преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Целта на медитацията се състои в това, да се научим да разпознаваме желанията и негативните емоции още преди да възникнат и да дадат плод. 

Дали е възможно преди да възникнат да бъдат забелязани? Би следвало първо да възникнат и после да ги забележим. След това можем евентуално да ги оценим като приемливи или неприемливи съгласно нивото, което искаме да постигнем. Ако са неприемливи, според случая може да насочим мисълта си или към тяхната противоположност, или към нещо друго. Най-важното е да не ги захранваме с енергия. Поне аз така процедирам и виждам, че това дава резултат. С времето нежеланите мисли просто сами ще престанат да се появяват, а и да се появят в нас няма да има нищо за което да се захванат.

преди 6 минути, Just a Stranger написа:

Дали е възможно преди да възникнат да бъдат забелязани? Би следвало първо да възникнат и после да ги забележим. 

Забележката ти е правилна, не намерих най-удачните думи. Идеята е да се научим да пребиваваме в състояние в което не възникват. Да се отсичат от корен. 

С други думи, вътрешният ни смут и тревогите се коренят в неспособността ни да приемем, че светът се променя непрекъснато.

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

Най-важното е да не ги захранваме с енергия. Поне аз така процедирам и виждам, че това дава резултат. С времето нежеланите мисли просто сами ще престанат да се появяват, а и да се появят в нас няма да има нищо за което да се захванат.

Това е така, но не се получава от днес за утре. Хубавото на духовната практика е че може да се развива цял живот. 

За да не остана по-назад да кажа още някои неща за страданието. Всъщност по-скоро ще нахвърлям някои посока за размисъл. Първо е нужно страданието да бъде разграничено от трудността, неудобството, а също и от болката. Страданието може да се, но може и да не се появи като реакция на тези три неща. Но те са това, което го предизвиква, в съчетание с личното отношение на човека. От това следва изводът, че личното отношение е определящото. Тук стигаме евентуално до аз-а. Проблемът всъщност е егоизмът, защото надличностните стремежи не оказват никакво влияние върху усещането за страдание. Страда нисшото его, личността. Може да има трудности в живота, проблеми, изпитания, но когато няма лично отношение, няма и страдание. В този ред на мисли считам че е добре първо да се научим да различаваме личностното от надличностното; доброто, полезното и ценното за нас лично, от това, което е такова и извън личната ни заинтересованост...

преди 1 час, Just a Stranger написа:

ще нахвърлям някои посока за размисъл.

оле-олеееее!

Интелигентните хора преди да размислят се опитват да си дадат сметка относно какво. При положение, че "страдание" не е изяснено в дадено съждение, какво се касае с тая думичка... е точно както и с останалите "размисли" относно УМ, РАЗУМ, ЖЕЛАНИЕ, ВОЛЯ... - въобще боза от мъглявости и подозирания.

Въобще - несериозна работа и парад на тотална аматьорщина и фантазьорщина, гарнирани с имитации и раздувки. То такова е и нивото де... такова ниво се търси, на такова се резонира...

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

От това следва изводът, че личното отношение е определящото.

Може и да няма лично отношение към страданието или към каквото и да било. Да напомня за харесването и нехаресването. 

Състояние на пълна яснота, неусложнявано от желания или каквито и да било привързаности може да се постигне чрез мислено безмълвие. 

Православният исихаст Преподобни Исак Сирин казва:

"... като вървя по ясния път на безмълвието от помислите на този свят."

Това не е бягство от света, а чисто присъствие на един незамърсен и щастлив ум, тук и сега. 

Леле какви глупости се ръсят. Всяко изречение, всеки абзац, всеки коментар...

Добре че съвсем малко хора поглеждат тук, че тая витрина на малоумия би била чудесна за серията "вицове" или цитирана от 'смешните групи' в социалните медии.

преди 46 минути, _ramus_ написа:

Леле какви глупости се ръсят. Всяко изречение, всеки абзац, всеки коментар...

Добре че съвсем малко хора поглеждат тук, че тая витрина на малоумия би била чудесна за серията "вицове" или цитирана от 'смешните групи' в социалните медии.

Някой длъжен ли е да приеме това, което си написал, за истина? Това е най-обикновен спам, на който модераторът пак няма да реагира. 

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Може и да няма лично отношение към страданието или към каквото и да било. Да напомня за харесването и нехаресването. 

Състояние на пълна яснота, неусложнявано от желания или каквито и да било привързаности може да се постигне чрез мислено безмълвие. 

Православният исихаст Преподобни Исак Сирин казва:

"... като вървя по ясния път на безмълвието от помислите на този свят."

Това не е бягство от света, а чисто присъствие на един незамърсен и щастлив ум, тук и сега. 

аа, искаш ли да кажеш че това не е "спам" по темата "будизъм" ли? Та ти си основния спамър в нея и точно заради това си й "автор".

Първите три изречения са поредния тотален фантазно-фанатичен бъркоч, с който си принуден да се самозаблуждаваш в опитите си да " си избягаш" от психичните си "язви". Точно това е ролята на т.н. "тема", на която си отредил ролята да е територия на личните ти самоизнасилвания и фантастични въжделения. В последния опит - вече "исихастични заемки" в тема за "будизъм", но пък са ти близки според "заветното ти минало"... Свети тоя "казва така", лама "оня" е написал друго, в тая сутра, в оня линк...

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Първите три изречения са поредния тотален фантазно-фанатичен бъркоч... 

Фантазно ок, но къде видя фанатизъм? Не приемам съществуването на трайна реалност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги. 

Винаги съм твърдял, че всичко е мимолетна илюзия, само видение, сън наяве. Умът е ясен когато виждаш своите илюзии като илюзии. И толкоз. 

Ти виждаш ли ги като такива или мислиш че съществува някаква трайна реалност? 

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Може и да няма лично отношение към страданието или към каквото и да било. Да напомня за харесването и нехаресването. 

Състояние на пълна яснота, неусложнявано от желания или каквито и да било привързаности може да се постигне чрез мислено безмълвие. 

Нека да разграничим отношението към собственото страдание и отношението към страданието на другите тогава. Усещане за страдание (собствено) е винаги егоистично. Отношението на съпричастност към страданието на другите може и да е безлизно, но това за мен вече е състрадание. При последното фокусът е върху това другият да се освободи от личностната си привързаност и желания, които пораждат страданието му.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

че тая витрина на малоумия би била чудесна за серията "вицове" или цитирана от 'смешните групи' в социалните медии.

Напротив! Какво му е смешното на BGMama

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

"... като вървя по ясния път на безмълвието от помислите на този свят."

Това не е бягство от света, а чисто присъствие на един незамърсен и щастлив ум, тук и сега. 

За мен преди всичко е непривързаност към земното. Да, не е бягство от света, а по-различно отношение към него. Този свят съществува само като утроба за израстването на човека. С разликата, че това израстсване може да се осъществи само съзнателно. Сам по себе си познатият ни свят е напълно безсмислен. Но пък и той не съществува сам по себе си.

Щастието, когато е състояние на висок тонус, на по-възвишено състояние на съзнанието, разбира се няма нужда от свързана с ежедневието причина за да е налично. 

току-що, Just a Stranger написа:

Да, не е бягство от света, а по-различно отношение към него.

И се съгласяваш...."пореден" пример, "подкрепящ" първоначалното ти впечатление

Чисто бягство от света си е ...нещо за което всеки псевдобудист ползва "религията-будизъм"....гарнирано с поредна порция рационализации за прикриване на самосъжалението.

преди 4 минути, kipen написа:

И се съгласяваш...."пореден" пример, "подкрепящ" първоначалното ти впечатление

Чисто бягство от света си е ...нещо за което всеки псевдобудист ползва "религията-будизъм"....гарнирано с поредна порция рационализации за прикриване на самосъжалението.

Ти откъде знаеш на кой какво му е ежедневието? Как се държи с другите, какво работи, доколко е ангажиран в обществения живот и т.н.?

Това, че тук някой понякога пише по-отвлечени неща, няма как да ти даде тази информация. А и самите теми предполагат именно това - те засягат и отвлечени въпроси, които следва да се споменат. На който не са му интересни - ок, да ги пропусне. Ако може да насочи темата в посока свързана с практическото приложение на дискутираната тема, да го направи. Безкрайните измествания на фокуса на темите обаче не е приемливо за мен и никога няма да бъде.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

на кой какво му е ежедневието? Как се държи с другите, какво работи, доколко е ангажиран в обществения живот и т.н.?

това е неизменно свързано с форумните маски на даден ник. Още по-явно - когато са силно контрастни социалните задачи и функции и форумният му "филмов герой". Компенсацията на едното, чрез другото издава къде е основната психична постановка на даден ник - в образен смисъл "вътрешният филм определя същинската екзистенция".

За разлика от социалните дейности, които изискват деятелност и взамодействие със социална и физическа среда, форумното участие на няколкото човечета издава колко навътре живеят в главите си и колко е важно и спасително това за тях.

преди 20 часа, Just a Stranger написа:

Сам по себе си познатият ни свят е напълно безсмислен. Но пък и той не съществува сам по себе си.

Съгласен съм с това. Гампопа пише:

Човек трябва да знае,че идеите възникват от взаимната свързаност на причините.

преди 20 часа, Just a Stranger написа:

Щастието, когато е състояние на висок тонус, на по-възвишено състояние на съзнанието, разбира се няма нужда от свързана с ежедневието причина за да е налично. 

Според мен за да си щастлив първо трябва да си жив, да не си умрял. Второ, съзнанието ти трябва да е чисто от негативни емоции, нереални идеи и алчност (да се задоволяваш с това, което имаш). И трето (ако намериш подходящ човек) да го споделиш с някой, който мисли като теб. Тогава и двамата получавате повече щастие и радост от съществуването. 

„Если каждый из нас сумеет сделать счастливым другого человека, хотя бы одного, на земле все будут счастливы.“ — Юрий Владимирович Никулин

преди 21 часа, Just a Stranger написа:

Щастието, когато е състояние на висок тонус, на по-възвишено състояние на съзнанието, разбира се няма нужда от свързана с ежедневието причина за да е налично. 

Щастието, само по себе си, не възниква от нищото! Трябва да има причина за възникването му. Т.е. наличието на причинно-следствена връзка е задължително!

преди 1 час, цър-вул написа:

Щастието, само по себе си, не възниква от нищото! Трябва да има причина за възникването му. Т.е. наличието на причинно-следствена връзка е задължително!

Затова уточних "свързана с ежедневието причина". Все някаква причина трябва да има, но в случая имах предвид щастие основано на познаването на дейстителността такава, каквато е извън събитията и променящите се условия от живота. Последните на изток и в частност в будизма се разглеждат като илюзорни и не могат да служат за здрава основа по пътя на израстване.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Човек трябва да знае,че идеите възникват от взаимната свързаност на причините.

Гампопа дали го е налисал, кога, къде и сред какъв контекст - това няма значение. Реториката на "будистките помазаници" е важно да се представи в "съгласителен план".

Освен това - така написаният цитат от Гампопа е напълно погрешна идея и фактически тя няма никакво покритие.

Идеите могат да възникват само от отраженията и особеностите на личностите, чиито са.

Взаимна свързаност на причини - е една изпразнена от смисъл фраза. Толкова изпразнена, колкото цитиращият я.

А доколко "ЧОВЕК трябва да знае" - едва ли Гампопа може да определи, някъде си, някога си какво ЧОВЕК трябвало да знае.

И в темата няколко човека "трябва да знаят", ама не знаят, но това не им пречи да се вживяват в духовния си театър.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

щастие основано на познаването на дейстителността (!!! )

такава, каквато е извън събитията и променящите се условия от живота.

това е поредната глупотевина, реализирана отново в опит да се бърбори претенциозно с натруфени заучени думички. И в резултат - ето това!

В цялата тема едни и същи никове се скъсват да генерират глупости, заради фантазните си измишьотини и лични преживяваници. Те самите не се четат, помежду си - също, като най-много някой да докара до 'съгласен съм' или на контра. Така бърборковците разбират "интелигентните диалози".

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Взаимна свързаност на причини - е една изпразнена от смисъл фраза. Толкова изпразнена, колкото цитиращият я.

По-горе ти зададох въпрос, който ти подмина, затова ще го повторя пак. Ти вярваш ли в съществуването на трайна реалност, колкото и малка и незначителна да е, наистина сигурна и дадена веднъж завинаги. 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Последните на изток и в частност в будизма се разглеждат като илюзорни и не могат да служат за здрава основа по пътя на израстване.

За какво израстване пишеш? 

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

За какво израстване пишеш? 

За каквото и Гампопа примерно (Текстът между другото е доста полезен според мен. Ще го потърся целия по-късно):

"Установи благочестиви практики, които ще способстват за твоето духовно развитие."

"Отбягвай приятели и последователи, които са вредни за спокойствието на твоя ум и духовно израстване."

...

https://firefightersite.wordpress.com/2015/06/22/гампопа/

В случая е използвана думата "духовно", което може да се окаже подвеждащо за някои. Това, което реално се развива (според моите разбирания) е способността за осъзнаване и разбиране. 

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

В цялата тема едни и същи никове се скъсват да генерират глупости

Е да, ама в тия глупости може да се проследи до къде може да отведе продължителната депресия или пък фанатичното повторение на едно и също, лишаващо човек от развиване на самостоятелното мислене

Ето в това:

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

на 23.03.2022 г. в 10:16, Just a Stranger написа:

Сам по себе си познатият ни свят е напълно безсмислен. Но пък и той не съществува сам по себе си.

Съгласен съм с това.

Се вижда в кви противоречия може да резултират депресията и фанатизмът. До "безсмислен свят сам по себе си" и до "съгласяването с това" само и само да си издекламират поредните порции самовнушения, един пред друг, в позициите дето им резонират, един на друг. 

Как няма да е "безсмислен света сам по себе си", когато и на двама Ви стеремежите са "извън познатия свят"?!?!?? Единият си "живее" и "лелее" в "духовни светове", а па другия в "отрицание на реалността", а пък антипода и на двете фантазии е действителния свят.

"Безсмислен" става "светът", когато не изпитваш Радост от живота си....НЕрадостта е Скръб.

А дори и в цитираната ви "сутта" (дето и претенции че не била коментирана, след коментари по нея, дори), дори и там е написано, че кът се преследват(се стремиш) към радостта или скръбта, то се увеличават/намалят неумелите разсъждения, мисленето с ниско качество. Пък и евентуално може да успееш да проявиш насочена мисъл и оценка на събитията, а па може и да не можеш. И са Ви навързани нещата със стремежа към радост/скръб.

Вие понеже ма грам "не се стремите" към Скръбта, та за това "сте съгласни", че е безсмислен света.... Те таз Скръб, дето е Тъгата, че светът не е такъв, дето Ви се иска, та най-безцеремонно, егоистично си папагалите, постоянно като мантра си пропагандирате, че е "безсмислен".    ....остави пък примерите, че няма трайна реалност, пък и "дадена", което е точно безсмислено търсене на нещо, като антипод на тоя "безсмислен свят"....еле пък бягството, да избягваш "вредни за спокойствието ти" хора, а пък да търсиш обществена изява, което винаги е съпроводено от "нарушаване на спойствието"?!?!?

А в егоистичното представяне на мнението ви, дори не осъзнавате, че затлачвате темата с вашите си лични нефелни интерпретации на текстове, маскирате ги като ваши вярвания(предпоставка за личн.конфликти с "невярващи", особено във вашите интерпретации), та и претендирате, че са адекватно отразяващи "будизъм" некъв си, и то религия-будизъм с 4бр. едно, 8 броя друго, 1000 бр. трето. 

Тотална пародия на развиващи се същества. Чисто зациклили сте си всеки, нейде у дебрите от циклажи, следствия на неумели разсъждения. Та и несъзнателно драпащи, както всеки "зациклил, удавник", да придърпате в блатото ви от безкрайни повторения на едно и също всеки, който обърне внимание на егоцентричните ви представления. 

 

 

на 22.03.2022 г. в 3:03, insec написа:

цитирал си цяло изречение, пък се хвана само за първата част от него - и сега се почва "съществуват или не, оценки" ((:  Приеми го, като "доколкото (не)съществуват оценки''. Просто отбелязах, едно необичайно явление, което може да се забележи при по- внимателно разглеждане битието на тия хора, макар че някои си го казват даже в прав текст.

"Хванал" съм се за това, за което има смисъл да коментираме, двамата заедно. А не за това, на което интерпретациите ти за "живота на буди" са като послеследствие.

Още в началото като се разминаваме в преценките си за съществуването на оценките, то нататък само ще се нервим един друг....твърде вероятно без да го осъзнаваме и следствията на това.

на 22.03.2022 г. в 3:03, insec написа:

Инак въпроса ти резонира добре, ала нали каза, че си се къпал вече в будизма.

Извинявай! Като си прочетох въпросния пасаж установих, че не съм се изразил правилно, според това което исках да споделя. Споменах, че "съм се къпал" в будизма, даже и "малко" в даоизма, а имах предвид и двете, но изрично не го уточних, като си въобразих, че "малкото къпане" във второто се подразбира, че важи и за първото.

А по отношение на защо след нирвана Гаутама пак се "е върнал" в предното си състояние, може и да има една догматично поставена след обсъждания сред последователи причина, може да има и доста други, според други.

Аз съм си изградил представа за "будизма" не само, след като съм чел трудове за това явление в обществото, съдържщи и цитати на некви думи на "буда". За мен е по-важна историята на човека Гаутама, която да си навържа с некви интерпретации какво бил казал, според некви записи.

"Учител-ученик" е готско.....ама "учител" може да бъде и животът на другите хора, а не конкретна личност. Всеки върви по различен, индивидуален път, но...и в различно време, а не само посока. Щото "посока" се обезсмлисля като понятие без "време". 

Обаче за нещо специализирано "Учител-ученик" е май задължително, щото специализираното не го предлагат под път и надпът. Обаче какво специализиране те вълнува, та изказваш съмнение, че си заслужил "да срещнеш будистки учител"....за да му/й зададеш въпроси и да ги обсъдиш с него/нея?!?!? Или да постигнеш нещо? Какво ми е интересно? 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

В случая е използвана думата "духовно", което може да се окаже подвеждащо за някои. Това, което реално се развива (според моите разбирания) е способността за осъзнаване и разбиране. 

Точно това осъзнаване и разбиране е заложено в трите характеристики на съществуването. Колегата който пише, че отричам реалността, няма как да е разбрал. Отричам съществуването на трайна реалност, поради непостоянството, анатман и отсъствието на трайно удовлетворение. 

Ако приемем съществуването на трайна реалност, влизаме в спирала от фалшиви вярвания. Трябва ясно да се осъзнава, че ние нямаме достъп до независими от ума обекти. 

От друга страна не е правилно да се фокусираме напълно върху отсъствието на външни обекти. Трябва да взаимодействаме с видимостите, ако искаме да живеем на този свят.