преди 1 час, Śūnyatā написа:

И если взглянуть на вещи здраво, вы не больше отвечаете за мысль, пришедшую вам на ум, чем за факт вашего появления на этот свет.

Т.е. ако видиш някого и в теб възникне мисълта да го убиеш, ти не си отговорен? Изобщо замисляш ли се с какво пълниш темата? Мисълта, която ще възникне първосигнално е израз на мислите от миналото. Каквито са били преобладаващо те, такива съответно ще са нагласите и предразположенията в настоящето. Дори и дадена първосигнална мисъл да е по-силна от волята и човек да не може да и се противопостави, отговорността си е негова. Той я е създал и направил силна. Той и е предоставил властта над себе си. Но пък е далеч по-лесно да се отрече причината и средството за промяна - самия човек и волята му.

И така, кой е отговорен ако мразим, ако ни липсва състрадание? Съдбата, случайността, зависимия произход, материята, гените...? Това са слепи сили. Те оставени да определят съдбата ни, ще ни направят още по-жестоки, безчовечни и неразумни. 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Т.е. ако видиш някого и в теб възникне мисълта да го убиеш, ти не си отговорен? 

Не съществува такъв, който да е отговорен. Съществува заблуда, че мисълта да убиеш принадлежи на "аз" или на някакъв контрольор вътре в мозъка. Един осъзнат човек няма как да убие, най-малкото защото убийствата се разкриват и има последствия, но неосъзнатите го правят. Припомням какво пише в Бахия сутта:

„Така да бъде, Бахия. Ти трябва да практикуваш така: Когато виждаш форма, има само виждане, когато чуваш звук, има само чуване, когато помирисваш аромат, има само мирисане, когато вкусваш вкус, има само вкусване, когато осезаваш, има само осезаване, когато възниква мисъл, има само мислене*. Тогава ‘ти’ няма да съществуваш; когато ‘ти’ не съществуваш, не може да се ‘намираш’ в този свят, не може да се ‘намираш’ в никой друг свят, нито между двата. Това е краят на страданието“.

*Няма такъв, който да вижда, чува, мирише, вкусва, осезава и мисли. Има само процеси виждане, чуване, мирисане, вкусване, осезаване и мислене.

Когато се появи мисъл за убийство, тя се осъзнава, но няма по-нататъшно разклонение на преживяването. Няма нито вкопчване, нито отвращение. Когато усещането (заблудата) за себе си няма гориво - то изчезва. Волята е спряна и така се прекъсва цикъла. От друга страна няма как едно несъществуващо нещо като "себе си" да изчезне. Трябва да се каже: Когато илюзията за себе си е проникната.

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Не съществува такъв, който да е отговорен. Съществува заблуда, че мисълта да убиеш принадлежи на "аз" или на някакъв контрольор вътре в мозъка. Един осъзнат човек няма как да убие, най-малкото защото убийствата се разкриват и има последствия, но неосъзнатите го правят. Припомням какво пише в Бахия сутта

Е последствията не са ли отговорност? Освен това в случая постулираш желани/нежелани последствия, което пък е неразривно свързано с воля. Осъзнаването като зел на практиката, не е ли продукт на цел - стремеж - решения (волеви) - усилия (отново волеви)...?

на 23.10.2023 г. в 17:36, Śūnyatā написа:

Свобода на избора и обусловеност са взаимноизключващи се категории. Първото произтича от неосъзнаването на второто. И понеже са малко хората осъзнаващи зависимия произход - става такова шоу и такива трагедии. 

Наричаш "свобода" само абсолютната свобода (а и някои автори, които четеш), но по същия начин можеш да наречеш "зависимост" само абсолютната зависимост. Нямаш основания да предпочетеш едното пред другото, ако се следва логиката. Така, обръщайки гледната точка, може да се твърди, че не съществуват зависимости, а само свобода. Тежеста на това мое последно твърдение е точно колкото е и тежестта на твърдението ти, че няма свобода щом е налице взаимозависимост. На няколко пъти ти посочих, че изпадаш в крайности (като абсолютизирането в случая). Какъв е смисълът да се повтаря за средния път, ако се забравя постоянно за него?

преди 55 минути, Śūnyatā написа:

Когато се появи мисъл за убийство, тя се осъзнава, но няма по-нататъшно разклонение на преживяването. Няма нито вкопчване, нито отвращение. Когато усещането (заблудата) за себе си няма гориво - то изчезва. Волята е спряна и така се прекъсва цикъла. От друга страна няма как едно несъществуващо нещо като "себе си" да изчезне. Трябва да се каже: Когато илюзията за себе си е проникната.

Ами точно волята не е спряна. И защо постоянно намесваш аза, осъзнаването на себе си, след като в случая изобщо те става вапрос за него? Съответно цитираната сутра е неудачна. В нея изобщо не е засегната волята. Щом има мисъл, има и воля. Сега, това за липсата на мислещ и на проявяващ воля е само прийом за да се измести фокуса от себе си, но ти си го приемай както искаш. В действителност обаче резултатът при теб е обратен, защото идеята не е да мислиш постоянно за липсата на аз, а просто да не мислиш за аза - нито за присъствието му, нито за липсата му.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

защото идеята не е да мислиш постоянно за липсата на аз,

не се казва така, а се казва че ти липсваш, тоест теб те няма

да не би да имаш предвид че аза е засаден някак си в главата  ти и ти в един момент установяваш че го няма

и как хем теб те няма и  обаче можеш да мислиш или си станал луд и мисленето ти казва че си престанал да съществуваш

запомни едно от мен, виждаш ли че можеш да мислиш това означава на 1000% процента и повече че си съществуваш

Азът е абстракция произведена от нервната система. Алфред Кожибски описва следния експеримент:

Имаме вентилатор с четири перки. Ако го включим, перките ще се завъртят и ще видим диск. Дискът е продукт на нервната система. По същия начин виждаме солидни обекти, които не са там; има само ротационни и електронни процеси. Виждаме се един друг като "дискове", но сме "въртящи се перки"...

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Азът е абстракция произведена от нервната система. Алфред Кожибски описва следния експеримент:

Имаме вентилатор с четири перки. Ако го включим, перките ще се завъртят и ще видим диск. Дискът е продукт на нервната система. По същия начин виждаме солидни обекти, които не са там; има само ротационни и електронни процеси. Виждаме се един друг като "дискове", но сме "въртящи се перки"...

Доста свободно оприличаване. Хубаво е нещо съществено да е сходно. Примерно да говорим за перка и велосипедно колело или пумпал, но да говорим за перка и човек... 

но вярващите са волни птици и вярват на всякакви неща, вкл.,че са вентилатори. Хи- хи.

преди 24 минути, Търсещ истини написа:

Доста свободно оприличаване. Хубаво е нещо съществено да е сходно. Примерно да говорим за перка и велосипедно колело или пумпал, но да говорим за перка и човек... 

но вярващите са волни птици и вярват на всякакви неща, вкл.,че са вентилатори. Хи- хи.

Да, аналогията е далечна, но по-същественото е, че е непълна. Ок, ние възприемаме въртящата се перка като диск. Но кое възприема аза; какво е това, което отговаря на перката от аналогията?  Все пак механизмът и елементите при вентилатора са ясни, но при аза? Съзнание, ум, самосъзнание - те на какво отговарят от примера?

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Да, аналогията е далечна, но по-същественото е, че е непълна. Ок, ние възприемаме въртящата се перка като диск. Но кое възприема аза; какво е това, което отговаря на перката от аналогията?  Все пак механизмът и елементите при вентилатора са ясни, но при аза? Съзнание, ум, самосъзнание - те на какво отговарят от примера?

Не е непълна, не четеш или не разбираш. Дискът (азът) се произвежда от перките (мозъка и нервната система).

Например, през очния нерв навлиза информация и се активира зрителното съзнание. По същия начин се активират слуховото, обонятелното, вкусовото, тактилното съзнание и менталните процеси.

Невронът (на старогръцки: νεῦρον – влакно, нерв), наричан още нервна клетка, е структурна единица на нервната система. Представлява електрически възбудима клетка, която обработва и предава информация посредством електрически и химически сигнали.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Азът е абстракция произведена от нервната система. А

Азът не е абстракция, а обособява различното от общото в мозъка ни. Няма нищо общо с нервната система!!!  

Всеки има своя нервна система. Тя само транспортира сигналите получени от сетивата ни. Мозъкът е този който обработва въпросните и определено не ги прожектира, а активира реакциите ни или активира определени нервни центрове. 

Може спокойно да се твърди, че съществува в малкия мозък, защото:

Цитат

1. Осъществява несъзнавана сетивна перцепция (свързва обекта със знанията за него)

Когато човек се допре до нещо незнайно за него, то няма как да го осъзнае??? В тоя случай именно несъзнателната му реакция обосновава свободната му воля, която е образа на Азът. Ако нещото е негативно за субекта, то реакцията е отхвърляне, но ако е позитивно то реакцията е на приемане. 

Принципно страданието е възприето като негатив и затова нормално е да се отхвърли, а не да се приеме.  Човек който съзре истината за страданието е обрече!!! Той става проводник на негативното, което вреди на човек!!! 

Образно: Не е въпроса какво отразяваш, а какво излъчваш.  

преди 25 минути, dioib написа:

Азът не е абстракция... няма нищо общо с нервната система!!!  

А с какво има общо, с Бог?

Нейробиологи делят нервную систему на три части: афферентные (входящие) чувствительные нервные волокна, передающие информацию изнутри и снаружи тела; центральная нервная система, состоящая из спинного мозга и головного мозга; и эфферентные (выходящие) нервные волокна от центральной нервной системы к мускулам, органам, же́лезам и другим тканям.

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

А с какво има общо, с Бог?

Със Светия Дух или с тъмно съзнание в следствие на приети предразсъдъци за верни. 

Няма как да приемеш, че това е Божествената промисъл, която ти или изповядваш или си избираш божество и/или човек на което/който се доверяваш.  

Остави го Бог. Той в случая не участва във формирането на Аза.  

Азът е свързан със самосъзнанието, с разделянето на осъзнаваното на външно и вътрешно. Всичко, което човек идентифицира като възприемано само от него самия, но не и от другите, той приема за себе си. В този ред на мисли, азът в поеечето случаи хората идентифицират с ума (мисли, разбирания, представи), чувствата, волята (цели, намерения), емоциите, усещанията, действията (с някои уговорки, доколкото действията са видими и от другите). Реално обаче азът е единствено съзнанието и самосъзнанието, където горните се отразяват, смесват и интерпретират. Разни там нервни системи, мозъци и други подобни техни съответствия в по-фините тела са само упадхи, основа където протичат процесите свързани със съзнанието. Те правят възможна проявата на изброените процеси, но реално не те ги формират. Те са изцяло пасивни, инструменти. 

на 20.10.2023 г. в 21:44, Śūnyatā написа:

Мозъкът е физически обект, който поражда съзнанието като физически процес. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Дискът (азът) се произвежда от перките (мозъка и нервната система).

Доста е обезсърчаващо да се дъвче едно и също толкова години, но все искам да разбера къде ти е логиката..

"Мозък" е абстракция, както и "нервната система", те са дискове също - това май ти казват. Всичко е "дискове", а перки изобщо няма. Ако дезинтегрираш (мислено или съвсем буквално) мозъка или каквото и да е, до най-малките градивни елементи, какво остава? Според теб какво е? Кажи как мислиш. Любопитно ми е какво мислиш, че има "там". Или няма съвсем нищо? 

В един момент наричаш предметния свят реалност и че трябвало да се отличава от образите или концепциите в съзнанието (пардон, според теб "в мозъка"), в следващия го отричаш и го обявяваш за илюзия, същевременно върви и филма, че реалност изобщо не съществувала. 

Ако ти кажат, че концепцията за крайна или абсолютна реалност няма референтен обект, че такава реалност не съществува, това означава просто, че концепцията за крайна реалност няма референтен обект - в реалността. Защото тя е отвъд дискурса и никоя идея не може да я изрази. Нито твоята за нея, нито моята или на Доген или Лао Дзъ. 

Ти ни обясняваш, че имало дървета, но нямало гора. Що да няма гора, като гората е същото като дървото: абстракция. 

преди 40 минути, Just a Stranger написа:

Всичко, което човек идентифицира като възприемано само от него самия

Разделянето аз-друго е вродена идея, не е нужно да се мисли за това има ли я или я няма, тя се появява спонтанно при всички чувстващи същества, дори при тези без мозък, иначе щяха да се самоизядат. Това е схващане на много фино, безсъзнателно и еволюционно древно ниво, ако мога така да кажа. Интелектуалното самонавиване не помага срещу това, то се разбира и трансформира изключително трудно. 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Дискът (азът) се произвежда от перките (мозъка и нервната система).

Например, през очния нерв навлиза информация и се активира зрителното съзнание. По същия начин се активират слуховото, обонятелното, вкусовото, тактилното съзнание и менталните процеси.

Невронът (на старогръцки: νεῦρον – влакно, нерв), наричан още нервна клетка, е структурна единица на нервната система. Представлява електрически възбудима клетка, която обработва и предава информация посредством електрически и химически сигнали.

За това става дума, де- няма НИКАКВО подобие между диск и Аз. При перките и мозъка има някаква- много безмозъчни са големи перки (ж) и перковци (м).

От това, че през окото навлиза информация, по никаква връзка не отиваме нито към диск, нито към перка (освен при връзката с перковците). А пък от това, че невронът е структурна единица на нервната система, hepten.   

Аз харесвам аналогиите и примерите от други области, размишлявам за парадигмата= примера, но дори древните римляни са се стремили към близост между сравняваните неща. Най- лесното е да са във връзка като принадлежащи на една общност или са свързани едно с друго; породени са от едни причини или имат едни функции; появяват се на едно място или по едно време.

Примерно Азът е зърно семе и израства с възрастта на човека или неговите действия; Азът е кърмчия, командващ тялото/човека; Азът е златна пара или игла в купа сено, която е заложена от божеството; Азът е призрак, гном, демон и пр. дело на злите сили; Азът е скрит в бункер невидим оператор или програмист, който стои пред монитор, свързан с очите и със слушалки, свързани със слуха;

... Ама точно пък перка

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Азът е свързан със самосъзнанието, с разделянето на осъзнаваното на външно и вътрешно. Всичко, което човек идентифицира като възприемано само от него самия, но не и от другите, той приема за себе си. 

СН 22.93 Реката

В Саватти. "Монаси, представете си че има планинска река която се стича надолу, течаща отдалеко, с бърз поток. Ако на някой от бреговете на реката растеше тревата каса или тревата куса, то тя щеше да израсне над нея; ако папур, тръстика или дървета растяха, те щяха да израснат над нея. Ако един човек, който е понесен от течението се хванеше за тревата каса, тя щеше да се откъсне и той щеше да се срещне с беда и нещастие; ако той се беше хванал за тревата куса, тя щеше да се откъсне и той щеше да се срещне с беда и нещастие; ако той се беше хванал за папура, тръстиката или дърветата, те щяха да се пречупят и той щеше да се срещне с беда и нещастие.

"По същия начин, монаси, необученият обикновен човек ... счита формата за 'аз', или 'аз'-а като притежаващ форма, или че формата е в 'аз'-а, или че 'аз'-а е във формата. Тази негова форма се разпада и поради това той се сблъсква с беда и нещастие. Той счита усещането за 'аз' ... възприятието за 'аз' ... волевите формации за 'аз' ... съзнанието за 'аз', или за 'аз'-а като притежаващ съзнание, или че съзнанието е в 'аз'-а, или че 'аз'-а е в съзнанието. Това негово съзнание се разпада и поради това той се сблъсква с беда и нещастие.

"Как мислите, монаси, формата постоянна ли е или непостоянна?" - "Непостоянна, Благородни." ... - "Затова ... Виждайки така ... Той разбира: '... няма да има повече завръщане под каквато и да било форма на съществуване."'

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

през очния нерв навлиза информация и се активира зрителното съзнание. По същия начин се активират слуховото, обонятелното, вкусовото, тактилното съзнание и менталните процеси.

по-голяма глупост, от некомпетентност, тази седмица не беше писал. Трудно ми е да си отговоря на въпроса - защо след като си толкова невеж и некомпетентен сред психичните познания, толкова напираш да си измисляш подпиралки точно от тях.

Писали и недописали разни "размислители" своите волности, четеш ги и се фантазираш че разбираш нещо. Но... това си е повторяем синдром за "вярващите папагали". Толкова ли ти беше невъзможно след като имаш интерес да се образоваш, да учиш, да си дадеш повече шанс да вникнеш.

Обаче... всъщност за какво да си даваш зор, като не носи 'спасение' така, както произволните папагалски брътвежи по виртуала.

Buddhapālita adds, while commenting on Nagārjuna's Mūlamadhyamakakārikā (in Buddhapālita-mula-madhyamaka-vrtti):

What is the reality of things just as it is? It is the absence of self. Unskilled persons whose eye of intelligence are obscured by the darkness of delusion conceive of an essence of things and then generate attachment and hostility with regard to it.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

СН 22.93 Реката

В Саватти. "Монаси, представете си че има планинска река която се стича надолу, течаща отдалеко, с бърз поток. Ако на някой от бреговете на реката растеше тревата каса или тревата куса, то тя щеше да израсне над нея; ако папур, тръстика или дървета растяха, те щяха да израснат над нея. Ако един човек, който е понесен от течението се хванеше за тревата каса, тя щеше да се откъсне и той щеше да се срещне с беда и нещастие; ако той се беше хванал за тревата куса, тя щеше да се откъсне и той щеше да се срещне с беда и нещастие; ако той се беше хванал за папура, тръстиката или дърветата, те щяха да се пречупят и той щеше да се срещне с беда и нещастие.

"По същия начин, монаси, необученият обикновен човек ... счита формата за 'аз', или 'аз'-а като притежаващ форма, или че формата е в 'аз'-а, или че 'аз'-а е във формата. Тази негова форма се разпада и поради това той се сблъсква с беда и нещастие. Той счита усещането за 'аз' ... възприятието за 'аз' ... волевите формации за 'аз' ... съзнанието за 'аз', или за 'аз'-а като притежаващ съзнание, или че съзнанието е в 'аз'-а, или че 'аз'-а е в съзнанието. Това негово съзнание се разпада и поради това той се сблъсква с беда и нещастие.

"Как мислите, монаси, формата постоянна ли е или непостоянна?" - "Непостоянна, Благородни." ... - "Затова ... Виждайки така ... Той разбира: '... няма да има повече завръщане под каквато и да било форма на съществуване."'

Тук всъщност толкова ярко се отхвърля материализмът, че няма накъде повече. Съвсем ясно е откроен азът от формата, т.е. тялото. Ако на човек му е трудно да приеме, че човекът и тялото не са тъждествени, то следва отричане и на отъждествявания с формата аз. Но Буда не е бил материалист. Никъде не се казва "няма аз", "няма ноля" или нещо подобно, в некста по-горе. Казва се "във формата няма аз", а ти го интерпретираш неправилно, именно защото свързваш задължително аза с формата.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

СН 22.93 Реката

Реката, доколкото зная е традиционно място за дзен и медитация. Често се явява като образ, а обкръжението й е повод за размисъл и пренасяне. Приемам, че и тревата куса (не я зная коя е, но явно някаква трева) и храстите не мязат много на Аз-а, но авторът ги сравнява като крехки, ненадеждни, като фалшива опора в потока на живота. Виж, тръстиката по- често е сравнявана с душата на човека, традиционно е- гъне се пред вятъра, а като се направи флейта (не пиша свирка, че да не тръгнем в друга посока), музиката от нея е нежна и задушевна.

Сутрата учи, че няма истински, субстанционално съществуваш "аз". Когато в един преходен, съставен свят, човек се види такъв, какъвто е в действителност - той осъзнава, че всяка идентичност е заблуда и се освобождава от илюзията за себе си. Когато видим, че сме като всичко останало в този странен водовъртеж и не сме по-важни от каквото и да било, всичко в реалността става наша грижа, а не само малката, изкривена част на илюзорния ни "аз".

Будистката картина на реалността е много далеч от ежедневния ни възглед за света: всичко е непостоянно, всичко е съставно и азът не съществува в действителност. Но за удобство в работата и обществото няма как да не влизаме в ролята на "себе си". От опит мога да кажа, че когато не се привързвам и не проявявам враждебност, всичко се случва и върви много по-лесно. Играя определени роли, но съм проникнал в илюзията за "аз" и осъзнавам, че конвенцията не е реалност.

Всички страдаме и сме неудовлетворени по едни и същи причини: живеем преходни животи, изпълнени с невежество и болка. Будизмът учи на откъсване от "себе си", но не учи на откъсване от реалността. Ние не сме тук за да се освободим от света, а да се освободим за света. Оставяме заблудата на егото настрана и се отваряме за реалността, като култивираме любов и състрадание към всички живи същества.

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Всички страдаме и сме неудовлетворени

Не, не всички.

Това че "ВИЕ" си страдате и сте неудовлетворени, си е ваш проблем (които и да СТЕ).

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Ние не сме тук за да се освободим от света, а да се освободим за света.

Никой зрял индивид няма "проблем" със света, за да се "освобождава" от същия.

Света - няма никакво отношение към индивида, винаги всички проблеми се генерират от последния, а не от "света".

Самото понятие "СВЯТ" е на самия субект, с който обобщава специфични свои отражения.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Когато видим, че сме като всичко останало в този странен водовъртеж и не сме по-важни от каквото и да било

според мен всяко едно мислещо създание е  по-важно от един камък да речем, понеже камъка е нежива материя не може дамисли, така че тези твои писания са пълни глупости

да не би да се имаш че си наравно важен с пръстта от която растат растенията, можеда си мислиш че си наравно и с амеба някоя си, но това си е твое виждане, не задължавай и другите да смятат така

и може цялата си тема да я прекръстиш така: Будизъм за тъпанири, кретени, олигофрени, религиозни откачалки, сектански тъпунгери, дървени философия на тема що е кретенизъм, малко за травестити и още все такива неща ........будизмът цялото учение разгледано като трактат на изпикан кретенизъм

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Не, не всички.

Това че "ВИЕ" си страдате и сте неудовлетворени, си е ваш проблем (които и да СТЕ).

Защо лъжеш? Нима не изпитваш неудовлетвореност от факта, че остаряваш, погрозняваш, оглупяваш, от болестите и че не винаги нещата се получават както искаш? Нима не показваш враждебност, присмех, високомерие и не опитваш всячески да унижиш голяма част от пишещите в темите?

на 25.10.2023 г. в 14:06, witness написа:

 Ако дезинтегрираш (мислено или съвсем буквално) мозъка или каквото и да е, до най-малките градивни елементи, какво остава? Според теб какво е? Кажи как мислиш. Любопитно ми е какво мислиш, че има "там". Или няма съвсем нищо? 

Чела ли си притчата за отровната стрела? От нея става ясно, че най-важния приоритет на Буда е да премахне страданието. Абстрактните въпроси за макро и микро космоса имат нищожно значение, когато човек страда точно тук, точно сега и когато имаме силата да го изкореним. Трябва да извадим отровните стрели на заблудите, да изгасим огъня на привързаността и враждебността.

Опитът да се отговори на въпроси дали космосът е безкраен, какво се случва в микрокосмоса, какво се случва след смъртта и т.н. само с думи е безполезен - особено за хора, които все още са обхванати от страданието на ежедневното съществуване. Да, заниманието с тези въпроси е професия на някои хора, които развиват технологиите, измислят нови лекарства, но на нас ни трябва предимно храна, подслон и любов. Останалото е второстепенно, няма как да живеем вечно така или иначе поради непостоянството и преходността.

По-голямата част от страданието възниква от несъответствието между начина по който виждаме реалността и самата реалност. Следователно, за да прекратим дукха, трябва да изправим или коригираме фалшивото виждане на света и егото като негов център. Затова съществува будистката доктрина за анатман или не-аз.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Нима не изпитваш неудовлетвореност от факта, че остаряваш, погрозняваш, оглупяваш, от болестите и че не винаги нещата се получават както искаш?

Просто не виждам защо трябва да въвличаш в глупостите и фантазния си свят "хората", при положение че ти в психично отношение си непораснало момче?

Не изпитвам никаква неудовлетвореност от остаряването, погрозняването и болестите... Приел съм ги като естествена даденост и нещата от живота и че няма никакво значение дали ще си играя на фантазни игри " да избягам от това". И че "нещата" е чудесно че не се случват както ги искам.

Ти си психотичен тип и неудовлетвореността ти от живота няма нищо общо с будистките им значения. Толкова години падение, заради едното шубе... Иначе - го играеш на героичен "спасител" от пожари... А иначе - отвътре... душица. Да беше жив Сидхарта да види инфантилизмите и падението от посланията му докъде е стигнало.

И още нещо - всеки психотик или недорасъл минава през етапа да е недоволен и неодовлетворен. Духовността започва да е вектор тогава, когато останалите стъпки в развитието са налице и са преодолени техните предизвикателства и конфликти. С други думи - духовността започва там, където е налице удовлетворение и усещане за пълнота. И да се продължи - с тях, напред.

Просто не долавяш как разказваш кое ти е "меда" за който си залепнал. А си толкова прозрачен,  толкова банален...

преди 1 час, Śūnyatā написа:

които все още са обхванати от страданието на ежедневното съществуване.

Ежедневното съществуване е за нещастни момченца и момиченца, непреодолели житейските изпити и несъбрали куража да "преминат".

Събрали сте се девиантни момичета и момчета... със всеки неговата си компенсация и нужда от празнодумстване и залъгалка. И толкова...