преди 2 часа, Мечо Хубавеца написа:

 

Живи и здрави са и са пълни с кинти. Туй малко ли е?

Ти не си ли жив и здрав и да имаш кинти ? За Борисов говореха ,че имал банки , но се оказа клевета . За политиците и напредналите бизнесмени и бизнесдами , какво да кажа ? - не мога да следя изкъсо всички . Факт е че българина живее относително добре , когато работи . Не е нужно да имаш много кинти , просто примерно да докараш за собствено жилище,  добра пенсия и две - три добре възпитани деца , на работа . 

  Все пак лъжата си е лъжа и измамата си е измама. и за двете има възмездие .

на 5.04.2024 г. в 10:36, witness написа:

Какво толкова интересно има в бен или бин

До много интересни изводи  ще води  ако се има предвид, че "бин" е на арабски

Редактирано 6 април 20242 г. от badr (преглед на промените)

на 7.04.2024 г. в 1:04, badr написа:

До много интересни изводи  ще води  ако се има предвид, че "бин" е на арабски

Явно имаш нещо предвид, аз нямам идея. Визирах равинските тълкувания на "бин нун" и никое не включва връзка с арабски, което е естествено. 

Еднакво любопитно защо е "син на Нун" и кой е този Нун, дето означава "риба". Родословието го има в Хроники 1, а те са писани няколко века след събитията от Изход, и въобще, Йешуа (Осия) бин Нун се оказва някаква полумитична фигура, както и много други около него в СЗ. В Корана е споменат без име в Сура "Пещерата" като младия помощник на Муса във връзка с някаква риба, която забравил. И пак риба, и някакви морета, които се срещат... Всичко обрасло в митология и тъмна символика. 

на 5.04.2024 г. в 22:46, valkiria1 написа:

на 5.04.2024 г. в 10:36, witness написа:

 

Сега къде отиде чак при Исус Навин. И него ли са го сочили за месия...

Ами има доста изписано за него в Тора. Името му споменавам във връзка с това, че има над 10 машияха на име Йеошуа в историята на евреите.

Йеошуа не е рожденото име на Исус Навин, така го нарича Мойсей. Преди това е бил Осия, значи не попада в списъка с месиите. 

 

на 3.04.2024 г. в 8:01, _Aumi_ написа:

Може ли да цитираш къде в еврейските писания - Тора, Танах, или Талмуд, пише, че човек на име Йешуа бен Йосиф, ще бъде бъдещия месия, и че той ще е равен на Бог?!

Няма да ти цитирам нищо, да търся информация за твоето внимание е като да наливам вода в решето. Мога само да ти кажа, че пророчества има за двама месии - бен Давид и бен Йосеф и мнения по въпроса има безброй сред самите равини. А някакъв "равен на Бог" месия няма дори в християнството. Христос е едно с Бога, не са равни, има разлика. 

преди 34 минути, witness написа:

А някакъв "равен на Бог" месия няма дори в християнството. Христос е едно с Бога, не са равни, има разлика. 

Значи отричаш, че Христос е месия, т.е. Божий помазаник?

преди 15 часа, witness написа:

Явно имаш нещо предвид, аз нямам идея. Визирах равинските тълкувания на "бин нун" и никое не включва връзка с арабски, което е естествено

Ами "бин" на арабски е син, но на еврит не зная или по скоро се съмнявам да е така.Мисля, че "бен" е на еврит и си мисля дали е възможно  хора, водещи  родословието си от Исмаил да са се присъединили по някакъв начин към някое от колената.Въобще възможна ли е някаква връзка м/у  двете Авраамови потомства и ако подобно предположение има резон, то каква е връзката. т

преди 15 часа, _Aumi_ написа:

Значи отричаш, че Христос е месия, т.е. Божий помазаник?

Нищо не отрича.Дали Христос е месия няма връзка с въпроса.Никой християнин не би отрекъл че Христос е пророк и месия.

Редактирано 9 април 20242 г. от badr (преглед на промените)

преди 8 часа, badr написа:

Нищо не отрича.Дали Христос е месия няма връзка с въпроса.Никой християнин не би отрекъл че Христос е пророк и месия.

Исках тя да отговори ...

Значи, Христос е пророк, месия, помазаник , и бог едновременно?!

Но, това противоречи на Тора, където се казва, че Бог е един, и друг няма. Няма нито равен, нито единосъщен, нито подобен на Всевишния Бог. И който твърди обратното е идолопоклонник. 

Целият Стар завет е опит да се наложи единобожието, монотеизма, а Новият изведнъж издига един човек с твърдението, че бил син на Бога , единоосъщен и единороден, който Нов завет е пълно противоречие на Стария.

 

Исая 45:5
Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; 

Исая 46:9
Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене,

Исая 43:11
Аз, Аз съм Господ; И освен Мене няма спасител.

 

И според Юдаизма, и според Исляма, най-големият грях е идолопоклонството. В този смисъл, християните се явяват идолопоклонници.

 

 

преди 50 минути, _Aumi_ написа:

че Бог е един, и друг няма

Тя написа че исус НЕ Е БОГ, нито че е равен на него...

Заради този казус е съчинена "троицата". С нея Исус не е бог, не е равен на него, а е един от трите "аспекта" на бог. Така бог си остава ЕДИН, исус не е "РАВЕН" на бог, а е само част от неговото проявление и отношение спрямо хората, които са му "отдадени"

Именно това било олицетворявало ХРИСТОС... където било символно не точно за помазаник, а че исус давал пример на човечеството за образно изразено като "човека на духа", като пример за "духовен живот - живот отдаден на духа и на бога", като контраст на земния живот с "ниските страсти" и "егоизма"...

Всичко това е измислено много след смъртта на исус, и е сложно съчетание на някои разработки на философските тогавашни школи, някои забежки от източни доктрини и пригаждането им към съчинената исусова легенда.

Цялата работа на всичко това е с няколко основни цели

- да се отдели от юдейските основи и принадлежност, като му се придаде някак общочовешки нравствен характер, на общочовешки пример за духовен живот и е една идеализация на "висш пример", който да бъде поставен на пиедестал и така да е пример за възвишеност ( божественост - оттам идва и "близък до бога', като символ на Сина, но вече не сред юдейските изисквания за принадлежност ) . 

- човешкият образ на исус... става много по-близък на вярващия, повече "сходен на него", отколкото някаква далечна абстракция на сбор от абсолютни качества, какъвто е образа на "единствения бог". Човешкият идеализиран образ се обожествява като замества "абстрактния". Появява се "обичането и любовта" - които също се идеализират и абсолютизират до "ВСИЧКИ ХОРА" ( а не само юдеите ), съчетават се със "спасяването" и се простират вече до "ВСИЧКИ ХОРА" без да е налице ограничението на "избраните юдеи" и нуждата от разни "родствени, верски или кръвни" условия... 

Общата маса от хора е преди всичко с емоционално изнесен психичен аспект и от това основно се определя и цялата им екзистенция и основните послания и внушения имат силно подчертан емоционален характер. Специално за "страдалците" е изработен аспекта на "спасителя" и чакането на възкресителя да ги направи вечни... и още много други специални "закачки" заради основния таргет...

В историята задължително се добавя и "ролята на църквата", като храм, но и като "представител на бог"... и т.н.

Разбира се че това са съчинения, те идват на етапи, по тях се работи векове, от множество хора и в тях има множество от проблемни места и несъответствия, но легендата и мистификацията не изискват критичен и аналитичен логически подход, а повярване и са нагласени именно с тази цел, към общия таргет, към потребностите на мнозинството и "страдащите". Това се оказва основният магнит и историята е показала достатъчно че именно така обикаля по света...

В този смисъл основният въпрос на темата няма как да има отговор... Аз се опитах просто да обобщя, макар да е условно, и няма как да е пълно, нито претендирам за точност..

преди 18 минути, _ramus_ написа:

един от трите "аспекта" на бог.

На богословски език възгледът, че Бог е Св. Троица се нарича тринитарианство. Според тринитарианството, Бог е едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности  или ипостаси.

Според доктрината на Троицата, Исус и Бог са едно! Т.е. Исус е също Бог единосъщен с Бог.

Цитат

В ролята на отец, Бог е промислител и създател. Като син, той е въплътен. Като дух, той е тук на земята в живота на християнина. Съществува една личност, която само се представя по различен начин.

Символ на вярата

Втори член:
Вярвам... в единия Господ Иисус Христос,
Сина Божий, Единородния,
Който е роден от Отца преди всички векове;
Светлина от Светлина,
истински Бог от истински Бог,
роден, несътворен, единосъщен с Отца,
чрез Когото всичко е станало

 

Божият Син е подобен и равночестен във всичко на Бога Отца - и в свойствата Си, м в делата Си. Той е истински Бог, вечен, както е вечен Бог Отец, всемогъщ, вездесъщ като Него. Той няма нито начало, нито край и се отличава от Бога Отца само по това, че вечно се ражда от Него, докато Бог Отец е нероден и неизхождащ от никого.

Както на земята всичко живо има природа еднаква с природата на своите родители, така и Божият Син като роден от Бога Отца, има еднаква същност с Него; затуй се нарича Единосьщен с Отца. 

"Бог истинен от Бог истинен" ("Истински Бог от истински Бог"). Тия думи значат: както Бог Отец е истински Бог, тъй и Неговият Единороден Син е истински бог.

 

https://www.pravoslavieto.com/books/symbol_veruju/2.htm

 

преди 27 минути, _Aumi_ написа:

Бог е едно същество

само че е проблем - бог не може да е вечен и да е "същество", както и да "съществува". Според кой, според кого... лично на мен въобще не ми е толкова интересно по какъв начин кой каква "същност" имал и според какво.

Цитираното е вън от всякаква логическа схема. То излага православната канонична версия на онова, което горе направих опит да преразкажа в една по-синтезирана и свързана форма...

А относно мен - знаеш, че нечии религиозни канони не са мои, нито за екзистенцията ми е нужен бог, абсолютен създател на когото да се моля, от когото да получавам, да завися, да ми трябва "вечността" или "многото животи", нито казуса дали бог го имало или нямало, не са ми нужни нито идеали, нито възвишени образи, защото не ми е нужно да следвам и да се водя по нещо или някого, ...  или останалите измишльотини в различните легенди... 

Това не значи че през живота ми не съм минал през всичко описано, вкл и това описано от православните цитати, не съм ги слушал в храм, не съм бил самият аз участник в тия общи измишльотини и не съм си измислял и аз самият лични легенди и нагаждания...

Въпросът с развитието е да се минава по етапите, а не да се блокира вкопчено някъде сред тях, с идеята една изгубена душица да се окопае "доживот", че даже и сред вечността... както са множество от примери и тук сред форума - всеки в неговата си съчинена легенда, но нагодена и сглобена да прилича на някоя от общите социални версии.

преди 18 минути, _ramus_ написа:

Тя написа че исус НЕ Е БОГ, нито че е равен на него...

Заради този казус е съчинена "троицата". С нея Исус не е бог, не е равен на него, а е един от трите "аспекта" на бог. Така бог си остава ЕДИН, исус не е "РАВЕН" на бог, а е само част от неговото проявление и отношение спрямо хората, които са му "отдадени"

И това не е така.Че Иисус е самият Бог, това пише тя.Че е едно с него, което следва да се разбира, че Отец, Син и Дух са едно - един Бог.

Не на три разделян.Съгласно догмата.

Варианта "един от трите аспекта" се нарича монархианство.

преди 1 час, badr написа:

Отец, Син и Дух са едно - един Бог

преди 1 час, badr написа:

"един от трите аспекта"

Аз лично не виждам особена разлика, освен заради подробности на нужна интерпретация. Проблемът с появяването на аспектите е, че бог е нужно да се прояви. И духа и сина - са форми на проявлението, защото сред света от проявления няма "мост" между абсолюта и проявленията, а уж той ги е създал, и така ги е създал - като бог е отвъд тях.

Абсолютното не може да е СЪЩЕСТВО, нито да СЪЩЕСТВУВА, защото тия двете са форми, и са сред времето и пространството, а абсолютното не може да има форма, иначе няма да е абсолютно...

Представата че бог имал "ТРИ ЛИЦА" е нелепа, защото абсолютното не може да има "лице", защото лицето е също форма

Заради същото думата ЛИЧНОСТ ( произлиза също от ЛИЦЕ ) е напълно логически несъвместима към общата приказка...

Това имах предвид, мисля че разбираш... Тия разновидности на приказката са били в битка още преди първия събор, както и в следващите се дефинира и налага като единен канон, а останалото се етикетира като "ереси"

Колкото до исус - фокуса ми беше върху някои аспекти на символизма и смисловото и целево ядро на християнството. Като също така мисля... че моделът е бил после ползван и относно исляма - няколко века след това "еднобожествеността" на юдеите е адаптирана само за да излезе от ограниченията на условието за "избрания народ"...

Единобожието в юдейския му вариант е бил доста успешен модел, носещ предимства и сплотяване на общността по зададен признак много отвъд племенното раздробяване. А обединението... дава сила, дава сигурност. Същите модели и схеми за обединения са работещи по всички части на света - например в далечният изток, онова, което сега е Китай, навремето е било огромна и сложна каша от градове, кралства, с непрекъснати войни и размирици... И идеята за "обединението" по някакъв общ признак е отново решението... И се обединяват, макар отново чрез войни и така просперират, войните намаляват драстично, общата енергия и ресурси се насочват навътре към населението, към подобряване на условията на живот, обществения ред и организация, изкуствата, културата и познанията...

Сред исляма - също чрез войни се въдворява новата "обща приказка" адаптирана така, че да предлага нужното за да послужи за "обща идентичност" и да формира ислямския идент - който да се защитава, да се отстоява... Но и с него се постига една много по-широка основа за ОБЩНОСТ, като едно от следствията е - че става многобройна...

На основата на християнството отново се постига обединение на множество от социални раздробявания, макар чрез дълги войни... Всички знаем за европейския предхристиянски котел от събития, войни между племена и етноси... Но и без християнството войната произлиза от човешките инстинктивизми и атавизми... и тя съпътства цялата човешка екзистенция през всички времена, по целия глобал... И досега - както всички виждаме...

----------------------

Разбира се това не е религиозна версия, но и аз не съм религиозен все пак и гледам на тия неща по един доста нерелигиозен начин и е естествено да не се харесва ( и да не са съгласни) на религиозните.

Мен точно съгласието и съгласяването... не са ми цел. Предлагам личната си гледна точка, при това твърде условно - не претендирам за правилност, за вярност, за истина... Тя за мен също не е с такава роля.

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Това имах предвид, мисля че разбираш... Тия разновидности на приказката са били в битка още преди първия събор

Аз добре разбирам, но мисълта ми е че догмата е далеч, далеч по натоварен в логическо отношение.

Не се касае за три лица-проявления, а за три лица-ипостаси.Като втората ипостас е хем Бог, хем човек.

При това се говори за две същности , които едновременно  са заедно и са разделени.А още и за две воли, също заедно и разделени.

В християнството важи максимата "Вярвам, защото е абсурдно".Просто защото логически е невъзможно да се съвместят тези положения.

В юдаизма и исляма няма и помен от подобно отношение.Нещо повече сляпото следване на равина или имама не се толерира поне що се касае до основните положения в религията.

Исляма е религия на доказателството.Приема се на вяра, само когато липсва каквато и да е възможност за проверка. 

 

Редактирано 9 април 20242 г. от badr (преглед на промените)

преди 45 минути, badr написа:

но мисълта ми е че догмата е далеч, далеч по натоварен в логическо отношение.

да, съгласен съм. Нещо повече - канонично се смята че тия положения не могли да се обхванат от "обикновения човешки ум, а само и единствено чрез вярата"

Канонът затова е канон

Сега... имам други виждания относно исляма, и след като е религия не виждам как ще се основава на "доказателства", особено в описателния и пророческия си фундамент. Но пък ти си компетентния сред исляма и щом така твърдиш приемам го без да го коментирам.

на 9.04.2024 г. в 12:50, badr написа:

При това се говори за две същности , които едновременно  са заедно и са разделени.А още и за две воли, също заедно и разделени.

В християнството важи максимата "Вярвам, защото е абсурдно".Просто защото логически е невъзможно да се съвместят тези положения.

В юдаизма и исляма няма и помен от подобно отношение.Нещо повече сляпото следване на равина или имама не се толерира поне що се касае до основните положения в религията.

Исляма е религия на доказателството.Приема се на вяра, само когато липсва каквато и да е възможност за проверка. 

 

Говориш за двете природи, събрани в Сина. Не ми се струва в исляма да няма подобна идея, нито че е изглеждала нелогична на изложителите си, главно на Ибн Араби. Той дори смята извеждането на трета страна, междинна за непроявеното и проявяваното, вечното и времето, за необходима. И тази идея е в обращение до ден днешен в суфийската култура като "ал Инсан ал Камил" или "съвършения (завършения) човек". Наричат го метафорично "провлак" ("барзах"), бариера, коята едновременно разделя и свързва двете морета - както са представени в Корана - от сладка и приятна и солена, горчива вода. По-общоприетото е барзах да се смята за междинен свят между земния живот и деня на Съда, но и за свят на подобията и свят на безграничното въображение. Ибн Араби сравнява отношението на Бога и "съвършения човек", като фокус на божиите имена и атрибути, с издигнато помежду огледало, или с око и зеница - завършеният човек като зеница, през която Бог гледа творението си и проявява милост към него.  Смятат това за неоплатонически навеи, за мен е учение, съществуващо не толкова явно като в християнството във всяка религия, защото се показва неизменно под една или друга форма. Може в последното малко да са пресолили нещата, но аз не съм някой, който може да съди кое е по-добре. 

В историята за Муса и Юша бин Нун в Корана, която няма източник в СЗ, Мойсей се зарича, че няма да спре да върви и да търси, докато не намери мястото на срещата на двете морета. На това "място", споменато като скала, Юша бин Нун (Нун означава риба) забравя храната им - солена риба. И там рибата чудодейно оживява и поема в морето... И на това място е срещата на Мойсей с неназования (но изключително известен като ал-Хидр или "зеления пророк") слуга на Бога, притежаващ по-голямо знание от Мойсей. Нещо като инициатор и помощник за търсещите.

Странното е, че отъждествяват последния с пророк Илия и св. Георги, като празникът е по едно и също време на балканите и по-на изток, но останалото е предимно фолклор. 

на 1.02.2024 г. в 22:56, Мечо Хубавеца написа:

От това, което прочетох Новият завет е утвърден през втори век, само че никъде не пише кой (кои) го е съставил? 

На всички търсачи на истината, горещо препоръчвам тази книга!

В нея авторът чрез главния герой - историк, с исторически методи и доказателства ни разкрива тайните на Новия завет. Или по-скоро дава доказателства подплатени чрез исторически анализи и факти за достоверността на книгите от Новия завет.

 

Писанке, Писанке.

Ами напълно вероятно е всички цитати и научни факти да са поднесени коректно.Но дали са само това фактите?

Но главното е как се интерпретират фактите и цитатите.Това поражда различията.

И аз  винаги и точно съм цитирал религиозните източници, както и историческите факти, при това съм повече от сигурен, че моето представяне е не по малко по пълно и коректно(стремя се да използвам научна, а не към популярна методология)   и въпреки това моето мнение е  субективно мнение представляващо личната ми интерпретация на проблематиката.

Поначало историческата наука, доколкото историята е наука, винаги е нечия интерпретация.В по строгия смисъл на думата "наука", по конкретно на позитивната такава, историята не е наука, тъй като само малка част от нейните достижения са плод на емпирични изследвания.

преди 2 часа, Solly написа:

В нея авторът чрез главния герой - историк, с исторически методи

авторът е просто писател... Нищо повече. Заигравката с 'факти', особено как "фактите били истински"... е писателски похват, нищо повече.

Всеки писател може да си пише всичко, защото за това не се изисква отговорност, а се цели само известност и тираж - и да не е на писателя, на издателите и екипа им...

Ако това беше исторически труд, си има 'канал' през който това отива в науката - има изисквания, има условия... и го почват на кръстосани анализи и проверки, засечки, сравнения... Това е науката. В една популярна книжка някой да ми говори за "историческа истина"... е колкото е Шифърът на Леонардо, от Дан Браун, която просто е заглавие абсолютен рекордьор с над 80 млн продадени книги... че и филм, че и сума народ лудна по тази популярна приказка, като за "истината за исус"...

В този смисъл - прочетете тази книжка, вижте това филмче.клипче... да разберете истината, е популистки лозунг, с тежест, колкото е "наздраве" в кръчмата.

преди 30 минути, badr написа:

винаги е нечия интерпретация.

това не е съвсем така. НЕ Е НЕЧИЯ интерпретацията, а е водеща такава, за даден момент на открити исторически факти. Обикновено такава интерпретация в даден момент, е с тежест на хипотеза, дори теория. Разбира се - откриват се нови факти, археологията, лингвистиката... и тежестта на дадена хипотеза се измества в някаква посока. И това е науката...

преди 9 часа, Solly написа:

На всички търсачи на истината, горещо препоръчвам тази книга!

В нея авторът чрез главния герой - историк, с исторически методи и доказателства ни разкрива тайните на Новия завет. Или по-скоро дава доказателства подплатени чрез исторически анализи и факти за достоверността на книгите от Новия завет.

 

Чрез исторически , не е като археологически .

Преди да изказва предположения, е добре всеки желаещ да прочете романа и да се убеди сам в твърденията на автора, разказани чрез неговият герой професор историк занимаващ се с древни ръкописи и други писмени източници и артефакти.

Книгата я има и в "Читанка", и тези които са запознати в някаква степен с Библията, ще са наясно за какво се говори в романа.

Всеки е свободен да обори твърденията на автора, който преди да започне да пише романи, е бил ивестен и награждаван португалски журналист.

https://chitanka.info/text/45745-poslednata-tajnaл

Освен, че е изключително увлекателен, романът посочва истината за съставянето на Новия завет и създаването на Християнството, за тези, които искат да открият истината. А за други, които по собствени пътища са достигнали до нея - това е роман в който получават исторически и научни доказателства за своите съмнения!

Ето какво пише авторът в заключителната част като посочва източниците на информация:

Заключителни бележки

Може би по-шокиращ от някои разкрития, направени в този роман, е фактът, че нищо от казаното не е новост. Нищо. Всичко тук е резултат от исторически изследвания. Методът за исторически анализ на библейските текстове се прилага от XVIII век и през годините дава изненадващи резултати в тази сфера. Историческата личност Исус, която се откроява в тези изследвания, се оказва много различна от обожествената фигура, представена ни в Катехизиса, църковните служби и религиозните текстове.

В никакъв случай не бих искал да засегна или обидя, който и да е вярващ, последовател на най-популярната религия на планетата. Християнската религия е в основата на нашия морал. Може и да не го съзнаваме, но християнството определя представите ни за добро и зло, правилно и грешно, за верния път и безпътицата. Християнските ценности са неделима част от нас.

Затова ми се струва важно да познаваме по-добре тази религия. Кой всъщност е бил нейният създател? В какво е вярвал? Дали е бил обикновен човек, или бог? Ако случайно се върне на земята, дали ще бъде възхваляван като Месия, или заклеймен като еретик? Каква връзка би имал Исус с религията, която днес се изповядва в негово име?

През годините отговорите на тези въпроси постепенно са изниквали в многобройните исторически анализи на Новия завет. Те са в основата на написването на този роман. Първото изследване по тези въпроси принадлежи на Херман Реймарус, автор на Von dem Zwecke Jesu und seiner Junger — книга, публикувана през 1778 г., която дава началото на плодотворен период в немската историография. Едни от най-важните трудове, с които се запознах в английски превод, са класическите творби The Quest of the Historical Jesus от Алберт Швайцер, The Formation of the Christian Bible от Ханс фон Кампенхаузен и Orthodoxy and Heresy in Earliest Christianity от Уолтър Бауер.

От съвременните историци най-важни са Е. П. Сандърс, написал The Historical Figure of Jesus и Jesus and Judaism, и особено Барт Ерман, автор на няколко изследвания, сред които Misquoting Jesus: The Story, Behind Who Changed the Bible and How; Jesus Interrupted: Revealing the Hidden Contradictions in the Bible; Lost Christianities: The Battles for Scripture and the Faiths We Never Knew; Lost Scriptures: Books That Did Not Make It into the New Testament; Jesus: Apocalyptic Prophet of the New Millennium.

Други източници, на които се позовава този роман, са: The Canon of the New Testament: Its Origin, Development, and Significance от Брус Мецгер; The Text of the New Testament: Its Transmission, Corruption and Restorations, с автори Брус Мецгер и Барт Ерман; The Evolution of God на Робърт Райт; Who Wrote the New Testament: The Making of the Christian Myth от Бъртън Мак; Jesus Was Not a Trinitarian: A Call to Return to the Creed of Jesus от Антъни Бъзард; The Misunderstood Jew: The Church and the Scandal of the Jewish Jesus от Ейми-Джил Ливайн и The Historical Jesus in Context — голяма колекция от текстове под редакцията на Ейми-Джил Ливайн, Дейл Алисън и Джон Доминик Кросан.

Сред апологетичните заглавия мога да изтъкна The Historical Reliability of the Gospels от Крейг Бломберг; Reinventing Jesus: How Contemporary Skeptics Miss the Real Jesus and Mislead Popular Culture от Ед Комошевски, Джеймс Сойър и Даниъл Уолъс; Fabricating Jesus: How Modern Scholars Distort the Gospels от Крейг Енънс и Misquoting Truth: A Guide to the Fallacies of Bart Ehrman’s Misquoting Jesus от Тимъти Пол Джоунс.

Като източник на библейските цитати използвах Светата Библия, издание на Verbo, което се основава на най-добрите преводи на най-старите гръцки ръкописи във Ватикана. Публикувана е през 1976 г. в чест на посещението на папа Йоан Павел II в Португалия през същата година.

Цялата информация, свързана с процеса на клониране, в това число и клонирането на човека, също е истинна и може да бъде намерена във всички научни публикации по въпроса.

Гробницата в Талпиот съществува и нейните история и характеристики са представени в романа. Саркофагът, гравиран с името Yehoshua bar Yehosef или Исус, син на Йосиф, се съхранява в хранилището в Бейт-Шемеш и принадлежи на Департамента за старинни предмети на Израел, заедно с останалите саркофази на Maryaa, Mariamn-u eta Mara, Yehuda bar Yehoshua, Matya и Yose. Съдебна експертиза постановява, че саркофагът на Ya’akov bar Yehosef akhui di Yeshua не е фалшив, макар и да не е сигурно, че принадлежи към костниците от Талпиот.

Единственият художествен елемент се отнася до постиженията на генетиката — откритието на двете ядра с ДНК в саркофага на Исус. Истината е, че в него е била открита митохондриална ДНК с характеристики на индивиди от Близкия изток, но този генетичен материал не може да бъде използван за клониране. В действителност ядра с ДНК никога не са били търсени и генетичният анализ на по-голямата част от саркофага все още предстои.

Информация относно гробницата в Талпиот и намерените саркофази открих в The Jesus Family Tomb: The Evidence Behind the Discovery No One Wanted to Find от Симча Якобовичи и Чарлз Пелегрино. Други източници, които ползвах, са новините, публикувани в пресата относно съдебната експертиза за автентичност на саркофага на Яков, син на Йосиф, брат на Исус, на основание, на която съдът постановил, че не е извършена фалшификация.

Бих искал да благодаря на професор Карни Матисън за разясненията относно ДНК тестовете на образци от саркофазите от Талпиот в лабораторията за палео ДНК в университета в Лейкхед, Канада; на Мигел Сеабра, професор по клетъчна и молекулярна биология във Факултета по медицински науки на Нов лисабонски университет и научен консултант на романа. Благодаря на Елиезер Шай ди Мартино — равин на Лисабон, и на Тереза Толди, преподавател в Богословския факултет на Португалския католически университет и доктор по богословие на Philosophisch-theologische Hochschule Sankt-Georgen в Германия, — и двамата консултанти на романа. Всички те ми помогнаха да потвърдя точността на историческата, научна и/или богословска информация, представена в романа, но държа да отбележа, че никой от тях не е отговорен за тезите, защитавани от героите.

https://chitanka.info/text/45745-poslednata-tajna/79#textstart

преди 32 минути, Solly написа:

Освен, че е изключително увлекателен, романът посочва истината за съставянето на Новия завет и създаването на Християнството, за тези, които искат да открият истината. А за други, които по собствени пътища са достигнали до нея - това е роман в който получават исторически и научни доказателства за своите съмнения!

това са поредните ти нелепости.

Между другото - може ли да го повториш още веднъж, така и така сред форума няколко субективисти са залитнали по това кой какво си чувства, преживява, фантазира, вярва... и си ги изхожда тия тук под претекст че били негово "мнение" се самонадъхва с повторения.

Дан Браун също се "позовава" на "исторически читанки". Моят приятел ТОкораз Исто - прави същото, по същия начин и продължава да издава поредици от исторически романи.

Айде моля - добре че са поредните писателски "истини за съставянето на Новия завет", особено "за тия дето искат да открият истината". Но най-вече - романът бил изключително увлекателен...

Луда работа, ей! Оаквате всичко до което се докопате. И с тази отвратителна игра на "вижте моята истина ква е", вкл и чрез "тази или онази".

Рамус, пий си хапчетата, не злобей и не оаквай поредната интересна тема!

А ако ти е скучно, вземи и прочети романа и тогава говори, дали прилича на тези на Дан Браун или не!

А ако след като прочетеш романа, все още твърдиш, че авторът не е посочил истините с научни доказателства, тогава го опровергай и ме нападай колкото искаш!

преди 11 часа, Solly написа:

На всички търсачи на истината, горещо препоръчвам тази книга!

В нея авторът чрез главния герой - историк, с исторически методи и доказателства ни разкрива тайните на Новия завет. Или по-скоро дава доказателства подплатени чрез исторически анализи и факти за достоверността на книгите от Новия завет.

 

Благодаря, но ти ако си я чел можеш да ни информираш за най-важното в нея с няколко изречения. 

на 6.04.2024 г. в 14:53, Anzhel Dimitrov написа:

Ти не си ли жив и здрав и да имаш кинти ? За Борисов говореха ,че имал банки , но се оказа клевета . За политиците и напредналите бизнесмени и бизнесдами , какво да кажа ? - не мога да следя изкъсо всички . Факт е че българина живее относително добре , когато работи . Не е нужно да имаш много кинти , просто примерно да докараш за собствено жилище,  добра пенсия и две - три добре възпитани деца , на работа . 

  Все пак лъжата си е лъжа и измамата си е измама. и за двете има възмездие .

Нямам толкова много кинти колкото нашите политици....и грехове толкова много нямам...     Да живееш само за едно жилище и пенсия и да се надяваш децата ти да са възпитани....Туй не е моето.....

преди 51 минути, Мечо Хубавеца написа:

Благодаря, но ти ако си я чел можеш да ни информираш за най-важното в нея с няколко изречения. 

Ще намериш отговорите които търсиш в тази книга. Но не искам да ти давам наготово тези отговори, защото ще ти е много по-интересно, ако прочетеш книгата.

преди 1 минута, Solly написа:

Ще намериш отговорите които търсиш в тази книга. Но не искам да ти давам наготово тези отговори, защото ще ти е много по-интересно, ако прочетеш книгата.

Едва ли ще я прочета....