преди 1 час, Śūnyatā написа:

Някои го наричат стъпване в златната земя на Буда. Осъзнаването, че всички феномени нямат присъща природа, елиминира цялото разнообразие от мисли на привързаност и неприязън, които ни приковават в океана на цикличното съществуване. 

Да предположим, че въпросните мисли са това, което приковава човека. И после какво следва? Къде е това "извън океана на..." Нали всичко съществува взаимозависимо, т.е. от (взаимо)зависимостта, не може да се избяга. 

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

Да предположим, че въпросните мисли са това, което приковава човека. И после какво следва? Къде е това "извън океана на..." Нали всичко съществува взаимозависимо, т.е. от (взаимо)зависимостта, не може да се избяга. 

От взаимозависимостта не може да се избяга, но може да се избяга от представата, че всичко което се случва има трайна реалност, което води до множество афекти, които ни приковават към самсара и причиняват ненужен стрес. 

Осъзнаването на факта, че явленията нямат присъща реалност, т. е. че са пусти от трайна същност, отхлабва хватката на съзнанието и за него става възможно да живее в хармония и мир с обкръжаващата го действителност. 

Ние сме мимолетни и краткотрайни същества. Ако се имаме за нещо повече води до невъзможност да се обуздае егото и масата страдание което причинява на себе си и околните. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Осъзнаването на факта, че явленията нямат присъща реалност, т. е. че са пусти от трайна същност, отхлабва хватката на съзнанието и за него става възможно да живее в хармония и мир с обкръжаващата го действителност. 

Ние сме мимолетни и краткотрайни същества. Ако се имаме за нещо повече води до невъзможност да се обуздае егото и масата страдание което причинява на себе си и околните. 

Т.е. цялото "упражнение" е за да си доизживееш единия живит в спокойствие и липса на тревоги? 

Аз мога като контратеза да кажа, че истинско спокойствие може да има само при исъзнаване на нерушимостта на духа, независимо през колко тежки моменти ще премине на земята. Страданията са проблем докато човек не поеме контрол над живота си ит духовна гледна точка и не постигне опрделено ниво на осъзнатост. 

Ако се имаш за нещо повече от това да си "мимолетно, крайно същество" можеш да живееш разумно, с мисъл за бъдещето в дългосрочен план, а не да търсиш компромисно спокойствие в оставащите си дни. От другите, така или иначе няма как да се вижда човек, за който в същността си всичко (не само хората) е едно. Ако някой е по-осъзнат, то е защото е преминал по-дълъг път, но тогава и отговорността е съразмерна на възможностите му. 

Твойто така или иначе е материализъм. Да, приел си и някои будистки идеи, които не пречат на материализма ти, но нищо повече. 

гледам сега Буда (тук в темата) е преминал на някакви си взаимозависимости в реалността, преди беше на положението че всичко е илюзия (дори самия Буда бил илюзия), значи има някакъв напредък

Цитат

Ние сме мимолетни и краткотрайни същества.

мимолетни същества с телепатия и живеещи в концлагера на извънземните, май нещо на други същества (че сме) почва да ми прилича, на всичко друго но не и краткотрайни

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Аз мога като контратеза да кажа, че истинско спокойствие може да има само при исъзнаване на нерушимостта на духа, независимо през колко тежки моменти ще премине на земята. 

Дали това е истинско спокойствие? Непрекъснато трябва да го мислиш тоя "дух" къде, как и защо ще се прероди. 

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Т.е. цялото "упражнение" е за да си доизживееш единия живит в спокойствие и липса на тревоги? 

Аз мога като контратеза да кажа, че истинско спокойствие може да има само при исъзнаване на нерушимостта на духа, независимо през колко тежки моменти ще премине на земята. Страданията са проблем докато човек не поеме контрол над живота си ит духовна гледна точка и не постигне опрделено ниво на осъзнатост. 

Ако се имаш за нещо повече от това да си "мимолетно, крайно същество" можеш да живееш разумно, с мисъл за бъдещето в дългосрочен план, а не да търсиш компромисно спокойствие в оставащите си дни. От другите, така или иначе няма как да се вижда човек, за който в същността си всичко (не само хората) е едно. Ако някой е по-осъзнат, то е защото е преминал по-дълъг път, но тогава и отговорността е съразмерна на възможностите му. 

Твойто така или иначе е материализъм. Да, приел си и някои будистки идеи, които не пречат на материализма ти, но нищо повече. 

Метериализъм е да признаеш трайна същност в материята, като единствена реалност. Будистката практика обаче води до осъзнаване отсъствието на трайна същност и в материята и във всички духовни, както ги наричаш, феномени.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

нерушимостта на духа

Нямаш никакви доказателства, че каквато и да част от човешката психика е нерушима. Прочел си нещо, някъде си... 

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Дали това е истинско спокойствие? Непрекъснато трябва да го мислиш тоя "дух" къде, как и защо ще се прероди

Е и? Човек ако мислите му са свързани с нисши желания, няма да може да преодолее съответните сфери. Това е естествен процес. Но в двйствителност зависимостта е именно от мислите съотсетстващи на желанието. При контрол над мисълта няма зависимост, а ти се опитваш да представиш именно умението за контрол като проблем. 

преди 46 минути, Śūnyatā написа:

Метериализъм е да признаеш трайна същност в материята, като единствена реалност. Будистката практика обаче води до осъзнаване отсъствието на трайна същност и в материята и във всички духовни, както ги наричаш, феномени.

Материализмът не признава никаква същност в материята. Именно същността е духът, който материализмът не признава. Признава се видимото, измеримото, формата и не като постоянни. В атомистичнитд теории се говори за ултимативна материална частица, но това е по-скоро допускане, прддположение. Други се измъкват с неясни отъждествявания на материята с енергията без реално да дефинират енергията. Твоето си е точно материализъм във втория вариант. Горе долу се придържаш към дистиженията на науката, доколкото ги познаваш и не признаваш нищо от будизма, излизащо извън тези рамки - превъплъщения, други светове/сфери и доста др. 

на 25.11.2022 г. в 15:59, Śūnyatā написа:

Нещата не съществуват крайно, а взаимозависимо. Ако съществуваше крайна реалност, нямаше да има възможност за трансформация. 

Единственная абсолютная истина ― это отсутствие абсолютной истины. В общем-то, к этому и сводится смысл понятия пустоты. 

https://m.vk.com/@public.buddha-buddizm-bez-reinkarnacii-betchelor-protiv-turmana

Да, не съществуват крайно, понякога ме обърква езикът на тези лами и геше, тук става въпрос за крайния и конвенционалния анализ. Крайния анализ на нещо търси собствена същност, независимо съществуване. Изобщо нямах предвид че идеите съществуват сами по себе си в някаква крайна реалност, не. Обаче цитатаот Търман в дебата (попадала съм на този дебат преди време) си го извадил прекалено изрязан, трябвало е да включиш поне едно изречение преди и след и става по-ясно, той намеква точно за този похват на краен анализ. Който, между другото, не се занимава с доказване на съществуване или несъществуване, това май се прави с конвенционален анализ. 

Ето така бих го изрязала аз:

"Любое утверждение может быть подвергнуто пересмотру, поскольку пустота определяется посредством систематического отбрасывания того, чем самость не является. Единственная абсолютная истина ― это отсутствие абсолютной истины. В общем-то, к этому и сводится смысл понятия пустоты. Это переводит саму пустоту в разряд относительной истины, или относительного явления." 

Последното изречение е пустота от пустотата, или че пустотата е също зависима, пуста от себе си и не съществува крайно. И ако абсолютната истина е че няма абсолютна истина, тогава всички твърдения или умопостроения за нея са невалидни и нищо не може да се каже. 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Осъзнаването на факта, че явленията нямат присъща реалност, т. е. че са пусти от трайна същност, отхлабва хватката на съзнанието и за него става възможно да живее в хармония и мир с обкръжаващата го действителност. 

Не знам защо все повтарят, включително и ти, "трайна същност", това във връзка с някакъв лош превод на английски ли е или какво. Първо, пустотата  е пустота от собствена същност, от страна на явлението, не от същност въобще. Второ, същността нали затова е същност, защото е трайна и не може да се промени. Дхарма (в значение на явление) означава нещо носещо собствена същност, собствени характеристики. Ако водата изгуби характеристиките на вода, вече няма да е вода или пустотата нещо непостоянно и променящо се ли е и т.н. 

И друг въпрос - защо привързаността към нещо смятано за реално, тоест материално, да е по-голяма от привързаността към нещо, което знаеш, че е илюзия? В крайна сметка ние сме привързани към образи и идеи и към нищо друго, и дори да го знаем, "очарованието" не намалява. Човек знае, че филмът не е нещо материално само по себе си и все пак може да го гледа десет пъти, да си върти случки в паметта, представи за разни неща, от които жлезите в тялото му започват да отделят по определен начин. Колко си очарован (буквално очарован е омагьосан) и от какво, разбираш чак като се разочароваш. А в какво се състои омагьосването и раз-омагьосването е друг въпрос, свързан най-вече с нещото наречено отъждествяване. Във вниманието "навън" и липсата на внимание за самия акт на осъзнаване. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Нямаш никакви доказателства, че каквато и да част от човешката психика е нерушима. Прочел си нещо, някъде си.

Ти също. Но моето твърдение е логично. И всъщност не друг а Нагарджуна го подкрепя (неведнъж съм се позовавал на това, но очаквано от това няма резултат. Поредицата от възникване, проявено съществуване и смърт е без начало и край. И това е неизменем принцип (този на цикличното съществуване). Нагарджуна казва (по смисъл, букв. си го намери в ммк), че няма първа и последна вселена, а вечна поредица от пораждане, същестяъване и разрушение, за да последва ново възникване и т.н. И това е валидно не само за цялото, а и за всяка негова част. Ти отказваш да направиш разлика между принцип и феномен и съответно да видиш, че изменяемостта на феномена няма как да се приложи и за принципа. А всички сутри толкова ясно казват, че непостоянството се отнася до явленията. Отричайки наличието на същност, то остава само променящата се форма, но тук отново изопачаваш будизма, който отрича не същността, а нейната отделност и независимост от същността на всичко съществуващо. 

преди 28 минути, witness написа:

Единственная абсолютная истина ― это отсутствие абсолютной истины.

Това твърдение е логически противоречиво само на себе си и спекулация. Но така е като се правят опити за абсолютизиране. Истина = действителност. Тя си е такава, каквато е, като за човек е важно единствено доколко я познава и разбира (а това никога няма да е напълно). Абсолютната истина няма как да я няма или да е невярна, защото това противоречи на определението на понятието. Може да е човешката представа за нея. 

Това че същността на човека е идентична със същността на всичко съществуващо, т.е. не е нещо отделно, принципно различно и независимо, го казва и Шанкара с думите, че Атман е идентичен с Брахман. Това е трудно за разбиране и дори за представяне. Като че ли за повечето остава само да бъде повярвано, а за разбирането да се изчака. 

преди 16 часа, witness написа:

И друг въпрос - защо привързаността към нещо смятано за реално, тоест материално, да е по-голяма от привързаността към нещо, което знаеш, че е илюзия? В крайна сметка ние сме привързани към образи и идеи и към нищо друго, и дори да го знаем, "очарованието" не намалява. 

При мен намалява. Разочарован съм от много неща, които преди съм преследвал сляпо. Когато вече не се вкопчваш и реагираш на всичко първосигнално се появява едно ново очарование - от свободата която идва на мястото на старите привички и навици - едно ново и свежо начало. Това можеш да го забележиш също ако медитираш върху дишането си, след всяко издишване се появява ново начало. 

Какъв е смисълът да се опитваш да задържиш нещо, което е илюзорно и бързо преминава? Това е невъзможно, но ние през повечето време това правим. Не живеем в момента, а в една непрестанна битка, в която няма победители. 

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

също ако медитираш върху дишането си, след всяко издишване се появява ново начало.

Лелеее - "практиката, Санчо..."!

Ако някой обясни за какво е цялата работа? Много четене, философстване, беседване? Към какво се стремите? Разискват се някакви елементарни казуси обаче казани по сложен и помпозен начин, някаква специфична терминология значението на която нее е ясно. Били пусти от трайна същност?!

на 27.11.2022 г. в 18:04, Just a Stranger написа:

Това твърдение е логически противоречиво само на себе си и спекулация. Но така е като се правят опити за абсолютизиране. Истина = действителност. Тя си е такава, каквато е, като за човек е важно единствено доколко я познава и разбира (а това никога няма да е напълно). Абсолютната истина няма как да я няма или да е невярна, защото това противоречи на определението на понятието. Може да е човешката представа за нея. 

Аз поставям думите на Търман в контекста на крайния анализ, за който споменах. Не като опит за абсолютизиране, но и така да е, това е още един начин да се каже, че природата на реалността е отвъд дискурса. Не може да бъде обхваната от разума и предадена с думи и понятия, което е известно не само на будистите. Обаче това не е агностицизъм в смисъл, че действителността за нас е като бягащ хоризонт, а само очертава границите на разума - той стига докъдето може, а разликата между философията и религиите е, че последните (поне повечето) не отказват на човека възможността да познае реалността. 

Има може би още един нюанс в думите на Търман, този път във връзка с дебата и е насочен към опонента му. Може би доста тънък намек, че Бачелор си позволява твърдения, изискващи притежаване на всезнание, макар да се обявява за агностик. 

на 28.11.2022 г. в 10:19, Śūnyatā написа:

Когато вече не се вкопчваш и реагираш на всичко първосигнално се появява едно ново очарование - от свободата която идва на мястото на старите привички и навици - едно ново и свежо начало. Това можеш да го забележиш също ако медитираш върху дишането си, след всяко издишване се появява ново начало. 

Не използвах очарование в положителен смисъл. Ти говориш за някаква приятна емоция, в което няма нищо лошо, проблемът е, че явно емоционалното се бори с разума. Разумът би казал, че си на едно дихание по-близо до окончателното унищожение, а не до ново и свежо начало. И че над това също заслужава да се медитира. Може би) 

Всъщност ето още едно доказателство, че в нас живеят различни особи. Едната мисли нещо си, другата си живее собствен живот на въпреки, и в край на краищата надеждата умира последна. Както се казва. 

преди 9 минути, witness написа:

а разликата между философията и религиите е, че последните (поне повечето) не отказват на човека възможността да познае реалността.

Това не е вярно. Няма разлика между философиите и религиите.

Едни и същи категории, едни и същи положения се дискутират.

Едно и също отношение към познаваемостта на света. По скоро едни и същи различни отношения.

преди 7 минути, Реджеп Иведик написа:

Едно и също отношение към познаваемостта на света. По скоро едни и същи различни отношения.

Първо, не може да вкараш всички философии в един кюп и всички религии в друг един кюп. Второ, що се отнася до будизма (или християнството примерно), той не е агностичен, така че отношението не е едно и също. Истината се разкрива посредством праведен живот, очистване и съзерцателни практики, но над обичайното ниво на ума, това е свързано с истинския ум, помещаван в сърцето. Последното ти изречение нищо не ми говори..

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Това не е вярно.

Разбрах те, моя грешка. Не познавам всички философии, за да ги вкарвам в един кюп тъкмо аз и никога не са ми били на фокус. И религиите също.

на 2.12.2022 г. в 15:55, witness написа:

Не използвах очарование в положителен смисъл. Ти говориш за някаква приятна емоция, в което няма нищо лошо, проблемът е, че явно емоционалното се бори с разума. Разумът би казал, че си на едно дихание по-близо до окончателното унищожение, а не до ново и свежо начало. И че над това също заслужава да се медитира. Може би) 

Всъщност ето още едно доказателство, че в нас живеят различни особи. Едната мисли нещо си, другата си живее собствен живот на въпреки, и в край на краищата надеждата умира последна. Както се казва. 

Надежда за какво, ако си осъзнал, че тук и сега животът е празен, празен от съдържание. Във "всичко е ново с всеки дъх" не влагах нито положителна, нито негативна конотация, това е факт, както е факт и че с всяко дихание сме по-близо до смъртта. В това няма никаква драма. Емоционалното е биологично детерминирано, то има сила само ако вярваш в някаква негова реалност. 

на 2.12.2022 г. в 16:12, Реджеп Иведик написа:

Няма разлика между философиите и религиите.

това е неадекватно твърдение, още повече в контекста "никой не знае колко не знае" и "неведоми са божиите деяния"...

Има разлика, разбира се - за тези, който могат да различават.

Няма - за тия, за които не могат да различат. За същите няма разлика и между насочвам, контролирам, управлявам... гледам-виждам, слушам-чувам... чета-прочитам... и огромен брой други примери.

Твърдение без то да се съотнесе до субекта за когото това твърдение е негова "истина' - е неадекватно и говори че той още няма възможността да осъзнае че за всяко твърдение стои неговото пристрастие, ниво на възприятие и отражение и важност и значението за предпочитанието, което вече е направил - относно него самия.

И че онова, което ВИЖДА - не е равно на "онова, което гледа". При недостатъчно багаж отвътре - тази "неравност" се  подменя и изравнява именно от субекта, който не е в състояние да ги различи.

Тази релативност и относителност в мисленето е по възможностите на малцина и е лакмус, който дава съвсем друг облик на субекта спрямо себе си и на същия спрямо "света".

на 2.12.2022 г. в 16:24, witness написа:

Истината се разкрива посредством праведен живот, очистване и съзерцателни практики, но над обичайното ниво на ума, това е свързано с истинския ум, помещаван в сърцето.

според кого - "истината се разкрива"?

Чия истина? В кой смисъл и значение е думичката "ИСТИНА" - философски, битов, личен, религиозен...???

И според кого именно това е "начина"?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Надежда за какво

За каквито цели си си поставил. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

ако си осъзнал, че тук и сега животът е празен, празен от съдържание

Кой трябва да изпълни живота ти със съдържание? Мерило е човекът, т.е. ти. Всеки сам поставя целите си и ги изпълва със смисъл и съдържание. Да, някои ще се окажат загуба на време, сили и надежди, но и това е урок. Урок от който се научава истинската стойност на нещата (т.е. стойност вече независеща от личните прищевки и нагласи). 

 

на 30.11.2022 г. в 18:00, shishmanovp861 написа:

Ако някой обясни за какво е цялата работа?

Движи се по най-малкото съпротивление и това е средния път. Всяка крива успоредна на тази която е написал Буда е права и единствена води до Нирвана. Не е необходимо ти да се мъчиш и страдаш (да си активен), защото някой друг ще го премахне това което ти пречи.

В общи линии това е будизма, но първото е да осъзнаеш, че страдаш. Не осъзнаеш ли въпросното, то не може да достигнеш Нирвана, което е целта на всеки будист. 

От психологическа гледна точка, то кара субектът да търси страданието, което си е мания да изпитва болка. Не довежда до развитие на личността на субекта, а до илюзията, че извън страданието няма нищо друго, а това всеки справил се сам с някаква трудност знае, че има. = Удовлетворението от това, че няма да има вече трудности не само за него, а и за други. 

Нирваната е утопия, за разлика от Щастието. Всеки сам избира дали да прави щастието си или да чака някаква си нирвана незнайно кога. 

Не ми е известно защо не полагат старание, а само говорят за страдание ... -> За тях явно е важно да им се обърне внимание. = Типично бебешко поведение (бебешко его) ... и смятат, че всички които имат друго его са невежи ...  

По отношение на духовността: Считам, че учението на Буда не довежда до духовното развитие на човек, а напротив, до неговата деградация. 

В учение, където не са дефинирани понятията добро и зло, то не може да се говори за изповядване на вярвания. 

Аз казах! 

преди 58 минути, dioib написа:

По отношение на духовността: Считам, че учението на Буда не довежда до духовното развитие на човек, а напротив, до неговата деградация. 

По-тъпо заключение не съм срещала, особено като се има предвид, че казващият го си няма понятие от същността на учението на Буда!

 

преди 58 минути, dioib написа:

Нирваната е утопия, за разлика от Щастието. Всеки сам избира дали да прави щастието си или да чака някаква си нирвана незнайно кога. 

Ако поне малко беше запознат с това което се казва в учението, щеше да знаеш, че там се казва, че щастието е непостоянно.

преди 14 минути, _Aumi_ написа:

По-тъпо заключение не съм срещала, особено като се има предвид, че казващият го си няма понятие от същността на учението на Буда!

 

То може да е тъпо, глупаво и т.е., но не означава, че е лъжа. 

Българите вместо въпросните истини си имаме еквивалент на учението на Буда: "Не питай старило, а патило!" = Докато не изстрадаш нещо, то няма как да го научиш. 

Същността на учението на Буда е да демотивира активността в човек. Не дава решение, а те подтиква към зависимост. 

За теб ако считаш, че живота ти трябва да е в зависимост, то за мен по-сгодно е да съм независим. ОК, тъпо е, но на мен лично ми върши по-добра работа отколкото илюзията, че всяка истина зависи от страданието. Именно по този начин съм си улеснил живота и в останалото време се занимавам с духовното си развитие, което е коренно различно от това към което е проповядвал Буда. 

 Остро или тъпо заключение няма!!! Има заключение което те прави щастлив в момента.  

Заключвай се ...  Чакай си прераждането!!!  Успех!!!

преди 2 минути, dioib написа:

Същността на учението на Буда е да демотивира активността в човек. Не дава решение, а те подтиква към зависимост. 

Напротив, учението на Буда, те учи да не бъдеш зависим от нищо, да бъдеш непривързан.

Но ти няма как да го разбереш на този етап. Трябва да се преродиш още няколко пъти, за да осъзнаеш истините до които е стигнал в прозренията си.

преди 7 минути, _Aumi_ написа:

Напротив, учението на Буда, те учи да не бъдеш зависим от нищо, да бъдеш непривързан.

Но ти няма как да го разбереш на този етап. Трябва да се преродиш още няколко пъти, за да осъзнаеш истините до които е стигнал в прозренията си.

Напротив на твоето напротив!  Учи те да си зависим от учението на Буда.  

Независимостта не се базира на някакво учение и прочие, а на това, че имаш свободна воля да правиш Любов или не. 

Правейки Любов, то изобщо не ти спохождат мисли за страданието....  Разбираш, че водещото е Любов!!! Ей тая крайност е доброто и истината!!!  Другото са лъжи!!!   

Прави Любов, а не страдания. Чрез Любов се лекува всичко!!!  

п.п. Седнал някакъв си Буда да ме учи какво е страдание .... Ба ....  

на 3.12.2022 г. в 18:15, Just a Stranger написа:

За каквито цели си си поставил. 

Кой трябва да изпълни живота ти със съдържание? Мерило е човекът, т.е. ти. Всеки сам поставя целите си и ги изпълва със смисъл и съдържание. Да, някои ще се окажат загуба на време, сили и надежди, но и това е урок. Урок от който се научава истинската стойност на нещата (т.е. стойност вече независеща от личните прищевки и нагласи). 

Ти каква цел си си поставил? 

Какво придава значение и смисъл на всичко, обитаващо фалшивия свят, в който живеем? 

За себе си осъзнах, че си струва да живееш дори да е само за да съществуваш в тишина.