Той замълча.

— Не ме интересуват никакви приоритети. Не е честно. Той не трябваше да постъпва така. — Ръцете й се свиха в юмруци. — И все пак това копеле ми харесва. Това също не е правилно.

— Какво искаш да направя? Да ти обясня поведението му? Да се извиня заради него? — Той поклати глава. — Не мога да го направя. Няма да го направя. Както не бих могъл да го направя за себе си. И двамата те използвахме и те предадохме. Никакво съжаление не може да промени този факт. Ти трябва или да ни простиш, или да се опиташ да ни изхвърлиш от живота си.

— Да се опитам ли?

— Може и да успееш с Яел. Но не и с мен. — После каза рязко. — Имам нужда от теб. Знаеш ли колко ми е трудно да го изрека? Имам нужда от теб и няма да те пусна да си тръгнеш. Не ме интересува дали ме смяташ за копеле. Ако се опиташ да избягаш от мен, ще те последвам. Бог знае, че съм добър в лова. Няма да те безпокоя, но ти ще знаеш, че съм там. И някой ден аз ще бъда там и ти също ще почувстваш нужда от мен.

Тя поклати глава.

— Не клати глава. Така ще стане.

— Може би. Но не защото си ме изнудил.

— Не те изнудвам. Просто ти казвам как стоят нещата. — Той направи пауза. — Заради Емили ли? Още ли ме обвиняваш за Емили?

— Не, вече не. Ти не си знаел, че тя ще идва в Тенахо. Дори не те обвинявам, че ме изпрати там. Беше погрешно, но мога да те разбера. Пак онези проклети приоритети. Ти и Яел сте обсебени от тях.

— Не повече, отколкото съм обсебен от теб.

— Не искам да съм ничия мания. Имам си достатъчно собствени мании.

И ХХХ можеше спокойно да стане една от тях. Той беше обсебил живота й от момента, в който беше влязъл в него.

— Да не мислиш, че говоря за някаква болнава фикс идея? Ние сме добър екип.

— Имаш предвид в сексуално отношение.

— Да, по дяволите, но и нещо повече. И ти знаеш това. — Той се поколеба. — Аз… съм загрижен за теб. Не искам да си тръгваш от живота ми. Искам да остана с теб, да живея с теб.

И тя искаше да остане с него. Прозрението дойде внезапно и я изпълни с увереност. Искаше ХХХ повече от всичко друго, което някога беше искала в живота си.

Но не можеше да го има. Още не. Може би никога.

— И искаш да ми разкажеш за Накоа?

Той настръхна.

И тогава умираш… - Айрис Йохансен ?

Да, ти си.

----- намери ……. в беседката. Стоеше сам, с гръб към нея.

— …….?

Той бавно се обърна и я погледна.

— Добре ли си?

Тя кимна. Несигурна усмивка заигра по устните й.

— Ще бъда.

— Е, и какво следва сега? Животът ти ще се промени напълно в мига, в който градът научи всичките ви фамилни тайни.

— Пет пари не давам за фамилните тайни — заяви ----- и влезе в беседката. — Не смяташ ли, че мнението на хората за мен изобщо не е важно? В края на краищата, аз вече съсипах репутацията си като се забърках в любовна връзка с теб.

…….. се ухили.

— Така си е.

------- обви ръце около врата му и се притисна към него.

— Ами ти? Какво смяташ да правиш с остатъка от живота си?

……….сложи ръце на задника й и я придърпа към твърдата си ерекция.

— Не съм сигурен какво искам да правя с остатъка от живота си, но съм сигурен, че след медения ни месец ти ще ми помогнеш да реша.

— Какво каза?

— Казах, че след медения ни месец…

— Още не си ме помолил да се омъжа за теб.

— О, имаш право — съгласи се……. — Уверявам те, че това е просто пропуск от моя страна. — Целуна я дълго и пламенно и се отдръпна от нея едва когато и двамата останаха без дъх. —--- ------, ще се омъжиш ли за мен?

— Без свещи и тиха музика? И без годежен пръстен с диамант?

— Не, съжалявам. Всичко, което мога да ти предложа, съм самия аз.

— Е, аз пък случайно не искам нищо повече.

Жокер Рийд Конуей водеше майка си към олтара. А там я очакваше нейният годеник, Уеб Портър. До него стоеше зет му, Марк Лиймън, който му беше кум. На малката сватба бяха поканени само членовете на семейството и няколко близки приятели, сред които наскоро миналите под венчило Хедър и Дан Гилмор. Церемонията в тесен семеен кръг беше напълно по вкуса на оттеглилия се наскоро сенатор и неговата съпруга, която държеше личният й живот да не става публично достояние. Ела смяташе, че баща й изглежда красив както винаги, пременен в официален черен костюм. А Джуди, която Ела бе обикнала с цялото си сърце през осемнадесетте месеца, през които беше омъжена за Рийд, изглеждаше прекрасно в семплата си рокля с цвят на слонова кост. Никой обаче не можеше да се сравнява с нейния съпруг. Рийд беше поразително красив. Тя знаеше, че в мига, в който свърши официалната част, той веднага ще захвърли вратовръзката. Макар че вече работеше като преподавател в местния колеж, Рийд никога не носеше вратовръзка. Ела видя Джуди да подава булчинския си букет на Реджина. След това се наведе и целуна дъщеря си. Огромният букет от кремави рози почти изцяло скри изпъкналия корем на Реджина. След около шест седмици Реджина трябваше да роди първото си дете — дъщеря. Джуди отмина Реджина и се приближи до Ела, която беше нейната втора шаферка. Ела прие целувката на свекърва си и я прегърна, макар че собственият й огромен корем никак не улесняваше задачата. Двамата с Рийд очакваха първото си дете, което трябваше да се роди всеки момент. И беше момче.

Знаех си, че съм я чела. Толкова познато ми звучеше това в беседката... По едно време даже ме доядя как може да не си спомням от коя книга е този откъс. Но, благодарение на именцата... Бевърли Бартън - Любов и омраза.

Тя е. Ти си

По-късно, когато лежаха един до друг полузаспали, но нежелаещи да се отпуснат напълно в люлката на съня, изведнъж Тя усети, че е невъзможно да задържи напъна в червата си и като лек пукот се чу пръцкане, което на нея й се стори, че продължава цяла минута. — Термитите скърцат с яките си челюсти — забеляза лениво Той. Тя се измъкна изпод завивката и почти беше успяла да скочи от леглото, когато дългите му ръце я достигнаха и я заковаха на матрака. — Мънички термити, миниатюрни розови насекоми, които унищожават всичко по пътя си. Получаваш «отличен» за постижението. — Пусни ме, искам да си отида! — извика Тя, чувствайки се унижена. — Няма да те пусна, преди да разбереш, че ако пръднеш, просто си пръднала и това е чудесно… пърденето е част от живота. — О, престани да повтаряш тази дума! — каза умолително Тя, като не знаеше къде да се дене от смущение. — Ти никога не си живяла с мъж — думите му звучаха като констатация, а не като въпрос. — Какво те кара да мислиш така? — реагира бързо Тя. Разбира се, че не бе живяла, но коя жена на двайсет и пет години щеше да си го признае. — Ами начинът, по който реагира на… а… даването на салют в чест на кралицата… така по-добре ли звучи? — Да, много по-добре — промърмори тя, като притисна лицето си към рамото му. — Това ли е твоята представа за романтично обяснение в любов? — Не аз избирах обстоятелствата. Струва ми се, че мога да го направя и по-добре. — Хайде, да чуем. — Скъпа, любима, обожавана Тя, как мога да те убедя в дълбочината на рицарските чувства, в истинската нежност и преданост, които лелеят душата и сърцето ми? — Току-що ме убеди — разсмя се Тя. — А сега отивай да спиш, Той, че стана утре. Връщам се в стаята си, а ти се опитай да оползотвориш възможно най-добре това ужасно легло на бучки. — Защо, Тя? Остани при мен. Не си отивай. Не можеш да ме оставиш сам — протестира Той. — Мога и още как. И само не питай защо, просто не знам — той седна в леглото, като я гледаше как загръща с робата голото си тяло — неговите сенки и тайни, докоснати от лунните лъчи. — Лека нощ, да спиш като къпан и не оставяй онези термити много, много да хапят — прошепна Тя, целуна го по устните с бързината на колибри и изчезна от стаята. Вие сте, момичета.

Принцеса Дейзи - Джудит Кранц

Точно. Сега е твой ред.

Цитата е от една малко тежка книжка, но пък историята ми хареса.

Застанал от другата страна на бара, ХХХ я наблюдаваше няколко минути — наклона на главата, усмивката, същата естествена грация, която бе забелязал у нея от самото начало. Усмихна се, когато тя се засмя на нещо, казано от приятеля й, и почувства топлината й от двадесет стъпки разстояние. Приближи се, неспособен да стои далеч и секунда повече, и застана зад нея. Покашля се и изрече името й.

— УУУ — искаше му се да протегне ръка и да докосне косата й. Спомни си, че е гъста и мека като коприна. — УУУ.

Тя се обърна. Беше чула гласа му и го позна, преди да го види. Беше почувствала със сърцето си присъствието на човека, когото обичаше и по когото копнееше. За частица от секундата остана абсолютно неподвижна и последните пет месеца — цялата болка и унижение — изчезнаха. Сега просто беше тук, с него. Неочаквано моментът се стопи и тя си спомни. Обърна се, видя лицето му и си спомни всичко. Обидата изпълни ума й, а болката бе прясна и сурова, сякаш това се бе случило вчера. Обзе я ярост. Той видя лицето й, гнева в очите й и понечи да я докосне невярващо, но тя трепна и изпусна чашата си, която се разби на пода.

— Не! — смъкна се от стола си и заотстъпва назад. — Не ме докосвай! Просто… — пристъпи към Второстепенния, сякаш търсеше защита. — Недей!

— УУУ, моля те!

Той протегна ръка. Господи, не трябваше да се хвърля така към нея, безчувствен глупак! Тя отново инстинктивно отстъпи назад като уплашено животно и ХХХ я сграбчи импулсивно за ръката, отчаяно решен да я накара да разбере.

— УУУ, моля те!

— Пусни ме! — извика тя и издърпа ръката си. Обърна се към вратата. Трябваше да се махне от него.

— Не, УУУ.

ХХХ тръгна след нея и я хвана, когато излязоха на улицата. Само знаеше, че трябва да я задържи, да поговори с нея. Стисна още по-здраво ръката й, но това само я вбеси повече и тя започна да се съпротивлява, като се опитваше да се освободи. Ритна го в пищяла и той я пусна, стреснат от болката.

— Ох! По дяволите!

УУУ хукна, но той беше по-бърз от нея. Хвана я, преди да е стигнала много далеч, и я притисна до себе си.

— УУУ — тя се съпротивляваше яростно. — Престани! УУУ, за Бога, престани! — стисна я още по-силно. Беше изпаднала в истерия. — Престани!

Хвана я за раменете и я разтърси. Тя почти веднага се успокои и престана да се съпротивлява. Стоеше неподвижно, наполовина в прегръдката му, и гледаше към земята с блеснали от сълзи очи.

— Изслушай ме, УУУ, моля те! Ще ме изслушаш ли?

Отново я беше прегърнал и я притисна до себе си, така че да не може да помръдне. Усещането за тялото й беше толкова силно, че почти му се зави свят.

— УУУ, обичам те! — повтаряше отново и отново. — Обичам те, моля те да ми повярваш, обичам те!

Второстепенния беше излязъл на улицата. Цялата случка бе станала толкова бързо, че не знаеше какво да прави. Чу думите на ХХХ и се обърна да влезе вътре, не биваше да бъде там, те дори не го бяха видели. Върна се в кръчмата и продължи да ги наблюдава иззад стъклото, за да се увери, че тя е добре.

— УУУ, ще ме чуеш ли, моля те? — ХХХ продължаваше да я държи, макар тя да стоеше неподвижно. Не можеше да й позволи да си отиде. — Моля те! Само ме чуй, само поговори с мен. Моля те!

Най-сетне УУУ кимна. Чувстваше се объркана и бе по-лесно да се съгласи.

Той отпусна леко ръце и погледна лицето й. Толкова добре го познаваше, от месеци носеше спомена за него в съзнанието си. Сложи пръст под брадичката й и я повдигна. Тя трепна.

— Не искам да говоря за това, което се случи — рече предизвикателно УУУ. — Не сега. Не мога.

— Добре — не виждаше очите й, очите, които издаваха всичко. — Да влезем ли вътре?

Вече не го бе грижа какво ще се случи, тя бе близо до него и само това имаше значение. За пръв път, откакто си беше отишла, отново се почувства жив.

Патрик, Франческа - Мария Бенет - "Порочна мания" ?

Дааа, ти си. Тъкмо се канех да пусна още един цитат. Само за протокола - авторката е Мария Барет, не Бенет.

:shy11: Да кажа, че съм спала докат писала не върви - привечер беше, по-скоро - бляла. Нормално Ето нещичко от мен, както винаги наготово от книжка, която редактирам: Всичко се случи с такава мълниеносна бързина, че УУУУУ не успя да се защити. ХХХХХ бе тук, жив, държеше я в прегръдките си и я целуваше, сякаш все още имаше право на това! И тя му позволяваше! Не. С вродената си честност УУУУУ не можеше да не признае колко отчаяно се нуждае от неговата целувка, потапяйки се отново в спомена, когато за първи път бе вкусила мъжката му страст. Тя се вкопчи в раменете му и отметна глава, откликвайки на целувката с любов, потискана твърде дълго. Докато ХХХХХ я притискаше към силното си тяло, тя сякаш се възроди за нов живот и изгаряща от страст, вдиша добре познатия аромат на тялото му, който не би сбъркала с ничий друг. Любовници… Някога, но никога отново! Страстта й не му принадлежеше, дори да бе склонна да му я отдаде. Езикът му се плъзна по устните й и тя се стъписа. Престори се на оскърбена от този изблик на непристойност и си заповяда да се отдръпне, но не можа да го стори. Открадна още няколко мига, сгушена в топлата му прегръдка, склони глава на гърдите му и се заслуша в дивия ритъм на сърцето му, което биеше в унисон с нейното. ХХХХХ — красив сън и кошмар от миналото… Той докосна с устни слепоочието й и усетил бесния й пулс, вдъхна дълбоко нежното ухание на разцъфнали праскови. Нейното ухание — ухание, което го бе преследвало в дългите самотни нощи. — Няма да моля за прошка, УУУУУ. Тя рязко вдигна глава и го изгледа изумено. — Ти трябва да… Аз… — О, разбира се, какъв пропуск от моя страна! — чувствените му устни се извиха в цинична усмивка. Очите му заискриха от гняв, той отстъпи назад и я пусна. — Кавалерският кодекс на честта изисква да се извиня, задето си позволявам волности с омъжена жена. — А вашата съпруга, сър, нямаше ли да възрази, ако… — Съпруга ли?! Преди време една пропусната възможност завинаги ме излекува от желанието за брак. Той няма право да излива горчивината си върху мен, помисли си УУУУУ. Прехапа устни и се зачуди какво точно има предвид мъжът, но не се осмели да го попита. Сведе поглед към ръцете си, които усукваха дръжката на дамската й чантичка и се помоли наум някой познат да не е станал неволен свидетел на нейната недискретност. Страхът от възможните последствия я накара да опита да заобиколи мъжа. Ала ХХХХХ бързо я прикова към стената, като използва тялото си едновременно за защита и преграда. Бе сигурен, че тя не би предизвикала скандал. УУУУУ вдигна поглед. Като южняк, ХХХХХ бе джентълмен по сърце, но си оставаше опасен мъж и тя не хранеше надежди, че той ще отстъпи. — Не, няма да ти позволя да избягаш! — произнесе той, потвърждавайки страховете й. — Бъди така великодушна да отделиш няколко минути за един стар приятел. УУУУУ потръпна от неумолимостта му. Макар да бе чакал години да се срещне лице в лице с нея, ХХХХХ откри, че изпитва задоволство от умолителния израз в очите й. Лицето й пребледня още повече и той се уплаши, че младата жена ще припадне. — Моля те, ХХХХХ, пусни ме! Нямаме какво да си кажем — УУУУУ усещаше колко е напрегнато тялото му. Не искаше да си спомня какво бе усещането на гладко избръснатите му страни и брадичка по устните й или на късо подстриганите му бакенбарди до кожата й. Не трябваше да позволи изтощеният му вид да я трогне, нито чувството на състрадание да помрачи здравия й разум, който я подтикваше да избяга. Докато все още можеше.

Да давам ли джокер ? УУУУУ плахо потърси очите му, но бързо отклони поглед. ХХХХХ си представи как обсипва с целувки очите й, които за миг придобиха цвета на тъмно отлежало уиски. Ресниците й бяха дълги и прави, леко изсветлели по краищата… Тя използва неговото объркване и избегна погледа му. — Да привършваме, ХХХХХ. Хората ни гледат. — Не, има въпроси, на които непременно трябва да ми отговориш. Няма да те оставя да се измъкнеш. УУУУУ инстинктивно се отдръпна и се затвори в себе си. Това беше единственият начин да му противостои. ХХХХХ въздъхна. Защо не можеше да върне времето назад? С четири години. Трябваше да й предложи женитба още тогава, вместо да се поддава на проклетото желание да й даде време да порасне и да осъзнае новооткритата си свобода. Тогава си мислеше, че е прекалено млада, за да се омъжи на седемнайсет… Но не и толкова млада, че да се люби с теб, подло му нашепна вътрешен глас. Той стисна юмруци. Неговият най-добър приятел, ZZZZZ, не бе страдал от излишно благородство. Месеци след заминаването на ХХХХХ за Англия по семейни дела, ZZZZZ му писа, че УУУУУ се е съгласила да се омъжи за него. Този спомен бе отворена рана, която никога нямаше да зарасне. ХХХХХ знаеше, че УУУУУ го обича. Бе му доказала любовта си последната вечер преди отпътуването му, противопоставяйки се на възпитанието, което й бяха дали, и на добродетелността, в която вярваше.

Редактирано 17 август 201213 г. от asayva (преглед на промените)

"Приютени в Рая" на Тереза Майкъл?

Бравос! Явно грешката в моя отговор е заразна, защото авторката е МайкълС

Офтопик - Има ли я тази книга в електронен вариант? Вече втори път я цитират, но не я намирам в тракера

Има я само в пдф, който правя в момента. Ама ще почакаш докат стане, мине през проверки и се качи в ескейпа. Мислех, че пдф го има качен там. Ако обаче я искате - ще я направя първо нея, за да я качат, после другите редакции.

Редактирано 18 август 201213 г. от asayva (преглед на промените)

Ииии... един много любим мой съвременен роман: ГЛАВНИЯ дори не забави стъпка, когато ГЛАВНАТА се изправи и го зачака да се приближи. Той я бе открил без усилия сред множеството. Естествената й кестенява коса святкаше като лагерен огън сред тълпата от изрусени и боядисани гостенки на хотела. ГЛАВНАТА носеше черна памучна блуза и черен панталон, които имаха небрежния вид на дрехи, току-що извадени от куфара. Контрастът между черния плат, червената коса и светлата, гладка кожа беше възхитителен, ала ГЛАВНИЯ предполагаше, че е избрала тези дрехи само защото бяха удобни за пътуване и в никакъв случай не от суетност. ГЛАВНАТА направи крачка напред и кимна, сякаш искаше да потвърди, че е дошла да се срещне именно с него. Когато видя движенията й, ГЛАВНИЯ вътрешно изруга, защото внезапно се почувства като попаднал в капан. Статичната снимка на младата жена му бе разкрила само малка част от истината. Още първите й движения моментално предизвикаха сексуален отклик в тялото му. Не бе усещал нищо подобно след БИВШАТА с черните и очи, златната кожа и тайнствената усмивка. БИВШАТА, сладката вещица, от чиито лапички едва можа да се измъкне невредим, след като й бе дал много повече, отколкото трябваше. Бе сметнал простото сексуално удоволствие за истинска любов. Никога вече нямаше да повтори тази грешка. Докато се приближаваха един към друг, ГЛАВНИЯ внимателно наблюдаваше ГЛАВНАТА, за да открие дори най-малкия признак, че жената насреща му осъзнава първичната сексуалност във всяко свое движение. Но дори да беше така, тя не се издаваше. Не хвърляше дълги погледи на всички страни, за да провери как реагират на излъчването и околните мъже. Освен това женствената и повърхност не беше грижливо украсена — нямаше изискан грим, нито лакирани нокти, нито пък изкуствено разбъркани коси или отворени копчета. Сексуалността на БИВШАТА бе пресметната до последната дреболия. При ГЛАВНАТА беше различно и това още повече увеличаваше привлекателността й. Очите й бяха със същия невероятен зелен цвят като диаманта, за когото в миналото бяха умирали хора и сигурно щяха да умират и в бъдеще.

Редактирано 18 август 201213 г. от aranna (преглед на промените)

"Диамантеният тигър"

"Диамантеният тигър"

Абсолютно вярно!

Ти си.

Историческо и любимо на всички

-.....Водовъртежът от витлата на кораба ме тласкаше към тях, а преди да бъда накълцана за храна на акулите, Делфинът захапа ремъка на чантата ми и ме измъкна на повърхността. - Когато се огледа наоколо, той посочи разсеяно към яркожълтия сак в ъгъла. - Но защо още не сте погледнали в него? Личната ми карта е там вътре. Щяхте да знаете коя съм.

- Мадам. - Той се изправи на стола. - Бъдете сигурна, че никога не бих тършувал в нещата на една дама, ако не съм получил позвпление за това. - " Дали това означава не без мое разрешение" - чудеше се тя, докато той добави: - И тъй като вие не бяхте в състояние да напуснете сама кораба, реших, че няма защо да бързам.

"Боже мили! Какво му е тоя? Та той изглежда чалнат!"

- И ако мога да попитам - гласът му за миг надебеля, - какво е витло?

Тя примигна.

- Витло. - Очерта малки кръгове с пръст във въздуха. - Знаете, това нещо отзад на кораба, което го придвижва във водата.

Той подпря ръце на коленете си.

- Мисис Главна! - ТОЙ призова цялото си търпение. - Вятърът - произнесе той - изпълва платната и движи кораба.

- Разбира се, клиперите, яхтите, катамараните, но не и един 400-футов презокеански лайнер. Защо ли ви говоря това? Вие сте капитанът.

Изражението на лицето му внезапно стана безизразно и неразбираемо.

- Такъв съм - каза той като стана внезапно. - Мисля, че сега трябва да почивате, мисис. Ще ви изпратя вечерята тук веднага. Лека нощ.

Той се поклони отсечено, след което се обърна и си тръгна, а ТЯ забеляза за пръв път блестящата къса сребриста сабя, закачена на пояса около кръста му.

"Тес" - определено в моите Топ 20.

"Тес" - определено в моите Топ 20.

Знаеш си, че си ти.