Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Защо няма бог


Препоръчан отговор


преди 22 минути, Търсещ истини написа:

Вероятно по- преди е било изяснено, но моля и сега да уточните дали Абсолют е бог или енергия/материя. Това е важно, защото и в двата  случая може да бъде едно и също нещо с реалността, но в различни философски системи.

Лично мнение: много пъти съм поствала тук, че материята (+енергията) е Бог в проявление , така че и двете. Но    не се знае, ние не можем да знаем.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 5,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

преди 11 минути, Sleda написа:

Лично мнение: много пъти съм поствала тук, че материята (+енергията) е Бог в проявление , така че и двете. Но    не се знае, ние не можем да знаем.

Благодаря. Разбрах. Имаше смисъл от уточнението, защото аз пък виждам в реалността материя/енергия, но не и бог. Т.е. мога да приема, че абсолютът е обективна реалност, но при определянето му влагам първична материална същност на вселената.

Честит Гергьовден на именниците. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Вероятно по- преди е било изяснено, но моля и сега да уточните дали Абсолют е бог или енергия/материя.

"Нещата, като такива каквито са" непречупени през призмата на субект без значение, дали е котка, риба, човек, ако щеш и извънземно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 9 часа, Реджеп Иведик написа:

за обективността.

Теория пустотности утверждает несостоятельность любой веры в объективную реальность, основанной на представлении о существовании независимых объектов, наделенных собственными свойствами. Все предметы и события, будь то материальные или умозрительные сущности или даже такие абстрактные представления, как время, не имеют объективного самобытия. Предположение о наличии такого независимого, по их собственной природе присущего им бытия имеет в качестве следствия вывод о том, что вещи и события являются полностью завершенными в самих себе, а потому совершенно самодостаточны. Из этого в свою очередь следует, что все феномены не способны взаимодействовать между собой и оказывать влияние друг на друга. Но нам известно, что существуют причины и следствия: мы поворачиваем ключ в замке зажигания — возникает искра, бензин загорается в цилиндрах двигателя и мотор начинает работать. В мире самодостаточных, завершенных в самих себе объектов этого никогда не могло бы случиться. Я не смог бы писать ручкой по бумаге, а вы не могли бы читать слова на этой странице. Итак, поскольку мы взаимодействуем и оказываем влияние друг на друга, следует признать, что мы не независимы, хотя нам самим может казаться иначе.

Далай Лама

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

но моля и сега да уточните дали Абсолют е бог или енергия/материя

Има ли смислен философски критерий, по който да ги различим ? (имам предвид, какво би ни дал критерий, по който да различим "Бог" от "Енергия\Материя")

Може би не е учтиво да отговарям на въпроса с въпрос, но като не знам, не знам.

На Сократ се приписва "Аз знам, че нищо не знам". Това е отношение към Абсолюта.

Аз го тълкувам така. Не ме питайте, не само, че не знам, но и не знам как бих могъл да узная.

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

Теория пустотности утверждает несостоятельность любой веры в объективную реальность

Да, точно така. За това, думите, които се приписват на Протагор, не следва да се разбират като антропоцентрична заблуда, а като европейски вариант на разбирането за конвенционална истина.

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

но при определянето му влагам първична материална същност на вселената

Няма как да проверим.

Дори не можем да си представим как би следвало да изглежда подобна проверка. За това и питам по горе, дали е възможно да има смислен философски критерий, по който да ги различаваме.


Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 40 минути, Реджеп Иведик написа:

Има ли смислен философски критерий, по който да ги различим ? (имам предвид, какво би ни дал критерий, по който да различим "Бог" от "Енергия\Материя")

Да. Критерият е, че бог е неустановим, а материята и енергията имат величина, която може да се измери. 

Но това, че смятате бог, а и материята за непознаваеми ви отнася към конкретна класификация на философските течения, както и мен разбира се.

преди 46 минути, Реджеп Иведик написа:
преди 7 часа, Търсещ истини написа:

но при определянето му влагам първична материална същност на вселената

Няма как да проверим.

Дори не можем да си представим как би следвало да изглежда подобна проверка.

По принцип, аз не приемам термините Абсолют и Нещо в себе си. Науката се развива добре и без да се опира натях, което ще рече и на науката са ненужни. Дори на съвременната философия не вършат работа, но са останали в историята на философията, като примери за хода на човешката мисъл. Като философския камък и флогистона.

По отношение "първичната материална същност", проверката, експериментът следва да се основават на разграждане.

Разглеждаме човека. Как? Ами умира. Разгражда се на материални частици. Разграждаме го физически, химически, ядрено. Намираме все материя и не се намира дух. То дух не се намира и защото никой не може да го дефинира. Горе неколкократно настоявах за дефиниция на бога, т.е. по какво да го познаем, но немА. Така че разграждането до елементи удостоверява, че първичната същност е материална. То, идеята за елемент по принцип е нещо материално, така че и Същност, както и Абсолют и Нещо в себе си нямат друг смисъл освен споменатия исторически

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 минути, Търсещ истини написа:

Но това, че смятате бог, а и материята за непознаваеми

Би следвало да уточня

Като Абсолют да.

Иначе като човешка конвенция са познаваеми. 

Доказателство за това е, че учени с различни възгледи развиват една и съща наука и се разбират с помощта на една и съща математика

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 27 минути, Реджеп Иведик написа:

Като Абсолют да.

Мисля, че тази постановка за Абсолют и Нещо в себе си идват от Сократово време по следния начин:

Ахил е бърз.
Костенурката е обратното на бърз.
Има някаква "бързина" в тях, която ги различава.

В наше време знаем, че бързината е скорост- s/t и я няма нито в Ахил, нито където и да е. Поради това идеята за същност и абсолют, а то и бог, просто са ненужни в изследването на света. 

Не отричам, че човек ги е измислил за добро.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 43 минути, Търсещ истини написа:

Разглеждаме човека. Как? Ами умира. Разгражда се на материални частици. Разграждаме го физически, химически, ядрено. Намираме все материя и не се намира дух

Не може да се намери дух в умрял човек. Няма го човека, само тяло без съзнание е останало. Къде е съзнанието, къде се намира и как се генерира? Науката не е дала отговор на този въпрос. Търсят го в мозъка, предполага се че е там. Но е трудно да се открие защото самото съзнание търси себе си. Все едно както Мюнхаузен да се изтегли сам за косата от реката ли беше, от блатато ли...

 

преди 46 минути, Търсещ истини написа:

То дух не се намира и защото никой не може да го дефинира

Има много дефиниции за дух, но аз бих казала друго, ако повярвам че посредством химически, биологически, електро-магнитни или някакви други вещерски процеси една паница сива каша/мозъкът ме генерира мен като мисли и чувства, по-скоро бих повярвала че има Бог.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

просто са ненужни в изследването на света

да, това е идеята и на доктрината за двете истини.

"Божието Богу, а Кесаревото Кесарю"

 

преди 10 минути, Sleda написа:

Има много дефиниции за дух

Има, но е казано:

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва."

преди 12 минути, Sleda написа:

Все едно както Мюнхаузен да се изтегли сам за косата от реката ли беше, от блатато ли...

"Два монаха разговаряли в двора на манастира, под пилона със знамето. Единия казал:

– Знамето се движи.

Другия опонирал:

– Вятърът го движи.

Трети монах, който минавал край тях, ги чул и им казал:

– В главите ви е туй, което се движи."

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 22 минути, Реджеп Иведик написа:

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва."

Хи- хи. Не може да се обсъжда значи? Табу? Много са хитри тия. 

преди 24 минути, Реджеп Иведик написа:

"Божието Богу, а Кесаревото Кесарю"

Съгласен. Да оставим бога на тези, на които е необходим и да си вървим в правия път.

преди 33 минути, Sleda написа:

Къде е съзнанието, къде се намира и как се генерира? Науката не е дала отговор на този въпрос. Търсят го в мозъка, предполага се че е там.

Давал съм примера с умния ви телефон. Снимате ягодка. Къде е ягодката в телефона? Информацията за нея е в подредени и свързани полупроводникови елементи и може да бъде възпроизведено изображение, което съответства на якодката.

В мозъка елементите са клетки, които съхраняват и преработват информацията. Науката е дала отговор, но е доста сложен за да бъде разбран масово. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

Хи- хи. Не може да се обсъжда значи? Табу? Много са хитри тия. 

Ноумен. Като заговорим за него, той вече е феномен.

Като котката на Шрьодингер. Но с уговорката, че разваляме магията не само с отварянето на капака, а и когато разсъждаваме, какво е състоянието на котката в затворената още кутия.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

а- ха

Колабира вълновата функция

Не е табу и може да се обсъжда. Но, се трансформира в конвенция, с акта на обсъждане. Това е смисъла на фразата за Дзен. 

 

 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

така че и Същност, както и Абсолют и Нещо в себе си нямат друг смисъл освен споменатия исторически

Нямат практически смисъл.

Не съм забелязал философията да се развива. 

Според мен, всички възможни идеи са съществували в древността, съществуват и сега.

"Всяко ново е добре забравено старо"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 41 минути, Реджеп Иведик написа:

трансформира в конвенция, с акта на обсъждане. Това е смисъла на фразата за Дзен. 

Добре.

Дзен ми е симпатично като съзерцание и и естетична наслада от нещо, но не ми върши работа за познаване на нещата след като е имало Аристотел, Нютон и Галилей. Интересното е, че Кант не ги отразява. Несъмнено философите са слаби математици и физици.

Смятам, че актът на обсъждане добавя гледни точки и предава чужд опит, т.е. конвенция, която прави по- точна картината на света от медитацията и мистичното съзерцание, в което очакваш да намериш някаква сърцевина, а всъщност усещане, че разбираш нещо.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Интересното е, че Кант не ги отразява

Не се позовава.

Но това не пречи "Критика на чистия разум", да е по същество много подобна на "Философия на Средния Път".

Същата идея, че барон фон Мюнхаузен, комай ни лъже тоя синковец.

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

Смятам, че актът на обсъждане добавя гледни точки и предава чужд опит, т.е. конвенция, която прави по- точна картината на света

Да, това се има предвид. Разликата е, че не го считат за обективна истина, а за "човешка обективна истина", да изплагиатствам от Следа.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

не следва да се разбират

следва да се "разбират" и по много други начини. Следването... е според схема или модел.

След като се постулира фундаментално значение на относителността, няма как да се приеме че и тя е по схема, защото това я обезсмисля.

И не - това не е конвенция, това е ограничение в мисленето. Конвенцията може да се върти и около ограничението, но когато се затварят казуси след като са доведени до безпредметност, не е практично да се следва схема, която е компрометирана.

Смисълът на мисленето е да довежда отражението до максимално приближение със взаимодействието с контекстуалната реалност. КОНТЕКСТУАЛНА РЕАЛНОСТ е преди да е налице 'конвенс за нея". По отношение на нея се изгражда или не конвенс. Може да е един, или друг - това не променя контенстуалната реалност с нищо. Не се променя и дали ще се нарече "ОБЕКТИВНА" защото така било 'по-удобно" според конвенса...

Безумните повторения на няколко човека по дадени казуси, следват предварително заучени схеми, които просто папагалят и се въртят непрекъснато в техните рамки. Ясно е защо, но това не решава абсолютно нищо. Съвсем нищо. Затова се и повтарят зациклящо вече години, може би цял живот :) 

Като ще се приеме нещо за относително, тогава всяка рамка, схема, диспозиция, формализми, логика... стават относителни. Няма как да се избере една и спрямо нещо "всичко останало било относително"... защото това е просто извъртане заради човешко ограничение, според което "все нещо е нужно да има като 'първо". Ми не е нужно задължително и има и други възможности. Това е част от внасянето на относителността и условността . Всичко останало са трикове с които мисленето се завърза за пилон около който било нужно да кръжи, щото няколко форумни аматьори нямали как по друг начин. но и не са само аматьорите - цитират се непрекъснато различни имена, в ролята им на "авторитети" и модели за следване, но  това е обикновена манипулация - всеки един от тях е "мислил" по своята си отражателна картина, чрез своите си ограничения и особености. Подборката на събирателни сходства е чиста манипулация и е начин всеки ограничен да се самоизхитри, иначе се изправя пред безпомощността си да напусне рамката си.

игрите на повторения са ясен лакмус за ограничение и зацикляне. Горните заигравки са като копи-пейст вече толкова време и се правят по две линии - безпомощност и чесане на сърбежи.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, _ramus_ написа:

КОНТЕКСТУАЛНА РЕАЛНОСТ е преди да е налице 'конвенс за нея"

Не е в този смисъл. Това е твоя интерпретация.

Ти не се опитваш да Ги разбереш, а влизаш като слон в стъкларски магазин, с твоите собствени понятия и концепции, които се опитваш грубо да напаснеш на Техните.

И никой не може да ти набие акъл, че Те не са Ти.

 

Отговорност на оратора е да говори разбрано. Отговорност на слушателя е да слуша с разбиране. 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Ти не се опитваш да Ги разбереш

искаш ли да твърдиш че ти ги "разбираш"? :)  Техните... кои са тия "техните"? Ти си изразител на "разбирането на 'техните'... !

Ти си обикновен хитрец, който пробутва вече години едно и също, с идеята че е оратор и си "разбран'. Оратора не е оратор докато е мислител. като ще мислиш спираш да си оратор, щото колективните циклежи са просто празна реторика. Зацикляш си защото това ти е фикс идея - ти си зациклил и казусите ги въртиш за да докараш публиката до същото. Затова си играеш на оратор, а същия без публика няма как да е с тая роля.

Когато говориш твои думи - си точно в ролята на "опитващ да разбере нещо". не го разбираш, но е важно да докараш другите също до "неразбирането", маскирано като "разбиране". идеята да говориш от името на един или друг, ползвайки готови парченца е чиста манипулация и всъщност ти не говориш нищо от "техните' размисли, а си нагласяш свое си от различни парченца конвенси.

Като ще е всичко относително, няма как да е налице СРЕДЕН ПЪТ. защото той няма на какво да е "среден". Непрекъснатото постулиране на нещо, не е само докато на някой му върши работа, щото не може да продължи. като ще е относително - няма как да се въведе субективно и обективно и да се остане на тия, сякаш са абсолютни и крайни. Всичко е изменчиво, това е мислене, базите се приемат само за да решават казуси, при проверка като не става - значи че базите са грешни. Проверката е проста - през контекстната реалност около субекта. Тя е чудесен лакмус за "грешки" в отражението и само в отражението нещо е в грешка, не в контекстната реалност. Да, ние имаме досег до нея само през отражението, но и на това има изходни положения и вариации.

Като ще е всичко относително няма как да се приеме нещо за модел и после да се абсолютизира. Просто ще се мисли и по хиляди други модели ... докато се мисли и "има отворен път и се генерират решения". Като се блъска някой в завъртяни циклежи, означава безпомощност и погрешен избор на модел. И улица която няма изход си седнал да мисли как да пробиеш и си направиш фантазна "просека", вместо да признаеш че имаш проблем и си сгрешил пътя. ама не - не може да съм сгрешил, щото и други ме доведоха по тая улица... Значи че "ги разбираш ли"? :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 минути, _ramus_ написа:

искаш ли да твърдиш че ти ги "разбираш"?

Поне се опитвам, и знам, коя е моята отговорност към мене си.

До като при теб не забелязвам подобни стремежи. Виждал ли си слон в стъкларски магазин ? Не ми отговаряй, това е реторичен въпрос. И аз не съм виждал, тъй че можеш да си спестиш "ами ти" реториката.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, Реджеп Иведик написа:

коя е моята отговорност към мене си.

какво стана с "реторика" и публиката му?

Може да забелязваш, може да не - това до теб ли е, или до "забелязаното"?

Аз забелязвам друго... но не съм реторик, нито публиката ми е важна. Тук на публики ли ще мерим думичките?

Доколко някой си "ЗНАЕЛ" неговата отговорност, спрямо него си - е оправдание, защото аналитично такова нещо е невъзможно. Това не е "знаене" а повярване, основано първо на приемане на недоказуеми и нелогични положения. И в тия положения, също е налице проблема с разглеждането им ако се внесат условности...

При условности всяка вяра веднага трябва да отпадне, защото се обезмисля. Вярата е именно онова, което държи каишката на мисленето чрез "задължителните устои". И те не са в свободните стъкмистики а са в ония положения, за които никой, никога не говори.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Тук на публики ли ще мерим думичките

Не става въпрос за Тук, а изобщо. И отговорността за това, че не си ме разбрал, е отчасти твоя, отчасти моя. Но изцяло за пред тебе си е изцяло твоя.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

И отговорността за това, че не си ме разбрал, е отчасти твоя, отчасти моя. Но изцяло за пред тебе си е изцяло твоя.

според кой и кое е това твърдение? защото това е просто вяра. Разбирането... :) и... частите... както и Отговорността... спрямо относителността - са просто игра на понятия и вживявания.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 7 минути, _ramus_ написа:

според кой и кое е това твърдение?

Може би, според който го твърди ?

Когато показвам отношение към чужди твърдения имам навика да слагам кавички. Считам, че така е културно и има по малка вероятност да остана неразбран.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Вероятно по- преди е било изяснено, но моля и сега да уточните дали Абсолют е бог или енергия/материя. Това е важно, защото и в двата  случая може да бъде едно и също нещо с реалността, но в различни философски системи.

Абсолютът е изнъв всякакви ограничения, включително и такива като Бог и материя, и в същото време ги съдържа в себе си. Така, че може да се каже, че всяко нещо, за което ние хората си имаме понятие (и за което е възможно някога да си имаме понятие) е част от абсолюта. По мое мнение темата за абсолюта е най-добре развита в Брахма-сутра бхашя и затова понякога се позовавам на този труд. Темата е с изключително високо ниво на абстрактност и всъщност всеки опит да се изрази нечий възглед с думи до голяма степен и предварително компрометиран. Просторните обяснения не вършат работа, защото трудна за улавяне е основната идея. 

В споменатото произведение Бог, в случая Брахма, може да се отнесе до цялата вселена, обхващаша всички съществуващи същества, форми, енергии и закони в нея. Но това все още не е абсолюта. Абсолютът е Парабрахман, или това, което е отвъд Брахман - неназовимо, безгранично, невъзможно да намери пълен израз по никакъв начин. Спрямо въпросният абсолют, дори и Брахман е илюзия. Защото той, колокото и невъобразим да е за човека, все пак е краен, т.е. е само част от абсолюта.

Ще се опитам да дам една проста аналогия: колкото и да увеличаваме една сфера, тя никога няма да стане безкрайна. Границата винаги ще я има. Радиусът ще достигне до невъобразими стойности, клонящи към безкрайност, но никога няма да станат наистина безкрайност.

Материята сама по себе си е нищо, без това, което й придава движение и посока (и поддържа формата й). Духът от своя страна пък без материя ще си остане едно непроявено абстрактно и чисто движение, без никаква възможност да бъде регистриран от съзнанието. Разграничаването между двете е само условно, по определени техни характеристики, но отделени едно от друго, духът и материята не могат да съществуват. Нито духът, нито материята могат да бъдат изключени от Бог. Това, разделение, което много хора се опитват да направят на видими материални форми и невидима духовна същонст, е невъзможно. Двете са взаимообусловени. Да, тялото може да умре, но в нещо ще остане клетъчния живот. После след смъртта наклитките ще остане това, което поддържа атомите в тяхната цялост. Душата от своя страна ще напусне физическото тяло, но това не означава, че тя ще остане без тяло. Невъзомжно е да се говори, че нещо може да няма тяло (но пък в някои случаи може да става въпрос за вид тяло, което надхвърля възможностите ни за представа - визирам примерно арупа на будистите).

Ще завърша с това (защото засегнах прекалено много въпроси в едно мнение и така се губи фокусът), че на всяка форма следва да се гледа като на съставена от други форми, организирани в определена структура. Материалистите са хора, които възприемат някои от тези форми като живи, а други - като неживи. Аз никога не съм крил, че поддържам тезата, че във всяка форма има някакъв вид живот, колкото и елементарен да е той. Самите атоми и субатомни частици за мен са живи. Така че както формите могат да се усложняват чрез серии от прегрупирания, това също става с живота и съзнанието. Човекът сам по себе си е една вселена, съставена от живи и не чак толкова разумни от негова гледна точка същества. Колкото и елементарни да са сами по себе си тези животи обаче, в тях има потенциал, който един ден ще ги превърне в хора. Вероятно след милиарди години. Вселената непрекъснато репликира себе си. Абсолютът няма как да изрази друго, освен себе си. А Бог е животът и съзнателността, които можем да отнесем към най-обширната структура, която познаваме - вселената. Да, невъобразимо голяма, но все пак нищожна в сравнение с абсолюта.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване