преди 36 минути, Just a Stranger написа:

Спрямо какво се огъва?

Вече отговорих.

преди 36 минути, Just a Stranger написа:

Неправилен въпрос. Нали няма аз? Има наблюдаващ, свидетел на случващото се, "който" и сега е извън самсара, но съзнанието погрешно се идентифицира с личността и събитията тук.

Ако приложим тетралемата (чатускоти) към "аза" спрямо двете истини, относителната и абсолютната (крайната) се получава:

1. Азът е реален (условно верен, т.е. той съществува в зависимата реалност заедно с всичко останало, което извличаме от опита)
2. Азът не е реален (в крайна сметка верен, т.е. няма същност)
3. Азът е едновременно реален и нереален (конвенционално реален, но в крайна сметка нереален)
4. Азът не е нито реален, нито нереален (нито в крайна сметка реален, нито напълно несъществуващ)

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Угасването на привързаността и неприязънта, дали към материални обекти или към идеи, може да се реализира тук и сега, а не като се самоубиеш или умреш. В това е разликата. Нивото на осъзнаване, определя качеството на възприятие и осъзнаване в последващия момент. 

Всъщност в нирвана се навлиза след смъртта и според будизма. Но визираш привързаността и необходимостта те да се преустановят. Ок, но не е ли по-важно докъде е човек в този процес и не е ли това показател за успех. А привързаностите са толкова много, голяма част извън полезрението на непрактикуващия. Вместо това виждам разсъждения за нирвана, до която смея да твърдя, че човек не може да достигне и да има адекватна представа. Това е твърде далечна цел дори и за най-напредналите хора.

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

Всъщност в нирвана се навлиза след смъртта и според будизма.

След смъртта се случва паранирвана (пълно угасване) за човек, който е постигнал нирвана тук и сега. Но никаква личност не достига нирвана, процесът на угасване на привързаността и неприязънта, процесът на осъзнаване на пустотата и осъзнаване илюзорността на аза обозначават нирвана. Това на теория, при мен нирвана не е реализирана, все още се привързвам и изпитвам неприязън, макар и много рядко.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

страданието, което е винаги емоционално (обратно на глупостите изписани по-горе)

ма толкова да си невеж... Но пък корав, играещ го на мнение, че и нахакано потвърдително... Нали плямпаш фантазно за някакво "развитие" - поне да беше попрочел нещичко по-сериозно, да се информираш как са нещата на фронта на познанието...

Та., както вече посочих и преди - това е поредният пример за естественото разминаване между фантазията и хипнозата за някакво развитие и неговата същина извън фантазната ти кутийка. Но пък иначе - вътре в същата си дори "духовен"...

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Това на теория,

чия е тази теория... Според кого това е "теорията"... Ако ще пишеш "будистката теория" - по-добре недей че измишльотините и повярванките вече и без това са извън всякаква нормалност спрямо разумните хора.

А иначе с "практиката" какво прайм, че ти вече "бая рядко" си страдащ и си само щастлив, доволен, спокоен, уверен... И то - само с теория. Само на теория даже се правиш че "знаеш" и относно медитацията и вътрешните практики, но никоя теория не е практика, а и самата ти теория е с проблеми именно заради същото. затова ПОЗНАНИЕТО е обобщението между знанията и приложението им, иначе всеки папагал може да помни и възпроизвежда. Но пък - не и да фантазира при възпроизвеждането.

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

След смъртта се случва паранирвана (пълно угасване) за човек, който е постигнал нирвана тук и сега.

това буда ли ти го прошепна - че с тоя изказ е в сегашно, и изглежда - в "завършено" време. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не казвам, че друг свят няма, но не твърдя и че има, защото задаването на такива въпроси е нерелевантно ( в случая - нямат практикческо значение) на Дхамма. Тоест, не ме интересуват тук и сега.

Не е като да нямат. Усещанията ти и сега не са от този свят. За мислите да не говорим. Човек живее в три свята. Няма как да разглеждаш мислите като продукт на мозъка и да имаш адекватна представа за мисловния процес, който е основен за развитието. След смъртта фокусът на съзнанието ти ще е в следващия свят и там ще е доста повече от живота на земята. А там всичко се определя от мисълта. Така че дали ще си обкръжен от демони (други хора с порочни наклонности) или в някоя сфера където физически ограничения като земните няма, и където властва красивото и разумното, си зависи от свободата на мисълта. Затова е и важността за освобождаване от земните привързаности. Тялото умира, но те си остават и не позволяват на човек да премине през нисшите сфери. Ако си мислиш, че те ще се прекратят след смъртта после доста ще страдаш.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Угасването на привързаността и неприязънта, дали към материални обекти или към идеи, може да се реализира тук и сега, а не като се самоубиеш или умреш. В това е разликата. Нивото на осъзнаване, определя качеството на възприятие и осъзнаване в последващия момент. 

Така е, единственият проблем е (ако се стремя към въпросното качество на осъзнаване), че аз ще умра така или иначе и в 99, 99999 % от случаите хората са далеч  в момента на смъртта от непривързаност.

Може да се върнем на въпроса, от който започнахме разговора поначало, без да завиваме към други светове: има ли последващ момент на съзнанието след момента на смъртта, след като грубото тяло вече не може да го поддържа? Ти каза, че няма следващ момент и че краят на физическото тяло е край и на съзнанието, и че няма такова нещо като индивидуален умствен поток. Даже извади цитати от Будадаса. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не казвам, че друг свят няма, но не твърдя и че има, защото задаването на такива въпроси е нерелевантно ( в случая - нямат практикческо значение) на Дхамма. Тоест, не ме интересуват тук и сега.

Ами вероятно по същата причина и Будадаса е правил неговите изказвания, както и Буда е показан в някои сутри. В сутрите се забелязва характерна ситуация при тези случаи - обикновено при Буда идва някой или глупа от хора и му задава въпрос. После той отговаря според необходимата насока в полза на питащия, за да го освободи от конкретна пречка. В други сутри, като "Великите четиридесет", Буда сам се обръща към монасите и ги наставлява. 

Относно израза "Тук и сега", хората го използват като клише, без дори да са се замисляли, че не знаят значението му. И затова постоянно му се придава нещо противоположно на смисъла му и с напълно различна цел - така мисля. 

преди 32 минути, Just a Stranger написа:

Не е като да нямат.

И според думите на Буда от сутрата, която наскоро цитирах, дали приемаш или не кармата, този и другия свят и т.н. еднозначно има значение. Защото отхвърлянето на тези неща са погрешен възглед, а да се медитира с подобен погрешен възглед води до... и аз не знам как да се изразя) Най малкото, медитацията е "привикване" и значи привикване, бетониране на погрешен възглед.

преди 22 минути, witness написа:

Ами вероятно по същата причина и Будадаса е правил неговите изказвания, както и Буда е показан в някои сутри. В сутрите се забелязва характерна ситуация при тези случаи - обикновено при Буда идва някой или глупа от хора и му задава въпрос. После той отговаря според необходимата насока в полза на питащия, за да го освободи от конкретна пречка. В други сутри, като "Великите четиридесет", Буда сам се обръща към монасите и ги наставлява. 

Не се знае, означава не се знае. Просто е, но не се разбира правилно. Привързаностите пречат на правилния възглед за незнанието. Егото също.

"Аз знам, че нищо не знам" (за ОНЯ свят)

За ТОЯ свят някои неща знам, други не знам. Не става въпрос за такова незнание

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

Не се знае, означава не се знае. Просто е, но не се разбира правилно. Привързаностите пречат на правилния възглед за незнанието. Егото също.

"Аз знам, че нищо не знам" (за ОНЯ свят)

За ТОЯ свят някои неща знам, други не знам. Не става въпрос за такова незнание

„И кое, монаси, е грешен възглед? „Няма нищо дадено, нищо предложено, нищо пожертвано; няма плод или резултат от добри и лоши действия; няма този свят, няма друг свят; няма майка, няма баща; няма същества, които се прераждат спонтанно; в света няма добродетелни отшелници и брамини, провъзгласяващи този свят и другия свят, след като са ги постигнали чрез собствено пряко познание. Това е погрешен възглед.

Не се знаело. Ти не знаеш и така ти харесва. 

преди 2 минути, witness написа:

след като са ги постигнали чрез собствено пряко познание. 

Хубаво цитираш, но ти постигнала ли си го чрез собствено пряко познание, за да имаш основание да твърдиш дали е вярно или не. Или само на вяра ще си караме?

Критерият за отхвърляне

4. „Правилно е за вас, Калама, да се съмнявате, да сте несигурни; във вас е възникнала неувереност относно това, което е съмнително. Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“. Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са лоши; тези неща заслужават порицание; тези неща се критикуват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до вреда и зло“, откажете се от тях.“

https://compassionbg.wordpress.com/будизъм/калама-сутта/

преди 2 минути, witness написа:

„И кое, монаси, е грешен възглед? „Няма нищо дадено, нищо предложено, нищо пожертвано; няма плод или резултат от добри и лоши действия; няма този свят, няма друг свят; няма майка, няма баща; няма същества, които се прераждат спонтанно; в света няма добродетелни отшелници и брамини, провъзгласяващи този свят и другия свят, след като са ги постигнали чрез собствено пряко познание. Това е погрешен възглед.

Всеки възглед е погрешен, включително и правилния възглед. Всъщност това е Правилния възглед.

За ОНЯ свят.

За ТОЯ свят може да се караме дали земята е кръгла и кой ще победи във войната. Но това са бездуховни полемики.

Удобно ти е да живееш с на баба ти хвърчилото, както се казва. 

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Хубаво цитираш, но ти постигнала ли си го чрез собствено пряко познание, за да имаш основание да твърдиш дали е вярно или не. Или само на вяра ще си караме?

Ако някой се мисли за будист, според мен е по-добре да се довери на думите на Буда и на много други "мъдри", пък и не е правилно да ги отхвърля, отколкото на собствените си пристрастия. Но както искаш, карай така, отшелнико с единствен по рода си възглед. Примитивен материализъм, накичен с претенции за нирвана. Поне да беше само първото, ама с двете прекалено уродливо става. 

преди 13 минути, Реджеп Иведик написа:

Всеки възглед е погрешен, включително и правилния възглед. Всъщност това е Правилния възглед.

За ОНЯ свят. 

Другият Оригинал.

 

 

преди 19 минути, Реджеп Иведик написа:

Всеки възглед е погрешен, включително и правилния възглед. Всъщност това е Правилния възглед.

Като крайна истина си прав. Нагарджуна така завършва кариката, че накрая трябва да изоставим всички възгледи. Но на относително ниво има правилен, погрешен възглед и морал.

преди 8 минути, witness написа:

Ако някой се мисли за будист, според мен е по-добре да се довери на думите на Буда и на много други "мъдри"

Доверявам се само на тези думи, които съм приложил на практика и съм установил, че практиката работи в посока прекратяване на неудовлетвореността (дукха). Има много сутри, които си противоречат и става ясно, че не са от един източник. Затова не приемам нито една сутра или текст, както някои приемат "Словото Божие".

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Вече отговорих

Всъщност не отговори. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Огъва се от масата на обектите. Да то е зависимо. Будистките концепции подлежат на ъпдейт, ако са в противоречие с откритията на науката. Това не е моя мисъл, а на Далай Лама, който казва, че ако науката докаже, че няма как да има прераждане, той ще се откаже от тази вяра. 

Това е причина за евентуалното огъване според една доста стара теория. Но огъването трябва да е спрямо нещо друго.

преди 4 часа, witness написа:

Акаша е просто санскритската дума за пространство

И това. То е и елемент. Пространството не се разглежда като празно, като липса на материя, а като солиден обект. Затова е и сканда в джайнизма примерно, където означава съвкупност от частици.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

относително ниво

ТОЯ свят

 

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

А какво е? 

По този въпрос може да се изпише твърде много, но сега е най-добре да се огранича само с едно изречение:

Цитат

Колосяни 1:17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Няма как да е истина, при положение, че е логическа грешка. 

Имайки предвид старите ни затруднения, не мога да бъда съвсем сигурен какво имаш предвид под истина и грешка. Тавтологията по-скоро е неправилно изказване, зад което може да има опит за изказзване на съвсем истинен смисъл. Честно казано, не мисля, че цялостното ми твърдение ми е тавтология. Ти цитира само половината от него.

Това, което наричаш логическа грешка всъщност е самата идея за този логически невъзможен среден път, която идея сама по себе си е крайна.

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

Не се избягват. Обхващат се в тяхната съквкупна цялост и взаимодействие. 

Това според мен не може да бъде направено от никой човек.

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

А според мен е точно и среден път, и щастие. 

Ако твоят среден път е будисткият, то не си прав. При по-различни тълкувания е възможно.

Относно щастието, сам казваш, че то зависи от интерпретацията, сиреч не е обективно. Когато престъпник изпитва щастие от престъплението си, това не е Христово щастие. В това отношение мога най-много да си позволя да кажа, че Христос е само щастието от воденето на праведен живот.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Доверявам се само на тези думи, които съм приложил на практика

това не е доверие, а съмнение. Така ще правиш хиляди грешки отхвърляйки чуждия опит, когато не съвпада с нагласите ти. Но ти си решаваш. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Няма как да разглеждаш мислите като продукт на мозъка и да имаш адекватна представа за мисловния процес, който е основен за развитието.

Това кърти, просто! Ех, сънища, сънища...

преди 3 часа, witness написа:

Удобно ти е да живееш с на баба ти хвърчилото, както се казва. 

а такаааа Ма той е корав фантазьор - цял един живот е стремил да стигне до тази му фантазия. Залогът е огромен, а вие тук сте състезавате кой как ще му реже от житейският фантазен еликсир. И с баба му хвърчилото пак ще си го пие, нищо че е опияняваща напитка.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Така ще правиш хиляди грешки отхвърляйки чуждия опит,

така ли - а ти ще си безгрешен, защото фантазираш как си "приел чуждият опит". Че той голям опит бре. И ти като го "приемеш" - голям опитник ли ставаш, или опита е като да прочетеш за свещеното правене на кисело мляко или копането с мотика. Ама дори и тия само с "приемане на чужд опит" не можеш да ги реализираш после сам и ще си стоиш само "фантазно-опитен".

преди 7 часа, witness написа:

И накъде се огъва, в някакво друго пространство, в което пространството се намира? Това е логически нонсенс

не е логическо нонсенс, а си е съвсем невежа представата за "пространството" - за да възникне въобще въпрос "накъде се огъва".

То и неговата представа е такава, той си кара по чалгите "за пространството' дето ги чете по нета.

Двама невежи се опитват да ползват за аргументи точно невежеството си.

преди 3 часа, perin2 написа:

Това, което наричаш логическа грешка всъщност е самата идея за този логически невъзможен среден път, която идея сама по себе си е крайна.

Крайните възгледи са етернализъм и нихилизъм. Теб конкретно те касае етернализма. 

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Этернализм

„Общо взето, Каччаяна, объркването и заблудата по отношение на света възникват от възгледa за крайностите, за крайните противоположности: съществуване и не-съществуване. Но когато човек вижда възникването на света такова, каквото е и разграничава правилно, то „не-съществуването“ на света няма да му дойде на ум. Когато човек вижда прекратяването на света такова, каквото е и разграничава правилно, то „съществуването“ на света няма да му дойде на ум.

Общо взето, Каччаяна, този свят е в плен на привързаностите, прилепчивостите и пристрастията. Но този който не се въвлича и не се придържа към тези привързаности, тези застопорявания на съзнанието, тези пристрастия, мании и натрапчиви идеи и е сложил точка на въпроса за „аз-а“ – у такъв няма несигурност или съмнение, че само страдание, когато възниква, възниква и само страдание, когато умира, умира. До тази степен, Каччаяна, съществува правилния възглед.

Всичко съществува е една крайност. Нищо не съществува е друга крайност. Избягвайки тези две крайности, Татхàгата (Буда) учи на Дхамма на средния път".

Каччаянаготта Сутта (Беседа за Правилния Възглед)

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Крайните възгледи са етернализъм и нихилизъм. Теб конкретно те касае етернализма. 

Смятах, че става дума за път отвъд всякакви крайности, а сега се оказва, че е само отвъд някои крайности.

преди 8 часа, perin2 написа:

Смятах, че става дума за път отвъд всякакви крайности, а сега се оказва, че е само отвъд някои крайности.

В тази сутта са дадени основните, от тях произтичат всички други крайности. От невежеството произтича неудовлетвореността (дукха). 

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Крайните възгледи са етернализъм и нихилизъм.

Основните крайности според повечето космогонии са Космос, т.е. редът, развитието, разумността, от тук произтичат и доброто, светлината, красотата и др. И Хаос, разложението, деградацията, неразумността, злото и т.н. Вечността не може да бъде избегната, тъй като това означава да се ограничи времето примерно. Всичко съществува във вечността. Да, формите, явленията се пораждат и умират под действието точно на реда и хаоса. Едното ги изгражда в организиран порядък, а другото ги разрушава. Но това е само до проявения свят. Когато казваме, че кещо се ражда и умира, то е нещо конкретно, някакво явление, което обаче винаги е част от нещо по-голямо, временно звено от друг процес. Това разделяне е условно. Цялото е повече от съставните му части. То има определено съществуване и извън тях. Да, може би звучи абсурдно. В същото време то не може да се прояви без въпросните части. Дори и вселената се проявява и изчезва и това са манвантарите. Едно и също е (принципно, не в детайлите и подробностите) навсякъде. 

преди 19 минути, Just a Stranger написа:

Основните крайности според повечето космогонии са Космос, т.е. редът, развитието, разумността, от тук произтичат и доброто, светлината, красотата и др. И Хаос, разложението, деградацията, неразумността, злото и т.н.

преди 19 минути, Just a Stranger написа:

Това разделяне е условно.

Всички "КРАЙНОСТИ" са измислени от самия човек и способстват за неговата първична ориентация и ситуиране сред света. Всички първични (начални) начини за ориентация и моделиране се основават на "дуални двойки" от понятия, на база на които всяко от тях се сравнява по неговата противоположност.

Средният път - също е измислен от хората, както и "космогониите", концепциите и всички други описателности на Живота, самите нас - хората, и света сред който живеем, по начина по който го отразяваме - отделно и колективно договорено.

Нито едно описание не е нито ЖИВОТА, не е Вселената, нито ЧОВЕКА. Нито едно. Няма как никоя "карта" да е територията и не е.

Объркването идва от вживяването и нуждата на Описателите от заблуда, чрез която да се достави лична полза от нужни усещания за комфорт, спокойствие и сигурност. И като чудесна възможност да се избегнат негативни преживявания (вкл и специфичния микс от тях, наречен "страдание") . Заради това "някои шарени версии за "карти" се преживяват директно в "територии" от нуждаещите се за тази потребност и този начин на решение на екзистенциални конфликти.

преди 8 минути, Just a Stranger написа:

Да, може би звучи абсурдно.

За съжаление е така, но поне донякъде го осъзнаваш.

Да вярваш, че нещата са реални и вечни е все едно да вярваш, че не зависят от причини и условия. Това е етернализъм, крайност и невежество.

Да вярваш, че нещата са напълно нереални и случайни е все едно да вярваш, че не зависят от причини и условия. Това е нихилизъм, крайност и невежество.

Взаимозависимото съществуване и празнотата от трайна същност е Средният Път. Само на него е възможно угасяването на неудовлетвореността, призвързаността и неприязънта. 

'Nibbana paranam sunnam'

'Nibbanam paramam sukham',

'Nibbana is the supreme emptiness'

'Nibbana is the supreme happiness'.

преди 13 минути, _ramus_ написа:

Нито едно описание не е нито ЖИВОТА, не е Вселената, нито ЧОВЕКА. Нито едно. Няма как никоя "карта" да е територията и не е.

Чели сме Жан Бодрияр?

преди 22 минути, Śūnyatā написа:

Взаимозависимото съществуване и празнотата от трайна същност е Средният Път. Само на него е възможно угасяването на неудовлетвореността, призвързаността и неприязънта. 

Ето това е целта на цялата тема и основният играч в нея - формалните "диалози" чрез които да се намери отново формален повод да си преповтори и препотвърди личните си устои и личната си фантазия, играеща ролята на "крепост".

Никой от пригласниците му не усеща колко е използван в името на личната му цел. А може би и защото те самите се нуждаят от същото спрямо собствените си версии на повярвано. И е въпрос на елементарна сделка "аз на мен, ти на теб"

В това се превръщат всички теми сред форума. Никой не се интересува от компетентност по даден въпрос, да научи нещо, да осмисли друго, да разгледа внимателно и непредубедено даден нов аспект, ново откритие, нов хоризонт, възможни грешки... дори и генерални... Сливането на преживяването с Преживяващият го е лакмус на съвсем незрял субект във възможността му да се самоосъзнае, да самонаблюдава и интроспектира. 

Цялата работа е да се преповтори и презатвърди, вместо да се преосмисли, преразгледа, усъмни в досегашното... Не, невъзможно, нежелателно и неприемливо е да се усъмниш че грешиш и че зад всичко е непрекъснатият порив за бягство от негативността и стремеж към стабилност и сигурност, в опит за психично самосъхранение. И е ясно кое е "най-важното"... 

 

преди 22 минути, Śūnyatā написа:

Чели сме Жан Бодрияр?

Вие ли - кои ВИЕ и какво значение има "КАКВО СТЕ ЧЕЛИ"? след като каквото и да е има смисъл и значение само като лично утвърждение.

Какво значение има какво четеш и въобще идиотщината да се основаваш на цитати и заемки а да не можеш да се замислиш че няма значение какво четеш, защото нуждата от онова, което интерпретираш е по-важно от написаното с буквички.

Идиотщината да повтаряш толкова години едно и също идва от твоята лична нужда да го презатвърдиш, защото си парен толкова много пъти с фалшиви за теб опити, през други религии. Но нито религиите са проблема, нито пропадналите опити... И сега фантазията те е стегнала за гушката, защото вече това трябва да е "последният влак" на тази гара. А гарата е проблема и тоя, дето не може да се раздели с бляновете си защото не му стиска за други сериозни неща. Не му стиска и относно будизма, защото форумните лаладжийства не са с нищичко будизъм.

Между другото форумните лаладжийства не са и християнство, нито езотерика, но друго си е да се скриеш зад "големите работи" и да ти служат за щит, даже и меч... А са картонени битки , за малчугани.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Да вярваш, че нещата са реални и вечни е все едно да вярваш, че не зависят от причини и условия. Това е етернализъм, крайност и невежество.

Ами аз написах, че "нещата" се пораждат и умират. За непроявеното си замълчах, за да не навлизам в абстракции, а и не считам, че знам достатъчно за да го обсъждам. То обаче за мен е необходимост, без която проявения вям форми свят (където са "нещата") не може да бъде обяснен. Будизмът не акцентира на това, вероятно с право, защото практически има по-важни етапи преди този. Умишлено арупа световете само се споменават в будизма, но те са толкова далеч от нашето съзнание, че друго освен споменаване е излишно.