преди 28 минути, _ramus_ написа:

според предишния корифей на "будистката логика", цитиран преди тази поредна бозица, същинското познание се верифицира и разпознава по две зададени условия. Къде ги... след като дори думите на въпросния "логик" нямат нищо общо с тия условия и ги обезсмислят.

Сам си вкарваш автогол с дрънканиците и фантазмите си. Просто ти се отварят да ги лееш именно в поредното надпиране със себеподобен, но с други фантазми и това е така вече толкова години, наситени с периодични повторения. И до следващите... и пак, и пак...

Отговорът ти за пореден път не е по темата...

Ставаше на въпрос, че Буда не отговаря категорически (с да или не) на въпроси: различна ли е душата от тялото, има ли съществуване след смъртта и др., защото тези въпроси нямат нищо общо с възникването и прекратяването на дукха, на което Буда е отговарял категорически. Има ли страдание - има и т.н.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Според будисткият логик Дигнага, източници на достоверно познание са само възприятието (пратякша) и логическия извод (анумана). 

Същото казва и Буда в сутрата

Весело е, когато се фантазираш колко си по "темата". След като дори не се четете двамцата с проповедника и проводника на езотериката...

Та... да ти обясня - като на първолаците:

източниците на достоверна информация са горепосоченото като две твърди условия.

1 - това означава и че според същото твърдение самите му думи нямат стойност, защото не са достоверно познание.

2. това означава също и че никоя сутра, ничии слова и никой техен папагал не са източник на достоверно познание, вкл и десетилетните ти дрънканици в състезанието да си "провериш" доколко ти работи убеждението" и фейковете относно Аза и Личността и останалите лъжи и аматьорски глупости.

3. Колкото до "буда, в сутрата" - думите на лиричния герой в дадено произведение, през нечия приказка - са просто израз на разбирането на някого си, някъде си, някога си... И след като бленуваш относно как ги разбираш илюзиите и се пробваш да се цаниш на невярващ, тия думички на "буда" би трябвало да имат стойност толкова, колкото думите на Хамлет, които със сигурност поне ги е писал Шекспир.

Успя ли да схванеш нещичко от всичко това или да пробвам като за "втора група от детската градина"?

на 6.11.2022 г. в 19:11, Śūnyatā написа:

но ако основата е правилна - няма за какво да се притеснявам. Стигнах до ниво в което усещам как се разпалват желанията и ненавистта в съзнанието. Усещането е болезнено, затова се опитвам да не наливам масло в огъня, така че да не се разпалва голям пожар, тоест, да не страдам излишно.

всъщност многогодишните повторения и вкопчване в нещо "разпознато като спасително" и изход от 'страстите, дето били "болезнени"... си стои и си шефства на воля сред психичния ти свят. Просто го насочваш и сменяш маската през която то се проявява.

на 6.11.2022 г. в 20:42, Śūnyatā написа:

Притеснявал съм се достатъчно. Вече съм на 46 години и много от глупостите, които вършех, до болка са ми втръснали, защото ясно видях последствията.

Писна ми да горя и да се самоунищожавам в огъня на страстите.

Търся прохлада на ума и я намерих в свободата от "аз" и "мое" - в шунята.

Отвъд това няма какво повече да се развива и усъвършенства.

Да ти напомня, че думичката "притеснение" е синоним на СТРАХУВАМ се. Просто е народната мека форма, която добавя към "СТРАХУВАМ се" някои нюанси.

Спокоен и балансиран човек нямаше въобще да се занимава с повторения толкова години, докато ти всъщност се опитваш сам да се сугестираш чрез повторения "колко ги разбираш илюзиите", като ползваш за целта който докопаш през форума. Все пак - огледалото и сравненията са нужни дори и на "намерилия спасението". 

Но най-лицемерна е играта с това "един човек да ме разбере"... - като че го правиш за някого друг, а не само и изключително за себе си. Страстния човек е себичен и както и да го крие, маскира или облича - то си стои отвътре. Ей това е най-отблъскващото, заедно с надменния маниер на поучителност и проповедност - когато заиграваш на повторилки именно нещата с които помпиш сам личните си игри.

Безсмислени са опитите да прокарваш "критиките на рамус" за нещо друго, вместо да са относно проблемите на самия "критикуван". Не убежденията са ти проблем, не будизма, нито вярванията, нито илюзиите... - проблемът си го носиш в душата си, при това още от дете. Всичко друго са просто твои вътрешни опити да го скриеш от себе си и да го маскираш като изиграваш "намерих си каквото си търсих, сега съм спокоен и заключителната част от втория цитат, който е есенцията на щестлавието и заблудата от "намирането на пристан"... 

С маска и игра не можеш да си друг, освен себичен. И си го усещаш някъде дълбоко в себе си, устремен толкова фанатично да го обличаш в толкова много шарени 'дрешки" пред огледалото.

И това че си "на 46 години" показва, че някои форми на възрастови и екзистенциални кризи са си нещо напълно естествено. Но с лицемерие и театър никой,  никога не е надмогнал, но театъра на отчаянието е да се играе на спасение, на намерил истината, на "отвъд това няма какво повече"... 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

1 - това означава и че според същото твърдение самите му думи нямат стойност, защото не са достоверно познание.

2. това означава също и че никоя сутра, ничии слова и никой техен папагал не са източник на достоверно познание, вкл и десетилетните ти дрънканици в състезанието да си "провериш" доколко ти работи убеждението" и фейковете относно Аза и Личността и останалите лъжи и аматьорски глупости.

3. Колкото до "буда, в сутрата" - думите на лиричния герой в дадено произведение, през нечия приказка - са просто израз на разбирането на някого си, някъде си, някога си... И след като бленуваш относно как ги разбираш илюзиите и се пробваш да се цаниш на невярващ, тия думички на "буда" би трябвало да имат стойност толкова, колкото думите на Хамлет, които със сигурност поне ги е писал Шекспир.

Думите, сами по себе си, нямат стойност. Но практиката по тях има, и тя или е или не е достоверно познание. Например, практикувайки випасана, започваме да прозираме под булото на илюзиите и лека полека да забелязваме как възникват чувствата, как се развиват и как се прекратяват. Научаваме се да не реагираме първосигнално, да не бъдем алчни, да не мразим другите, защото развиваме мъдрост. 

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Но практиката по тях има, и тя или е или не е достоверно познание.

практиката не са думите за нея. Ничии думи за познанието, не са познание.

Практика - никога няма стойността на каквито и да са думи. Вътрешната наука се пише от практици, за практици, а не за аматьори, тарикати и лаладжии. 

Няма значение какво носят думите на ПОЗНАВАЩИЯ, въпросът е, че същите думи спрямо НЕПОЗНАВАЩИЯ ги никога няма да му докарат ПОЗНАНИЕ заради несъответствието по ниво. Именно заради последното са налице и заблудите, а техният корен е - силният порив да се намери 'спасение' и изход от нечии лични капани.

Няма никаква духовност в това, а е просто театър на отчаянието - от липса на друга переспектива, която да е лесна проста, достъпна... Останалото в театъра - както са следващите думички:

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Например, практикувайки випасана, започваме да прозираме под булото на илюзиите и лека полека да забелязваме как възникват чувствата, как се развиват и как се прекратяват. Научаваме се да не реагираме първосигнално, да не бъдем алчни, да не мразим другите, защото развиваме мъдрост. 

всичко това са обикновени фантастики и са част от личните ти заблуди и форумни игри. Всичко това е поредният папагалски патос, който репликираш за да си докараш образа за театъра си. И нищо от това няма общо с ПОЗНАНИЕТО и будизма.

Точно това са безсмислените думи, спряко практиката ( конкретиката ВИПАСАНА). Каквито и думички да папагалиш относно нея, са просто навизми и нищо относно самата практика. И нищо от нея не ти е достъпно и няма смисъл това да го отиграваме, след като толкова години резултата е един и същ.

Цял тон думички относно ВИПАСАНА и разни самонахъсващи и фантастични стъкмистики няма дори да те доближат до същинската "научна" работа в практическо отношение. И на точно това ти си чудесен пример, както са пример и няколкото самовдъхновяващи се тарикати, ползващи КАЛДАТА за филмите си.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Няма значение какво носят думите на ПОЗНАВАЩИЯ, въпросът е, че същите думи спрямо НЕПОЗНАВАЩИЯ ги никога няма да му докарат ПОЗНАНИЕ заради несъответствието по ниво. 

... Випасана... 

Випасана означава вникване в трите белега на съществуването: непостоянството (анича); страданието или неудовлетворението (дукха); не-аз(анатта). Това е достъпно за всеки, който практикува будизъм. 

Ти твърдиш, че е невъзможно да се практикува, защо никога не си практикувал. Тоест, критиката ти е неоснователна. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Випасана означава вникване в трите белега на съществуването:

 

ти по някакви 3 тъпи белега ли определяш, че нещо съществува и защо трябва да се използва думата белег в този случай, съществуването имало някакви си белези според олигофренския будизъм, сигурно Буда е дялкал някакъв камък и така е оставил белег  в околния свят или в съществуването

В буддизме есть такой пример — если с грязным лицом смотреться в тысячу зеркал, то в зеркале мы будем видеть тысячу грязных отражений. С безначальных времен мы пытаемся избавиться от них, протирая зеркала, вместо того, чтобы умыть лицо. Умыв его, мы увидели бы тысячи чистых отражений. Этим примером буддизм показывает, что весь окружающий нас мир, только отражение нашего собственного ума. 

В. Пелевин

Не са интересни цитатите а твоя начин на мислене и анализ. Да видим как ти си вникнал в тези три белега на съществуването.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Випасана означава вникване в трите белега на съществуването: непостоянството (анича); страданието или неудовлетворението (дукха); не-аз(анатта). Това е достъпно за всеки, който практикува будизъм. 

Безсилие... Отиде някъде на кино будисткият логик, ползван само за вездесъщата цел да си преживееш театъра ползвайки калдата за това.

Няма никакво значение какво означава дадена думичка и дали ти ще изпапагалиш заученото по нея. Думите за нещо, не са нещото. Думички и съчинения за морето, водата, животът... не са нито едно от трите

.Всеки папагал може да повтори стих, но никога няма как да го създаде, вникне.

Няма никакъв смисъл да се дуеш какво е ВИПАСАНА и колко много рецитации си научил - може би за пореден път искаш да опиташ да споделиш нивото и специфичните особености, които се решават, през които се минава - в конкретика, макар и без да навлизаш в максимални подробности...

И защо се надуваш да я играеш тази игра - на практик, след като за толкова години си преживял вече ввсички възможни компрометирания по същото.

преди 10 минути, shishmanovp861 написа:

а твоя начин на мислене и анализ. Да видим как ти си вникнал в тези три белега на съществуването.

Мислене... Анализ...  - няма значение на кого, какво му е интересно.

Каквото може, това предлага, това му е възможно. Ако можеше друго - щеше...

Освен това, ако беше навлезнал в техниките за вътрешна практика, нямаше въобще да се шляе из форума вече над 10 години... Илюзията и лъжите колко е сведующ се отнасят само до заучени думички и безкрайни цитати. Той с това се "храни" и за него това означава "практика"...

И нещо друго - практикуването сред вътрешните науки няма никаква потребност от философстване и концептуализации. Това са по-скоро странични и допълнителни аспекти, и то само за субекти, които са повече ментален тип - за които е повече характерен такъв начин на отражение и структуризация.

Става повторяема схема най-себичните да се крият зад благи и духовни лаладжийства и да се преживяват като сътстрадателни, помагащи, фантазиращи развитие и извори на вселенска доброта и любов. На думи и папагаленето им - сигурно са вече буди... А отвъд думичките и театъра - посредствени и незрели деца.

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

если с грязным лицом смотреться в тысячу зеркал, то в зеркале мы будем видеть тысячу грязных отражений.

и с благо и свято лице да гледаш и отразяваш в огледалото - отново ще си остане само заблуда, защото никое отражение не е еквивалентно на Оригинала.

Форумът е чудесен пример как благите и духовните лица се мъчат да се отразят през огледалото на написаното от тях, но тази детска игра вече не минава.

преди 21 минути, shishmanovp861 написа:

Не са интересни цитатите а твоя начин на мислене и анализ. Да видим как ти си вникнал в тези три белега на съществуването.

Върху трите белега може да се медитира когато ходим. Випасана е наблюдение и осъзнаване. Например, движенията се появяват и изчезват. Това важи и за мислите в ума. Когато от пряк опит се постигне възникването и изчезването на ума и материята, се осъзнава тяхното непостоянство (анича). Никой не получава удовлетворение от този факт, защото ние искаме нещата да са постоянни и да не се изменят когато им скимне. От това следва дукха. Когато разберем непостоянната и неудовлетворителна природа на явленията, идва разбирането, че те не могат да се контролират по желание. Те просто си възникват и изчезват в съответствие с природните закони. Когато се разбере това, практикуващият може да осъзнае безличността (аната) - третата характеристика, която означава отсъствието на вечна или постоянна същност, "аз", атман. Така може да се отстрани вкопчването във феномените, а отстрани ли се вкопчването - се отстранява и страданието. Има и други методи, например осъзнаване на дишането или осъзнаване движението на корема при дишане.

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Върху трите белега може да се медитира когато ходим. Випасана е наблюдение и осъзнаване. Например, движенията се появяват и изчезват.

Това важи и за мислите в ума.

Когато от пряк опит се постигне възникването и изчезването на ума и материята, се осъзнава тяхното непостоянство (анича). Никой не получава удовлетворение от този факт, защото ние искаме нещата да са постоянни и да не се изменят когато им скимне. От това следва дукха. Когато разберем непостоянната и неудовлетворителна природа на явленията, идва разбирането, че те не могат да се контролират по желание. Те просто си възникват и изчезват в съответствие с природните закони. Когато се разбере това, практикуващият може да осъзнае безличността (аната) - третата характеристика, която означава отсъствието на вечна или постоянна същност, "аз", атман. Така може да се отстрани вкопчването във феномените, а отстрани ли се вкопчването - се отстранява и страданието. Има и други методи, например осъзнаване на дишането или осъзнаване движението на корема при дишане.

И пак папагалене... Това означава, така може, когато се разбере това... - при това дори не в първо лице, а както е видяно, назубрено и самосугестирано. Те това е "практика" за папагала... и е безсилие и напор папагалът да се маскира като будист.

преди 40 минути, _ramus_ написа:

И пак папагалене... Това означава, така може, когато се разбере това... - при това дори не в първо лице, а както е видяно, назубрено и самосугестирано. Те това е "практика" за папагала... и е безсилие и напор папагалът да се маскира като будист.

Не е в първо лице, защото няма кой да практикува випасана. Има само процес на практикуване. Пишещият коментара не е личност, а процес на мислене. Затова и никой не отива в нирвана, а просто мъдростта, реализацията достига нирвана.

Випасана като означава вникване кой вниква? Кой осъзнава? Като е процес кой го извършва?

преди 22 минути, Śūnyatā написа:

Не е в първо лице, защото няма кой да практикува випасана. Има само процес на практикуване. Пишещият коментара не е личност, а процес на мислене.

Пишещият е обикновен папагал и няма как да мине тоя цирков изтъркан номер.

преди 19 минути, shishmanovp861 написа:

Випасана като означава вникване кой вниква? Кой осъзнава? Като е процес кой го извършва?

Това вече е повторение на други подобни опити през всичките тия години, колега. Вие просто явно не сте зачитали сред тази тема. Всичко в неговите евентуални "отговори" е предварително предпоставено и е само въпрос на повторение от цитати, заемки и готови фрази.

преди 39 минути, shishmanovp861 написа:

Випасана като означава вникване кой вниква? Кой осъзнава? Като е процес кой го извършва?

Никой не вниква, осъзнава или извършва. Има само вникване, осъзнаване и извършване. Има илюзия за "аз", който контролира. Невежеството е причина неудовлетвореността (дукха) да съществува.

В него [разбирай процеса, не личност] няма объркване или съмнение че това което възниква е само възникване на страдание, това което се прекратява е само прекратяване на страданието. Буда - СН 12.15

Предпочитам думата неудовлетвореност пред страдание, защото обхваща и по-фини процеси, които понякога мислим за удоволствие, но впоследствие и те водят до страдание. Предполагам си го забелязал...

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Никой не вниква, осъзнава или извършва. Има само вникване, осъзнаване и извършване. Има илюзия за "аз", който контролира. Невежеството е причина неудовлетвореността (дукха) да съществува.

Тоест никой ум не вниква и осъзнава съответно не е важно даден обект да бъде асимилиран за да съществува обективно.

преди 5 минути, shishmanovp861 написа:

Тоест никой ум не вниква и осъзнава съответно не е важно даден обект да бъде асимилиран за да съществува обективно.

Умът вниква и осъзнава, но умът не е "твой". Ако тялото и ума бяха "твои", то щеше да ги контролираш така, че да не страдат, стареят, боледуват и умират.

преди 8 минути, shishmanovp861 написа:

... съответно не е важно даден обект да бъде асимилиран за да съществува обективно.

Обектите си съществуват, но тяхната интерпретация често е погрешна. Това, че погрешна, обаче не пречи на обществото да я признава масово за правилна.

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Умът вниква и осъзнава, но умът не е "твой". Ако тялото и ума бяха "твои", то щеше да ги контролираш така, че да не страдат, стареят, боледуват и умират.

тъпия будизъм няма ли да  спре с това страдание, страдание се изпитва само в някои по-редки случаи, през другото време се изпитват други неща

умът бил вниквал е един тъпизъм в българския език, правилното изречение звучи така - умът разбира нещо си понеже може да мисли, а вникването като дума звучи все едно ума скачал в нещо си или пък пониквал, кой както иска да си я тълкува тази тъпа дума вниквам

Нали душата страдала. Ума не страда не боледува. Умира тялото а без материя не може. Ти как се контролираш колко бири да изпиеш? Как така ти се яде точно мусака? Твоят АЗ си има характеристики и отличителни черти.

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Ако тялото и ума бяха "твои", то щеше да ги контролираш така, че да не страдат, стареят, боледуват и умират.

Именно защото ги контролираш си смъртен. 

Те са "твои"!!! Управлявайки ги праведно, то може и да имаш продължителен живот в тоя свят, но идва момент в който ти става скучен. Занемаряваш своя ум и/или тяло и ... естествено е да се преселиш в друг, а не да се преродиш. 

Та, нека да видим (не съм следил твоята изява като последовател на Буда...) какво ти е отношението към прераждането?

преди 20 минути, shishmanovp861 написа:

Нали душата страдала. Ума не страда не боледува. Умира тялото а без материя не може. Ти как се контролираш колко бири да изпиеш? Как така ти се яде точно мусака? Твоят АЗ си има характеристики и отличителни черти.

Ти така отсъждаш.

Съдната способност не знаем от Бога ли е или от Лукаваго.

Так, например, «Ваджира-сутте» (СН, 5.10) Мара (воплощение аффектов) предстает перед монахиней Ваджирой и пытается совратить ее с истинного пути, заронив в ней идею субстанциального «существа» (пали satta, в данном случае является синонимом атмана): 

Мара: Кем было создано это «существо» (satta)? Где творец «существа», откуда возникло «существо», куда оно исчезнет? 

Ваджира: Почему же ты веришь в «существо», о Мара? Ты сейчас впал в [ложное] воззрение! Это просто лишь куча скандх, «существо» здесь не воспринимается (na upalabbhati). Как и слово «колесница» есть [лишь] собрание членов. Поистине, в отношении потока скандх (khandesu santesu) «существо» есть просто общепринятое наименование (sammuti). Только неудовлетворенность (dukkha) возникает, И пребывает только неудовлетворенность. Ничего, кроме неудовлетворенности не возникает, И ничего, кроме неудовлетворенности не прекращает существовать.

преди 21 часа, dioib написа:

 какво ти е отношението към прераждането?

Че това е вяра, убеждение, възникнало преди будизма.

Его Святейшество Далай-лама говорил, что готов исключить из буддизма все учения, которые не соответствуют действительности; это касается и перерождений. На самом деле Далай-лама впервые высказал эту мысль именно в связи с темой перерождений. Если учёные смогут доказать, что перерождений не существует, нам придётся отказаться от этого убеждения. 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Че това е вяра, убеждение, възникнало преди будизма.

Его Святейшество Далай-лама говорил, что готов исключить из буддизма все учения, которые не соответствуют действительности; это касается и перерождений. На самом деле Далай-лама впервые высказал эту мысль именно в связи с темой перерождений. Если учёные смогут доказать, что перерождений не существует, нам придётся отказаться от этого убеждения. 

В това не виждам твоето отношение....