Един есенен ден с майстор Син минавахме през пазара. Изведнъж от тълпата върху му налетя човек, видимо местен търговец. Майсторът направи крачка встрани, но търговецът се блъсна в него и разсипа стоката която носеше на земята. Майстор Син кимна вежливо, за да разбере търговецът, че сблъсъкът се е случил непреднамерено и че не му мисли злото. Но търговецът не бе настроен така миролюбиво, започна да го обижда и да се държи агресивно. "Внимавай къде вървиш куче!" - извика търговецът. Той не знаеше, че майстор Син владее до съвършенство кунгфу и може с едно движение да направи тази реплика последна в живота му. Започна да ме хваща страх от продължението на ситуацията и за всеки случай се обърнах настрани, представяйки си какво ще причини майстора на разгневения търговец. Но майсторът просто сви рамене и продължи по пътя си. Аз побързах след него. Когато напуснахме пазара и се оказахме на празния път не издържах и го попитах: "Майстор Син, всеки ваш пръст е смъртоносно оръжие, защо не дадохте урок на този мерзавец?" Майсторът не отговори веднага. Когато стигнахме до едно паднало дърво, той с жест ми предложи да седна и ми разказа една удивителна история, която се бе случила с него преди много години и която той никога нямало да забрави.

"Веднъж, когато бях много млад, ловях риба от лодка. Мрежата ми се закачи на греблото и аз се пресегнах през борда за да я откача. Изведнъж се чу силен трясък, лодката се наклони и ме изхвърли във водата. Помислих си, някакво магаре със своя съд се вряза в моята лодка. Може би някой задрямал или неопитен лодкар не се справя с управлението. Когато се разплетох от мрежата, опитвайки да се кача обратно в лодката, започнах да си мисля, че може би някой е решил подло да се пошегува с мен. Представяйки си как този мерзавец сега се подхилква, в мен закипя злост и накрая, когато успях да се кача на лодката, бях готов да разкъсам на парчета този негодяй. Но това, което видях в лодката, завинаги преобърна моя свят. Моята злоба, сякаш пламък лишен от въздух, покорно трепна и угасна. В тази лодка нямаше никой. Тя беше празна. Просто бе донесена от течението..."

དང་པོར་ང་ཞེས་བདག་ལ་ཞེན་གྱུར་ཞིང༌། །

བདག་གི་འདི་ཞེས་དངོས་ལ་ཆགས་བསྐྱེད་པ། །

ཟོ་ཆུན་འཕྱན་ལྟར་རང་དབང་མེད་པ་ཡི། །

འགྲོ་ལ་སྙིང་རྗེར་གྱུར་གང་དེ་ལ་འདུད། །

 

Firstly with the thought of “I”, they cling to self,

And then with “mine”, they grow attached to things,

Helplessly, they wander like a turning waterwheel—

To compassion for these beings, I bow down!

 

Candrakīrti, Introduction to the Middle Way, I, 3

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

དང་པོར་ང་ཞེས་བདག་ལ་ཞེན་གྱུར་ཞིང༌། །

བདག་གི་འདི་ཞེས་དངོས་ལ་ཆགས་བསྐྱེད་པ། །

ཟོ་ཆུན་འཕྱན་ལྟར་རང་དབང་མེད་པ་ཡི། །

འགྲོ་ལ་སྙིང་རྗེར་གྱུར་གང་དེ་ལ་འདུད། །

 

Firstly with the thought of “I”, they cling to self,

And then with “mine”, they grow attached to things,

Helplessly, they wander like a turning waterwheel—

To compassion for these beings, I bow down!

 

Candrakīrti, Introduction to the Middle Way, I, 3

Но пък текста завършва с "аз се прекланям". Разграничението между "аз" и "не-аз" (другите в частност) е неизбежно. То съществува. Това, че е условно не го прави недействително. Дори и в текста по-горе, то присъства още в първото изречение: "they". 

В случая основно се има предвид непривързаност, а не отричане на аза. Такава привързаност, както и усещането за някаква изключителна значимост на "аз" в сравнение с "другите", е в основата си илюзия. Усещането за "мое" и собственост са само производни. Отричането на аза всъщност е крайност и не представя правилното отношение към себе си (нито към другите). Така се пренебрегва ценността на съзнанието и човека по принцип, а те са в основата на всичко останало. Без осъзнаване и осъзнаващ като център на съзнанието, нищо няма какъвто и да е смисъл. 

преди 38 минути, Just a Stranger написа:

Но пък текста завършва с "аз се прекланям". Разграничението между "аз" и "не-аз" (другите в частност) е неизбежно. То съществува. Това, че е условно не го прави недействително. Дори и в текста по-горе, то присъства още в първото изречение: "they". 

щях да го напиша още преди час, ( макар и с други думи) но ми се отвори работа. Но  второто изречение - за "разграничението" - въобще се няма предвид " неАз" като еквивалент на "другите". За съвсем друго "разграничение" става въпрос... и тук идва въпроса за "границата" (ти).

преди 38 минути, Just a Stranger написа:

В случая основно се има предвид непривързаност, а не отричане на аза. Такава привързаност, както и усещането за някаква изключителна значимост на "аз" в сравнение с "другите", е в основата си илюзия.

Не това се "има предвид", " в случая", като се вземе предвид кой е представен като "автор" на тия слова. ( друг е въпроса дали да се приеме така) И въобще това си е просто твоя лична интерпретация и за да представиш формата си на (не)осъзнатост е нужно да я изразиш със "според мен". А така безлично - е просто твоята илюзия "кое какво означава". Ако е налично достатъчно ниво на осъзнатост, то винаги намира свой израз. И не като се декламират клишета или се повтарят заучени маниери на изказ.

Да заложиш на "неАз" като "другите" и "усещането за някаква изключителна начимост на АЗ, пред "другите", ти е границата на която тъпчеш вече години. И с такава жар напираш да отстояваш... А това си е само твоята граница, докато смисълът по-горе отива далеч отвъд нея. Осъзнатост е и тогава, когато ясно си дадеш сметка, че по време на пътя на развитие, всеки човек преминава през 'граници', преди които " не е същото". Въз основа на тях той познава, че нивото на интерпретация зависи от моментното ниво на развитие, а то е просто "моментно" и ако е налице развитие - в евентуален бъдещ момент то се надгражда или дори променя качествено. Следователно това става част от самопознанието на хората които се развиват.

А в това е проблемът - ти не можеш повече от своята граница , но тук идва и парадокса от твоите собствени настоявания как именно ти като вярващ можеш да приемеш... А се оказва, че отвъд твоята собствена граница (поради ниво на зрялост и развитие) ти дори не подозираш че съществува и друго значение на нечии абстракции.

Що се отнася до т.н. "отричане на АЗ" - това е пък папагалската мантра на "будиста" в темата. Никъде в будизма АЗ не се отрича, а се отработват механизмите на самоидентификацията. Прийомът с "другите" е само разновидност, и той е за по-начинаещите в това, както и спрямо колективните форми в началните етапи на работа. С други думи може да се каже че това е подход адаптиран по-скоро за монашеската сангха.

Налични са множество подходи спрямо деконструкцията на Аз-идентичността и нито един не включва балалайкания по форуми и вярване и отстояване на една или друга приказка. Но двамата толкова си можете и това правите. Ако можехте друго - нямаше да е такова положението.

На светският пишман-будист мога само да му напомня, че за да напише някой горните думички, от цитата, той първо е бил "аз"... И никое развитие не протича чрез "отричане", но на него много му трябва щото си фантазира че това е пътя за спасение от маниите, вината и травмите му. Само по себе си това е малоумно, но когато ИРАЦИУМА напира да "спасява" са така нещата.

Няма шанс за вътрешна работа никой, който носи налични "тежки разкъсни рани" в своето несъзнавано. Въобще не е парадокс, че от една страна несъзнаваното се бори за да събира парчетата, но от друга - тия парчета все повече се дефрагментират. И някъде сред тази безумна игра се раждат малоумията - защото все някак си онова, дето се нарича "съзнавано" се ангажира да е слуга в нея. Да - само слуга и така губи възможността за автомониторинг, защото не от него зависи... "резултата", а само слугува на друг приоритет.

 

преди 21 часа, Just a Stranger написа:

Но пък текста завършва с "аз се прекланям". Разграничението между "аз" и "не-аз" (другите в частност) е неизбежно. То съществува. Това, че е условно не го прави недействително. Дори и в текста по-горе, то присъства още в първото изречение: "they". 

В случая основно се има предвид непривързаност, а не отричане на аза. Такава привързаност, както и усещането за някаква изключителна значимост на "аз" в сравнение с "другите", е в основата си илюзия. Усещането за "мое" и собственост са само производни. Отричането на аза всъщност е крайност и не представя правилното отношение към себе си (нито към другите). Така се пренебрегва ценността на съзнанието и човека по принцип, а те са в основата на всичко останало. Без осъзнаване и осъзнаващ като център на съзнанието, нищо няма какъвто и да е смисъл. 

"Аз" е само съкращение с което обозначаваме перспективата от първо лице. Не казваме перспективата от първо лице вижда, мисли, казва и т.н., а казваме "аз". На руски и английски е само с една буква. Това съкращение е само за удобство в речта. Всъщност никакво "аз" реално не съществува. Няма никакво малко човече вътре в нас, което да ръководи парада, което да се преражда, да получава наказания или награди. Но заблуда, че има такова човече съществува.

How this illusion of self develops? The verse below by Chandrakirti captures it very well : 

The self is that to which beings constantly  
Develop the attitude of grasping to ‘I’ and ‘mine’.  
The self arises from the grasping to ‘I’ and ‘mine’.
Taken for granted without analysis it exists only as a result of confusion.

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

"Аз" е само съкращение с което обозначаваме перспективата от първо лице. Не казваме перспективата от първо лице вижда, мисли, казва и т.н., а казваме "аз". На руски и английски е само с една буква

Е и? Така или иначе думата изразява нещо съществуващо. И не само: зад перспективата имаме съзнатие, мисъл и др. неща.

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Всъщност никакво "аз" реално не съществува. Няма никакво малко човече вътре в нас, което да ръководи парада, което да се преражда, да получава наказания или награди. Но заблуда, че има такова човече съществува.

Реално си е. Илюзорна е твоята предстанлва за аза, но гой си съществува съвсем реално, като съществуването му е основано на определени условия и закономерности. Всъщност нереално е допускането, че може да съществува нещо независимо от условия и взаимоотношения. В случая грешката ти е още в разбирането за реалност.

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

The self is that to which beings constantly  
Develop the attitude of grasping to ‘I’ and ‘mine’.  
The self arises from the grasping to ‘I’ and ‘mine’.
Taken for granted without analysis it exists only as a result of confusion.

И това с какво подкрепя твърденията ти? Точно обратното. Тук изобщо не се отрича реалността на аза, а се посочва илюзорността, но не на аза, а на начина по който често го разбират. Ти също си привързан, но не към аза, а към отрицанието му. Резултатът е съвсем същия, само че си в другата крайност, но не в средния път. Илюзията винаги се отнася до осъзнаването, а не до обекта.

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

Ти също си привързан, но не към аза, а към отрицанието му.

Самозаблудите се отричат, защото са вредни за организма. Много деца са се самозаблуждавали че могат да летят с чадър като Мери Попинз и това винаги е водело до катастрофа. Самоубийците от Хамас също се самозаблуждат, че след като се самовзривят ще отидат в рая. Между тях и фанатизма ти няма никаква разлика. Водиш безсмислен живот, който не се ръководи от критично мислене, а се базира на фанатично привързване към самозаблуди или заблудите на други организми или хора.

Аз продължавам да използвам "аз", но само като общоприета функция на речта и не вярвам във физическото му съществуване. Аз-ът възниква от заблудата, че нещо е мое. Ако се замислиш... какво реално е "твое"? След смъртта остава ли нещо, което да наречеш "мое"? 

Ако не съществуваха самозаблудите, животът би бил много по-приятен и лесен за всички.

Още един повод да си помисля, че будизмът е религия, примиряваща ни с непознаването на света и със смъртта.

В разказа на Никола Статков "Капаните на Петър Клюсата" героят е белокос, с ампутирана ръка заради клюса, преживяващ, че старото трябва да отстъпи на младото. Заложил е два капана и в единия се хваща вълк. По невнимание той попада в другия. Не може да се освободи, вижда как младият вълк си прегризва ногата, а той самият се примирява със смъртта и мисли: "Няма друга лъжа и няма друга истина освен живота". Усещате примирението пред смъртта и сливането на ценностите. 

Заради това не ми импонира будизма. Животът е абсолютна ценност, дори на стари години.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Аз продължавам да използвам "аз", но само като общоприета функция на речта и не вярвам във физическото му съществуване. Аз-ът възниква от заблудата, че нещо е мое. Ако се замислиш... какво реално е "твое"? След смъртта остава ли нещо, което да наречеш "мое"? 

иди и се самоубий тогава ........нали според теб няма аз, теб те няма,ти не съществуваш и така нататък, няма да повтарям всичките ти тъпизми

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Самозаблудите се отричат, защото са вредни за организма. Много деца са се самозаблуждавали че могат да летят с чадър като Мери Попинз и това винаги е водело до катастрофа. Самоубийците от Хамас също се самозаблуждат, че след като се самовзривят ще отидат в рая. Между тях и фанатизма ти няма никаква разлика. Водиш безсмислен живот, който не се ръководи от критично мислене, а се базира на фанатично привързване към самозаблуди или заблудите на други организми или хора

Написаното от мен беше аргументирано. Но виж как ти мина на argumentum ad hominen сравнявайки ме с членовете на Хамас (вероятно защото е актуално). Тези препратки към Мери Попинз и летенето с чадър, също са доста безпочвени сравнения, но вършат работа когато трябва да се отрече нещо като абсурдно, без реално да бъде подложено на размисъл.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Аз продължавам да използвам "аз", но само като общоприета функция на речта и не вярвам във физическото му съществуване. Аз-ът възниква от заблудата, че нещо е мое. Ако се замислиш... какво реално е "твое"? След смъртта остава ли нещо, което да наречеш "мое"? 

Азът е психологическа категория. Но ти му приписваш невъзможни характеристики с което си "доказваш", че е заблуда  Отново: заблуждава се човекът (което не е еквивалентно на аза). Азът е обект на съзнанието и ума, като всеки друг обект. Материалността е без значение. Има абстрактни обекти. Примерно понятието "логика" е обект (на разбиране, осъзнаване, анализ) без собствено материално изражение.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Още един повод да си помисля, че будизмът е религия, примиряваща ни с непознаването на света и със смъртта

Това няма как да е така, след като тези въпроси са обстойно описани в редица текстове. Но се вижда, че дори и сред будистите има такива, които не приемат или трудно приемат много от засегнатото в собственото им учение. Неслучайно прераждането е махнато от християнството (поне не се споменава в тази открита форма, кякто на изток). Виждат се опитите да се нагласи религията спрямо собственете нагласи, възможности и представи, а резултатът е неминуемо изопачаване във времето. Не че с науката е различно - хората и нея интерпретират произволно и според нагласите си (нямам предвид самите учени, въпреки че и сред тях невинаги има пълно разбиране за постигнатото от водещете специалисти).

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

 Аз-ът възниква от заблудата, че нещо е мое...

Ако не съществуваха самозаблудите, животът би бил много по-приятен и лесен за всички.

това са пълни глупости и показват че нищичко не разбираш щом се криеш зад тия празни идеализми.

Ако не съществуваха и не съществуват самозаблудите, то ти нямаше въобще да си сред калдата... и щеше да си депресиран пациент сред някоя психиатрия... ако въобще се приеме че ще си жив.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

 Азът е обект на съзнанието и ума, като всеки друг обект. Материалността е без значение. 

Наскоро гледах едно клипче, в което питаха един бикху да каже според него има ли прераждане и той отговори: "Вярвам в прераждането, но нямам доказателства."

Ако вярваш, че съзнанието няма нищо общо с мозъка, който е материален обект, тогава няма какво да се каже повече.

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Наскоро гледах едно клипче, в което питаха един бикху да каже според него има ли прераждане и той отговори: "Вярвам в прераждането, но нямам доказателства."

Ако вярваш, че съзнанието няма нищо общо с мозъка, който е материален обект, тогава няма какво да се каже повече.

Да, но това не е будизъм  Последният си има основни положения, с отричането на които се излиза от обхвата му. 

Връзката между съзнанието и мозъка, както я поставяш е подвеждаща. И съзнанието, и мозъкът, и други органи и сетива имат аналогични проявления в различните сфери. Принципът си остава неизменен навсякъде. Така че някаква аналогия на мозък винаги трябва да има за да имаме съзнание. В същото време той може да е невъобразимо далечен от познатия ни. Както и материята междувпрочем. 

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Наскоро гледах едно клипче

Това обяснява доста точно защо си толкова неграмотен.

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Вярвам в прераждането, но нямам доказателства

Ми въпросния е доста изостанал - сред форума има няколко които даже "имат доказателства"... Защо не направят клипчета - да ги гледат бикхутата в ютюб... ?

  Безличностность

 русский: безличностность, безличность, бессамостность, не-я

 английский: not-self, non-ego, egolessness, impersonality, unsubstantiality

 пали: анатта | anattā

Это последняя из трёх характеристик существования. Безличностность означает, что ни в теле, ни в уме, ни вне их нельзя найти что-то такое, что можно было бы считать своей абсолютной сущностью, неизменной личностью, которая существовала бы сама по себе и представляла собой некую реальную истинно существующую сущность, эго, душу и т.д.

Безличностность – это главнейший принцип в учении Будды. Без понимания этого принципа правильное понимание всей полноты буддийской доктрины невозможно. Это уникальная черта буддизма, на которую целиком опирается всё учение. Другие буддийские принципы можно в том или ином виде найти и в других философских или религиозных системах, но безличностности учил только Будда.

Тот, кто не смог увидеть безличностность всего существующего, и не понял, что в реальности существует только зависимый от различных вещей самоподдерживающий процесс возникновения телесных и умственных феноменов, в котором нет отдельной от него души или эго, не сможет правильно понять учение Будды. Такой человек будет думать, что его эго, его душа или его «я» – это то, что испытывает страдания, совершает добрые и плохие дела, перерождается в других жизнях (или наоборот, исчезает после смерти), или входит в ниббану, где и будет существовать вечно.

Поэтому для чёткого разъяснения принципа безличностности в Висуддхимагге сказано:

«Только страдания существуют, но не найти страдающего;

Поступки совершаются, но нет того, кто их совершает;

Ниббана есть, но нет того, кто в неё входит;

Путь существует, но не найти того, кто по нему идёт».

https://www.theravada.ru/Teaching/Glossary/anatta.htm

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Тот, кто не смог увидеть безличностность всего существующего

Щом има нещо, което е "всичко съществуващо", трябва да е така, според "някого". Без субект не може да е налице отражение. Днес списа лични интерпретации и някакви свои думи... и разбира се разкри нова доза от недоумици.

И има нещо важно - да беше се образовал повече относно ЩО Е ТОВА ЛИЧНОСТ, и всичко около въпросния феномен. Чак тогава имаш шанс да схванеш какво е относно "БЕЗ-ЛИЧНОСТ-ност". Но проблемът е, че будистите въобще не използват това понятие...

Личността ... не е еквивалент на АЗ. Въобще - въпроса за идентификацията и психичните структури е контраинтуитивен ( както е светът на квантовата физика). Така, че тия фейкове, приказки и преповторилки са само за вярващи, необразовани и неграмотни ... и с ограничен когнитивен капацитет, защото "тия" нямат никакъв шанс да вникнат и разбират толкова комплексно и дълбоко познание.

Разбира се, има и друг възможен подход, но не ти стиска, защото на теб най-много ти трябва да се изфантазираш колко си светнат и така - спасен. И именно така си проваляш дори и тази условна възможност.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Это последняя из трёх характеристик существования. Безличностность означает, что ни в теле, ни в уме, ни вне их нельзя найти что-то такое, что можно было бы считать своей абсолютной сущностью, неизменной личностью, которая существовала бы сама по себе и представляла собой некую реальную истинно существующую сущность, эго, душу и т.д.

Безличностность – это главнейший принцип в учении Будды.

сега ще отида в тоалетната да изпикая безличността на будистите и Буда

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

  Безличностность

 русский: безличностность, безличность, бессамостность, не-я

 английский: not-self, non-ego, egolessness, impersonality, unsubstantiality

 пали: анатта | anattā

Отново ще повторя, че атман не е личност. Отделно термините изброени горе не се припокриват. Личност е personality и не се покрива с другите изцяло. Но при такова "уеднаквяване" на понятията могат единствено да се породят недоразумения. Личността не е нищо повече от съвкупността от качества, умения, тенденции, семейно и обществено положение, спомени и др. отнасящи се само до настоящото нъплъщение. След смъртта на тялото личността престава да съществува, разпада се с времето. Атман, духът е това, което асимилира събраната опитност, т.е. не е личността. Последната наистина е илюзия, доколкото човек се идентифицира с нещо, което не е. Аналогията с временна роля в театър или филм е подходяща, но тя не изключва действителността извън представлението, а я утвърждава.

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Безличностность – это главнейший принцип в учении Будды. Без понимания этого принципа правильное понимание всей полноты буддийской доктрины невозможно. Это уникальная черта буддизма, на которую целиком опирается всё учение. Другие буддийские принципы можно в том или ином виде найти и в других философских или религиозных системах, но безличностности учил только Будда

Това е глупост. Безличностност учат по един или друг начин всички религии. Но непознаването и погрешното представяне на другите религии водят до подобни твърдения. Отделно, че самото понятие се представя по един изопачен начин. 

преди 39 минути, Just a Stranger написа:

Личността не е нищо повече от съвкупността от качества, умения, тенденции, семейно и обществено положение...

Любопитно ми е в какъв смисъл личността включва семейното положение? Да, Азът се формира и от въздейтвието на всички негови връзки, но когато го разглеждаме актуално- в този момент, те не са необходими. Все едно да обсъждаме ботаниката на домата и да обсъждаме и колеца.

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

личността ... Да, Азът

ЛИЧНОСТ - е едно.

Понятието АЗ - е съвсем друго.

Това че се смесват двете сред народните популизми не ги прави да са еквивалентни.

Процесите по придобиване на идентичност, нейното формиране, значение, принципи, механизми - е дълбока вода в познанието за вътрешния свят.

Да се плямпа за будизъм, от хора, които освен да са прочели популизмите по виртуала за да си подберат което на когото да му послужи за личната му нагласация,  друго си нямат - си остава на ниво популярно-битов стил. Всъщност тях точно до това ниво ги интересува, защото на него резонират.

преди 54 минути, Just a Stranger написа:

Атман, духът е това, което асимилира събраната опитност

Малоумно е  че "духът", за който се вярва че е еманация, че вживявал материята... да му е нужно да събира "опитност". По презумция в дух Е СЪБРАНА  цялата опитност, защото би трябвало да е извън относителното време и пространство. Много добре зная произхода на това клише, но приказките са за деца, а не за някой, който претендира и презентира сериозност. Изпадаш в непрекъснато смешно положение да уверяваш и обясняваш твои вярвания като обяснения за живота и света във вселенски мащаби.

преди 54 минути, Just a Stranger написа:

Личността не е нищо повече от съвкупността от качества, умения, тенденции, семейно и обществено положение, спомени и др. отнасящи се само до настоящото нъплъщение.

Е, това е пак рецитация от поредната недоумица сред готовите верски клишенца.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

 Атман, духът е това, което асимилира събраната опитност, т.е. не е личността. 

Будизмът отрича съществуването на атман.

В Будизма терминът аната (на (пали) или анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за „не-аз“ или илюзията за „аз“. В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално „аз“ и „мое“ и затова човек не трябва да се вкопчва към тях.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Безличностност учат по един или друг начин всички религии. 

Това не е вярно. Шанкара взаимства от будизма. 

https://vedic-culture.in.ua/old/vostochnaja-filosofija/sankara.html

Будизмът е категоричен, никаква душа или дух не съществуват.

Такой человек будет думать, что его эго, его душа или его «я» – это то, что испытывает страдания, совершает добрые и плохие дела, перерождается в других жизнях (или наоборот, исчезает после смерти), или входит в ниббану, где и будет существовать вечно.

Има си Аз, идентичност, Его и науката го е доказала. И с рецитации от философии и религии няма как да стане. Може да отричаш но невъзможно е да го премахнеш.

Ти искаш ли да си някой или да си господин никой?

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Любопитно ми е в какъв смисъл личността включва семейното положение? Да, Азът се формира и от въздейтвието на всички негови връзки, но когато го разглеждаме актуално- в този момент, те не са необходими. Все едно да обсъждаме ботаниката на домата и да обсъждаме и колеца.

Дадох аналогия с ролята в даден филм примерно или пък роман. Личността е като героя в него. Семейството споменах просто като част от дадената конкретна роля. Ние възприемаме себе си като част от общество, семейство и др. Групи, с определени характеристики, умения, представи, желания и какво ли още не, с което се идентифицираме. Това е което разбираме като личност. А според будизма и др. учения, тази представа за себе си е недействителна, ограничена, частична, непълна и в някои отношения невярна.

преди 37 минути, Śūnyatā написа:

Будизмът отрича съществуването на атман

Както споменах по-рано, е добре да се изясниш накрая за личност ли пишеш или за атман. Явно в тези руски сайтове не правят разлика, но аз я посочих в общи линии. Така интерпретираш произволно и автори като Нагарджуна и Чандракирти, придавайки им погрешно значение.

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Любопитно ми е в какъв смисъл личността включва семейното положение?

И размера включва.

преди 13 минути, Just a Stranger написа:

Както споменах по-рано, е добре да се изясниш накрая за личност ли пишеш или за атман. Явно в тези руски сайтове не правят разлика, но аз я посочих в общи линии. Така интерпретираш произволно и автори като Нагарджуна и Чандракирти, придавайки им погрешно значение.

При не го всичко е турлугювеч. Чете отвсякъде и сглобява удобната картина, която му пасва най-много.Проблема е и че не помни преди какви твърдения е изказвал. И понякога си противоречи.

Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе“ на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аза“)

 

Без да се дадат определения от страна на будистите какво разбират под понятията които ползват дискусията се размива.

преди 43 минути, Śūnyatā написа:

В Будизма терминът аната (на (пали) или анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за „не-аз“ или илюзията за „аз“. В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално „аз“ и „мое“ и затова човек не трябва да се вкопчва към тях.

В атман обаче няма аз. Но пък ти утвърждаваш именно това. "Аз" и "мое" са представи породени от съзнанието и ума. Атман е в основата и на двете, но не е тях. Не е и различен. Тук обичайната логика не може да даде точна представа.