преди 27 минути, Реджеп Иведик написа:

Въпросът е реторичен

значи, че  ти си реторик ли?

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Кое е първичното, анатомията или физиката ?

Зависим произход бате!

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Невъзможно е да живееш в общество и да не се съобразяваш с установените закони и порядки.

Закони има да.А кои са порядките?

преди 13 часа, shishmanovp861 написа:

Зависим произход бате!

Ето, толкова е просто! Няма независими феномени, но ние се заблуждаваме, че вътрешната перспектива от първо лице, зависима от мозъка и др. фактори, която наричаме "аз" е независима, обладава свободна воля и е индивидуалност (неделимо, отделно), а не марионетка. Знам, че звучи налудничаво и неинтуитивно, но е вярно. 

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Толкова е просто...

Знам, че звучи налудничаво... но е вярно.

Ма как няма да е "вярно"! ...

Все пак - за толкова години всички сме свикнали с налудностите и налудните.

Игрите на мозъка някои ги довеждат до

духовен героизъм и просветителски театър,

 "Толкова е просто - няма независими феномени и аз съм Пинокио, докато съм медитатор и мадхямик",

 "аз съм просветлен и не трупам карма".

=====================

Има и още - " аз съм дете и питам",

"гласът на вселената идва от моето ДНК, докато ми шепне за "единствения", в розово",

"аз съм войник, живея за революция против елитите и съм продължение на моите велики и секретни предци"...

"астралните същества ни пият кръвта и са виновни за всички нещастия"

"жените са в основата на злото и най-хуманния вселенски акт е да се спре раждането на деца за да ги спасим от мизерията и нещастията на живота",

"алкохола е истината, а аз съм християнин и сте заблудени от форумния ми образ"

"интелигентния дизайнер е велик, направил е бръмбарите, Фейсбук и гладните негърчета в Африка, даже е измислил независимостта и пацифизма... (и феминизма)"

..... и още, и още И не - никой не вярва, а "това е истината"

================

Всеки си подготвил царските дрешки пред огледалото и наперено тръгва на парад сред виртуала да си ги показва.

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

звучи налудничаво... но е вярно.

Как няма да е вярно - в общата лудница всеки е "верния", някъде в главата си, сред невронните си игри.

преди 54 минути, Śūnyatā написа:

Ето, толкова е просто! Няма независими феномени, но ние се заблуждаваме, че вътрешната перспектива от първо лице, зависима от мозъка и др. фактори, която наричаме "аз" е независима, обладава свободна воля и е индивидуалност (неделимо, отделно), а не марионетка. Знам, че звучи налудничаво и неинтуитивно, но е вярно. 

Не, не е вярно. До "свободна воля" е, но следващите добавки са си твои. По някакъв начин асоциираш свободната воля със свобода от зависимост, въпреки че нищо подобно се няма предвид в това понятие. Така автоматично я отхвърляш, защото влиза в конфликт с възгледа, че всички феномени са взаимозависими. В случая грешката ти е, че натоварваш свободната воля с неотговарящ на нея смисъл. Изобщо свободата за теб, имам чувството, че е нещо невъзможно, тъй като я противопоставяш на зависимостта. Но и свобода и зависимост са крайности ако човек започне да ги отнася еднозначно към всичко. Човек разполага с определена свобода и избор, но в същото време е и зависим - ето това е средния път.

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

Човек разполага с определена свобода и избор, но в същото време е и зависим - ето това е средния път.

"Определена свобода" е оксиморон.

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

е оксиморон

Пинокио и будизъм - също.

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

"Определена свобода" е оксиморон.

Защо? Имаш къща с определени граници в които си собственик. В тези граници имаш определени свободи/права, с които не разполагаш навън. Ето, посочих ти два вида определеност. И точно те всъщност са част от регламентирането на свободата, т.е. правят я възможна.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Защо? Имаш къща с определени граници в които си собственик. В тези граници имаш определени свободи/права, с които не разполагаш навън. Ето, посочих ти два вида определеност. И точно те всъщност са част от регламентирането на свободата, т.е. правят я възможна.

Интуитивното чувство на свобода е мнимо*, поради невежеството, неосъзнаване функциите на подсъзнанието. Но ако човек разбира зависимия произход може да си го изведе. Според законите на логиката не може да си зависим и независим, ограничен и свободен, индивидуален (неделим) и съставен от части едновременно. 

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Според законите на логиката

На коя логика??? Тя също е зависима???  По твоята логика, защото и тя е феномен!  

Ето: Логиката като феномен може да е зависима и да е независима.  Да, тя не е зависима от теб, но е зависима от кого???  

п.п. В тоя аспект, то ти може да си свободен и несвободен едновременно.  (Имаш свободна воля и друга по-общо казано).  = Избираш свободно или спрямо нещо си.  Едното е за Аза, а другото спрямо божеството или Буда.  

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Знам, че звучи налудничаво и неинтуитивно, но е вярно. 

Звучи безсмислено!!! Бегом да медитираш и да получиш мисъл, че това не е налудничаво, а без мисъл, а е по интуиция, която определено пък показва, че имаш Аз (душа).  Както и твърдеше, че такова нема!!!  

П.П.Г: Затова и Реджеп Ага казва; Логика и логика не е едно и също. Свобода и свобода не е едно и също. И т.н. 

Ай като стигнеш да Бог и бог не е едно и също, то разясни: Има ли Бог или не?! Отделно сподели кои божества е харесвал Буда?? Или е харесвал само и единствено страданието ли???  

на 18.10.2023 г. в 14:23, Śūnyatā написа:

По определение същност означава най-важна, основна, определяща част на нещо, но след приключване на анализа се установява, че и самите части са съставени от части, че реално не съществува неделима и постоянна същност. Такава същност съществува само като лъжлива фантазия

Занимателен въпрос за мен. Как да разбирам - че отричаш същността (свабхава) по определение като познавателна, или като онтологична същност? Не че двете задължително са разделени, но за целите на някакъв анализ би трябвало да се уточни, може би. 

Първо пишеш за "част" и делене на части, значи имаш предвид по-скоро същността като субстанция, т.е. субстанция няма, всичко е нематериално. Добре, но ако държиш на това, не разбирам как може едновременно да настояваш, че съзнанието е епифеномен на мозъка. 

Между другото, тъкмо във "Въведение в средния път", което цитира наскоро, Чандракирти потвърждава съществуването на независима, непородена абсолютна същност - Дхармата. Нашият проблем с разискването на такова съществуване е просто в това, че за нея може да се говори само на относително ниво, ниво относителна истина. Както и за нирвана и самсара, прераждането и т.н. 

преди 31 минути, witness написа:

Между другото, тъкмо във "Въведение в средния път", което цитира наскоро, Чандракирти потвърждава съществуването на независима, непородена абсолютна същност - Дхармата. 

Цитирай къде го пише това.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Цитирай къде го пише това.

Добре, наложи се да преписвам от пдф в един друг превод. Макар че аз съм го цитирала още преди години от 5 том на "Ламрим ченмо". Става въпрос за автокоментара на Чандракирти "Мадхямакаватарабхашя" (не съм сигурна как се изписва). Но мога и на английски да ти го дам с пояснения на Дзонгкапа от „Осветляване на мисълта“ и коментари на Геше Джампа Гятсо. Струва ми се излишно последното заради уточнението кой "интелектуален" тип е склонен да вярва в несъществуването на дхармата. 

-----------

А также, если некто говорит так: „Выделяется ли Нагарджуной в шастре, признается ли лично Нагарджуной бытие подобного рода?“, то [следует сказать:] о чем же говорит Бхагаван [здесь]: „Появились Татхагаты или же не появились эта дхармата дхарм пребывает“? Дхармата существует. Что же это, именуемое дхарматой? Это — [истинное] бытие этих глаз и т. д. Каково же их бытие? Их [бытием] является [то,] которое не создается и не зависит от другого. [Это] собственная сущность познаваемого разумом, лишенным бельма неведения.

Некоторые говорят так: „Она существует или не существует?“ Если ее нет, то зачем бодхисаттвы предпринимают сотни таких трудных [деяний] для того, чтобы постичь эту дхармату? Как сказано [в сутре „Драгоценное облако“]: 

„Сын Рода, абсолютное не рождается, не прекращается, не уничтожается, не приходит, не уходит, не является тем, что описывается словами, не называется словами, не постигается через явленность. 

Сын Рода, абсолютное неописуемо и успокоено, то, что постигается каждым святым лично.

Сын Рода, абсолютное [существует], появились ли Татхагаты или же не появились. Для чего бодхисаттвы, сбрив волосы на голове и теле, одевают желто-красное одеяние и, истинно уверовав, уходят из дома в скитания? Покинув ради обретения этой дхарматы мир, являют усердие в [избавлении от] волос или [мирской] одежды, как [если бы они] загорелись, и совершенно не имеют пристанища.

Сын Рода, если абсолютное не существует, то отшельничество будет бесполезным, появление Татхагат будет бесполезным. Поскольку это абсолютное существует, постольку бодхисаттв называют сведущими в абсолютном“.

Здесь говорят: Увы и ах! Вы, которые нисколько не признаете [реальность] вещей, и вдруг признаете несотворенное и независимое от другого бытие, выдвигаете взаимопротиворечащие идеи!

Следует сказать вот что. Вы не понимаете [содержащейся в] шастре мысли. Ее мысль [такова]: если собственная сущность глаз и т. д. возникает зависимо [и] их бытием является то, которое воспринимается простыми людьми, тогда поскольку это бытие, хотя и являющееся ложным, признается [истинным], постольку отшельничество будет бесполезным. Но поскольку оно не является [истинным] бытием, постольку поиски праведности будут иметь смысл. А также мы говорим о несотворенном и не зависящем от другого [бытии только] с точки зрения относительной истины. Если [истинным] бытием признавать то, которое не усматривается простым человеком, то именно поэтому абсолютное не является вещественным, не является и невещественным256, так как оно по природе успокоено.

 

Глава 6, 182  

Чандракирти, „Введение в Мадхьямику (с комментарием автора)“ превод А. М. Донец

преди 17 минути, witness написа:

Добре, наложи се да преписвам от пдф в един друг превод. Макар че аз съм го цитирала още преди години от 5 том на "Ламрим ченмо". Става въпрос за автокоментара на Чандракирти "Мадхямакаватарабхашя" (не съм сигурна как се изписва). Но мога и на английски да ти го дам с пояснения на Дзонгкапа от „Осветляване на мисълта“ и коментари на Геше Джампа Гятсо. Струва ми се излишно последното заради уточнението кой "интелектуален" тип е склонен да вярва в несъществуването на дхармата. 

-----------

А также, если некто говорит так: „Выделяется ли Нагарджуной в шастре, признается ли лично Нагарджуной бытие подобного рода?“, то [следует сказать:] о чем же говорит Бхагаван [здесь]: „Появились Татхагаты или же не появились эта дхармата дхарм пребывает“? Дхармата существует. Что же это, именуемое дхарматой? Это — [истинное] бытие этих глаз и т. д. Каково же их бытие? Их [бытием] является [то,] которое не создается и не зависит от другого. [Это] собственная сущность познаваемого разумом, лишенным бельма неведения.

Некоторые говорят так: „Она существует или не существует?“ Если ее нет, то зачем бодхисаттвы предпринимают сотни таких трудных [деяний] для того, чтобы постичь эту дхармату? Как сказано [в сутре „Драгоценное облако“]: 

„Сын Рода, абсолютное не рождается, не прекращается, не уничтожается, не приходит, не уходит, не является тем, что описывается словами, не называется словами, не постигается через явленность. 

Сын Рода, абсолютное неописуемо и успокоено, то, что постигается каждым святым лично.

Сын Рода, абсолютное [существует], появились ли Татхагаты или же не появились. Для чего бодхисаттвы, сбрив волосы на голове и теле, одевают желто-красное одеяние и, истинно уверовав, уходят из дома в скитания? Покинув ради обретения этой дхарматы мир, являют усердие в [избавлении от] волос или [мирской] одежды, как [если бы они] загорелись, и совершенно не имеют пристанища.

Сын Рода, если абсолютное не существует, то отшельничество будет бесполезным, появление Татхагат будет бесполезным. Поскольку это абсолютное существует, постольку бодхисаттв называют сведущими в абсолютном“.

Здесь говорят: Увы и ах! Вы, которые нисколько не признаете [реальность] вещей, и вдруг признаете несотворенное и независимое от другого бытие, выдвигаете взаимопротиворечащие идеи!

Следует сказать вот что. Вы не понимаете [содержащейся в] шастре мысли. Ее мысль [такова]: если собственная сущность глаз и т. д. возникает зависимо [и] их бытием является то, которое воспринимается простыми людьми, тогда поскольку это бытие, хотя и являющееся ложным, признается [истинным], постольку отшельничество будет бесполезным. Но поскольку оно не является [истинным] бытием, постольку поиски праведности будут иметь смысл. А также мы говорим о несотворенном и не зависящем от другого [бытии только] с точки зрения относительной истины. Если [истинным] бытием признавать то, которое не усматривается простым человеком, то именно поэтому абсолютное не является вещественным, не является и невещественным256, так как оно по природе успокоено.

 

Глава 6, 182  

Чандракирти, „Введение в Мадхьямику (с комментарием автора)“ превод А. М. Донец

Малко по-надолу обаче пише:

Шуньята внешнего:

Глава 6, 183

Поскольку это является природой рупы, то Она пуста – отсутствует как рупа. Звук и запах, вкус, осязаемое и Дхарма тоже таковы.

Тоест, Дхарма също е пуста. Ако твърдиш, че пустотата е абсолют, то това не е добре. Предполагам знаеш защо. Не мога да навляза в детайли в цитираното от теб, защото не съм просветлен.

Пише неродено... Чандракирти обяснява кое е неродено и успокоено:

Роденото от условия е неродено, защото е лишено от същност. Зависимото от условия се явява празно. Осъзнаващия тази празнота пребивава в покой.

Просветления вижда нещата като променливи и празни – лишени от собствено битие, подобни на отражението на луна във вода.

Бодхисатвите (просветлените) виждат, че има две идеи, обясняващи собствената същност (на явленията), а именно: непостоянството във всеки миг и празнотата – отсъствието на собствено битие.

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Шуньята внешнего:

Глава 6, 183

Поскольку это является природой рупы, то Она пуста – отсутствует как рупа. Звук и запах, вкус, осязаемое и Дхарма тоже таковы.

Тоест, Дхарма също е пуста

Т.е. дхарма е арупа.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

отсъствието на собствено битие.

На собствено битие, а не въобще на битие. Нещо, което ти убягва постоянно. 

Впрочем не ми отговори на въпроса как, според теб, нещо невеществено като мозъка, може да породи каквото и да е, в частност съзнание?

преди 41 минути, witness написа:

На собствено битие, а не въобще на битие. Нещо, което ти убягва постоянно. 

Впрочем не ми отговори на въпроса как, според теб, нещо невеществено като мозъка, може да породи каквото и да е, в частност съзнание?

Разбира се, че на собствено битие.

Мозъкът е физически обект, който поражда съзнанието като физически процес. Съзнанието или его тунелът представлява перспектива от първо лице, която е едно изключително изобретение на природата.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Мозъкът е материален обект, който прави съзнанието като физически процес. Съзнанието или его тунелът представлява перспектива от първо лице, която е едно изключително явление в природата.

Така по мога да считам, че се доближава до истината. 

Само, че моето съзнание е едно, а твоето друго. Което означава, че аз осъзнавам едно, а ти друго. = По този начин има две съществувания = На моя Аз и на твоя Аз. = Ако Аз не съществувам, то по какъв начин Ти не ще съществуваш??? Ако твоя Аз не съществува, то в този случай как моя Аз продължава да съществува? 

И да уточним: Всичко това в тоя свят!!! ОК, в "другия" (или друг) свят моя Аз или твоя Аз не ще съществува, но това е друга тема, защото става въпрос за момента.

По мои скромни виждания, то просветленият вижда в тоя свят своя проекция на "ТО". АЗ не е нищо друго освен свое незнание какво е то извън този свят. В тоя аспект, да, Аз не съществува в представата ни за битието, но не означава, че То не съществува в битието, или в друго битието, или извън това битие.  

Кратко: Азът ни е моментно състояние на То в тоя свят, но поради ограничението на мозъка ни, то е обвързано (зависимо) изцяло с материята върху която е проектирано То. 

Според мен ти се съмняваш, че То съществува и поради това отричаш съществуването на  Аза!!!  Уви, аз не се съмнявам и затова вярвам, че имам Аз, което е мое, свое, в този свят и то определено съществува, но не заради, че теб те има или не, а че ти или друг усещаш/а моето съзнание посредством мислите които тук споделих с теб и/или с такива като теб, които се съмнявате в То, него, като абсолют, който не може да се дели. 

Буда е съществувал. Той вече не съществува, но за сметка на това има проекция в този момент, в този свят. По един или друг начин е оставил нещо от Аза си. Да, Неговото Аз (душа, съзнание) го няма, но има много проекции в други Аз-ове. 

По същият начин и с Христос, Мохамед  и прочие и прочие..... Да, ще има хора които ще се съмняват, че не са съществували, но това не означава, че те не са имали Аз. 

Затова и в днешно време вси по един или друг начин 'викат' ли "викат", постват своята визия и прочие, за да остане нещо в бъдеще от тяхното Аз. 

Интересно е друго. Из Америка (мисля, че в южната и част, но може и цялата да е така) местни жители не желаят да ги снимаш, т.е. те не желаят да остава нещо от Аза им в  бъдеще. Може би те са повече будисти, т.е. да не се остава някаква илюзия за тях в бъдеще време. 

За това и считам, че повечето будисти са аскети, т.е. останалите просто изповядват свой будизъм, който изобщо не показва какво е да си будист. 

Будните, пробудилите се .... обезличават своя Аз. Те не публикуват свои неща, а избират на кои да предадат своите знания. Затова и в интернет може да се намери какви ли не интерпретации какво е да си будист, но определено това ще е заблуда или илюзия, която възгордяла се личност счита, че е най-по-най-по будист.  

Образно казано: Радвам се, че не съм будист, но това не означава, че не съм се родил, не съм живял, не съм мъдър. Тук споделям своя си Аз (макар и иреален), който определено съществува, независимо, че някой ще ми каже че не съществува.  

НО, то е поради един основен факт: Не вярвам в страданието!!! Та, има мъка в тоя свят, но тя не довежда до страдание на моето съзнание. Където мога -> Проявявам състрадателност, т.е. помагам на болното съзнание в човек, а не му втълпявам, че страда.    

преди 2 часа, dioib написа:

Така по мога да считам, че се доближава до истината. 

Трябва да се прави разлика между реално съществуващи обекти и образи в съзнанието. Честа грешка е да бъркаме образите и идеите с реалност. Също така трябва да се има предвид, че не възприемаме непосредствено реалността, а имаме достъп само до това, което прожектира мозъка.

преди 3 часа, dioib написа:

Интересно е друго. Из Америка (мисля, че в южната и част, но може и цялата да е така) местни жители не желаят да ги снимаш, т.е. те не желаят да остава нещо от Аза им в  бъдеще. Може би те са повече будисти, т.е. да не се остава някаква илюзия за тях в бъдеще време

Представи си ситуация при която след един милион години някое същество от някоя далечна галактика гледа през телескопа си звездите и изведнъж попада на нашата галактика. Телескопът му позволява да регистрира и много по-малки обекти и то първо вижда Слънчевата систева, после Земята и после някаква улица по която Dioid се разхожда. И изведнъж, след милион години, някой става известен на цяла една друга планета... 

Образът на всеки е излъчен до невъобразима степен в пространството и никой не може да го изтрие. Отделно, емоциите и мисълта оставят още по-ярък отпечатък, а и те са много повече човека, отколкото тялото му. А спомените за някого с времето се изкривяват. Отделно остават предимно тези впечатлили спомнящия си и те може да не изразяват най-ценното. И всъщност какво значение имат оставените следи на Земята. За будиста имат, защото ще предизвикат ново въплъщение, но за теб християнина? Нали повече няма да се върнеш тук?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Трябва да се прави разлика между реално съществуващи обекти и образи в съзнанието. Честа грешка е да бъркаме образите и идеите с реалност

Идеята може да се претвори в образ и след милиард години. Освен това "реалност" е това, което може да бъде осъзнато. Няма реалност извън съзнанието. "Реализация" е претворяване на идеите в обуктивна/проявена конкретна форма, но има и други форми, които всъщност са много по-устойчиви. Примерно ти виждаш някъде дърво и веднага разбираш, че това е дърво. После виждаш друго дърво, много по-различно от първото, но също го осъзнаваш като дърво. И без значение какво ще се случи с тези две дърнета, представата за дърнало ще си остане в теб. Архетипът не може да бъде изтрит, колкото и конкретните дървета да се пораждат, изменят и умират. Архетипът е един, колкото и конкретните форми да са разнообразни (и всъщност неповторими). Отделно, че той е един, въпреки различната степен в която различните хора го осъзнават. Но така или иначе всеки знае какво е дърво, дори и да не става въпрос за един и същ конкретен обект и представата в съзнанието да е различна.

Представьте, что мы создали общество роботов. У них не будет свободы воли в обычном понимании, поскольку они – причинно обусловленные автоматы. Но у них будет осознаваемая модель себя и других автоматов вокруг них, и эти модели позволят им взаимодействовать между собой и управлять своим поведением. Теперь вообразите, что мы добавили к их внутренним моделям себя еще две особенности: во-первых, ошибочное убеждение, будто они (и все остальные) ответственны за свои действия; и во-вторых, «идеального наблюдателя», представляющего интересы группы, такие как требования честности в обоюдных альтруистических взаимодействиях. Что от этого изменится? Возникнут ли у наших роботов новые каузальные характеристики просто от ложного убеждения в свободе своей воли? Ответ – да; станет возможной моральная агрессия, поскольку возникнет совершенно новый уровень конкуренции – конкуренции за наилучшее следование интересам группы, за моральные заслуги и тому подобное. Теперь можно будет повышать свой социальный статус, обвиняя других в аморальности или действуя лицемерно. Возникнет совершенно новый уровень оптимизации деятельности. При правильно заданных граничных условиях вдруг возрастет сложность созданной общественной системы, хотя ее внутренняя целостность останется прежней. Социальная эволюция сможет развиваться на новом уровне. Обычай приписывать моральную ответственность – даже и основанную на иллюзоной феноменальной я-модели – создаст решающую и вполне реальную функциональную характеристику: на поведении каждого робота будут более эффективно сказываться интересы группы. Плата за эгоизм возрастет. Что же случится с экспериментальным обществом роботов, если после этого мы сведем я-модели его членов к предыдущей версии, – например, дав им возможность познать свою истинную природу?

Томас Метцингер

на 20.10.2023 г. в 16:34, witness написа:

Чандракирти потвърждава съществуването на независима, непородена абсолютна същност - Дхармата

Не съм го чел.

Как така е сигурен, че знае ?

Най отдалеченото разбираемо нещо до което можем да достигнем приживе е Зависимия Произход. Сиреч откровеността изисква да кажем, че има абсолютна същност и няма абсолютна същност взаимно се обуславят.

А за живота преди раждането и след смъртта, още Сократ е казал, че знаем, че нищо не знаем.

Живота преди раждането и след смъртта, в смисъл, като обратната страна на Зависимия Произход, тази, до която нямаме достъп приживе.