преди 3 минути, sound написа:

Разбирам, че ти е неприятно, разбирам, че страдаш, но и ти разбери - не аз съм отговорен, че си въобразяваш разни неща, които едва сега осъзнаваш, че са необосновани. Тепърва да научаваш, че смокините са смокини, а не личноста на човека, бога ми не ти завиждам, туй си е наистина неприятно - кой по дяволите те е учил на такива опасни глупости, как така цял живот не си знаел, че смокините са плодни дръвчета. Но ще ти мине, като не у тоз живот, нали си чакал друг, тъй че у другия - такава е характеристиката на илюзиите: непостоянни са, може да са много упорити, ала все някога отпадат.

Добрата новина е, че Бог е милостив и търпелив към невежите и имаш цяла вечност за промяна. 

преди 24 минути, Shiniasu написа:

Добрата новина е, че Бог е милостив и търпелив към невежите и имаш цяла вечност за промяна. 

Тъй е, като нямаш какво да кажеш, ще повториш казаното от мен. Тъй, като в оная тема обърка кой е Биант, кой Цицерон, пък уж много време си отделил, нека ти цитирам нещо от Цицерон: всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си. Що упорстваш?

Ти обясна по- подробно, а не да ми разиграваш тия инфантилни театри. Най- напред НЕ е притча, защото притчите в Евангелията се разказват ОТ Исус, а това е разказ ЗА Исус. И пасажът е много кратък, ето го:

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века.

Твоят коментар няма да го цитирам, за да не се натрупва поста, та какво липсва в твоя анализ на "притчата":

1. защо сутринта - нищо не казваш 2. защо излизат - нищо не казваш 3. от Витания - нищо не казваш 4. той огладня - пак нищо 5. и като видя - нищо 6. отдалеч - нищо 7. разлистила се - нищо 8. смоковница - туй е личноста на човека, WTF, ма да продължим 9. защо търси нещо на нея - не казваш 10. че не е намерил нищо - нищо не казваш 11. за листата пак си капо 12. че не е било времето за плод - нищо 13. смокините = нямало духовна опитност, ъ?!? 14. и нищо не казваш за осъждането на дървото ..... което на всичкото отгоре си е съвсем наред това дърво, няма сезон, няма плод, какво е необичайното или кое е за упрек в обстоятелството, че дървото няма плод извън сезона?

Та, от цялата "притча" ти какво си анализирал - дървото, че било личността на човека и, че човека нямал духовна опитност а.к.а. смокини. И елиминирайки всичко останало, което би трябвало да има значение, ако е притча, от само тия двете почваш да си въобразяваш, за разни сфери, скандхи и прочие. Е сори, ала ..... що упорстваш?

преди 24 минути, sound написа:

Що упорстваш?

Не упорствам. Ти упорстваш. Но ти и това нямаш капацитет да осъзнаеш. Нищо, лека полека ще преодолееш простотията си. 

преди 1 минута, Shiniasu написа:

....

Викаш, като няма какво да кажеш за "притчата", барем да се изкажеш за Саунда. 😂

Айде - оставям те да си разиграваш палячовското шоу, се надявам, че няма ме разсмиваш много и друг път, като речеш да говориш с мен се приготви със смислени обосновки, щото "на лично" ме мързи да сея ругатни, а тия дни такива чудесни бисери изчетох из форума, че чак ми става драго: поздравявам те, че с тази твойта смокиня се нареди сред уникумите, не бях срещал до сега тая нелепица.

преди 9 минути, sound написа:

Викаш, като няма какво да кажеш за "притчата", барем да се изкажеш за Саунда

Вече се изказах за притчата. Ти си този, който не спря да ръси простотии, прикривайки с тях невежвството си (а всъщност излагайки го все повече на показ). 

преди 13 минути, sound написа:

Айде - оставям те да си разиграваш палячовското шоу, се надявам, че няма ме разсмиваш много и друг път, като речеш да говориш с мен се приготви със смислени обосновки, щото "на лично" ме мързи да сея ругатни, а тия дни такива чудесни бисери изчетох из форума, че чак ми става драго: поздравявам те, че с тази твойта смокиня се нареди сред уникумите, не бях срещал до сега тая нелепица.

Палячо си ти. Аз си написах мнвнието по един въпрос и това, че някакъв кретен се прави на интересен, не ми е проблем. Смей си се на каквото искаш. 

браво бе - духовни разговори, мъдри мисли, възвишени, изпълнени с любов, съпричастност, доброта...

Ей затва няма бог... Щото и да го има, няма никакво значение и все едно че го няма. Вече векове маймунките си играят игрите си. Иначе претенции, изхвърляния, мнения, съждения и представности...

Най-силното доказателство и аргументи че бог няма, са именно тия, дето се изживяват че вярват в него.

А най-силно и сигурно могат да отвратят от будизма именно палячовците дето се изживяват и плямпат за будизъм сред форума.

От друга страна е поучително - до каква степен може да се изтрещи... с "духовен привкус"...  Поне е написано!

В беседата си с монаха Анатхапиндика Буда казва: “Ако този свят е създаден от единен Бог (Ишвара) не би имало нито изменения, нито разрушения, не би имало в света такива явления като скръб и нещастия, справедливо и несправедливо, чисто и нечисто, доколкото всичко това следва да произлиза от него. Общоизвестно е, че разумните същества усещат печал и радост, любов и ненавист, а ако всичко това е било създадено от Ишвара, очевидно той сам следва да е изпитвал печал и радост, любов и ненавист. А при положение, че всичко това го има в него, как може да бъде съвършен? Ако Ишвара е създателят на света и ако всички (същества) следва мълчаливо да му се подчиняват каква е ползата от добродетелните постъпки. Ако всяка карма е създадена от него и ако пред него всички са равни тогава праведното и неправедното начало следва да е едно и също. Но ако кажем, че печал и радост са обусловени от други причини, тогава следва да признаем наличието на такива вещи, чиято причина не може да бъде Ишвара. Ако това е така, то защо и другите вещи да не могат да бъдат безпричинни. А ако Ишвара се явява създателят, нека да попитаме има ли някаква цел в сътвореното или няма никаква цел. Ако Ишвара действа с цел, него не можем да наречем съвършен, защото целта предполага необходимостта да бъде изпълнено нещо, което липсва или да бъде удовлетворена някаква потребност. А при положение, че той действа без цел, той следва да е подобен на луд или на малко дете”.

Нека първо да обясним на "Буда", какво е Ишвара. В написаното се съдържат отговорите на всичките му въпроси. 

"The Advaita Vedanta school of Hinduism proclaims that at the empirical level Ishvara is the cause of the universe and the one who awards the fruits of every action. He is defined as the one without likes and dislikes, as well embodied with compassion (vaiShamya NairgghruNya doSha vihInaH). Ishvara is that which is "free from avidya (ignorance), free from ahamkrti (ego-sense), free from bandhana (bondage)", a Self that is "pure, enlightened, liberated".^[18][19] Having accepted and established Ishvara, Advaita Vedanta proclaims that the real nature of Ishvara (existence, consciousness and bliss) is non different from the real nature of an individual. This gives room in Advaita Vedanta to show the nature of Ishvara as both the material and instrumental cause of this universe and the individual who is limited in his own capacities as unreal and declare that there is oneness between the two having negated the qualities. This establishes Ishvara as 'saguNa' or with attributes from the empirical existence and 'nirguNa' from the absolute sense. This oneness is accepted only at the level of 'mukti' or ultimate realization and not at the 'vyavahara' or empirical level. At the absolute level there is no otherness nor distinction between Jiva (living being) and Ishvara, and any attempts to distinguish the two is a false idea, one based on wrong knowledge, according to Advaita Vedanta.^[49]

ईश्वरः अहम्
Ishvara, I am.

— Adi Shankara, Upadesasahasri 2.3.1, 2.10.8^[18]

Other Advaitin Hindu texts resonate with the monist views of Adi Shankara. For example, Isa Upanishad, in hymn 1.5-7, states Ishvara is "above everything, outside everything, beyond everything, yet also within everything"; he who knows himself as all beings and all beings as himself – he never becomes alarmed before anyone. He becomes free from fears, from delusions, from root cause of evil. He becomes pure, invulnerable, unified, free from evil, true to truth, liberated like Ishvara."

“Процесът на кръговрата на битието няма начало. Обаче установено е, че той има край, вследствие на изчерпване на причината. Така както кълн не пораства, ако семето е загинало, така раждането зависи от причината”.

В древней индийской философии всё текучее, зависимое, находящееся в любого рода отношениях и т. д. не является абсолютно действительным, т. е. существующим столь самостоятельно, что словами это не выразить. Поскольку всё здесь подчиняется закону «взаимообусловленного происхождения», в том числе и дхармо-частицы, постольку оно нереально или пусто (ММК, XTV, 18). Таким образом, всеобщая относительность есть «пустота», которая не имеет ни статуса сущности, ни свойства существования или несуществования.

Шуньята — краеугольная философская категория махаянского буддизма, являющаяся: 1) символом неописуемого абсолютного единства реальности; 2) понятием, передающим значения всеобщей относительности, обусловленности, взаимосцепленности мироздания, отсутствия в нём какой бы то ни было самостоятельной, независимой сущности; 3) объектом высших практик медитации.

Термин шуньята встречается уже в суттах палийского канона, а также в текстах хинаянских школ, обозначая, как правило, отсутствие вечной души (анатман) в индивидах и нетленных начал во вселенной.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

“Процесът на кръговрата на битието няма начало. Обаче установено е, че той има край, вследствие на изчерпване на причината. Така както кълн не пораства, ако семето е загинало, така раждането зависи от причината”.

Е как ще се установи краят на битието? Кой ще го установи? Кога ще настъпи този край. Как може да няма начало и да се говори за "причината"? Това би могла да е някаква причина възникнала в границите на самото битие, но не и причина за битието. То не е въпросът да се цитира от съмнителни преводи и източници, но и да се разсъждава.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Поскольку всё здесь подчиняется закону «взаимообусловленного происхождения», в том числе и дхармо-частицы, постольку оно нереально или пусто (ММК, XTV, 18)

А ако законът за взаимозависимото възникване се измени, какво ще стане? Или той е неизменен.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

В беседата си с монаха Анатхапиндика Буда казва: “Ако този свят е създаден от единен Бог (Ишвара) не би имало нито изменения, нито разрушения, не би имало в света такива явления като скръб и нещастия, справедливо и несправедливо, чисто и нечисто, доколкото всичко това следва да произлиза от него. Общоизвестно е, че разумните същества усещат печал и радост, любов и ненавист, а ако всичко това е било създадено от Ишвара, очевидно той сам следва да е изпитвал печал и радост, любов и ненавист. А при положение, че всичко това го има в него, как може да бъде съвършен? Ако Ишвара е създателят на света и ако всички (същества) следва мълчаливо да му се подчиняват каква е ползата от добродетелните постъпки. Ако всяка карма е създадена от него и ако пред него всички са равни тогава праведното и неправедното начало следва да е едно и също. Но ако кажем, че печал и радост са обусловени от други причини, тогава следва да признаем наличието на такива вещи, чиято причина не може да бъде Ишвара. Ако това е така, то защо и другите вещи да не могат да бъдат безпричинни. А ако Ишвара се явява създателят, нека да попитаме има ли някаква цел в сътвореното или няма никаква цел. Ако Ишвара действа с цел, него не можем да наречем съвършен, защото целта предполага необходимостта да бъде изпълнено нещо, което липсва или да бъде удовлетворена някаква потребност. А при положение, че той действа без цел, той следва да е подобен на луд или на малко дете”.

Ако...., ако..., ако... Буда очевидно не знае какво е Ишвара и прави предположения. Странно как може Буда да не знае за какво говори?

преди 25 минути, Shiniasu написа:

А ако законът за взаимозависимото възникване се измени

Как ще се измени бе ?

Толкоз го дъвчем този закон, ти не можа да запомниш какво представлява

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

Как ще се измени бе ?

Толкоз го дъвчем този закон, ти не можа да запомниш какво представлява

Ти, ако мислиш, че е невъзможно, други мислят, че е възможно. Предполагам, че на въпроса би следвало да отговорят последните.

преди 59 минути, Реджеп Иведик написа:

Как ще се измени бе ?

Толкоз го дъвчем този закон, ти не можа да запомниш какво представлява

Някои виждат навсякъде божества и същности. Не могат да се концентрират и да видят, че миража няма същност, че цвета и формата са пусти (Сърдечната сутра). Те са безумни. 

За други зависимия произход (обусловеното) е средство за достигане на пустотата (не обусловеното, недвойственото), защото без второто няма нирвана (успокоение на блуждаещия ум). Те са разумни. 

В последующих строфах этой главы (МК, XXIV, 11-40) автор «Муламадхьямака-карики» даёт ответы на возражения сарвастивадина, используя учение о двух истинах. Вот один из них: «Мы считаем, что взаимозависимое возникновение – это пустотность. Приняв её лишь за обозначение (не обладающие самостоятельным существованием. – В.А.), поймёшь, что она и есть срединный путь madhyama-pratipat» (MK, XXIV, 18).

преди 59 минути, Реджеп Иведик написа:

Как ще се измени бе ?

В този смисъл, не може да се измени, защото със "зависим произход" означава "празен" от себе същност. Независими феномени няма как да се наблюдават през призмата на зависим ум. 

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

Някои виждат навсякъде божества и същности. Не могат да се концентрират и да видят, че миража няма същност, че цвета и формата са пусти (Сърдечната сутра). Те са безумни. 

Зададох въпрос, ти вместо отговор пишеш за миражи и същности. Като нямаш какво да напишеш, просто не пиши нищо.

преди 34 минути, Śūnyatā написа:

"празен" от себе същност

Празен от себе същност означава, че няма собствена отделна същност, а не че няма същност изобщо. Така без да се обръща внимание на тези детайли едно вярно твърдение се превръща в заблуда. 

 

преди 34 минути, Shiniasu написа:

Празен от себе същност означава, че няма собствена отделна същност, а не че няма същност изобщо.

Означава, че не знаем какво представляват феномените, когато липсва наблюдател.

"Какъв е светът преди да се родя и след като умра ?"

Дзен въпрос

преди 21 минути, Реджеп Иведик написа:

Означава, че не знаем какво представляват феномените, когато липсва наблюдател.

Разделяш наблюдателя от наблюдаваното, което е откшонение от източните учения. Същността и на явленията и на наблюдателя е една. Няма такова нещо като "не се знае" за просветления. Той в един момент не е вече наблюдател на явлението, но и едно с него. 

преди 26 минути, Реджеп Иведик написа:

"Какъв е светът преди да се родя и след като умра ?"

Дзен въпрос

Абе то дзен, дзен и накрая нищо. 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

 Ако Ишвара е създателят на света и ако всички (същества) следва мълчаливо да му се подчиняват каква е ползата от добродетелните постъпки.

Горкия Буда, как не е имал щастието да си поговори с християните, че да изпита силата на кладата и да разбере, като как стоят нещата - ще се усъмнява той в добричкия Бог, ама ха и кретен- простак- невежа, дето не знае, че Бог е съвършен, щото Бог казал тъй и каквото Бог каже, че е така, значи е така и не подлежи на никакво обсъждане, ма на ни най- малко съмнение, еле па критика. Че за Буда е вече късно, но поне будистите да си запишат, че всичките постъпки на сътворените от него човешки същества, следва да са целесъобразни с божието намерение, кой каквото прави да е с цел да получи божието благоразположение и милост, че инак горко му, ама наистина горко му.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Разделяш наблюдателя от наблюдаваното

Дрън дрън ярина

преди 28 минути, Реджеп Иведик написа:

Дрън дрън ярина

Много будустко. И другият клеветник, и той голям будист. Бахти и отвратта сте тримата. 

Да прибегнем за помощ към правдивостта на върховното Същество, за да докажем правдивостта на сетивата, със сигурност означава да направим твърде неочаквана заобиколка. Ако неговата правдивост касае този въпрос изобщо, нашите сетива биха били напълно безпогрешни, тъй като не е възможно някога той да ни измами. Да не споменаваме, че ако външният свят някога се постави под съмнение, ние ще бъдем в затруднение да намерим аргументи, посредством които да докажем съществуването на това Същество или на някои от неговите атрибути. 

Ако вземем в ръцете си някакъв том, например за схоластична метафизика или за учението за Бог, нека попитаме: "Съдържа ли някакви експериментални разсъждения относно фактите или съществуването?" Не. Тогава хвърлете го в огъня, тъй като не може да съдържа нищо друго, освен софистика и илюзия. 

Изследване на човешкия разсъдък

За академическата или скептическата философия

Дейвид Хюм

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

 

Намерих в едно обяснение към текста на Нагарджуна "Ратнавали" сравнението с Хегел което направи. Не съм запознат с Хегел, а с Нагарджуна, така че сравнението е било правилно. 

Эти операции Нагарджуны выглядят похожими на диалектические процедуры в гегелевской систематике.

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Ако вземем в ръцете си някакъв том, например за схоластична метафизика или за учението за Бог, нека попитаме: "Съдържа ли някакви експериментални разсъждения относно фактите или съществуването?"

Тука ще си позволя една малка поправка - не да попитаме, а да се запитаме, че отправиш ли въпроса към анатемосващите неадекватници, ще отнесеш цял речник с ругатни.

преди 15 минути, sound написа:

Тука ще си позволя една малка поправка - не да попитаме, а да се запитаме, че отправиш ли въпроса към анатемосващите неадекватници, ще отнесеш цял речник с ругатни.

Точно "да попитаме" е правилно. Но тук никой не търси отговори, а само да почеши егото си принизявайки чуждите вярвания. По всяко от твърденията в последните мнения има много какво да се каже, но няма заради кого. Е пишете си клеветите, няма да ви преча, а и няма да правя опити за обяснение на слабуте моменти в написаното. Мъчете си се с тях. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Эти операции Нагарджуны выглядят похожими на диалектические процедуры в гегелевской систематике.

Приличат, ама не са. Нагарджуна няма метафизически възглед, докато Хегел счита промяната за абсолют.

В класическата европейска философия, в "Критика на чистия разум" на Кант се прави анализ на метафизическите възгледи, както това се прави от Нагарджуна във "Философия на средния път" 

преди 11 минути, Shiniasu написа:

....

Това, че една философия е по- издържана от друга няма нищо общо с личното. Ти никак не си правиш труда да вникнеш в написаното, а бързаш ли бързаш да се изявиш, ако например те попитаме тримата отвратитковци, за какъв край на битието говориш, дали ще се сетиш къде бъркаш - щото със взаимозависимостта направо каталясахме, вземи най- накрая да прочетеш будистки източници за тая взаимозависимост, че години стана очевидно посредством участващите във форума нищо не успяваш да си изясниш.  Може ли Джепа в прав текст да пише за връзката м/у наблюдател и наблюдаемо, и ти веднага да му отвърнеш, че се отклонявал от източните учения, щото разделял наблюдателя от наблюдаваното. Ма казал ти дрън- дрън- ярина, е какво да ти каже, как така успяваш да разбереш написаното тъкмо наопаки, при такова разбиране естествено ще стигнеш до извода, че Буда не знаел за какво говори и ще намериш много слаби моменти в будистката философия, които наистина няма на кого да ги обясняваш: то не бе богове, не бе същности, не бе начала. Ами не, няма такива чудесии в будизма и, ако искаш да разбереш защо ги няма, вземи та се информирай, но не от форума, има тонове будистка литература, пък ако вече си я чел и смяташ, че имаш издържани контрааргументи ...... е, аз такива до сега не съм видял от теб, това което съм видял е, че когато аргументите ти бъдат преодоляни, започваш с ругатните.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Приличат, ама не са. Нагарджуна няма метафизически възглед, докато Хегел счита промяната за абсолют.

В класическата европейска философия, в "Критика на чистия разум" на Кант се прави анализ на метафизическите възгледи, както това се прави от Нагарджуна във "Философия на средния път" 

Не съвсем , Кант е също толкова далеч/ близо спрямо Нагарджуна, колкото и Хегел. Разликата е, че там където Хегел казва "абсолют", а Кант "неопределеност", Буда запазва мълчание - това мълчание е чуждо на другите двама, те си остават мислители, медитативноста им е непозната. Та в книгата спомената от Шунята може да се види и твоето объркване, което е тъкмо по кантовски. Автора Андросов е подчертал много добре деликатния момент, че в текстовете на Нагарджуна се разглежда "света на отделното човешко съзнание във връзка с неговата умствена дейност", а не за физическия свят - прескачането м/у тия контексти, което ти е толкова любимо, е неправилно разбиране.

 

п.п. не знам нищо за Андросов, но от малкото, което прочетох човека прави много добро представяне и анализ - изненадан ще съм, ако познанството му с будизма е чисто академично.