преди 39 минути, laplandetza написа:

Има смисъл, но............... за определени цели и задачи. Дали Рамуса се занимава с подобни неща?

Той няма фантазия и не може да измисли подход. Еднообразен е. Прави си извадка от трима души в калдата. Тя много представителна. После намира четвърти по-различен и почва да преправя концепцията. Тя концепцията както го чуваш е идеална. Проблема е в него - пишещия.

преди 4 минути, _ramus_ написа:

...

 

Разбира се - нещо си относно "будизма" затихна и темата се превърна в общи приказки и мегдан двама да си побъбрят за кеф и игрички.

Всичкото горе е във връзка с <будизма>. За разлика от аврамистичните и еднобожиите , онея с Едната Книга будизма е пластичен и дори не е истинска религия. Променя се Сега в реално време, ние можем да го променяме , практикуваме и <проповядваме> Нашия <будизъм>. Нищо не би ти попречило да развиваш собственната си <будистка секта> , нали така?

преди 4 минути, shishmanovp861 написа:

Той няма фантазия и не може да измисли подход. Еднообразен е. Прави си извадка от трима души в калдата. Тя много представителна. После намира четвърти по-различен и почва да преправя концепцията. Тя концепцията както го чуваш е идеална. Проблема е в него - пишещия.

Амиииии............... не. Неговото търсене е основно да Покаже , че Другите са <Грешни>............... т.е неспособни да се доближат до нещо близко къмто Физическата Истина. Иска да <смачка> своите недолюбвани събеседници.

Той Руменчо много книги е чел. И Камен носеше цялата световна библиотека в главата си а не можеше да осъзнае детински неща и му беше много трудно да свали една жена. Така, че нямаш ли осъзнатост и пипе колкото и книги да си чел се тая.

преди 1 минута, shishmanovp861 написа:

Той Руменчо много книги е чел. И Камен носеше цялата световна библиотека в главата си а не можеше да осъзнае детински неща и му беше много трудно да свали една жена. Така, че нямаш ли осъзнатост и пипе колкото и книги да си чел се тая.

Тва със жените................... многото книги тежат  и немойш скочиш за забивка. Хубаво е да има нещо , поне нещо първично в теб.......................😁

преди 3 минути, shishmanovp861 написа:

Той Руменчо много книги е чел. И Камен носеше цялата световна библиотека в главата си а не можеше да осъзнае детински неща и му беше много трудно да свали една жена. Така, че нямаш ли осъзнатост и пипе колкото и книги да си чел се тая.

Кой е Камен?

Скепсис.

преди 2 минути, shishmanovp861 написа:

Скепсис.

Интелектуален Сепсис😁

преди 5 минути, shishmanovp861 написа:

Скепсис.

Скепсис е Камен?

Другото беше за рамуса..........😁

преди 31 минути, _ramus_ написа:

Неизбежно се стига до примитивизмите... 

 Очаквано е от теб , все пак си човек с ограничено мислене и виждаш нещата до следващият ден , което е видно от заучените фрази , които вече са на копи пейст , защото дори не можеш да ги запомниш. Публикуваш мненията си на копи пейст , преписани от някой остарял учебник от зората на комунизма , когато са затваряни църкви и са горени библии. 

на 30.12.2023 г. в 12:57, some_spirit написа:

е на идиоти ли ще се правим, аз ще  ти ги преведа двете изречения:

1. Действителността се отнася до състоянието на съществуване всъщност

(значи всичко което съществува се  нарича действителност)

2. Докато реалността се  отнася до състоянието на нещата как те действително (всъщност) съществуват

(тука да не би да искат да кажат че реалност е как нещата съществуват, устройството им или защо съществуват, май нещо някой яко се е объркал, реалността си е просто реалност, това сме ние като индивиди и заобикалящия ни свят)

чакам разликите между двете думи на български

какво стана с разликите между тези две думи, аз ще го напиша, "реалност" се разбира цялата Вселена в която сме и още ако има извън нея нещо друго, а  пък "действителност" е така като застанем на земята и на разстояние 10 километра от нас това което се вижда се нарича действителност, това е според създателите на думите, за мен иначе 2-те думи значат едно и също нещо, на английски език разни идиоти да си пишат някакви кухи определения (тяхна си работа) и тяхните дефиниции също значат едно и също нещо, има и друга още по-глобална дума - континиум

Имало разлика ама не може да я обясни.

преди 11 часа, shishmanovp861 написа:

Имало разлика ама не може да я обясни.

Обясних я. Не е моя вината, че не можете да я разберете.

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Обясних я. Не е моя вината, че не можете да я разберете.

напиши я разликата на български, че аз от английски тъпизми не разбирам и писах че и на английски написано някакво обяснение, пак двете думи значат едно и също нещо

на 30.12.2023 г. в 15:30, Just a Stranger написа:

Обяснението не е лесно, нито еднозначно. Зависи от гледната точка и от философската школа. Със сигурност мога да дам само частичен отговор изразяващ само моите възгледи. Това е доста сериозна и трудна философска тема и едва ли ще стане с 2-3 изречения.

В контекста на будизма илюзията примерно е реалност за изживяващия я. Но тя не е действителност, защото не е независим от съзнанието факт. В друг контекст действителността може да се разглежда като неизменна, а реалността като променлива. В друг, реалността е всичко, което възприемаме с ума и сетивата, а действителността вкл. и целия възможен потенциал, недостижим към момента.

 

 

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

на 30.12.2023 г. в 15:30, Just a Stranger написа:

Обяснението не е лесно, нито еднозначно. Зависи от гледната точка и от философската школа. Със сигурност мога да дам само частичен отговор изразяващ само моите възгледи. Това е доста сериозна и трудна философска тема и едва ли ще стане с 2-3 изречения.

В контекста на будизма илюзията примерно е реалност за изживяващия я. Но тя не е действителност, защото не е независим от съзнанието факт. В друг контекст действителността може да се разглежда като неизменна, а реалността като променлива. В друг, реалността е всичко, което възприемаме с ума и сетивата, а действителността вкл. и целия възможен потенциал, недостижим към момента.

 

Покажи още  

 

аз те питам за разликата между две български думи, не те питам какво пише в тъпия будизъм .........

на 28.12.2023 г. в 16:57, Śūnyatā написа:

Нирвана означава угасване, прекратяване, отсъствие. Това е краят на съзнанието и страданието, а не както твърдиш ти, че то нямало начало и край. Логично е да допуснеш, че щом съзнанието е зависимо от причини, то след прекратяване на причините се прекратява и съзнанието. Прераждат се жаждата, ненавистта и неведението, но в рамките на един "живот".

Значи целият смисъл на будизма за идиоти е очакване на смъртта? Прилича на нещо като смесица между Екхард Толе и материализъм. Прилича на търсене на щастие чрез докарване на състояние подобно на това до което се е докарал Екхард Толе и пълно "освобождение" чрез смъртта с която идва и окончателния край, както е при материализма. В такъв случай защо му е на човек да се занимава с будизъм за идиоти, при положение, че може примерно да се занимава с ученията на Екхард Толе и с философията на материализма? 

Будизмът за идиоти не създава и впечатление, че идеята е да се върви по стъпките на Сидхарта Гаутама Буда, който е зарязал семейството си и е станал скитник. Буда си го представям нещо като Дядо Добри Светеца от Байлово - маргинален особняк, направил своя житейски избор и по някаква причина е даван за пример от хора, които никога няма да тръгнат по неговия път.

Будизмът за идиоти не виждам и каква следа може да остави в света, защото явно са му чужди идеите на западната философска мисъл. Освобождение от зависимост не изглежда да включва понятия като еманципация, воля за власт, борба, философски концепции от типа на "шофьор и пътник", душа, бог, трансформация на егото чрез отстъпление от егоизма, "стъпване в обувките на другия", преодоляване на невежеството чрез образованост и т.н.  

Няма цели нито по отношение на света, нито по отношение на "отвъд материализма" или метафизиката. Има отношение единствено към смъртта, по логиката на материалистите, че със смъртта идва краят на съществуването и съответно краят на страданията. В тази връзка, какъв е смисълът въобще? Все тая дали човек ще прекарва времето си да медитира, или ще се отдаде на нихилизъм, декаденство и личностна деградация, както е при Ницше, или ще има странни философски идеи както е при Никола Тесла? Накрая всички умират, както будистите, така и лудите, така и свръхинтуитивните личности.

Освен смъртта и материализмът, другата теза за липса на отговорност или каквото и да било са идеите за детерминизъм. Едва ли не хората са представени като марионетки. Всичко като е вече предопределено, тогава защо марионетките да ги е грижа за кукловодите?

По тази логика сигурно и нещата които се пишат по темата не са от автора на темата? Нали тезата е, че хората са просто марионетки? Може би хората са нещо като модерните напоследък чат-ботове? Може би и будизмът за идиоти просто е внушен на марионетката от някой кукловод? Марионетката ако е марионетка, значи абсолютно всяка мисъл или действие са чужди внушения? На мен подобен възглед ми е супер странен. По-логично ми се струва обективизирането на мислите, чувствата, желанията и т.н. да се приема от гледна точка на разграничаването. Както е примерно в някои разновидности на гностицизма. 

В случая вместо разграничаване и търсене на някаква сърцевина, се стига до някакви странни идеи от типа на философията на Никола Тесла. В случая, ако някой се изживява като био-робот или био-машина, това означава ли, че това е абсолютна истина, или просто е въпрос на възприятия при хора с по-различна сетивна организация? Кой е прав в случая? Някой свръхинтуитивен мислител, съдещ за света от собственото си светоусещане, или някой философ за който светът може да изглежда различно според различната сетивна организация и различната гледна точка и съответно да има различни философии, закони и морал? 

В миналото, ако хората са били ръководени от гласове в главата, ярки образи и размиване на границата между въображаеми и реални физически образи, логично е и да са имали по-различен светоглед в сравнение със съвременния човек. В наше време ако някой чуе глас в главата си, който да му каже да убие сина си, както е при старозаветния пророк Авраам, най-вероятно ще го пратят в лудницата. Също имаше и един филм с Ръсел Кроул за един математик, който е страдал от заболяване при което са се смесвали въображаеми образи и реални физически хора. Няма как да се очаква, че при такива случаи хората ще имат същото светоусещане както при останалите. Ако някой се изживява като марионетка и за него всичко е детерминизъм, това означава ли, че светоусещането му е абсолютна истина или е частен случай от който се правят генерални заключения? Нещо подобно е и с фантастиката на Филип К. Дик (автор споменат в началото на темата). Дали фантастиката му е абсолютна истина важаща за всички, или просто описва частен случай на ум хванат в капана на солипсизма и усещането, че нещо не е наред със света, без да се знае и осъзнава какво точно не е наред. Същото е и с идеите за задгробен живот. При някои хора определени страсти и желания може да са средство за извличане на удоволствия, при други може същите страсти и желания да се явяват като демонични сили, които да им докарват страдания.

В будизма за идиоти липсва и концепцията за "шофьор и пътник". Марионетката е сведена единствено до пасивен наблюдател оставен на произвола на куклуводите или там каквото я управлява. Нещо като кораб в бурно море оставен на произвола на стихиите без капитан да го управлява и без пристан на който да акостира. И единственото спасение от ситуацията е стихиите да погълнат и унищожат кораба. Образно казано, нещо такова си го представям будизмът за идиоти.

Парадоксалното е, че с идеите за детерминизъм и марионетки се обезсмисля и идеята за освобождение. Какво да се освобождава, като всичко е детерминирано и вече предопределено? Няма субект, няма и свободна воля, няма по-висока цел, няма независима душа, ядка или ядро, няма и причина която да движи кукловодите.

Ако част от темата е да се слагат цитати и препратки с мъдрости, ето нещо от "Стъпки по пясъка. Притчи от Изтока" (от сайта 4eti.me)
 

Цитат

Отдавна, много отдавна, Буда се родил в облика на папагалче.
Един ден над родната му гора се извила буря. Бляскали
светкавици, трещели гръмотевици, а едно сухо дърво, поразено от
мълния, лумнало в пламъци. Искри прехвърчали из въздуха и
скоро пожарът обхванал цялата гора. Животните ужасени се
разбягали във всички посоки, в опит да се изплъзнат от огъня и
дима.
– Пожар! Пожар! – викало папагалчето. – Към реката!
Размахвайки крила, то се хвърлило сред огнената стихия и
вилнеещата буря, издигнало се нагоре ѝ полетяло към реката
спасителка. Но летейки, съзряло множество горски твари,
попаднали в капана на пламъците долу, впримчени от тях и без
никаква възможност да се измъкнат.
В отчаян порив да ги спаси, папагалчето се стрелнало към
реката, гмурнало се във водата и литнало обратно към бушуващия
пожар. Над гората било горещо като в нажежена пещ. Заради
гъстия дим било почти невъзможно да се диша. Пламъците се
издигали нависоко и пращели страховито. Но папагалчето храбро
продължавало напред. И когато се озовало над средата на гората,
размахало силно крилца, за да изтръска няколкото капки вода, все
още оросяващи перата му. Капчиците се отронили надолу като
бисери, в сърцето на пожара, и на мига се изпарили.
Папагалчето отново полетяло към реката, през пламъците и
дима, потопило се във водата и се устремило обратно към
горящата гора. Така сторило многократно. Перата му почернели,
крачката му се опърлили, белите дробове го болели, очите го
смъдели. Виело му се свят от гледката на въртопа искри. Ала то
летяло ли, летяло до реката и обратно.
По това време някои от девите – богове на щастливото царство
– се реели из висините в надоблачните си дворци от злато и
слонова кост. Случайно съзрели папагалчето, прехвърчащо сред
пламъците.
– Какво глупаво птиче! – възкликнали. – Мъчи се да потуши
горски пожар с няколко пръски вода! – И избухнали в смях.
Ала един от тях се затрогнал, преобразил се в златен орел и се
спуснал надолу, към папагалчето сред жежкия въздух. То тъкмо

долитало откъм реката, когато видяло до себе си големия орел с
очи като разтопено злато.
– Махни се оттук, птиче! – рекъл орелът с гръмовен глас. –
Това е непосилно дело. Няколко капки вода не могат да потушат
пожар. Спри дотук и се спасявай!
Но папагалчето упорито продължило да прелита през
пламъците и пушека, независимо от призивите на орела.
– Не са ми нужни съвети – проронило то, кашляйки от дима. –
А помощ!
Тогава богът-орел се засрамил. Виждал във висините как
неговите събратя безгрижно се смеят и бъбрят, докато тварите
долу виели от болка и страх. И макар да бил бог, в сърцето му се
породил копнеж да бъде като храброто, самоотвержено папагалче.
– Ще ти помогна! – извикал и, обзет от дълбоко вълнение,
заридал. Като поток рукнали сияйните му сълзи, залели горящата
гора и угасили пламъците.
Димът започнал да се разсейва. Папагалчето, умито и то от
сълзите на орела, бодро се премятало във въздуха и се смеело от
радост.
Сълзите на орела капели от овъглените клони. Дим се издигал
от нажежената земя. Но, по чудо, там където проблясвали сълзите,
се раждал нов живот – свежи издънки, листа и стебла. Тучна трева
пониквала изпод още разжарената пепел. А където сълзите били
оросили крилете на папагалчето, порасвали нови пера – червени,
зелени, жълти, сини, всякакви ярки и свежи цветове.
– Каква красива птица! – казали си всички животни и се
спогледали изумени. Били живи, здрави, невредими.
А високо горе в небето се реело радостно малкото папагалче,
чиято храброст и всеотдайност породили чудодейния дъжд.

На малкото папагалче не му трябвали съвети, а помощ. Боговете го послушали, взели пример от папагалчето и с общи усилия угасили пожара. Ако папагалчето просто си седеше (или летеше) пасивно и безучастно по примера на боговете всичко е щяло да изгори. 

Темата "будизъм за идиоти" нали започва с препратки за гасене на пожари? Защо цитираната притча да не е вариант? С воля за действие и взаимопомощ са угасили пожара, спасили са горските твари, породил се нов живот и тучна трева поникнала от жаравата и пепелта. От гледна точка на будизма за идиоти цялото начинание на папагалчето изглежда супер безсмислено. Защо да се опитва да спасява горските твари, само ще се мъчат повече. Нали тезата е, че животът е страдание? Няма живот, няма и страдание. Папагалчето е можело да наблюдава отстрани и да медитира за страданията в света, но не го е направило. Вместо това с действията си е посрамило боговете и им е послужило за пример.

на 1.01.2024 г. в 9:41, Just a Stranger написа:

Обясних я. Не е моя вината, че не можете да я разберете.

вина... !!! Обяснения, разбиране...

О, Гаутама, о миг спри

преди 14 часа, kaldata_user написа:

имаше и един филм с Ръсел Кроул за един математик, който е страдал от заболяване при което са се смесвали въображаеми образи и реални физически хора.

казва се "КРАСИВ УМ" и се отнася до съвсем реалната история на нобелиста Неш, който с тази си тежка диагноза (параноидна шизофрения, в тежка форма) съумя да дисциплинира разума си и да довърши един от най-значимите научни трудове на 20 век.

Тук няколкото със сходна диагноза, но в значително по-леки форми, се водят "носители на алтернативни истини, на алтернативни вселени, на алтернативни убеждения и възгледи"... Дори имитират че това били техни 'мнения' и играят на имитации на "обосновки", с които поне да им изглежда че е нещо повече от симптоматичните им потъвания.

Няма проблем да са будисти, да са йогини на духовни йоги, да са просветлени, да са пратеници на бог или да свеждат посланията на вселената, които тяхното ДНК им било проводник или да са специалисти и разбирачи на астралните същества, да са революционери и даже и вселенски демони...

Въпросът е че се познават лесно, защото фантазния им свят е от делюзии напълно несвързани с действителността - едните блеят по вечността, други - за някакви възможности и бъдещета от прераждания, трети - че осъзнал че бил кукла на конци и чак тогава му олекнало... Както и няколкото други примера...

Въпросът е, че сред религиите именно тия се усещат най-защитени, най-в свои води, защото се усещат делегирани, сходни...

 

Лаене без граници. То какво друго.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

То какво друго.

kak "какво друго" - ти нямаш(не е в теб) ВИНА за нищо - всички ВИНѝ са някъде там, някъде в другите....

"Просто преживях отново всяка мисъл, която ме е спохождала, всяка дума, която съм казвал, всяко нещо, което съм правил, плюс ефекта от всяка дума, мисъл или действие върху всички, които някога са попадали в сферата на влиянието ми, независимо дали съм ги познавал или не... и освен това ефекта на всяка дума, мисъл или деяние върху времето, растенията, животните, почвата, дърветата, водата и въздуха."

Мисля, че на тези свидетелства трябва да се гледа много сериозно. Те ще ни помогнат да разберем напълно какво е значението на нашите действия, думи, мисли и ще ни накарат да бъдем по-отговорни към тях. Забелязал съм, че много хора се чувстват застрашени от реалността на карма, защото си дават сметка, че няма спасение от този природен закон. Има и други, които проповядват пълно презрение и пренебрежение към него, макар дълбоко в себе си да изпитват съмнения. През деня те проявяват дръзко незачитане на всякакъв морал, изпълнени са с изкуствена, безгрижна самоувереност, но когато нощем останат сами, често биват спохождани от тъмни и тревожни мисли.

Согиал Ринпоче, "Tибетска книга за живота и смъртта"

преди 23 часа, chuko написа:

Просто преживях отново

изглежда е трудно да се схване... но в будистката практика основната цел е да се излезе от капана на преживяването.

В общ смисъл може да се изрази и като - откопчване от инстинктивния капан  "аз съм това, което преживявам ". 

Проблемът е че ПРЕЖИВЯВАНИЯТА подменят живеенето и заменят ЖИВЕЕЩИЯ с ПРЕЖИВЯВАЩ. 

Личните преживявания са напълно личен въпрос и са производни на съновиденията. Последните се генерират от несъзнаваното по сложен съставен начин и по същата схема се генерират и ПРЕЖИВЯВАНИЯТА.

Всичко това са обикновени и естествени положения, изведени от хора още преди хилядолетия. Не е нужен никакъв бог, нито "закони на кармата", нито идеологични приказки, нито религии или "колко е важно да се вземат нечии преживявания като "свидетелства" за нещо си. Всички тия генерират преживявания и само засилват самомагията в която потъва всеки човек.

Всеки, който се е заровил сред сънищата... се губи и това е заради сложната и магична "подмяна на реалността" и чрез нея "подмяна и на идентичността на субекта, който сънува". Идеята е - да се прекратят съновиденията в будно състояние, защото единствено в будно състояние е възможно това.

Съществуват практически подходи, прийоми, системи от тях, и въобще не е задължително да са "будистки". Тези практически системи нямат принадлежност, нито тя е важна за тях. Най-общо се обобщават с етикета ВЪТРЕШНА НАУКА защото в нея работата и принципите се опират на нещо подобно на рационалните подходи. Освен че се цели даден резултат, за целите на познанието са изведени и много от принципите за устройството на вътрешния свят на всеки човек.

Разбира се - съществуват подходи и практики, които не са за хора с изразен рационален аспект. Но проблемите там не се поддават на системност и принципизация и следването на такава типология от практика е изключително "хлъзгаво" а рисковете от подвеждане и заблуда - огромни...

Пробиването на магичността на преживяванията е пряк резултат от сложна вътрешна работа, съвсем индивидуална за всеки човешки субект, предвид комплексността от огромен брой  променливи и заварени дадености, от които всеки започва своята практика.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

"аз съм това, което преживявам "

"Мисля, следователно съществувам."

Това също е преживяване.

Например ти не умееш да мислиш, а аз умея. Образно казано. Нямам предвид тебе. Аз и без друго съм прост, тъй че не го приемай лично.

преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Това също е преживяване.

И? какво от това - преживяване е и че "умееш да мислиш". Но кой го интересува освен теб?

В социалното общуване, на базата на масата от (почти) всички хора, които преживяват се обменят сигнали, основани на преживявания. Но особеността на преживяването да е лично-генериран сложен микс, ограничава хората и комуникациите им в зададена рамка.

Всеки преживява... нещо си. Когато се говори за будизъм, е нерелевантно кой какво преживявал като си пише нещо си или извън писането - а кой, доколко е направил за да се измъкне от заблудата че преживяването е живота.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

какво от това

Това се опитвам да ти кажа.

Зарежи, безнадежден случай си.

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Зарежи, безнадежден случай си.

при теб е надеждата ли... Пак си объркал темите с "войната в украйна"...

Да се преживяваш на някакъв си е едно голо нищо. Докато преживяващите (се) се напъват да си изразяват преживяванията... някак си и точно като теб - стигат до фазите на изтрещелост - точно като теб.

Празният отвътре човек, се пълни от преживяванията си, защото друго си няма.

преди 1 час, _ramus_ написа:

подменят живеенето и заменят ЖИВЕЕЩИЯ с ПРЕЖИВЯВАЩ

Кой/какъв е този ЖИВЕЕЩ? Щото будистите го отхвърлят. И след това

преди 1 час, _ramus_ написа:

Не е нужен никакъв бог, нито "закони на кармата"

ама има ЖИВЕЕЩ... Голяма каша ти е в главата

преди 8 минути, witness написа:

ама има ЖИВЕЕЩ

и ПРЕЖИВЯВАЩ