преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Щом си с ограничен капацитет, откъде знаеш, че има обективна истина към която си вечно и неразривно привързан? 

Ограниченият ми капацитет все пак е достатъчен за осъзнаването, че обратното е невъзможно. Достатъчен е и за осъзнаването, че например ти, както всеки човек, правиш опити да разбереш и достигнеш тази истина.

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Мен не ме мисли, свободен съм от привързаност към такива идеи. 

Да, ти имаш доста закоравяла привързаност към по-различни идеи - това не го казвам като нещо задължително лошо или вредно. Според мен проблемът всъщност е, че основните ти идеи, изказвания и привързаности си противоречат едни на други твърде често и твърде очевидно.

Аз обаче говорех не за привързаност към идеята за обективна истина, а за привързаност към самата обективна истина.

Пет пръста на едната ръка плюс пет пръста на другата винаги ще правят общо десет пръста. Теглото ти винаги ще бъде измерено еднакво от два кантара, които мерят еднакво. Лъжесвидетелството винаги ще е грях. Ако си здрав млад човек и освободиш място в автобуса на изморен възрастен човек, то ще си постъпил по-добре, отколкото ако го запазиш за себе си.  Към безброй такива прости обективни истини винаги ще си неразривно привързан и зависещ, независимо в какво вярваш.

преди 27 минути, perin2 написа:

Аз обаче говорех не за привързаност към идеята за обективна истина, а за привързаност към самата обективна истина.

Твоята представа или възприятие за реалността не са самата реалност. Затова за обективна истина не може да се говори, камо ли да се привързваме към нея. 

 

преди 27 минути, perin2 написа:

Пет пръста на едната ръка плюс пет пръста на другата винаги ще правят общо десет пръста. 

Това е относителна истина, но не обективна такава. Ако твърдиш "Видях десет пръста", всъщност си видял собствената си представа за десет пръста, но не и реалността на десетте пръста. 

преди 27 минути, perin2 написа:

Ограниченият ми капацитет все пак е достатъчен за осъзнаването, че обратното е невъзможно. 

Мислиш си, че е достатъчен. Прочел си нещо и си го приел на гола вяра. Нямаш лична опитност по казуса. 

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Твоята представа или възприятие за реалността не са самата реалност. Затова за обективна истина не може да се говори, камо ли да се привързваме към нея. 

1. Моята представа и възприятие са част от реалността. Това е един пример за обективна истина.

2. Моята представа и възприятие за обективната реалност могат да се доближават повече или по-малко до нея и могат да бъдат в по-голяма или в по-малка степен хармонизирани с обективната истина.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Това е относителна истина, но не обективна такава. Ако твърдиш "Видях десет пръста", всъщност си видял собствената си представа за десет пръста, но не и реалността на десетте пръста. 

Недей да преиначаваш думите ми. Не съм твърдял, че съм видял каквото и да е.

Пет пръста на едната ръка плюс пет пръста на другата винаги ще правят общо десет пръста. Това е обективната истина.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Мислиш си, че е достатъчен. Прочел си нещо и си го приел на гола вяра. Нямаш лична опитност по казуса. 

По този въпрос не цитирам нищо прочетено и повярвано. Не е и нужно да го чета някъде, защото това са съвсем очевидни неща. 

преди 15 минути, perin2 написа:

нея и могат да бъдат в по-голяма или в по-малка степен хармонизирани с обективната истина

Въпроса е, би ли могъл да имаш критерии, по които да разбереш, доколко това е вярно

преди 7 часа, perin2 написа:

Няма как да твърдиш едновременно тези неща.

Не усещаш ли, че е изпаднал в транс? 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Неприязънта никога не се прекратява с още неприязън, а с отсъствието на неприязън. 

Да видим колко пъти може да повториш това понятие.

За протокола: Забелязва се,. че освен за негативи то вие и Вие не умеете да споделяте, т.е. би следвало да знаете, че неприязън се прекратява с Любов, ама си знаете все с не на не та не и те не ...  

Отгоре на това споделих, че аз не изпитвам неприязън, ама не, щото вашата неприязън не било друго, а отсъствие на неприязън.  

Забележете какво споделяте тук: страдание, неприязън и все някакви негативни неща и всичко това, защото не познавате Любовта. 

Човек който познава Любовта не му е потребно нито страданието, нито неприязън и нито една от вашите четири истини. За какво се упитвате да го убедите, че това е илюзия и само вашите илюзии са истините??? 

И след като не приема вашите илюзии, то го оклеветявате, че изпитвал неприязън. Ба ...  

преди 11 часа, perin2 написа:

Да отричаш, че има обективна истина към която самият ти си вечно и неразривно привързан и зависещ е заравяне на главата в пясъка - илюзия. 

Питах откъде си сигурен, че вечно и неразривно си свързан с някаква обективна истина? Ти ми отговаряш така:

преди 8 часа, perin2 написа:

По този въпрос не цитирам нищо прочетено и повярвано. Не е и нужно да го чета някъде, защото това са съвсем очевидни неща. 

Очевидно е че човек умира, както пет и пет правят десет пръста. За каква вечност пишеш? 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Смисълът на темата е как да трансформираме страданието (неудовлетвореността) в умиротвореност, радост и свобода.

Буда казва:

В тия поредни фантастики кое точно е "обективната истина" -

- в твърдението че 'такава няма ли",

- че някой "знае смисълът на темата",

- че "знае как се трансформира страданието",

- Буда казва 'обективна истина ли' - след като никой не знае дали Буда го е казал, защо го е казал, пред кого го е казал, дали това е превода на "казаното"... и дали това му е адекватната интерпретация...

- знае какво е страдание, след като разкри личната си поредица от екзистенциални кризи и сега се играе на "спасен, намерил изхода и вече "няма какво друго да се постига" (цитгат по смисъл)...

И го играе на "омиротворен, радостен и свободен"... При положение че и трите са просто деривати на емоционални вътрешни състояния, които всъщност са основната цел на всичките тия тематични и многогодишни игри.

Духовните "деца" по това се познават - че "духовността" задължително им минава през емоционалните вътрешни простори, защото именно сред тях са техните неотработени проблеми и така няма как да продължат към другите етапи в израстването и развитието. Иначе спрягат едни локумииии... едни духовни игри... Особено с "буда казва".

Да отбележа, че за пореден път цитат се разминава драстично с неговата лична интерпретация и цялата тема е с безкрайни такива шизофренизми.

Всъщност лицемерието сред всичко това е именно шизофренично производно - от една страна се играе на "убеждаване на великата будистка вселенска истина", на "поне един да я разбере" - е едното "лице" в играта, което е с маската на благост и алтруизъм, доброта, радост, свобода... И напора се клати между концептуалните стъкмистики на личния филм и неговите "нравствени аспекти".

Докато другото лице се крие в сенките и цялата тема е повторилка на неговите лични опити да си утвърди личните си убеждения , дори написани самостоятелно с "пробвам ги дали работят - за мен само това има значение тук"...

преди 10 часа, Реджеп Иведик написа:

Въпроса е, би ли могъл да имаш критерии, по които да разбереш, доколко това е вярно

Опитът. Неистинското не издържа във времето. Погрешните представи се разминават с действителността и това разминаване ще расте докато не стане видимо за заблудения. Това е изразено с множеството кули строени от Нагарджуна и в последствие срутили се, докато се стигне до вярното решение (истината). 

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Опитът. Неистинското не издържа във времето. Погрешните представи се разминават с действителността и това разминаване ще расте докато не стане видимо за заблудения.

Др. Ленин е казал: "Критерий за истината е практиката".

Прочее, не е пръв, има го още при древноиндийските философи-материалисти.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Неистинското не издържа във времето. Погрешните представи се разминават с действителността и това разминаване ще расте докато не стане видимо за заблудения.

Това са чудесни клишенца, с които по принцип харесваш да се криеш. Но са просто идеализми.

В общ смисъл - нещата стоят така, но само като съвсем принципно положение, и не в психологически контекст. В този смисъл за "Заблудения" няма да стане видимо, защото заблудата му носи повече полза и той ще изкривява "действителността", за да я нагажда към заблудата си. В този смисъл - "реалността", която заблудения сам си изгражда е неговата 'действителност" и той е с ясното самоусещане, че с нея "няма разминавания", а са в синхрон.

И да ти напомня... че ти не си никакъв практик, за да ползваш това банално клише относно "разминаването с действителността". Затова и предпочиташ думичките, идеалите, клишетата и се вдъхновяваш от писани слова, които си приел че са 'вселенската истина', но са от художествен образ на идеално същество, в опит за художествена анонимна книжка. Цялата магия идва от вдъхновителните патерички, с които тази книжка е изпълнена, но никъде в нея никой не говори за 'опитност", а само за идеални фантазми, поучителност, умели похвати спрямо точно определен таргет.

Та... така е с "практиката" и дали и кое е "неистинско" - е само за хората, които имат досег с "действителността", а не са потопени и проповядващи самозаблудите си. Заради същото никой вярващ не е оставил "разминаването с действителността" да стане видимо за него, а стои в неговия защитен пашкул.

Конкретният пример си точно ти, докато шизофренично, по подобие на няколкото форумни "добри" образа,  заучените клишенца са точно онова, което те самите никога не са. Но фантазират че точно клишетата са тяхното 'доказателство" колко са правдиви и носители на "истината".

Та ето го "разминаването с действителността", което се лее мащабно от всеки твой коментар, но иначе клишенцето за псевдофилософски материализми ти служи за "отговор". И това е иронията - точно ти, точно с идеализмите, визираш за опора 'практика' и "действителност'' някаква си.

---------------

Иначе... последно - ти сега ОБИДЕН ли си (защото не било за теб проблем да си), или си по образа си за спокоен, духовен, възвишен проводник на вселенски истини, вселенски закони, принципи и баналната мисия да ги сееш с цел "някой, който се интересува" да забележи изключителната им прозорливост и ценност...

преди 15 часа, Реджеп Иведик написа:

Въпроса е, би ли могъл да имаш критерии, по които да разбереш, доколко това е вярно

Критерият е, че противното е невъзможно.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Очевидно е че човек умира, както пет и пет правят десет пръста. За каква вечност пишеш? 

В конкретния мой отговор под "вечно" можеш да разбираш границите на своя живот. В по-широк смисъл можеш да го разбираш като границите на нашата Вселена. Например ако вярваш, че човек обективно умира след края на живота си, то вярваш, че след края на живота си човек е обективно умрял до края на нашата Вселена, сиреч вечно. Това е възгледът ти за вечната и неразривна връзка, която човек има с обективната истина. Ако вярваш, че човек обективно е роден с руса коса, то вярваш, че той вечно и съвсем обективно е роден с руса коса.

преди 1 час, perin2 написа:

В конкретния мой отговор под "вечно" можеш да разбираш границите на своя живот. В по-широк смисъл можеш да го разбираш като границите на нашата Вселена. Например ако вярваш, че човек обективно умира след края на живота си, то вярваш, че след края на живота си човек е обективно умрял до края на нашата Вселена, сиреч вечно. Това е възгледът ти за вечната и неразривна връзка, която човек има с обективната истина. Ако вярваш, че човек обективно е роден с руса коса, то вярваш, че той вечно и съвсем обективно е роден с руса коса.

Първо: животът не е мой. Елементите са част от вселената, събират се и се разделят. 

Второ: обективен означава, който съществува вън и независимо от съзнанието на човека. 

Трето: не мога да съм вечно умрял, нито вечно жив, защото аз поначало не съществувам. В тялото и ума няма трайна реалност. Съществува илюзия за "аз", която също не е вечна, защото е зависим феномен. 

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Първо: животът не е мой. Елементите са част от вселената, събират се и се разделят. 

Второ: обективен означава, който съществува вън и независимо от съзнанието на човека. 

Трето: не мога да съм вечно умрял, нито вечно жив, защото аз поначало не съществувам. В тялото и ума няма трайна реалност. Съществува илюзия за "аз", която също не е вечна, защото е зависим феномен. 

Това са странични за разговора твърдения. Единственото важно за тях в тази дискусия е, че ги поставяш като свое лично мнение и вяра относно обективната истина.

преди 54 минути, perin2 написа:

Това са странични за разговора твърдения. 

Не съм съгласен, защото идеята за "аз", съществуващ вечно, се подлага на критика още от началото на темата. 

Идеята за "аз", това, че съществуваме в някакъв частен свят е в противоречие на факта, че всичко взаимосъществува. Останах с впечатлението, че това го разбираш. Ако всички феномени взаимосъществуват, то е логично да се заключи, че те не съществуват сами по себе си или нямат собствено самостойно битие. 

"Идиос космос" на гръцки означава "частен свят". От "идиос" произлиза и думата "идиот" - човек отрязан от това, което се случва наоколо. 

Не искам да те обидя, просто констатирам, че вярващите в някаква трайна реалност на "аза" са отрязани от действителността тук и сега. Те живеят в измислен свят. Те са "идиоти". 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Трето: не мога да съм вечно умрял, нито вечно жив, защото аз поначало не съществувам

Ако не съществуваш, не може да си и временно жив или умрял. Особено пък второто е очевидно (първото е по-сложно за осъзнаване). Така ти изключваш и относителното/зависимо съществуване. 

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

Ако не съществуваш, не може да си и временно жив или умрял.

Точно така. Появява се мисълта "аз съществувам", но "аз", който реално съществува няма. Това, че нещо е изговорено не означава че реално съществува. Подобно мисълта за бог. 

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

Особено пък второто е очевидно (първото е по-сложно за осъзнаване). Така ти изключваш и относителното/зависимо съществуване. 

Чувствата, мислите, съзнанието, имат относително, зависимо съществуване, но не абсолютно. 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Не искам да те обидя, просто констатирам, че вярващите в някаква трайна реалност на "аза" са отрязани от действителността тук и сега. Те живеят в измислен свят. Те са "идиоти"

"Действителността" "тук и сега" е променлива, неуловима и следователно по твоята логика не съществува. От една страна я отхвърляш, а сега твърдиш, че трябва да се придържаме към нея. Пак по твоята логика миналото би следвало да е съществуващо, тъй като е неизменно. Подсказаха ти го по-горе. 

Да се върна на Нагарджуна и кулите му. Въпрос на време е неправилно поставените камъни да доведат до падането й (или на част от нея). Но ти вместо да потърсиш и поправиш грешките си, си се вкопчил в тях. Така процесът ще е болезнен. 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Чувствата, мислите, съзнанието, имат относително, зависимо съществуване, но не абсолютно. 

Акцентирах на смъртта. По думите ти, не може да си вечно умрял. След като си бил умрял някой друг ли оживява или пак ти? Сега пишеш, че си пак ти, а преди тов цитира един дето твърдеше, че се поражда друг човек. 

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

"Действителността" "тук и сега" е променлива, неуловима и следователно по твоята логика не съществува. От една страна я отхвърляш, а сега твърдиш, че трябва да се придържаме към нея. 

Съществува подобно илюзия. Казвам "подобно", за да стане ясно, че илюзията няма собствено самостойно битие. 

Трябва да си взаимодействаме с илюзиите, ако искаме да съществуваме, да се справим със страданието (неудовлетвореността) и да бъдем щастливи тук и сега в този променлив свят без трайна реалност. 

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

Пак по твоята логика миналото би следвало да е съществуващо, тъй като е неизменно. Подсказаха ти го по-горе. 

Миналото било неизменно. Не знам как да го коментирам това. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не съм съгласен, защото идеята за "аз", съществуващ вечно, се подлага на критика още от началото на темата. 

Не говоря за темата като цяло или за идеи относно "аза", ами за разговора между нас относно твърдението ти, че "обективна истина няма" към което доста силно си се вкопчил.

Ти всеки път подминаваш най-директните ми забележки по този проблем, опитваш се да пренасочиш разговора в по-удобна за теб посока, изказвайки различни свои възгледи точно за обективната истина, каквато уж знаеш, че няма.Трябва да се откажеш въпросното си твърдение "обективна истина няма", за да бъдат възгледите ти съгласувани и да не противоречиш сам на себе си. Казвам го като съвет - ти ако искаш си живей с противоречията, но не мисля, че това е на добре. Най-малкото, поне аз не мога да взема възгледите ти насериозно.

Мога да те върна в самото начало:

Цитат

Обективна истина няма, защото информацията винаги преминава през субективна интерпретация. 

Информацията винаги преминава през субективна интерпретация, е обективна истина според теб. Ако независимо от твоето твърдение информацията наистина винаги преминава през субективна интерпретация, то ти си в съгласие с обективната истина, сиреч си прав, сиреч твърдението ти е вярно.

Сега много важно нещо: няма значение как дефинираш самия себе си - дори и твоят "аз" наистина да е непостоянна илюзия, както се опитваш да си вярваш, то това е обективната истина за твоя "аз". Накратко - опитваш се да убедиш себе си и събеседниците си, че "азът" обективно е само една илюзия и паралелно с това се опитваш да отречеш съществуването на каквато и да е обективност.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

че вярващите в някаква трайна реалност на "аза"

са точно толкова вярващи, колко тия за които "Аза НЯМАЛ трайна реалност"... и останалите многогодишни фиксации по същия припев.  Не само трудно - не ти е възможно да поставиш под съмнение основното си вярване.

А веселата част е... че "идиот" бил онзи/онези там... някъде там. Но не и този, който също няма никаква връзка с "действителността", защото никои лични фиксации не са действителността извън личния филм. А именно за онази форма на "действителност" става въпрос - дето е извън всякакви лични филми, но и дето всеки си вярва че знае и я познава, докато другите просто си вярват в разни измислици и заради това са "идиоти".

Какво значение има кой в какво вярва, след като всеки си е избрал онова, което да му носи полза, има обект и система от подходящи описания към основното вярване.

И какво след като единия дето вярва в едно, подлагал на критика вярване, което друг си е избрал, но неговото за него е "истина', защото така се дирижира през психосвета му. Другият вярващ прави същото спрямо първия, но също си има свой "репертоар" от подборки за вярване.

Всеки ползва другите като него, за да затвърждава личното си вярване в "среда" на формално различие...

И какво от това - вече толкова години циклите се въртят заради едни автори зад никове с техните едни и същи потребности да утвърждават вярванията си. И за всеки от тях неговото вярване не е "вяра" ами е истината, той вярва че вижда правилно, че има аргументи, че всичко му е подредено и няма как всичко това да не е "действителността".

Схемата се повтаря, особено сред раздел религия, но и далеч не само в него. Ще се повтаря, докато се събират в такива раздели преди всичко нуждаещи се от утвърждения на вярванията си самотници, на които човъркането на вярванията им е основния мираж с който съществуват, на който се оповават, на който разчитат за единствен начин да си доставят нужните преживявания.

преди 45 минути, perin2 написа:

Мога да те върна в самото начало:

Информацията винаги преминава през субективна интерпретация, е обективна истина според теб. Ако независимо от твоето твърдение информацията наистина винаги преминава през субективна интерпретация, то ти си в съгласие с обективната истина, сиреч си прав, сиреч твърдението ти е вярно.

Сега много важно нещо: няма значение как дефинираш самия себе си - дори и твоят "аз" наистина да е непостоянна илюзия, както се опитваш да си вярваш, то това е обективната истина за твоя "аз". Накратко - опитваш се да убедиш себе си и събеседниците си, че "азът" обективно е само една илюзия и паралелно с това се опитваш да отречеш съществуването на каквато и да е обективност.

Пишеш, че нещо било обективна истина според мен. Моля, не пиши неща, които не твърдя. 

Според мен горе цитираното не е обективна истина, а относителна истина. Словосъчетанието "обективна истина" се използва в правото по съвсем други причини. 

Виж тълковния речник, обективен означава, който съществува вън и независимо от съзнанието на човека. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Миналото било неизменно. Не знам как да го коментирам това. 

Промени го и ме опровергай. 

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Миналото било неизменно. Не знам как да го коментирам това. 

Промени го и ме опровергай. 

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Да, очаквано. Не че имаш шанс адекватно да коментираш въпроса за съществуването на миналото или принерно бъдещето бъдещето. Но поне дазичката дано да си докараш. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Пишеш, че нещо било обективна истина според мен. Моля, не пиши неща, които не твърдя. 

Според мен горе цитираното не е обективна истина, а относителна истина. Словосъчетанието "обективна истина" се използва в правото по съвсем други причини. 

Точно обективна истина е според теб - съжалявам, отричането няма да го промени. Не само в правото може да се използва въпросното словосъчетание. За относителна истина не можеш да използваш думата винаги. Всяко нещо, което е винаги, по подразбиране е абсолютно. Ако същото беше относително, то щеше да е само понякога. Отделен въпрос е, че нещо може да бъде и обективно относително или обективно абсолютно, субективно относително или субективно абсолютно. По-рано ме попита за каква вечност съм говорил аз, а ти за каква вечност говориш с това твое винаги?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Виж тълковния речник, обективен означава, който съществува вън и независимо от съзнанието на човека. 

Цитат

Информацията винаги преминава през субективна интерпретация

Вторият цитат е изказване относно обективен закон, който съществува именно вън и назвисимо от съзнанието на човека и на това отгоре му налага точно определено поведение. Дори и да му се иска на съзнанието, то обективно не може да преодолее тази субективна интерпретация, иначе не би трябвало да присъства думата винаги. Интересно какво точно е "информацията" в това твърдение - не е ли всъщност някаква обективна истина? Какво точно е "преминаването" на информацията, то не е ли обективен факт? Самото наличие на субективна интерпретация не е ли обективен факт?