преди 37 минути, Śūnyatā написа:

Първо трябва да се осъзнае, че светът е машина за производство на дукха (неудовлетвореност и безпокойство

Защо да трябва? Да оставим настрана, че не съм съгласен. Доста изопачено и крайно представяш думите на Буда. Но какво следва след това? Каква е целта тогава? 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Защо да трябва? Да оставим настрана, че не съм съгласен. Доста изопачено и крайно представяш думите на Буда. Но какво следва след това? Каква е целта тогава? 

Не само ти не си съгласен. Затова писах, че без осъзнаване на Първата Благородна Истина всеки разговор по темата е безсмислен. 

Фернандо Песоа има едно добро самонаблюдение върху природата на "аза": "Мога да си въобразявам всичко, защото съм нищо. Ако бях нещо, нямаше да мога да си въобразявам". 

Приятни мечти! 

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Фернандо Песоа има едно добро самонаблюдение върху природата на "аза": "Мога да си въобразявам всичко, защото съм нищо. Ако бях нещо, нямаше да мога да си въобразявам". 

той този Фернандо Песоа явно е бил голям тъпанар щом твърди такова нещо

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Мога да си въобразявам всичко, защото съм нищо. Ако бях нещо, нямаше да мога да си въобразявам

На каква тревица е бил автора, е важно?

Да не би да ти я препоръчал - сутрин, на гладно, заедно с чайчето?

Няколкото форумни тариката да не би да споделяте тази "рецепта", че този повторяем припев - аз съм нищо..., аз съм никой, аз не съществувам, вселенската безбрежна самота...

Вие, тарикатите, дето ги бълбукате тия фишеци, сте отрицанието на горното второ изречение - ако вас ви нямаше, нямаше да ги има и фантазмите ви, нямаше защо да съществува и никое писание, нито щеше да има нужда от "доказателства" или цитати, уверения и фанатичните им многогодишни повторения. Писанията са за папагалите, дето така да се вживяват колко са "нищо"...

 

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Фернандо Песоа има едно добро самонаблюдение върху природата на "аза": "Мога да си въобразявам всичко, защото съм нищо. Ако бях нещо, нямаше да мога да си въобразявам". 

Човек не може да си въобрази всичко. Във въображението участва само познатото, запомненото, и то служи за база на създаваните измислени представи. Авторът вероятно забива в ненужни теоретически спекулации, които обаче са по-скоро вредни (като всяка крайност). Ако под "нещо" се има предвид "неизменно", "необусловено", то такова "нещо" разбира се не може да фантазира (то нищо не може). Просто тази игра на обявяване на необусловеното за истинско, за "нещо", води до извода, че всичко, което някой може да си представи е "нищо", тъй като задължително ще е обусловено. За мен това е сбъркана и побъркана употреба на понятията. И резултатът е омотаване на последователите в безсмислени разсъждения.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

На каква тревица е бил автора, е важно?

Да не би да ти я препоръчал - сутрин, на гладно, заедно с чайчето?

Според мен ти убягва казуса:

Какво би станало ако една собака вдигне единия си крак и стори оная, обичайна за нея работа, върху нищото?

Ще настъпи ли конфликт м/у нищото и собаката? И поне известно е, че в такива случаи по-умният отстъпва, та дали собаката ще избяга?

Виждаш ли какви екзестенциални въпроси изникват, а ти се караш на автора.

 

 

преди 12 часа, Just a Stranger написа:

... безсмислени разсъждения.

поздравления, за което - тъй като според Песоа, разсъжденията са безсмислени, както и, че всичко е нищо.  Не е изненадващ факта, че приживе е бил дълбоко безизвестен,  тъй като е от онази порода поети, които особено трудно могат да бъдат възприети от обичайния ум. Не съм срещал въпросния цитат, но и съм чел само няколко негови произведения, и все пак звучи тъкмо в неговия стил. Та нещотата имат форма и очертания, могат да бъдат посочени, назовани и дефинирани. Докато въображението, както и нищото са безгранични ...... апропо - абсолютно безгранични хахахахахахаххаха

преди 4 часа, insec написа:

разсъжденията са безсмислени

преди 4 часа, insec написа:

Докато въображението

По отношение на познатото.

По отношение на познаваемото са преплетени

По отношение на непознаваемото не знаем как да съпоставим разсъжденията с въображението

Излиза, че дефиниционната област на категориите "разсъждения" и "въображение", се явяват рамките строго на познатото.

Ако включим цялото познаваемо, сиреч познато + непознато, вече са квантово преплетени.

Познаваемото "познато + непознато" е конвенционалната истина.

Докато непознаваемото е едновременно с това и невъобразимо.

преди 11 часа, insec написа:

Докато въображението, както и нищото са безгранични ...... апропо - абсолютно безгранични

Не са безгранични, понеже нищото е концепция от сферата на въображението ....... която тук много се мъчите да материализирате. Това е свръхзадача по-специално на Шунята, понеже той някак си вече не може да разбере, че се е вкопчил в една метафизична идея.

 

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Докато непознаваемото е едновременно с това и невъобразимо.

Невъобразимо не означава непременно непознаваемо. В противния случай, както ти  настояваш, това прави просветлението на Буда невъзможно.

Както и да е, по въпроса за отхвърлянето на прераждането и анихилационизма има за интересуващите се доста познавателни и изчерпателни материали, само че аз съм в леко отчаяние, че повечето не се интересуват в тази тема от друго, освен от собственото си мнение. Все пак давам линк и на места поправен машинен превод на заключителната част от едно обемно есе (за мен беше интересно) „Истината за прераждането и защо е важно за будистката практика“ от Таниссаро Бхиккху https://www.accesstoinsight.org/lib/authors/thanissaro/truth_of_rebirth.html#ironies 

както и още едно мнение, този път от лагера на Ваджраяна в лицето на Б. Алън Уолъс, адресирано към Бачелор и така наречения „светски будизъм“  https://fpmt.org/mandala/archives/mandala-issues-for-2010/october/distorted-visions-of-buddhism-agnostic-and-atheist/ 

Цитат

("Истината за прераждането и защо е важно за будистката практика")

8. Съвременни иронии  

Хората, които се придържат към модерен материалистичен възглед за света и себе си, са склонни да реагират на каноничните описания на това, което е известно в пробуждането, като предлагат три основни причини да им се противопоставят.

Първият е, че тези описания в техните очи надхвърлят това, което едно човешко същество би могло да знае. Понякога този аргумент се подкрепя от твърдението, че описанията на Канона нарушават собствените критерии на Буда, посочени другаде в беседите, за това какво може и какво не може да бъде известно. Най-често цитираният пасаж в този аргумент е следният:

„Какво е всичко? Просто окото и формите, ухото и звуците, носът и ароматите, езикът и вкусовете, тялото и тактилните усещания, интелектът и идеите. Това, монаси, се нарича всичко. Всеки, който би казал: „Отхвърляне на това всичко, ще опиша друго," ако бъде разпитан какво точно може да е основанието за неговото изявление, няма да може да обясни и освен това ще бъде подложен на скръб. Защо? Защото е извън обхвата."

— SN 35.23

Аргументът поддържа, че „отвъд обхвата“ тук означава „извън обхвата на възможното познание“. Следователно съществуването на измерение, лежащо отвъд шестте сетива - като това на съзнание без повърхност, описано в MN 49 - е невъзможно да се знае. Това би обезсилило всяко твърдение, че човек е знаел такива неща - и, косвено, свободата от прераждане, което подобно знание би предполагало.

Въпреки това, има ясно доказателство, че „отвъд обхвата“ тук просто означава „извън обхвата на адекватно описание“, тъй като има други канонични пасажи, които показват, че въпреки че измерението отвъд шестте сетива не може да бъде адекватно описано, то все пак може да бъде познато.

Махакоттита: "С безостатъчното прекратяване и избледняване на шестте сфери на контакт [зрение, слух, обоняние, вкус, докосване и интелект] дали има нещо друго?"

Сарипутта: "Не казвай това, приятелю."

Махакоттита: "С безостатъчното спиране и избледняване на шестте сфери на контакт, нищо друго ли няма?"

Сарипута: "Не казвай това, приятелю."

Махакоттита: "... дали и има, и няма нещо друго?"

Сарипутта: "Не казвай това, приятелю."

Махакоттита: "...дали нито има, нито няма нещо друго?"

Сарипутта: "Не казвай това, приятелю."

Махакоттита: „Като те попитат... ако има нещо, ти казваш: „Не казвай това, приятелю.“ Когато бъдеш попитан... дали няма нищо друго... дали и има нещо, и няма нищо... дали няма нито нещо, нито нищо, ти казваш: „Не казвай това, приятелю.“ Как да се разбира значението на това твърдение?"

Сарипутта: „Казвайки... дали има нещо... дали няма нищо... дали и има и няма нещо... дали нито има, нито няма нещо друго, човек обективира не-обективираното. Колкото далеч стигат шестте сфери на контакт, толкова далеч стига обективирането. Колкото далеч стига обективирането, толкова далеч стигат шестте сфери на контакт. С прекратяването и избледняването без остатък на шестте сфери на контакт, идва прекратяването, успокояването на обективирането."

— AN 4.174

„Монаси, трябва да бъде познато измерението, където окото [зрението] престава и възприемането на формата избледнява. Трябва да бъде познато измерението, където ухото престава и възприемането на звука избледнява... където носът престава и възприятието на аромата избледнява ...където езикът спира и възприятието за вкус избледнява...където тялото спира и възприятието за тактилно усещане избледнява...където интелектът спира и възприятието за идея/феномен избледнява: Това измерение трябва да бъде познато."

— SN 35.117

Така че в беседите на пали няма нищо, което да показва, че Буда би се съгласил с модерното материалистично виждане, че опитът е ограничен до шестте сетива. И е съмнително, че той би се опитал да оправдае твърденията си с термини, които един съвременен материалист би приел. В края на краищата той отбеляза, че Буда-диапазонът на Буда и джхана-диапазонът на човек в джхана са „немислими неща, за които не бива да се предполага, които биха донесли лудост и огорчение на всеки, който предполага за тях“ ( AN 4,77 ). Това означава, че той не би насърчил вида предположения, които един материалист — или някой друг — може да направи за това какво може или не може да знае един ум, обучен да овладее джхана или да постигне върховното ниво на пробуждане.

Втори съвременен аргумент срещу приемането на каноничните разкази за това, което е известно в пробуждането - и по-специално, знанието за прераждането, постигнато в пробуждането - е, че човек все още може да получи всички резултати от практиката, без да се налага да приема възможността за прераждане. В края на краищата, всички фактори, водещи до страдание, са незабавно налични за осъзнаване, така че не трябва да има нужда, когато се опитвате да ги изоставите, да приемате каквито и да е предпоставки за това къде могат или не могат да доведат в бъдеще.

Това възражение обаче пренебрегва ролята на подходящото внимание по пътя. Както отбелязахме по-горе, една от неговите роли е да изследва и изостави предположенията, които са в основата на нечии възгледи за метафизиката на личната идентичност. Освен ако не сте готови да се отдръпнете от собствените си възгледи - като тези относно това какво е човек и защо това прави прераждането невъзможно - и да го подложите на този вид изследване, има нещо, което липсва на вашия път. Ще останете заплетени във въпросите на неподходящото внимание, което ще ви попречи да идентифицирате и изоставите причините за страданието и да постигнете пълните резултати от практиката.

В допълнение, термините за подходящо внимание - четирите благородни истини - не се отнасят просто до събития, възникващи и изчезващи в настоящия момент. Те също така се фокусират върху причинно-следствените връзки между тези събития, връзки, които възникват както в непосредственото настояще, така и във времето. Ако ограничите фокуса си единствено върху връзките в настоящето, като същевременно пренебрегнете тези във времето, не можете напълно да разберете начините, по които жаждата причинява страдание: не само като се придържате към четирите вида храна, но също така пораждате четирите видове хранителни вещества.

Този тесен фокус поставя пречка пред способността ви да развиете правилен възглед - и по-специално способността ви да виждате зависимото съвместно възникване като самоподдържащ се процес. Ако, в съответствие със стандартния материалистичен възглед, разглеждате съзнанието като просто страничен продукт на материалните процеси, тогава няма начин да оцените пълната сила на съзнанието и жаждата да генерирате храната, която може да поддържа процесите на страдание за неопределено време. И ако не оцените напълно тази сила, няма начин да можете ефективно да я сложите край.

Трети аргумент срещу приемането на знанието за прераждането като необходима част от пробуждането е, че много съвременни хора, които твърдят, че са преживели нивата на пробуждане, описани в Канона, не са придобили знание за прераждането или за края на прераждането като част от тези преживявания. Фактът, че хората по времето на Буда са твърдяли, че са придобили този вид знание в хода на своето пробуждане, може следователно да бъде отписан като културен артефакт: те са били подготвени да го видят поради културния си произход и така не е било наистина съществена част от преживяването.

Има обаче два проблема с този аргумент. Първото е, че, както видяхме, прераждането не е било общоприето предположение по времето на Буда. Важна част от преживяването на пробуждането на всеки човек - тогава, както и сега - би било да докаже за себе си дали Буда е бил прав по темата.

Вторият, по-показателен проблем с този трети аргумент е, че той всъщност се самопобеждава. Ако нечий опит от пробуждането не е в съответствие с описанията на Канона за нивата на пробуждане, защо някой би искал да претендира за етикетите на Канона за тези преживявания? Съществена част дори от първото ниво на пробуждане, описано в Канона - влизане в потока - потвърждава правилността на правилния възглед (MN 48), което включва разбирането, че има измерение без смърт, без раждане (Mv.I.23.5) и че има ниво на копнеж, което, ако не бъде изоставено, ще доведе до повторно раждане. Отличителният белег на постигането на арахантство - за разлика от по-ниските нива на пробуждане, признати в Канона - е, че то е сложило край на това копнеж, като по този начин е сложило край на раждането. Ако Canon греши по тези точки,

Това означава, че ако нечие преживяване на пробуждането не съвпада с описанията в Канона, би било добре да проучи мотивацията си да иска да претендира за каноничен етикет за това преживяване. Ако нечий учител е удостоверил този опит с канонично име, знанията и мотивацията на учителя също трябва да бъдат проверени. И ако някой сериозно иска да сложи край на страданието, би било добре да вземе присърце настояването на Канона, че ако пробуждането не е сложило край на ставането и раждането, остава възможността за продължаване на страданието.

Иронията в трите аргумента срещу учението за прераждането е, че хората, които ги изтъкват, приемат, че Буда не е бил в състояние да постави под съмнение възгледите на своето време, но факт е, че самите те не желаят да приемат предизвикателството на Буда да се отдръпнат и да поставят под въпрос своите. Знаем как Буда е реагирал на материализма в своето време и няма причина да предполагаме, че той би реагирал по различен начин на материализма днес.

Някои хора може да възразят, че съвременният материализъм е много по-сложен сега, отколкото по времето на Буда, и затова заслужава по-сериозно изслушване. Но така ли е наистина? Въпросите, които невробиолозите понастоящем поставят към проблемите на съзнанието - "Какво е лична идентичност? Какъв вид нещо е съзнанието? Как може съзнанието да бъде измерено в материални термини?" — това са точно въпросите, които Буда изброява под неуместно внимание. Въпреки че съвременните научни експерименти може да са по-сложни от експериментите на принц Паяси върху престъпници, учените, които ги провеждат, са също толкова погрешни, като смятат, че един феноменологичен процес - съзнанието и умствените събития, преживяни отвътре - могат да бъдат уловени и измерени във физически условия.

Що се отнася до ефикасността на човешките действия, научният метод никога не може да докаже дали учените, които го прилагат, действително упражняват свободна воля при проектирането на своите експерименти. Също така не може да докаже дали техните действия при проектирането и провеждането на експеримент действително оказват влияние върху резултатите от експеримента. Научното проучване и партньорската проверка със сигурност действат така, сякаш тези предположения са верни - идеята да се критикува зле проектиран експеримент няма да има смисъл, ако учените нямат свободна воля при проектирането на своите експерименти. И ако можем да съдим по външния вид, приемането на свободна воля и отговорностите, които тя носи, са били от решаващо значение за развитието на научното познание. Но самият научен метод не може да докаже дали привидността на свободната воля и ефикасното действие е нещо повече от привидност. И, разбира се, има иронията, че много учени приемат, че явленията, които наблюдават, действат според строги детерминистични закони, докато методът, който използват, предполага, че самите те не се ръководят от такива закони при прилагането на този метод. Това означава, че науката не е в състояние да докаже или отхвърли учението на Буда относно обхвата и силите на човешкото действие.

И накрая, стои целият въпрос доколко е валидно да се отделят психологическите прозрения на Буда от неговите космологични учения. Както отбелязахме в първа глава, ние на Запад - като се започне от европейските романтици и американските трансценденталисти - отдавна приемаме, че космологията е законната сфера на физическите науки, докато религията трябва да се ограничи до грижата за човешката психика. Но едно от централните прозрения на пробуждането на Буда е, че събитията в микромащаба в ума всъщност оформят преживяванията в макромащаба във времето и пространството. Ако не можем да поставим под въпрос ясната граница, която нашата култура очертава между психологията и космологията, няма да сме в състояние да оценим начините, по които прозрението на Буда по този въпрос може действително да помогне да се сложи край на страданието.

Така че сме изправени пред избор. Ако сме искрени в желанието си да сложим край на страданието и да дадем справедлива проверка на ученията на Буда, тогава – вместо да приемем, че той е бил затворник на собственото си време и място, неспособен да постави под съмнение своите културни предположения – трябва да изследваме степента към които, придържайки се към собствените си културни предположения, ние се затваряме. Ако не искаме да се откажем от нашите самоналожени ограничения, все още можем да се възползваме от всяко от ученията на Буда, които се вписват в тези ограничения, но ще трябва да приемем последствията: че резултатите, които ще получим, също ще бъдат ограничени. Само ако сме готови да се подложим на теста за подходящо внимание, изоставяйки презумпциите, които изкривяват нашето мислене по въпроси като карма и прераждане, ще можем да използваме пълноценно Канона.

 

преди 39 минути, witness написа:

Не са безгранични, понеже нищото е концепция от сферата на въображението ....... която тук много се мъчите да материализирате. Това е свръхзадача по-специално на Шунята, понеже той някак си вече не може да разбере, че се е вкопчил в една метафизична идея.

Идеята за отсъствието на "аза" не е метафизична, а чисто практична и само будистка (анатман). Азът е име, но име на какво? Човешката личност може да се представи като водовъртеж от мисли, емоции, чувства, спомени, възприятия и други психични характеристики, които се въртят около дупка в нищото. Това "нищо" не е пълен нихилизъм, а посочване липсата на "нещо", което си мислим, че реално съществува. Като рога на заек или син на ялова жена. Толкова ли е трудно да се разбере? 

преди 7 часа, Реджеп Иведик написа:

.....

За разлика от логиката, за въображението няма правила, та познавателната му стойност съвсем не е задължителна.

 

преди 44 минути, witness написа:

Не са безгранични, понеже нищото е концепция от сферата на въображението .......

ко речи?!?

преди 1 минута, insec написа:

За разлика от логиката, за въображението няма правила, та познавателната му стойност съвсем не е задължителна.

Така е, но строго в домейна на познатото.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Идеята за отсъствието на "аза" не е метафизична, а чисто практична и само будистка (анатман). Азът е име, но име на какво? Човешката личност може да се представи като водовъртеж от мисли, емоции, чувства, спомени, възприятия и други психични характеристики, които се въртят около дупка в нищото. Това "нищо" не е пълен нихилизъм, а посочване липсата на "нещо", което си мислим, че реално съществува. Като рога на заек или син на ялова жена. Толкова ли е трудно да се разбере? 

Не е трудно и не е проблем, проблем е, когато отхвърлиш прераждането, индивидуалния поток на съзнанието и с това и кармата, което лишава будизма от смисъл и цел. Ама какво ли настоявам, за теб безсмислието се оказа някакво висше щастие. 

Виж, аз споменах последно анихилационизъм - не е съвсем същото като нихилизъм. Става дума за този метафизичен възглед. Анихилационизъм, доколкото разбрах, е термин в рамките на Пали Канона, означаващ сващането, че съзнанието се унищожава след смъртта. И понеже ти зави в тази посока, аз се опитах да възразя. Впрочем получих почти незабавни отговори, което ми говори, че никой от вас няма намерение да погледне предложените текстове. Разбирам, че са доста големи, но затова пък са познавателни, обосновани от компетентни хора. 

преди 2 часа, insec написа:

ко речи?!?

Държиш си на нищото ли? Ползвай си го със здраве, като го намериш. 

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Така е, но строго в домейна на познатото.

а бе пак зависи кой колко го е ударила шайбата.

 

преди 34 минути, witness написа:

Държиш си на нищото ли? Ползвай си го със здраве, като го намериш. 

мерси - тъкмо се бях притеснил, че искаш да ми свиеш изконната собственост над него. 🙄

преди 2 часа, witness написа:

Не е трудно и не е проблем, проблем е, когато отхвърлиш прераждането, индивидуалния поток на съзнанието и с това и кармата, което лишава будизма от смисъл и цел.

Смисълът и целта на будизма не е да се преродиш, а да отхвърлиш прераждането. Прераждането на заблудите, привързаността и неприязънта. 

Както виждаш, не отричам нито прераждането, нито причинно-следствените връзки или кармата. Какво се случва с водовъртежа наречен "личност" след смъртта - нямам лична опитност и не мога нито да го коментирам, нито да вярвам в него. 

преди 2 часа, witness написа:

Виж, аз споменах последно анихилационизъм - не е съвсем същото като нихилизъм. Става дума за този метафизичен възглед. Анихилационизъм, доколкото разбрах, е термин в рамките на Пали Канона, означаващ сващането, че съзнанието се унищожава след смъртта. И понеже ти зави в тази посока, аз се опитах да възразя. Впрочем получих почти незабавни отговори, което ми говори, че никой от вас няма намерение да погледне предложените текстове. Разбирам, че са доста големи, но затова пък са познавателни, обосновани от компетентни хора. 

Не поддържам никакви схващания, защото това е вид привързаност от която се ражда и неприязън към други гледни точки. Текстовете ги прочетох, но не ги коментирам. Буда пише в Калама сутта, че не бива да се доверяваме сляпо на написаното дори и от признати учители, но когато сами знаем нещо, от личен опит, тогава да го приемем за правилно. В противен случай правилно е да се съмняваме.

преди 9 часа, witness написа:

той някак си вече не може да разбере, че се е вкопчил в една метафизична идея.

идеята е елементарна, а вкопчването не е заради самата идея, а заради преживяването на спасение, на намиране на утеха... Той бил вече на 46 и се уморил да търси екзистенциални идеологични шелтери. 

Ако будист вземе че зачете темата няма да познае по нищо че става въпрос за будизъм, освен по цитатите и заемките, и папагалщините които се сипят като "свои думи" и "отговори" - така, както самия той си ги попива...

И след като е съвсем ясно вече ( не само на мен), че "идеите и представите му са метафизични" защо е толкова важно някой да го взима насериозно? Всъщност точно така се увеличава силата на

"вкопчването" в тях.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

1,Буда пише в Калама сутта,

2,че не бива да се доверяваме сляпо на написаното дори и от признати учители,

3,но когато сами знаем нещо, от личен опит, тогава да го приемем за правилно.

4,В противен случай правилно е да се съмняваме.

1 - щом някой ще се съмнява трябва да започне още от т.1 - има сериозни основания да се допусне че буда не е писал нищо, както и че калама сутра може и въобще да не е отпечатка на думите на буда, когато е бил жив.

Но не само това - клишето "буда пише/казва" е религиозен наивизъм и да се използва в сериозни логически и системни съждения довежда само до празнословие. Дори и в съвсем общ смисъл - ако се приеме версията че посочената сутта са думи на буда, те са лишени от живият момент, от точният контекст, повлияни от конкретиката в нивото на слушателите, от времето, епохата, мястото, целта...

Нищо от това не може да се остави "написано", сред никой текст. А и да се остави - проблемът с разликите в нивата на възприемане не може да бъде решен по никой начин и дори и със златни букви да го беше подписал "буда" словото си, силата на груповата инерция и пристрастия в многобройните интерпретации не може да бъде преодоляна.

2 - ако се прочете текста от тази точка, то тя влиза директно в разрез с т. 1 - след като не бива да се доверяваме значи и че това, което "пише буда" също няма друга стойност, освен нещо си написано от някого си...

3 - наивизма стои в познанието за ограниченията на "личният опит"  - скритите влияния на несъзнаваното и непрекъснатата склонност към пристрастие изменят интерпретацията, вкл и т.н. "личен опит". Освен това - какъв ЛИЧЕН ОПИТ може да е нещо, което е следване на предписания, при това - чрез усвояване от група или писано слово...??? Няма повече показен пример всичко това колко лесно всеки човек може да го представи като "личен опит", а още повече пък - за "правилно". Навсякъде сред животът в, и извън виртуала, се вижда ясно колко много примери уж за "личен опит" се забелязват, вкл и сред тази тема.

4 - и какво "съмнение е това", след като е "според рецептата на писано слово", в което става въпрос че точно това не води до нищо и посоката на поведението и отношението би трябвало да е обратната.

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Толкова ли е трудно да се разбере? 

толкова ли е трудно да схванеш, че всичко в това изреждане е фейк? Горното представя само "собственото ти схващане" какво значи АЗ - само  него. Няма нищо общо с това, което хората познават отдавна, вкл и в будизма.

Там е работата - вече толкова години се трудиш с внушението че искаш да "пробваш личното си разбиране" в групови условия. И се дъниш не заради групата, а защото личното ти разбиране е фейк. Чист фейк, който ти толкова здраво си го стиснал...

А парадоксът е, че думите ти са опит за послание на точно обратното... и не виждаш собствената си "греда".

преди 23 часа, badr написа:

Виждаш ли какви екзестенциални въпроси изникват, а ти се караш на автора.

Да бе, верно... Какви въпроси изникват, ееей!!

преди 23 часа, Śūnyatā написа:

Смисълът и целта на будизма не е да се преродиш, а да отхвърлиш прераждането. Прераждането на заблудите, привързаността и неприязънта. 

Както виждаш, не отричам нито прераждането, нито причинно-следствените връзки или кармата. Какво се случва с водовъртежа наречен "личност" след смъртта - нямам лична опитност и не мога нито да го коментирам, нито да вярвам в него. 

Мисля, че няма средно положение с допускането или не на прераждането и кармата. Или ги допускаш така, както са предложени от Буда за множество животи, и той го е заявил като свой собствен директен опит в просветлението, или не, защото иначе се появяват едни бъркотии, общо казано причина за големи съмнения. Аз не те карам да приемаш нищо, само искам да ти посоча пак несъответствията в схващанията ти (купени наготово) в момента. Например кармата - да оставим настрана, че тя е нещо просто непредставимо за нас, обаче ако приемаш идеята за този универсален закон, но го поместваш в рамките на един живот, тогава всички кармични причини, условия и следствията им трябва да се появят в този отрязък от време. Едва ли е възможно и не може необходимите условия да са налице винаги, а и всеки от нас е свидетел, че това не се случва, или рядко. 

Или въпросът, зададен от Таниссаро Бхиккху - защо Буда е решил да оповести на хората още в началото опита си от първо лице, че си е спомнил всички свои предишни животи и е видял трансмиграцията на съществата според кармата им. Защо му е било да ги въвежда в заблуда за това, а знанията за други скрити за обикновения човек неща е запазил, понеже не водят до освобождение. Нима Буда е излъгал и е подложил на страдание милиарди хора през всички тези две и половина хиляди години, а ние западняците едва сега сме го разкрили? Звучи като направо дива история. 

ШЕПА ЛИСТА

Имаше време, когато Благословения живееше в една симсапова гора край Косамби. Веднъж той вдигна няколко листа в шепата си и попита учениците си: „Как смятате, бикхуси, кое е повече, листата, които загребах в шепата си или тези по дърветата в гората?”

„Листата, които Благословения взе в шепата си, са няколко, а тези в гората са далеч повече.”

„Така, бикхуси, и нещата, които знам от пряко познание, са повече. А нещата, които съм ви казал, са съвсем малко. Защо не съм ви ги казал? Защото те не носят полза, не дават напредък в Светия Живот, и защото не водят до безстрастие, отмиране, спиране, угасване, до пряко познание, до просветление, до Нибана. Затова не съм ги казал. А какво ви казах? Това е страданието; това е произходът на страданието; това е преустановяването на страданието; това е пътят, който води до преустановяването на страданието. Това ви казах. Защо ви го казах? Защото носи полза и напредване в Светия Живот, и защото води до безстрастие, отмиране, спиране, угасване, до пряко познание, до просветление и Нибана. И така, бикхуси, нека вашата задача е такава: „Това е страданието; това е произходът на страданието; това е преустановяването на страданието; и това е пътят, който води до преустановяването на страданието.”

Самюта Никая, LVІ, 31

За да се почустваш щастлив трябва да направиш нещо.То лекуване на страдание не става с беседване и философстване.Как ще го прекратиш това нещо напълно изцяло присъщо на човека?Пълен дебил трябва да станеш.

преди 5 часа, witness написа:

....

Иииии поради що е недопустимо Буда също да е изпадал в заблуди? Или сега ще превключим на митове и легенди, как разни ринпочета благодарение на третото си око правят ремонти на двигатели с вътрешно горене?

преди 18 часа, witness написа:

Или въпросът, зададен от Таниссаро Бхиккху - защо Буда е решил да оповести на хората още в началото опита си от първо лице, че си е спомнил всички свои предишни животи и е видял трансмиграцията на съществата според кармата им. Защо му е било да ги въвежда в заблуда за това, а знанията за други скрити за обикновения човек неща е запазил, понеже не водят до освобождение. Нима Буда е излъгал и е подложил на страдание милиарди хора през всички тези две и половина хиляди години, а ние западняците едва сега сме го разкрили? Звучи като направо дива история. 

Има и трети вариант. Частта с прераждането да е добавена на по-късен етап след паранирваната на Буда. Будистки учители съветват да гледаме критично на сутрите, защото в някои от тях има явни противоречия, добавени пасажи и да приемаме само това, което сме изпитали чрез лична опитност. 

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Има и трети вариант. Частта с прераждането да е добавена на по-късен етап след паранирваната на Буда. Будистки учители съветват да гледаме критично на сутрите, защото в някои от тях има явни противоречия, добавени пасажи и да приемаме само това, което сме изпитали чрез лична опитност. 

И за какво излизане от самсара може да става дума тогава, след като така или иначе човек умира? 

преди 35 минути, Just a Stranger написа:

И за какво излизане от самсара може да става дума тогава, след като така или иначе човек умира? 

Едното няма нищо общо с другото. Можеш да излезеш от самсара докато си жив, това е целта на будизма. След като си го реализирал, какво се случва след смъртта не те интересува.

Четирите утехи

17. „Последователят на Благородните, Калама, който има такъв ум, свободен от омраза, такъв ум, свободен от злоба, такъв незамърсен ум и такъв пречистен ум, открива четири утехи тук и сега.“

„Допускам, че има живот след смъртта и има плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Значи е възможно при разпадането на тялото след смъртта да се появя в божествен свят, който е изпълнен със състоянието на блаженство.“ Това е първата утеха, открита от него.

„Допускам, че няма живот след смъртта и няма плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Все пак в този свят, тук и сега, свободен от омраза, свободен от злоба, в безопасност и щастлив, аз се грижа за себе си.“ Това е втората утеха, открита от него.

„Допускам, че злото (резултатите от него) сполетява извършителя на зло. Аз обаче не мисля злото на никого. Тогава как може злото (резултатите от него) да ме засегне, когато не върша никакви зли дела?“ Това е третата утеха, открита от него.

„Допускам, че злото (резултатите от него) не сполетява извършителя на зло. Тогава при всяко положение аз се виждам пречистен.“ Това е четвъртата утеха, открита от него.

из "Калама сутта" 

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Едното няма нищо общо с другото. Можеш да излезеш от самсара докато си жив, това е целта на будизма. След като си го реализирал, какво се случва след смъртта не те интересува

Пак избяга от въпроса. Защо да полагаш усилия да излвзеш от самсара и да си пропилееш живота, ако не си с нагласата, че животът продължава и след смъртта? 

Ти може милиард пъти да повториш, че животът е илюзия и пак да не излезеш от нея. Докато умът е зает с илюззията, той е сляп за действителността. Ти примерно не търсиш действителността зад илюзията и няма да я различиш. Важно ти е да повтаряш кое е илюзорно, но това е примерно като да не желаеш да живееш в даден град, но в същото време да си нямаш представа къде искаш да живееш. Ще си осранеш където си, колкото и да е нежелано.