на 20.11.2022 г. в 16:26, Just a Stranger написа:

Точно тези крайности - ти и това извън теб, - са илюзията на отделността на личността.

Точно за теб е илюзия, а не на всички!!! ОК, ти си зависим от другите, но другите не са в зависимост от теб.  Опитваш се да убедиш другия или другите, че по някакъв начин зависят от теб, а това е лъжа. ОК, издирваш такива с които да си взаимно-зависим, но това е твоя потребност, а не на други. 

В действителност се предлагаш, (да не кажа като каква ...) няма лошо в това, но спрямо друг морал това е пошло и непристойно.

Редактирано 21 ноември 20223 г. от badr (преглед на промените)

преди 2 часа, dioib написа:

Точно за теб е илюзия, а не на всички!!! ОК, ти си зависим от другите, но другите не са в зависимост от теб.  Опитваш се да убедиш другия или другите, че по някакъв начин зависят от теб, а това е лъжа

Ти лъжеш в случая. Кога съм опитвал да убедя някого, че зависи конкретно от мен? Всеки зависи от другите, около него - това е. Другото са обичайните ти изкривени разсъждения. 

преди 2 часа, dioib написа:

В действителност се предлагаш, (да не кажа като каква ...) няма лошо в това, но спрямо друг морал това е пошло и непристойно

Това е тотална простащина и напълно злонамерено. Отделно, че не е провокирано с нищо

 

 

преди 11 часа, perin2 написа:

Не, не са само тези. Сега си избираш удобни понятия, но по-рано каза, че крайностите нямат определен брой, както нямат определен брой фантазиите на човеците. Ако крайностите наистина са неограничени, то от неограничен брой гледни точки, средният път просто е крайност.

Некоректно е да сравняваш всички гледни точки като крайност, защото това очевидно не е така. 

преди 11 часа, perin2 написа:

 

Не, съвсем обективно и логично е - всеки човешки възглед е крайност от определена гледна точка. 

Съгласен съм, че ако човек е фиксиран върху някаква крайност, то всички възгледи противоречащи на неговата представа за "истина" да му изглеждат като крайност. Но това е заблуда, невежество. 

Буда в първата си проповед дава конкретен пример за среден път между две противоречащи си крайности. Крайността на вкопчването в чувствени удоволствия, алчност за пари и власт и крайността на аскетизма, която пречи на тялото да функционира правилно. Средата между тях е Средния Път. Така и с другите крайности, произлизащи от етернализма и нихилизма. Ако мислиш, че средата между тях е крайност - не мога да ти помогна. 

на 20.11.2022 г. в 16:26, Just a Stranger написа:

частите дори и различни по степен на развитие, функции и въобще прояви, са същностно еднакви, това е крачка към разчупват на личностните ограничения.

цялото изречение е отново фейк. Но най-се откроява фейка "частите... дори различни... са същностно еднакви". При положение че "част" и "цяло" са относително внесени, и контекстуално зависими, за пореден път от човешки производни се преживяват и фантазират като "обективно и действително обособени", дори и с някаква абсолютна стойност и значение. 

Така са фантазно-зависимите - вече са изгубили границата между фантазията и действителността и на нейно място идва фантазната им реалност.

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

Отделно, че не е провокирано с нищо

но теб те провокираха... И не за първи път... пък и си толкова лесен, толкова праволинеен, плосък...

При това точно сливенския фатмак, дето разбира от алкохол и алкохолици, но "няма ракия".

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

Ами примерно Христос. Нали нв мислиш, че е преследвал някакви лични интереси, че е бил подвластен на някакъв вид зависимости като алчност, стремеж към слава или каквото и да е друго. Има и други аспекти. 

Извинявай, но ще е необходим по-добър пример. Христос може да бъде само такъв, какъвто е - не може да се променя, съответно да разчупва личностни ограничения е смехотворно.

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

Не всяко отрицание или противоположност е крайност.

Точно крайност е.

преди 18 часа, Just a Stranger написа:

Отделно, това "от определена гледна точка" е твърде подвеждащо. Има и неразумни гледни точки и защо трябва да се съобразява човек с тях. 

Дали са разумни или не е второстепенен проблем и освен това разумното също е предмет на гледна точка.

Аз намесих понятието за гледни точки, след като от създателя на темата научих за гледището, че няма ограничения в броя на крайностите, че те зависят от фантазиите на хората. При това положение всяко човешко твърдение и идея е някаква крайност, включително средният път, който не просто е крайност, ами е особен вид радикална крайност. 

От една страна имаме двойки прости крайности - например споменатите етернализъм/нихилизъм. В този случай едното е крайност само на другото. Радикалните крайности са крайности спрямо всичко, което не е в съгласие с тях. Такава е например моята религия - аз твърдя, че Христос е единственият път към спасение, което е крайност. Всеки, който казва, че няма спасение е в другата крайност. Всеки, който казва, че има спасение, но Христос не е път към него отново е в другата крайност. Всеки, който смята, че има спасение, но освен Христос има и други пътища към спасение отново е в другата крайност и т.н. По същия начин друг човек например твърди, че средният път е най-правилният път - отново крайно изказване - и съответно всеки, който не е съгласен с това твърдение се разполага в другата крайност. Проблемът е там, че средният път има претенцията да избягва всички крайности, което е логически парадокс. Средният път е логически невъзможен. Той е аналогичен например на евентуален опит на някой човек да премахне всяко насилие сред хората като за тази цел този човек започне да прилага собствено насилие върху всеки друг насилник.

Нека все пак разгледаме понятието за "среден път" конкретно по отношение на двойката крайности добро/зло. Той по дефиниция трябва да представлява пътят без добро и зло, а за да бъде наистина намерен такъв среден път е необходимо да имаме предварително зададени точно определени понятия какво е добро и какво е зло. Къде будизмът определя тези понятия? Ако той не е определил общовалидни такива, то остава само понятието за добро и зло според хората - всичките 8 милиарда на планетата. Следователно будистът трябва някак да успее да живее едновременно по средата на 8 милиарда различни понятия за добро и зло. Как би могъл да го направи? Спомням си някакви опити да се посочи нещо като обективен морал на базата на (ако не се лъжа) алчност, ненавист и заблуди. Тези трите, ако не ме лъже паметта, трябвало напълно да се изкоренят. Това, простете, изобщо не е среден път, ами си е доста краен път.

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Но това е заблуда, невежество. 

ами да - тя е някъде там, тя е просто част от представната ти концепция, която сред фантазията ти е някак си с академична стойност и е за "другите" и ги типизира. Докато ти си просто наблюдател и "съвсем над нещата".

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Некоректно е да сравняваш всички гледни точки като крайност, защото това очевидно не е така. 

За моите очи е очевидно точно обратното. Можеш да видиш през един пост нагоре, ако си пропуснал.

преди 4 минути, perin2 написа:

Христос може да бъде само такъв, какъвто е - не може да се променя, съответно да разчупва личностни ограничения е смехотворно.

Великият религиозен логик списа невероятно смешно изречение - при положение че Исус не се е казвал Христос, докато той визира неговия си религиозен образ, сред религиозната си фантазия, която е лично-нагласена реплика на колективна религиозна конвенция.

Освен това ИСУС никой не знае "какъв е бил", и вече над 2 хил не е "какъвто е"... Има дори проблеми дали въобще е съществувал извън религиозния си договорен мит.

Да вярваш в нещо, да го фантазираш, да го осмисляш... няма нищо общо с обекта на вярване, а само с личните особености на нагласено заблудно отражение.

преди 44 минути, perin2 написа:

За моите очи е очевидно точно обратното. Можеш да видиш през един пост нагоре, ако си пропуснал.

Дал си пример с добро и зло като крайности. Понеже не може да се даде еднозначно определение какво е добро и какво е зло, ще разгледаме как крайностите се поддържат една друга в християнската митология. 

Понеже бог е добър, той твори зло, например, създал е змията. Отгоре на всичко е приготвил пъкъл за тези, които не признават неговата представа за добро. Излиза, че тези които се мислят за най-добри, творят най-голямото зло. Разбира се, това са измислици, но и в тях се вижда до какво водят крайностите. 

Ще да друг пример, силна любов и силна омраза. Знаем, че омразата се поражда от тези, които имат изкривено разбиране за това що е любов. Колкото по-силна е любовта, толкова по-силна е омразата след раздялата. Затова в будизма се практикува състрадание към тези, които са изпаднали в крайности.

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Дал си пример с добро и зло като крайности. Понеже не може да се даде еднозначно определение какво е добро и какво е зло, ще разгледаме как крайностите се поддържат една друга в християнската митология.

Да, това затвърждава проблема, че ако няма еднозначно добро и зло, не може да има и среден път между тях.

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Понеже бог е добър, той твори зло, например, създал е змията. Отгоре на всичко е приготвил пъкъл за тези, които не признават неговата представа за добро. Излиза, че тези които се мислят за най-добри, творят най-голямото зло. Разбира се, това са измислици, но и в тях се вижда до какво водят крайностите. 

Злото е преднамерено създадено и му е позволено да съществува, за да затвърждава и подсилва доброто. Това е логически неизбежно и морално необходимо. Ако човек няма свободата да избере злото, той няма как да бъде нито добър, нито човек, а щеше да е просто машина или животно.

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Знаем, че омразата се поражда от тези, които имат изкривено разбиране за това що е любов. Колкото по-силна е любовта, толкова по-силна е омразата след раздялата. Затова в будизма се практикува състрадание към тези, които са изпаднали в крайности.

Съгласен съм напълно с първото изречение. Как обаче оправдаваш кое е изкривено и кое е право разбиране за любов?

Не разбирам съвсем второто изречение. Първо, любов може да има и без изобщо да има събиране, което после да доведе до раздяла. Второ, ако любовта не е изкривена, а е наистина максималната възможна за човека, то омраза няма да настъпи никога. Струва ми се, че по-скоро наричаш страстта любов, което направо е погрешно.

Състраданието не е ли обратната крайност на безразличието?

 

Прощавай, но постът ти е много повече опит за развенчаване на християнството, отколкото защита на будизма. Все пак, това е твоята тема, тя е за будизъм и се надявах да опиташ да се изправиш директно срещу скептицизма и критиката към съвместимостта на всичките ти твърдения, вместо да изместваш фокуса към други възгледи.

преди 1 час, perin2 написа:

Да, това затвърждава проблема, че ако няма еднозначно добро и зло, не може да има и среден път между тях.

Проблемът има разрешение, когато не си вкопчен в която и да е от двете представи. 

преди 1 час, perin2 написа:

Злото е преднамерено създадено и му е позволено да съществува, за да затвърждава и подсилва доброто. Това е логически неизбежно и морално необходимо. Ако човек няма свободата да избере злото, той няма как да бъде нито добър, нито човек, а щеше да е просто машина или животно.

Тогава, логически неизбежно е да признаеш злото за добро. 

преди 1 час, perin2 написа:

Струва ми се, че по-скоро наричаш страстта любов, което направо е погрешно.

Ако любовта ти (каквато и да е любов) е застрашена, би ли се опитал да унищожиш това, което си мислиш, че я застрашава?

преди 1 час, perin2 написа:

Състраданието не е ли обратната крайност на безразличието?

Не, защото състраданието отразява също взаимозависимото съвъзникване, което е средата между вечен живот и пълно несъществуване тук и сега. 

Най-общо смисълът на будизма е да усещаш какво се случва в момента, да си в него, защото това е единственият начин да бъдеш с чист ум, да си щастлив и адекватно и навреме да помагаш на другите. Също и единствената реалност (относителна), която ни е дадена. 

Ако се луташ в царството на идеите, изпитваш чувство на екстаз, но изпускш момента тук и сега. Няма как да се случат и двете едновременно, да се друсаш с идеи, за да изпиташ екстаз и да си с чист ум. Пиша от личен опит. 

преди 1 час, perin2 написа:

Прощавай, но постът ти е много повече опит за развенчаване на християнството, отколкото защита на будизма. Все пак, това е твоята тема, тя е за будизъм и се надявах да опиташ да се изправиш директно срещу скептицизма и критиката към съвместимостта на всичките ти твърдения, вместо да изместваш фокуса към други възгледи.

Просто дадох пример, който се предполага, че ще разбереш. Не го възприемай като атака. 

Приятна вечер. 

преди 1 час, perin2 написа:

Да, това затвърждава проблема, че ако няма еднозначно добро и зло, не може да има и среден път между тях

Защо опитваш да коментираш нещо с което очевидно не си запознат. Средният път по отношение на добро-зло няма. Отделно, че това не са крайности. На практика никой не е абсолютно добър или абсолютно лош, и така всички са между двете крайности. Не това е идеята на средния път обаче. Действията, мислите и стремежите трябва да са правилни, което означава разумни и с положителни последствия (най-общо). Но каквито и да са стремежите те може да не бъдат прилагани практически , а само да се теоритизира. Другата крайност е да се неглижира теорията. Крайност е да се пренебрегва земното, защото то е необходимо, въпреки че е второстепенно спрямо духовното. Крайност е да виждаш само вреда примерно в понасяните от някого страдания, както и само полза в състоянието му на удовлетвореност. Примери могат да се дадат много, но те нямат много общо с тези лигически постановки които предлагаш, защото те изразяват някаква твоя представа, а не средния път. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Знаем, че омразата се поражда от тези, които имат изкривено разбиране за това що е любов.

ми не знам кои сте ВИЕ дето го знаеТЕ, но това са народни митологии и понятието ОМРАЗА твърде рядко се свързва с понятието ЛЮБОВ, а по-скоро с маниакални фази и фиксации на "обичане" и привличане.

Колкото до ЛЮБОВ - няма такова "разбиране", защото това е обобщение на специфичен набор от преживявания и чувства, които генерират и динамика в определени емоции.

Пак на чалгички караш, но... така е по съответствие.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Проблемът има разрешение, когато не си вкопчен в която и да е от двете представи. 

В общочовешки план различните хора имат вкопчвания в повече или по-малко различни представи за добро и зло и това води до различен среден път спрямо всяко различно по вид вкопчване. Как се практикуват 8 милиарда средни пътища едновременно?

В индивидуален план например аз смятам кражбата за зло, а доброволното дарение на нуждаещ се за обратното добро. Какъв е средният път между тях? Лъжата смятам за зло, а истината за добро. Какъв е средният път между тях?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Тогава, логически неизбежно е да признаеш злото за добро. 

Не е, дефиницията за зло е това, което не е добро - не можеш да признаеш тъмнината за светлина. Злото е само неизбежно необходимо.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Ако любовта ти (каквато и да е любов) е застрашена, би ли се опитал да унищожиш това, което си мислиш, че я застрашава?

На толкова общо зададен въпрос не бих могъл да отговоря. Ще трябва да внесеш повече конкретика относно любовта, заплахата и унищожението и тогава евентуално да кажа как бих постъпил.

В този контекст се сещам за един все още висящ въпрос: Как оправдаваш кое е изкривено и кое е право разбиране за любов?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не, защото състраданието отразява също взаимозависимото съвъзникване, което е средата между вечен живот и пълно несъществуване тук и сега. 

Това хубаво, но не виждам как отразяването и средата премахват очевидния антагонизъм между състраданието и безразличието. Коя е другата крайност на безразличието? Ако един човек страда, аз мога да изпитам състрадание към него. Ако не изпитам състрадание, значи изпитвам безразличие. Това са просто две крайности.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Най-общо смисълът на будизма е да усещаш какво се случва в момента, да си в него, защото това е единственият начин да бъдеш с чист ум, да си щастлив и адекватно и навреме да помагаш на другите. Също и единствената реалност (относителна), която ни е дадена. 

За първата част мога да се съглася донякъде или поне да не изказвам скептицизъм. Да твърдиш обаче, че нещо ни е дадено, това е косвено утвърждаване на наличието на личностен Бог. Само личност със собствена воля и власт може да дава, а само Бог може да даде цяла една реалност.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Ако се луташ в царството на идеите, изпитваш чувство на екстаз, но изпускш момента тук и сега. Няма как да се случат и двете едновременно, да се друсаш с идеи, за да изпиташ екстаз и да си с чист ум. Пиша от личен опит. 

Може би просветление е по-правилната дума, но то се случва от време на време. В повечето случаи светът на идеите е по-скоро уморителен. Тези идеи с екстаза не са много за предпочитане - това най-вероятно е царството на Лукавия. Ако питаш мен, нирваната много повече ми звучи като екстаз, но моето е само повърхностно наблюдение. От друга страна не виждам причина да разглеждам вашите будистки концепции като нещо различно от лутане. Разбира се, едно лутане понякога ни довежда и до някоя истина.

Чист ум не е ли другата крайност на омърсен с нещо (страдание, алчност, ненавист, заблуди и т.н.) ум?

Относно този твой личен опит, сега ми стана интересно едно нещо. На какво основание приемаш личния опит като източник на достатъчна и приемлива меродавност, след като дори не вярваш в съществуването на собствената си личност?

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Защо опитваш да коментираш нещо с което очевидно не си запознат.

...

Примери могат да се дадат много, но те нямат много общо с тези лигически постановки които предлагаш, защото те изразяват някаква твоя представа, а не средния път. 

Може би наистина не ми е точна представата. Аз коментирам средния път и крайностите, както са ми описани от събеседника - това е пътят отвъд всички крайности, а крайностите нямат определен брой, както човешките фантазии.

Ако в това определение нещо не е наред, моля сподели.

 

преди 10 часа, perin2 написа:

В общочовешки план различните хора имат вкопчвания в повече или по-малко различни представи за добро и зло и това води до различен среден път спрямо всяко различно по вид вкопчване. Как се практикуват 8 милиарда средни пътища едновременно?

В индивидуален план например аз смятам кражбата за зло, а доброволното дарение на нуждаещ се за обратното добро. Какъв е средният път между тях? Лъжата смятам за зло, а истината за добро. Какъв е средният път между тях?

Средния път е налице когато отсъстват крайностите прекомерна привързаност и неприязън. Доброто не е крайност, крайност е вкопчването в доброто. 

преди 10 часа, perin2 написа:

Не е, дефиницията за зло е това, което не е добро - не можеш да признаеш тъмнината за светлина. Злото е само неизбежно необходимо.

Демонстрирах, че една крайност не може да съществува без противоположната и че крайностите са взаимно свързани. 

преди 10 часа, perin2 написа:

На толкова общо зададен въпрос не бих могъл да отговоря. Ще трябва да внесеш повече конкретика относно любовта, заплахата и унищожението и тогава евентуално да кажа как бих постъпил.

В този контекст се сещам за един все още висящ въпрос: Как оправдаваш кое е изкривено и кое е право разбиране за любов?

Можеш да отговориш, но не искаш, защото рискуваш да компрометираш вярата си. 

Когато има вкопчване любовта е изкривена, защото преди това някой се е вкопчил в представата за "аз" и "моята" любов. 

преди 10 часа, perin2 написа:

Това хубаво, но не виждам как отразяването и средата премахват очевидния антагонизъм между състраданието и безразличието. Коя е другата крайност на безразличието? Ако един човек страда, аз мога да изпитам състрадание към него. Ако не изпитам състрадание, значи изпитвам безразличие. Това са просто две крайности.

Оплел си се, никакъв очевиден антагонизъм няма. Безразличието е пълната незаинтересованост към другите. Другата крайност е прекалената обвързаност към това да правим добро на всяка цена. Емоционално уравновесеното състрадание е Средния път. 

преди 10 часа, perin2 написа:

За първата част мога да се съглася донякъде или поне да не изказвам скептицизъм. Да твърдиш обаче, че нещо ни е дадено, това е косвено утвърждаване на наличието на личностен Бог. Само личност със собствена воля и власт може да дава, а само Бог може да даде цяла една реалност.

Дай определение на личностен Бог без да използваш недоказани предпоставки. Дядо ми казваше, че ако има бог  това е Природата - слънцето, реката, цветята, дърветата, небето, земята и т. н. 

преди 10 часа, perin2 написа:

Чист ум не е ли другата крайност на омърсен с нещо (страдание, алчност, ненавист, заблуди и т.н.) ум?

Относно този твой личен опит, сега ми стана интересно едно нещо. На какво основание приемаш личния опит като източник на достатъчна и приемлива меродавност, след като дори не вярваш в съществуването на собствената си личност?

Чист ум не е крайност, а свобода от всички крайности. 

Личността съществува само като име с което обозначаваме натрупания опит в паметта на мозъка. 

преди 11 часа, perin2 написа:

Може би наистина не ми е точна представата. Аз коментирам средния път и крайностите, както са ми описани от събеседника - това е пътят отвъд всички крайности, а крайностите нямат определен брой, както човешките фантазии.

Ако в това определение нещо не е наред, моля сподели.

Фантазиите са неограничени не защото крайностите нямат определен брой. Можеш да си представиш крайностите като корените на дърво от което се хранят фантазиите - листата. 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Емоционално уравновесеното състрадание е Средния път. 

Тц, вкопчването на емоционална основа въобще не е единствения типаж и вариант. Вкопчване е налице по всички "психични канали", вкл и в ментален план.

Вкопчването в идеи - е също вкопчване, при това доста разпространено сред незрелите субекти , но които компенсират емоционалните си детски травми чрез повишен "ментално-представен" театър.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Дай определение на личностен Бог без да използваш недоказани предпоставки.

Играеш си с опонента да го засилваш по реторичната пързалка, при положение че твоите вярвания също ползват недоказани и недоказуеми предпоставки.

преди 1 час, _ramus_ написа:

... твоите вярвания също ползват недоказани и недоказуеми предпоставки.

Без да дадеш пример критиката ти е безсмислена. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Средния път е налице когато отсъстват крайностите прекомерна привързаност и неприязън. Доброто не е крайност, крайност е вкопчването в доброто. 

От това следва, че средният път е вкопчване в отсъствието на крайности, което е просто обратното на вкопчване в присъствието на крайности. Това отново го прави просто друга крайност, съответно логически не е възможен.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Демонстрирах, че една крайност не може да съществува без противоположната и че крайностите са взаимно свързани.

Да, такива са. Средният път не може да съществува без това, което наричаш вкопчване, следавотелно той също става крайност. Не виждам основание да не считам будиста за вкопчен в средния път човек. Опасявам се, че както и да се опиташ да го представиш, за пореден път ще се връщаме до сходно положение.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Можеш да отговориш, но не искаш, защото рискуваш да компрометираш вярата си. 

Не съм се и замислял за компрометиране на вярата си. Не мога да отговоря, защото при определени обстоятелства и бих, а при други не бих. Освен това не съм сигурен в твоите представи за съответните понятия, които вероятно се различават от моите. Затова трябва да посочиш по-конкретни обстоятелства и дефиниции.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Когато има вкопчване любовта е изкривена, защото преди това някой се е вкопчил в представата за "аз" и "моята" любов. 

Това, което наричаш вкопчване може много лесно да бъде обърнато срещу теб. Ти си се вкопчил в представата за оксиморона на личното преодоляване на личността без да си сигурен дали изобщо е възможно. В същото време често представяш личния опит като надеждно доказателство за ключови твои постановки. Ако личността ти е илюзия, то личният ти опит няма как да е надежден и по-скоро следва да си скептичен към него. Ако мислиш, че твоята любов може да престане да бъде твоя се заблуждаваш. Може да не е само твоя, но не може да не е твоя.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Оплел си се, никакъв очевиден антагонизъм няма. Безразличието е пълната незаинтересованост към другите. Другата крайност е прекалената обвързаност към това да правим добро на всяка цена. Емоционално уравновесеното състрадание е Средния път. 

Не, това го нагаждаш доста пожелателно. Пълното състрадание е другата крайност на пълното безразличие. Емоционално уравновесеното състрадание е от страната на състраданието, просто не е в крайност. На теб ти се иска морално положителни концепции да ги изкараш средни (неутрални), което аз го приемам за твоя илюзия.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Дай определение на личностен Бог без да използваш недоказани предпоставки.

Личността, която ни е дала реалност.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Чист ум не е крайност, а свобода от всички крайности. 

Защо да не е другата крайност на замърсения ум? Чистотата е положителна крайност, мръсотията е отрицателна крайност. Между двете не може да има среда.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Личността съществува само като име с което обозначаваме натрупания опит в паметта на мозъка. 

И така да е, това не отговаря на въпроса защо считаш опита в мозъка си за надежден източник на информация и се уповаваш на него?

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Фантазиите са неограничени не защото крайностите нямат определен брой.

Да, аз не съм твърдял точно такава зависимост, а само констатирах връзката.

преди 31 минути, perin2 написа:

Защо да не е другата крайност на замърсения ум? Чистотата е положителна крайност, мръсотията е отрицателна крайност. Между двете не може да има среда

Това изобщо не са крайности, поне не в контекста на средния път. Крайност може да е стремежът към чистота, ако е прекомерен, още повече ако има налагане и върху другите. Крайност е и ако липсва всякаква заинтересованост и контрол в това отношение. В случая "чистота" разбирам физическа, чувствена, умствена и др.

преди 59 минути, perin2 написа:

 

Разговорът доста се фрагментира, защото ти продължаваш да твърдиш, че всичко може да се разглежда като крайност, въпреки примерите, които дадох. 

Будистът се дистанцира от тези разграничавания и гледа на света като на променящ очертанията си облак. За будиста всяко безусловно определено нещо е илюзия. Той знае, че всяко нещо, което умът сграбчи или захвърли, е лишено от субстанция. Така той преодолява клопките на представите и разграничаващото мислене.

из "Учението на Буда" 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Без да дадеш пример критиката ти е безсмислена. 

Критиката ми няма никаква стойност за теб, освен да си начешеш крастата и да я ползваш за да си преповториш повярванките.

При положение че цитираните ти думички не се основават на нищо, а просто оценка на своята версия на интерпретация, която е компрометирана от пристрастия и чисто личностни стремежи. А те - скрити зад "будистка маска".

Защо пристрастия - никое повторение на любимата ти схема на мантри, от толкова години сред калдата, толкова чукане по клавиши, толкова фантазии и стъкмистики, не се основава на доказуеми постановки, а само на голи абстракции, взети наготово и нагодени да си ги ползваш за целите си.

Защо са пристрастия - защото за теб няма никакъв проблем всеки ден да си списваш каквото ти дойде на ум, или да копираш или имитираш това, с което сам пълниш главата си.

защо това не е дори вяра - защото ползата е най-важното нещо за теб. И вчерашното казано или написано... след седмица вече няма никакво значение и си върви ден за ден... И остават само всекидневните сугестии колко си будист и колко го разбираш будизма, но всичко това минало през "виртуалната публика", която все пак има смисъл.

Заради това - вече  над 10 години сред калдата... ти кръжиш около един и същ припев, повтаряш го и го затвърждаваш през каквото докопаш... И през всичките тия години 'продължаваш да го тестваш дали работи, като ползваш който ти се върже тук. Отгоре на всичко - лицемерничиш с измислената за тия цели банална алтруистка кауза - поне един човек да те разберял... Поне един...

Мислиш ли че си толкова труден за разбиране? Не знам сред какви хора живееш и какъв е животът ти извън филма, чрез който се преживяваш сред калдата. С колегата ти от "филма за духовността и езотериката" имате толкова сходни схеми, докато само сценариите които сте си направили са разликите. И то - защото авторите са различни и с тях идват и другите разлики по различните дрешки и огледала.

преди 49 минути, Just a Stranger написа:

Крайност може да е стремежът към чистота, ако е прекомерен, още повече ако има налагане и върху другите. Крайност е и ако липсва всякаква заинтересованост и контрол в това отношение. В случая "чистота" разбирам физическа, чувствена, умствена и др.

буламачът си върви - кое, кога и защо става 'прекомерно' започна да се приближава до тотален субективизъм, скрит зад идеологически "обективности".

Състезанието е само по криенето - кой, как и с какви средства, за да преживява колко е "истинско".

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Разговорът доста се фрагментира, защото ти продължаваш да твърдиш, че всичко може да се разглежда като крайност, въпреки примерите, които дадох. 

Примерите не бяха достатъчно убедителни за мен, но все пак в някои отношения сега разбирам по-добре цялостната концепция.

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Будистът се дистанцира от тези разграничавания и гледа на света като на променящ очертанията си облак. За будиста всяко безусловно определено нещо е илюзия. Той знае, че всяко нещо, което умът сграбчи или захвърли, е лишено от субстанция. Така той преодолява клопките на представите и разграничаващото мислене.

из "Учението на Буда" 

Съжалявам за будиста и се надявам безусловната Божия Любов да е благосклонна към него

преди 21 часа, perin2 написа:

Съжалявам за будиста и се надявам безусловната Божия Любов да е благосклонна към него

Ако визираш Шунята, а не въобще, той не е будист. Тук в момента не пишат будисти, затова пък пишещите пишат на килограм както обикновено. 

преди 21 часа, perin2 написа:

и се надявам безусловната Божия Любов да е благосклонна към него

отново това е логически нонсенс.

БЕЗУСЛОВНОСТ към абстракцията "любов", противоречи логически и смислово с възможност да е 'благосклонна" ( или не) към някого, защото презумпцията от понятието е, че "НЯМА УСЛОВИЯ"!

на 19.11.2022 г. в 13:09, Śūnyatā написа:

на 19.11.2022 г. в 13:03, witness написа:

нихилизмът

Будизмът и Нагарджуна често са обвинявани на запад в онтологичен нихилизъм. Причината е вярата в двузначната логика на Аристотел, при която, ако нещо не е определяно като реално и с трайна същност, то автоматически е нереално и нихилизъм. До това води неразбирането на будистката логика (чатухсоти) на Средния Път. 

Не е въпрос само на логика. Будистките системи са построени цялостно върху определени представи за устройството на света и човека включително, и върху тях седи логиката и всичко останало като философия, практика и т.н., с тях се борави. Ако ти ги отхвърлиш изоснови, оставаш с някаква безцелна безсмислица, каквото и представлява твоят личен будизъм. И не е проблем, че не разбираш средния път, а че си мислиш, че го разбираш - що се отнася до философската част. Защото никой не се стреми към нещо, което си мисли, че вече притежава. Разликата между мен и теб в това отношение е, че аз знам какво не разбирам. Преди няколко страници ме попита дали приемам, че има невежество и мъдрост и аз не отговорих, понеже не знам какво ти влагаш в тези понятия - да се определи дали нещо е невежество (в контекста на будизма специално) е в зависимост от определението за абсолютна истина, защото фундаменталното невежество е вродено незнание за абсолютното, или как нещата съществуват крайно. 

Будистките школи се различават в определението на крайната истина, оттам и невежеството се дефинира различно. На мен ми беше най-интересно разбирането на Прасангика Мадхямака за номиналното съществуване на всичко, според него всичко съществува само в зависимост от/ като име и представа. Т.нар. "зависимо обозначение" - Нагарджуна споменава в ММК зависимото обозначение като самият среден път. И оттам - че разбирането му е единственият начин за избягване на нихилизма. И друг път съм ти казвала, че този проблем не е толкова лесен, колкото изглежда - о, всичко е просто име, и подтекста е, че никакво го няма. Напротив, това според Мадхямака е начинът, по който нещата съществуват.