преди 44 минути, Соник написа:

Ти доста използваш "метафизични", но в интерес на истината не знам какво точно влагаш в тях. Ако "метафизично" е нещо, което не разбираш, то не си прав и всъщност Буда обяснява всичко и отговаря на всякакви въпроси.

Говори и за прераждането и за това как се е появила Земята и как съществата са дошли тук, за създаването на Вселената, за земите на другите буди, за будите, които са идвали тук преди него - изобщо в сутрите има отговори на много въпроси.

Когато е твоята дума срещу моята или двама невежи спорят, тогава се гледа авторитета на сутрите, с които ти определено не си запознат. Буда запазва мълчание по следните въпроси, което противоречи на измислиците, които пишеш:

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Безответные_вопросы

 

mn_063_culamalunkya-sutta.pdf

преди 1 час, Shiniasu написа:

Това на практика за мен би означавало, че човекът е просветлен.

Не е това

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

с които ти определено не си запознат

Аха, не е запознат. Той е Скепсис бре

преди 7 минути, Реджеп Иведик написа:

Аха, не е запознат. Той е Скепсис бре

Не е. Скепсис писа преди няколко седмици един коментар. Този е от една китайска секта. Знае само това с което го наливат, не рови странично из канона. И си личи. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Кое превеждат като "self" и "аз"? И винаги ли го превеждат така? Може би причината е в термина "higher self" или "висш аз", въведен от някои западни психолози. И преводачите съответно виждат някакво съответствие между термините в сутрите с тези от запада. Може и наистина да има някакво съответствие. Истината обаче е, че човекът не осъзнава въпросния висш аз като себе си. И всъщност е въпрос на не много близко бъдеще да започне да го прави. Имамм предвид масовия човек. Това на практика за мен би означавало, че човекът е просветлен. Тогава обаче, поне от това, което съм чувал, представата за "аз" вече е съвсем различна. Може да се каже, че я няма. Границата между вътрешно и външно би следвало да я няма вече - това разделение на аз и останалите. Има воля, има го и изборът, но той не е точно личен. ...

Ето това - 我 - "аз" демек.

Всъщност си прав в общ смисъл. Да разбереш кое е истинското ти аз означава, че си просветлен. В същото време, това, че си просветлен, не означава, че винаги постъпваш правилно - за целта трябва да си буда.

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

Когато е твоята дума срещу моята или двама невежи спорят, тогава се гледа авторитета на сутрите, с които ти определено не си запознат. Буда запазва мълчание по следните въпроси, което противоречи на измислиците, които пишеш:

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Безответные_вопросы

 

mn_063_culamalunkya-sutta.pdf 184 kB · 0 изтегляния

Пак си в противоречие: от една страна, уж си невеж, а от друга страна, даваш акъл и преценяваш с какво съм запознат и с какво не съм.

Въпросът не е дори в запознаването, а в това, че отчаяно отричаш всичо, което по някаква причина не те устройва.

Ауми ти цитира сутра от пали канона, в която Буда обяснява за създаването на Земята и за първите същества, които са се преродили на нея. Аз пък цитирах сутра също от пали канона, в която Буда казва, че има прераждане и дори добавя, че ако човек не е сигурен, пак е по-добре да смята, че има прераждане.

След това идват сутрите на махаяна, в които се говори за "истинско аз", "татхагатагарбха" и т.н.

И ти имаш претенциите да си запознат със сутрите? Хайде, няма нужда.

преди 1 час, Соник написа:

Аналогията с думите не е лоша - предполагам, че мислите могат да бъдат "чути", докато още ги "мислим". Това е обаче е една от свръхестествените способности - да можеш да чуваш мислите на другите и не знам колко хора са способни на това.

Ти защо започна да говориш за това всъщност?

Защото човекът е доста сложен организъм (тук нямам предивд "организъм" само като физическа съвкупност от органи). Казваме "аз", но това може да включва тяло (обикновено физическо или енергийно, но е възможно да се говори за умствено, емоционално и причинно тяло в различни учения); може да включва паметта със спомените; може да включва различните способности и качества на човека; може да включва способността за мислене, за избор или за осъзнаване и какво ли още не. Всичко това човек може да нарече "аз". И всъщност във всеки един от тези случаи според мен ще има някакво основание. Дори и в случая с физическото тяло, въпреки че е ясно, че то след смъртта ще се разпадне и вече няма да е част от човека, а що се отнася до съставящата го материя, то тя се сменя непрекъснато. Без това тяло обаче не би било възможно осъзнаването на физическия свят и животът в него. Някой тук може да каже, че то не е част от нас, по подобие на човек използваш даден външен за него инструмент, но в случая с тялото то е живо благодарение на нашата жизнена сила и не може да бъде живо само по себе си (да има и клетъчен живот, но това не е живот на цялото тяло, а на отделни негови части).

С това всичкото искам да кажа, че смесването на различни термини може да доведе до доста голямо объркване в и без това изключително неясната и непълна картина, която хората сме си изградили за човека. Дори и самото използване на определения като "истинско" и "неистинско" може да е подвеждащо, защото това също зависи от гледната точка. 

 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Защото човекът е доста сложен организъм (тук нямам предивд "организъм" само като физическа съвкупност от органи). Казваме "аз", но това може да включва тяло (обикновено физическо или енергийно, но е възможно да се говори за умствено, емоционално и причинно тяло в различни учения); може да включва паметта със спомените; може да включва различните способности и качества на човека; може да включва способността за мислене, за избор или за осъзнаване и какво ли още не. Всичко това човек може да нарече "аз". И всъщност във всеки един от тези случаи според мен ще има някакво основание. Дори и в случая с физическото тяло, въпреки че е ясно, че то след смъртта ще се разпадне и вече няма да е част от човека, а що се отнася до съставящата го материя, то тя се сменя непрекъснато. Без това тяло обаче не би било възможно осъзнаването на физическия свят и животът в него. Някой тук може да каже, че то не е част от нас, по подобие на човек използваш даден външен за него инструмент, но в случая с тялото то е живо благодарение на нашата жизнена сила и не може да бъде живо само по себе си (да има и клетъчен живот, но това не е живот на цялото тяло, а на отделни негови части).

С това всичкото искам да кажа, че смесването на различни термини може да доведе до доста голямо объркване в и без това изключително неясната и непълна картина, която хората сме си изградили за човека. Дори и самото използване на определения като "истинско" и "неистинско" може да е подвеждащо, защото това също зависи от гледната точка. 

 

Да, разбира се, че може да е подвеждащо и дори е подвеждащо.

Между другото, всичко, което си изброил по-горе, в будизма се счита за "фалшиво аз", тъй като е нетрайно.

 

преди 7 минути, Соник написа:

Пак си в противоречие: от една страна, уж си невеж, а от друга страна, даваш акъл и преценяваш с какво съм запознат и с какво не съм.

Като котка си, по гръб не падаш. Не можеш да признаеш грешката си, затова не можеш да учиш. Може да съм невеж, но съм запознат с много сутри и лесно мога да те хвана, когато си измисляш.

Всичко което пишеш, важи и за теб. Това осъзнаваш ли го. Не. Ами със здраве тогава. 

току-що, Śūnyatā написа:

Като котка си, по гръб не падаш. Не можеш да признаеш грешката си, затова не можеш да учиш. Може да съм невеж, но съм запознат с много сутри и лесно мога да те хвана, когато си измисляш.

Всичко което пишеш, важи и за теб. Това осъзнаваш ли го. Не. Ами със здраве тогава. 

Именно, всичко, което пишеш важи и за теб и особено това, че отказваш да си признаеш грешките. Знаеш ли защо? Защото си твърде привързан към собствената си значимост, което ярко контрастира с идеята ти, че си само една проекция. Доста противоречия станаха.

По принцип, дотук "хванатият" си ти и по-конкретно си "хванат", че си харесваш някоя сутра или даже пасаж от сутра, тълкуваш си я(го) и после се правиш, че друго няма и че си постигнал върховната истина. Това определено не е начин да научиш каквото и да било. Ще трябва да се освободиш поне малко от самочувствието и предразсъдъците си, ако искаш да напредваш.

Жителите на Пала били будисти. Те знаели, че страданието въздейства на съзнанието. Човек се вкопчва в нещо, жадува за него, отстоява го и живее в ада, който сам си е създал. Отстраниш ли се от желанията, ще живееш в мир и покой. Както бил казал Буда: "Показвам ти страданието и ще ти покажа и края на страданието." 

Олдъс Хъксли

 

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Жителите на Пала били будисти. Те знаели, че страданието въздейства на съзнанието. Човек се вкопчва в нещо, жадува за него, отстоява го и живее в ада, който сам си е създал. Отстраниш ли се от желанията, ще живееш в мир и покой. Както бил казал Буда: "Показвам ти страданието и ще ти покажа и края на страданието." 

Олдъс Хъксли

 

Не съм съгласен. Дори и да се освободиш от желанията, което е невъзможно, то това не решава въпроса с невежеството. Човек може да е без желаниея, но в същото време да е невеж. А когато се говори за желания, то стремежът за прекратяване на страданията, не е ли желание? В самия цитат е налично желание за мир и покой. Да, желанието може да е надличностно, чисто и неегоистично, но не може да го няма. То инициира всяко наше действие, всеки наш съзнателен стремеж. Какво би означавало да няма човек желания? Само да регистрира събитията около себе си и да действа без никаква мотивация?

преди 13 минути, Shiniasu написа:

В самия цитат е налично желание за мир и покой.

Явно не знаеш какво е мир и покой. Ще ти подскажа. Четвърта Благородна Истина - медитация. 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Не съм съгласен. Дори и да се освободиш от желанията, което е невъзможно, то това не решава въпроса с невежеството. Човек може да е без желаниея, но в същото време да е невеж. 

Не съм виждал такъв. Дори не съм чувал и да има такъв. Би ли дал пример? 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

А когато се говори за желания, то стремежът за прекратяване на страданията, не е ли желание? 

Не. Насила не става, защото после желанието се връща с пълна сила. Може да си докараш и психично разстройство, ако насила се опитваш да подтиснеш желанията. Става с практика и накрая естествено се пускаш по течението. Желанието се появява, но ти не го отблъскваш, но не се и вкопчваш в него. Лека полека се приучаваш да пускаш желанията по течението. 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Какво би означавало да няма човек желания? Само да регистрира събитията около себе си и да действа без никаква мотивация?

Да е в мир и покой. Но това не ти говори нищо. Процесът при теб не е започнал дори. Съжалявам. 

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Явно не знаеш какво е мир и покой.

Това важи и за теб....

Ти намерил ли си Аза?! т.е. Представата я знаем, но разбрал ли си истината за себе си?! 

преди 2 минути, dioib :cat написа:

Това важи и за теб....

Ти намерил ли си Аза?! т.е. Представата я знаем, но разбрал ли си истината за себе си?! 

Вярвам, че имам правилен възглед. 

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Вярвам, че имам правилен възглед. 

И какво правиш с него?! Мъ?!

п.п. Да казваш, да твърдиш е едно, но дори да го изповядваш, дали е истина?!

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Явно не знаеш какво е мир и покой. Ще ти подскажа. Четвърта Благородна Истина - медитация. 

Не знам на какво се основава това "явно", но така или иначе в цитираното присъства желание за мир и покой дори и ако под това се разбира "медитация".

Но дори и за да медитираш, трябва първо да го пожелаеш. За да решиш да изследваш мотивацията, която те кара да търсиш мир и покой, трябва да го пожелаеш. Не само да четеш колко ненужни са желанията, но медитирайки да видиш, че в основата на всяко твое съзнателно действие стои желание. Където няма желание, там има безразличие и там няма любов и състрадание. Да, желанието е в основата и на погрешните действия, а не само на правилните. Но това не е причина да се отрича. Това всъщност е "по-лесното" "решение", което обаче в последствие ще се окаже, че не решава нищо.

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Не съм виждал такъв. Дори не съм чувал и да има такъв. Би ли дал пример?

Всяка личност изпълнена с апатия. Всеки отчаян човек. И той няма да е съвсем без желания, но те ще са много по-малко в сравнение със средното равнище. 

В това, което пиша обаче, няма как да убедя никого. Всеки трябва да се абстрахира от предварителните си нагласи и да помисли насаме, като бъде честен със себе си. Да проследи безпристрастно назад някое свое действие и да види какво го поражда. Ще стигне до някакво желание. Но не трябва да се спира дотам и да се прави прибързания извод, че ако няма желание, няма да има проблем. После е нужно човек да се опита да си представи какво би се получило ако той съвсем няма никакви желания. И след това да се опита да намери "средното" положение, т.е. това при което не изпада в крайността на зависимостта от желанията, нито в крайността на отричането им.

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

Не. Насила не става, защото после желанието се връща с пълна сила. Може да си докараш и психично разстройство, ако насила се опитваш да подтиснеш желанията.

За какво потискане на желанията пишеш? Въпросът, е дали можем без желания и нужно ли е пълното им отричане. Защото цитатът който даде, според мен, насочваше именно към това. 

преди 21 минути, Shiniasu написа:

Не знам на какво се основава това "явно", но така или иначе в цитираното присъства желание за мир и покой дори и ако под това се разбира "медитация".

Но дори и за да медитираш, трябва първо да го пожелаеш. За да решиш да изследваш мотивацията, която те кара да търсиш мир и покой, трябва да го пожелаеш. Не само да четеш колко ненужни са желанията, но медитирайки да видиш, че в основата на всяко твое съзнателно действие стои желание. Където няма желание, там има безразличие и там няма любов и състрадание. Да, желанието е в основата и на погрешните действия, а не само на правилните. Но това не е причина да се отрича. Това всъщност е "по-лесното" "решение", което обаче в последствие ще се окаже, че не решава нищо.

Всяка личност изпълнена с апатия. Всеки отчаян човек. И той няма да е съвсем без желания, но те ще са много по-малко в сравнение със средното равнище. 

В това, което пиша обаче, няма как да убедя никого. Всеки трябва да се абстрахира от предварителните си нагласи и да помисли насаме, като бъде честен със себе си. Да проследи безпристрастно назад някое свое действие и да види какво го поражда. Ще стигне до някакво желание. Но не трябва да се спира дотам и да се прави прибързания извод, че ако няма желание, няма да има проблем. После е нужно човек да се опита да си представи какво би се получило ако той съвсем няма никакви желания. И след това да се опита да намери "средното" положение, т.е. това при което не изпада в крайността на зависимостта от желанията, нито в крайността на отричането им.

Не знаеш какво е медитация. Просто се отпускаш, няма мотивация. Омръзнало ти е да страдаш безсмислено. Търсил си причината за страданието, намерил си я в желанието и си го пуснал.

Състраданието се появява естествено, вследствие осъзнаване на празнотата от собствена същност и зависимия произход.

Шунята = Каруна

преди 34 минути, Śūnyatā написа:

Става с практика и накрая естествено се пускаш по течението. Желанието се появява, но ти не го отблъскваш, но не се и вкопчваш в него. Лека полека се приучаваш да пускаш желанията по течението. 

И пак е нужно желание. Но за да се пуснеш по течението преди всичко трябва да знаеш накъде ще те отведе. Трябва и да пожелаеш да бъдеш там, накъдето това течение води. Ако ли не, това за мен би било по-скоро проява на невежество. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Не съм съгласен

С какво ?

да се освободиш от желанията и да се освободиш от желанията не е едно и също

Той и живота е желание

Смисъла е да не страдаш, а не да се самоубиеш

Наяж се, напий се, сбий се, изпей една песен, направи онези три работи, ама не страдай.

преди 17 минути, Shiniasu написа:

... това за мен би било по-скоро проява на невежество. 

Няма какво да е друго на този ти етап. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не знаеш какво е медитация. Просто се отпускаш, няма мотивация. Омръзнало ти е да страдаш безсмислено. Търсил си причината за страданието, намерил си я в желанието и си го пуснал.

Причината за страданието е в невежеството. Това го знаят не само будистите.

Пишеш за медитация. Добре, постигаш описаното състояние. И после какво? Невъзможно е да останеш постоянно в него. А дори и да можеше, въпрос на време е да усетиш колко е ограничаващо в действителност. Ще се породи желание да излезеш от медитацията. Желание, което можеш да пресечеш само с друго желание - да продължиш да медитираш. Промяната е неизбежна и въпросът е дали ще я осъществиш съзнателно, в желаната от теб посока, или пък ще бъдеш принуден от обстоятелствата. Второто обикновено е по-болезнения вариант. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Състраданието се появява естествено, вследствие осъзнаване на празнотата от собствена същност и зависимия произход.

Това обмисли ли го добре преди да го напишеш? Или какъвто и да е въпрасът, дежурният отговор с липсата на собствена същност трябва да свърши работа?

преди 2 часа, dioib :cat написа:

И какво правиш с него?! Мъ?!

Прилагам го на практика. А ти как прилагаш вярването си? Каква е разликата между вярване и вяра? Понеже си експерт по български език. 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

С какво ?

да се освободиш от желанията и да се освободиш от желанията не е едно и също

И каква е разликата? Ако не отговориш, ще приема, че просто говориш празни приказки от нямане какво да кажеш. 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Той и живота е желание

Смисъла е да не страдаш, а не да се самоубиеш

Наяж се, напий се, сбий се, изпей една песен, направи онези три работи, ама не страдай.

Животът е движение, промяна, а желанията определят посоката. 

Колкото до страданията, от много от тях можем да се поучим. Няма нищо съществуващо без някакъв смисъл и предназначение. Проблемът не са страданията, а това, че страдащите повтарят същите грешки. Т.е. отново стигаме до невежеството. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Вярвам, че имам правилен възглед. 

преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

Смисъла е да не страдаш, а не да се самоубиеш

Наяж се, напий се, сбий се, изпей една песен, направи онези три работи, ама не страдай.

Чрез едни и същи никове, поредната тема става поредната витрина на народна простотия.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Жителите на Пала били будисти. Те знаели, че страданието въздейства на съзнанието. Човек се вкопчва в нещо, жадува за него, отстоява го и живее в ада, който сам си е създал. Отстраниш ли се от желанията, ще живееш в мир и покой. Както бил казал Буда: "Показвам ти страданието и ще ти покажа и края на страданието." 

Олдъс Хъксли

 

Според това изказване ,всички са в ада ,защото не можеш да отстраниш желанието ,,да се наядеш" .

преди 26 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Според това изказване ,всички са в ада ,защото не можеш да отстраниш желанието ,,да се наядеш" .

Не.

Никой не може да отстрани желанието да се наяде, но не всички са в ада.

Иначе правилно си разбрал, че се отнася за ада на земята