че ако никой не се преражда означава няма прераждане, са просто логически игри.

Не е логическа игра, а факт, че ако няма усещане за "аз" - няма и "кой" да се прероди в последващия момент.

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

„Така да бъде, Бахия. Ти трябва да практикуваш така: Когато виждаш форма, има само виждане, когато чуваш звук, има само чуване, когато помирисваш аромат, има само мирисане, когато вкусваш вкус, има само вкусване, когато осезаваш, има само осезаване, когато възниква мисъл, има само мислене*. Тогава ‘ти’ няма да съществуваш; когато ‘ти’ не съществуваш, не може да се ‘намираш’ в този свят, не може да се ‘намираш’ в никой друг свят, нито между двата. Това е краят на страданието“.

*Няма такъв, който да вижда, чува, мирише, вкусва, осезава и мисли. Има само процеси виждане, чуване, мирисане, вкусване, осезаване и мислене.

Или да сме в състояние на непрекъснато осъзнаване на пустотата. В това състояние отсъстват влечение и отхвърляне към каквото и да било. Не искаме да притежаваме нищо и не изпитваме отвращение към нищо. Ако успеем да практикуваме така - сме истински практици.

текстът от цитата, в болд, има общо само с твоята лична интерпретация ( под него). Извън тия твои заблуди няма никаква връзка. 

Любимата ти духовна мантра - относно АЗа е скалъпена и напълно погрешна - пак заради невежество и подмяна на пълнежа на понятия, скрити зад една думичка. Ти си навързваш и запълваш сам със свободни аналогии и естествено те резултират до фейк.

Вече над 10 години ти пишат различни хора, че твоето т.н. "разбиране" е просто субективно и има отношение към вярванията ти, наречени само от теб "будизъм".

Нямаш разбиране, защото си оставаш любителски невеж. Нито будист ще ти го обясни, нито ти го е обяснявал, но ти си караш по личното си светско самопосвещение, "защото можело и така да си "будист". Може, но само до определено ниво. Повече - нямаш шанс, дори и Буда да дойде да ти постели червения килим.

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Много добре си направила, като си прочела цялата книга. Знам че четеш английски, затова я дадох така.

Не съм я прочела, изтеглих файла непосредствено преди да ти отговоря, преди това се осведомих набързо за Будадаса от Гугъл. После я прегледах по диагонал. Не от пренебрежение, само да добия представа. Знам колкото да чета и не повече. 

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Физическото страдание и смъртта са неизбежни, защото без болка и смърт - няма израстване и живот, те съвъзникват

Дай да се върнем на въпроса за прераждането, по-точно дали има умствен континуум, продължаващ живот след живот. Понеже ти, доколкото разбрах, свързваш съзнанието само с физическия мозък, значи отричаш да продължава нещо такова след смъртта. За преди раждането даже няма да споменавам. Не знам вече как да ти го напиша, за да ме разбереш и да не се отклоняваш. При положение, че индивидуалният ум не носи нищо от опита в предишно тяло и прекратява съществуването си след смъртта, за какво развитие да говорим? Още повече пък непременно израстване (на какво?), що да не е деградация. И двете са вид развитие. 

Между другото, забелязах, че Будадаса дава някакви напътствия за специфична нагласа в момента на смъртта и го нарича "последен шанс". Което ме навежда на мисълта, че той не отрича прераждането, ако ме разбираш. 

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Не е логическа игра, а факт, че ако няма усещане за "аз" - няма и "кой" да се прероди в последващия момент.

Амии, то е същото като да кажеш, че щом обективно няма "река", значи че реката (това, към което се отнася името "река"), не тече. Или че Рейн и Яндзъ са едно и също, понеже това са само имена на някакви процеси. 

преди 1 час, witness написа:

Амии, то е същото като да кажеш, че щом обективно няма "река", значи че реката (това, към което се отнася името "река"), не тече. Или че Рейн и Яндзъ са едно и също, понеже това са само имена на някакви процеси. 

Процес "тече" се наблюдава. Рейн тече, Яндзъ тече, следователно имената описват един и същ процес.

преди 1 час, witness написа:

Дай да се върнем на въпроса за прераждането, по-точно дали има умствен континуум, продължаващ живот след живот.

Дай да уточним първо какво е умствен континуум. Някакъв нематериален дух ли е според теб?

преди 1 час, witness написа:

При положение, че индивидуалният ум не носи нищо от опита в предишно тяло и прекратява съществуването си след смъртта, за какво развитие да говорим? Още повече пък непременно израстване (на какво?), що да не е деградация. И двете са вид развитие. 

Говорим за развитие по време физическото появяване в света. Човек веднъж се ражда и веднъж ляга в гроба. Всъщност и "човек" не съществува, а с думата се обозначават съвкупност от процеси. Опитът се натрупва в паметта на това тяло. Права си, че предимно се наблюдава деградация, но защо, ей така за разнообразие, да не се опитаме да обърнем процеса и да страдаме по-малко от невежество и деградация. Будадаса дава доста практики в книгата и в други книги, които е писал.

преди 1 час, witness написа:

Между другото, забелязах, че Будадаса дава някакви напътствия за специфична нагласа в момента на смъртта и го нарича "последен шанс". Което ме навежда на мисълта, че той не отрича прераждането, ако ме разбираш. 

Now we come to the question that ‘what’ is reborn? What is reborn? You can ask, ‘who’ is reborn if you’d like, or ask ‘what’ is reborn? This is the next question. But forgive us if we speak a little bit crudely. In fact this question is ridiculous and crazy. It’s really a silly question to ask, ‘what’ is reborn or ‘who,’ is even sillier. In Buddhism there’s no point in asking such a thing. As we’ve been pointing out so far, if right now, right here, sitting here, there is no attā; then how could there be some attā, something that goes and gets reborn? If right now it’s anattā, there’s no attā anywhere, there’s no ‘what’ or ‘who’ to go and get reborn. So the idea there’s one person getting reborn – and this is what rebirth or reincarnation is all about – the idea that I or you or whatever is going to get reborn somewhere, that the same person is born again; this is ridiculous. If all of this is anattā, there’s nothing that can go and get reborn. So in Buddhism there is no such thing as rebirth or reincarnation. There is birth. This is obvious. There’s birth all over the place. Things are getting born all time. You can see birth all around us. There’re all kinds of things constantly being born but there’s no rebirth. It’s never the same thing being born a second time. Every birth is new. So there’s birth. But in Buddhism there is no rebirth, no reincarnation; because there’s nothing whatsoever to be reborn or reincarnated. 

There’s not a lot of time remaining. Let us take a quick opportunity to say this thing called the ‘person’ or the ‘individual’ doesn’t exist. There’s no such thing. They only occur within the thought that there is a person or an individual. What is taking place is various processes arise and pass away over and over and over again, in one or not in one but in a larger process. And so there is a temporary or coincidental coming together of functions or processes or a grouping. We can say, there’s a temporary grouping that occurs from time to time, and that’s what we call the ‘person.’ We see these parts come together and say, ‘That’s a person, that’s an individual.’ This is temporary. What’s really happening is just a process of cause and effect – these different things occurring, these different things being born, arising out of causes. And then process, a stream of cause and effect, goes on and on and on. But the thing we call a ‘person’ is just the momentary grouping that it doesn’t last. It doesn’t have any reality. It’s just an elusory person. So this is why Buddhism is a teaching of ‘no man,’ ‘no person.’ It’s a teaching of Dependent Origination, this process of cause and effect, of these things just continuously arising out of causes – causes dependent upon previous causes unfolding on and on and on in a stream. This is what is occurring but there is no person in there.

So when there is just this process of a cause and effect, there is no rebirth. There is nothing that is repeatedly getting born. There’s birth but no rebirth. So we should look at this word ‘birth’ a bit, the meaning of the word ‘birth.’ We can see three primary, three basic meanings of the word ‘birth,’ or three kinds of birth. The first is the kind of birth that everybody knows about. It’s the only one many people know about. This is physical birth. The body is born out of the womb and then it grows older and older and older, reaches certain ages, and dies. That’s physical birth – the kind that leads to physical death and getting buried or cremated or whatever. That’s one kind of birth – physical birth. The second kind of birth is mental. It happens within the mind through the process of Dependent Origination, through a series of causes, leading to a mental birth. Whenever there is the thought of ‘I am’ or ‘I’ have, ‘I’ own, ‘I’ want, ‘I’ get, ‘I’ exist – any of these ‘I, I, I’ thoughts – this is mental birth, birth within the mind. The third, this is what some people are unaware of. The third one is very difficult for most people to understand. The second kind, we can say, it’s birth through attachment, or birth through clinging. The third kind of birth is very difficult for many people to understand. When any of the āyatana[s], if you remember this word from the first talk – the āyatana[s], whenever they perform their function; that is birth. And when it stops functioning, it ceases or it goes out; it’s quenched. So when the eye sees, performs its function; that eye is born. When the eye is not performing its function, then we say, eye ceases or eye quenches. When ear performs its function, ear is born. It stops functioning, ear extinguishes; and the same with nose, tongue, and so forth. Whenever something does it function, it’s born. And in any moment when it doesn’t do that function, then it ceases, it ends. So if you can see these, all the senses and all the sense objects and all the things associated with the āyatanika-dhamma[s] – there were thirty things which we discussed in the first talk, all of them are born, they’re being born and ceasing, born and ceasing, over and over again, as they do their functions and then the functions stop. So all these things are occurring like that but each time it’s a different thing. And there’re just all these functions, these things, these processes, these activities happening over and over again; but it’s always a different thing. It’s not the same. There’s no same thing involved that holds it all together that we would call a ‘self’ – just this sense function, that sense function occurring and ending, occurring and ending. This is the third meaning of birth. So you should understand the three kinds of birth: physical birth; the mental birth through attachment, the birth of ‘I,’ of ego; and the third kind of birth – this birth of whenever there is a sense function, a sensory function.

So there are many who believe that in this body when the body dies there’s something that remains, and then that thing goes and gets reborn in another body. This is a belief that arose in the Upanishads era and that it was accepted by many many different religions. This belief is very common but it is not Buddhism. This isn’t the Buddhist teaching. Most fundamental principle in Buddhism is that in what we call a ‘person’ there is no person. We just use the word but there is no person here. So to say that this person goes and gets reborn is completely fallacious. There’s no person here, so there’s nothing to go and get reborn. There’s a birth here, there’s birth there; but it’s a completely different person. It’s not this person getting reborn over and over again, or this ‘self’ getting reborn. There’s no ‘self’ here, there’s no ‘soul’ here to go and get reborn a second time. There’s just birth and birth and birth and birth all over the place, of all kinds of different things. So we can says the body, physical birth, this body is born and then it dies and another body is born and dies. But the first body is not a ‘self’ so there’s no any other bodies that would be occur in some later time, are not rebirth of the ‘self’ because the first body didn’t involve a ‘self.’ Or the mental kind of rebirth we talk about. The mind in which ‘I’ is born, the ‘I’ conception is born once, then that fades away. And then another ‘I’ conception is born in a different mind. This mind where the one ‘I’ conception occurs, and then the next mind, even if they happen in a very rapid succession is a different mind. It’s not the same mind. It’s not the same thing being reborn. There may be some similarities which confuse us but it’s a different thing happening. It’s not rebirth. There’s just a birth, a mental birth, a mental birth, a mental birth, sometimes in rapid succession; but different births, different minds. And that the āyatana[s], those sense functions, each time the eye function ceases and then functions again; it’s a different eye. Can you see how just the physical eye itself, from one function to the next; it’s not the same eye, or not the same ear, not the same nervous system, not the same brain? It’s constantly changed, so not the same. These functions are repeatedly happening but it’s never the same eye or ear or nose, tongue, body or mind that’s doing the function. But when we have to talk about it, it’s very difficult to explain. So whether it’s the physical birth, or mental birth through attachment, or just the birth of the sense experience or the sense activity; the function is always brand new. It’s just a birth. It’s not something that repeats. There’s no repeating thing, either physically, mentally, or in the sense activity. Just a birth, a birth, a birth, a birth! This is why we say that there is no rebirth in Buddhism, just birth. The basic fundamental teaching of Buddhism is not-self. We can say, not-person, not-soul, whatever, not-ego; and so how can there be something that is reborn? There’s nothing to be reborn. There’s just birth. However or unfortunate, in one place for example, there was a foolish monk who wasn’t paying much attention and he was going around saying that the Buddha teaches that viññāṇa – now usually viññāṇa means the sense consciousness that arises through the eyes, ears, nose, tongue, body, and mind; but also many Hindus at the time believed that viññāṇa was a kind of spirit that was getting reborn – so this guy was walking around saying that the viññāṇa is reborn, the viññāṇa goes and gets reborn in some other body. And the Buddha said very distinctly that

“This is wrong. Don’t ever say such a thing. This has nothing to do with my teaching, whatsoever. You’re completely messing up the whole thing.”

The viññāṇa does not go and get reborn. The sense consciousness does not go and get reborn. And if you think of viññāṇa as a spirit, that’s for sure off the teaching. However, this is very clear in the scriptures. However, somehow there are also, if anybody read some of the texts, there occur references to in a very kind of common language saying “This person went and got reborn there.” So there are these things, these references in the scriptures and so of course we’ve got people arguing about this thing all the time. And so as we said earlier the thing here isn’t for you to believe but to find out for yourself which is true. In our understanding the most fundamental teaching of Buddhism is the teaching of not-self. The Buddha came back to this over and over again. But if you wish to give more importance to some of these references, to something like rebirth, you can do that. But the thing really to do is examine and find out which one is correct, find out for yourself which is correct. Just by citing the scriptures, we can’t prove anything to you.

So now we come to the most important matter. The Buddha said that

“In the past as well as now I teach only one thing, dukkha and the quenching of dukkha.”

That’s it. That’s all the Buddha’s teachings are about – dukkha and the quenching of dukkha. So we don’t have to waste a lot of time talking about whether there is rebirth or not because that’s not a fundamental question. The fundamental matter is dukkha and the end of dukkha, the elimination of dukkha, the quenching of dukkha. If there’s any kind of birth, there’s going to be dukkha. Whether it’s just birth or whether it’s rebirth, it’s going to be dukkha. So it doesn’t matter what you call it. It’s just the matter that dukkha gets born, dukkha is born. So if the fundamental concern or question or objective is dukkha and the end of dukkha, we don’t worry about the trivialities of this rebirth thing. What is important is that how to quench dukkha, how to end dukkha. And this is why the Buddha taught anattā. The Buddha taught anattā as the way to realize this truth fully enough. It’s the way to end dukkha, to quench dukkha. So the Buddha taught anattā because that’s crucial and central for the ending dukkha. This is what the Buddha’s teaching is all about – how to quench dukkha. So it is necessary to teach anattā. Arguments or discussions of something like rebirth are academic. They’re not central to the primary issue.

So we can wrap this up by saying that if you understand anattā correctly and completely, then you’ll discover for yourself that there is no rebirth and no reincarnation. And that’s the end of the story. So we’ll end today’s talk here. 

Anatta and Rebirth

BUDDHADASA BHIKKHU

https://www.suanmokkh.org/retreat_talks/67

Децата имат възможности за развитие и затова почват обучението и ученето - на етапи. Всеки етап - според етапната готовност да се усвои.

Ето това е проблемът с горния текст и опитите на няколко деца да си дъвчат думички,понятия, вярвания и представи... за положения, които се изучават и усвояват в друг етап, който идва след етапна готовност да се усвои, вникне и... стане основа и отражение на самото битие.

Всеки етап идва, когато е налице адекватна възможност за усвояването му. Всяка такава възможност, идва след усвояване на предишен етап и самия етап е подготовка за следващия етап.

Поредицата от етапи са просто "стъпки" и никоя стъпка не е прескок и политане, а е последователен процес , който общо се нарича развитие и озрялостяване.

Заради това този тук цирк с фантазиите на някой си, е подигравка с него самия. Няма първолак, който да вникне в движенията на световната фондова борса, както и да стане академик по специалността молекулярна генетика или квантова физика.

Заради това темата е витрина на чувствено-фантазните движения на субект в твърде ранен етап на ментално съзряване, Същия се забавлява и вживява в приказка, според която той е равнопоставен на изключително зрели ментални същества, техните изразявания и ниво на възприятие и отражение, всяко от които няма нищо общо с неговите фантазии за тях.

С други думи, като за дечица - в темата се наблюдава веселото явление, при което първолак се вживява в дядо. И това е възможно само на детска игра, в която ролите са просто съчинени и изфантазирани образи, на които да се подражава и да се имитират.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Заради това темата е витрина на чувствено-фантазните движения на субект в твърде ранен етап на ментално съзряване, Същия се забавлява и вживява в приказка, според която той е равнопоставен на изключително зрели ментални същества, техните изразявания и ниво на възприятие и отражение, всяко от които няма нищо общо с неговите фантазии за тях.

Зрелите ментални същества не дават оценки и не критикуват другите по форумите, а са концентрирани върху процеси, които са много над това ниво. Неприязънта никога не е водила до нещо градивно. Отсъствието на неприязън е показател за зряло ментално същество.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Зрелите ментални същества

също така и не се фантазират с години по същите тия форуми колко ги разбират нещата от 'зрелия свят'. Не повтарят толкова години личните си заблуди, въжделения и лъжи - колко практикуват, колко разумно мислят, колко ги разбират илюзиите, егото и аза, при положение че са пълни аматьори и самите понятия не са им ясни.

И за да допълня колко е незрял последния ти коментар, заедно с прочита ти, да поясня, че относно "зрели ментални същества" не съм имал предвид себе си, а следите, които оставят и по които ти с маниакални повторения се опитваш да се изживееш "като тях".

Също така стана моделна, форумна схема "зрелите духовни герои" от лични приказки да ползват за оправдание и лесно обяснение личните си емоционалщини и мантрата - за "злия, разрушителния, неприязнения и бла-бла-бла рамус". Като така просто и ясно си показват през коя призма "виждат" форумната динамика, с детинския трик по този начин да се скрият от въпроси, от казуси, от аргументи. И за да се скрият и запушат пукнатинките  на личния си фантазен пашкул, който иначе по личния сценарий е "възвишен, духовен, вселенски" и направо цепят Илюзорните и илюзиите им

С нищо не си станал по-умен, по-замислен или повече разумен - вече над десетилетие сред този форум. С нищичко - цикленето и безкрайните повторения и опити за задявки е заради самотата сред личния филм, и възникващата непрекъснато потребност от огледало и избора на виртуала във вид на "лов и сито за каквото се докопа" и през който свариш, за тази цел.

Личната ти интерпретация на горния цитиран текст, няма нищо общо с него, а само с твоята лична фантазия, чрез която се преживявяш колко си "будист" и колко ги разбираш работите. След като така и никога няма да разбереш механиката, принципите и техниките за "спиране на потока". Докато това е в ход, са налице бавните и сложни вътрешни трансформации, с които се върви към "следващия етап".

Докато това условие не е налице, нищо друго няма значение. А всичките думички, сред които се фантазираш са описания от изрази и пълнеж на понятия относно това, какво се случва след като този "поток" се спре. Но за да се спре - са нужни години сериозна, задълбочена и системна работа сред съвсем практични и рационални ДЕЙСТВИЯ.

И понеже това не ти е по силите, по възможностите, по етапа на зрялост - се напъваш с детинските начини да го компенсираш със вживяване, лична митология, лъжи и фантазиране. И повторения... съвсем маниакални, сред всяка тема, всякакъв контекст, всякакви хора, без никакво значение, кой, какво, защо и въобще не те интересуват тия подробности... защото ти си над тия неща, макар да ти липсва точно компетентен и опитен човек, от който да научиш поне основни концептуални и практически положения ( като дори и това въобще не е достатъчно, но е задължително начално условие).

Иначе - нееее, въобще ти си ги разбрал "ЕГО"вите, личностните и илюзорните положения и всеки ден това ти минава за "практика", че даже и "резултати" от нея... 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

макар да ти липсва точно компетентен и опитен човек, от който да научиш поне основни концептуални и практически положения ( като дори и това въобще не е достатъчно, но е задължително начално условие).

Компетентните и опитни будистки учители са много малко, а в България няма нито един. В момента уча от Бикху Будадаса, който е преминал в паранирвана, но е оставил книги и лекции по които да учим и практикуваме. 

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Компетентните и опитни будистки учители са много малко, а в България няма нито един. В момента уча от Бикху Будадаса, който е преминал в паранирвана, но е оставил книги и лекции по които да учим и практикуваме. 

Какво е паранирвана? Азът нали вече е угаснал при навлизане в нирвана? Личността Будадаса вече я няма. Какво още се случва за да се премине от нирвана в паранирвана?