преди 4 минути, Anjel Dimitrov написа:

минаха няколко дни ,а ти чакаш отговор от Рамус

о, не. не чака никакъв "отговор" - цялата работа е да се подминат зададените преди това въпроси - при това точно по заглавието на темата.

Всяка недомислица има потребност да бъде представена като позитивна, сред някакъв подходящ за целта, контекст. Това са елементарни обикновени игри и колегата по форум си ги играе сред всяка избрана от него тема. Той се изживява като "помагач" на "другите", с фантазията че по този начин играта му е "смислена, полезна и значима" за някого другиго, освен него самия.

От друга страна - игрите с каузите са си ваша обща черта, нали? 

В някакъв смисъл - тия игри са се превърнали именно в опит да се "осмисли" живот... някакъв си.

 

преди 1 минута, _ramus_ написа:

 

От друга страна - игрите с каузите са си ваша обща черта, нали? 

 

 Да.Аз лично се опитвам да съм джентълмен,въпреки ,че наръчника за джентълмени ми изчезна преди 25 години(около),но щом ми се появи малко време ,ще го препрочета.По между другото ето един смисъл на живота ,,да бъдеш джентълмен и да харесваш небръснати котета(един вид класик)".

току-що, Anjel Dimitrov написа:

един смисъл на живота

ъъъ - нека малко разяснения, че бог явно бая ти е разговорил по тая посока.

Та - един смисъл - има още много смисли ли? Чии са тия "смисли" и какво им е значението за тоя, дето се упражнява да се "осмисля" така?

Що е това - ЖИВОТ - нечий ли е, общ ли е, твоят ли е...? И какво точно означаваш с тая думичка?

преди 2 минути, _ramus_ написа:

И какво точно означаваш с тая думичка?

с коя?посочил си 4 ,дай го по конкретно,ако може!

 

преди 34 минути, Anjel Dimitrov написа:

с коя?посочил си 4 ,дай го по конкретно,ако може!

 

Неговото желание е да види на коя ще се хванеш ...  

Айде лека ,че ми свърши бирата

преди 1 час, _ramus_ написа:

о, не. не чака никакъв "отговор"

Да, не чакам. А Вие защо чакате?

По темата съм се изказал и нямам намерение да споря или пък да давам обяснения.

Считате моите мнения като социални клишета. И защо да продължавам да бълвам спам, а?

Приемете, че се съгласявам с това Ви определение към мен.

Аз не съм спортист!

Вие печелите! Доволен, а?  

Хайде, терена е Ваш ... говорете сериозни неща ... но за мен ще си останат спам.

Във Вашия конкретен случай е друго клише: Спамаджията вика дръжте спамаджията.  

Успех!

п.п. Доволно отклонихме с нашите "семейни" кавги темата колега ...  Позволявам Ви да бъдете "мъжа" в тях...

преди 1 час, ДиоиД написа:

А Вие защо чакате?

никъде не съм написал че чакам нещо. Прочитът и въображението изменят доста неща.

преди 1 час, ДиоиД написа:

По темата съм се изказал

намеренията са едно, писанията - друго... Вече няколко пъти показахте че декларациите и уверенията не кореспондират с други напъни. Но по темата вие не сте се изказали - не и по тази тема. Клишетата и заемките са само за параван, че нямате какво да кажете. Просто заключение от съждението че - ако имахте, бихте го направили и без заемки, имитации и реторични трикове.

 

преди 1 час, ДиоиД написа:

Считате моите мнения като социални клишета.

не само аз - вие сам си го написахте по-горе, с ваши собствени думи - забравихте ли вече? Но и да сте - е написано и няма как да го промените вече. Така, че се чете. Това е поредния пример сам със себе си ,как спама кореспондира тясно преплетен със несериозността и подхвъкванията по разни понятия и думички...

преди 1 час, ДиоиД написа:

Аз не съм спортист!

Ми аз спортувам редовно, но не съм спортист и не участвам в състезания. Това не ви пречи да си играете на спорт, дори ми направихте предложение - да отговоря, точно след думи, които са точно отговора ми. Безобразието стига дотам, че имитирате че е налице диалог, докато цялата работа е обикновен монолог пред огледалото - което между другото е чудесна част от "монолог на Хамлет, пред Офелия", озаглавен "монолог пред огледалото"...

Само дето не ви стиска да сте така откровен и директен, а сте си навлекли типичната форумна маска, с оправданието че "сред този форум, аз не съм сериозен". Но за сериозността се иска преди всичко кураж... и някои дадености, дето вие сте ги заместили с театър и реторичните трикове на популизма.

Както се написа в един виц от съответния раздел от форума "кажете откъде си свалихте филма, сред който живеете" (цитирам по смисъл)... Не че не е ясно откъде сте го сглобили. Но ЖИВОТЪТ сред филм, има отношение само към смисъла на ФИЛМА, а не смисъла на живота. Защото животът сред филм е гола имитация на живеене. Имитация - и на смисли.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Ми аз спортувам редовно, но не съм спортист и не участвам в състезания.

Ох скъпи .... вече ми разсъхна тунджата ...  Оспя да ма разводниш, но явно си сухар ...  Стана ми безинтересен ... Аз съм на 78 години и съм стара мома ...

За мен живота е свързан вече само със смъртта и затова си мечтая за Любов с главно "Ел". Как не го разбра ... Прояви милост към моите чувства скъпи ... не бъди чак толкова жесток. Нещастна съм и тук намирам поне малко утеха от злокобното ми ежедневие. Отгоре на това и съм инвалид. Как да спортувам, а?  

Той животът смисъла си го крещи, ама кой да го чуе. Любов? - да. А любовта означава единство, и в същото време да оставиш всеки да бъде различен. 

Или казано с други думи (да живеят клишетата!) - Животът е единство в разнообразието. Ами огледайте се.

И понеже ние хората сме разумни, и трябва да правим нещо с ума си, то е крайно време да осъзнаем, че животът е творчество. Няма значение дали искаме или не искаме и дали го осъзнаваме. Ние постоянно променяме средата в която живеем по един или друг начин. Тук могат да се търсят доброто и злото, красивото и грозното, хармонията и дисонанса. 

И така стигнахме до един девиз съставен от три думички, които май достатъчно точно отразяват основите на живота. 

"За смисъла на живота" ми звучи като "За смисъла на чайника". В "Соларис" на Лем има един смислен океан, но едва ли за това става дума. Ако някой приема, че Бог е създал живота или извънземни, то може да има вложен някакъв смисъл в труда им, ама аз съм еволюционист и смятам, че животът, както и светът  нямат смисъл. Те СА! Като звездите, като океана, като камъчето на пътя. 

Мога да продължа накратко в посоката, която вероятно е имал предвид авторът на темата, но видоизменено "Какъв е смисълът да живеем?" и още по- прагматично "Каква е целта ни като живеем?"

Отговорът е тавтология: Живеем за да живеем. Целта ни в живота е самият живот. Всеки да си разбира "живот" както иска.

Хау.(както би казал Винету )  

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

"За смисъла на живота" ми звучи като "За смисъла на чайника". В "Соларис" на Лем има един смислен океан, но едва ли за това става дума. Ако някой приема, че Бог е създал живота или извънземни, то може да има вложен някакъв смисъл в труда им, ама аз съм еволюционист и смятам, че животът, както и светът  нямат смисъл. Те СА! Като звездите, като океана, като камъчето на пътя. 

Мога да продължа накратко в посоката, която вероятно е имал предвид авторът на темата, но видоизменено "Какъв е смисълът да живеем?" и още по- прагматично "Каква е целта ни като живеем?"

Отговорът е тавтология: Живеем за да живеем. Целта ни в живота е самият живот. Всеки да си разбира "живот" както иска.

Хау.(както би казал Винету )  

то смисли много .То повечето не знаят къде се намират и каква е целта,та камоли да отткрият смисъла на живота и щастието.

Варвари  в дома  

 

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

 

 

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.“ (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече „чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

 

 

http://laitman.bg/

 

На фона на милиард години, то дали човек ще съсипе планетата на която живее е без значение.

Живота ще продължи. Самия смисъл на човешкия живот е да прави добро в този свят. Всяко следващо поколение да прави по-добро.

Много хора бързат, за да го направят всичко в своя живот. Други пък този си живот не признават и мечтаят за друг в отвъдното. Сблъсъка между въпросните определя живота на всички останали, ако изобщо има такива.

Има два варианта: Или правиш живота си или някой ти го прави. Ти. избираш и осмисляш в това своя собствен смисъл за живот.

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

На фона на милиард години, то дали човек ще съсипе планетата на която живее е без значение.

..............

Самия смисъл на човешкия живот е да прави добро в този свят. Всяко следващо поколение да прави по-добро

Ако смисълът е човек да прави добро, и всяко следващо поколение да става по-добро, как тогава е без значение дали ще съсипе или не планетата?!

Двете изречения си противоречат по смисъл!

 

 

преди 4 минути, Aumi написа:

Двете изречения си противоречат по смисъл!

Няма противоречие. Едното е минало, а другото бъдеще.  

Просто младите първо трябва да почистят "вулкачето" на своите родители, но ги мързи ... а старите - вече нямат сили ...

От младите зависи дали ще до натрупват, почистят или ще подобряват света.

За всичко си има хора, но като стане въпрос за мръсна работа .... Ай Ти да я свършиш ...  

Големи IT специалисти ....  

преди 23 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Просто младите първо трябва да почистят "вулкачето" на своите родители, но ги мързи ... а старите - вече нямат сили ...

Ама нали старите са били млади? Или нещо се оправдаваш май. 

преди 4 часа, Aumi написа:

Варвари  в дома  

Кой поразява планетата повече, Аз или ШЕЛ, Монсанто? 

Въпросът е как да спрем ГЛОБАЛНИТЕ замърсители. Какво да направим, че ТЕ да не НИ замърсяват земята.

И не ми обяснявайте, че ВСЕКИ е отговорен. Дори да пръскам денонощно с хербициди, първо няма да убия толкова хора, колкото една авария в химическа фабрика и второ, ще пръскам нещо произведено от истинските варвари.

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Няма противоречие. Едното е минало, а другото бъдеще.  

Просто младите първо трябва да почистят "вулкачето" на своите родители, но ги мързи ... а старите - вече нямат сили ...

От младите зависи дали ще до натрупват, почистят или ще подобряват света.

За всичко си има хора, но като стане въпрос за мръсна работа .... Ай Ти да я свършиш ...  

Големи IT специалисти ....  

Само че, трябва да се има предвид, че повечето млади подражават на възрастните.

Повечето малки деца, копират родителите си и тяхното поведение.

Малко са бунтарите, които налагат различното си мнение.

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Кой поразява планетата повече, Аз или ШЕЛ, Монсанто? 

Въпросът е как да спрем ГЛОБАЛНИТЕ замърсители. Какво да направим, че ТЕ да не НИ замърсяват земята.

И не ми обяснявайте, че ВСЕКИ е отговорен. Дори да пръскам денонощно с хербициди, първо няма да убия толкова хора, колкото една авария в химическа фабрика и второ, ще пръскам нещо произведено от истинските варвари.

Всички ние сме отговорни, защото сме потребители на техните продукти!

преди 56 минути, Aumi написа:

Всички ние сме отговорни, защото сме потребители на техните продукти!

Отговорни са ТЕ, защото произвеждат отрови. Аз не зная какво има в препарата за пране, за миене на съдовете, дори против пърхут и паста за зъби. ТЕ не са извършили екологична проверка и НИ ги продават. ТЕ ги рекламират като прекрасни.

Аз не съм в един кюп с ТЯХ. ТЕ имат частни самолети, яхти, мощни коли и замърсяват много, ама много повече. А моята отговорност не е, че купувам, а че не съм предложил закон за стриктни екологични проверки... но аз не съм законо- вносител, а тези които са биват накарани да вярват, че всичко е наред. 

Какво направихте вие за спирането на неекологична продукция от мощните фирми?

преди 19 часа, Shiniasu написа:

Ама нали старите са били млади? Или нещо се оправдаваш май. 

Не можах да схвана къде видя оправдание. Ти знаеш ли какво съм направил аз, а?!

Моя частен случай е фактология която не познаваш, а аз говоря по-общо.

Всеки в днешно време говори трябва това, трябва онова и само и единствено говори.

Знаеш ли колко "боклук" съм произвел или колко съм почистил, а?!

 

Твърде детски разсъждения подхвърляш тук.  Усеща се вид наивност в теб ... и една твърде "сладка" заблуда.  

Какво правя в момента е друга тема. Въпросното нещо е за мое благо, а не вид общо.

Кратко: Смисъла на живота е да правиш блага не само на себе си, а и на други. Ти обаче избираш с кой да споделиш въпросните блага.

преди 17 часа, Aumi написа:

Само че, трябва да се има предвид, че повечето млади подражават на възрастните.

Повечето малки деца, копират родителите си и тяхното поведение.

Малко са бунтарите, които налагат различното си мнение.

Всички ние сме отговорни, защото сме потребители на техните продукти!

Да, нещата са свързани с какво се случва в семейството, доколкото то към момента го има.

Не е въпрос да си бунтар, а нагласата да се бориш или защитаваш. И да, малко са хората които налагат своето мнение над по-общото.

Да, определен слой от обществото на това разчита - младите да подражават на някакви възрастни, а те от своя страна дали са възрастни, а?! Или си предават вид, че са възрастни, като говорят сериозно, а?!

Не, всеки е отговорен до само и единствено реала който е около него. Извън него, ти не си отговорен, но може да правиш блага, а не да рушиш блага.

Кратко: Човек не е само тесен специалист. Има много новобогаташи които се изживяват на аристократи. Има много и инфантилни аристократи. Ти, може да си благородник и без да имаш пукната пара или много имоти. Само където в днешно време благородството не е на мода и тези които имат в повечко материал, не знаят какво да го правят и си играят на кой, кой е по велик - Аз богаташа или аз аристократа. Създават илюзия, че ако постъпваш като тях, то ще станеш благородник.  

на 10.05.2020 г. в 7:23, Aumi написа:

достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си

Възражение

За да смачкаме "малко" тази змия, значи да стъпим върху егото Й. А затова е нужно да бъдем със самочувствие, нашето его да е силно, да се осмеляваме. Защото ТЕ имат много пари и са безумно самомнителни. Не да се унижаваме ние, а ТЯХ!

феномена на живота е космическа грешка и то изключително невероятна никога не трябваше да съществува , доколкото знаем в космическото пространство само на планетата която наименувахме "Земя" проклятието на живота се е образувало и то дори без да знаем как.Но ето че интелекта достигна нивото при което вече идентифицираме грешката и мислим как да я поправим или поне при тези при които интелекта се е развил до такова ниво.Смисъла на живота разбира се е в неговото изкупление , а изкуплението може да се постигне само чрез "отричането от волята за живот" както твърди и Шопенхауер , това разбира се е не достатъчно защото живота трябва да достигне своето себеотрицание при което "волята за живот" напълно загива.Това себеотрицание се постига чрез следването философията  на антинатализма, която е единственото спасение за човешкия род.Философията на живота не може да напредне повече от нея и тя е последния стадий при който живота намира собствената си рефлексия и корена на злото в този свят бива  идентифициран, това е самия живот.
Действително тъй като философията изчерпва своя потенциал в антинатализма изборите пред човечеството са два : Ще продължат възпроизводството си и ще се мъчат ненужно или ще следват антинатализма и ще постигнат спасението си.Това е избор който всяко човешко същество в репродуктивна възраст трябва да направи.
 

преди 5 минути, Milkydead написа:

Това е избор който всяко човешко същество в репродуктивна възраст трябва да направи.

Животът е процес, който трябва да се поддържа. Изборът ми е е да съм продължител, а не да съм спирачка.

Няма лошо песимистите и човекомразците да не продължават рода си. Това е Дарвин- еволюция. Моят ген е по- добър от техния и трябва да продължи.

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

Моят ген е по- добър от техния и трябва да продължи.

Твоя ген е на твоите родители. Дали твоята "модел" е значим е божа работа. Да, чрез вид насилие - става, но по-добро е споделената любов.

Само и единствено дете направено с любов и отгледано с любов е по-добрия ген.  

От там на сетне е живота. Смисъла на живота е всяко нещо да правиш с необходимата любов, а не против нея. Да, на мода е изкуствената, но реално от децата ти ще зависи как ще ползват наследството. Някои деца го пропиляват, а други трансформират, трети го разширяват и т.н. По-важно е наследството да остава в семейството.  Именно това е българския начин на мислене, а всеки друг начин е противопоказен. По тоя начин сме се съхранили и де факто не е важно върху каква собственост стъпваме, а да не позволяваме нашата да бъде разграбена от друго вярващи.

От баща ми се научих - на чуждо да не посягам, но моето да защитавам и браня до сетния си дъх.

Колкото по-елементарно постъпваме, толкова по-добре се чувстваме и толкова по-щастливи сме. Бъди честен и ще успееш. Дай на другия полагаемото и той ще ти благодари. Излишното го продай и ще имаш и пари.