преди 14 часа, _ramus_ написа:

.. Може би ви изглежда че "рамус" е на съдебен процес... А вие - в ролята на прокурор, съдия, адвокат...  или сте от публиката в публичния процес...?

Хем не сте разбрали "обясненията", но пък и без тях вие си имате готова схема интерпретация. След като си я имате, защо въобще да четете и да се налага да вниквате нещо си... (което и без тва било "доста объркано" ) ...

 

Така ли изглежда?

Общо взето сте обяснил, как не съм достойна да Ви отговарям.

Не съм написала, че НЕ съм разбрала обясненията, а че обяснявате объркващо. Иначе, аз си разбирам колкото и както мога.

Но в крайна сметка нищо съществено дори и несъществено не сте отбелязал по контекста за Смисълът. Очевидно сте изчерпал темата.

преди 56 минути, Maleficient написа:

 

Не съм написала, че НЕ съм разбрала обясненията, а че обяснявате объркващо.

Толкова си може човекът, кво да го правиш.
Неспособен е да се изразява на разбираем език.
Въобразява си че всички са длъжни да са изчели всичките заблуди които той е изчел, за да са способни да отгатват какво иска да изрази.
Да, ама не !

преди 1 час, Maleficient написа:

Общо взето сте обяснил, как не съм достойна да Ви отговарям.

странно, не знаех че това съм "обяснил".

 

преди 58 минути, Белгиеца написа:

Неспособен е да се изразява на разбираем език.

преди 1 час, Maleficient написа:

Иначе, аз си разбирам колкото и както мога.

Точно за това става въпрос. Не съм длъжен никому. Всеки да си разбира каквото му е нивото, нито съм учител, нито будител, нито служител. Не ме интересуват диалози с някой си, който напира да коментира неща, които нито разбира, нито е в състояние да прочете. Отгоре на всичкото - със естествените за случая безкрайни претенции...

Налице е и един народен синдром - не е много трудно човек да има нагласата да се усеща относно това "че нещо не разбира" - въпрос на култура, достатъчно когнитивно ниво и степен на зрелост и осъзнаване. И като я има тази нагласа, би си дал шанс да е отворен, нещо да научи, да добави, да надрасне, натрупа, актуализира...

А синдрома е народен, има си има си (двойно) име в когнитивната наука. Същият синдром е причината всеки да се мъчи да се изкара разбиращ, знаещ и мнооооого компетентен. И с идеята че той е центъра на вселената и тя се върти около него и само заради него вселената я има. И само нещо да не му е кеф - на свещеното ядро и... горката вселена.

на 12.02.2019 г. в 19:23, _ramus_ написа:

Думичките са израз. Служат на Изразяващия се ( с тях). Изразяващият се с думичките изразява своето възприятие, интерпретация, отражение, отношение...

Чудесно ! Вярно с Оригинала !  Браво , очарова ме , че си възприел забележката ми от последният ми пост.

на 12.02.2019 г. в 19:23, _ramus_ написа:

Причината за това се нарича "когнитивно несъответствие" и е в основата на неадекватността в комуникацията.

Причините са Различната Визуализация върху "материята" , както и Нивото на "погледа" , ъгълът , приоритетният акцент и не-разгърнатата алтернатива !   

Това "несъответствие " го "въвеждаш " ти самият. Просто го акцентирам , защото се е превърнало в "грозен навик" от твоя страна.

Би било полезно да го забележиш най-после.  Хайде , аз не отдавам значение на сивите ти анализи , ама забелязвам , че интелигентен човек 

желае да обмените мнение и ти грубовато му съсичаш "импулса".  Разбира се , не е моя работа да вземам отношение към диалога ви , но отбелязвам , че не съм съгласна с твоето отношение .

Много въпроси се зададоха и моя страна , но освен словесните картинки за Същността ми , отговори така и не прочетох.

на 9.02.2019 г. в 3:40, _ramus_ написа:

Няма никакъв комуникационен мост и няма как да има и адекватен информационен пренос.

Разбира се , че има ! И комуникационен мост и Информационен Пренос . 

Четеше ме внимателно !  Откривам после Смисълът , който съм Разстелила пред теб , във следващите ти постове. И го отбелязвам , за да разбереш , че те чета състоятелно , бавничко и прозорливо .

Разбирам , че искаш Познание. Познанието е онова , което ограничава човечеството и му изгражда рамки и граници , зад чийто затворени стени

обитава Съзнанието . Това всъщност е и Трагедията на всяка Същност.  

Искам да поговорим за Смисълът на Живота. Твоят Смисъл.   Никъде не го прочетох и следа няма от "някакъв смисъл"..

Аз мога да обясня всички механизми на Съществуването.  Но това би ми отнело адски много време. Затова бавничко ще навлизам навътре.

Това би се случило , ако възпроизведеш твоята интерпретация от Личната ти Библия.  Звучи като "условие " и така е съставено , защото иначе би било натрапено от моя страна да подавам Личната си Библия на Същност , която не я търси и не е на Нивото да я разкодира за себе си.

Ти ме разбираш и четеш между редовете и смятам , че през "кривите огледала " , през които ме прекарваш - намираш и Смисъл , в онова що пиша.

И знам , че Поемаш в себе си , онова , което ти е нужно.  И това забелязвам ... общо взето отбелязвам , за да знаеш , че е така.

Друго съществено искам да "проявя" .   Общуването ни може да бъде полезно и за двама ни  , но за мен е важно Съдържанието , което ти подаваш в контекста на темата.  Анализите за личността ми никога не са ми пречили , но заливаш поста си с ненужен спам , а аз чакам да 

подадеш "заявка" за сериозна беседа по зададената тема , която ти умело избягваш , омотавайки се в дребни "пейзажи" .

Слез от трона си и ела да поседнем на тревата , не е толкова страшно.  И аз не съм страшна , казах ти го преди 2 год.

И не , не , неее ....Изобщо не мисля да те прелъстявам !!! 

на 8.02.2019 г. в 22:32, Белгиеца написа:

А ти къде си всъщност ?

Ти жена си имаш сигурно и деца, остави женската аудитория на мен във форума  бре, аз съм сингъл  още :Д

преди 1 час, Inana.. написа:

Ти ме разбираш

мдааа, но ти не ме разбираш. Не че си длъжна, но каканижиш си твоите си рецитации и повторителните дежурни припеви.

Изглежда не ти стана ясно - комуникация няма и няма да има. В двореца ти няма няма място за никой друг. Той така е направен - само от твоята магия.  Не само аз - самообречена си на самота. Идеята колко много си отворена и подготвена за отвъд ... е наивна и съвсем елементарна, сглобена от всякакви парчета и кръпки между тях.

Детската приказка - Снежната кралица - е приказната алегория за твоя случай. Чудесно в нея е описан синдрома на "снежния замък" и магията с която се изгражда от "нищото"... И целта му - да съхрани и подаде изживяване на "кралицата"... и защитата й от реалния свят, опита да избяга и да се скрие - едновременно. В магията си...

Весело е да чета за "кривите огледала" и тия фантазни представления дето всеки пост ти е театрален етюд по един и същ сценарий. Скучен до втръсване.

Коментирането на някакви думички с имитация на научни и познавателни понятия... продължава да създава бърканица, деца. И хора които си нямат дори идея за тия думички и си ги дъвчат... просто заради личната си  библия и утроба. Стъкмистиките с "гласът на ДНК-то ми нашепва" и "мъ глей ква съм отворена" е само за хумор. Огледалните трикове от личното се превхвърлят в образа на другия, само и само да се изведат от личния образ - са инстинктивни и първосигнални реакции. Весело е как първосигналното се прикрива зад приказни нагласени сценарии чрез псевдопоетични фантазни изблици... Всъщност - беше весело в началото на приказките дето играят ролята на реалности и после, с повторенията, втръсва.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Детската приказка - "Снежната кралица" - е приказната алегория за

..дрийм-хората, и за потапянето им в защитната утроба на личната приказка.

С най-пресен пример за това как явлението спохожда човешкия свят още от древността, са детските и народни приказки. Една анимирана и озвучена версия на същото е в следния пример - от 31 минута нататък... А и цялото заглавие касае същия психичен феномен. Именно - в приказките се разказва за ролята на приказките - не е иронично, а е показателно, защото това е разликата между "децата" и "възрастните" - което също е алегория за разликата между "малките" и "големите".

http://www.videoclip.bg/watch/376971_Zamruznaloto-kralstvo-Celiq-film-s-Bg-Aydio-FrozenBDRip

 

ЯВЛЕНИЕТО е обикновена форма на психично защитно сработване и в него няма нищо особено - нито велико, нито възвишено, нито вселенско... Естествено - не така е нужно, и им изглежда, на "конструкторите и строителите" - напират за размах, за величия и грандоманство, за вселенски процеси и проникновения... велики дела и възвишени идеали. ТОва са просто средства създадената приказка да се укрепи и бетонира, като по този начин се гарантира нейната роля на защитен пашкул. Особено за "строителите" с повечно въображение - си създават пълна колекция от вселенски елементи, навързани и свързани доколкото фантазьорът е компетентен и е в състояние да си обясни...

Именно от последното започват елементите за анализ - заради връзката между нивото на фантазьора и приказните конструкции които той задължително изтъква, описва, доказва, афишира, обяснява. На него всичко това му е крайно необходимо и е част от задължителния елемент на "доказване на личната приказка" като истина, като обективна, като съществуваща навсякъде и сред всичко. Естествено възниква и стремежът в същото да се вкарат всички типове житейски явления... Приканят се колкото може и други хора - да приемат описанията и версията на реалност. Оттам възникват и групови човешки явления от този тип, като най-яркия пример за това са колективните идеологии и религии, които се ползват за основа на групово фантазиране и групова форма на създадена реалност.

А илюзията която фантазьорът си спретва сам на себе си е и ролята на приказката - чрез нея "създателят й" да получи изживявания, усещания (за сигурност, вдъхновение, свобода, независимост... значимост, ценност, героизъм... измислят се мисии и описания на защитници, на раздаващи се в името на... доброто, на бог, на другите хора... Клишетата за любов, за мъдрост и възвишеност... ). За него е достатъчно той да изживява и целият театър съществува именно в тази цел и единствено с това значение.

==========================

Та, в тема за "смисъла на живота" - чудесно се оформят архитекти, дизайнери и строители на лично-групови приказки сред които да се постанови екзистенциране. И ролята му за "малките" хора, които шеговито наричам "деца". За големите (рационалните хора) ролята на приказката е вече изчерпана и така - израснато нейното значение, смисъл и цели. Чак когато се напусне защитната "опаковка" е възможно някой да докосне какво има "в големия свят". Дори и така, дори и тогава - именно при това положение Откривателят долавя колко е "голям необята" и че в това няма нищо страшно и че ВЕЧНОСТТА и БЕЗКРАЯ имат съвсем други измерения отвъд защитните лични или колективни черупки.

В тази връзка, сред всичките тия думички... кой претендира че нещо си било ЖИВОТ... само защото някой смята че "знае" ... и още куп фантазии по същото...

преди 42 минути, _ramus_ написа:

За него е достатъчно той да изживява и целият театър съществува именно в тази цел и единствено с това значение.

Има и друга важна особеност - в стремежа си за изграждане на стабилна защитна черупка от фантазни образи и елементи, фантазьорът неизбежно стига до "точката от която няма връщане". Процесът толкова се "уплътнява" че създаденото поглъща в себе си самият фантазьор. Много често той не разбира за това, увлечен в порциите силни изживявания, сбъднати желания, блянове и онова, което те му дават. Постепенно фантазьорът губи контрол - с насищането на приказката с елементи. Той все повече се обсебва от нея и така неговата идентичност постепенно се подменя. Най-вкопчените в това го превръщат в мания. Престава да има значение всичко, което не е в нарисувания му "живот "... Така всяка връзка към "отвъд-черупката" им, се скъсва и остават неусетно затворници... в златната си клетка. 

По същият начин това се случва и в груповите илюзии - чрез тях се формират идентичности, определени от груповата приказка. Групата прави своя версия на защитна черупка, с колективни усилия. Ролята на регулатор и двигател за нея са напрекъснатото повтаряне на ползите, които тя носи. Най-вкопчените в това се превръщат в защитници, приемат мисии, приравняват с клишетата за "добро и зло", за съзиданието и разрушението...

Колективната версия на тия явления съпътства човешкия свят още от ерата на пещерите. И това продължава вече доста хилядолетия... И досега... И не се виждат дори признаци че нещо би се променило, защото в основата на човешкия екзистенц продължават да стоят ядрата на "маймунката" в него.

на 13.02.2019 г. в 11:40, _ramus_ написа:

странно, не знаех че това съм "обяснил".

Точно за това става въпрос. Не съм длъжен никому. Всеки да си разбира каквото му е нивото, нито съм учител, нито будител, нито служител. Не ме интересуват диалози с някой си, който напира да коментира неща, които нито разбира, нито е в състояние да прочете. Отгоре на всичкото - със естествените за случая безкрайни претенции...

...А синдрома е народен, има си има си (двойно) име в когнитивната наука. Същият синдром е причината всеки да се мъчи да се изкара разбиращ, знаещ и мнооооого компетентен. И с идеята че той е центъра на вселената и тя се върти около него и само заради него вселената я има. И само нещо да не му е кеф - на свещеното ядро и... горката вселена.

Много е забавно, как от психоанализ на отсрещните плавно преминавате в автопсихоанализа и с някаква трогателна саморефлексия ни разкривате толкова интересни дълбини от Вас самия ...

Аз нямам претенции и не искам от Вас или от темата да науча нещо. Малко-много, ниско-средно или високо ниво, на мен си ми е достатъчно до сега и до тук наученото.

Проблемът си остава в нежеланието Ви да обсъждате определена тема, казус, сюжет, тези и хипотези.

Смисъл има, когато някой не го е отрекъл, преди да го е разбрал. Което идва да ни покаже, че очевидно Смисъл няма или е илюзия- просто думичка- за онези, които не го разбират.

преди 21 минути, Maleficient написа:

Проблемът си остава

за кого това е проблем?

преди 21 минути, Maleficient написа:

Много е забавно

За кого?

Не питам от самоцел. Вие непрекъснато играете между единствено и множествено число. Освен това - хем "на вас си ви е достатъчно. От друга страна - идва да ВИ покаже - от името на някаква група ли се явявате говорителка? Как се нарича "групата" и за какво се борите?... Представете се, поне да е легитимно. Иначе - празни думи, празни приказки...

И да - смисъл е понятие-огледало. УУпс, да - вие не знаете още за "понятията"... От друга страна - да редите тия импровизации на вас вероятно ви изглежда че имало смисъл. Може би, но за вас. За мен, например - няма никакъв смисъл...

преди 21 минути, Maleficient написа:

Смисъл има, когато някой не го е отрекъл, преди да го е разбрал

А това е изречение за форумните бисери.

Имате логически дефицити, а нито сте осмислили какво говорите, нито имате подготовка. Имаше и други такива - в предишните ви думи. Иначе пък - ви било забавно. Кое - да ви изглежда нещо си в чужди думи, след като това са игри на вашите лични интерпретации. А вашите думички...

Журналисткият и литературен речник и похвати не са достатъчни да се вниква и разбира - каквото и да е то. И го поднасяте като пример във всеки свой коментар...

Отгоре на всичкото - на вас още не ви е ясно "какво точно коментирате"... анализ - липсва, разбиране - също. И си остават някакви игри на отражения и интерпретации на нещо си. Така можете и да си пишете за ланшния сняг и дядо коледа в тема за квантова физика... Още сте с идеята за ученически "съчинения" по тема.

 „О, спри, така красив си ти !“

.....и през ум не ми минава да се сравнявам с титани ! 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фауст

на 14.02.2019 г. в 13:46, _ramus_ написа:

на 14.02.2019 г. в 13:33, Maleficient написа:

Смисъл има, когато някой не го е отрекъл, преди да го е разбрал

А това е изречение за форумните бисери.

Имате логически дефицити, а нито сте осмислили какво говорите, нито имате подготовка. Имаше и други такива - в предишните ви думи. Иначе пък - ви било забавно. Кое - да ви изглежда нещо си в чужди думи, след като това са игри на вашите лични интерпретации. А вашите думички...

Журналисткият и литературен речник и похвати не са достатъчни да се вниква и разбира - каквото и да е то. И го поднасяте като пример във всеки свой коментар...

Отгоре на всичкото - на вас още не ви е ясно "какво точно коментирате"... анализ - липсва, разбиране - също. И си остават някакви игри на отражения и интерпретации на нещо си. Така можете и да си пишете за ланшния сняг и дядо коледа в тема за квантова физика... Още сте с идеята за ученически "съчинения" по тема.

Щом смятате, че е за Бисерите, сте свободен да го сложите, но обяснете Защо според Вас е за "там"? Нещо не разбрахте от него, при все, че е обяснено веднага след последната цитирана от Вас буква.

Имам ... "дефицит"-и, прав сте. Но най-проблемният ми е онзи на Търпението и обясненията, много добре и образно обобщено с израза: да се налива от пусто в празно.

Нямам представа какво е журналистически "речник"- но в подобен форум ми звучи ласкателно. Няма да бързам да Ви Благодаря, че може да се окаже, как сте искал да ме засегнете с думите си или да ме разобличите и аз засрамено да се свия в ъгъла и да си поплачкам.

Продължавате да забавлявате с устрема си и дръзновеността, с които да ми обяснявате какво на МЕН не ми е ясно. Не може ли аз сама да си преценя дали нещо ми е ясно, ако не ми е да попитам и сама да си призная, че мъча се, мамка му, ама не ми се получава. За това си се прибирам на село продължавам да си паса патките и повече не коментира такива високи нива  на осъзнатост. Ама, може ли друг път?! Не днес и сега.

Дядо Коледа не е лош образ и архетип за обсъждане, но ме мързи да го намесвам.

Мога, да. Лошото е, че Вие очевидно не можете. Слабичък сте. Издишате. То цъкането по клавиатурката не е като надговарянето в кварталната кръчма.

Починете си.

И ако следващото Ви мнение не е толкова полемистично, може и да Ви отговоря пък.

Животът е за да се живее - нищо повече и нищо по-малко. Друго с живота си не можеш да направиш. Живеейки можеш да правиш най-различни неща - едни по избор, други - не. Но тук вече трябва да се търси смисъла на конкретните действия, да се изучават и свързват с последствията от тях. А живота можеш единствено да го живееш.

Какво или кое не е животът? Можеш ли той да бъде разделен? Може ли да се направи разделение между един живот и друг, между живо и неживо? Дори и "мъртвата" стена става част от живота ни, когато по невнимание се сблъскаме с нея. Тя е преди това си е част от живота, но ние не го забелязваме директно.

преди 6 часа, Maleficient написа:

но обяснете Защо според Вас е за "там"? Нещо не разбрахте от него, при все, че е обяснено веднага след последната цитирана от Вас буква.

Словоблудствате си, така - за сърбежа. Хем "обяснете"... Хем е "че е обяснено "... И ето какво е "обяснението"... (ви) :

на 14.02.2019 г. в 13:33, Maleficient написа:

Смисъл има, когато някой не го е отрекъл, преди да го е разбрал. Което идва да НИ покаже, че очевидно Смисъл няма или е илюзия- просто думичка- за онези, които не го разбират.

Да не би да ви изглежда че "вие го разбирате"  

Това ... "обяснение", е точно както сте положили и "изречението-бисер", преди него. Значи смисълът на първото изречение е "да покаже" нещо си... Но то нищо не "показва" - един обикновен ноусенс в логически и смислов план. Вероятно ще се наложи и да "обясните" какво сте "обяснили" в "обяснението" към изречението преди него... Но е мисия невъзможна, защото се оплитате все повече в прибързани повърхностни импровизации...

Нищо не споменахте за групата на която сте говорителка, за да си служите в изказа в множествено число. Щото е доста интересна тази... "група", - кои сте вие и точно това ли "идва да ВИ покаже". Какво точно показва, вие ли водите лекциите на групата от почетното място, публиката ръкопляска ли, препитахте ли ги какво са разбрали...  Нека друг от групата да поясни какво е разбрал от лекционния ви труд - може би той би обяснил какво сте "показали" с въпросното ... "изречение". 

преди 21 часа, Shiniasu написа:

Животът е за да се живее - нищо повече и нищо по-малко. Друго с живота си не можеш да направиш.

Така са думичките... и игрите със значенията им

А що е това ЖИВОТ... и има ли разлика с "животът ми"? Можеш ли да "правиш" - живот, живота, живота си.

Темата е огледало - за пишещите в нея. Темата е СМИСЪЛА... на ЖИВОТА. Никой не е написал още какво е ЖИВОТ - и какво точно означава - за него ли, общо ли, според какво, кое и как. Да не говорим - ЗАЩО ...

Думичките са огледало - за Изразяващия се с тях. Защото с думи или без, дори с бездействие същия непрекъснато подава сигнали за това какво е нивото му на самоосъзнаване, според вида, значението, приоритетите на обратните му връзки със всичко - мисли, думи, слово, действия...

А както навсякъде - готовите заемки за това "какво било живот и дали и какъв смисъл имало" се обозначава всичко друго, но не и осъзнаването на самия субект, че всички смисли, думички, значения и същности - се пораждат и определят от самия него... в опит да се справи с... няколко екзистенциални дефицити.

И така деца, що е това ЖИВОТ? Защо и според кое - той трябва да има "смисъл"? Защо му е смисъл на ЖИвота, след като от идея за смисъл, има само ЖИвеещия (го)?

А защо са му на ЖИвеещия идеите, смислите... защо са му и за какво му служат?

==========

Опита да се прикрие Живеещия, зад общи и колективни понятия (живот и смисъл) е съвсем естествен. Защото никой пишещ не е свикнал да пише за себе си, а и това не е до свикване. Тук говорители на общи готови системи от обяснения и версиите с лична донагласация са навсякъде. Даже и с фантазии за вселената, светът и светове, та и ДНК... бомбастични изхвърляния, поетични и фантазни игри... Но нито един пишещ тук не написа личния си принос към осмислянето на две прости думички - СМИСЪЛ и ЖИВОТ. И защо да има личен поглед, след като са налице готови погледи от "други"... дето се взимат наготово и стъкмизацията се появява като "лично мнение". Кое му е личното... Кое точно ЛИЧНОТО усилие, ресурс, вникване, осмисляне, подвеждане, грешки и проверки... Кое точно е личното като го няма именно ПЪТЯ - личния път. И всичко наготово - е решението. А и е инстинктивизъм, с допълнителна социална обосновка и поддръжка. Щото така "правят всички", значи така и това е...

Общите положения са обща плява и е съвсем ясно защо толкова готованковци са вкопчени в него. А и носи несъзнателен покой - че си "като другите"... че имате една истина, една версия на свят, на реалност. И е къде-къде по-лесно да се бръжди и жужи главно по общото... щото така се реализира и нужната свързаност и резонанс - с останалите.

Фантастичните субекти пък имат други приказки - личен микс между народни версии на готови идеологии и обяснения за светове, животи, за отвъдно, за енергии, чакри или небеса, за безсмъртие, за битийност, или за вечност, за души и духове, за... Така се живее с химери - щото е по-лесния начин за решаване на обикновени и прости дисонанси, възникващи непрекъснато за субекта, в нещото, дето той го нарича "ЖИВЕЕНЕ".

И така - четат се други какво били написали, казали, можели, знаели, открили... прихваща се който каквото му е изгодно-удобно... от което да има нужната за него полза, дето стреми. И воала... да пишем щото има тема и в нея да намерим поредния мегдан да поиграем житейските игри.

А е толкова просто... и очевидно - СМИСЪЛ... и ЖИВОТ... общото звено между тия две понятия... е самия субект, дето ги ползва. Само това.

Изхвърлянията по-горе - че "животът трябвало да има смисъл" - са толкова наивни и първосигнални, колкото и показателни. Защото и двете понятия в общата плява се спрягат съвсем смътно, без каквото и да е задълбочено лично и критично осмисляне. Както на едното - така и на другото - за да се търси след това някаква връзка между тях. Готовите езотеристки или окултни, или по готовите западно-източни, схващания на някой/и си, някъде си - са къде-къде по-удобни да се подбира от тях, вместо да се емне някой да се захване с дълбаене и после синтез...

Да, добре. За мен това, че мислиш по този начин не е проблем. За момента не виждам смисъл да отговарям на конкретните въпроси, които засягаш. И то е защото сам се изолираш поставяйки се над другите пишещи. Дали действително разбираш нещо от психология за мен няма значение. Но по принцип дискусията предполага разговор между равнопоставени участници, които споделят своята гледна точка, а не се опитват да демонстрират превъзходство и да налагат своето на всяка цена.

преди 41 минути, Shiniasu написа:

които споделят своята гледна точка,

преди всичко е важно да са наясно доколко споделят нещо, какво е то и доколко е "тяхна" - гледната точка.

Наивно е да се нарече "гледна точка" нещо, което нито е точка, нито е гледна, защото ГЛЕДАЩИЯ липсва от нейното уравнение.

Иначе... само се имитира дискусия. както и става.

А изолацията... разбира се, че от колективна переспектива това е изолация, която не я търся - тя идва съвсем естествено. Докато другите непрекъснато стремят да се свързват, обединяват, резонират... на мен това не ми е нужно. Нужно ми е нещо съвсем друго, което не зависи от други... свързващи се. Това е обобщение на ставащото в целия форум - в който заучени значения на думички само се дъвчат - и то пак заучено и наготово. Липсва какъвто и да е индивидуален подход. Къде в това е т.н. "лична гледна точка", след като това да си рупор на групова готова каша от която някой си извадил вкусните за себе си залчета, се нарича "лична гледна точка". Това е просто лично подбраното за "храна" - но е само въпрос на вкус, потребности и ползи.

Та тук хората още не правят разлика между "лично мнение" и "лична гледна точка". А такава е налице, при това - значителна, не само в подробностите.

Въпрос на интереси. А и за мен е лицемерие да наричам "лично мнение" нещо, което в него няма нищо лично. Да - личност, изградена от мешаница на колективни печати. Докато за мен личното - е индивидуалното, осъзнатото, синтеза на тия през призмата им. Както вече написах - въпрос на интерес(ност)и.

на 15.02.2019 г. в 14:08, Shiniasu написа:

 

Какво или кое не е животът? Можеш ли той да бъде разделен? Може ли да се направи разделение между един живот и друг, между живо и неживо? Дори и "мъртвата" стена става част от живота ни, когато по невнимание се сблъскаме с нея. Тя е преди това си е част от живота, но ние не го забелязваме директно.

Може разбира се, да се разграничи "живо" от "неживо"- за с по-мистичен привкус: оДушевено с неоДушевено. Кое и за кое от двете има смисъл и Защо ( ако има)?

Може и да няма и да е просто съществуване.

Понеже вчера гледах едно много интересно предаване за роботите и ИИ. Как от един момент ИИ може да се саморазвива и да поеме контрол над процесите, които може и извършва и дори да властва над човешкия вид. Също така четох и един разказ на Станислав Лем - Доктор Диагор. Там ставаше въпрос как се правят експерименти и как всяко изкуствено създадено същество или съзнание първо се опитва да се о-Свободи и е много проблемно "подчинението".

Съответно ако се свържат тези две неща и предвид, че не е сигурно дали един ИИ е оДушевен буквално, е интересно дали би си постановил и открил Смисъл, а не Цел определена.

Какъв е бил Смисълът за един Франкенщайн-творението, а не твореца?

преди 7 часа, Maleficient написа:

Може разбира се, да се разграничи "живо" от "неживо"

Мнеее. Не може да се разграничи, освен условно и договорено. Избира някой някакви критерии, други си стискат ръцете около тях и... според тия критерии се разграничава - каквото и да е. Обаче - извън тия критерии и условности - нищо не се разграничава. А други си стискат ръцете на други критерии - и други разграничения. Така - може до безкрай. Понеже безкрая - е също думичка от колективни условности - се събират договорките според групови сходства според потребности... И според всеки тип договарящи, според едни или други условия, някои си спомнят за условията и условностите на изведеното. Но други - заучават наготово и буквално и го приемат като даденост и крайна абсолютност. Щото така е по-лесно и най-вече - защото именно така им върши работа.

Всяка група приема условности, последователите наготово приемат договореното като абсолютно, приемат че "това е, че го има, че така е"... Друга група - други условности, които са условности само "в началото"... После стават абсолютности. И всяка група - с нейните си договорени "групови истини" - започнали от условности и стигащи до истини

Ето един пример - за условностите:

================== от тук

"...Излиза че едно живо същество може да бъде породено не само и единствено от друго същество, но и от мъртви молекули. Откритието на Уимър е сравнено с това на немския химик Фридрих Вьолер, който 1828 г. пръв синтезира органично вещество от неорганично - карбамид от амониев цианат.

Уимър пише: "Когато ме питат жив или нежив е вирусът, отговарям с "да". Вирусите са способни да минават от жива в нежива фаза и обратно. Извън клетката на гостоприемника вирусът на детския паралич е мъртъв като топка за пинг-понг. Той е химическо вещество, което може да се пречисти до хомогенност и да бъде кристализирано. Може като всяко вещество да се синтезира в епруветка. Но попадне ли в клетка, това вещество се развива по законите на еволюцията - наследственост, генни вариации, адаптация към условията и пр."

================

Та... както вече написах, празнодумието започва от това че не е възможно въобще да се дефинира що е това "ЖИВОТ"... за да му се придава СМИСЪЛ - извън границата на условностите на ПОТРЕБНИТЕ от всичко това. Пишещите в тази тема просто карат на клишета и готови фрази и тук-там съчинения по същите готови теми... Ако е нужно да задълбаят темата без да ползват патерички... и дотам.

Има повече задълбочени и сериозни размишляващи. А има и такива които се досещат за условностите и относителността на всички размишления и като ги взимат предвид заблудата получава възможност за заобикаляне... и се намалява нейната подвеждаща стойност в размишленията.

Естествено - по всички тия начини всеки размислителен казус рязко се усложнява. А обикновените хора имат проблем със "сложните неща"... Заради това приемат наготово, приемат удобното за тях. После си бълбукат относно него, като търсят сходства и Сходни - по приетото... И така си върви

И всичко това - заради някого, на когото му трябва. И като си припомня колко много това се афишира сред философията - "че човека бил човек, защото си задавал въпроси за... живота и търсил смисъла..." Заради същите - дето им трябва - има и бог, прераждане, среден път... Има и болка, омраза, има дядо коледа, има щастие или нещастие, добро и зло... Тия и още куп като тях - все ги "има"...

Добре. Ще отговоря за себе си.

Аз мога да разгранича "живо" от "неживо". И за това не е нужно да съм доктор на медицинските, биологическите, химическите или физическите науки.

преди 18 часа, Maleficient написа:

Може разбира се, да се разграничи "живо" от "неживо"- за с по-мистичен привкус: оДушевено с неоДушевено. Кое и за кое от двете има смисъл и Защо ( ако има)?

Може и да няма и да е просто съществуване.

Понеже вчера гледах едно много интересно предаване за роботите и ИИ. Как от един момент ИИ може да се саморазвива и да поеме контрол над процесите, които може и извършва и дори да властва над човешкия вид. Също така четох и един разказ на Станислав Лем - Доктор Диагор. Там ставаше въпрос как се правят експерименти и как всяко изкуствено създадено същество или съзнание първо се опитва да се о-Свободи и е много проблемно "подчинението".

Съответно ако се свържат тези две неща и предвид, че не е сигурно дали един ИИ е оДушевен буквално, е интересно дали би си постановил и открил Смисъл, а не Цел определена.

Какъв е бил Смисълът за един Франкенщайн-творението, а не твореца?

Да, може да се разграничи живо от неживо. Всичко зависи от смисъла, който влагаме в понятията. Атомът примерно в никакъв случай няма психика, усещания, ум и т.н. При растенията има наченки на нервна система, но волево-обусловени функции няма. При животните  започват да се появяват такива... После има следващ етап, който е подсказан примерно в мита за Ерос и Психея - т.е. съзнанието следва да се пренесе от личността в това, което поражда личността.

преди 19 часа, Maleficient написа:

Понеже вчера гледах едно много интересно предаване за роботите и ИИ. Как от един момент ИИ може да се саморазвива и да поеме контрол над процесите, които може и извършва и дори да властва над човешкия вид. Също така четох и един разказ на Станислав Лем - Доктор Диагор. Там ставаше въпрос как се правят експерименти и как всяко изкуствено създадено същество или съзнание първо се опитва да се о-Свободи и е много проблемно "подчинението".

Съответно ако се свържат тези две неща и предвид, че не е сигурно дали един ИИ е оДушевен буквално, е интересно дали би си постановил и открил Смисъл, а не Цел определена.

Какъв е бил Смисълът за един Франкенщайн-творението, а не твореца?

Аз не съм привърженик на идеята, че може да съществува изкуствен интелект. За мен изкуствен интелект означава създаденото да може да взема решения извън някакви предварително зададени критерии за избор. Но за да бъде един интелект изкуствен, то тези критерии следва да бъдат зададени. Също така ако се зададе развиващ се интелект, то пак следва да се зададе предварително критерий за развитие. Клонирането е друго нещо. Там новото се ограничава до изменение във вече съществуващото. Там природните процеси просто се насочват в друга посока, без да се изменят.

преди 47 минути, Shiniasu написа:

За мен изкуствен интелект означава създаденото да може да взема решения извън някакви предварително зададени критерии за избор.

как така - след като и човешкият (естествен) интелект - също взима решения и обработва на зададени предварително критерии за избор.

Нека малко да се помисли... - какво точно е "интелект" и какво включва, означава... Въобще - всеки има мнение за нещо - важно е само да се пише каквото и да е, ли?

Какво лошо има ако всеки се потруди над мнението си и го задълбочи - нали заради това уж е и "интелекта".

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Аз не съм привърженик на идеята, че може да съществува изкуствен интелект.

В самото понятие "изкуствен интелект" има нещо фундаментално съмнително, което поражда въпроси:
по какво един "изкуствен интелект" трябва да се различава от "естествен интелект" или "интелект" въобще ?

Съвсем прост пример:

1. един човек умножава две числа
2. един калкулатор (компютър) умножава същите две числа

Ще му хрумне ли на някой да нарече едното умножение "естествено умножение" (когато смята човека)
а другото умножение да нарече "изкуствено умножение", защото смята компютърът ?

Обикновено и двете биват наричани просто "умножение", доколкото се подчиняват на едни и същи математически правила.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

как така - след като и човешкият (естествен) интелект - също взима решения и обработва на зададени предварително критерии за избор.

Нека малко да се помисли... - какво точно е "интелект" и какво включва, означава... Въобще - всеки има мнение за нещо - важно е само да се пише каквото и да е, ли?

Какво лошо има ако всеки се потруди над мнението си и го задълбочи - нали заради това уж е и "интелекта".

Зададени от кого? Самоизработени или привнесени отвън, но пак пречупени през призмата на субекта. А и изборът не винаги е логичен. При едни и същи условия можем да имаме различен избор. Другото би било липса на избор. Волята е нещо, което дори и психолозите не могат да определят еднозначно. Някои я заменят с мотивация, но за мен това са различни неща