преди 55 минути, _ramus_ написа:

Това си е само твоя си интерпретация. Твоите заблуди че си будист, както и вярвания , за теб са спасение, а не окови, и не само няма да ги разбие никакъв "будизъм", а мъглата крие чудесно заблудата, точно чрез нейното отрицание.

Включи се адекватно по темата. Дай твоята интерпретация на будизма. Какво според теб е мъдрост?

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

че не можеш да изведеш еднозначно адекватни заключения

точно научният метод не е за да "извежда еднозначни заключения.

В психопознанието пък въобще няма такива. В лекарската професия се извеждат заключенията от широка база от симптоми и постепенното им изключване. Диагнозите се обособяват именно така. Синдромите - също.

Релативната разновидност на абстрактното мислене въобще не ползва 'еднозначни заключения'. Светът е широко и дълбоко място и хората познаващи ширината и дълбочината нямат въобще потребност от "еднозначност".

Колкото до "изводът" - разбира се

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

А аз даже и не реагирам чак толкова неуравновесено.

Просто не подозираш колко много сам се списваш именно защото си некомпетентен. Ти си аматьор и сред познанията сред които се имаш за познавач, но най-постоянните и неуморни повторения са именно синтезирани с последното от тях:

на 15.10.2023 г. в 17:45, Just a Stranger написа:

Ако не вярваш в прераждането няма нищо, което да ти даде истински импулс за развитие и освобождение.

Няма да има нищо, което да изведе стремежите и разбиранията извън следнащите няколко десетилетия. 

Чудесни и точни думи с които сам списа диагнозата си.

Съвсем сами го правите, просто от некомпетентност и невежество, от която се ражда и "слепотата". И цялото това гарнирано с заблудата, че много ги разбирате нещата, само защото сте си ги смесили и нагодили в главите си, единствено с цел достигане на дадени преживявания, за да се потиснат други преживявания...

Банални и съвсем естествени игри на всеки психично-травмиран човек. Горните думи са направо като по учебник - зададеното "крайно условие", необходимото "еднозначно изискване", търсеният резултат, желанията и бляновете. Тия наричаш "спасението" с думичката "освобождение", но смисълът е същия, защото копнежите и нуждата от "измъкването" от усещането за "ограничение"... .

И вярването че това се съотнася до всеки човек, навсякъде, за всичко ( заради което например толкова често ползваш трика със "закони за" )... пък това е само начин и частен случай. И множеството, за което това е адекватно не го прави да е "единствената вселена"... Отгоре на всичко - въобще не ти пречи да се дуеш колко било важно осъзнаването и колко си "напред с материала", а елементарни положения са в дефицит и са напълно пропуснати. 

И не - детските травми ( и "мачкането" ) не са диагноза, а само симптомите. Много деца ги "мачкат" в детството (почти всички минават през това), но го преодоляват. По принцип това са етапите в развитието - идва "следващия", когато са преодолени основните проблеми на моментния етап. Тогава, и само тогава развитието 'тече' - има промяна, защото етапите следват по алгоритмите си, всеки е свързан със "предишния" и "следващия", а "делението" е само условно, но нужно, за да се опише всичко в ментални схеми.  

Ти си спрял отдавна - блокиран от самия себе си, от противоречията и объркан от нуждата да ги преодолееш, и невъзможността да го направиш. Попривът за "развитие и освобождение" е само ехо от блокажа, защото някъде в несъзнаваното ти, там "приказките за "Развиващия се и Свободния" не минават и на бекграунд там филма не важи и напира да изрази. А филмът - е за пред съзнанието, за да го лъже че "всичко е ок - аз съм силен, важен, нужен, имам цел, имам смисъл, аз се развивам и освобождавам, много ги разбирам работите " в дълбочина"... и т.н. от описанията на форумния ти фантазен герой. А той изразява играта между несъзнаваното и съзнанието в теб... и повторенията от нуждата за утвърждаване на една лична магия, скроена със защитна цел.

Вече над 10 години двамата пишете своята история на "блокирани" - тук на форума има история - вижте си писанията от преди 10 години, примерно... и ще забележите и друго, освен детската игра на "огледалничене", толкова естествена за всяко дете. Но дори и да го видите - несъзнаваното във всеки от вас няма да позволи да се интерпретира по друг начин, освен по нужния сценарий... Просто няма да допусне друг вариант, защото в него се "помни" какво означава ако "падне магията" как отново ще се стигне дъното... на бездънния кладенец.

И двамата имате силен страх от изгубването и асоциацията на това със смъртта. И двамата жадувате да надхвърлите тлеността и преходността... Всеки има своята разновидност, свои начини, свои стъкмистики и поле сред което да си ги валидира, търси, контекст за "подкрепа и поддръжка".

Та... така - дърдорите напълно празни от познание приказки, само заради личната си магия и нуждата да се поддържа. Така виждате форумното участие, подмамени от леснотата и отпадането на задръжките заради които целия този театър не минава пред живи хора и не се усещате сред тях разбрани, сходни ...

А е имало друг начин - още преди години... но нямаше да го има всичко това, тук.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Дай твоята интерпретация на будизма. Какво според теб е мъдрост?

Будизмът няма нужда от някаква интерпретация - нито моя, нито твоя, нито на който и да е. ИНтерпретация на нещо, идва от познанието. А то включва път с развитие, Път, сред който е налице освен знания, непрекъсната практическа проверка за валидация , усвояване на условности и относителности... грешки и корекции, изводите от тях - нови проби, подходи към неизвестните и променливите, които са "вечни и неизменни" спътници на всеки Път и Пътник...

Падението на всяка идеология идва от интерпретиращите я, защото интепретацията се управлява и задава от несъзнавани защитни механизми, които управляват и насочват ВЪЗПРИЯТИЕТО. А будизъм - дори не е идеология, а в това го превръща всеки невеж, търсещ преди всичко нуждата да изиграе вечния защитен театър "да намери ( компенсира) своите липси".

Само по себе си, ти тук оставяш "паметник" на интерпретацията си че "будизъм" това е да си подбираш "сутти" и текстчета, чрез които да подпираш личния си сън от копнежи и миражи. Това е интерпретация за хора, за които друго не е възможно и вече над 10 години оставяш едни и същи знаци - за теб, кое, какво и според какво било "будизъм", че си и с претенцията "че това била темата".

Не е това "темата". Будизъм - е само гола дума. Ти се вживяваш като монах, подбираш си монашески думички, играеш че ги следваш сам, докато се наричаш 'светски будист"... Опитваш се да подражаваш на "философите", но те не са били голи мислители, а са били практици. А ти - практик като тях никога не си бил, не си и сега, и няма как да станеш. И остават - само играта на жадувано и изиграване "че е намерено"... И повторенията колко "щастливи и безметежки" били будистите, чрез подбраното, как се издаваш кое, заради какво и защо си търсиш "нужното"... А това не е будизъм, защото не това е завещал Гаутама. Гаутама не е завещавал да се следват думички, да се играе на интерпретации, на колекции от подбрани заемки, на свободно фантазиране и виртуално балалайкане. Нищо от това не е будизъм, защото не това е заветът на Гаутама.

============

Колкото до "мъдрост"... това вече съм го писал в друга тема... Тук мога само да кажа кое НЕ Е МЪДРОСТ и никога няма да бъде - това е подражанието на идеалните образи, наречени "мъдреци" и имитацията, която тече и от двама ви, по избраните от всеки "модели". Ето това НЕ Е МЪДРОСТ и никога няма да е. И не е проблемът в "мъдростта"...

Жадуването ражда мита за "спасението". Идва от отчаянието, от изгубването и объркването, от загубите на опори, на насоки, на жалони и пораждането на силен спасителен порив да се замести всичко, което "липсва"... Това не е присъда, просто условно обобщение, без капчица от негативна или емоционална конотация.

Никога няма да разберете дълбочината на онова, което самите вие изигравате чрез имитации и подражания. Но неистовия защитен порив си "иска своето" и вие сте му просто слуги.

Всичко останало в мизансцена е само от миражи, но за вас стойността е да го преживявате "като истинско". Оттам идва и "мъдростта - като "истинска". Заради това често аналогизирам игрите тук, с общия условен етикет "наужким". И толкова хора тук чудесно си го знаят, но играят, защото все пак дори и така им носи ако не утеха, то поне временно потискане на негативизмите и "сивотата"  на "живия живот"... А парадоксът е, че не "животът" е сив, а през него се оглежда "Живеещия го".

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Е, айде сега - няма враждебно отношение. Той прави всичко възможно да го тушира...

Просто не минава основния театрален номер сред форума и има реакции. Липсващото в реала се компенсира с желаното сред виртуала, защото последния позволява да отпаднат някои много важни задръжки... Няма как да му минат тия театрални изцепки от рода "няма да подавам мнение, защото... би било по-скоро вредно" сред реала, няма кой да му го позволи, заради това го прави тук на воля. Проблемът идва и че този вътрешен театър върви със сценарий и сред слушателите, с преживяване на важност, значимост, на демонстрация на имитация на дълбочина... а рамус проваля директно и демонстративно тази част от спектакъла.

Всъщност театърът не минава пред никого, но поне другите не подават почти никакви сигнали за дисонанси, докато рамус непреъснато издава такива сигнали и от тях възниква защитно сработване. Все пак всичко това е много важно за въпросния ти "колега" и до голяма степен определя сегашната му личностна "дрешка пред огледалото". А тия неща имат нужда от непрекъснато поддържане и става така, че виртуала става "театрален салон" сред който да се изиграят нуждаещите се. И взаимното договаряне е да се ползват помежду си - всеки като зрител на другия, после си сменят ролите. Всъщност нито един не подава никакви сигнали за ТОЗИ, който е отвъд виртуала, под претекст че "така е прието". Което всъщност е "защото така ми е изгодно за театъра".

================

И като ги пишеш в цитата всички тия работи като оценка към него - дали въобще си даваш сметка как самия ти непрекъснато гледаш да налагаш своите вярвания, без оглед на темите ( като например тази за "душата" ). Че по същия начин избираш своя версия на повярванка и неотстъпно си я утвърждаваш, най-вече чрез подборка от цитати. Че по същия начин "огледалничиш" при защитаването и отстояването си, като така ми разкриваш чудесно кое как си "интерпретирал" и чрез "кое в себе си" е било в приоритет при тази интерпретация. 

А изречението от цитата:

е тотално малоумие. Поредното, което раждаш и си подбираш за да поддържаш малоумията си, едно от които е  на "Пинокио"то.

Въобще - двамата сте всъщност доста сходни и повторилките между двама ви вече толкова години съвсем ясно изписват нуждите и щенията на всеки един, като се ползвате взаимно да си нагласяте личното, през контраста спрямо "другия".

недей да се пробваш да обясняваш подобни глупости на някой,, който в тази материя е далеч по-компетентен от теб.  Дънинг и Крюгър го имат изведено в готов формат - няма как и според какво да забележиш когато си ограничен и невеж в дадена област и заради това личното си усещане е точно обратното и много ги "разбираш" психологическите работи, даже и имаш мнения. Имай си ги, но за пред огледалото и личното театро. За извън тия - е нелепица и малоумие. И няма как, няма и защо да влизам в обосновки и пояснения кое, според какво и защо  - за да се стига до тази оценка.

Вселената, ХОРАТА  и Животът се простират много отвъд способностите ти да си ги псевдо-обясниш, само и само  да получиш онова, за което копнееш и което ти е липсвало.

Ако и в двама ви поне мъничко е останала някаква версия на адекватност, просто си припомнете че животът хората и вселената не са онова, което са в главите ви. И че има много други хора, чиито глави "живеят" и творят съвсем други приказки за да живеят. А има и такива хора, които съумяват да "излизат от главите си" и чак тогава да открият че имало "свят" и отвъд техните слепи и тесни граници. И че най-често - този свят "навън" е твърде ( дори качест

Кво става , не си прочел ли за ,, фантаСмукинг + " ли ?

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Колкото до "мъдрост"... това вече съм го писал в друга тема... Тук мога само да кажа кое НЕ Е МЪДРОСТ и никога няма да бъде - това е подражанието на идеалните образи, наречени "мъдреци" и имитацията, която тече и от двама ви, по избраните от всеки "модели". Ето това НЕ Е МЪДРОСТ и никога няма да е. И не е проблемът в "мъдростта"...

Мъдростта в будизма е на три нива:

1. Слушане или четене.

2. Обмисляне или размишление.

3. Медитация.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Мъдростта в будизма е на три нива:

1. Слушане или четене.

2. Обмисляне или размишление.

3. Медитация.

на баба ти трънкина е 'мъдростта в будизма". Като почнеш да ги сипеш тия заемки ... и с такъв апломб... а излизат само личните ти заблуди, грешки и подвеждане.

==========================

Няма различни мъдрости... МЪДРОСТ е общо условно нарицателно за проява на човешки синтезни качества и е плод на развитие на мисленето, през опита. Тя е в основата на познанието. За да се стигне до синтез, развитието на мисленето преминава през други етапи на наслагване и насищане.

Няма ВИДОВЕ МЪДРОСТ, както не може да има "етикет за принадлежност" - будистка, американска, християнска или азиатска...

Мъдрост никога не се "ПОСТИГА" с имитация, нито с подражание, нито със слушане и четене, нито представлява "обмисляне или размишления"... Не може да се научи, да се следва, да се пренася и предава от един на друг... Не става с надежди, въжделения, мечти, желания или вярване...

=========================

А "медитация"... е просто гола думичка, която се дъвчи от всеки според неговото си, и неговите си възможности.

ЕТО ТОВА Е ТЕМА "БУДИЗЪМ" - за рамус... а не лайкучкането на неизрасналости и папагаленето на клишета и заемки

По принцип - МЕДИТАЦИЯ е обобщително нарицателно за "ВЪТРЕШНА РАБОТА/ПРАКТИКА". Какво точно ще се "работи" или "практикува" ... е съвсем друга тема. Ако гледаш по себе си - и ти си наричаш личните фантазии "размишления", че дори и "медитация". Всъщност можеш да се заблуждаваш както и да е, но това не води нито до мъдрост, нито до вътрешна работа, насочена към развитие.

Генерирането и довеждането до лични усещания, облекчение, успокояване, подмяна или смяна на емоционалните състоянията, преодоляване на кризи... - НЕ СА МЕДИТАЦИЯ, без значение какво си фантазира "пишман-медитатора", каквото и да си "иска, желание и дори да се 'старае"...

Именно заради това идва и обобщението - че е невъзможна медитативна сериозна практика към развитие, ако са налице травматични наследства в несъзнаваното. Важна и неизменна част от изходното положение за сериозна вътрешна практика е работата по балансиране на психичното несъзнавано. Това е невъзможно ако в него тлеят конфликти, без никакво значение дали субекта подозира, усеща, осъзнава или не.

Задължителна и неизменна част от сериозната медитативна практика и вътрешна работа е "ПОДГОТОВКА НА ОСНОВАТА". Без такава фаза, без резултат в нея е невъзможно каквото и да е развитие. Заради това първата цел на сериозния медитатор е навлизане и процес на "почистване и подреждане" на завареното състояние на психичните "парчета". Насочването и облагородяването им към мир, към  изграждане на връзка едно към друго - за постигане на общност и цялост. Това на думи е опростено описание, но на практика е тежка и сложна задача, която може да отнеме много години... Но без нея... няма шанс вътрешната работа.

Всички системи от вътрешни науки имат свои типологии на подходи към "ПОДГОТОВКА НА ОСНОВАТА" - спрямо различните най-често заварени състояния в несъзнаваното на "медитатора". Най-общо - ако проблемите са сложни е невъзможна самостоятелната работа и е нужна компетентна подкрепа отвън...

Но най-вече - МАЛЦИНА СА ХОРАТА, при които завареното състояние на психичните "парчета" в несъзнаваното е на ниво, при което по-лесно да установят "ОПОРЕН БАЛАНС към ЦЯЛОСТ" и да имат тази стабилна основа за да продължат успешно...  Всеки компромис, недоглеждане, прибързване, нетърпение... са част от липсата на "ОПОРНИЯ ( ОСНОВНИЯ ) БАЛАНС" и става вектор за нов дисбаланс, за разцепление и нови проблеми.

Именно за такива субекти остава онова, до което те така или достигат - следване, повторения, търсене на изходи, спасения, освобождения, свободни фантазии и изграждане на лични алтернативни "реалности" за да се пренасят в тях... Това са все следствия от дълбоки разцепления в несъзнаваното на психиката. И това е напълно без значение откъм съзнанието, макар че по принцип винаги има връзка и процесите " в двете психични територии" са дълбоко обвързани.

В несъзнаваното на всеки човек НЯМА ЗАЛОЖЕН ТРАЕН НАЧИН ЗА НЕГОВОТО ВЪЗВРЪЩАНЕ КЪМ ОЦЯЛОСТЯВАНЕ, при нарушена и разединена структура. Природата не може да постигне повече от завареното, нужни са някои "вмешателства" в допълнение, а това не е лесна работа и е пълна с "капани".

======================

Налично е четиво, в което са описани почти всички основни подходи, спрямо различните психични типологии... При това - четивото е напълно достъпно за всеки, особено през виртуала... И не - не е "сутта", нито сутра, нито свещен текст. Хората на практиката не са религиозни, а са само практици. Като такива тях ги интересуват само чистите техники, лишени от идеологични украшения, псевдоразмишления и ми(с)тични залъгалки.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Хората на практиката не са религиозни, а са само практици. 

Спрямо твоята практика съществуват ли "аз" и "мое" като обособени същности? Имаме ли свободна воля или това усещане е само илюзия?

Говорейки за наличие или илюзия за воля, то следва да можем да си представим или механизма за вземане на решения, или евентуално механизма пораждащ илюзията за вземане на решения.

Най-общо, лесно можем да направим разграничение между човека и неговата мисъл (мисловен процес). Волята е това чрез което човек контролира и променя мисловния процес, а през него управлява и останалите действия. Отделно имаме и осъзнаване на мисловния процес, но това няма отношение към волята. Допускането, че воля няма, означава да се премахне на практика разграничението между човек и ум, а съответно между човек и действия. Ние можем да влияем на своята мисъл, защото не сме нея и защото разполагаме с нужния инструмент/посредник за целта волята. Това е универсална схема за всяко взаимодействие. Ако няма воля - няма посредник, няма взаимодействие между човек и мисъл. Кое ще породи илюзията за воля тогава? Би следвало когато се постулира нещо, да се посочи механизма според който, то се случва.

 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Спрямо твоята практика съществуват ли "аз" и "мое" като обособени същности?

Имаме ли свободна воля или това усещане е само илюзия?

И двата въпроса са недоумия, и съдържат смислов и логически "носенс". Ти виждаш ли си го?

Особено втория - ако имаше достатъчна доза от психопознание, въобще не би задавал подобни въпроси, които за компетентни хора са обикновени наивизми.

Народните дивотии за "свободната воля" въобще не ме интересуват особено. А Усещането... това е вече друго:

==========================================

Всички УСЕЩАНИЯ са илюзия от гледна точка извън... и по силата на атавистични механизми се интерпретират като "истински"  "отвътре" . Всички усещания съдържат допълнение, попълване или направо изкривяване при интерпретацията им - в това няма изключение.

Почти цялата литература касаеща практическия будизъм и популярните описания в сутрите касаят това - че светът на усещанията и преживяванията е версия на изкривена спрямо "отвън" ("обективната" ) реалност.

Именно сред света на усещанията, възприятията и отражението ( подменената форма на реалност) възниква и явлението СТРАДАНИЕ, както и всички други психични "събития", които определят заблудите в заварената екзистенцията на всеки средностатистически човек. И че "прекратяването на тия явления ( вкл и страданието) не е въпрос на никакви "благородни истини", нито на свободни фантастични пързалки, самоуверения, вярвания или самосугестии, а е израз на практическа работа, чрез която да се въведе друг ред в завареното психично поле. Твърде малко  е популярните сутри се обръща внимание на причините, анализа на механизмите... но точно от това не се интересуват потребителите на т,н, "религиозен будизъм'', защото те търсят в него спасение от личните си миражи...

Отгоре на всичко - някой да знае на колко места се излага ясно "каква е цената на "ПРЕКРАТЯВАНЕТО" на страданията"? Защото ако беше посочена, твърде много хора щяха да са ужасени и въобще нямаше да се хванат на кукичката "благородни истини"...

А пък тия свободни съчинения - за "щастливия, добър и радостен будист, когато бил, когато щял, когато вече бил 'свободен'..." са чисти лъжи и са създадени за строго специфичен (емоционално-натоварен) таргет, който да им откликне.

Налична е възможност за проверка на всичко това, но тя става достъпна едва след достатъчно наслагване на опита във вътрешната работа и стабилизиране и задълбочаване на автомониторинга, освен това е и твърде индивидуално зависима... Пиша го вече от собствен опит ( от малко повече от 2 години беше нещо като "пробива") и вече съм давал описание на какъв принцип го реализирам и проверявам...

=====================

Но не това те интересува, нали? Въпросите и настояванията, повторения и утвържденията издават чудесно кое точно те интересува и защо.

Именно в това е трагедията на тази тема  - авторът й е точният пример за екзистенция сред сънища и заблуди, скрити под маската "колко е будист, колко е осъзнат, колко много думички е чел и как се е научил да ги имитира и подражава, като така се опитва да се самосугестира. И се стига до баналното "това е истината".

 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ние можем да влияем на своята мисъл, защото не сме нея и защото разполагаме с нужния инструмент/посредник за целта волята.

това са поредните наивистични и произволни импровизации, които издишат още на смисъла на основните опорни думички - воля, мислене, ум...

Тоталното невежество въобще не спира някой да си фантазира свободно и да сипе глупости, при това с изказ в "множествено число". А силният порив да се имитира "размишление" е направо неустоим... и резултатите няма какви други да са.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Допускането, че воля няма, 

Това не съм го допускал. Воля има, но тя не е свободна. Тя е моторът, който движи марионетката. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Всички УСЕЩАНИЯ са илюзия от гледна точка извън... и по силата на атавистични механизми се интерпретират като "истински"  "отвътре" . Всички усещания съдържат допълнение, попълване или направо изкривяване при интерпретацията им - в това няма изключение.

С това съм съгласен. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Отгоре на всичко - някой да знае на колко места се излага ясно "каква е цената на "ПРЕКРАТЯВАНЕТО" на страданията"? Защото ако беше посочена, твърде много хора щяха да са ужасени и въобще нямаше да се хванат на кукичката "благородни истини"...

Цената е изгубването на илюзията, че реално съществува контрольор, наричан "аз" или" мене". Това е болезнено, защото съществуването едва ли не започва от нулата и потъват множество други илюзии и заблуди за които сме се борили и в които сме влагали енергия и средства. Но това е много общо казано... 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Всички УСЕЩАНИЯ са илюзия от гледна точка извън... и по силата на атавистични механизми се интерпретират като "истински"  "отвътре"

Да се разглеждат усещанията извън осъзнаващия ги е лишено от смисъл. То не може да е илюзия, защото илюзията също предполага регистрирането им, но интерпретирано погрешно. "Отвътре" така или иначе е символично. В действителност имаме осъзнаване, като осъзнатото може да бъде асоциирано със себе си (мисли, желания, чувства, знания, усещания, спомени, тялото...) или не. Да асоциираш нещо със себе си обяче не означава тъждественост, освен може би в някакъв строго ограничен свисъл.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

това са поредните наивистични и произволни импровизации, които издишат още на смисъла на основните опорни думички - воля, мислене, ум...

Празни приказки. Отново. 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Цената е изгубването на илюзията ...

Ти може ли да изгубиш илюзията, че всички страдат??? 

Цената не е в изгубването, а в жертването на една илюзия и изграждайки на нейно място нещо свое, дори да го наречеш себе си или своя аз.  

След като се запозная с будизма (но не от тук), то спокойно ще мога да докажа, че страдание няма, т.е. то самото е илюзия. Това обаче не ще ме направи будист и то поради един факт: Аз вярвам в Бог, но не в незнайния такъв, който не трябва да се споменава, защото не е културно.  

Цитат

Будизмът, ако искаме в една само фраза да го съберем, бих казал, че е идея за човечеството в страдание и нуждата от богове за избавянето му.

Ваклуш Толев

Което от своя страна означава, че будизъм е необходим за социум който страда. Не във все (всеки) социум съществува страдание.

Теб може да те боли, но да не страдаш. Ти може да си здрав, но да страдаш. 

В тоя аспект страдание и страдание не е едно и също. От което следва, че Буда изцяло развива тезите в кои случаи човек страда духовно, а не физически. 

Ей и вулгарно: Човек когато го боли, то той не страда, а се мъчи!!! Страдат хората около него, а не самият човек!!! = Страданието не е в мозъка на човек!!! Там човек изпитва болка и му е мъчно да живее. Самото страдание е отвън!!! То е породено в мозъка на другият, който го гледа и не знае как да му помогне!!! Именно това показва, че е илюзия, т.е. човек не знае как да му помогне, а си въобразява, че молейки се на някакво си божество, то ще му помогне. = По-вулгарно: Гледа го как се мъчи и почва да медитира, за да му дойде от висше какво да направи!!!  

Затова и да, Буда може да е бил мъдра личност, но практическо не дава как да се помогне на страдащ човек. Може ли да направи човек съвестен?! Не!!! ОК, може да го направи мъдър, но каква ще е ползата за човечеството??? = Практика и практика са различни неща. 

В тоя смисъл будизма е за общества които са затънали в битовизма си. Той обаче е архаична религия, т.е. не пробужда Бог в човека, а го тласка само и единствено в разсъждението какво е страдание!!!

преди 1 час, dioib написа:

Ти може ли да изгубиш илюзията, че всички страдат??? 

Има страдание, но няма страдащ. Мозъкът създава вътрешна перспектива от първо лице, но реално "аз" няма. "Аз" е име, което се използва само за удобство в речта и да помага на хората да си взаимодействат. 

Например в казармата когато те извикат по име, отговаряш "аз", за да е ясно каква задача трябва да се изпълни, иначе ще настане хаос.

Действията не са наши действия. Думите не са наши думи. Играе се, но не съществува никакъв „аз“, който играе. Мисълта се мисли, тялото се вижда, докосва се, чува се как работят неговите мокри механизми; вижда се, чува се, докосва се, мирише се, вкусва се външният свят, предметите, принадлежащи към този свят, одушевени и неодушевени, но кое е сетивото, с което би могло да се възприеме съществуването на това мнимо „аз“? Няма такова сетиво. Малките деца говорят за себе си в трето лице, едва конвенциите на езика на междучовешкото общуване ги принуждават да влязат в ролята „мене“. И с времето проумяването на тази изначална истина става все по-трудно – защото това са вече неща, не за помисляне.

Мисълта: „Аз съм“ – не означава, че съществува някой, който мисли, че е; означава единствено, че е била помислена мисълта за съществуване.

Яцек Дукай

на 16.10.2023 г. в 17:50, Śūnyatā написа:

Учителят Арядева казва, че ако дори само се запитаме дали всички неща са пусти по природа, самсара ще се разпадне

Това си го цитирал ти. А можеш ли да обясниш как ще се изпълни този съвет - как човек ще се запита дали всички неща са пусти по природа, без аз, желание, воля? Как, ако запитването се случва от само себе си? Кой ще го инициира?

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Това е болезнено

за теб - може би. Но да абсолютизираш как е ( трябва да е) за всеки друг - издава доста когнитивни дефицити и незрялост за теб.

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

С това съм съгласен. 

какво значение има това? Защото за мен - няма никакво дали съм или дали ти - сме съгласни с нещо.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Да се разглеждат усещанията извън осъзнаващия ги е лишено от смисъл.

чий смисъл?

Да се ползва "смисъл" -  при цялата му условност - като мярка, мяра, отправна точка за оценка...  и съждение - е най-малкото неадекватно, за да не ползвам друга думичка.

И двамцата много напирате да имитирате и подражавате на философите дето сте чели, но мисленето е процес, дето  не е достатъчно само да го харесваш или обичаш (филос - софия) а и да го можеш, да си го изучавал, да го познаваш и да познаваш как самия ти го реализираш...

Като не са налице тия основни условия и се стига до тия форумни заигравки с думички, с понятия, със фантазии и нагласации - всеки неговото си, за да си задържи удобната фантазна черупчица сред която се е сгушил.

 

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Действията не са наши действия.

любимите ти похвати е да се фукаш и подпираш на цяла колекция от заемки, които си си подбрал именно с тази цел.

Не можеш ли да се досетиш че само един несигурен субект има потребност да прави това - такъв, който чрез всичко това много силно е вкопчил "свое" ... Толкова години - заместваш свои думи чрез заемки и ползваш заемки като "свои" думи. Няма друг, сред целия форум ( освен АУМИ, понякога), който толкова много да сипе заемки - каквото докопа си го ръга сред личния блог и после - айде на калдата...

Не можеш ли да се досетиш колко много говори всичко това за твоята вътрешна немощ... защото сред форума оставаш огромната си нужда да повтаряш любимите си мантри по всякакви начини, както и да ги привиждаш през каквито и да са думички на някого? И всичкото се върти около това... и само това. Едно и също - вече толкова години и сам виждаш че нито се насища, а само се налага да го поддържаш, за да го ползваш да те крепи "да не пропаднеш"...

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Това си го цитирал ти. А можеш ли да обясниш как ще се изпълни този съвет - как човек ще се запита дали всички неща са пусти по природа, без аз, желание, воля? Как, ако запитването се случва от само себе си? Кой ще го инициира?

Това е вътрешно питане, което в будизма е свързано с проблема наречен страдание. Появява се мисъл: "защо има страдание, какви са неговите причини" и чрез слушане, четене, обмисляне, размишление и медитация се достига до отговори. Установява се, че всичко е взаимозависимо и съ-възникващо, следователно няма независими трайни същности, няма инициатор, а има съвкупност от процеси на които погрешно приписваме качества, които те не притежават. Всичко е празно от себе, празно от същност. По определение същност означава най-важна, основна, определяща част на нещо, но след приключване на анализа се установява, че и самите части са съставени от части, че реално не съществува неделима и постоянна същност. Такава същност съществува само като лъжлива фантазия. 

Процесът мъдрост може да се реализира без "аз" и емоционална въвлеченост. Воля за решаване на проблема със страданието има, но тя не е "твоя", а на природата, която също няма своя същност. Основният мотор на съществуването - слънцето, също няма своя същност и така до безкрай. 

Зависимото от условия е пусто по природа.

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Зависимото от условия е пусто по природа.

колко пъти.... ти е нужно за да го повториш, с преживяването да го утвърдиш като "абсолютна истина", да му измисляш причини, да го привиждаш през каквото ти падне...???

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

По определение същност означава най-важна, основна, определяща част на нещо, но след приключване на анализа се установява, че и самите части са съставени от части, че реално не съществува неделима и постоянна същност.

долавяш ли носенса ( даже няколко, само в едно изречение)? Или отново НЕ?

За пореден път - толкова е силен порива да си преповториш вкопчените си повярванки, че нямаш никаква възможност за когнитивен автомониторинг.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

колко пъти.... ти е нужно...

На "мен" нищо не ми е нужно, защото "мен" никога не е съществувало, не съществува и никога няма да съществува.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

чий смисъл?

Да се ползва "смисъл" -  при цялата му условност - като мярка, мяра, отправна точка за оценка...  и съждение - е най-малкото неадекватно, за да не ползвам друга думичка

Лишено е от смисъл. А тези празни увъртания - някъде другаде. Много ясно посочих защо е лишено от смисъл. И нямам нужда от оправданията ти.

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Това е вътрешно питане, което в будизма е свързано с проблема наречен страдание

Е и? Избяга от върроса. Не че можеш да отговориш. Но и аз го зададох повече заради тези, които би могъл случайно да подведеш. Ти си решаваш за себе си и аз съм ок с това.

преди 20 минути, Just a Stranger написа:

И нямам нужда

Животът на никого не се върти около твоите нужди. За тях си има кенеф, като по някаква причина си избрал този форум за тая цел.

За "твоят смисъл" - е същото. Изходи си го, вместо да се вживяваш на философ с тия смешки.

преди 22 минути, Just a Stranger написа:

Избяга от върроса.

Напротив, отговорих изчерпателно, но ти толкова четеш и осмисляш, колкото можеш да пишеш без правописни грешки. Липсва ти концентрация и осъзнаване на това, което се случва.

преди 27 минути, Śūnyatā написа:

На "мен" нищо не ми е нужно, защото "мен" никога не е съществувало, не съществува и никога няма да съществува.

Да, да - десетолетните упорити повторилки са просто еманация на твоята игра на безличностност. Егати "будизма" дето го лееш

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Липсва ти концентрация и осъзнаване на това, което се случва.

о, да - гредата в някого и сламката в друг...

Той си е така, но по отчаяните повторилки ти изглежда се преживяваш като много концентриран и осъзнаващ ... Особено пък - "на това дето се случва".

Ей така сте си - вече толкова години си повтаряте един и същ монолог за който се използвате един на друг.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Да, да - десетолетните упорити повторилки са просто еманация на твоята игра на безличностност. Егати "будизма" дето го лееш

Играе се, но няма играещ. Будизмът се лее, но няма будист. През някакво тяло и мозък сътворени от природата преминават някакви мисли и нищо повече.

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

През някакво тяло и мозък сътворени от природата преминават някакви мисли и нищо повече.

И... ? Сега какво, олекна ли ти или ще си повтаряш още тия глупости? Още колко пъти? Или години? ...

Ти си напълно изкукал... не можеш да водиш никакъв диалог, няма обмен, няма нищо... - едно и също повторяемо папагалене и леене на заемки... И дотам.

Един бот може да направи това по-добре - защо просто не си го впишеш в акаунта нов вид - "будистки бот"? От една страна - ще имаш допълнително основание за "пинокио", а защо не и за 'чибурашка"... - с "повторилките на бота"

Отгоре на всичко - БОТ дори ще има основание в папагаленето на тия повторилки.

преди 18 минути, _ramus_ написа:

И... ? Сега какво, олекна ли ти..

Думата "олекна" е много точна. Едно "голямо олекване" се случи преди около 8 години, когато медитирах и след това четях "Философия на Средния Път" от Нагарджуна. Тогава сягаш камък ми падна от сърцето или по-точно от главата. Осъзнах, че всичките ми тревоги, страхове, мечти и желания всъщност са празни. Преди това имах леки "проблясъци", а след това започнах да се усъвършенствам и изразявам.