Ти смяташ ли, че си мъдра, Ауми?

преди 5 минути, _Aumi_ написа:

Мъдростта е квинтесенцията на живота. Може да се каже, че тя е екстракт от най-важните и полезните за човека проникновения до които са достигнали други хора или самият човек, чрез жизненият опит и заключенията направени на база опитност.

Мда, провокативно разкрих каквото очаквах, наистина очаквах такъв отговор.
 Според моя поглед следва няколко <реалности>

1. Интереса, света на Личност, персонален поглед.
2. Интереса, т.е. пресечните полета от интересите на индивидите в една Общност, Обществен интерес, Народен интерес.
3. Национален интерес, или пресечното около някаква групова идентичност
4. Държавен интерес- определил съм го в друга тема.
5. <Олигархичен> интерес, интереса на Елита
6.Анализ на <нещата> относно Въздействието върху Планетата Земя.
7. Анализ и Въздействие относно близката Материя, Слънчева система.
8. Генерален анализ относно координатите на Цивилизацията и взаимоотношенията изобщо с Материя-всичко известно за момента от Космос.

  Личността, индив. съзнание според даденостите  има възможност да се съобрази с горните положения, къде съвсем тясно, къде в по-голяма ширина.  Да речем извлича <мъдрости>, но тези не са единственно прикрепени за <реалност> на индивида, на общество или дори на цеклия вид и цивилизазия. В тази светлина религиозната или гуровскатаили месианската мъдрост, мъдрост на учителя е някак твърде ограничена, тясна и отежняваща, ограничаваща.

преди 6 минути, bioid написа:

Ти смяташ ли, че си мъдра, Ауми?

Според Рамус, съм глупава. 

преди 47 минути, laplandetza написа:

В тази светлина религиозната или гуровскатаили месианската мъдрост, мъдрост на учителя е някак твърде ограничена, тясна и отежняваща, ограничаваща.

Истината е една, така че и мъдростта е една. Да, интересите са различни, но в крайна сметка те са тези, които могат да са съобразени или не в някаква степен с мъдростта, а не тя с тях. Ако мъдростта изразява истината, то тя ли е ограничаваща или липсата й?

току-що, Just a Stranger написа:

Истината е една, така че и мъдростта е една. Да, интересите са различни, но в крайна сметка те са тези, които могат да са съобразени или не в някаква степен с мъдростта, а не тя с тях. Ако мъдростта изразява истината, то тя ли е ограничаваща или липсата й?

Аз смятам - истината не е една, просто няма такава. т.н. Релност, Битие е Променливо и истината , докато се осъзнае от осъзнаващия, ............ вече не е истина. 

Будистите правят множества детайлни анализи на понятийната дуалност и я отхвърлят като чисто словесна (a-dvaita, nonnduality): Недуалността в будизма е придобила огромна тежест, но е обременена силно с монизма. За разлика от първите векове, когато е било още живо съзнанието за липса на Същност и Битие, за ‘pratitya smutpada’ — взаимна зависимост, развита по-късно в ‘śunyata’ — празнота и в множеството дхарми, масовият будизъм и свързаната с него представа за Буда като Абсолют, както метафизичната инерция в Индийската култура и език са довели ‘адвайта’ — недуализма — до монизма на Буда-природата (tathata — таквина, dharma-kaya, космическо тяло на Буда). 

В сутрите Буда Шакямуни постоянно отказва каквито и да са абсолюти. Той учи, че светът е лишен от същност, нещата са имена-форми. ‘Шунята’ не е природа, не е същност и не е абсолют, в който се фокусира някакъв будистки недуален монизъм. Ако има същност, битие и Аз, няма освобождение. Но от Махаяна се развива монотеистична религия и монистична философия на ‘дхарма кайя’, ‘татхата’ като Абсолют. Това е претопило будизма в традиционните ведически пътища на мисълта. Монизмът връща философията в онази добре позната ведическа схоластика, която Буда Шакямуни е отхвърлил. С това будизмът в Индия на практика се е самоунищожил и е бил претопен и изместен от традиционния монизъм (Адвайта Веданта на Шанкара).

Сергей Герджиков

преди 53 минути, Śūnyatā написа:

Той учи, че светът е лишен от същност

Лишени от собствена същност. Не знам дали го осъзнаваш, но разликата е огромна. 

преди 19 минути, Just a Stranger написа:

Лишени от собствена същност. Не знам дали го осъзнаваш, но разликата е огромна. 

А несобствена същност съществува ли? Едно и също е. Всичко съ-съществува, нищо не съществува само по себе си, затова Буда казва, че който вижда зависимия произход вижда Дхарма и обратно. Който осъзнава празнотата (шунята) не е подвластен на силата на желанията, привързаността към погрешните възгледи и негативните афекти. Следователно е свободен от самсара.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

А несобствена същност съществува ли? Едно и също е. Всичко съ-съществува, нищо не съществува само по себе си, затова Буда казва, че който вижда зависимия произход вижда Дхарма и обратно. Който осъзнава празнотата (шунята) не е подвластен на силата на желанията, привързаността към погрешните възгледи и негативните афекти. Следователно е свободен от самсара.

Не е едно и също. Самото твърдение, че нещата нямат собствена същност, вече се явява обща характеристика, т.е. същност на всички тях. Тази характеристика не може да се каже, че принадлежи на нито едно нещо по отделно, а на всички неща. Собствена същност би била, ако е характеристика само на едно отделно нещо, а не е универсална. Разнообразието обаче, специфичното, както и будизмът твърди, е само във външната форма. Природата на всичко съществуващо е една.

преди 4 часа, _Aumi_ написа:

И милионите будисти  вярват във файкове

Ти щото вярваш в "интелигентния дизайнер" то това не е фейк ли?

Милиарди вярват в какво ли не - едни в едно, други - в друго... С вярването в едно или друго опитват да избегнат някои екзистенциални капани, за да попаднат в други...

посланието не Гаутама не е за тия, които "вярват" в нещо си и никога не е било... Вътрешните практики не се реализират с вярвания, нито от "вярващи" в каквото и да е. Това е проблем и е пречка.

Тия работи няма как да ги прочетеш, нито "да почерпиш информация", нито и да се 'почерпиш с нея" нещо би схванала. както няма и да схванеш основната сентенция сред "диамантената сутра". От виртуални фенки по едно или друго - толкова... 

 

преди 3 часа, bioid написа:

Ти смяташ ли, че си мъдра, Ауми?

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

Според Рамус, съм глупава. 

===================

Достойно, достойно... Браво!!!

Е - друго нещо са си примерите

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Истината е една, така че и мъдростта е една.

Мда, мда... Вярваш си там... ,  в нещо си...

преди 26 минути, Just a Stranger написа:

както и будизмът твърди

Буда казва, Буда учи... Според будизма, Будистите вярват, че...

=================

Ей така са популярните клишенца и всяко едно от тях е чист фейк.

Щото "будизмът" нищо не твърди.

Буда дали казва, дали не - никой не знае.

Буда дали е учил на нещо, някого си - е без всякакво значение, освен историческо.

А в какво будистите вярват... - в различни неща, щото "'будизъм" има много и различни аспекти, "школи", акценти и интерпретации...

=============

преди 54 минути, _ramus_ написа:

посланието не Гаутама не е за тия, които "вярват" в нещо си и никога не е било...

Това пък как го разбра. Освен, че твърдението ти изразява вярване, то в случая е невярно и основано на твои лични предразсъдъци.

Факт е, че според будизма съществува живот след смълтта в други тела и светове. Дали първо ще го повярваш или първо ще го разбереш от личен опит (едва ли, освен в редки изключения, но пък съществува като възможност), е без значение. Но пък ти добавяйки условието от горното твърдение, което пак повтарям си е лично товя интерпретация, всъщност отричаш по-голямата част от будизма. Махаш всичко неудобно, като оставяш удобното. Но това вече не е будизъм.

преди 38 минути, Just a Stranger написа:

Самото твърдение, че нещата нямат собствена същност, вече се явява обща характеристика, т.е. същност на всички тях. 

Обща характеристика да, същност - не. Не може да се твърди, че феномените нямат трайна същност и същевременно да се твърди противоположното, че тази характеристика се явява тяхна трайна същност. Това противоречи на всякаква логика и е глупост.

преди 37 минути, Just a Stranger написа:

всъщност отричаш по-голямата част от будизма.

Будизъм - въобще не е плявата и празнодумствата по форуми, на поредните празни балалайковци.

Будизъм не е за вярване, приемане, отричане или отхвърляне. Това са игри за празноглавци и дечковци.

Кое било "факт"... е поредния ти фейк... Пак заради повярванката.

преди 37 минути, Just a Stranger написа:

Дали първо ще го повярваш или първо ще го разбереш от личен опит .., е без значение.

Всъщност това са оправданията за балалайковците... - докато всъщност е от първостепенно значение. Защото така мързеливците си остават "с повярването" за да се вживеят.

А работата е да се направи... просто да се направи. Първо ПРАВЕНЕТО, пък после приказките, ако въобще имат значение... Така и лаладжийстването отпада, но е кофти за лаладжиите - трябват им игрички....

преди 51 минути, Śūnyatā написа:

Обща характеристика да, същност - не. Не може да се твърди, че феномените нямат трайна същност и същевременно да се твърди противоположното, че тази характеристика се явява тяхна трайна същност. Това противоречи на всякаква логика и е глупост.

Характеристиката е част от същността/характера. Феномените нямат неизменна същност, защото неизменното не принадлежи на отделния феномен, а е универсално. Феноменът, външната форма е следствие - т.е. феномените няма как да имат същност, а има причини за възникването им. Търсейки същността следва да излезеш от плоскостта на феномените, формите и следствията, и да се концентрираш върху идеите и принципите, както и върху абстрактното и универсалното. Все едно да кажеш, че същността на сянката е обекта, който я хвърля. Ами не е. Отделно от обекта има множество закони, условия и взаимодействия, които създават сянката като феномен. И зад тези конкретни проявления стоят общи универсални и неизменни принципи. 

В будизма в един момент, може би логично, акцентът от прекалено абстрактните разсъждения се връща към по-практичните неща. Идеята е да се смени фокуса към конкретната работа на човек върху себе си, вместо към безсмислено теоретизиране. Но който има склонност към последното, пак това си прави.

току-що, Just a Stranger написа:

акцентът от прекалено абстрактните разсъждения се връща към по-практичните неща.

не думай, Обаче... гледам че ти си преди всичко по "практичните неща"...

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Но който има склонност към

Съвсем не от склонност, а от безсилие откъм практика.

Да се балалайкат измишльотини и фантазми е лесно, папагалиш си, дрънкаш си свободно по виртуала... и ето го "будизма"...

преди 1 час, _ramus_ написа:

Будизъм - въобще не е плявата и празнодумствата по форуми, на поредните празни балалайковци.

Будизъм не е за вярване, приемане, отричане или отхвърляне. Това са игри за празноглавци и дечковци.

Кое било "факт"... е поредния ти фейк... Пак заради повярванката.

Това ти вярване вече го чух и коментирах. Но пък ти съвсем като вярваш настояваш да си го повтаряш.

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Будизъм не е за вярване, приемане, отричане или отхвърляне. Това са игри за празноглавци и дечковци.

Това е така, но в будизма мъдростта и състраданието са неотделими. Посредством Мъдростта човек познава реалността, а посредством състраданието я открива на други. Затова няма нищо срамно да "паднеш" на нивото на "другия" и да му обясниш нещо с други думи. "Празноглавец" и "дечко" са относителни понятия. Спрямо по-висш интелект от твоя ти си на същата позиция, с тази разлика, че висшия интелект никога няма да те нарече "празноглавец" или "дечко".

Съгласно "Сутра за Съвършенството на Мъдростта в една буква", шунята може да се разбира просто като отрицание на всички понятия. Мъдростта, която е Съвършена, разтваря дхармите в шунята, а интелектуалното разбиране се преобразява в духовно проникновение.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Всъщност това са оправданията за балалайковците... - докато всъщност е от първостепенно значение. Защото така мързеливците си остават "с повярването" за да се вживеят.

А работата е да се направи... просто да се направи. Първо ПРАВЕНЕТО, пък после приказките, ако въобще имат значение... Така и лаладжийстването отпада, но е кофти за лаладжиите - трябват им игрички....

Възможно е някой да си остане с повярваното. И какво от това? Ще последва изопачаване на повярваното, погрешни действия, страдания, които евентуално усилвайки се с времето ще му подскажат, че е на грешен път и че прави нещо не както трябва. Не е най-добрата възможност, но пък всеки сам си решава. 

Няма как (или почти няма как, за да не бъда краен) да се излезе от сферата на материалното, земното и съответно илюзорното, ако не се приеме или поне допусне, че действителността го надхвърля и то много. Действията ще си останат насочени към живота на личността и усобството на паследната, а практиката само ще привързва човек още повече и повече.

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

но в будизма мъдростта и състраданието са неотделими.

балалайкането от името на някакъв си 'будизъм' е свойство на обикновените форумни празнодумци.

преди 6 минути, Just a Stranger написа:

Възможно е някой да си остане с повярваното. И какво от това?

Те там ти е твоят казус..., бебчо. Ти си оставаш с повярваното...  И нищо - оставаш си с голото нищо. Все пак предпочиташ да имаш за преживяване... Това поне е ползата от повярванките.

преди 1 час, _ramus_ написа:

не думай, Обаче... гледам че ти си преди всичко по "практичните неща"...

Тук във форума разбира се мястото е подходящо за теоретизиране и това правя. Практиката се надявам да е станала постоянна част от ежедневието ми, но какво виждам като слабости в себе си, какво се опитвам да променя и постигна, са все неща, които касаят само мен. 

преди 16 минути, Just a Stranger написа:

ако не се приеме или поне допусне

Да приемаш нещо, под условие... да го допуснеш... е едно. Но да го повярваш като "така е" - е съвсем друго нещо.

Ти толкова години криеш едното зад другото... но е защото така ти отърва и става за оправдание и балалайкане.

преди 6 минути, Just a Stranger написа:

Практиката се надявам да е станала постоянна част от ежедневието ми

Да, да... надяваш се

Балалайкането по форуми не е практика, бебчо. За бебчовците - може би.

И да допълня, че за ПРАКТѝКА - практиката определя думите му.

За балалайковеца - думите се определят от фантазиите и мераците му. И е изключително ясно че ПРАКТИКА извън фантазиите му, просто липсва.

преди 42 минути, Just a Stranger написа:

Характеристиката е част от същността/характера. 

"Същност" е само етикет за скандхите в тяхната съвкупност. Шунята, съгласно Махаяна, означава че дхармите (включително съзнанието) са лишени от независимо, трайно съществуване. Невежеството относно този факт води до страдание или неудовлетворение, а осъзнаването му до пълна свобода.

публикувано преди 1 минута

браво, деца. Светски, виртуален и празнодумски "будизъм" дебне отсякъде и е наръфал няколкото негови "фенове"...

Изключителна практика лъха от игрите ви - вече над десетилетия само на това виртуално място... Тва учения, тва "буда учи", "будизма твърди", според сутрата... и поредните папагалски игрички, кое какво било, щото някой си бил "почерпил информация" и си я нагласил да се преживява в сънищата си... 

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Изключителна практика лъха от игрите ви...

Практиката е невъзможна без аналитична медитация (която се случва и тук) и ако няма разбиране на интелектуално ниво на базовите понятия в будизма. 

преди 52 минути, _ramus_ написа:

балалайкането от името на някакъв си 'будизъм' е свойство на обикновените форумни празнодумци.

Те там ти е твоят казус..., бебчо. Ти си оставаш с повярваното...  И нищо - оставаш си с голото нищо. Все пак предпочиташ да имаш за преживяване... Това поне е ползата от повярванките.

Отново се вживяваш като всезнаещ, но пък: и какво ако това е моя казус? Ти намери своя. Само че е по-лесно да "откриваш слабости" в другите и да удовлетворяваш егото си сочейки с пръст. Ти си най-малко будист от всички пишещи тук, а си с най-големите претенции, че разбираш от будизъм. Влязъл си в ролята на баналния простак и се кефиш, колко си добър в нея. Жалка роля, но пък в твоите очи си много голям, порастнал, зрял и разбиращ. Те повечето невежи също мислят така за себе си. Точно на място са думите от темата за свободата днес: Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея (по памет). Та и ти така - по-лесно ти е да "хвърляш камъни" по другите, отколкото да видиш собствените си проблеми, да признаеш съществуването им и да ги разрешиш. Ето, искаше да говорим за практика. Ти обаче не си способен да се въздържиш дори от "хвърлянето на камъни", а какво да говорим за останалото. Къде ти е практиката лично на теб? А свободата? Винаги мога да те провокирам да напишеш нещо в темите. Сигурно защото си много свободен.