преди 3 минути, _ramus_ написа:

Въх , да не би да успокояваш и удовлетворяваш всяка "развълнувана душа"?

А "гладните негърчета в Африка - тях как ще ги "ускопоиш и удовлетвориш"?

сега се видя кой пише непрекъснато глупости! 😎

 

преди 45 минути, Aumii написа:

Всичко което проектираш чрез ума ти, носи проблем след проблем. 

Това не е истинското Аз.

Но човекът е свикнал да създава мисловни проекции и концепции. Всички мисловни наслагвания, водят до проблеми.

Но може би това е начинът да еволюираме. Иначе щяхме да си стоим в пещерите и да медитираме под дърветата без никакво развитие.

Още едно негативно определение, кое не е "истинският аз". Явно се върви все по грешни пътища и няма скоро да открием/те табелата "Истински Аз". Поради това приемам за определение "Ето ме. Аз съм" и това е истинското ми аз. 

Думата "наслагвания" у вас ме насочи асоциативно към "облекло". Ако "истинското Аз" е голо, то реалното е облечено и като такова е по- устойчиво. Има по- голям шанс да устои срещу социалните и какви- да-е сътресения. Аз съм за "насложеното аз" и дори повече- за търсене на нови наслагвания, които да покрият голата невинност. Прочее, такъв свръх Русоизъм в търсенето на Аз-а не им харесва, така както не съм привърженик и на Русо. И аз не ща да " стоим в пещерите и да медитираме под дърветата без никакво развитие."

преди 7 минути, Aumii написа:

сега се видя

кой го видя? Ти ли?

Направих една "проверка" за автора (с гладните негърчета), относно "никчето" и аватара в него - всичко е фалш, та дрънка.

Поредният фалш, с поредните глупости. Поредната надувка, с поредните народни изцепки, предявени като "лично мнение".

 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

А лъжата предпочита ли се?

В твоя случай "лъжа" е оценъчно съждение, което не съдържа фактическа информация. Лъжа спрямо какво? 

Полза -  не е оценъчно съждение, както и Лъжа

Полза - спрямо "народа" или "човечеството"... или личността... Кой и какво определя "ползата"?

Ти можеш ли да отговориш  в първо лице - за себе си, примерно?

ПОЛЗАТА и ВРЕДАТА... са точно както са ИСТИНАТА и ЛЪЖАТА

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Още едно негативно определение, кое не е "истинският аз". Явно се върви все по грешни пътища и няма скоро да открием/те табелата "Истински Аз". Поради това приемам за определение "Ето ме. Аз съм" и това е истинското ми аз. 

Докато слушаш музика не можеш да усетиш тишината. Когато съзнанието ти е заето с мисли, желания, усещания, спомени и др., няма да можеш да регистрираш по-фината реалност зад тях. То е неизразимо, но ти искаш да ти се даде познато описание. Отричането е за да се избегнат погрешните идентификации. 

преди 12 минути, _ramus_ написа:

ПОЛЗАТА и ВРЕДАТА... са точно както са ИСТИНАТА и ЛЪЖАТА

На конвенциално ниво истина и лъжа има. Например, ако за една празна стая, някой каже "В тази стая има слон" е лъжа. "В тази стая няма слон" е истина. В случая, спрямо фактическата информация отнасяща към наличието или неналичието на слон в стаята. Затова питах спрямо какво?

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Отричането е за да се избегнат погрешните идентификации. 

но не спомага с нищичко относно това.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Докато слушаш музика не можеш да усетиш тишината.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Когато съзнанието ти е заето с мисли, желания, усещания, спомени и др., няма да можеш да регистрираш по-фината реалност зад тях.

и двете са неверни. Нещо повече - подвеждащи са:

"фината реалност" не се регистрира като се спрат 'желанията усещанията, мислите и спомените". 

А когато тая "фината реалност" се фантазира - това дали е регистрация?

И да - описанията с отрицание са похват, но и той не е в състояние да преодолее несъответствието по ниво, нито да спомогне за "правилната идентификация"

 

 

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

В тази стая има слон" е лъжа. "В тази стая няма слон" е истина.

Няма такова нещо. В темата и разделите съвсем ясно се показва че това е подвеждащ и неверен пример.

В примера е достатъчно "някой, който да е в плен на халюцинации". За него в стаята "има слон". За друг - няма. За трети - има 'голям зелен каменояд", а за четвърти - "фина реалност", за пети - буда...

Сред всички теми - е същото.

Дори много повече - например ти, точно настояваш че си мадхямик - дори не ти е нужен конвенс, защото опитите да установиш такъв, са провалени вече години. Обаче си настояваш - точно "че има слон в стаята". Повикваш си на помощ свещени будистки слова, реторики от на прабаба ти времето, тъчеш своята пелена от заблуди... и си настояваш че "има слон в стаята, защото това те правило добър, спокоен, щастлив и няма начин да "изчезне слона", защото в писанията се обяснява колко е важен "слона в празната стая" и колко са важни ония, дето са виждали слон в празната стая и колко велики са станали....

И всеки фантазьор (религиозен или не) си е населил "празната стая" и се напъва да обяснява с  колко слонове, просветления, фини реалии, духовности, щастия и радости... е пълна тя.

Няма как 'личната вселена' да е обикновена празна ;'стая'... няма как да има живот, няма как да се реализира преживяване на екзистенция, някой, който е потънал в лесния начин да си сънува екзистенцията си.

Но преживяването на екзистенция... не е екзистенция без преживяване. Заради това първо се "опразва стаята"... и тогава се тръгва - от "празна стая"... Именно срещу това е огромната съпротива... дори и от тия, дето четат словата на хора които вече са го направили.

преди 8 минути, _ramus_ написа:

Сред всички теми - е същото

А ти какво предлагаш, вместо това? 

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

А ти какво предлагаш, вместо това? 

нищо. Съвсем нищо. "Празната стая" няма нужда от никакви предложения, ползи, конвенси и лаладжийстване. Цялата вакханалия е заради непрекъснатия порив да се пълни празното... Понеже е празно - пълнежа става с фантазии.

Точно това е проблема - всеки търси своето си (ползата си). Демек - своя си пълнеж на "празната си стая". Дори само нещо, което да му припомни че халюцинира - и вече това е враг, дето трябва да се бори с който каквото си е направил... Щото празното се запълва, после се поддържа, брани, храни и се воюва за него... Все за празности, дето да приличат на пълности.

Сред форума са надошли съвсем празни хора, които идват с нагласените си илюзорно пълности, с въжделенията да ги утвърдят като Пълнота. Понякога се договарят на групи, други пъти - съвсем сами, но всеки напира неговото си и си воюва за неговите си пълности... в иначе съвсем празната (си) стая.

Отгоре на всичко - понеже в фантазните запълвания са доста самотно начинание - колективното запълване някъде сработва, но при много случаи не върши работа. И самотните фантазьори намират виртуала за чудесно място за предложения други да им репликират техните фантазии. Летят по утвърждения и доказвания, пропаганда и надувка колко им е интересна, полезна, правилна или истинна... идеологията с която се запълват в празното си... Търсят все пак да не са сами, търсят споделеност, пък всеки от другите търси да привлече в неговата си фантазна стая други... да не е толкова самотен. Пък това е обречена кауза...

Въпреки това - напъна подава отново материал за запълвания - поне на самотността. Подава игри, подава нови преживявания... в иначе съвсем "празните стаи", в които ако се спре фантазното... няма да остане никой... и нищо. И това е най-големият страх...

преди 6 минути, _ramus_ написа:

нищо. Съвсем нищо. "Празната стая" няма нужда от никакви предложения, ползи, конвенси и лаладжийстване. Цялата вакханалия е заради непрекъснатия порив да се пълни празното... Понеже е празно - пълнежа става с фантазии.

Точно това е проблема - всеки търси своето си (ползата си). Демек - своя си пълнеж на "празната си стая". Дори само нещо, което да му припомни че халюцинира - и вече това е враг, дето трябва да се бори с който каквото си е направил... Щото празното се запълва, после се поддържа, брани, храни и се воюва за него... Все за празности, дето да приличат на пълности.

Сред форума са надошли съвсем празни хора, които идват с нагласените си илюзорно пълности, с въжделенията да ги утвърдят като Пълнота. Понякога се договарят на групи, други пъти - съвсем сами, но всеки напира неговото си и си воюва за неговите си пълности... в иначе съвсем празната стая.

В общи линии съм съгласен с теб, като изключим склонността към нихилизъм. Всяка крайна позиция опетнява съзнанието, води до неприязън, до омраза. Както етерналистичната, така и нихилистичната. Има една тънка линия, която лежи отвъд двете крайности. На нея лежи така неуловимият покой. 

“We do not say that because things are empty they do not exist; we say that because things exist they are empty.”   

A Prasaṅgika-Madhyamaka Tibetan saying

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

На нея лежи така неуловимият покой. 

твоята стая е съвсем празна. Освен това лъжеш за покоя и това че "имаш фантазия къде е, какъв е, какво е". Склонен си да лъжеш всеки и себе си... само и само да не спираш да запълваш. Дори за миг не можеш да спреш... дори за миг... само за да не се провали тая простичка магийка.

Празна стая запълвана от съгласие,  свещени текстове, от интерпретации и позиции, от готови думички и фантазни форумни игри.

Празна стая - съвсем празна... в която фантазьора уверява всеки друг, че е пълна със "слонове".

преди 11 минути, _ramus_ написа:

твоята стая е съвсем празна. Освен това лъжеш за покоя и това че "имаш фантазия къде е, какъв е, какво е". Склонен си да лъжеш всеки и себе си... само и само да не спираш да запълваш.

Празна стая запълвана от съгласие,  свещени текстове, от интерпретации и позиции, от готови думички и фантазни форумни игри.

Празна стая - съвсем празна... в която фантазьора уверява всеки друг, че е пълна със "слонове".

Тогава лъжата също е празна, нали? 

Покоят е съвсем естествено състояние на чистото и неопетнено съзнание, което е отвъд истина и лъжа. 

Той е във всяко дихание, когато осъзнато го практикувам. 

Текстовете са лодката, която при искрено анализиране и практикуване, може да те отведе отвъд двата бряга, на истина и лъжа и да намериш мир. След това лодка не е нужна, нужна е на другите, които продължават да бълнуват и да страдат. 

няма на кой да минат тия пълнежи, колега.

Нямаш шанс - единствено за своето си пълнене... на празната си стая.

Уверенията колко "осъзнато практикуваш" и колко ги познаваш... са също празни лъжи - да, пъжата е също празна, както е и "истината".

Ползата - също е празна... но маймунките се напъвате.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Докато слушаш музика не можеш да усетиш тишината. Когато съзнанието ти е заето с мисли, желания, усещания, спомени и др., няма да можеш да регистрираш по-фината реалност зад тях.

Докато слушам музика, искам да чувам музиката. Що за откачалка трябва да съм, ако отида на концерт за да чувам тишината? 

Искам ли да чуя тишината, ще се завра в бомбоубежище.

Разбирам, че някои смятате, че зад нещата има нещо специално, което наричате "истина". Намирам този мироглед за неверен. Нещата са. Техните взаимодействия са. А нашето познание се задълбочава и научаваме повече за нещата и взаимодействията. Е, когато нашето познание доближава съществуващото нещо или взаимодействие, това е придобиване на повече истина. 

Ако често и внимателно наблюдаваме своето поведение в различни дейности, ние обогатяваме познанието за себе си. Опознаваме се повече, изграждаме знание за Аз-а си. Колкото по- реално, толкова по "истинско".

Примерно начинаещ шофьор. Паркира, изпреварва, маневрира. Постепенно си съставя знание за истинските възможности на колата. Свиква с нейните габарити, мощност, скорост, спирачен път и съобразява това с обстановката. Той е опознал "истинската кола" според вашата терминология. Но не под "наслагвания", които му пречели да я проумее, а чрез многобройни отношения с други неща и явления.

преди 50 минути, _ramus_ написа:

Ползата - също е празна... но маймунките се напъвате.

А ти защо се напъваш? 

Напъвам?? - защото ти така смяташ ли?

В празната стая , с великите фантазни пълнежи ти дори не ме питаш...

Иначе лъжеш за празнотата и за "тънката линия". Просто фантазираш, а фантазното се представя за действително само по един, единствен вариант - чрез преживяване.

По какво го разбирам че е фантазно ли? Просто е - никой, който е открил "тишината" няма нужда повече да я запълва с бълбукане и бърборкане, с напъни и фалшивости.

Не са проблемни нещата дето ги четеш - ти си  Проблемния и търсиш сред тях да преживееш онова, което в "празната стая" няма как. Години наред тъчеш една единствена мрежа - тая за самия теб си. Търсиш някой да я сподели, да намериш потвърждение, сходности и сродности... А няма как.

Вселенската "ледена кралица" е примера за крайната самотност в която изпада всеки затънал вече фантазьор. Няма как, няма кой да приберете вече във "фантазното кралство" сред което може да е налице САМО ЕДИН КРАЛ или Кралица. Това е положението. Фантазията е спасение, но е всъщност златен капан/клетка/защитна крепост... в зависимост от ракурса на разглеждане.

Алегории и митове са разказвани непрекъснато - за склонността на хората да потъват в капаните на фантазните си светове. Понякога колективно, но най-често - сами. И очите и ушите са слепи и глухи... да вижат друго, освен обикновената нагласена фантазна вселена... И колко полза, добро имало в нея, колко е важен, силен, могъщ и мъдър "кралят", даже и сред царедворците си... И всичко само и само да не спре магията чрез която се крие неистово едно голо, уплашено, сърдито и ранено дете... жадуващо и копнеещо за онова, което му се полага, което не му достига, с което да "порасне"... дори и на фантазия.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Напъвам?? - защото ти така смяташ ли?

В празната стая , с великите фантазни пълнежи ти дори не ме питаш...

Иначе лъжеш за празнотата и за "тънката линия". Просто фантазираш, а фантазното се представя за действително само по един, единствен вариант - чрез преживяване.

По какво го разбирам че е фантазно ли? Просто е - никой, който е открил "тишината" няма нужда повече да я запълва с бълбукане и бърборкане, с напъни и фалшивости.

Напъваш се да правиш анализи, които не водят до нищо, освен до напрежение и омраза. Това е видно за всички. 

За "себе си" нямам нужда от повече напъни. Но изпитвам дълбока признателност и благодарност към Буда и хората, които са запази и предали Дхарма до момента в който да я срещна и да намеря мир. Чувствам, че го дължа следващите поколения. Би било егоистично да постъпя както ти предлагаш. 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Докато слушаш музика не можеш да усетиш тишината.

Без музика за нас няма и тишина, както няма "явяване" на пространство без явяване на предмети. Трябва да са и двете. Какво има на тази рисунка (нищо, че прилича малко на двукрака муха)?

Всички биха казали птица, но отговорът бил - това е рисунка на небе. Всъщност ти сякаш клониш само към небето, затова се сетих за тази история с рисунката на птица като обяснение на трикая. По-точно там има три неща - небе, птица и рисунка на птица. 

Това последното за рисунката на птица като трето защо го написах и аз не знам  Сега седя и се чудя има ли някакъв смисъл, след като очевидно виждаме само рисунката. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Докато слушам музика, искам да чувам музиката. Що за откачалка трябва да съм, ако отида на концерт за да чувам тишината? 

Но без тишина няма и музика, защото тя е вибрация от една страна, от друга тишината е онова, от което музиката се появява и в което се връща. 

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

Чувствам, че го дължа следващите поколения.

А? Ма? ти взе да говориш като будистки Патриарх. Ама ако им предадеш един куп врели-некипели, резултатът какъв ли ще е... нищо дето поколенията дотук не са виждали. Всъщност затова истинските Патриарси са малко.

преди 45 минути, witness написа:

без тишина няма и музика, защото тя е вибрация от една страна, от друга тишината е онова, от което музиката се появява и в което се връща. 

Тази опозиция не е вярна. Отсъствието на музика може да е шум от мотор, от пневматичен чук, от дисхармония на лош оркестър. Търсенето на обратното е нелепост. Кое е обратното на синьо? А обратното на шкембе чорба? Таратор? Глад?Нещата са. 

Някои могат да са крайни точки на скала от нулата- примерно тегло, осветеност, а температурата ,по Целзий има и от другата страна, други да са просто подредени прим. по азбучен ред или като цветовете на дъгата от червено към лила. Някои пък са уникални. Това е лъвът Арслан. Край.

преди 6 минути, Търсещ истини написа:

Тази опозиция не е вярна. Отсъствието на музика може да е шум от мотор, от пневматичен чук, от дисхармония на лош оркестър. Търсенето на обратното е нелепост. Кое е обратното на синьо? А обратното на шкембе чорба? Таратор? Глад?Нещата са. 

Не съм споменавала опозиция, по-скоро взаимна зависимост, което не е същото. Добре, нека е мотор или неприятен (за някого) шум, все тая. Нещата са - къде са, в какво, според кого. Сами по себе си не са. 

 

преди 55 минути, witness написа:

Но без тишина няма и музика, защото тя е вибрация от една страна, от друга тишината е онова, от което музиката се появява и в което се връща. 

Именно.

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

Именно.

Тъкмо мислех, че съм се изразила много неясно и затова Търсача не ме разбра, а ти пък си съгласен. Къде е проблемът сега, в моя телевизор или не. 

преди 1 минута, witness написа:

по-скоро взаимна зависимост

"Зависим произход". 

Така го нарича Нагарджуна във Философия на Средния път.

Нилс Бор, го нарича Принцип на допълнителността.

Чилийския психиатър Игнасио Бланко, го е нарекъл би логика. Той между другото, го е доказал като достоверен феномен, характерно свойство на съзнанието, както на здравите, така и на болните хора.

преди 2 минути, witness написа:

а ти пък си съгласен

Преди 9 години получих откровение, че това е границата меду Тоя и Оня свят.

преди 13 минути, witness написа:

Нещата са - къде са, в какво, според кого. Сами по себе си не са. 

Да, точно така. Конвенционалната истина е многокомпонентна.

Един от компонентите, за чието разбиране най се иска чувство за хумор е контекста. Защото контекста е контекст само в контекст.

Ступа в ступа в ступа...

Матрьошки