преди 27 минути, Śūnyatā написа:

Целта на будистката медитацията е его-тунелът или перспективата от първо лице да играе ролята на наблюдател на психичните процеси, без да се отъждествява с тях.

това е отново фейк. Никоя будистка медитация не се занимава с "его-тунели". И това същото няма нищо общо с "переспектива от първо лице".

Будистката медитация ползва няколко основни похвата, извън тях има и други похвати за вътрешна работа. Неотъждествяването - е само един от похватите, а не е целта.

Папагалиш си отново празни бълбукания, които нито разбираш, нито си компетентен да разбереш. Любителските напъни ти създават само нови заблуди.

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Ако имахме свободна воля, би трябвало да контролираме тези процеси, но това очевидно не е така.

Е, някои сте така, т.е. волята ви е обвързана с битието. Извън него сте "Нула". Затова и е речено: Трябва да се абстрахираш от битието си. Иначе няма как да съзреш свободната воля. 

Дори Буда е разбрал каква е поуката когато е усетил баща и син да ловят риба покрай реката.  = Спокойно може да ме упрекнеш, че не мога да цитирам нещо което съм прочел за Буда. 

Виж, сега, все пак Буда преди да стане просветен е израснал в охота. Така, че нормално е инфантите да се стремят да разберат какво е страдание, за да станат просветени. НО, на човек който не е живял охолно, то го тласкаш към немара, т.е. да си робува и да не му пука, а да се надява да се прероди в охота. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Люди лишь по той причине считают себя свободными, что свои поступки они сознают, а причин, их вызвавших, не знают.

Бенедикт Спиноза

Осъзнаваме и причините, дори и не всички. По важното е, че осъзнаваме себе си като инициатори на нашите действия, мисли и желания. Каквото и допълнително влияние да оказва обкръжението върху тях, те са наши доколкото нашите ум и воля спомагат за постигане на желания резултат. Ако аз засадя дърво и след време то даде плодове, аз трябва ли да кажа, че това не е следствие от моята воля, след като участие вземат и природните сили? Естествено, че не. Дървото само няма да се посади в двора ми, а природните сили използвам доколкото ги познавам. Желанието, намерението, решението, усилията са си мои и това, че резултатът зависи и от други фактори, е без значение.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Естествено, че не. Дървото само няма да се посади в двора ми, а природните сили използвам доколкото ги познавам.

Цъ!!! Може и само да се засади, ако в двора на комшията има дърво, т.е. сводната воля я разглеждай по-този начин: Да е разположено така, че да не ти пречи в двора, т.е. иначе природните сили ти го поставят там където те решат, т.е. ще се наложи да положиш труд, за да го преместиш на друго място, а и ще ти трябват знания, за да го направиш. 

По-общо, то човек зависи дали освен за своя двор мисли и за извън него как да е устроено било то населеното място или изобщо света. Затова и не ти е необходимо да се изкачваш в йерархията на някоя религия, а да желаеш да властваш над повече територия.  

Има и друго: Ти хубаво ще засадиш дърво, но кой ще се грижи за него??? 

Абе и двамата сте като един виц:

Един върви и копа дупка, а другия след него я заравя. Минал и ги попитал един човек какво правите, а те единодушно: Ние сме лесничеи, но оня де полага дървото страда и те = трябва да работим, за да се вижда, че не мързелуваме.  

Ей разсмивате ме с вашият криворазбран будизъм. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Ако не можем да контролираме мислите, не можем да контролираме и действията.

Можем да ги контролираме. Т.е. възможно е, постигано е. Но, без приемане на една възможност, тя няма да се осъществи. Самото приемане или отхвърляне също е избор и свобода. Ако не, защо си правиш труда да пишеш тук, след като отсреща няма свобода да се приеме или отхвърли написаното?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Един коан: Свободен ли си да правиш това, което не ти идва на акъла?

Хубав коан, но ти не знаеш това. На теб в акъла ти е единствено, че няма аз и свободна воля и не си свободен да осъзнаеш нищо друго. Ти дори и не вникваш в това, което ти се пише, а автоматично си повтаряш това с което е препълнено съзнанието ти. За друго няма място. И не, това не е свобода. Чувството, че си спокоен и че ти е леко, не е истинско спокойствие, защото просто си затваряш очите за неудобното. 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Ако аз засадя дърво и след време то даде плодове, аз трябва ли да кажа, че това не е следствие от моята воля, след като участие вземат и природните сили? Естествено, че не. Дървото само няма да се посади в двора ми, а природните сили използвам доколкото ги познавам.

идиот с идиот дърветата в гората как  се разселват сами, иди там сред дивата гора и се питай кой ги е засадил ти или природата , ха ха

преди 9 минути, some_spirit написа:

идиот с идиот дърветата в гората как  се разселват сами, иди там сред дивата гора и се питай кой ги е засадил ти или природата , ха ха

В двора ми няма да поникне, ако аз не го засадя и погрижа за да израстне поне до определен момент. Ама за някои е важно да се правят на много умни, без изобщо да ги интересува целта и идеята на написаното.

Свобода на избора и обусловеност са взаимноизключващи се категории. Първото произтича от неосъзнаването на второто. И понеже са малко хората осъзнаващи зависимия произход - става такова шоу и такива трагедии. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

коан: Свободен ли си да правиш това, което не ти идва на акъла?

Поздравления! Имаш ли други?

Какво правят в дзен- традицията за да отговорят? Харесва ми въпроса, но изникват само логични/рационални отговори.

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

Поздравления! Имаш ли други?

Какво правят в дзен- традицията за да отговорят? Харесва ми въпроса, но изникват само логични/рационални отговори.

Отговорът си е логичен, но не еднозначен. Въпросът за мен е в дефинирането на "свобода". Ако не знаеш за една възможност, тя не съществува за теб. Ограничението е в знанията ти и може би разбиранията и ти нямаш свободата да се възползваш от възможността. От друга страна, никой и нищо външно не ти пречи да използваш възможността. Т.е. от тази гледна точка си свободен. Понятията, които използваме, само подсказват смисъла зад тях. Но разбиранията на хората да едни и същи понятия може да са твърде различни, а в някои случаи да са налице по-фини нюанси, които обаче да са от значение. 

преди 8 минути, Just a Stranger написа:

Отговорът си е логичен, но не еднозначен. 

Моят отговор е с въвеждане на "наблюдател"- учител, родител, божество. Учителят знае, че ученикът може да направи нещо, но той, невежият още не знае. В този смисъл, Не си свободен да правиш това, което не ти идва на ума. Първо трябва да го имаш.

От друга страна, има неосъзнати нагони. Човек може да прави неща и без да му идват от ума.

преди 7 минути, Just a Stranger написа:

Въпросът за мен е в дефинирането на "свобода".

Самата "свобода" е зависима!!! Тя обаче не зависи нито от Буда, нито от Агни. 

Ти какво, имаш проблем с дефинирането ли???  Всичко е възможно, но от теб зависи какво ще жертваш. Това е: Във всеки момент трябва да жертваш нещо, за да получиш повече свобода!!! 

Бил ли жертвал социалните си контакти??? Би ли оставил интернет??? Би ли живял извън обществото??? Те ти свобода!!! Всичко което е публична държавна собственост е твоя двор!!! И, какво дърво ще засееш или засадиш??? За кого ще положиш грижи??? Кой ще го направиш по-свободен от теб??? 

Ти изобщо имаш ли двор??? Я сподели колко ти е образцов двора???  Заседнал си в някоя панелка и се правиш на великан.  

преди 41 минути, dioib написа:

Заседнал си в някоя панелка и се правиш на великан.  

За мен не знам, но голяма част от българите живеят в панелки, а ти чудесно илюстрираш отношението си към тях. 

преди 21 минути, Just a Stranger написа:

За мен не знам, но голяма част от българите живеят в панелки, а ти чудесно илюстрираш отношението си към тях. 

Абе и в панелка съм живял. Така, че няма как да знаеш какво ми е отношението към въпросните.  

Не знаеш къде в момента ли живееш???  О, да ..... може би си под наем.  

Що се правиш на божество??? Не знаело ...  ..... та ти изобщо съществуваш ли??? ИИ ли си???  Ми много бъгове имаш бе!!!  

Не знаело. И седнало то горкото да направлява човеците.  Кажи му на този който те е правил, че не го бива!!!  Да те преражда наново.  

преди 13 минути, dioib написа:

Не знаеш къде в момента ли живееш

Глупостта ти е безгранична. Колко глупости и само защото не желая и няма да навляза в повече подробности, къде живея. Споменах, че имам двор, но явно че или ти е скучно и се опитваш да ме провокираш да кажа повече, или си прекалено тъп. Все ми е едно кое е.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Глупостта ти е безгранична.

Като в афоризъма на Айнщайн. https://bg.wikiquote.org/wiki/Глупост_—_Глупаци

Коан: Кого да виним, че слънцето е зад облак и кого да виним, за глупашки брътвежи?

преди 14 часа, Just a Stranger написа:

Ако не знаеш за една възможност, тя не съществува за теб.

 когато хората отразяват света с размисли, използват похвата "допускане", а също и "предположение" или "догадка" и "вероятност"... Ако не са налице личностни и психични "тежести" в несъзнаваното, мисленето се основава на вероятностно моделиране на ежедневието...

Тия, които имитират размисляне, ползват 'вярвам', защото в него в вплетен и силен психологичен личностен заряд, а за тях той е основен приоритет.

В свят, който е непрекъснато изменчив и предлага всеки миг огромна доза неопределеност, работата с неизвестни и неизвестности е част от всеки човешки живот. За повечето от хората неизвестността е извор на тревожност и страх и това е дълбоко вкоренено сред първичните инстинкти. Това непрекъснато влияе върху съзнателността и я изменя, дори - подменя.

Тезата че "трябва да "повярваш" на нещо, и чак тогава да го направиш възможно да се случи" - е измислена като опор(к)а на нуждата от вярване в инстинктивната битка с конфликтите сред всяка екзистенция. Но далеч не всички хора се обръщат към този първосигнален начин, с който конфликтите се избягват, маскират или скриват, но не се решават. А преодоляването на всеки конфликт е естествената посока за развитието, докато бягството, скриването... са атавистично "продължение" на дълбоките еволюционни инстинктивизми за оцеляване.

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Коан: Кого да виним, че слънцето е зад облак и кого да виним, за глупашки брътвежи?

Уместен въпрос. Глупостта си е глупост - това са възможностите на глупака. Но зад глупака често стоят хора, които му дават поле за изява. В по-лошия случай умишлено, подпомагайки го и поощрявайки го; в по-лошия - безотговорни некадърници (като някои модератори тук).

преди 18 минути, Just a Stranger написа:

Уместен въпрос. Глупостта си е глупост - това са възможностите на глупака. Но зад глупака често стоят хора, които му дават поле за изява. В по-лошия случай умишлено, подпомагайки го и поощрявайки го; в по-лошия - безотговорни некадърници (като някои модератори тук).

По- скоро приемам, че нещата са обективни. Заради това не виня Слънцето, (истината), че е покрито от облак (глупостта). Не мога да упрекна и облака. Той се е породил от някои физически закони (глупостта от социални). 

От моя опит, добре действа присмех, когато глупостта не е непоправима, за да го разпознае. Другото е бягам в укритие, където няма достъп. Самият Платон не е могъл да се справи с глупостта сред форума и се е усамотил в Ликея. 

Човеците пък са измислили покривите и чадърите за да се скрият от облаците. Има предпазване и от потопа на глупостта, Дядо Нойо се е усамотил с най- близките си и го е преживял, че ние ли?

 

преди 48 минути, Търсещ истини написа:

По- скоро приемам, че нещата са обективни. Заради това не виня Слънцето, (истината), че е покрито от облак (глупостта). Не мога да упрекна и облака. Той се е породил от някои физически закони (глупостта от социални). 

Всъщност, ако трябва да разгледам коана в контекста на моите виждания за човека, то слънцето е духът, истинската индивидуалност, а облаците са въплътената личност, изменяща и ограничаваща с нагласите и зависимостите си идващото от първата. Проекцията на земята са нашите действия и тяло. Ние реално се осъзнаваме на нивото на облака, което е илюзия, защото истинското ни аз е слънцето от примера. В този смисъл отговорът не е, че липсва човек, както им се иска на някои. 

Предното, което написах имаше съвсем конкретна цел - да посочи, че границата на толерантност към глупостта тук е паднала прекалено ниско. На практика тя се толерира. В случая не обвинявам глупаците, а ръководството на форума, което реално не спазва собствените си правила. Някой може да каже, че това е само форум, без реално значение, но всъщност, ако тези хора бяха на по-отговорна позиция, щяха да действат по същият начин и да нанесат сериозни щети. А в контекста на прераждането, то в даден момент те ще попаднат на такава позиция и ако сега пренебрегват уж незначителните си задължения, то и тогава няма да постъпят различно. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

От моя опит, добре действа присмех, когато глупостта не е непоправима, за да го разпознае. Другото е бягам в укритие, където няма достъп. Самият Платон не е могъл да се справи с глупостта сред форума и се е усамотил в Ликея. 

Нямам нужда от това.В случая не считам, че съм чак толкова застрашен от глупостта, че да бягам от нея. Понякога я игнорирам, но се вижда настоятелността й. Отстъпваш, но това не и стига. Тази ненаситност на глупаците е добре известна. В случая съм очертал някакви граници около себе си, които ме устройват. Мога да ги разширя, но тогава ще са ми нужни повече усилия за да ги поддържам. Глупаците винаги се стремят да сведат всичко до тяхното равнище. А когато не успеят показват истинското си лице. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Човеците пък са измислили покривите и чадърите за да се скрият от облаците. Има предпазване и от потопа на глупостта, Дядо Нойо се е усамотил с най- близките си и го е преживял, че ние ли?

 

По-опасни от бурите е блатото на разложението. 

преди 25 минути, Just a Stranger написа:

Всъщност, ако трябва да разгледам коана в контекста на моите виждания за човека, то слънцето е духът, истинската индивидуалност, а облаците са въплътената личност, изменяща и ограничаваща с нагласите и зависимостите си идващото от първата. Проекцията на земята са нашите действия и тяло. Ние реално се осъзнаваме на нивото на облака, което е илюзия, защото истинското ни аз е слънцето от примера.

Изключваш въпроса "Кого да виним?". Моята теза е, че това са нормални явления. При теб има едно сияйно слънце, което е наша цел без без облаци, аз смятам, че тогава би изпепелило. Освен това, въображението подсказва, че духът, като се проектира върху личността като слънце върху облаците, се себевъзприема отразен, рефлектира и тогава личността е необходим екран за саморефлексия. По аналогия, глупостта е необходим екран за самосравнение и за да предпази околните от блясъка, породил "Срещнеш ли Буда, убий Буда"

преди 20 часа, Just a Stranger написа:

В двора ми няма да поникне, ако аз не го засадя и погрижа за да израстне поне до определен момент.

питай комшията дали в неговия двор няма да поникне

Свобода воли - это иллюзия. "Наша" воля просто дело не наших рук. Мысли и намерения возникают из находящемся на заднем плане причин, о которых мы не знаем и над которыми мы не имеем никакого сознательного контроля. У нас нет свободы, которая, как мы думаем, у нас есть. Как мы, однако, теперь видим, чувство свободы возникает только из-за неосознавание первопричин мыслей и действий. И если взглянуть на вещи здраво, вы не больше отвечаете за мысль, пришедшую вам на ум, чем за факт вашего появления на этот свет. Мы не творцы своего мозга. Даже когда нам кажется, что мы управляем своей деятельностью, единственные доступные нам инструменты унаследованы из прошлого.

Подумайте немного о том, в каком контексте формируются ваши решения. Вы не выбирали себе родителей, время и место рождения. Не выбирали пол и среду. От вас не зависело качество генов и развитие мозга. Теперь же ваш мозг делает выбор и исходит при этом из установок, вбитых в него на протяжении жизни — генами, физическим развитием с момента зачатия, контактами с людьми, идеями и событиями. Где здесь свобода?

Сам Харис

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Свобода воли - это иллюзия. "Наша" воля просто дело не наших рук. Мысли и намерения возникают из находящемся на заднем плане причин, о которых мы не знаем и над которыми мы не имеем никакого сознательного контроля. У нас нет свободы, которая, как мы думаем, у нас есть. Как мы, однако, теперь видим, чувство свободы возникает только из-за неосознавание первопричин мыслей и действий. И если взглянуть на вещи здраво, вы не больше отвечаете за мысль, пришедшую вам на ум, чем за факт вашего появления на этот свет. Мы не творцы своего мозга. Даже когда нам кажется, что мы управляем своей деятельностью, единственные доступные нам инструменты унаследованы из прошлого.

Подумайте немного о том, в каком контексте формируются ваши решения. Вы не выбирали себе родителей, время и место рождения. Не выбирали пол и среду. От вас не зависело качество генов и развитие мозга. Теперь же ваш мозг делает выбор и исходит при этом из установок, вбитых в него на протяжении жизни — генами, физическим развитием с момента зачатия, контактами с людьми, идеями и событиями. Где здесь свобода?

Сам Харис

прочетох го този тъпизъм в цитата така 2-3 пъти и в него пише че нали нямаме свободна воля, обаче аз не разбрах на кого сме роби , тоест кой ни е взел свободната воля, искам да знам кои са ми поробителите, за да знам с какво си имам работа и евентуално да се мисли как да си върна свободната воля да си е моя