преди 5 минути, Aumi написа:

Заблуда е, че може да се общува с Бог само в храмове и манастири.

Ти директно с Бог не може да общуваш. Тези хора които твърдят това = лъжат. 

Дали заблуждават другите = не може да се докаже. Това, че ти не можеш, не означава, че друг също не може, но тези които контактуват (не общуват...) с Бог не парадират с това, че могат да общуват с него. 

Кое е критерия, че даден човек заблуждава?! Било то себе си или другите?! 

преди 2 часа, Aumi написа:

Възможно ли е човек да не вярва в това, което казва?

разбира се - когато говори онова, което е вече постигнато, няма никаква нужда от вярване в същото. Когато си изминал път и си направил нужното да го осмислиш, когато стъпките са осъзнати и осмислени... е извор на думи, които "разказват" за изминатото и няма никаква нужда да се вярва.

Когато списващите тук си говорят неща, които вярват - го правят защото говореното изразява техните мечти, блянове, проекции и представи, а не реализации. Тук се лъже дори и за реализациите, само и само да се придаде на повярваното нещо повече от блян.

Няма как - повярвалият е този, който НЕ е направил. Повярвалите фантазират че щом вярват - значи "ще го направят", но практиката е показала чудесно че повярваното и релизаираното въобще не вървят ръка за ръка.

Повярвалите се опитват да си присвоят преживяване че "вече са направили" и това им служи за мотивация. Това е вид преживяване за "предварителна награда", която заради повярваното и заемките на думички, пораждащи представности, те преживяват че им е "сигурно" постигането. Но особено с будизма това въобще не е така.

Повярвалите се опитват чрез опити за индоктринация на други повярвали, да разширяват присъствието на повярвали в тяхната доктрина и идеология. Дали под предлог за 'спасение', дали с представи че "им отварят очите за истината"... Но това е човешка "маймунска" игра, която върви от хилядолетия и е израз на социалните инстинкти в "маймунката".

преди 2 часа, Aumi написа:

Различието най-вече е на психична основа, защото психичният свят на човека е един океан в който бушуват чувства, страсти, нагласи....

Нито едно от тия изречения в този пасаж не отговаря на опознатото (преднамерено не използвам думичката "ИСТИНА" заради коректност)

Различието между хората е както на психична основа, така и на физиологична, но последната е твърде незначителна в сравнение с "първата". Психичният свят на човека, освен чувства, страсти и нагласи... бушуват и много други явления и резултиращи процеси. За теб може и да не е така, но за хората за които това е вече начин на живот, за тях е различно и стъпват на други "основни стъпки", вместо на "чувствено-страстните".

преди 2 часа, Aumi написа:

Егото не може да вирее, когато е само. Егото вирее и показва себе си, само когато има социална среда, която поражда конфликта. 

Това въобще не е вярно. Без значение са проявленията на егото от "социалната среда". Просто в социална среда, личностите проявяват по-видно едни за други его-мотивацията си. Докато - когато остават сами... е незабележимо за тях самите.

преди 2 часа, Aumi написа:

Така че, колкото и да се опитва човек да остане без емоции и без никакви чувства, това е възможно единствено, ако живее далече от другите живи същества.

Това също е напълно невярно и ти го заявяваш защото е част от твоят начин на виждане на света. При друг човек, с друг начин, основан на други "призми" - ще е много различно. И това е въпросът - доколко ти е възможно да приемеш безконфликт, че може да е "различното" от твоето.

Ако си позволиш, то го приеми - КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНО от списваното сред твоите думи и представи за "хората и света".

преди 2 часа, Aumi написа:

Можеш да споделиш, а може да си останат тайна за теб тези други по-стойностни неща...

Няма как да се споделя от едно ниво нататък. Споделянето предполага "общи моменти" на които да се основе. Когато същите станат със значителни разлики - това става невъзможно. Принципът на съответствието е валиден навсякъде и сред всичко. И не го наричам "ЗАКОН", защото не е.

Допълнително - при споделяне между неадекватни за "споделяното" участници, възникват сериозни различия в резултатите, защото единия предава познание, от изминат път, открит начин, докато "другия" приема без да са налице същите. Ако в много други социални взаимодействия сред екзистенцията това има значение, точно по отношение на пътя на съзряването и развитието - е невъзможно, защото така се появява склонност към изкривяване на "предаденото".

Освен това - в развитието става въпрос за ПЪТ, стъпки от лично вътрешно израстване. То винаги е индивидуално определено, защото в него най-важното за личните характеристики на Пътника. Колкото повече се върви по този път, толкова по-малко става възможно 'споделянето' с други. Това е извод от огромния брой мои, провалени вече, опити и осмисляне на резултатите от тях.

=================

Сред всичките си думи, ти утвърждаваш и правиш заявки за света, в който си ти самата. Това е нещо естествено, но в друг по-общ контекст - тия утвърждения са само малка част от по-голяма картина. В рамките на света ти - ти утвърждаваш себе си, но извън тия рамки - всичко изразено става неадекватно. Това също е естественост.

Ако хората се опитваха по-спокойно да приемат съществуването на "различните" и "различията" щеше да е налице друга среда и друг когнитивен контекст в нея. Но силните внушения за "сходство" и инстинктивните представности от тия внушения предпоставят ограничена рамка сред която да се екзистенцира по-лесно. А вярващите - са най-ограничените в рамките на своето "повярвано".

преди 1 час, Shiniasu написа:

Може би е необходимо да добавя уточнението, че чувствата са нещо различно от емоциите. 

не думай... Ама колко да е "необходимо... ? И колко да е "различно" - ти да не би да си наясно?

Сигурно ти носи крила папагаленето на готови думички... но Урусвати е фиктивен образ,  (като Тибетеца и писмата на Махатмите). А кака ти Ленче, въобще си няма представа за какво става въпрос, защото тя никога не го е постигала. Тия, дето й папагалят думичките - също. Ти си един от тях.

Фантазиите и бляновете никога не са имали стойността на направеното. Но вярващия така или иначе има нужда от тях, защото другото го няма.

преди 10 часа, Соник написа:

Мисля, че си разбрал съвсем правилно за преходното. Личността е част от фалшивото аз, понеже е преходна, като същото важи за емоциите, сетивата, ума, спомените... Какво точно те притеснява?

Защо нещо трябва да ме притеснява? Достатъчно ясно написах, че не намирам за редно ума, чувствата, сетивните усещания и др. да се разглеждат като нещо отделно от човека, поради преходността им. Примерът, който дадох със сградата, която е част от града докато я има, без значение, че миже и да бъде съборена, беше достатъчно ясен. Цялата поредица от личности, които човек е имал в множеството си въплъщения, са част от него. Той всъщност е това, което е, благодарение на тях. Тях може да ги няма, но резултатът е налице. Природата е нещо, което може да бъде, но може и да не бъде изявено. Нея си я има винаги, но тя не бива да се смесва с това, което решава какво и как да бъде изавено от човека. Човекът не е нито само природата (буда-природата), нито само ума, желанията, способностите и др. Той е всичко това заедно. 

преди 10 часа, Соник написа:

Не, не са правени опити - мисля, че стана съвсем ясно, че "истинското аз" е осмото съзнание, а за сметка на това, шестото и седмото съзнание са "фалшиво аз", въпреки че те самите се мислят за истински, естествено.

Стана ясно, че това е според определено течение в будизма, на което си привърженик. Извън тези рамки, които себопитваш да наложиш, много от твърденията ти са неточни. 

преди 10 часа, Соник написа:

Не за пръв път изказваш тезата, че мислите ни идват отвън, но за мен това е само една фантазия. Всякакви същества могат да се опитват да ти въздействат, ако имате кармични връзки, но в крайна сметка от теб зависи дали ще практикуваш

Споменах, че те биват повлиявани отвън. Не съм споменал нищо за възникването им. Не бих си позволил да го направя, защото не знам достатъчно по-въпроса. Нищо не пречи на човека да избере така или иначе. Тези влияния просто подсилват или отслабват силата на влечение в една или друга посока и не бива да служат като оправдание за погрешните му действия. Ако някаква мисъл повлияе на човека, това е защото в него е налична съответната тенденция, той я е развил в миналоти и още не я е преодолял напълно (ако е негативна). 

преди 11 часа, Соник написа:

В миналото обаче не само сред будистите, но и сред индуистите и например даоистите е имало хора, които са можели да виждат определени неща и да потвърдят съществуването на всички тези същества. Вероятно ги има и днес, макар че, както казах, това е съвсем страничен въпрос за практикуващия будизма.

Нещо, което оказва влияние на човек във всеки един момент, и което дава представа за състоянията в които може да изпадне след смъртта, е от огромно значение. Кама дхату примерно, не е някаква изолирана сфера. Човек е в нея и сега. И на моменти тя може да му влияе повече от познатия му свят. След смъртта, ако желанията му свързани с тази сфера не са преодолени, съзнанието му ще остане привързано към нея, и човекът ще се осъзнае в нея. Тя ще замести познатия свят. Как може да е без значение знанието за подобна възможна участ. За какво освобождение може да се говори, ако в човека са налични тенденции твърде сходни с тази сфера. Но ако човек се освободи от рях на земята, което е и далеч по-лесно, и ако е с нагласата след смъртта да напрегне максимално волята си и да премине орез тази сфера, без да позволи нищо в нея да го задържи, той ще попадне в следващата, и ще си спести много страдания. 

Светът е един и не бива заради това, че не виждаме нещо, да го обявяваме за несъществено. Всъщност случващото се във познатия ни свят е най-малко определящо. Мислите ни и сега са паст от руоа и по-рядко от аруоа дхату. Те не са ир тази сфера, част от която смяраме, че сме сега. Само тялото и сетивата ни са тук. 

преди 2 часа, dioib :cat написа:

Насладата не е духовна ценност. Там изповядваш висшата си любов към Бог.

п.п. Мда .... някои неща, за да ги разбере човек трябва да положи вид обет, а не да очаква обяд от Господа, за да се наслади на вкуса ... Примерно ...

Ще използвам това мнение, защото виждам, че се коментира щастието (а в момента точно имам достатъчно време за да напиша нещо). Насладата така или иначе аз поне ограничавам само до изпитваното от сетивата. Щастието е по-широко понятие. В основата му за мен стои хармонията. Човек е щастлив, когато е в хармония с това, което му доставя щастие. Дали ще е реализирането на дадено негово желания/мечта, дали ще е среща с приятел, красива гледка (или въобще каквото и да е красиво нещо), или пък вкусна вечеря - това са все неща от които човек може да се почувства щастлив, защото те кореспондират с неговите нагласи и представи за красиво, стойностно, желано... Обратното може да се каже за нещастието или страданието. 

Доколкото хармонията е необходимост, а развитието и на човека, и на обществото е в крайна сметка хармонизиране с духовната реалност, то неизменно с това хармонизиране идва и съответното щастие. Само по себе си щастието не го възприемам като цел, а като цел виждам това положение на нещата, което го поражда. Един свят на красота, хармония и правилни човешки отношения. ...

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Когато списващите тук си говорят неща, които вярват - го правят защото говореното изразява техните мечти, блянове, проекции и представи, а не реализации. Тук се лъже дори и за реализациите, само и само да се придаде на повярваното нещо повече от блян.

Много удобно е да изключиш реализациите, че дори и превантивно да насадиш убеждението, че се лъже за тях. Но пък остават заблудите, които да бъдат свързани с вярата, което пък лесно може да бъде изтълкувано, че вярата като цяло е заблуда. 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Твърде много неща няма как да си позволите да приемете - точно вярващите. Колегата Ши излиза редовно с детския номер как вярващия си давал шанс за повече възможности, но всъщност е точно обратното. Той тая версия си я е нагласил заради проповедите си. Извън тях - тя не струва нищо, но на него, пред него самия, му върши работа да си "обясни" и представи.

Най-големия проблем на вярващия - е да си позволи да се усъмни. И то не в какво да е - а именно в това което е повярвал безрезервно и на което е основал скелета на личността си. Ето това е "възможност", която е отрязана и то - преднамерено, и постановено...

Ако вярващият се усъмни, той няма да е вярващ. Но той всъщност би трябвало да се усъмни преди да повярва. Да допусне само тези възможности, за които има достатъчно основания да допусне. Но така - днес вярвам, утре се съмнявам - това не е вяра. Вярата така или иначе ще бъде изпитана, след като човек поживее с нея и животът ще му предостави възможност да забележи евентуално допуснати грешки. А дали наистина ще ги забележи зависи от много неща. Същите неща пречат и на съмняващите се да преценяват правилно. Все пак вярата е важна, но сама по себе си не прави чудеса, а само ги подпомага. Това твърдение, че вярата прави чудеса, според мен не трябва да се разбира буквално. 

А пред вярващия се откриват повече възможности. Но тя трябва да е свързана и със съответния стремеж. Да повярваш в нещо, ако не е свързано със стремеж да научиш нещо повече и да постигнеш, какви възможности трябва да донесе? 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Няма как - повярвалият е този, който НЕ е направил. Повярвалите фантазират че щом вярват - значи "ще го направят", но практиката е показала чудесно че повярваното и релизаираното въобще не вървят ръка за ръка.

Скептикът също не е направил. От друга гледна точка, всеки е направил нещо и търси продължението (развитието) му. Ученикът следва насоките от учителя си, именно с тази цел. Без опита на тези, които вече са постигнали желаната цел, постигането дори и да е възможно е изключително (и ненужно) трудно. Съмняващият се, дори и да отстрани всички неистини, пак няма гаранция, че ще остане с истината. 

Практиката е показала, че всички съществени постижения са постигнати с вяра. И в повечето случаи те са били подложени на отричане от страна на тези сили, подкрепящи вече установеното статукво. Съмнението е част от тези сили. Това съпротивление наистина е необходими в известни граници, но то не е което движи прогреса.

преди 17 часа, Aumi написа:

преди 19 часа, kipen написа:

Все пак хората могат да намерят смисъл в живота и извън контекста на твърдението ти.

kipen

• Инанист

Сбъркал си една буква!

Аумче, "сбъркването" е само в твоята главичка, душко! В точно тази твоя "пълна с чувства главичка", поради точно това условие, "пространството" е незаето от лично твои,разумно подредени мисли в ред, изразен от поне 3-4 последователни стъпки. Но пък е "пълно" с готови "сглобки", отражения на "дълбоки чувства", още от детството, за които са се "закачили" "готовите съждителни формули"..... те така, безплатно предоставени....я от Ошо, я от некви "религиозни текстове", пълни с меми, чрез цикленето, в които наготово да се изживяваш като "Твоето Светло Аз" ....а кво става с "Тъмното ти Аз"?!?.... или понеже Ошо не го е казал - нямаш такова...то е "фалшиво", (бре, как не се сетих сам)....и айде "под килима"...

Па как не предположи, че има и друга причина за съчетаването ми на букви?!?

Каза и "посочи"! .....Давай, г-жо, давай! Кажи още нещо, което "не знам" и си умирам от кеф, че ми "преподаваш" чужди концепти....аз съм подрастващ и не мога да си сглобя моя си.... 

преди 2 часа, Aumi написа:

Извън клетката, на свобода, можеш да се наслаждаваш по-добре на всичко сътворено от Бог! 😏

"Извън клетката" на кво ще си базираш "чувството за сигурност"?!?

Сама повдигна, напълно те подкрепям за което, въпросът за "прехраната" на будистите във връзка с НЕочакването на награда!  (Покрай манастири на днешно време няма хора, които не зависят изобщо от цивилизацията. Аз поне не знам за такива дето не се хранят с органична храна...независимо, че нещо се коментира за някаква Инедия)

Кое в днешно време ти е достатъчно налично, за да си поддържаш "чувството за сигурност"?!? Колко от това, с което поддържаш енергийно тялото си си си произвела сама? И не си зависима от някой друг? Еле па технологии! (то верно, както е тръгнало, следващата проява на "Бог" ще са "извънземните", а не само Ошо е от "Отдел презентиране")

"Колективно съзнание" не означава, че всички сме в едно "пространство", а че споделяме общ информационен обмен в някакво "пространство".

Така едни се "чувстват сигурни", щото други бачкат, за да може първите да изпитват чувство на сигурност. И това културно постижение на обществото е основано на отговорни за системата и действията си хора, а не на неразумни типове, пропагандиращи "неегоистичното"(независимо от вероятността за грешка в превода).....и че това е "проблем"...   ....създай "проблем" и му дай "решение", а ?!?....

преди 18 часа, Aumi написа:

Нещастията запазват твоето его, а щастието главно е състояние неегоистично. Това е проблем, това е коренът на всички проблеми. Ето защо хората намират за трудно да бъдат щастливи.

Кът е толко "Ошо", що не изкаже алтруизма като подход, динамично компенсиращ тесния егоизъм в обществото и как културата на качествената съвместна работа се базира на зрели Егота, а не на егота, обуславящи нихилистично отнесени към този свят личности след взаимодействието им със социуума.

А зрялото Его оценява факта, че изпитва чувство на сигурност....и на какво се дължи това! А не да реже клона, на който седи. Преди да се смени едно идеология с друга, разумните хора правят оценка на първата....неразумните скачат "щото знаят", а всъщност са безпомощни да познаят и разберат идеологията, в която са откърмени да функционират....и стават "реещи се есенни листенца", дето могат само да вярват, щото не могат да помислят достатъчно...

"Ето защо хората намират за трудно да бъдат щастливи"?!? Хихихих. Щото са егоисти! И бам, вече в негативната конотация, "егото" е нещото, от което ТРЯБВА да се отричаш....или СЛЕДВА да се...      .... фул програминг....следваща стъпка е "фалшивото Аз"(което, ако бъде прието веднага води до дисоциация, а "освободеното" веднага се запълва с тамън "поднесената наготово" колективизация и шаблонизация)....

....не че сорс-кода на програминга в широкоразпространените религии не е същия - все пак и за социализирането си има цена, ама така на днешно време, при нарастващи темп на развитие на технологията и "свободното време", и централизацията, и дехуманизацията, се ражда и конформизма, "подчиняването"....което си "намира" "страдащия", с готово решение за "освобождение"...в друг свят...в контейнери и виртуална реалност според Спилбърг, па и други "визионери"... ...бе важното е да се обичаме....по "стокхолмски"...има ги вече всички предпоставки за такава обич... будизмът, като религия, е прекрасен инструмент в тази насока на проповядване... ама на кой му се гледа с "широко затворени очи"...май само на Том Круз и Никол Кидман, като емблеми на сциентолозите... кофти фалшива алтернатива(тояга)... и моркови...

Коментирайте нещо за Аз-а, бре хора! Стига с тези безкрайни "навирания" в темата на  религиозни пропаганди! 

Толко ли нямате нещо сглобено от вас си по въпроса, че само папагалене как било според еди кой си учител, учение, религия. Така темата се опошлява, щото няма лично присъствие, а само "циркулиращи, заучени повторения" на едностранно поднасяна пропаганда на дадена идеология( че човекът и светът трябва да се променят, ама по указания от идеологията начин) и съпътстващите ги парадигми, дето предоставят наготово метафизични представи, но не и познание за Аз-а. А това вече беше отбелязано, че доста добре е изучено в съвремието.

Аз, примерно, смятам, че за основа, на която да стъпи дискусията за "истински аз", може да се ползва твърдението, че "Има Аз". 

Според мен има Аз (па дали е "истински" или "фалшив" е друг въпрос), щото няма Съзнание без Аз, както и няма Аз без Съзнание, а въпросът е Азът "разтворен" ли е изцяло в несъзнаваното(инстинктогенната основа на психиката е в превес над самосъзнаването) или е съзнателно проявяващ се, което е продукт на развит Разум.... или изобщо неразвит у организмите. 

И евентуално въпроси като "Има ли и какво е Его?", "Какво е Личност?" вече биха разширили полето за дискутиране, при запазване на некви етични граници чрез самоограничаване на вярващите сред дискутиращите за религиозни пропаганди относно "Бог" и съответното изказване на некви мнения как се изразяват и има ли аналогия между понятията за "Аз", "Его", "Личност" в религиозните вярвания, които изповядват.

Иначе и тая тема ще се "обърне" на "надприказване", а не споделяне на опитност между различни в това отношение хора.

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Повярвалите се опитват да си присвоят преживяване че "вече са направили" и това им служи за мотивация. Това е вид преживяване за "предварителна награда", която заради повярваното и заемките на думички, пораждащи представности, те преживяват че им е "сигурно" постигането. Но особено с будизма това въобще не е така.

Вярващите един вид се приобщават към тези, които "са направили", но това в никакъв случай не е присвояване на чуждите заслуги. Това е невъзможно така или иначе. Вярващият един вид черпи от колективния дух и опита на постигналите нещо желано. Споменах за стремежа, който би следвало да допълва вярата. Иначе не само вярата, но и всяка друга полезна способност, ако е я разгледаме извън взаимодействието й и с други полезни способности, ще изглежда ненужна. "Предварителната награда" може да е достатъчна за тези, за които чувсвото за принадлежност е от по-голямо значение. То им дава достатъчно и те не са склонни да положат усилия за нещо повече на този етап. Намерили са си нещо, което ги удовлетворява към момента - какво общо има това с вярата? Ето и тук се вижда, че такива хора всъщност отричат самите те да са вярващи. Други не го отричат, но реално не са готови да подплатят вярата си с повече усилия. Самата вяра може да е с различна интензивност и в различна степен съчетана с разум. Получават се твърде различни възможности, на които всеки сам може да си обърне внимание. Все пак когато се говори за вяра, то целта е всеки да намери точното разбиране за вярата, която да му бъде полезна на него самия. 

преди 47 минути, kipen написа:

А това вече беше отбелязано, че доста добре е изучено в съвремието.

Това твърдение е тотална глупост. А личните разсъждения не си в състояние да ги забележиш. Ти самия си прекалено привързан към определени схващания, отделно си изградил оценка за участниците тук, която каквото и да се случи няма да промениш. 

преди 47 минути, kipen написа:

щото няма Съзнание без Аз

Би ли пояснил това. Вече посочих, че за мен аз-ът е продукт на съзнанието. Ако разгледаме системата осъзнаващ - осъзнаване - осъзнавано, то за някои аз-ът може да изглежда идентичен с осъзнаващия. Предполагам, че и при теб е така. Аз обаче намирам това за неточно. Аз-ът е когато осъзнаващият осъзнае себе си. Т.е. когато човек възприеме себе си като обект на осъзнаването. Без да го направи, то и представа за "аз" няма да е налична.

преди 42 минути, Shiniasu написа:

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Няма как - повярвалият е този, който НЕ е направил. Повярвалите фантазират че щом вярват - значи "ще го направят", но практиката е показала чудесно че повярваното и релизаираното въобще не вървят ръка за ръка.

Скептикът също не е направил. От друга гледна точка, всеки е направил нещо и търси продължението (развитието) му. Ученикът следва насоките от учителя си, именно с тази цел. Без опита на тези, които вече са постигнали желаната цел, постигането дори и да е възможно е изключително (и ненужно) трудно. Съмняващият се, дори и да отстрани всички неистини, пак няма гаранция, че ще остане с истината. 

Практиката е показала, че всички съществени постижения са постигнати с вяра. И в повечето случаи те са били подложени на отричане от страна на тези сили, подкрепящи вече установеното статукво. Съмнението е част от тези сили. Това съпротивление наистина е необходими в известни граници, но то не е което движи прогреса.

Не мен ли само ми се струва така, или написаното изобщо няма общо с това какво е Аз?!

Лепнат етикет - "скептик"...който нищо не е направил....па после всеки прави нещо....да се сетя сам "какво ТРЯБВА или СЛЕДВА" да изживея ли?!? това ли ти е идеята?

"Практиката е показала" - чия практика ?!? .... май твоята се "сблъсква със сили, действащи в подкрепа на статуквото", защото в следващия ти пост продължаваш с поредни откровения за "Вярата",

преди 31 минути, Shiniasu написа:

Вярващите един вид се приобщават....

Вярващият .....     ....да допълва вярата. Иначе не само вярата, но и всяка друга полезна способност,.....

....... какво общо има това с вярата? .............отричат самите те да са вярващи. ............ готови да подплатят вярата си с повече усилия. Самата вяра може да е...........

.........Все пак когато се говори за вяра, то целта е всеки да намери точното разбиране за вярата, която да му бъде полезна на него самия. 

ама като религиозно понятие, което смесваш с понятието като способност на хората, примерно (щото и животните изпитват вяра, иначе нямаше да може да се дресират)

 

....май понятието за "прогреса" ти е дошло "отвън" и се съпротивлява нещо....Азът ти ли се съпротивлява, Егото ли, Личността ли?

Извън контекста на изказаното ти остава обаче, че това което практикуваш е основано на "ученик следващ насоки на учител" и практиката ти носи страдание, поради съпротивителни сили. 

Ала на ниво социуум този антагонизъм е нормален, щото системата, за да е синхронизирана към Промяната, е нормално да поддържа динамичното си равновесие на основание конфликтуването на различни идеологии. Това "движи процеса"! А дали е "прогрес" или "регрес" не мисля че има достатъчно данни за изказване на твърдение ....освен за вярващи...за тях не е нужно аргументиране....излишни тремоли... 

И все пак нищо за "истински" или "фалшив" Аз, което да може да бъде съпоставено със съвременни постижения на науката....хитро!

преди 38 минути, kipen написа:

Не мен ли само ми се струва така, или написаното изобщо няма общо с това какво е Аз?!

Лепнат етикет - "скептик"...който нищо не е направил....па после всеки прави нещо....да се сетя сам "какво ТРЯБВА или СЛЕДВА" да изживея ли?!? това ли ти е идеята?

"Практиката е показала" - чия практика ?!? .... май твоята се "сблъсква със сили, действащи в подкрепа на статуквото", защото в следващия ти пост продължаваш с поредни откровения за "Вярата",

Нещо против вярата ли имаш+ Хайде напиши си го, че рамус дето от години участва във форума само с едничката цел да компрометира вярващите да не е самичък.

преди 50 минути, kipen написа:

ама като религиозно понятие, което смесваш с понятието като способност на хората, примерно (щото и животните изпитват вяра, иначе нямаше да може да се дресират)

 

....май понятието за "прогреса" ти е дошло "отвън" и се съпротивлява нещо....Азът ти ли се съпротивлява, Егото ли, Личността ли?

И на какво се съпротивлявам? Много прибързани заключения правиш. Не само във връзка с мен. Твърде много си затънал в това да търсиш и да намираш определени модели в поведението на участващите във форума. Преди малко направи опит за анализ на Ауми, сега на мен. Но пък иначе апелираш към спазване на темата. Ето преди малко ме упрекваш, че не съм написал нещо по темата, а аз всъщност съм написал толкова много неща по нея досега, за разлика от други. Тази избирателна критичност точно към мен, представителя на "религиозните вярващи", защо е? Споменаваш и етикети, но оставам с впечатлението, че постоянно ги използваш, а и веднъж поставени, не си никак склонен да ги преразгледаш.

 

преди 38 минути, Shiniasu написа:

Нещо против вярата ли имаш+

А, бре, Шиниацу, къде в цитата ми "видя", че имам "нещо против вярата"? Та и аз като всеки човек вярвам в нещо...най-малкото че споделям с хора, а не с "генерирани от ИИ ботове".

 

преди 41 минути, Shiniasu написа:

преди 1 час, kipen написа:

....май понятието за "прогреса" ти е дошло "отвън" и се съпротивлява нещо....Азът ти ли се съпротивлява, Егото ли, Личността ли?

И на какво се съпротивлявам?

Кой се съпротивлява? Това питам в цитата! Азът ли, Егото ли, Личността ли? "Истинското аз" ли?

 

преди 43 минути, Shiniasu написа:

Преди малко направи опит за анализ на Ауми, сега на мен.

Ами не е опит! Всъщност са общи неща, които всеки с желание за образоване би могъл да научи. И е нещо установено от науката като механика на формиране на характера и личността, към което съм "добавил" и убежденията, които са видими от коментарите Ви и фактът, че съдържат достатъчно инфо, за да може да се определят. Не съм описвал "тъмната страна" на стратегията за личния избор на проявяваното Ви поведение в социална среда, защото рамус го прави с достатъчно такт и съобразяване. И според мен - успява, независимо че това е доста "тежко" като приемане и малко хора биха си позволили да се "погледнат" през тази призма.

Съдя от личен опит! Тактично споделеното от рамуса описание на дисоциирането, на страхът от провал и отхвърляне, на прекалената свитост, ме "боцнаха" таман където боли. Ама това, поне на мен ми е полезно, щото зад паравана на защитните ми реакции знаеш ли кога бих го видял - на куково лето!

Попита веднъж - "А дали е нужно рестарт?"! Еми нужно е, ако човек желае растеж и развитие!  Ама рестарт, без нещо ново е просто оптимизиране. А новото идва кът успеем да се погледнем отстрани...иначе ако си гледаме все "нагоре" нивга нема си видим Сянката. 

п.п. а пък не е само Аз-ът проблемен като дефиниране, ...Егото, .... Личността....от това следват и реалистичната Себепредстава, Самооценката, Идентичността, самочувствието....всичко е навързано и отразява отколешния вътрешен конфликт у всеки човек - индивидуално/социално(колективно).

Тоя "Аз" дето трета тема вече( "Защо няма Бог" и "Релгия и духовност"), някакси, все се губи в повествованието и остава заместен от "съзнанието" като субект, извършващ личностните актове в действителността...или както предложих дефиниция за действителността като "обективна реалност", че е по-разбираемо, поне от мен. Често пък се пропуска азът за сметка на "Ние", "Нас" ....политпартийни събрания...ти дъ видиш...."много сме, силни сме"...и айде остракизъм.... 

преди 13 минути, kipen написа:

Кой се съпротивлява? Това питам в цитата! Азът ли, Егото ли, Личността ли? "Истинското аз" ли?

Задаваш въпрос, който е неточен. В случая не виждам съпротива за да мога да ти отговоря на въпроса "кой". По-рано написах, че всичко така или иначе е част от човека. Аз по-скоро бих потърсил причината за съпротивата - това, което я предизвиква. После, защо човекът (аз в частност) реагира на тази причина по този начин и защо? Едва след това евентуално бих търсил, дали това е висшия аз, то или пък някое от деленията на съзнанието според будизма. 

Т.е. всичко друго, което "обяснява", но не и това, което доста хора в изследванията си през последния повече от век са установили, и е общоприето обществено достижение?! 

Ми че те учените със сигурност лъжат?!? И така цели 2 века изследвания на психиката!

Между другото, "трите потока на мисълта", от които описваш, че единия е "съвестта" съм ги описвал в другата тема....просто е инфопотокът от конструкта "СвръхАз" към "Аза"... те ти пример за аналогия в наблюденията.

п.п. самият ти използва думата "съпротивлявам", а па ся излезна, че ми е неточен въпроса. Ти говориш, а пък аз не съм разбрал и задавам неточни въпроси....мислех, че само Идиоид-а ползва тая реторика ....аааа верно, той на панагон и проповядва, след като сам е задал предпоставката за действията си с подвеждащите му и тенденциозни констатации.

преди 11 часа, dioib :cat написа:

1. Първо трябва да станеш вярващ. Твой избор е. В последствие разбираш.

2. Едно духовно учение не се практикува, а изучава. Практиката по отношение на него се осъществява вече в манастир.

3. С няколко думи: Изповядвайки любовта си към света и всичко създадено от Бог можеш да практикуваш каквото ти душа желае.

Да, може и да си измисляш. Какво, по мнение на Буда не може?!

Човеко, ти си свободен и имаш избор да практикуваш каквото желаеш. Кой казва, че не си свободен?! Буда ли?!

Ходи в някой манастир и се освобождавай ... Аз съм свободен ... Днес тук, утре там и живея тъй както умея. Никой не ме е поробил.

Преди да се "освободиш", то помисли къде ще го правиш.

Замислел ли си се защо няма женски манастири някъде където се изучава учението на Буда?!

Прекрасно е, че си свободен.

Само ще отбележа, че има женски манастири, та се чудя откъде черпиш информацията си.

преди 4 часа, kipen написа:

Аумче, "сбъркването" е само в твоята главичка, душко!

Не, сигурна съм че си сбъркал буквата и то нарочно.

Но не това е важно. По-важното е, че взехте да ставате много тези които искате да кажете нещо, но всъщност не казвате нищо.

Празнословието с готови назубрени термини, с които се опитвате да си придавате важност и да се дуете като балони пълни с въздух, не може да замени празнотата в душите ви!

Толкова много празнословие и нищоказване ... но разбира се, всеки е свободен да се изказва, то затова е свободен форум!

 

преди 8 часа, dioib :cat написа:

Ти директно с Бог не може да общуваш

Кой те излъга?

Винаги, навсякъде и във всеки момент можеш да общуваш с Бог! Бог не се крие в манастирите и храмовете, защото няма място където да липсва Бог.

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Защо нещо трябва да ме притеснява? Достатъчно ясно написах, че не намирам за редно ума, чувствата, сетивните усещания и др. да се разглеждат като нещо отделно от човека, поради преходността им. Примерът, който дадох със сградата, която е част от града докато я има, без значение, че миже и да бъде съборена, беше достатъчно ясен. Цялата поредица от личности, които човек е имал в множеството си въплъщения, са част от него. Той всъщност е това, което е, благодарение на тях. Тях може да ги няма, но резултатът е налице. Природата е нещо, което може да бъде, но може и да не бъде изявено. Нея си я има винаги, но тя не бива да се смесва с това, което решава какво и как да бъде изавено от човека. Човекът не е нито само природата (буда-природата), нито само ума, желанията, способностите и др. Той е всичко това заедно.

Че кой ги разглежда отделно от човека? Те са в петте скандхи, които са непостоянни и следователно не представляват някакъв особен интерес.

Според учението на Буда е неправилно да мислим за тялото като за нашето аз, неправилно е да приемаме мислите си за нашето аз, неправилно е да приемаме и чувствата си за нашето аз и т.н., а ти се опитваш да вкараш дори някакви неща, които сме били преди...

Всички тези неща се проявяват благодарение на татхагатагарбха в зависимост от кармичните семена и необходимите условия, т.е. те са обусловени и имат начало и край. Разбираш ли какво означава "човек" в такъв случай?

преди 7 часа, Shiniasu написа:

 Стана ясно, че това е според определено течение в будизма, на което си привърженик. Извън тези рамки, които себопитваш да наложиш, много от твърденията ти са неточни.

Напълно е възможно и дори е сигурно е, че твърденията ми не са съвсем точни, а пък какво разбираш ти от тях е съвсем друга бира.

Има обаче едно важно нещо - твърденията не са точни или неточни заради рамките, а в зависимост от реалността. С други думи, или има осем съзнания, или няма. Или татхагатагарбха е основата на всичко, или не е. И съответно, ако вярваме на Буда и на просветлените бодхисатви, то ние практикуваме, за да докажем на практика тези осем съзнания и това, че татхагатагарбха е нашето истинско аз, източникът на всичко, като се опираме на сутрите.

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Нещо, което оказва влияние на човек във всеки един момент, и което дава представа за състоянията в които може да изпадне след смъртта, е от огромно значение. Кама дхату примерно, не е някаква изолирана сфера. Човек е в нея и сега. И на моменти тя може да му влияе повече от познатия му свят. След смъртта, ако желанията му свързани с тази сфера не са преодолени, съзнанието му ще остане привързано към нея, и човекът ще се осъзнае в нея. Тя ще замести познатия свят. Как може да е без значение знанието за подобна възможна участ. За какво освобождение може да се говори, ако в човека са налични тенденции твърде сходни с тази сфера. Но ако човек се освободи от рях на земята, което е и далеч по-лесно, и ако е с нагласата след смъртта да напрегне максимално волята си и да премине орез тази сфера, без да позволи нищо в нея да го задържи, той ще попадне в следващата, и ще си спести много страдания. 

Светът е един и не бива заради това, че не виждаме нещо, да го обявяваме за несъществено. Всъщност случващото се във познатия ни свят е най-малко определящо. Мислите ни и сега са паст от руоа и по-рядко от аруоа дхату. Те не са ир тази сфера, част от която смяраме, че сме сега. Само тялото и сетивата ни са тук. 

Ще ти дам само един пример: един добър удар по главата е достатъчен да прекъсне всякакви мисли за известно време. Това навежда на мисълта, че да се приема, че мислите ни идват отнякъде или са намират някъде, в някаква сфера, е просто фантазия и то в случая чужда фантазия, тъй като допускам, че не си го измислил ти.

В този смисъл преди да четем някакви текстове и да ги цитираме, според мен е добре да видим дали те имат някаква връзка с реалността или не.

преди 1 час, kipen написа:

Между другото, "трите потока на мисълта", от които описваш, че единия е "съвестта" съм ги описвал в другата тема....просто е инфопотокът от конструкта "СвръхАз" към "Аза"... те ти пример за аналогия в наблюденията.

Написах за поне три. При по развита способност за наблюдение делението ще се усложни. Съвестта дадох като пример, но зависи кой какво разбира пид тазо дума. Да, може да се оприличи на свръхаза по Фройд. Но аз не бих я ограничил само до обществените норми. Фройд е забелязъл това, което е отговаряло на възгледите му - нормално е. 

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Ще използвам това мнение, защото виждам, че се коментира щастието (а в момента точно имам достатъчно време за да напиша нещо). Насладата така или иначе аз поне ограничавам само до изпитваното от сетивата. Щастието е по-широко понятие. В основата му за мен стои хармонията. Човек е щастлив, когато е в хармония с това, което му доставя щастие. Дали ще е реализирането на дадено негово желания/мечта, дали ще е среща с приятел, красива гледка (или въобще каквото и да е красиво нещо), или пък вкусна вечеря - това са все неща от които човек може да се почувства щастлив, защото те кореспондират с неговите нагласи и представи за красиво, стойностно, желано... Обратното може да се каже за нещастието или страданието.

Или ако махнем опаковката, която си сложил, стигаме дотам, че човек е щастлив, когато желанията му се изпълняват и нещастен в обратния случай. Това е и страдание впрочем - като не става онова, което му се иска.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Ако вярващият се усъмни, той няма да е вярващ. Но той всъщност би трябвало да се усъмни преди да повярва. Да допусне само тези възможности, за които има достатъчно основания да допусне. Но така - днес вярвам, утре се съмнявам - това не е вяра. Вярата така или иначе ще бъде изпитана, след като човек поживее с нея и животът ще му предостави възможност да забележи евентуално допуснати грешки. А дали наистина ще ги забележи зависи от много неща. Същите неща пречат и на съмняващите се да преценяват правилно. Все пак вярата е важна, но сама по себе си не прави чудеса, а само ги подпомага. Това твърдение, че вярата прави чудеса, според мен не трябва да се разбира буквално.

Ако вярващият упорито игнорира всичко, което противоречи на вярата му, то според мен става дума за "сляпа" вяра и край на развитието. От друга страна, и да се съмняваш във всичко не е по-различно - ако човек непрекъснато и без никакво основание се съмнява дали нещо е така или не е така, то също няма развитие.

преди 5 часа, kipen написа:

Аз, примерно, смятам, че за основа, на която да стъпи дискусията за "истински аз", може да се ползва твърдението, че "Има Аз". 

И какво ще дискутирате тогава ?

преди 2 часа, Соник написа:

Или ако махнем опаковката, която си сложил, стигаме дотам, че човек е щастлив, когато желанията му се изпълняват и нещастен в обратния случай. Това е и страдание впрочем - като не става онова, което му се иска.

Ти "стигаш дотам". А това, което ти изглежда като "опаковка", за други може и да не е опаковка, а да съдържа нещо съществено. 

преди 3 часа, Соник написа:

И съответно, ако вярваме на Буда и на просветлените бодхисатви, то ние практикуваме, за да докажем на практика тези осем съзнания и това, че татхагатагарбха е нашето истинско аз, източникът на всичко, като се опираме на сутрите.

Заради това ли практикуват будистите? Досега не ми беше дошло наум. "Истинският аз е източник на всичко" е интересно твърдение. Надявам се, че добре си обмислил какво означава подобно твърдение. 

преди 3 часа, Соник написа:

Ще ти дам само един пример: един добър удар по главата е достатъчен да прекъсне всякакви мисли за известно време. Това навежда на мисълта, че да се приема, че мислите ни идват отнякъде или са намират някъде, в някаква сфера, е просто фантазия и то в случая чужда фантазия, тъй като допускам, че не си го измислил ти.

По-нелеп пример трудно може да се даде. Ударът може да прекъсне съзнанието, но мислите не са съзнанието. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Ти "стигаш дотам". А това, което ти изглежда като "опаковка", за други може и да не е опаковка, а да съдържа нещо съществено.

Ще ти го обясня по-понятно, за да ме разбереш, че комуникацията е голям проблем.

Ето го твоето мнение, за да не се налага да се търси по-нагоре:

"Ще използвам това мнение, защото виждам, че се коментира щастието (а в момента точно имам достатъчно време за да напиша нещо). Насладата така или иначе аз поне ограничавам само до изпитваното от сетивата. Щастието е по-широко понятие. В основата му за мен стои хармонията. Човек е щастлив, когато е в хармония с това, което му доставя щастие. Дали ще е реализирането на дадено негово желания/мечта, дали ще е среща с приятел, красива гледка (или въобще каквото и да е красиво нещо), или пък вкусна вечеря - това са все неща от които човек може да се почувства щастлив, защото те кореспондират с неговите нагласи и представи за красиво, стойностно, желано... Обратното може да се каже за нещастието или страданието. "

Какво имам предвид под "опаковка"? Че говориш за хармония например - "Човек е щастлив, когато е в хармония с това, което му доставя щастие." - всъщност, реално в това изречение няма смисъл, тъй като думата "хармония" изобщо не си е на мястото. Би трябвало да бъде "Човек е щастлив, когато получава онова, което му доставя щастие."

Ако все пак искаш да ползваш "хармония", би трябвало да бъде "Човек не е нещастен, когато е в хармония с онова, което му се случва.", т.е. няма предпочитания и не дели нещата на такива, които му носят щастие и на такива, които са му неприятни.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Заради това ли практикуват будистите? Досега не ми беше дошло наум. "Истинският аз е източник на всичко" е интересно твърдение. Надявам се, че добре си обмислил какво означава подобно твърдение.

Нормално, ти не си будист и няма как да знаеш за какво практикуват будистите. Има 52 етапа, описани в Аватамсака сутра, през които трябва да се мине, за да се стане буда.

Да се намери осмото съзнание, т.е. да се просветлиш, е важен етап, но след това има още много етапи.

Какво те притеснява в твърдението, че татхагатагарбха е източникът на всичко?

Ето тук е пояснено:

Цитат

В трите колесници осмата виджнана, наречена татхагатагарбха, носи много различни имена. В колесницата на шраваките осмата виджнана е наричана „изначалният ум“, основната виджнана, първичният произход, необусловената дхарма, нирвана или алаявиджнана. В колесницата на пратиека-будите тя е наричана също влизаща в ембриона виджнана, а в голямата колесница – истински ум, истинска същност, алаявиджнана или випака виджнана. Например Сърдечната сутра носи това име, тъй като в нея се говори за истинското сърце – осмата виджнана или алаявиджнана. Всички сутри в трите колесници говорят за осемте виджнани. Тук трябва да отбележим, че се срещат и практикуващи, които твърдят, че има само шест виджнани. Истината е, че не е толкова трудно да се разберат първите шест виджнани, които съответстват на петте сетива и на нашите мисловни способности – всеки може да схване за какво става дума. Много по-трудно е да се разбере манас, който взима всички решения и татхагатагарбха, която е основата на всичко. Практикуващият трябва да е искрен и наистина да се опита да схване всичко това и да докаже съществуването на истинския ум, т.е. съществуването на татхагатагарбха. Ако пък смята, че тя не съществува, нека се опита да обясни причинно-следствените връзки (кармата) във всички светове и да види дали ще успее.

Източник: https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/будистки-конференции/трите-колесници-в-будизма/

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

По-нелеп пример трудно може да се даде. Ударът може да прекъсне съзнанието, но мислите не са съзнанието. 

Примерът е съвсем прост и много практически - остава сега да ми кажеш, че като си в безсъзнание, имаш мисли. Както ти казах, всеки си вярва на онова, което му харесва, но все пак трябва и да обмисля в какво точно вярва и как това се връзва с всичко останало, защото, ако не се връзва, имаме проблем. Това, ако се интересуваме от истината - иначе естествено няма проблем.

преди 11 часа, Shiniasu написа:

че дори и превантивно да насадиш убеждението, че се лъже за тях.

това е извод - наблюденията са прости. Нито е нужно да насаждам, нито е убеждение. Лъжете та се късате. Лъжете, защото практиката е важна част от идеологията, пък вие сте обикновени фантазьори и потребители на блянове.

Правиш ли разлика между "насаждане" и показване с примери. Ти, например - си пример. Сега, в момента, тук, сред форума - си пример за лалджийстване и фантазиране без никакви практически основания...

Ти ще се емнеш ли да докажеш че "можеш", че си направил, че си постигнал... Например - я да видим какво точно си постигнал по собствените си написани думички, примерно относно думичките на "Урусвати" - какво точно означават, какво ти си осмислил, овладял... относно тях? Ти си ги подбрал, ти ги папагалиш - нещо свое си заместил с чужди думи - много ясно е защо е така и ти не си с нищо оригинален от "братята по вярване".

Той сценарият е ясен и повторяем - ама тук не става, тук няма подходящ контекст, не му е тук мястото, не ми се занимава, когато си реша сам... Това са детински оправдания на кифленски двойкаджия пред учителка и само ти си единствения, който си вярваш че минава номера.

Ето, импровизирано предлагам да се пробваш - при това по твои производни изцепки - нали кака ти Ленче е велика. макар че няма значение каква е, нито дали е измислила Тибетеца или Махатмите и писмата им. Автори на блянове, които да са потребни на празни души - колкото щеш. Не бляновете и авторката им са проблема - тя откликва на онова, което е "потребно" и го предлага. Каракудките са в основата на тая потребност... Каракудките, които се имат за акули и вселенски дракони - когато докопат подходящи сценарии за сънуване.

Нали се сещаш че и мадхямика непрекъснато плямпа че "вярвал в правилността на убежденията си", но пък сред други думи - той не е вярващ, а разумен, мислещ. Спряга медитации, пък няма никой. Изхвърля се колко бил " с години упорита практика" - а тя е фиктивна и е просто поредната подпирачка за фантазиите му.

Когато са налице думички, които идват от практиката, и от ПРАКТИКА - тия думички вече не съдържат никакво вярване и убеждения, виждания или позиции, отстояване или защитаване. В примитивните  варианти на същото, сред форума ... Това са елементарни неща... за които са направени обобщения и изводи.

Я да  видим практика - вярващите... Кой си е "написал домашното" и кой се дуе на "отличник", че бил и "ученик", че имал и "учител"... Няма никакво значение - форумът е поле за изява, както е всичко друго.

преди 10 часа, kipen написа:

изпитват чувство на сигурност.

чувството - за каквото и да е НЕ МОЖЕ ДА ИМА ОСНОВАНИЯ, защото то не зависи от нищо. ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са независими от външния контекст. Субектът може да си ги 'произвежда сам. По време на "сънуването им" преживяването "произвежда" и емоции, реакции, паметовите записи съдържат достатъчно инфо, за да се ползва за конструирането на преживявания.

Двама човека, изправени един до друг, сред сходни външни обстоятелства (почти покриващи се) реализират съществени разлики във възприятието и реакциите си. Няма значение за фобийната реакция дали ще срещнеш хлебарка наистина, или ще си я изфантазираш или сънуваш насън - реакцията е еднаква и кривите в графиката - препокриващи се.

За дяловете, които преживяват - няма никакво значение 'входните сигнали'. При Енцефалограми сигналите в подкорието (където се забърква преживяващата каша) няма никакви разлики между "сигналите от сетивата и вътрешно-генерираните". Именно заради това ПРЕЖИВЯВАНЕТО предлага усещане че си "ЖИВ"... че живееш.

Разбира се - това е опростена и условна схема, която изкуствено подчертавам за да подложа за осмисляне чрез контраст. Всъщност бъркотията се оформя докато тече екзистенция реализирана от "смесени сигнали" - някои са 'отвътре", други - идват по традиционните канали на сетивността и възприятието.

Умението скрито да се заместват елементите на възприятието, на които се реагира негативно, или провокират дисонанс - веднага се заместват с вътрешно генерирани сигнали. Нещо твърде подобно на днешните опити в "очилата за добавена реалност". Това е много тънка заблудна схема и мозъка въобще не се интересува да я променя, напротив - поддържа я и я бетонира и заздравява... защото му носи облекчение и това е лесния и бързия вариант за решение на конфликти.

Решението на конфликти - е основния материал на основата на който се расте и съзрява. Явлението, наречено КРИЗА - е низ от конфликти, чрез които всеки екзистенциращ субект, се отработва да расте чрез тях. Когато се избере лесния вариант - цялата екзистенция поема по вектор, съвсем различен от развитието и растежа...

тук всеки тест за конфликтност и решения - е проблемен и му се реагира съвсем емоционално, чувствено и детински. И същите претендират колко са важни, умни мъдри, добри и зрели... Че и поучители и говорители и защитници на "каузи'. Всичко това са евтини театри на преживяващи някъде сред филмите си.

Всеки будист, също сънува представите, очакванията, проекциите... които си е изградил и на които е повярвал че са "правилни", истина, че ще му донесат изход, спасение, реализиация... Всеки вярващ - прави същото  и в това няма никаква разлика обекта на вярване (дали е бог или е друго). Обектите може да са всякакви, ВЯРВАЩИЯТ е онзи, който създава система от преживявания, чрез които си докарва усещания че "живее". Системата от вярвания сред даден субект се насищат дотолкова, че преживяванията добиват някаква форма на "завършеност", затвореност. Колкото повече - толкова по-здраво Сънуващия потъва във водовъртежа им. Това е все едно да влезеш в кино и да потънеш сред някакъв безкраен свой любим и повторяем филм дотолкова, че да нямаш възможност въобще да се осъзнаеш че си просто в един тъмен салон, сред кресло и "си обсебен" от това че преживяваш чрез възприемане на сигнали, които играят ролята само на "тригъри", на ключове, само защото те са подбрани по начин, по който ти е сроден, сходен, резониращ... Именно - чрез своите "емоции, преживявания, вълнения, страсти - всички тия са някакви форми на паметови записи и лични отпечатъци от колективни фикции.

ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ и ЖИВЕЕНЕ - са качествено различни процеси. Екзистенцията основана на реактивност - като "емоционалности, страсти, вълнения, чувства, драми, щастливости, приятности, доволство, истерия, паника или фобии"... е най-елементарната й форма. Тя е изключително близо и с общи елементи, на животинското наследство в ХОМО. Хиляди години... а това още доникъде не е стигнало и сякаш... е 'вечно'...

 

преди 9 часа, Aumi написа:

Кой те излъга?

Винаги, навсякъде и във всеки момент можеш да общуваш с Бог! Бог не се крие в манастирите и храмовете, защото няма място където да липсва Бог.

Преди това отговори:

преди 18 часа, dioib :cat написа:

Кое е критерия, че даден човек заблуждава?! Било то себе си или другите?

Да смяташ, че някой ме е излъгал означава, че някой теб те е излъгал. Нищо повече ... 

преди 15 часа, Shiniasu написа:

Щастието е по-широко понятие.

Да и принципно за всеки е различно. Не мисля, че е свързано с хармонията, а по скоро с начина по който изживяваш действителността около себе си. 

Примерно: Някой се чувства щастлив в дъждовно време, а друг е нещастен, че вали. Кой в случая се заблуждава, че е щастлив или нещастен?!

Критерия за щастие е да може да се усмихнеш дори когато си тъжен, нещо не ти е сгодно и т.н. Един вид въпреки неблагоприятните събития около теб да не си покрусен. Ако си в хармония с действителността, то следва, че има моментно нещастие. Което определено е лъжа. 

преди 13 часа, Соник написа:

Само ще отбележа, че има женски манастири

Благодаря за информацията.