преди 5 часа, Śūnyatā написа:

В тази сутта са дадени основните, от тях произтичат всички други крайности. От невежеството произтича неудовлетвореността (дукха). 

Има ли някакъв определен или приблизителен брой на крайностите?

преди 19 часа, Just a Stranger написа:

И това. То е и елемент. Пространството не се разглежда като празно, като липса на материя, а като солиден обект. Затова е и сканда в джайнизма примерно, където означава съвкупност от частици.

Аз в случая, в тази тема за будизъм, макар и "за идиоти", заради Шунята предпочетох да се придържам към будистки определения. Не е важно как го разглеждам аз. Акаша като дхарма се разглежда и като необусловена, и като обусловена, класификациите са разнообразни в различните школи и т.н. Да и един от шестте елемента е пространството, като шестте са земя, вода, въздух, огън, пространство и съзнание. Но всички елементи в тази група са обусловени и честно казано аз се обърквам, като виждам и много изучаващи будизма (а аз дори това не съм) не са наясно кой какво и как разглежда в будизма. Според някои акаша е необусловена, според други само нирвана е необусловена. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Да вярваш, че нещата са реални и вечни е все едно да вярваш, че не зависят от причини и условия. Това е етернализъм, крайност и невежество.

Не е трябвало да се хвърляш още отначало на Нагарджуна и Чандракирти, без да знаеш за какво говорят. Резултатът е крайно невежество, нихилизмът, посочен от Нагарджуна като много по-лош от етернализма. И много по-вреден. 

«Монахи, есть не рождённое, неустановленное, несотворённое, не сконструированное. Если бы не было этого не рождённого, неустановленного, несотворённого, не сконструированного – то не было бы возможности освободиться от рождённого, установленного, сотворённого, сконструированного. Но именно потому, что есть не рождённое, неустановленное, несотворённое, не сконструированное – можно распознать освобождение от рождённого, установленного, сотворённого, сконструированного».

Ниббана сутта: Полное Освобождение III
Уд 8.3

преди 30 минути, perin2 написа:

Има ли някакъв определен или приблизителен брой на крайностите?

Няма определен брой, както нямат определен брой фантазиите на човеците. 

Имам един въпрос. Как реши, че вече си спасен, като крайното решение за опрощаване на греховете не е твое? 

преди 7 минути, witness написа:

Аз в случая, в тази тема за будизъм, макар и "за идиоти", заради Шунята предпочетох да се придържам към будистки определения. Не е важно как го разглеждам аз. Акаша като дхарма се разглежда и като необусловена, и като обусловена, класификациите са разнообразни в различните школи и т.н. Да и един от шестте елемента е пространството, като шестте са земя, вода, въздух, огън, пространство и съзнание. Но всички елементи в тази група са обусловени и честно казано аз се обърквам, като виждам и много изучаващи будизма (а аз дори това не съм) не са наясно кой какво и как разглежда в будизма. Според някои акаша е необусловена, според други само нирвана е необусловена. 

Не е трябвало да се хвърляш още отначало на Нагарджуна и Чандракирти, без да знаеш за какво говорят. Резултатът е крайно невежество, нихилизмът, посочен от Нагарджуна като много по-лош от етернализма. И много по-вреден. 

«Монахи, есть не рождённое, неустановленное, несотворённое, не сконструированное. Если бы не было этого не рождённого, неустановленного, несотворённого, не сконструированного – то не было бы возможности освободиться от рождённого, установленного, сотворённого, сконструированного. Но именно потому, что есть не рождённое, неустановленное, несотворённое, не сконструированное – можно распознать освобождение от рождённого, установленного, сотворённого, сконструированного».

Ниббана сутта: Полное Освобождение III
Уд 8.3

Не забравяй, че ученията в суттите са давани според умствените нагласи на получаващите учението или според ситуацията в момента. Различните школи, често си противоречат и се нападат една друга заради възгледите си. Ако едно лекарство е полезно за някой, за друг може да е отрова. 

преди 19 минути, witness написа:

нихилизмът

Будизмът и Нагарджуна често са обвинявани на запад в онтологичен нихилизъм. Причината е вярата в двузначната логика на Аристотел, при която, ако нещо не е определяно като реално и с трайна същност, то автоматически е нереално и нихилизъм. До това води неразбирането на будистката логика (чатухсоти) на Средния Път. 

«Не так важно, верите ли вы в Бога или нет, верите ли вы в Будду или нет. Если вы считаете себя буддистом, то не так важно, верите ли вы в реинкарнацию или нет. Вы должны вести хорошую жизнь. Хорошая жизнь это не значит хорошая еда, хорошая одежда или жильё. Хорошая мотивация – вот что важно: сострадание без догматизма, без сложной философии. Нужно такое понимание, что другие - это наши братья и сестры и уважать их права и человеческое достоинство». 

Далай Лама

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Няма определен брой, както нямат определен брой фантазиите на човеците. 

В такъв случай, средният път също е крайност.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Имам един въпрос. Как реши, че вече си спасен, като крайното решение за опрощаване на греховете не е твое? 

Решението е мое. Първият и най-важен избор на всеки човек е между Божието присъствие и Божието отсъствие. Всичко нататък следва от това решение. Ако относно своето спасение той разчита на себе си и своите способности, мисли и дела, за жалост избира второто.

За да ме разбереш по-добре мога да го изкажа така: Това е крайният егоцентризъм, самозабравата, самодоволството и най-върховната самозаблуда.

преди 34 минути, perin2 написа:

В такъв случай, средният път също е крайност.

Трябва да се аргументираш, иначе твърдението ти няма стойност. 

преди 35 минути, perin2 написа:

Това е крайният егоцентризъм, самозабравата, самодоволството и най-върховната самозаблуда.

Същото мога да кажа за твоя възглед. Какъв по-голям егоцентризъм може да съществува от желанието егото ти да живее вечно? 

Решението да ти се опростят греховете, а ти без съмнение си грешен, защото всички са грешни след Адам и Ева, било твое... Какво самочувствие... Та ти не знаеш какво е Бог. Все едно листо чай да знае историята на източноиндийската компания. 

Но както и да е... Това прави ли те по-добър човек? Нарушаваш ли божиите заповеди? Пука ли ти за тези, които не вярват в бог, каквото и да значи това? 

преди 3 часа, perin2 написа:

Първият и най-важен избор на всеки човек е между Божието присъствие и Божието отсъствие

Ама какъв апломб - "първият и най-важен избор" и то "на всеки човек". Егати нахалството, егати важността дали имало или нямало бог. Направо как е жив някой, дето въобще не е чувал за бог и за същия този 'толкова важен избор' въобще не го интересува.

Как са живи ескимосите, въобще - те горките дори не са чували що е това бог и  за 'най-важния избор - дали го имало или отсъствал".

Просто какви глупости се ръсят и то с такъв вдъхновен и фанатичен апломб, с каква категоричност и повелителен и абсолютен уклон... сякаш са "истините на вселената", битието... пък са само блянове в нечия фантазна кутийка.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Това прави ли те по-добър човек

Смисълът на добротата, в чисто народния и социален смисъл - не се корени в оправданието и обяснението с бог. Не се оправдава с 'божиите закони" и нужното "страхопочитание" от великата вселенска сила и всевиждащо око ... да го "гледа" - сякаш е на вселенски биг-брадър.

Нуждата от такива идеологични патерички имат точно хората, които НЕ СА ДОБРИ. Точно хората, които нямат отношение въобще към бог - са толкова 'добри или лоши" колкото и тия, дето се превъзнасят че "с имането на бог започвал най-важният им избор".

Добротата не е наука, не е познание, не е рацио, не е лаладжийство, нито духовна изцепка.  Тя е част от вътрешно специфично състояние на баланс, на сигурност и психична стабилност и се проявява като специфично отношение на даден субект спрямо другите около него. За същото бог няма никаква особена стойност. Ако заради бог някой се цани като "добър" - то това е просто театър и самозаблуда.

За добротата има и още една особеност - даден субект дава оценка че някой е "ДОБЪР" по това дали би споделил с него някаква ценност, някаква полза. Нещо повече - дали би се отказал от неговата полза заради ползата на някой друг.

В този смисъл - понятието ПОЛЗА има много изменения и аспекти. В даден момент - ползата за един, дори споределена от друг - е краткосрочна или непосредствена. В друг смисъл - е тясно емоционална. В трети - полза в аспект, който може и да не се схваща от 'оценящия". И както и спрямо понятието МЪДРОСТ, ДОБРОТАТА е просто етикет на някого, който свързва личната си полза с това, което получава от друг. В този смисъл - за да се даде оценка "този е добър" той трябва да направи нещо, което аз смятам за ценно и да имаме сходна система от ценности...

Та така - добротата е заигравка и е поставена като идеал, следвана като идеал, поставена за идеална мярка само от тия, за които това е важно и е свързано задължително с полза за оценящия. И  ДОБРИЯТ човек - за някого, не е такъв за друг. По същия начин - някой класифициран като "ДОБЪР"  няма такава самооценка за себе си... Просто това е етикет за тия, дето имат нужда от 'ориентация' и... НЕ СА ДОБРИ.

А този стаден напор към "нравственост" е защото в социума е важно да се зададат "идеали". А те са идеални, защото субектите в най-значимата маса, не са ДОБРИ, нито нравствени и зададената договорка 'кое е идеално, добро, важно' и може и трябва да се постигне, чрез договорен и изиграно колективно одобрение, с цел поощрение.

Нуждата от оценки идеали и сравнения имат хората за които това е важно, за които това е мерило, за които това, което искат да постигнат ГО НЯМАТ.

Плямпане за добротата правят хората които НЕ СА ДОБРИ. Добрите - не ги интересува, те са просто себе си и "лошото около тях" е просто проблем на различието.

Фанатично влечение към даден идеал - се прави от хора, които не са според този идеал. Усещането за незавършеност, за недостатъчност - поражда нуждата да се проектира през представа и да се "търси" за да се "завърши".  Един проектира през едно, друг - през друго.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Трябва да се аргументираш, иначе твърдението ти няма стойност. 

Всяка идея може да бъде тълкувана като крайност. След като в средния път няма никакви крайности, той е обратното на път само с крайности (екстремизъм). Това го прави просто друга крайност и така целият възглед логически пропада.

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Същото мога да кажа за твоя възглед. Какъв по-голям егоцентризъм може да съществува от желанието егото ти да живее вечно? 

Би било егоцентризъм, ако егото е тъждествено с душата (съвсем не мисля, че е така) и ако само аз имах такова право, но всъщност всеки човек го има. Щеше да е егоцентризъм и ако аз бях измислил и изградил света така, но не съм аз.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Какво самочувствие... Та ти не знаеш какво е Бог. Все едно листо чай да знае историята на източноиндийската компания. 

Знам какво е Бог само донякъде и много малко - колкото е необходимо и колкото бих могъл. Надявам се да надградя знанията си. Негово е решението, аз да имам възможност да избера и такова решение е напълно разбираемо предвид факта, че Той е безкрайната Справедливост и Любов.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Това прави ли те по-добър човек? Нарушаваш ли божиите заповеди? Пука ли ти за тези, които не вярват в бог, каквото и да значи това? 

1.1. Надявам се и вярвам, че ме прави по-добър човек, отколкото съм бил. Колко точно добър съм вече наистина не е мое решение.

1.2 Дали ме прави по-добър човек от някой незапознат с християнството - със сигурност не от всеки. Някои хора разбират и приемат Бога по-добре от мен без дори да са чували от други хора за Него.

2. Нарушавам ги, както отбеляза това е непоправимо наследство. Човек може най-много да осъзнае и приеме какво е грях и да окаже волева съпротива срещу него.

3. За хората, които не вярват или не приемат Бога, мога най-вече да се помоля. Искам за всеки човек същото, което и за себе си. Когато се опитвам да им повлияя, в повечето случаи ми изглежда неуспешно, но в по-дълбок и дългосрочен план човек никога не знае.

преди 23 минути, perin2 написа:

Щеше да е егоцентризъм и ако аз бях измислил и изградил света така, но не съм аз.

Хитро! Всъщност - точно вие сте, сред вашия си свят. Но друго си е да се бяга от отговорност... защото в другия случай ( на поемането й) започват проблемите...

преди 23 минути, perin2 написа:

Искам за всеки човек същото, което и за себе си.

Когато се опитвам да им повлияя, в повечето случаи ми изглежда неуспешно, но в по-дълбок и дългосрочен план човек никога не знае.

Ето това е егоизмът, прикрит сред идеология.

Ето това е себичността, прикрита зад "проекция" искам най-доброто за друг, но "доброто, каквото е за мен", със заблудата че "е еднакво за всички хора" и е най-голямото спасение за всеки човек да вярва в бог (както аз вярвам)...

Егоизъм е и преливането му като идентичност сред представа , която за заблудения е "извън него". егоизъм е да се заблуждаваш че "истината е една" и именно ти си "нейният стожер".

Изключителен егоист е всеки фанатик, скрит зад завесата на кауза... Егото му прелива в нещо, което сред заблудата му е "извън него", идентичността си сменя обекта през който се идентифицира, но егоизмът си остава в пълна мяра и вече освободен от "оковите на тясното лично".

Груповото лично - не е по-различно като значение и е чудесно прикритие за "фантазните добри егоисти'', дори и с договорени помежду си идеали.

------------

И така - ПРИМЕРИТЕ:

всеки един от вярващите сред тази тема, всъщност се крие зад баналната кауза "правя го заради доброто, искам да помогна, един да повярва, един да разбере, някой който търси ( ама кое - ами моето, което всъщност "не е мое''..."

Баналността на този толкова разпространен пример е заради неговата матрична повторяемост. Независимо че всеки вярва в нещо толкова различно, всеки в негов си бог, негови си "свещености", всеки е с ясната идея че би бил добър като "пропагандира, презентира, обяснява"... какво - неговата собствена вяра и собствените му проекции, идеали, разбирания... И търси 'друг', търси сходен, но с непрекъснатото "НИЕ, хората" и нуждата от бомбастични обобщения, които отгоре на всичкото са заемки и "записи от самосугестии"....

Всъщност "ИСКАМ ДА БЪДА ДОБЪР" , "искам (моето) ДОБРО (да е) за всички хора, като вярвам че това е "единственото добро" - е основното мото, но това е само за хората които НЕ СА ДОБРИ, но и за които "желанията" са най-важното нещо. А точно това издава ЕГОИСТА и СЕБИЧНИЯ. И отгоре на всичкото те си го самосписват чудесно и съвсем директно...

преди 25 минути, perin2 написа:

Всяка идея може да бъде тълкувана като крайност. След като в средния път няма никакви крайности, той е обратното на път само с крайности (екстремизъм). Това го прави просто друга крайност и така целият възглед логически пропада.

Не пропада.

Пропада толкова, колкото и всяка една друга идея.

Ако се разбира като идея.

 

преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Ако се разбира като идея.

и какво като всяка 'идея" е зависима от разбирането на всеки по неговото си? Без въобще да засягам колко е сложен казуса "що е РАЗБИРАНЕ"...

преди 10 минути, _ramus_ написа:

и какво като всяка 'идея" е зависима от разбирането на всеки по неговото си?

Защо "идея" е в кавички ?

Не казвам това. Вярно е, но нямам предвид това.

Имам предвид разглеждането на Правилния възглед като идея.

Или като възглед. Или като разбиране или нещо друго мислимо или разбираемо.

"Неведоми са пътищата Господни"

преди 54 минути, perin2 написа:

Всяка идея може да бъде тълкувана като крайност. След като в средния път няма никакви крайности, той е обратното на път само с крайности (екстремизъм). Това го прави просто друга крайност и така целият възглед логически пропада.

Крайностите са етернализъм и нихилизъм. Средния път не попада в нито една от двете категории, следователно не е крайност.

Крайност е за тези, които вярват в някаква крайност. Не им изнася, защото противоречи на възгледа, който мислят за "правилен". 

Струва ми се че разбрах какво искаше да кажеш, въпроса е ти опита ли да разбереш какво искам да изразя?

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

Защо "идея" е в кавички

защото в такъв контекст дори понятието ИДЕЯ е човешко производно, със съвсем човешка спомагателна цел... И не само неговото интерпретиране е зависимо от човешката интерпретация, а самото понятие ИДЕЯ е също идея и също зависи от човешката си интерпретация, също е част от човешките начини за отражение, както и всички символни значения, с които си пишем тук.

А вживяването в човешките производни, като извънчовешки, които ние хората си внасяме за употреба, си е също чисто човешки казус, в търсене на решения, спасения... а не "волята божия".

Също така изразявам че ние хората насищаме мрежовият виртуал с човешките си производни, после някои си играят че "това било обективна действителност", докато дори буквичките на екрана са просто електрически сигнали, кодирани от друг човек, а не божия воля..

Именно така е и света на човешките ни отражения, с които всички боравим - и спрямо другите хора и спрямо обективната действителност (като отново дори това понятие е идея и е човешко символно нарицателно на... )

И по същия начин някои тук предпочитат да играят играта на "моето/колективното производно" ( като дядо Коледа, бог, спасението, добротата, духовността) е всъщност обективно съществуващо, защото вярвам че е така, защото точно това ми трябва и имам полза да е така. И не е проблемът че го правим ние хората, а че доста от нас изгубваМЕ къде е границата в играта и спираМЕ да я различаваМЕ, като започваМЕ да сънуваМЕ измислиците си за "обективна действителност".

И всичко това само защото предпочитаме да си преживяваме производните си като "действителни" и имаме чисто психофизиологическата и невронна възможност да го реализираме.

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Средния път не попада в нито една от двете категории, следователно не е крайност.

това е логически неиздържано и тарикатски, защото отново взе двузначните критерии като 'аргумент'. Но следователно - не е и "по средата на тия две категории", а просто 'различно'.

А някъде по-горе се жонголираше с тетралектически похвати - въобще каквото ти изнася така си го тарикатстваш, като важното е да си препотвърдиш вярването си.

 

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Крайностите са етернализъм и нихилизъм.

Ми не са - само сред относително поле на условно описание. Извън него - са просто нечии обозначения за нечии представи, за нещо си.

преди 49 минути, _ramus_ написа:

Също така изразявам че ние хората насищаме мрежовият виртуал с човешките си производни, после някои си играят че "това било обективна действителност"

Така е, значи правилно съм разбрал.

Все пак в раздел философия и религии, обективната действителност е също идея за обективната действителност. И предмет на дискусии и полемика.

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

И предмет на дискусии и полемика.

така е, съгласен съм.

Но проблемът е че "дискусиите и полемиките" се водят от пристрастни и вярващи участници. И идеята на тия "дискусии" ( в кавички защото и това е човешко нарицателно за...)  за тях е със съвсем различна стойност, значение и роля. И не могат вече да различат границите между понятийното и преживяваното.

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Но проблемът е че "дискусиите и полемиките" се водят от пристрастни и вярващи участници. 

И какво от това? Това, че виждаш проблем е твой проблем. Непрекъснато ще си неудовлетворен, защото такива хора винаги ще има и ще се мъчиш до края на живота си да ги оборваш без съществен резултат. 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

И не могат вече да различат границите между понятийното и преживяваното.

Нормално е да работим с понятия, защото не виждаме пряко променящата се действителност - мозъкът работи предимно със статични картини.

Отчетлива граница между понятийното и преживяно няма, защото те са взаимно свързани. 

на 19.11.2022 г. в 12:36, perin2 написа:

Има ли някакъв определен или приблизителен брой на крайностите?

Има точно две крайности: Ти и целия свят около теб. Средно няма!!! 'Всичко извън тези крайности е Бог, но то е ако приемеш, че извън този свят в който си съществува. Там няма среден свят, а неизвестност, която заместваме с някаква вяра. 

Да, ти избираш дали да вярваш в Бог или на някой си човек от този свят. В случая будистите са повярвали в това което е казал Буда, но вижда се, че всеки е разбрал различно въпросният и затова по им е лесно да считат, че средното помежду им е истината. НО, това е за будистите, а не за другите, които вярват било то в Бог или познанията до които е стигнало човечеството. 

И в тоя смисъл, то аз разбирам скептиците, които разчитат само и единствено на наличните знания за този свят, но не и будистите, които само спорят върху какво е имал в предвид Буда като е казал някаква си мъдрост.  

До колкото схващам, то будистите се стремят към някакво съвършенство в което ще настъпи тяхната нирвана, но това не е ли нищо друго човек да е щастлив?! И вместо да правят своето щастие, то анализират какво е страдание, ненавист и т.н. и така протича живота им и едва ли не разчитат, че в другия си живот в този свят ще са по-мъдри, а кое показва, че има преродени??? 

По спомен: Едни след смъртта на един (своят) "учител" събрали куп деца и в стил "прощъпулник" избрали в кой се е преродил, защото е избрал любимата му вещ.    Това си е предразсъдъци и ред народни небивалици, които изобщо нямат нищо общо с религиозността. 

Поне мен никой не може да ме убеди, че будизмът е религия!!! Да, предава се от поколение на поколение, но не на база ценностна система или културна система за съществуване в някакъв порядък, т.е. де да беше хаос, но уви в много случаи привържениците на будизма са нихилисти или егоисти, а вси които са "средни" (обикновени) ги считат за невежи. 

Аз казах!!!

п.п.2 -> По моя логика: Будизмът няма нищо общо с религията, мистиката, камо ли с езотериката. Това си е философия как да изживееш живота си без изобщо да участваш в него. За будистът не е важно какво мислят другите или пък е имал предвид Буда, а как те ползват въпросните мъдрости, за да достигнат нирваната си. За тях този свят е нищожен, което показва до колко го тачат, зачитат и не навреждат. Явно е, че за тях по-важно е да не правят нищо в него и да проповядват паразитизма или симбиозата, което определено не е човешко. Друг е въпроса какво е ... но определено не е божествено и/или истина. 

п.п.3. За тях (тукашните будисти...  ) явно е важно да те убедят, че ти си в илюзия като тях, но тяхната илюзия е истинската. Ба ...  

преди 1 час, dioib написа:

Има точно две крайности: Ти и целия свят около теб. Средно няма!!! 'Всичко извън тези крайности е Бог, но то е ако приемеш, че извън този свят в който си съществува. Там няма среден свят, а неизвестност, която заместваме с някаква вяра. 

Точно тези крайности - ти и това извън теб, - са илюзията на отделността на личността. Когато се осъзнае взаимозависимостта, че всичко е едно цяло, а частите дори и различни по степен на развитие, функции и въобще прояви, са същностно еднакви, това е крачка към разчупват на личностните ограничения.

А вярата не замества неизвестното. То е безпределно излизащо извън всякаква представа. Вярата насочва само към най-близкото и достижимо към момента. Беэ нея човек просто ще търси на сляпо, а така му се предоставят идеи. После човекът е свободен да ги приеме сляпо, с някаква проверка или да ги отхвърли. Никой не го ограничава. Както приемането, така и отхвърлянето могат да са без покритие, автоматично и от предубеденост. Така че съмняващите се не са в друга позиция в това отношение 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Точно тези крайности - ти и това извън теб, - са илюзията на отделността на личността. Когато се осъзнае взаимозависимостта, че всичко е едно цяло, а частите дори и различни по степен на развитие, функции и въобще прояви, са същностно еднакви, това е крачка към разчупват на личностните ограничения.

още един заблуден будист

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

Крайностите са етернализъм и нихилизъм. Средния път не попада в нито една от двете категории, следователно не е крайност.

Не, не са само тези. Сега си избираш удобни понятия, но по-рано каза, че крайностите нямат определен брой, както нямат определен брой фантазиите на човеците. Ако крайностите наистина са неограничени, то от неограничен брой гледни точки, средният път просто е крайност.

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

Крайност е за тези, които вярват в някаква крайност. Не им изнася, защото противоречи на възгледа, който мислят за "правилен". 

Не, съвсем обективно и логично е - всеки човешки възглед е крайност от определена гледна точка. Не е необходимо да намесвам собствените си религиозни възгледи, за да достигна до такова заключение, но след като ти го направи, то можеш да разгледаш средния си път като друга крайност например на моя път.

на 19.11.2022 г. в 21:50, Реджеп Иведик написа:

Не пропада.

Пропада толкова, колкото и всяка една друга идея.

Ако се разбира като идея.

Като какво да го разбирам, ако не като идея?

преди 7 часа, dioib написа:

Има точно две крайности:

Е, има и разни други крайности.

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

това е крачка към разчупват на личностните ограничения.

Извинявай, можеш ли да посочиш някакъв ярък пример на разчупване на личностно ограничение? Много пъти чувам подобни изрази и от много време се колебая какво точно означават.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Отчетлива граница между понятийното и преживяно няма, защото те са взаимно свързани. 

това е фейк, освен че е проблемно и откъм смислова свързаност. Типично... но е и типично че дори няма да забележиш.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

такива хора винаги ще има и

ще се мъчиш до края на живота си

да ги оборваш без съществен резултат. 

-ти си един от тях

-въобще не се мъча, нито страдам

- и "резултата" въобще не е свързан с въпросните, нито е зависим с нещо от тях...

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Това, че виждаш проблем е твой проблем.

Не., не ми е проблем. Проблем - това е съвсем друга бира ( крафт) и е само за ценители и разбирачи, защото ПРОБЛЕМИ са налице само при хората и отраженията им. Оттам - и сред всяко тяхно производно се репликира. Примерите сте точно няколкото такива "репликанти" на личните си проблеми. Дали проекциите ще са сред религия, вярвания или идеологии - проблемите на репликанта се отпечатват сред всичките му производни, без никакво значение какви са те.

 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

- мозъкът работи предимно със статични картини.

Поредният фейк.

Въобще коментарите ти всички гъмжат от фейкове, като сред жълтата и клюкарска чалгария. Все едно е да надникнеш сред "хидънтруф.ком"

преди 10 минути, perin2 написа:

Извинявай, можеш ли да посочиш някакъв ярък пример на разчупване на личностно ограничение? Много пъти чувам подобни изрази и от много време се колебая какво точно означават.

Ами примерно Христос. Нали нв мислиш, че е преследвал някакви лични интереси, че е бил подвластен на някакъв вид зависимости като алчност, стремеж към слава или каквото и да е друго. Има и други аспекти. 

преди 24 минути, perin2 написа:

Не, съвсем обективно и логично е - всеки човешки възглед е крайност от определена гледна точка.

Не всяко отрицание или противоположност е крайност. Отделно, това "от определена гледна точка" е твърде подвеждащо. Има и неразумни гледни точки и защо трябва да се съобразява човек с тях. 

Средният път сам по себе си няма как да е крайност. Практиката по следването му би могла да се превърне в крайност при твърде надценена оценка и съответните на нея мисли и действия.  Всяка крайност в мислите и поведението е свързана с неправилно разбиране и преценка. Логиката: "това е маса, а това е не-маса, т.е. дветв са крайности", може да е валидна при някаква адекватна за нея дефиниция за "крайност", но това са си спекулации. 

Само ще спомена, че истинското няма ограничение във възможността за развитие, разбиране и прилагане, т.е. без граница няма и крайност. 

 

на 19.11.2022 г. в 21:50, Реджеп Иведик написа:

Не пропада.

Пропада толкова, колкото и всяка една друга идея.

Ако се разбира като идея.

не вдигай летвата толкова, че пича е мъченик. 😄