Абсолютът бил такъв онакъв...

Абе, смешници, ако определяте какво е абсолют, той не е абсолют.

 

Но проблемът е в кухите ви глави, а не в абсолюта.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Считам, че така е културно

може би - но културата също е относителна, следователно си приел сам да е така. Друг, с друга "култура' би приел друго - и пак ще е "културно" и ще му изглежда че е 'отговорно".

Освен това "разбирането" - също е относително. Аз например смятам че разбирането на мои думи не е свързано с думите, а с реципиента. И ако приемам нещо за "отговорност", то е само към онова, което е мое производно, а не към производното на "интерпретатора". Думичката ОТГОВОРНОСТ за мен няма социален или колективен смисъл, а само индивидуален ( не личен, а индивидуален)

И... сега? - какво като всеки считал нещо си? Ок, това е обмен - всеки си се занимава с "отговорносттА" да интерпретира докъдето му стига нивото... Няма как един да направи нещо за нивото на друг - това е изключителен плод на вътрешна работа - особено когато ролята и възможностите на социалните обусловености се изчерпят и единственото "продължение" е самостоятелно.

Какво ще правим с относителността? защо само донякъде си я нагласяме, като стигне въпроса за неудобството - и вече не я нагласяме, щото довежда до бъркотия за някого?

преди 13 минути, Марчо Пирчов написа:

Но проблемът е в кухите ви глави, а не в абсолюта.

той проблемът с кухите глави е и за тия от тях, дето определят кое и какво е "куха глава".

Иронията на "пълната глава" не я прави пълна по същество. Всъщност - нищо не я прави, с колкото и напъни да се осъществява обратното. 

Например ти - пълната глава - сигурен ли си че си даде сметка кой какво разбира като пише "абсолют"? Защо си толкова сигурен че е това, което е за теб и си си избрал? Поне да се беше напнал да прочетеш нещо, а не просто да го минаваш по първите думички в изреченията. Но пък - поне иронията е гарантирана и пълната глава си е доказала колко й е празен пълнежа.

преди 27 минути, Shiniasu написа:

Така, че може да се каже, че всяко нещо, за което ние хората си имаме понятие (и за което е възможно някога да си имаме понятие) е част от абсолюта.

кой "може да го каже". Защото изразяването в множествено число, в целия коментар, е наивно и издава невъзможността да си представиш колко много други различности и разновидности са налице. И нито една от тях не е до "брахма", нито до бог. 

Няма да споменавам любимата игра на патеричка - щом нещо си го предсставяме и имаме понятия - значи не е... Х. А с Х ще си измислим за "онова", за което си нямаме понятие и няма как да си го съставим, щото... няма как да е Х иначе. Обаче това е логически каламбур - понятийната отрицателност на нещо си, е също понятие, следователно и някакъв си хипотетичен "абсолют" отпада да е това, което НЕ е.

 

преди 27 минути, Shiniasu написа:

колкото и да увеличаваме една сфера, тя никога няма да стане безкрайна.

аналогията със сферата е напълно некоректна и неточна. СФЕРАТА е идеална абстракция. С такива никога нищо не се "доказва", особено също абстрактни положения - особено от рода на абстракция, каквото е понятието БЕЗКРАЙНОСТ.

 

преди 27 минути, Shiniasu написа:

Самите атоми и субатомни частици за мен са живи.

това е заемка, и не е коректно да кажеш че така е "за теб". Още повече че този вариант не е с нищо по-условен от "разделянето на живо и неживо", според някакви си "материалисти" (което също не е коректно, защото и при материалистите също е с условности. Условностите са навсякъде, но за дадени хора техните условности са "по-важни" и по-истинни с тия на 'други")

преди 17 минути, Марчо Пирчов написа:

Абсолютът бил такъв онакъв...

Абе, смешници, ако определяте какво е абсолют, той не е абсолют.

 

Но проблемът е в кухите ви глави, а не в абсолюта.

Аве, смешник, ти казарма ходил ли си ?

Не те ли учиха, че е опасно да стреляш сватбарската, с една ръка и на автоматична ?

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Аве, смешник, ти казарма ходил ли си ?

Не те ли учиха, че е опасно да стреляш сватбарската, с една ръка и на автоматична ?

Не разбрах или не усетих алюзията със стрелбата. Бил съм войник.

Дай сега определение на абсолюта, моля? За твое добро – не за мен.

 

С това свършвам участието при вас.

преди 58 минути, Shiniasu написа:

Абсолютът е изнъв всякакви ограничения, включително и такива като Бог и материя, и в същото време ги съдържа в себе си. Така, че може да се каже, че всяко нещо, за което ние хората си имаме понятие (и за което е възможно някога да си имаме понятие) е част от абсолюта. По мое мнение темата за абсолюта е най-добре развита в Брахма-сутра бхашя и затова понякога се позовавам на този труд. Темата е с изключително високо ниво на абстрактност и всъщност всеки опит да се изрази нечий възглед с думи до голяма степен и предварително компрометиран. Просторните обяснения не вършат работа, защото трудна за улавяне е основната идея. 

В споменатото произведение Бог, в случая Брахма, може да се отнесе до цялата вселена, обхващаша всички съществуващи същества, форми, енергии и закони в нея. Но това все още не е абсолюта. Абсолютът е Парабрахман, или това, което е отвъд Брахман - неназовимо, безгранично, невъзможно да намери пълен израз по никакъв начин. Спрямо въпросният абсолют, дори и Брахман е илюзия. Защото той, колокото и невъобразим да е за човека, все пак е краен, т.е. е само част от абсолюта.

Ще се опитам да дам една проста аналогия: колкото и да увеличаваме една сфера, тя никога няма да стане безкрайна. Границата винаги ще я има. Радиусът ще достигне до невъобразими стойности, клонящи към безкрайност, но никога няма да станат наистина безкрайност.

Материята сама по себе си е нищо, без това, което й придава движение и посока (и поддържа формата й). Духът от своя страна пък без материя ще си остане едно непроявено абстрактно и чисто движение, без никаква възможност да бъде регистриран от съзнанието. Разграничаването между двете е само условно, по определени техни характеристики, но отделени едно от друго, духът и материята не могат да съществуват. Нито духът, нито материята могат да бъдат изключени от Бог. Това, разделение, което много хора се опитват да направят на видими материални форми и невидима духовна същонст, е невъзможно. Двете са взаимообусловени. Да, тялото може да умре, но в нещо ще остане клетъчния живот. После след смъртта наклитките ще остане това, което поддържа атомите в тяхната цялост. Душата от своя страна ще напусне физическото тяло, но това не означава, че тя ще остане без тяло. Невъзомжно е да се говори, че нещо може да няма тяло (но пък в някои случаи може да става въпрос за вид тяло, което надхвърля възможностите ни за представа - визирам примерно арупа на будистите).

Ще завърша с това (защото засегнах прекалено много въпроси в едно мнение и така се губи фокусът), че на всяка форма следва да се гледа като на съставена от други форми, организирани в определена структура. Материалистите са хора, които възприемат някои от тези форми като живи, а други - като неживи. Аз никога не съм крил, че поддържам тезата, че във всяка форма има някакъв вид живот, колкото и елементарен да е той. Самите атоми и субатомни частици за мен са живи. Така че както формите могат да се усложняват чрез серии от прегрупирания, това също става с живота и съзнанието. Човекът сам по себе си е една вселена, съставена от живи и не чак толкова разумни от негова гледна точка същества. Колкото и елементарни да са сами по себе си тези животи обаче, в тях има потенциал, който един ден ще ги превърне в хора. Вероятно след милиарди години. Вселената непрекъснато репликира себе си. Абсолютът няма как да изрази друго, освен себе си. А Бог е животът и съзнателността, които можем да отнесем към най-обширната структура, която познаваме - вселената. Да, невъобразимо голяма, но все пак нищожна в сравнение с абсолюта.

 

Тука наистина си се "задълбочила" в разговора..

Доста на дълбока, точно какво на теб ти харесва да.....

 

преди 42 минути, _ramus_ написа:

може би - но културата също е относителна, следователно си приел сам да е така. Друг, с друга "култура' би приел друго - и пак ще е "културно" и ще му изглежда че е 'отговорно".

Освен това "разбирането" - също е относително. Аз например смятам че разбирането на мои думи не е свързано с думите, а с реципиента. И ако приемам нещо за "отговорност", то е само към онова, което е мое производно, а не към производното на "интерпретатора". Думичката ОТГОВОРНОСТ за мен няма социален или колективен смисъл, а само индивидуален ( не личен, а индивидуален)

И... сега? - какво като всеки считал нещо си? Ок, това е обмен - всеки си се занимава с "отговорносттА" да интерпретира докъдето му стига нивото... Няма как един да направи нещо за нивото на друг - това е изключителен плод на вътрешна работа - особено когато ролята и възможностите на социалните обусловености се изчерпят и единственото "продължение" е самостоятелно.

Какво ще правим с относителността? защо само донякъде си я нагласяме, като стигне въпроса за неудобството - и вече не я нагласяме, щото довежда до бъркотия за някого?

той проблемът с кухите глави е и за тия от тях, дето определят кое и какво е "куха глава".

Иронията на "пълната глава" не я прави пълна по същество. Всъщност - нищо не я прави, с колкото и напъни да се осъществява обратното. 

Например ти - пълната глава - сигурен ли си че си даде сметка кой какво разбира като пише "абсолют"? Защо си толкова сигурен че е това, което е за теб и си си избрал? Поне да се беше напнал да прочетеш нещо, а не просто да го минаваш по първите думички в изреченията. Но пък - поне иронията е гарантирана и пълната глава си е доказала колко й е празен пълнежа.

кой "може да го каже". Защото изразяването в множествено число, в целия коментар, е наивно и издава невъзможността да си представиш колко много други различности и разновидности са налице. И нито една от тях не е до "брахма", нито до бог. 

Няма да споменавам любимата игра на патеричка - щом нещо си го предсставяме и имаме понятия - значи не е... Х. А с Х ще си измислим за "онова", за което си нямаме понятие и няма как да си го съставим, щото... няма как да е Х иначе. Обаче това е логически каламбур - понятийната отрицателност на нещо си, е също понятие, следователно и някакъв си хипотетичен "абсолют" отпада да е това, което НЕ е.

 

аналогията със сферата е напълно некоректна и неточна. СФЕРАТА е идеална абстракция. С такива никога нищо не се "доказва", особено също абстрактни положения - особено от рода на абстракция, каквото е понятието БЕЗКРАЙНОСТ.

 

това е заемка, и не е коректно да кажеш че така е "за теб". Още повече че този вариант не е с нищо по-условен от "разделянето на живо и неживо", според някакви си "материалисти" (което също не е коректно, защото и при материалистите също е с условности. Условностите са навсякъде, но за дадени хора техните условности са "по-важни" и по-истинни с тия на 'други")

УоУ......

Този е като педофил в детска градина... 

Посяга на всичи и всичко...

 

преди 44 минути, Марчо Пирчов написа:

Абсолютът бил такъв онакъв...

Абе, смешници, ако определяте какво е абсолют, той не е абсолют.

 

Но проблемът е в кухите ви глави, а не в абсолюта.

Пфу един полъх на чист свеж разум....

Това ми прилича тук, на някакъв сбор от лудости...

И си ги мерят, на кой му е по голяма...

преди 46 минути, _ramus_ написа:

следователно и някакъв си хипотетичен "абсолют" отпада да е това, което НЕ е.

"Е" и "не е", предполага да съществува нещо извън абсолюта. В случая няма нищо извън абсолюта, няма дори и "извън". Няма го и това което той да може да на е.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Абсолютът е изнъв всякакви ограничения, включително и такива като Бог и материя, и в същото време ги съдържа в себе си. Така, че може да се каже, че всяко нещо, за което ние хората си имаме понятие (и за което е възможно някога да си имаме понятие) е част от абсолюта. По мое мнение темата за абсолюта е най-добре развита в Брахма-сутра бхашя и затова понякога се позовавам на този труд. Темата е с изключително високо ниво на абстрактност и всъщност всеки опит да се изрази нечий възглед с думи до голяма степен и предварително компрометиран. Просторните обяснения не вършат работа, защото трудна за улавяне е основната идея. 

В споменатото произведение Бог, в случая Брахма, може да се отнесе до цялата вселена, обхващаша всички съществуващи същества, форми, енергии и закони в нея. Но това все още не е абсолюта. Абсолютът е Парабрахман, или това, което е отвъд Брахман - неназовимо, безгранично, невъзможно да намери пълен израз по никакъв начин. Спрямо въпросният абсолют, дори и Брахман е илюзия. Защото той, колокото и невъобразим да е за човека, все пак е краен, т.е. е само част от абсолюта.

Ще се опитам да дам една проста аналогия: колкото и да увеличаваме една сфера, тя никога няма да стане безкрайна. Границата винаги ще я има. Радиусът ще достигне до невъобразими стойности, клонящи към безкрайност, но никога няма да станат наистина безкрайност.

Материята сама по себе си е нищо, без това, което й придава движение и посока (и поддържа формата й). Духът от своя страна пък без материя ще си остане едно непроявено абстрактно и чисто движение, без никаква възможност да бъде регистриран от съзнанието. Разграничаването между двете е само условно, по определени техни характеристики, но отделени едно от друго, духът и материята не могат да съществуват. Нито духът, нито материята могат да бъдат изключени от Бог. Това, разделение, което много хора се опитват да направят на видими материални форми и невидима духовна същонст, е невъзможно. Двете са взаимообусловени. Да, тялото може да умре, но в нещо ще остане клетъчния живот. После след смъртта наклитките ще остане това, което поддържа атомите в тяхната цялост. Душата от своя страна ще напусне физическото тяло, но това не означава, че тя ще остане без тяло. Невъзомжно е да се говори, че нещо може да няма тяло (но пък в някои случаи може да става въпрос за вид тяло, което надхвърля възможностите ни за представа - визирам примерно арупа на будистите).

Ще завърша с това (защото засегнах прекалено много въпроси в едно мнение и така се губи фокусът), че на всяка форма следва да се гледа като на съставена от други форми, организирани в определена структура. Материалистите са хора, които възприемат някои от тези форми като живи, а други - като неживи. Аз никога не съм крил, че поддържам тезата, че във всяка форма има някакъв вид живот, колкото и елементарен да е той. Самите атоми и субатомни частици за мен са живи. Така че както формите могат да се усложняват чрез серии от прегрупирания, това също става с живота и съзнанието. Човекът сам по себе си е една вселена, съставена от живи и не чак толкова разумни от негова гледна точка същества. Колкото и елементарни да са сами по себе си тези животи обаче, в тях има потенциал, който един ден ще ги превърне в хора. Вероятно след милиарди години. Вселената непрекъснато репликира себе си. Абсолютът няма как да изрази друго, освен себе си. А Бог е животът и съзнателността, които можем да отнесем към най-обширната структура, която познаваме - вселената. Да, невъобразимо голяма, но все пак нищожна в сравнение с абсолюта.

 

Какви, "задълбочавания" пак в разговор..

Какви извисени слова......

"Материята сама по себе си е нищо, без това, което й придава движение и посока (и поддържа формата й). Духът от своя страна пък без материя ще си остане едно непроявено абстрактно и чисто движение, без никаква възможност да бъде регистриран от съзнанието."

Материата..

Духът....

Какви клишета....

Колкото и задълбочена да си...

Всичко това е лешено смисъл..

Не знам дали знаеш...

Ама най старата измама на света, е самоизмамата...

От там тръгват всички останали измами и заблуди.....

 

 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

"Е" и "не е", предполага да съществува нещо извън абсолюта. В случая няма нищо извън абсолюта, няма дори и "извън". Няма го и това което той да може да на е.

 

Тука има, тука няма...

Е, и не е...

Какво....

Като няма...

Тагава защо...

И ако няма, е май акъл само...

Иначе, друго не виждам.

И на теб..

преди 53 минути, _ramus_ написа:

Няма да споменавам любимата игра на патеричка - щом нещо си го предсставяме и имаме понятия - значи не е... Х. А с Х ще си измислим за "онова", за което си нямаме понятие и няма как да си го съставим, щото... няма как да е Х иначе.

Тук не става въпрос дали аз или някой друг си има понятие. Става въпрос за възможности. Преди което и да е нещо да се появи в някаква форма и съответно да бъде осъзнато и в последствие евентуално разбрано и използвано, то съществува като потенциална възможност. Възможност, която се проявява при наличието на необходимите за това условия и може да бъде реализирана ако те се създадат. Предполагам, че е ясно, че по отношение на този потенциал, времето е без значение. Той си съществува, независимо кога и дали ще бъде реализиран (разбира се използвам думата "съществува" само условно, защото е въпрос на споразумение дали ще наречем това състояние "съществуващо".).

преди 1 час, _ramus_ написа:

аналогията със сферата е напълно некоректна и неточна. СФЕРАТА е идеална абстракция. С такива никога нищо не се "доказва", особено също абстрактни положения - особено от рода на абстракция, каквото е понятието БЕЗКРАЙНОСТ.

Аналогиите нямат за цел доказване, а добиване на някаква представа чрез сравнение. 

преди 46 минути, Марчо Пирчов написа:

Бил съм войник.

Тогава не стреляй на автоматична ако обичаш !

 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

предполага да съществува

предполага... и съществува... вече са дефиниции. Отвътре, извън - също.

няма никакъв начин да се изрази самата идея за неизразимото, което означава че не може да се размишлява. Ама имало нещо си... там... дето не е нещо, не е като друго нещо, то е извън нещата... и предполагало нещо си.

Не, нищо не предполага - в твоето извеждане няма нито едно основание, с което да се налага "да се предполага" някъде отвъд зоната на всякакви предположения... защото за абсолютното дори предположения не са възможни.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

то съществува като потенциална възможност.

няма такова положение по презумпция, то е само условно допускане. В духовната литература, от която редиш тия си заемки не се представя основателност по друг начин, освен да се натъкмяват разни идеи, като имитация на размишления.

Дори няма как да се изведе всичко това, заради същото се постулира. Понеже постулата е без всякакво основание, е нужно да се глътне на приемане. А приемането, когато се прехвърли през потребностите, в личността - става вярване. И се бетонира вместо да се ползва условно. Стане ли вярване, изчезва от зоната на предположенията и условното приемане с цел.... за нещо си.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

В случая няма нищо извън абсолюта, няма дори и "извън". Няма го и това което той да може да на е.

Четеш ли си го, или само защото вече си го глътнал до повярване - това са логически извъртулки само и само да се докара нещо да прилича на "постулат'.

Няма никаква възможност смислено да изпишеш нещо далеч отвъд изразимото и мислимото... нямаш никакъв шанс. Няма шанс и т.н. "духовни четива", нито тибетци, нито сури, сутри или библии. Неизразимото е опит за предпоставка на обикновена човешка измишльотина. за целите на... нещо си. Обаче с "тия цели' няма никакъв шанс за основателност и смисленост.

Понеже няма как и логически е пълен абсурд, в добавка че все пак нещо е нужно да се подложи поне да изглежда някак си сред религиозна идеология - това се налага да се приеме, а после да се бетонира чрез повярване. И... дотам - точно това го унищожава напълно като условност , за целите на... нещо си.

И така - без никаква основателност няколко човека си говорите наужким. защото така пишело някъде си, някой бил казал едно, друг - друго... Подбира си всеки каквото си му е удобно, за да си достави нужното. Понеже махдамика е вече в една постоянна нирвана, като резултат от многодишна практика, светска, някаква си, той пък реди цитати до съдиране, а и така му е най-безопасно. Ако се наложи да изкаже нещо извън вече построената 'будисткоо-светска" своя кутийка... и се проявава едно генерално невежество дори за основни положения сред съвременното познание.

В тема за ЗАЩО НЯМА БОГ, пускам една интересна (според мен) аналогия. Нейното основание е формално ето това:

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9769639

И така - съвсем ясен е отговора ЗАЩО хората харесват нещо си - основава се на специфични емоционално-преживяващи потребности. Цялата работа е докарването на преживяване, което резултира и до усещането че 'се чувства някой добре". Но това не е смислено основание, а мозъкът си докарва лесният вариант - чрез напълно измислени фантазни истории, предложени като книги или образни стимули. Дори зрителят много добре е наясно че мизансцена и контекста в който се развиват действията е измислен, като същия с това няма проблем. Но филма свършва и сънуването, което същия докарва - също.

Така е и с религиозните четива и схемите в които участва "бог' - като основен постулат. Опита да се прикрие зад идейни еквилибристики предварителното ннерационално предпоставяне, са обикновен шарж и той е направен главно за да тушира дисонансите които се пораждат когато науката и културата отвъд религиозната идеология, стане на ниво, спрямо което първоначалните религиозни постулати лъсват като "приказни" измишльотини. И отново се налагат нагласации - според който както си ги докара лично или групово

Това е основен и елементарен феномен - нуждата от "да се почувствам добре" и религиозните идеологи толкова години са под пряка зависимост именно от това. По този начин се превръщат просто в поредното хапче за проблемни хора, търсещи лесните си начини за "утеха и избавление от конфликта". Всъщност - религията е хапче, което довежда "някой да се почувства добре'. И това не е никакъв проблем.

Проблем е, когато някой го взима за нещо повече от приказки за душевно лечение и се чуди какви завъртулки да му измисли, за да го докара да "изглежда' смислено.

преди 1 час, _ramus_ написа:

В тема за ЗАЩО НЯМА БОГ, пускам една интересна (според мен) аналогия. Нейното основание е формално ето това:

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9769639

И така - съвсем ясен е отговора ЗАЩО хората харесват нещо си - основава се на специфични емоционално-преживяващи потребности. Цялата работа е докарването на преживяване, което резултира и до усещането че 'се чувства някой добре". Но това не е смислено основание, а мозъкът си докарва лесният вариант - чрез напълно измислени фантазни истории, предложени като книги или образни стимули. Дори зрителят много добре е наясно че мизансцена и контекста в който се развиват действията е измислен, като същия с това няма проблем. Но филма свършва и сънуването, което същия докарва - също.

Така е и с религиозните четива и схемите в които участва "бог' - като основен постулат. Опита да се прикрие зад идейни еквилибристики предварителното ннерационално предпоставяне, са обикновен шарж и той е направен главно за да тушира дисонансите които се пораждат когато науката и културата отвъд религиозната идеология, стане на ниво, спрямо което първоначалните религиозни постулати лъсват като "приказни" измишльотини. И отново се налагат нагласации - според който както си ги докара лично или групово

Това е основен и елементарен феномен - нуждата от "да се почувствам добре" и религиозните идеологи толкова години са под пряка зависимост именно от това. По този начин се превръщат просто в поредното хапче за проблемни хора, търсещи лесните си начини за "утеха и избавление от конфликта". Всъщност - религията е хапче, което довежда "някой да се почувства добре'. И това не е никакъв проблем.

Проблем е, когато някой го взима за нещо повече от приказки за душевно лечение и се чуди какви завъртулки да му измисли, за да го докара да "изглежда' смислено.

Хахаха..

Цитата, от тоя жълт парцал 24 часа...

По хубаво. сам си ги измисляй нещата, поне ше си притежаваш, авторските права върху собствените ти открития..

Демек...

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

предполага... и съществува... вече са дефиниции. Отвътре, извън - също.

Е и? Смятах да подмина писаниците ти, но те са пълни с псевдо-логичност. Т.е. само имитират такава. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

няма никакъв начин да се изрази самата идея за неизразимото, което означава че не може да се размишлява. Ама имало нещо си... там... дето не е нещо, не е като друго нещо, то е извън нещата... и предполагало нещо си.

Това не е вярно. Виждам, че смени използваните от мен определения с "неизразимо" за да провокираш подсъзнателна асоцияция в четящия. Само че тази неизразимост също е условна. Абсолютът не може да бъде изразен в своята цялост и в този смисъл изразът ще е винаги неверен. Но това уточнение "в този смисъл" е важна подробност. Но поради ограничеността на възможностите на нашето съзнание и за целите на сегашния ни живот и развитие, не е необходима абсолютна пълнота. Представата за абсолюта е свързана с представата за света в който живеем, а и двете са нещо, което се развива заедно с ума и съзнанието. Съответно се изменят и начините на изразяване подходящи за съответния етап. Не е разумно човек да се откаже от това да има представа за нещо, поради това, че тази представа не е съвършено цялостна. 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Е и? Смятах да подмина писаниците ти, но те са пълни с псевдо-логичност. Т.е. само имитират такава. 

Това не е вярно. Виждам, че смени използваните от мен определения с "неизразимо" за да провокираш подсъзнателна асоцияция в четящия. Само че тази неизразимост също е условна. Абсолютът не може да бъде изразен в своята цялост и в този смисъл изразът ще е винаги неверен. Но това уточнение "в този смисъл" е важна подробност. Но поради ограничеността на възможностите на нашето съзнание и за целите на сегашния ни живот и развитие, не е необходима абсолютна пълнота. Представата за абсолюта е свързана с представата за света в който живеем, а и двете са нещо, което се развива заедно с ума и съзнанието. Съответно се изменят и начините на изразяване подходящи за съответния етап. Не е разумно човек да се откаже от това да има представа за нещо, поради това, че тази представа не е съвършено цялостна. 

Опа..

Пак сам се слагаш..

Пък после що го "задълбочавали"..

Явно, теб те сърби сам се слагаш да те "задълбочават"

Прочетох достатъчно неща днес..

Мерси за ликнка...

Мане, то така я карате тук едни същи, от мнго време..

Теб те е "задълбочавал" всеки тук май...

Само Стоян К0олев ще те оправи...

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

защото за абсолютното дори предположения не са възможни.

Ако и да не може да бъде пряко наблюдавано, то проявите му могат и на тази база могат да се правят заключения за различните му аспекти. 

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Ако и да не може да бъде пряко наблюдавано, то проявите му могат и на тази база могат да се правят заключения за различните му аспекти. 

Какво.....

Това какво означава....

И ти ли, сама си ги измисляш тия работи...

Някъде ндругаде освен тук, можеш ли да ги говориш тия неща..

Сигурен съм че не..

Затова е, и тази нужда, да те "задълбочават' тук постояно..

 

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

няма такова положение по презумпция, то е само условно допускане.

Когато наличието на необходимите условия задължително води до съответното следствие, това дали е условно допускане?

току-що, Shiniasu написа:

Когато наличието на необходимите условия задължително води до съответното следствие, това дали е условно допускане?

Пфууууу..

Какво...??? 

Заел поза чака, да те "задълбочат"... 

Ненаситничка си ти...

Само Стоян Колев ще те оправи теб..

Мани го тоя...

Пускаш нишани...

Зарибяваш..

Заложил си капана..

Ще ти го "задълбоват" спокойно...

Ко да та праят..

Кат толкова ти се иска..

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Четеш ли си го... 

Тук следват множество безпочвени твърдения. Просто да се чуди човек на това колко много е изписано без никаква обосновка. 

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Тук следват множество безпочвени твърдения. Просто да се чуди човек на това колко много е изписано без никаква обосновка. 

 Ай се....

Следват..

Проста да се чуди човек, ко праиш тука...

Май живот социален, никъв няма..

Аз днес са напуках яката..

АгнИ ядах..

И пих..

Буфкани съм цял ден..

Ела та "задълбоча" малко...

Нали по това си падаш...

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Просто да се чуди човек

човек? Кой човек, точно? Ах, тия клишенца и реторични автоматизми...

Обосновка? Ти, точно за обосновка пишеш - за абсолюта и Брахма?  

Разбираш ли че реториката в стил "ние", до "безличните и неопределени форми" е просто камуфлаж? Всъщност не питам - ако разбираше нямаше да ползваш тия евтини трикове от времето на Рамзес.

Триковете няма как да запълнят празнината, запълнена с повярвания. А с тях - мисленето е просто 'скопено'. Безсилието да се излезе от клишетата и шаблоните, от писанията и папагаленето им - няма как да се скрие зад трикове, Ши. Просто няма как.

Нямаш никакъв начин да влезеш сериозно в задълбочен дебат с тия общи клишета, заучени и комбинирани от лични стъкмистики. Затова пробваш общи приказки с "подобни" - защото сте на обща територия от сходства и ти е лесно да жонглираш. Но когато сте сходни... стават сходни и грешките и заблудите, а това отдалечава от развитието. Развитието е изменчивост и движение, а  не схоластика по форуми... РАзвитието става движение чрез низ от грешки и условни "успехи". А не чрез повторения на хилядолетни мантри от Индия, та до Тибетеца. 

Липсата на възможност да погледнеш вярванията си ги прави ментално "скопени" и няма как да са други, защото критичния анализ няма как да върви сред повярваното. Ако можеше - нямаше да има "повярвано". Прието - е друго. Правиш ли вече "разликата" или вече години ще повтаряш личното си удобно схващане за 'вярата?

Да ти го предложа ли отново - лесно е. Приетото, предположеното... се ползват. Те се сменят при нужда и липса на резултатност. Въвеждат се формално и нямат друга роля, освен помощна, с определена цел, която е формална. Приетото не носи преживявания, нито спасява от тях. Приемането се използва в менталната работа и няма никаква нужда от повярвано.

Повярваното... не се сменя. Няма как - затова е повярвано. Смисъла му е да е непоклатима основа за неустойчиви личности и им служи за компенсация на дефицити. Повярваното докарва преживявания, носи въображаеми светове, образи, рефлексии, сънища... Носи усещания и чувстване на едно или друго - като компенсации на липсата им извън повярваното. Повярваното е лекарство и ролята и целите са му съвсем други, в сравнение с 'приемането и предположението".

Повярваното няма как да се смени - повярваното сред основите, става въпрос. На повърхността и мадхямика е бил един или друг, но той обикаля с едни и същи основи, които привижда сред една или друга идеология. И сред "будизма" си е същото и ако ще и сред бели учители да е - той си остава обикновен последовател, намерил начините си да се изхитрява и да си докарва нужните "чувствания" да е добре, да е спокоен, щастлив... Само по себе си това е симптом... не и за него, защото той вече е намерил "хапчето си" - поне на думи и фантазии. Но.. на него му стига.

капитана и той замлъкна, след като опита и с някакви си "отговорности", на фона на логически изцепки. Опита го, но не върви. И поне не спомена и той за основания и за "условностите" сред тях. Обаче за репертоара си ги е приготвил и си ги папагали. А когато му предложат да  разгледа думите си под същата лупа - и... той имал отговорности поне спрямо него си, неразбирането... и ала-бала.

Хитрият начин да ползвате постулирания, описания и приказки... само докъдето на всеки му е удобно, е израз на потребности от ползи. Спира се точно там, където продължението би било вече извор на парадокси и противоречия. Спира се докато картинките носят чисти ползи, докъдето носят. По-нататък - обратното, не само че не могат да се ползват, ами и носят само проблеми и току-виж че стане опасно за нужната верска основа. Маймунката на всеки - в действие.

Всеки опит да критичен анализ, за детайли - вой. Злия рамус, дето разрушавал всяка дискусия, колко бил вреден, такъв бил, колко лош бил. Та така - маймунките в действие, предрешени като благи размислители и етикети за принадлежност към нещо си - разбира се, че няма как да е тяхно, защото те само ползват готовата социална конфекция, с благи лица, разбрани, хрисими, спокойни и уравновесени, балансирани и добри...  Докато не паднат маските и под тях - маймунката в действие. Гола - като пушка извадена от калъф.

Нещо против?

Ако гърците са вярвали в Зевс, а сега в Христос, египтяните в Озирис, а сега в Мохамед, то божеството е въпрос на вяра.

Значи не е необходимо да го има, да съществува, а просто да се вярва. 

С това за пореден път искам да кажа, че бог няма, но комуто върши работа, вярва, че го има. Келтските богове спрели да им вършат работа и ги оставили, а княз Борис се справил радикално с вярата в богове, които не ни приобщават с римляните.

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

то божеството е въпрос на вяра

Не. Не може с булдозера да се прави вада за домати. Нещата са тънки.

Хем е въпрос на вяра, хем не е въпрос на вяра. И нито е въпрос на вяра, нито не е въпрос на вяра. Но и това е вярно и не е вярно.

И ако сменим вяра с представа или въображение пак е същото.

Не случайно се приписва на Нагарджуна, че е сънувал ступите, предния ден, преди да получи просветление.

"Не можем да кажем нищо, означава, че не можем да кажем нищо, но е казване на нещо."

Рационалните разсъждения водят до безкраен регрес. Затуй древните мъдреци са казали, че "за истината не се спори с рационални аргументи"

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

Не случайно се приписва на Нагарджуна, че е сънувал ступите, предния ден, преди да получи просветление.

Не думай. А кой му го "приписа"?