преди 1 час, Търсещ истини написа:

Вероятно вярваш в някаква Кантианска истина за "Нещата в себе си"

Да де, ноумените.

Не може да се вярва в ноумените. Това е идолопоклонство. Все едно да се изтеглиш сам за косата си от блатото.

Ако си чел "Критика на чистия разум", не си я разбрал. Тя не е лъжица за всяка уста.

Така си говорим на различни езици. Забрави за Кант и за Мюнхаузен.

Аз вече се съгласих за истината, дето я наричаш "Обективната истина".  Аз я наричам конвенционална. 

Ти вярваш, че друга истина няма.

Аз не знам дали има или няма. Знам, че не мога да проверя. Никой не може да провери.

 

"Аз знам, че нищо не знам"

Сократ

преди 29 минути, Реджеп Иведик написа:

Не може да се вярва в ноумените. Това е идолопоклонство. 

Не смятам вярата в ноумените за нещо съществуващо извън историята на философията. За да се обоснова ще предложа експеримент- напишете го в търсачка. Проверете дали излиза като термин от сериозни размишления или е все във връзка с Кант и едно време. 

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Ами попитай поддръжниците на науката тук, за които съм сигурен, че повечето ще ги сложа в малкия си джоб откъм научни знания.

ааааа, тази вечер това е централната смешка на форума... Завалията - той "бил сигурен"... Интересно - колко ли са му малки джобовете?

преди 5 часа, Реджеп Иведик написа:

обективната интерпретация на наблюдаваното

стига плява. Психичните работи не ги разбираш. Няма смисъл да се мъчиш и да изнасилваш други да четат тия глупости.

Гледането на точките на монитора... и ВИЖДАНЕТО на едно или друго " чрез подвижните цветни точки" - не са философски въпроси. Не са и за форумни аматьори.

Ако не теб ти харесва да се самоизнасилваш - ок. Мохини не знам, но капитански мазохизъм блика силно от коментарите ти. Землячката ти кара леко, щото се е вкопчила за астрологията - като се е уморила от асемблера преди бая години. Тя не е виновна - асемблера бая хора е уморил. Но пък не всички уморени се спасяват с астрология и теософия.

Философското плямпане, и то от камбанариите на една или друга конвенционална "школа", са просто за маса с пияни юнги. Особено - ако са съвсем пияни.

преди 26 минути, Търсещ истини написа:

Не смятам вярата в ноумените за нещо съществуващо извън историята на философията.

няма смисъл да му пишеш тия неща. Той е просветлен, той ги е измислил - и нещата, и ноумените, и супермените, и историята, и философията. И физиката... даже и Мюнхаузен. И вярата я е измислил.

Тия всичките го измислят него, той измисля тях. Така му е весело и интересно.

---------

От друга страна - в контекста на заглавието на темата - човека ли е измислил бог, или бог е измислил човека? Че с това "има-няма"... е като за детските ясли.

преди 41 минути, Търсещ истини написа:

Не смятам вярата в ноумените

Е, не може да има вяра в ноумените. Никой не е кантианец. Дори и Кант. Вярата в ноумените е идолопоклонство, също както и невярването в тях.

Как точно мога да вярвам или да не вярвам в "нещата сами по себе си" ?

 

"Който вярва в Пустотата е болен."

Нагарджуна

преди 11 минути, Реджеп Иведик написа:

"Който вярва (в Х) е болен."

Опаааа. Това беше кофти, щото диагностицира бая болни - особено сред този раздел на калдата.

 

"Който НЕ вярва "( в Х ) - също е болен? "

Наполеон Мюнхаузен

 

"Просветлението не е просветление"

Крокодила Гена

А защо трябва да има Бог?...  

Нека да поразсъждаваме по този начин... 

Защото преди 2000 и кусур години, тогавашните хора са го написали в книгите си, опитвайки да дадат обяснение за заобикалящото... или защото е имало/има необходимост от него... 

Огромна част от живота на човек е подвластна на случайността... и ако приемем Бог за придаване на образ на същата тази случайност, излиза, че за успехите и провалите ни е виновен Бог(случайността) ... 

 

В търсачка с питане за атеист намерих интересни статии. Ето една на руски. С машинен превод от гугъл лесно се чете. После- други. Има и на български

Цитат

 

Почему я атеист
Отвечает Рики Джервейс — британский комик, актёр и режиссёр.
Не хотите читать? Слушайте ответ Рики Джервейса на iTunes, Google Podcasts, Яндекс.Музыка или в плеере:

Почему ты не веришь в Бога? Я снова и снова слышу этот вопрос. Каждый раз стараюсь ответить вдумчиво и привести доводы. Разговор обычно выходит неуклюжим, занимает много времени и ни к чему не приводит. Верующим не нужны доказательства существования Всевышнего, а уж подтверждение обратного их и вовсе не интересует. Они счастливы верить. Даже произносят нечто вроде «для меня это так» или «главное — верить».

И всё же я даю логичный, стройный ответ: не дать его значило бы повести себя снисходительно и невежливо. И как иронично выходит: «Я не верю в Бога, потому что в пользу его существования нет никаких научных свидетельств, а определение понятия делает его логически невозможным в известной нам вселенной» — ещё какой снисходительный и невежливый ответ.

Меня обвиняют в высокомерии. На мой взгляд, это особенно несправедливо. Наука ищет истину. Наука беспристрастна. К счастью или к сожалению, наука находит ответы. Наука кротка. Ей известно то, что известно, и неизвестно то, что неизвестно. Научные выводы и убеждения стоят на фундаменте подтверждений и свидетельств, которые постоянно обновляются и совершенствуются. Науку не оскорбляют новые факты. Она приветствует знания и не держится за средневековые практики только лишь потому, что они овеяны традицией. Будь это так, пришлось бы вместо инъекции пенициллина закидывать в штаны щепотку соли и молиться. Во что бы мы ни верили, настоящее лекарство окажется эффективнее.

Хорошо, можете упорствовать и повторять, что вам что-то помогло, если хотите, но ведь тогда можно сказать, что и плацебо помогает. Дело ведь в чём? Я заявляю, что не верю в Бога, но совсем не спорю с тем, что существует вера. Я знаю, что она реальна. И каждый день вижу подтверждения. Но существование бога — штука не субъективная. Он либо есть, либо нет. Это не вопрос мнения. Личное мнение может быть у каждого. Личных фактов быть не может.

Почему я не верю в Бога? Нет, постойте, а вы-то почему в него верите? Бремя доказательства бесспорно лежит на том, кто верит. Вы это всё начали. Допустим, я бы подошёл к вам и спросил: «Почему вы не верите, что я умею летать?». Вы бы сказали: «А с чего бы в это верить?» И тогда я бы ответил: «Потому что верить — это главное».Что было бы, добавь я: «А докажите, что не умею. Докажите, что я не могу летать, ведь не можете, да?». Вы бы позвали охрану и отошли подальше или толкнули бы меня из окна, приговаривая: «Ну лети, раз умеешь».

Но одно дело — духовность, другое — религиозность. Даже будучи атеистом, я не вижу в вере ничего «страшного». Я считаю, что бога нет, но вера в него не принесёт никакого вреда. Если вам это помогает, пусть будет так. Проблемы возникают тогда, когда подобные убеждения нарушают права человека. Я бы вот ни в коем случае не сказал, что вы не имеете права верить в Бога. Но предпочел бы, чтобы вы не убивали людей, которые верят в других богов, например. И чтобы вы не забивали камнями того, чья сексуальность, согласно вашей методичке, аморальна. Странно одновременно верить, что ваш Бог всемогущ, всеведущ, вездесущ и отвечает за всё происходящее, но при этом судить и наказывать людей за то, кто они.

Насколько я понял, по-вашему, атеисты — худшие люди на свете. Первые четыре заповеди доходчиво поясняют именно это. Бог есть, Бог — это я и никто другой, вам до меня далеко, главное, не забывайте об этом. («Не убий», к слову, на шестом по счету месте). Едва кто-нибудь узнаёт, что я атеист, и явно демонстрирует отвращение, я тут же говорю, что таким меня создал Бог.

Но в чём же, в сущности, обвиняют атеистов? Если верить некоторым словарям, бог — это сверхъестественный создатель и смотритель вселенной. Под это определение подходят все боги, богини и множество сверхъестественных существ. За период летописной истории (с изобретения шумерами письменности тысяч шесть лет назад) мы насчитали 3700 сверхъестественных существ, из которых 2870 можно отнести к божествам.

Когда кто-нибудь в следующий раз при мне скажет, что верит в Бога, я спрошу: «В какого? В Зевса? Аида? Юпитера? Марса? Одина? Тора? Кришну? Вишну? Ра?» И если этот человек ответит, что просто в Бога, одного-единственного, я скажу, что он такой же атеист, как и я. Я не верю в 2870 богов. Он — в 2869.

Когда-то и я верил в Бога. В христианского Бога. Я любил Иисуса. Это был мой герой. Герой более выдающийся, чем поп-звёзды, футболисты и сам Всевышний. Бог — всемогущ и совершенен. А Иисус — человек. Он старался изо всех сил. Он не поддался искушению и победил грех. Он был верен идее и храбр. Он был добр, и потому я считал его своим героем. Он был добр ко всем. Его не сломали ни давление окружающих, ни тирания, ни жестокость. Ему не было дела до того, кто ты, — он просто любил всех. Ну что за парень! Я хотел быть таким же.

Однажды я, тогда восьмилетний мальчик, рисовал распятье, — это было домашнее задание по изучению Библии. Искусство я тоже любил. И природу. Мне нравилось, какими Бог создал животных. Они все являли собой совершенство. Безусловную красоту. Мир вообще был прекрасен.

Я рос в бедной семье рабочего класса. Мы жили в 40 милях к западу от Лондона. Отец — простой рабочий, мать — домохозяйка. Я не стыдился нашей бедности. Напротив, в ней было какое-то благородство. Кроме того, в округе все жили так же, и не могу сказать, что мне чего-то не хватало. Школа была бесплатная. Я ходил в дешевой одежде,но зато чистой и выглаженной. А мама вечно готовила. Готовила она и в тот час, когда я сидел за столом на кухне и рисовал крест.

Домой пришёл мой брат. Он на 11 лет старше меня, тогда — девятнадцатилетний парень или около того. Он был не глупее любого, кого я знал, но отличался дерзостью. Вечно огрызался — и попадал в неприятности. А я был послушным мальчиком. Ходил в церковь и верил в бога — отрада женщины из бедной семьи. Понимаете ли, там, откуда я родом, матери мечтали не о том, что их дети станут врачами. Они лишь робко надеялись, что их чадо не сядет в тюрьму. Поэтому растили нас в вере в Бога и уважении к закону. Идеальная схема. Ну, не совсем. 75% американцев называют себя богобоязненными христианами. Как и 75% заключенных. 10% американцев не верят в бога. В тюрьмах атеистов 0,2%.

Так вот. Сижу я однажды, маленький и счастливый, рисую своего героя, и вдруг мой старший брат Боб спрашивает: «А ты веришь в Бога?» Такой простой вопрос. Но моя мать едва не впала в истерику. «Боб, — сказала она тоном, который я очень хорошо знал. — Замолчи». Что же это за вопрос такой, который нельзя задавать? Ведь если моя вера сильна, а бог есть, какая разница, кто что говорит?

Ах, да… Бога нет. Мой брат знает об этом, моя мать тоже — в глубине души. Вот так всё просто. Я задумался. В голове у меня один за другим возникали новые вопросы. Спустя час я стал атеистом. Ого. Бога нет. Если мама обманула меня в этом, неужели про Санту мне тоже врали? Да, естественно, но какая уж теперь разница. Подарки-то всё равно дарят. Атеизм же приносил свои дары. Дары истины, науки, природы. Настоящую красоту мира. Я узнал об эволюции — теории такой простой, что до нее додумался лишь величайший гений Англии. Об эволюции растений, животных… и нас с вами — существ с воображением, свободой воли, способных любить и шутить. Больше меня не интересовали причины моего существования. Только причины жить. Воображение, свобода воли, любовь, юмор, музыка, спорт, пиво и пицца, кстати, — не худшие из возможных.

Но чтобы прожить честную жизнь, нужна правда. Это я тоже понял в тот самый день. Правда, истина, пусть ужасающая и неудобная, в конечном итоге освобождает и дарит чувство собственного достоинства.

Так что же на самом деле значит этот вопрос: «Почему ты не веришь в Бога?» Мне кажется, произнося эти слова, человек проверяет на прочность собственные убеждения. В каком-то смысле он спрашивает: «Откуда это ты взялся такой особенный? Почему тебе не промыли мозги так же, как мне? Как ты смеешь говорить, что я дурак и не попаду в Рай после смерти? Ай, да не пошёл бы ты…!» Давайте по-честному. Если бы на всём белом свете лишь один человек верил в Бога, мы сочли бы его чудаком. Но вера основательно распространилась и стала общепринятой. А почему так? Ответ очевиден. Есть в ней кое-что привлекательное. Уверуй — и обретешь жизнь вечную.

Повторюсь: будь это лишь вопрос духовного свойства, мне было бы всё равно. Поступай с другими так, как хочешь, чтобы поступали с тобой, — отличное правило жизни. Я и сам ему следую. А прощение, вероятно, величайшая добродетель. Причём именно так — добродетель. Не только христианская. Ни у кого нет на неё эксклюзивного права. Я — не плохой человек. Просто не верю, что за доброту мне воздастся на небесах. Моя награда — здесь и сейчас. И состоит она в том, что я сознательно стараюсь поступать правильно.

На закате дней я буду знать, что жил достойно. Вот где духовность сбивается с пути. Там, где превращается в розгу, которой секут людей. «Поступайте так-то и так-то или сгорите в аду». Не сгорите. Но это не повод плохо себя вести.

 

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

«Я не верю в Бога, потому что в пользу его существования нет никаких научных свидетельств, а определение понятия делает его логически невозможным в известной нам вселенной»

"Когато определим абсолюта, той престава да бъде абсолют. "

Мачу Пикчу

"Не си правете кумири"

Господ Бог

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва"

Дзен фраза

"Барон фон Мюнхаузен не може да се изтегли сам за косата си от блатото"

Следа

"Не споменавай напразно името Господне"

Господ Бог

"Тези, които вярват в Пустотата, са болни"

Нагарджуна

"Ако срещнеш Буда, убий Буда"

Линдзи Исюан (Риндзай) - основател на Дзен будистката школа Риндзай в Япония

"Безсмислено е да се откланяме в разсъждения, какво биха били науката и научната истина, ако бяхме други същества, а не хора"

Вернер Хайзенберг във Философия и физика

"Бог, стига да иска, може да ме измами. Аз не знам, дали Той ме мами."

Рене Декарт

"Аз знам, че нищо не знам"

Сократ

"Човекът е мяра за всички неща"

Протагор

преди 56 минути, Реджеп Иведик написа:

"Когато определим абсолюта, той престава да бъде абсолют. "

Мачу Пикчу

Тоз безотговорен ник Мачу, няма  авторитет пред мен, и ще го пренебрегна, но кашата от достоверни и недостоверни неща, предизвиква ли у вас доверие?

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

 но тази каша от достоверни и недостоверни неща, предизвиква ли у вас доверие?

ДОСТО-ВЕРНИ - означава ли "доста верни" или че са достатъчно верни, за да им се повярва?

Както виждате от форумния пример за просветленост - папагаленето на едни и същи фрази на какво е израз? ( освен, че понеже някой си привижда през тях нещо си свое). Вече години се цикли с тия номера - измислят се скелет от противоречиви една на друга постановки и след това се повтарят непрекъснато. Удобството е, че се предлагат като контрапозиция на всяко друго. Безсмислени са и нямат никаква стойност, но пък Предлагащия и Папагалещия ги си му е любима игра с която  играе сред форума.

И не трябва да се забравя че "съвестта му е чиста" , защото е просветлен. Пък и той не трупа карма, провижда всичко и навсякъде и разни риндзаевци са му лична компания за по бира.

 

Колкото до "кашата" :

 

"Доверието не е доверие, и е доверие"

Чибурашка

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

Тоз безотговорен ник Мачу, няма  авторитет пред мен

Бъзикам се с Мачу Пирчу, щото стреля на автоматична.

Твърдиш, че можем да определим Абсолюта ли ?

Аз мисля, че беше се съгласил, че не можем, затуй подчертах с червено определението.

Другото е да бъзикам Рамус да подскача кат странджански нестинар.

А, той вече подскочил

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

но кашата от достоверни и недостоверни неща, предизвиква ли у вас доверие?

Когато аз я генерирам, е в обречен на неуспех опит да изразя неизразимото. Но знае ли човек...

Когато други я генерират, допускам същото. Не се считам за уникален.

преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

странджански нестинар.

като с тромпета и нотите... Толкова си невеж, човеко... Такава подигравка си, но пък нали с "отговорносттите" си като в Риндзай...

Гледаш монитор, нали... Пък си пишеш както "вижда мозъчето" зад очичките...

Няма край излагацията, под предлога че 'бъзикаш един или друг" - лей си глупостите и си играй на бъзици - просветлени, ъф корс

преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Твърдиш, че можем да определим Абсолюта ли ?

Ако нещо закономерно не може да се определи, то не може и да се каже, че съществува. Дори да е умствена постановка, някакъв научен конструкт, то трябва да му се даде определение, иначе може да е какво да е и като така няма смисъл. Ако някой твърди, че има абсолют, той трябва да каже що е то. Ако твърди, че не може да бъде определен, трябва да го докаже или поне да обясни защо. Отъждествявайки Абсолют с Универсум дадох някакво определение. 

току-що, Търсещ истини написа:

то не може и да се каже, че съществува

А може ли да се каже, че не съществува ?

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Ако нещо закономерно не може да се определи, то не може и да се каже, че съществува.

Разбира се, че може да се каже. Може всичко да се каже - форумът и темите са пример за същото.

Ако нещо закономерно НЕ може да се определи, то просто липсва негова основателност в рамките на "контекста от казвания", но това няма нищо общо със "съществуването". Етерът е труден за определяне, нали? Това не означава с нищо че "той не съществува", както и обратното.

От друга страна - играта със съществуване и Несъществуване, народно известна като "има-няма", е просто игра на упражнения или забава. Както се вижда - и за игри на бъзик.

нали виждате сам, че отсрещната страна й е невъзможно да се аргументира освен чрез игрови форми... Въпрос на интереси и цели - сред форума.

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Ако някой твърди, че има абсолют, той трябва да каже що е то.

1. Той като твърди, че има Абсолют, това вече не е Абсолют.

2. Той не може да каже, що е Абсолют, защото това вече няма да бъде Абсолют.

Разсъжденията на Ръсел са тотал щета и е подвел много хора. 

преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Разсъжденията на Ръсел

нали ги беше забравил? Все ги забравяш...

преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

1. Той като твърди, че има Абсолют, това вече не е Абсолют.

2. Той не може да каже, що е Абсолют, защото това вече няма да бъде Абсолют.

Това са в основата си погрешни твърдения. Те се отнасят не до абсолюта, а до представата за него. Ако дадем определение за абсолюта то просто ще е непълно и вероятно в някаква степен погрешно. Вече споменах, че абсолютизираш, т.е. приемаш само тълкуванието на понятието извън границата на определимото. Което си е невъзможно. Все едно да кажеш, че е невъзможно да се разбере това, което е невъзможно да се разбере - твърдение не даващо никаква алтернатива за по-нататъшна работа с него. 

Опитите да се определи частично абсолютът от друга страна аз намирам за допустими и полезни. Да, определенията няма да са пълни и абсолютно точни, но от тях може да има практическа полза. Ще дам аналогия с едно дърво (това ми дойде първо наум, понеже това виждам през прозореца). На дървосекача не са му необходими познанията на един ботаник отнасящи се до дървото. Можем ли да кажем, че той не познава дървото, щом го познава само в нуната му степен, а не напълно? Но дори и ботаникът няма пълния набор от възможни познания. Означава ли това, че знанията му не са истински? Отговорът зависи от гледната точка. И най-вече от определението което ще се даде за "истински" и "неистински". Защото ако търсим абсолютно познание, то такова не може да има дори и за съвсем конкретните и уж определими неща около нас.

преди 9 часа, васил козарев написа:

А защо трябва да има Бог?...  

Нека да поразсъждаваме по този начин... 

Защото преди 2000 и кусур години, тогавашните хора са го написали в книгите си, опитвайки да дадат обяснение за заобикалящото... или защото е имало/има необходимост от него... 

Огромна част от живота на човек е подвластна на случайността... и ако приемем Бог за придаване на образ на същата тази случайност, излиза, че за успехите и провалите ни е виновен Бог(случайността) ... 

Г-н Козарев, повдигнахте доста въпроси!

Разгледани в различни контексти биха могли да се дадат доста отговори(като мнения), които да опишат доста причини(хипотетични), породили определени следствия(варианти на модел), проследими като развитие до сегашния времеви момент, който споделяме.

Принципно, хората, които би трябвало да защитят противотезата на "Няма Бог", е най-добре да отговорят на "Защо трябва да има Бог?".

Ама явно не могат.... а така се самопоставят в ролята на "чучелото" дето "отблъсква" от тезата им....самосъботират се и не могат да защитят тезата си подобаващо...

"Бог" трябва да има, защото е отправна точка в конструирането на схемите на морално-ценностната система в обществата, на която се базира "въвеждането" на "окото на големия брат" и неговата функция по "озаптяване на регресиращата простотия", дето води до спад на нивото на културата....и НЕ еснафското и снобското "разбиране" на това "що е култура"!!!( като пример - невежество за "живите митове" и колективните пластове от "наслоени" стереотипи, чрез/с чието идентифициране на аз-овете, може да се реализират съзнателните изживявания в социалната среда, от които всеки да трупа опитност за това що е живота. А пък реализираната индивидуална енергия, да се сублимира в решетката на системата от социални взаимоотношения и така да се самоподдържа системата).

На мен лично ми е малко префърцунено схващането, че едно време хората са били толко прости и неуки. Един път отхвърлил това допускане, ми се проясни малко в тимбата една от причините защо са поддържали определени религиозни представи и системи от вярвания в обществата едновремешните хора.

Точно поради познаването на човешката "душа" и "силите"("духовете"), които обуславят поведенческите модели на хората.

В крайна сметка отвсякъде е видно, че са "преклонени" пред природните стихии и са ги обожествявали, не за друго, а защото технологичната им обезпеченост не е позволявала кой знай кво въздействие върху средата. Поне официално не е доказано, а са само хипотези за "възможностите" на егптяните, атлантите, лемурийците и т.н. (което -технологичния напредък, на днешно време също може да се проследи как е видоизменило нагласите за отношение към стихиите и съответното им отражение в преобладаващите мирогледи, в частност антропоцентристките "апломби" и "вселенски залитания").

Да, но са имали и познание за душевността и "отражението" на стихиите в психиката(душата) на хората.

Знаели са (това, което вече се установява от Дълбинната психология), че "духовете"(особено в негативната им форма на проявление), които на днешно време социологията ги описва индиректно като "тенденции в развитието на обществото", е нужно да бъдат "озаптявани" чрез вкарването на "допустими граници" за поведението на индивидите в обществото, за да не се стига до масови психози и хаотичност, която да дестабилизира системата от социални взаимоотношения, съответно да довежда до криза в културата, родовата идентичност и от нея - криза в народната идентичност. (ся с глобализацията и "премахването" на "ясните граници"  до къде ще я докараме - не се наемам да коментирам, щото клоня към негативни окраски).

В крайна сметка "във всяко стади си има черни овци" е неизбежен феномен, предизвикан от свойството на системата да е в динамичен баланс между два екстремума( па на някой нека им се въжделяват "абсолюти", сервитути, полоси и секви други гранични зони - "шило в торба не стои", но причините-винаги си имат следствия). Ала решението на подобна задачка - как да се "рамкира напиращия хаос" са го реализирали къде чрез тотеми, къде чрез система от божества (политеистични религиозни системи), къде чрез върховен бог(монотеистични рел.с-ми).

Също и чрез метода "разделяй и владей" са се осъществявали схеми за "канализиране на енергията" на разрушитените сили, битуващи като "отражения на природните сили" в "душите" на хората.(мен лично, Фройд не ми е значим със задълбаването в сексуалността, а с дефинирането на "Либидото" - като проекция на Ероса, и "Деструдото" - като проекция на Танатос, щото така имах вече споделени понятия за наблюдавани, но неразбирани процеси в социуума, които да мога да изследвам като отражение в собствената си психика).

Така че най-далновидният аргумент, разбира се при желание да защитиш противотезата на "Защо няма Бог"(в контекста на разумната дискусия, а не истерично защитатаване на устоите на собствените ти религиозни вярвания) , е да изтъкнеш, че без оформен "център" в индивидуалните съзнания, въздействащ върху неразумните пориви като "съдник", то системата от обществени взаимоотношения(обществения договор, изразен чрез морала) ще клони към хаос, дезорганизация.

..... или както казваме по нашия край - "От всяка глава дим излява". А в системата, за да се компенсира "редът", то разходът на произведени в самата система чрез модифициране на средата ресурси ще се изразява вероятно в непреодолими загуби, след които може и изобщо да не се постигне възстановяване до достигнатите обществени нива на развитие преди неизбежните, съпътстващи конфликти.

Те този "оформен център" си има изражение като конструкт в психиката на всеки човек - СвръхАз (по Фройд). Всъщност е "центърът"(пък бил той и съставен от много позиции, както е при политеистичния подход), от който на принципа на обратната връзка се реализира провеждане(на интуитивно ниво) на "личните оценки"..."гласът на съвестта". А количествените и качествените му характеристики са резултат от наслоените и затвърдени в обществата морални норми, установени от опитността на индивидите формирали обществата( но пък и отразяващи етапът на развитие на обществото, обществените ценности, които са били актуални за времето, през което са живяли самите индивиди, допринесли за тези "наслоения").

От този "център" и съпоставянето на оценките, които дава всеки индивид за действията на околните, се формират като отражения и понятията за "доблест", "чест", "достойнство" (а така е възможно и некой хора да залитат и да започват да се вживяват в ролята на "морални съдници", дето съдят, ама тех си - не!  ....както и "хитреците" дето софистки да се заиграват с "размиването на границите", за да може да си постигат скришно целите).

Така, с този "център", лесно може да се проследи и честата причина доста хора да "уповават в Бог" - слабостта!!!, която е проекция на съпоставянето на собствените възможности да въздействаш върху средата с тези на друг човек, група, народ, природни стихии.

Развитието на психичната динамика след момент на установяване на "слабост" е изучен и споделян през поколенията, ама не всеки му се изучава опитността на отминалите... щото е по-лесно....да сме деца...

...."детето"("puer aeternus"/Малкият Принц, "puella aeterna"/ Вечната девойка/"little girl lost", което, уточнявам за неразбралите или нежелаещите да разберат какво влагам в това понятие, е "порив на Духа", а не "етикетиране" и съответно е трансперсонален, което определя и това, че е потенциал на форма, архетип, а конкретната му форма на проява е в зависимост от човека) често ни съпровожда в стремежите да "надрастваме", да "прескачаме граници", да "търсим нови хоризонти", поне докато е в градивната му форма, но пък Енантиодромията е принцип, неумолимо действащ, и така при прекалено дългото "задържане на крилете" на този "порив на Духа", неусетно се "преминава" в деструктивната му форма на взаимодействие с човек.

Елементарен и наблюдаем пример: В градивната му форма, "Детето" вдъхновява човек да изследва, провокира любознателността, съответно като резултат от взаимодействието със средата се реалира достигане до знание, което в зависимост от индивидуалните способности на човек да бъде преобразувано в познание. Но пък прекаленото (или както са казали "старите хора" - "Няма отрови - има дози") задържане в "режим любознателност" води да натрупване на толкова знание, че се получава просто знаене("кухи", безполезни знания), но не и прилагане. Това пък, изразено чрез поведенческия модел, резултира като типове - "дървени философи", "фантазьори", "самозванци", "пишман проповедници" и секви подобни непродуктивни за обществото стереотипи на действия, защото се натрупват индивиди с "размити ценности" или "ясна визия" по отношение на това, какво е полезно за повечето, а не единствено за несъзнаваното поддържане на собствените им изживявания на роли.    

 

А за "случайността"?! Аз лично не подкрепям тази "заигравка"!

Отваря се вратичка към отколешни спорове! Не знам дали е практично да се въвежда подобно "съединяване" на "Бог и случайността". Нито сме Нилс Бор и Айнщайн, нито разбираме в дълбочина детерминизма и квантовата неопределеност, ама за чесане на езици става...    

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Те се отнасят не до абсолюта, а до представата за него.

В това е и смисъла на твърденията. Защо твърдиш, че са погрешни тогава ?

Пак пишеш, колкото да не заспиш.

преди 13 часа, васил козарев написа:

излиза, че за успехите и провалите ни е виновен Бог(случайността) ... 

Ами така изглежда. 

"Гопод най силно се смее, когато човек си прави планове"

преди 1 час, kipen написа:

Принципно, хората, които би трябвало да защитят противотезата на "Няма Бог", е най-добре да отговорят на "Защо трябва да има Бог?".

Ама явно не могат.... а така се самопоставят в ролята на "чучелото" дето "отблъсква" от тезата им....самосъботират се и не могат да защитят тезата си подобаващо...

Защо е необходимо вярващите да защитават тезата си? За да могат да отговорят на изискванията на невярващите да поддържат обоснована теза? Нищо че невярващите в Бог на 99.99% също не могат да защитят позицията си, а я оправдават с науката примерно. Така се получава, че и в двата случая една съвсем малка част от хората определя позицията на масите. 

преди 35 минути, Shiniasu написа:

Защо е необходимо вярващите да защитават тезата си?

А бре мааму стара, аз ли нещо прекалено проектирам разум у теб, ти ли си немаш, не знам!

За какви "вярващи" да си защитатават тезата пишеш?!?

Дискусия има между опоненти, а не между "вярващи", "невярващи", "теисти", "атеисти"!!! 

В две теми списват "вярващи" дето така и не могат да вденат, че това би следвало да е дискусия, а не въображаемо "поле за битка", към каквото не осъзнават, че драпат да превръщат всеки път темата. Най-безцеремонно, без никъв усет си изхождат от въображаеми "борбени" или пасивно-агресивни позиции и единствения вариант, в подобна ситуация е да бъдат критикувани. А па тва още повече подхранва "манталитетът им на жертва" и се почва свеждане на дискусията до спор в стил - "Ти мен(нас) уважаваш ли ме?" или "Ти(вие) нищо не разбираш?". Бахти тъпизмите!

 

преди 10 минути, kipen написа:

!

За какви "вярващи" да си защитатават тезата пишеш?!?

Дискусия има между опоненти, а не между "вярващи", "невярващи", "теисти", "атеисти"!!! 

В две теми списват "вярващи" дето така и не могат да вденат, че това би следвало да е дискусия, а не въображаемо "поле за битка", към каквото не осъзнават, че драпат да превръщат всеки път темата. Най-безцеремонно, без никъв усет си изхождат от въображаеми "борбени" или пасивно-агресивни позиции и единствения вариант, в подобна ситуация е да бъдат критикувани. А па тва още повече подхранва "манталитетът им на жертва" и се почва свеждане на дискусията до спор в стил - "Ти мен(нас) уважаваш ли ме?" или "Ти(вие) нищо не разбираш?". Бахти тъпизмите!

 

  Тук всеки си защитава някаква теза. Ето разбираш ли колко съм умен - виж какви неща говоря ,аз съм велик. Да ама не. Практическата полза се търси .

  Пак да се повторя , ,,има вечен живот след смъртта ,който зависи от земния " . Какво да се прави за да живеем по - хубаво след смъртта ? : Да правим добро ,защото правенето на добро е единственото доказателство ,че обичаме Бога . 

 Останалото са подробности ...

преди 4 минути, kipen написа:

А бре мааму стара, аз ли нещо прекалено проектирам разум у теб, ти ли си немаш, не знам!

За какви "вярващи" да си защитатават тезата пишеш?!?

Дискусия има между опоненти, а не между "вярващи", "невярващи", "теисти", "атеисти"!!! 

В две теми списват "вярващи" дето така и не могат да вденат, че това би следвало да е дискусия, а не въображаемо "поле за битка", към каквото не осъзнават, че драпат да превръщат всеки път темата. Най-безцеремонно, без никъв усет си изхождат от въображаеми "борбени" или пасивно-агресивни позиции и единствения вариант, в подобна ситуация е да бъдат критикувани. А па тва още повече подхранва "манталитетът им на жертва" и се почва свеждане на дискусията до спор в стил - "Ти мен(нас) уважаваш ли ме?" или "Ти(вие) нищо не разбираш?". Бахти тъпизмите!

Всъщност конфликт има и не трябва да се отрича. И вътрешен, и външен. Вътрешен изразяващ се в нетърпимост в индивидуалното съзнание към противоположната на приетата идея. И външен изразяващ се именно в "дискутирането", претенциите някой да защити позицията си. А защитата е важна най-вече за пред самия себе си. В нея не всичко е добре подредени думи, които да изглеждат достоверни и разбираеми за пред останалите. 

Аз често си позволявам да подхвърлям идеи разчитайки всеки евентуално сам да си намери основание да ги приеме. Правя го без особено големи очаквания какво точно ще се случи. И по реакцията могат да се направят много изводи не само за останалите участници, но и за хората като цяло. Факт е че хората яростно отхвърлят всичко, което се разминава сериозно от светогледа им. Тук изобщо няма значение кой е прав и кой не е. Получава се вътрешен конфликт, т.е. реакция на неприемане, която е по-лесно да се изведе навън чрез открито противопоставяне на неприеманата позиция. Вместо тази трудна за приемане позиция просто да се разгледа спокойно вътрешно и ако човек не намери основания да я приеме (вероятно само частично и така, както той я разбира), просто да я остави.

Колкото до битката, забележи, че самото свързване на думата "битка" с темата поражда конфликт в теб. Желанието ти темата да не се превръща в поле за безсмислени спорове ескалира в извеждането му извън теб в горните ти думи и прехвърлянето на отговорността към "вярващите". Да, и аз понякога правя същото. И тук отоново не става въпрос за това дали причината наистина е във вярващите, а за това как ти приемаш поведението им дори и да е погрешно. С това не казвам, че не трябва да се посочи, че виждаме някакъв проблем.

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Всъщност конфликт има и не трябва да се отрича. И вътрешен, и външен. Вътрешен изразяващ се в нетърпимост в индивидуалното съзнание към противоположната на приетата идея. И външен изразяващ се именно в "дискутирането", претенциите някой да защити позицията си. А защитата е важна най-вече за пред самия себе си. В нея не всичко е добре подредени думи, които да изглеждат достоверни и разбираеми за пред останалите. 

Аз често си позволявам да подхвърлям идеи разчитайки всеки евентуално сам да си намери основание да ги приеме. Правя го без особено големи очаквания какво точно ще се случи. И по реакцията могат да се направят много изводи не само за останалите участници, но и за хората като цяло. Факт е че хората яростно отхвърлят всичко, което се разминава сериозно от светогледа им. Тук изобщо няма значение кой е прав и кой не е. Получава се вътрешен конфликт, т.е. реакция на неприемане, която е по-лесно да се изведе навън чрез открито противопоставяне на неприеманата позиция. Вместо тази трудна за приемане позиция просто да се разгледа спокойно вътрешно и ако човек не намери основания да я приеме (вероятно само частично и така, както той я разбира), просто да я остави.

Колкото до битката, забележи, че самото свързване на думата "битка" с темата поражда конфликт в теб. Желанието ти темата да не се превръща в поле за безсмислени спорове ескалира в извеждането му извън теб в горните ти думи и прехвърлянето на отговорността към "вярващите". Да, и аз понякога правя същото. И тук отоново не става въпрос за това дали причината наистина е във вярващите, а за това как ти приемаш поведението им дори и да е погрешно. С това не казвам, че не трябва да се посочи, че виждаме някакъв проблем.

Срама нямаш ей....!!

Яката си се издухал...!!

По зле си станал и от Рамус..!!

Тая водка "Абсолют...!!

Ти е изпила мозъка..!!!