от 1 Ноември Showtime започнаха да излъчват документална поредица от 6 епизода наречена 'Time of Death'

която проследява последните мигове на неизлечимо болни хора.

 

не знам дали видеото е достъпно извън България но си заслужава да се види.

С голяма доза носни кърпичи.

трейлър:

http://www.youtube.com/watch?v=2vIjDWZR6wc

 

първи епизод:

http://www.youtube.com/watch?v=59vlC2TgIqU

 рамус,душичко ..вземи да ми простиш,че не мога да следя непрекъснато творчеството ти,пък и вече не си оперативно интересен на Пилат , и той спря да  те поръчва. не разбирам твоите душевни търсения,но пък нищо не пречи да ни ги споделяш,щом намираш,че сме достойни за това.

 

Поздрави

по-здрави, Вал!

Прощавам ти... за всичко.

И на Пилат му прощавам, и на МОСАД и на всеки който кажеш.  Жалко, разчитах поне на едно досие, като това на ОШО, ако ще и циганин да ме напишат в него че съм. А то - такова безразличие... Това обаче си има своя положителна страна - дава ми спокойствие...

==================

 

Използвам моментното споменаване за прощаването в думите на ВАЛКИРИЯ, за да изразя нещо по-сериозно за него. Като допълнение към моето разбиране относно заглавието на тази темата:

 

Няма нищо по-лесно от това да прощаваш, особено когато не си обвинявал за каквото и да е. Обикновено го правя заради "другата страна" (дори когато надниквам вътре в дълбокото и проверявам има ли нещо заради което да е нужна). И прощаването идва уж от мен, но за нея (другата страна) е просто онова, което ще я откъсне от проекциите й на вина и зависимост, които именно прошката най-често прекъсва и с това - освобождава. В този смисъл самия акт на ПРОЩАВАНЕ е личен акт. Защото е свързан с лични проекции към образи и отношение към "другите". Но когато не е налице разбирането на това, хората-личности, както и всичко останало, заместват невъзможността за самоосъзнаване, чрез форми на кръстосани сигнали от типа - всеки, през другите. Липсата на възможност за самоотразяване се компенсира през задължителната кръстосана рефлексия - през "ДРУГИЯ". Заради това в колективното ежедневие се налага хората "взаимно" да си прощават. А всъщност акта е насочен към "вътре-то" на самия СУБЕКТ.

 

Няма нищо по-излишно от прошката, когато е било налице РАЗБИРАНЕ, защото то го има чак когато човек съумее да подминава нивото на отношението и реактивността. Там, където го има РАЗБИРАНЕТО (от същността) няма никаква стойност вината и съответно явлението "прошка" и те самоотпадат на такова ниво поради елементарна липса на съответствие.

 

Съчувствието и състраданието също са само заместители - на същото това "РАЗБИРАНЕ". Те са само малка част от него, като съпътстващ елемент. Но когато го няма РАЗБИРАНЕТО (надълбоко и докрай) всички останали са само части от откъсването на гледането на света през "малките очи", през онази "малка идентификация" с някои "малки неща". На нивото на изброените "малки" елементи идват и прошката и състраданието.

Докато не се появи РАЗБИРАНЕТО, като все пак се има предвид, че под тази думичка, аз лично влагам обобщено много широко съдържание и пълнеж. Според мен има думички които не пояснявам, а само обобщавам нещо от моя свят с тях. Но, дори и много рядко, когато достига до условен "приемник", някак си дори подсъзнателно и с това необяснимо, усеща, сякаш докосва нещо от това, което изрязявам - дори с една единствена думичка.

 

-------------------

 

Мерил, винаги е имало в написаното от мен някои неща, които ти импонират, изрезонират. И едновременно - и пораждащи известно напрежение, което се проявява при теб като нещо много повече от несъгласие... На моменти, дори го ограничаваш, за да го изразиш, опитвайки се да му облечеш рационална, логична или дори философска дреха. Не е проблем за мен - напиши го такова, каквото е. Но каквото и да е - винаги някак си, отзад, стои нещо наранено, което само чака подходящия "мотив", нотичка, или думичка, за да се "стартира" и да се насочи към образа (на дразнителя) нечий си. Това е импулс, реактивен, както всички импулси. И в програмираната му реакция задължително се включва да се насочи към евентуалния автор, точката, от която идва стимула, който я поражда (като вид автоматичен "отговор")...

Мери, не го пиша всичко това за да ти покажа колко зная или че те познавам. Просто пиша онова, което виждам през написаното от самата теб. Не че само към мен си така, просто ми се ще да ти кажа, че те разбирам и нямам проблем с това.

 

В тази връзка, се сещам да изразя един мой похват - в комуникацията с мен, предлагам много често особен вариант - на "другата страна". Предлагам й да опита да спре всички видове ограничения, всички форми на "спиране" - предлагам й да направи "късо" съединение - това, което се поражда в "другата страна", да "излезе" чисто и автентично, такова, каквото е породено, без спирачките на всякакви типове заучено ограничаване, промяна на вида му, овладявания или скриване.

Разбира се, за това предложение получих най-вече откази. Малцината, които уж се пробваха защото решиха че е лесно, се провалиха. Единици бяха по-упорити и може би научиха нещо за себе си, за истинското си лице, за нещо от дълбокото "себе си", такова, каквото е обикновено прикрито от пищни и цветни (или черни) воали, или рисунки с личен привкус.

 

За да се опитам да избегна евентуални погрешни реакции, ще поясня, че пиша това като обикновен разказ - за нещо от моя опит и моя свят. А не като форма да поучавам скрито или явно някой си, дори като от рода "казвам дъще, сещай се снахо"...

Редактирано 8 ноември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

За да се опитам да избегна евентуални погрешни реакции, ще поясня, че пиша това като обикновен разказ - за нещо от моя опит и моя свят. А не като форма да поучавам скрито или явно някой си, дори като от рода "казвам дъще, сещай се снахо"...

Не. Няма да има грешни реакции. Поне в смисъла, който ти влагаш в това. Аз съм последователна. И до степента, в която подозираш напрежението в мен, приемайки, че то е породено от степен на някакво мое неприемане те, самият ти попадаш в калъпа на твоята си представа за мен. Както и да е. Наистина нямам време сега, но ще те прочета на спокойствие и ще те уважа с отговор... /който, още пишейки своя си пост бях оформила, защото предугаждах реакцията ти/... ;-)

И до степента, в която подозираш напрежението в мен, приемайки, че то е породено от степен на някакво мое неприемане те, самият ти попадаш в калъпа на твоята си представа за мен. 

и ще те уважа с отговор... /който, още пишейки своя си пост бях оформила, защото предугаждах реакцията ти/... ;-)

Мери точно цитираните ми последни думи-уточнения въобще не са написани за теб.

 

Просто е молба - само молба - ако си в състояние - не прочитай написаното единствено и само лично. Това не е някаква форма на игра да ти правя профили и да се доказвам колко съм проницателен.

Само молба Мери... толкова ли е важно всяко написано да има личен контекст? За какво са ми тия "калъпи", Мери. Не те познавам и никога не бих могъл, в смисъла на това, което аз самия наричам ПОЗНАВАНЕ. Така, че не е нужен никакъв "подобаващ отговор", защото никъде не съм попитал нищо. Най-малкото теб. Нима е толкова силно това недоверие та е нужна толкова силна тая дистанция?

 

Мерил (или който и да  е друг от псевдонимите), всеки от нас, пишещите тук, разполага единствено и само с проекциите си за "другите". Не със самите "оригинали". Това че ползвам "Мерил", Уитнес, Скепсис, Нел или Валкирия е заради "имената" на проекциите ми като автори на думите им, спрямо които аз се позиционирам условно, временно и относително. И така използвам за да се изразявам като предложени възможности за изказ, в теми или раздели от тяхна страна. Никой от нас няма връзка с "оригиналите", със същинските АВТОРИ на тия думи. И не е нужно да се привиждаме в това подвеждайки се че се "познаваме".

И когато пиша формално "МЕРИЛ", дори като обръщение, аз всъщност се обръщам към собствената ми сборно съставена от самия мен, проекция за лицето, личността, на която МЕРИЛ е форма на етикет. Истинската, оригиналната личност, с нейното социално име по лична карта, си остава на друго място, в друга територия в която не е моя работа да бъда. Така, че няма нищо по-естествено от това, че лицето скрито зад който и да е псевдоним, да изрази, че аз "не го познавам" . Както и няма нищо по-естествено от това, да кажа от своя страна, че е точно така.

Нещо повече - не само не съм в състояние и е естествено да нямам досег със "оригиналните личности" през форумната комуникация, но и дори и да имах личен "жив" досег, никога няма да съм в състояние (не само аз, а и който и да е друг) да проникне докрай надълбоко в който и да е СУБЕКТ, за да изрека самодоволно "ПОЗНАВАМ ТЕ". Не, не познавам никой от вас и никога няма да го опозная и разбера ДОКРАЙ. Това е единствено възможно и е отворено само за мен самия, спрямо себе си. А не за мен, спрямо ВАС.

 

Разбира се не мога, нито ми е работа да говоря от името на другите, но за мен мога да кажа отново

- пиша с нещо като "сенки", в моята собствена система от отражения.  Не с оригиналите, не със "същинските СУБЕКТИ". Една дистанцирана форма на контакт (не общуване, защото много често го няма "общия" елемент). Говоря само себе си и онова, което отразявам по начина по който го правя, с нещата които използвам за всичко това, спрямо самия себе си.

Аз съм основната цел на участието ми тук. Не търся връзки, съмишленици, потвърждения на идентификацията ми, нито разбиране, публика, клиенти или пациенти. Не ме интересуват убежденията ми, нищо не защитавам, нито вярвам в каквото и да е (дори "себе си")

Занимавам се единствено и само със себе си. Написаното го използвам заедно с неговия контекст от написаното от другите, после, в различни моменти го "прочитам". Споменах вече на друго място, че използвам техника (похват) на писането от самия мен, за собствените ми цели и насоки, за собствената си авторефлексия.

 

Всъщност написах уточненията в последните си думи на предишния си пост именно като опит  (явно несполучлив) да спестя именно такива форми на личен прочит, през лични моменти от типа "кой, на кого". Защото горните ми думи са просто думи за самия мен, от мен, за мен. Скепсис винаги ми е правил забележки че текстовете ми не били диалогични и били затворени, като така съм изключвал "разговора". И е прав за това - думите ми нямат диалогична форма, те са моя вътрешен начин на разговор. Написаното нищо не е, просто пиша думите, породени от нещо, нещо преди тях. 

Редактирано 8 ноември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

В крайна сметка всичко опира до опита за разчупване на възприятията така, че действителността да се види и в перспектива, а не еднопластово. И пак продиктувано от липсата на контрол върху случващото се. След като не можем да променим външния свят, се съсредоточаваме върху собственото си аз, доколкото то зависи от нас. И... отново се опира до възможността да се изконтролира това, което не ни е подвластно…

 

 

Хм... за разлика от контрола върху "външния" свят, "вътрешният" ни подлежи ако не на контрол, то поне на осмисляне(при желание, разбира се). Сложих кавичките, защото под външен свят разбирам всичко материално, включително и нашето физическо тяло. А вътрешния ни свят е онова, което "произвежда" физическото ни тяло - емоции, мисли, фантазии и т.н.нематериални производни. Точно тях можем съвсем волево да насочваме в желаната от нас самите посока. Не да ги спираме. Да ги насочваме. Само че за да се стигне дотам е необходимо наистина много задълбочено познание върху "външния" и "вътрешния" светове. Не знания, а познание. Аз поне правя разлика между тези две понятия. И докато знанието повече е насочено към изграждане на личността ни, то познанието е насочено към развитието на същността ни. И най-добрият вариант(според мен) е тези двете - личност и същност да са в равновесие. Разбира се в тезата ми няма нищо ново, живеем в дуален свят. Казвам го единствено и само защото самата аз в съзнателния си живот, успях да се науча как да пренасочвам енергията от емоциите от посока, която ми вреди, в посока, която ми помага(разбира се това в определени житейски ситуации).

 

С всичко, написано от Рамус, относно разбирането съм напълно съгласна, тъй като и моите търсения са стигнали дотам. Засега.

 

Сравняването на Буда с Гурджиев ми идва леко в повече, но и тук ще си замълча, защото нямам капацитета да опонирам. Не, че би имало смисъл, но… В крайна сметка, казано най-елементарно, грешка ли е твърдението, че всички религии и духовни учения са в резултат на човешкото желание да си обясни и малко или много да обуздае света… Тогава?! Грешно ли е, ако кажа, че общата база като идея не прави непременно съизмерима надстройката на една вековна традиция /която и да е тя/ с шарлатанството /себеобясняващо се като по-достъпен път за хората от ниските нива към разбирането/.

Мерилко, преди е нямало психолози, но винаги е имало нужда някой на някого да помага за(да го наречем) опазване на психическото здраве(равновесие). За това са се грижели религиите, а и някои учения като на Гурджиев, Беинса Дуно и т.н. Проблемът не е толкова в техните учения, колкото това как ги възприемат "учениците". И разбира се има и такива, които вместо да достигнат до психическо равновесие, изпадат в пълно психическо разтройство.

"Обуздаването на света" е също нещо напълно изкривено в съзнанието ни(още от древността). Защото всички усилия се хвъргат към "обуздаване" на някого другиго, но не и към себе си. А от там би трябвало да се започне. Проблемът е, че това е трудния път.

Рамус, през цялото време разсъждавах по написаното от Рамус, а не върху самия Рамус... Аз нямам нужда от Рамус, за да се самоанализирам, самосезирам и саморазбирам. Приемам нещата лично, защото съм личност, но освен като център на собствения си свят, не се поставям в центъра на ничий друг... Така, че нека спрем с това крадеца да вика дръжте крадеца... Както и да е.

 

Моята мисъл беше свързана с подхода към въпроса и с това, че различните гледни точки дават различни визии и е твърде дръзко да си присвоявате правото да преценявате кое е правилно и кое е грешно. Но, явно това си е заложено в човешката природа и най-много се случва на тези, които най-много парадират с желанието си да го избегнат. Пак както и да е.

 

Та конкретно и на въпроса – според мен грешката идва от опростенческото мислене, че който разбира – непременно приема, който не приема – непременно не разбира. Ето това не е задължително като формула. Напълно изпускате възможността – да се разбере, но въпреки това да не се приеме. Това според мен е гвоздеят. Въпросът не е само дали човек има силите да върви неизменно по пътя, който е избрал или иска да опита от всичко и се отбива по всичките отклонения. Въпросът е в самият избор. Айде най-прост пример. Светът е стая, ние сме хамстерите в клетката в тази стая. Има хамстери, които прегризват клетката и излизат извън нея. Осъзнават. Те са на най-високо ниво… Но… Отново си гледат към клетката. Желанието им е да спасят и останалите хамстери. Само дето останалите хамстери сами трябва да пожелаят излизането от клетката и осъзнаването. Въпросът е в това, че не всички останали вътре и въртящи колелото хамстери са непременно малоумни и неразбиращи. Сред тях има и такива, които са си дали сметка, че ако въобще имат възможността и цял един живот все пак им стигне да прегризят клетката и да излязат от нея, няма да имат силите да възприемат и да понесат видяното и почувстваното извън клетката и сами приемат отговорността си, оставайки в нея, да се чувстват щастливи на нивото си, споделяйки го емоционално със себеподобните си… Та – какво сложно има в това да разберете, че според мен този трети вариант съществува – да разбереш и да не приемеш. Ето това е според мен.

 

По ясна от това не мога да бъда. Дано схванете и самоиронията ми с примера и не се почувствате засегнати.

 

Нел, благодаря за обясненията доколко вътрешното ни аз ни е подвластно. Всеки път се изумявам от себе си, когато четейки те разбирам, че пораждам у хората нуждата да ми обясняват азбучни истини. Като казвам, че след като не можем да променим външния свят, се съсредоточаваме върху собственото си аз, доколкото то зависи от нас. И... отново се опира до възможността да се изконтролира това, което не ни е подвластно… всъщност не съм казала нещо различно, за да ме убеждаваш в това. Подвластно ни е. Но… Това, което казвам е, че мотивът ни да се обърнем към подвластното ни собствено аз, отново е желанието ни, след като се "справим" със себе си или паралелно с това /осъзнато или не, признато или не, демонстрирано или не/, ако не да контролираме неподвластното ни, то поне да го проумеем.

 

Едит - правопис...

Редактирано 8 ноември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

Но… Това, което казвам е, че мотивът ни да се обърнем към подвластното ни собствено аз, отново е желанието ни, след като се "справим" със себе си или паралелно с това /осъзнато или не, признато или не, демонстрирано или не/, ако не да контролираме неподвластното ни, то поне да го проумеем.

 

Сега вече си го казала много точно.

Макар да не беше изказано точно, те цитирах, защото съм съгласна с тезата ти и определено не съм обяснявала точно на теб своето виждане. Все пак пиша с презумцията, че повече от един човек чете, ще прочете и така вероятността за някакъв разговор нараства. Разбира се, съвсем не очаквам съгласие и/или разбиране.

 

Сега за хамстерите... (чудесна алегория!) . Не знам откъде ти хрумна, че този разговор тук е в помощ и за спасение на някого. За мен(а мога само своето мнение да изразя) е един обикновен форумен разговор с елементи на личен опит. Най-обикновено споделяне на знания и познания, като всички други разговори в другите форуми. Не видях тук някой да е хванал нечий ръкав и да го дърпа. 

Но... Ако все пак някой е решил, че споделяйки мнението си тук, ще промени нещо, то това си е лично и негово право. Не му го оспорвам.

На мен ми харесва когато повече хора си чешат пръстчета в клавиатурата. Интересно е и вероятността да науча нещо ново е огромна. Затова и участвам точно в такива теми.

Редактирано 8 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Не знам откъде ти хрумна, че този разговор тук е в помощ и за спасение на някого.

Не ми е хрумвало.

Просто не ми е по вкуса да напиша конкретно, че спасените от клетката са просветлените и да асоциираме освободения хамстер с Буда... а всички останали хамстери... нататък вече е ясно...

 

Говоря в много по-широк аспект, от този, в който ме възприемате вие /мен и казаното от мен/, иначе по-свободомислещите от мен.

Сега вече си го казала много точно.

Макар да не беше изказано точно, те цитирах, защото съм съгласна с тезата ти и определено не съм обяснявала точно на теб своето виждане. Все пак пиша с презумцията, че повече от един човек чете, ще прочете и така вероятността за някакъв разговор нараства. Разбира се, съвсем не очаквам съгласие и/или разбиране.

Така вече става ясно... Да. Съгласна съм и разбирам.

Просто не ми е по вкуса да напиша конкретно, че спасените от клетката са просветлените и да асоциираме освободения хамстер с Буда... а всички останали хамстери... нататък вече е ясно...

 

Но нали Буда означава пробуден, просветлен. Всеки човек има буда природа.

Алегорията с хамстерите е твоя.

Което съвсем не означава пренебрежение към Сидхарта Гаутама и към всички хора. Факт е, че сме различни като физика, като мислене и психика, неоспорим факт. Факт е и, че имаме право на избор. И това важи за всички хора.

Какво те притеснява?

Наистина не разбрах

Редактирано 8 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

 

Алегорията с хамстерите е твоя.

Което съвсем не означава пренебрежение към Сидхарта Гаутама и към всички хора.

 

Да Нел... Така е. Иначе не бих си позволила такава алегория... Просто исках да бъда ясна, повече от необходимото, за да говорим конкретно /както и се случи сега между мен и теб/, а не отново да се залитне по неправилни тълкувания на казаното и всеки да си върти своята плоча до безкрай...

 

Въпреки това не ми е по вкуса асоциацията Буда-хамстер, а не Буда-пробуден... естествено...

О, Боже...

-----------------------------

В момента не мога да го намеря в нета, но е хубаво да се прочете едно много хубаво разказче на Здравко Попов със заглавие "Съдбовност" от сборника му "Големият Маратон".

Нищо конкретно. Просто мои асоциации... Сега нямам време, но ако не го намеря никъде в нета, ще си направя труда да го сканирам и да го сложа...

Просто мисля, че ще е тотално по темата...

Редактирано 8 ноември 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

Уит, интерпретацията... особено е. Ти търсиш от години да "събереш" парченца от една твоя представа, в която знанието да е "обективно". Да има истинска истина и относителна истина... Смяташ че има "богоизбрани", дори етаж, в който те притежават "истинско знание", което ти наричаш обективно.

 

 

Напълно ли е изключено според теб един особен вариант - примерно - никога да не е имало "обективно знание"?

 

Възможно ли е УИТ, идеалното (обективното, едноистинното), просто да не съществува...? И дали не е важно да съществува именно според "първия етаж"?

Това с етажите ти го започна, аз се опитах да вляза в тоналността ти, но действително съм в друга, както отбелязваш с доста думи, ще ми се и аз да можех така.)) Предавах прочетеното с думите на Успенски, приятелю Рамус, повечето от горното не са моите думи, макар че ги е редил някой мой „аз” или група от възторжените ми такива, „аз”-ове. И там за "богоизбраност" и "етажи" никъде не се говори. Другото можеш и всеки, стига разбира се да иска, може да го намери в книгите „В търсене на чудесното”, „Четвъртият път” и т.н. Нали темата уж е за Гурджиев – точно затова така я нарекох впрочем, „Гурджиев-точка- и-така-нататък”.

 

И понеже е така, тоест защото тоналността ми е друга, b-moll?, сегашната ми група „аз”-ове тотално се отъждестви и напълно се изгуби в желанието си да отговори точно на този въпрос, който е непринудено бомбастичен, а аз имам слабост да дървено-философствам без необходимата подплата над възможно най-безполезните, диви и неразрешими от тях; това още откакто до два-три през нощта седях покрай баща си, който беше малко нещо учил философия и по тази причина докато не спеше и пушеше, аз домъквах един философски речник и го питах какво означава това или онова (тоя нелеп речник май ми е единственото материално наследство от него, освен гените); та искам да кажа, че се замислих тотално над тоя въпрос и дори си съставих мнение, макар че мнението, по Мнението на Сократ, Платон и много други известни и неизвестни трицентрови същества, дори да е вярно пет пари не струва, и то е:

НЕ

 

Опита да се играе на "разбиране"  спрямо такива хора, за мен е дълбоко неадекватен - най-малкото заради липсата на съответствие по ниво. Както често се случва "ирационалното, често е напълно абсурдно пред рациото. Но последното не е единствената възможност за описание на света. представата, че идеалните "велики" учители са безгрешни и че щом са минали през "просветление" значи че те вече "знаят, виждат, владеят" някакво си обективно знание... може да е просто едно автоотражение на колективните проекции за идеалното...?

 

Не си играя на разбиране, само си играя. Май вече се опитах да обясня, че "обективно знание" не е моя формулировка. В случая спориш не с мен, а с "формата", в която Гурджиев и Успенски са напъхали една система, една от всичките.

 

Да взема да отбележа, че никой от участвалите в темата ми „аз”-ове не е правил класация и не е категоризирал или сравнявал Гурджиев с Буда или когото и да е с някой друг, доколкото сегашният ми „аз” си спомня. Някои от тях, тоест участвалите ми „аз”-ове, защото има и други, които нямат никаква представа за всичко това, обаче също, естествено, кътат в себе си своето скромно и напълно безполезно мнение и по този толкова важен за „първоетажните” „аз”-ове като сегашния ми пишещ „аз”, въпрос, и то е, че Гурджиев е първокачествен, но в никакъв случай безпогрешен бодхисатва (като сме почнали и щом трябва всичко да представяме в конкретни религиозни термини), каквито разправят че били бодхисатвите, защото е правил грешки по собственото му признание и в никакъв случай в някои определени моменти от живота си не е можел да предвиди случайностите по пътищата и кръстопътищата му, или безпрепятствено и произволно да произведе всякакви вълшебни причини, целящи определени желани следствия. Но се е стараел с целия си напълно формиран с много преднамерено страдание и съзнателен труд Аз, да доведе каквото там и с каквато там цел е започнал, въпреки всичко и докъдето е било възможно, вероятно… М?

 

Гурджиев не е чак толкова несмилаем, пространни Рамус; с удивление го разбрах, докато четях „Велзевул”; и колкото повече четях, толкова повече се стъписвах, защото осъзнавах, че ако през последните три-четири-пет години не бях си задавала точно тези почти несвързани един с друг въпроси, които си бях задавала и то точно в същия порядък, така както някак си произтичаха един от друг чак до Дзонгкапа и споменатия гурджиевски пост-катастрофален труд (който той написал и след като го прочел, унищожил и пренаписал отново отначало докрай), нямаше да вдяна и процент от процента, който си въобразявам, че вдявам; но го твърдя на мой риск.

 

Обещавам, напълно механично разбира се, повече да не пиша в бездарно-подражателен „гурджиевски” стил, ако изобщо се налага да пиша нещо някъде някога повече и особено във форум. Но работата с повечето от „аз”-овете е ненадеждна, по причина че следващите поради липса на памет и пълна изгубеност в идентификациите могат да си кажат каквото слепият казал: „ще видим…”

Редактирано 8 ноември 201312 г. от witness (преглед на промените)

Ех ех, ако наистина знаехте какви ги пише в споменатите книги, щяхте да ме намразите още повече Добре че никой не се интересува наистина, но все пак е добре и нормално всички до един да имаме мнение за всичко. А книгите впрочем не ги препоръчвам освен на някой, който наистина е решил (или така или иначе му е тръгнало) да приключи веднъж завинаги с едно голямо нищо, което, както се оказва по опитен път, е доста дълга и непосилна работа... ламя стоглава че и "буферите" си излага на показ - за нещо от моята група "аз"-ове говоря, да не се обиди някой и да го приеме лично.

Буфери, лоша работа. Ама нищо, така тук можах да си видя един доста голям.

Далеч съм още от шизофренията, просто чета "Четвъртият път" на Успенски, затова...))

Ех ех, ако наистина знаехте какви ги пише в споменатите книги, щяхте да ме намразите още повече

 

Спокойно, Уитнес! Позачетох малко и аз и... няма как да те намразя, по простата причина, че от известно време съм наясно и с нищо си, и с големите му претенции.

Далеч съм още от шизофренията, просто чета "Четвъртият път" на Успенски, затова...))

Ела в Селестинското пророчество и ще се оправиш.

Ела в Селестинското пророчество и ще се оправиш.

Да взема да дойда, само че не знам къде е това - в книгата или във филма?

 

 

 от известно време съм наясно и с нищо си, и с големите му претенции.

Претенциите са нищо работа, ако бяха само те, щеше да е само смешно и толкова. Самоиронията е полезна. Проблемът е, че буферите прикриват много по-неприятни неща. Буферите са трайните ни оправдания, които правят вътрешните ни противоречия невидими и охраняват съзнанието от "вкуса" на съвестта. Дори отпадането на един е болезнено, а на всички наведнъж би ни побъркало. Ние никога не можем да се видим такива, каквито сме, защото няма да го понесем. Донякъде са необходими.

 

Колкото до "нищото", не е точно нищо - по-скоро нещо като виртуална тълпа. Работата е там, че то е всичко, което имаме, с което можем да работим. Нищото е фалшивият център в тази тълпа, представата ни за самите нас, фалшивата илюзорна личност; и въпросът е да се обособи център на правилното място, който да направи в началото източника на лъжи пасивен. Там  използват някаква източна метафора, сравнение с къща без господар, пълна само със слуги, в която никой от слугите не е на мястото си и не изпълнява своята работа. За да се въведе ред, трябва онези от слугите, които са по-разумни и склонни да изпълняват задълженията си, да се съберат и да изберат Заместник-Управител, който да направлява работата. И работата може да започне едва след като разбереш, че е така, че те няма. Нещо такова.

Сега Хайдукпикасо вече може да ме прибере при Селестинското пророчество, пък дано се оправя и аз... както имаше навик да казва една колежка, "искам да се оправя нацяло".

Редактирано 12 ноември 201312 г. от witness (преглед на промените)

Та... според Гурджиев "самолюбието е ад, но самолюбието е и рай".

Или както е модерно да наричаме процеса "да обикнеш себе си".

Това с обичането на себе си, сме свикнали да приемаме като нещо негативно, но то е защото свързваме егоизма с "имането" и дори и не се замисляме, че е толкова свързан и с "нямането".

Примерът, който дава Гурджиев е с онзи, който ни е обидил. При едино "активно мислене"(отново негов термин) сме в състояние да разберем, че точно самолюбието ни може да ни защити от негативните последици от обидата и вместо да събираме(или преглъщаме) емоции, можем спокойно да отминем обидата защото обичайки себе си, не трябва да се поддаваме на "външния натиск".

На думи е лесно, на дело не толкова, но с времето опитът си казва тежката дума. Това мога да гарантирам от личен опит.

Тук ми се иска да спомена и, че онези думи на Иисус за другата буза, са свързани точно с този процес - себеобикването. Поне така съм ги разбрала и приела за себе си.

Редактирано 13 ноември 201312 г. от Нел (преглед на промените)

Това с обичането на себе си, сме свикнали да приемаме като нещо негативно, но то е защото свързваме егоизма с "имането" и дори и не се замисляме, че е толкова свързан и с "нямането".

Да, страхотно точно. И вярно, че само на думи е лесно. Ако в момент на отрицателна емоция си спомня за себе си това най-малкото дава възможност за неотъждествяване, засега за мен това е единствено такава възможност (а като се опитвам да си спомня себе си, така или иначе не мога да се отъждествя с нищо). Ако човек успее, може да влезе ако е необходимо „в роля”, и дали ще си обръща другата буза или не, зависи от случая. Иначе ще е поредната механична реакция, от която никой няма никаква полза, само изчезване по навик и голяма загуба на енергия.

Хващам се в самосъжаление, тъга, вредно въображение, раздразнение - последното е доста неприятно и се налага доста да го изчакваш, докато отмине, въпреки че веднага виждаш пълната му безпричинност. Най-често те са последици от "вътрешното съобразяване”, тоест съобразяване не със ситуацията, човека, предмета или каквото е там, а със собствените чувства, очаквания, представи за себе си.

При страха и гнева е по-трудно да се дистанцираш от т.нар. външна причина; понеже съм се самонаблюдавала в състояние на страх, знам как процесите в тялото инстинктивно се взривяват за частица от секундата много преди да се задейства разсъдъчната преценка, но това не може да се промени – възможно е обаче да не отидеш по-нататък и да продължиш в правилна посока обратно на разрушителния навик, ако мисленето е било предварително правилно насочено и мотивирано. Сенека не случайно е изписал толкова относно гнева, унинието, отчаянието и пр. И тогава хич не им е било лесно.

Борбата с отрицателните емоции има още една, дори две полезни цели, но те изискват още условия. А те са друга работа.

 

Вътре в себе си ние имаме един кон; той се подчинява на заповеди отвън. А нашият ум е твърде слаб, за да направи нещо отвътре. Дори и умът да даде заповед за спиране, вътре нищо няма да спре.

(…)

Това, което казах за вътрешната промяна, се отнася само до нуждата от промяна в коня. Ако конят се промени, ние можем да се променим дори външно. Ако конят не се промени, всичко ще си остане същото, без значение колко дълго се учим.

Лесно е да решиш да се промениш, седейки спокойно в стаята си. Но щом срещнеш някого, конят рита. Вътре в себе си имаме кон.

Конят трябва да се промени.

Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той много се лъже. Дори и да прочете всички книги, да учи сто години, да овладее цялото знание, всички мистерии - нищо няма да излезе от това.

Тъй като цялото знание ще принадлежи на коларя. А той, дори и да знае, не може да тегли колата без коня - тя е твърде тежка.

Първо трябва да разбереш, че ти не си ти. Бъди сигурен в това, повярвай ми. Ти си конят, и ако искаш да започнеш да работиш, конят трябва да бъде научен на език, на който ти можеш да говориш, да му казваш какво знаеш и да му доказваш необходимостта от това да речем, да си промени местоположението. Ако успееш, тогава с твоя помощ конят също ще започне да учи.

 

„Картини от реалния свят”

http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=xGS7q3ifrN8

Да, страхотно точно. И вярно, че само на думи е лесно.

1. Ако в момент на отрицателна емоция си спомня за себе си това най-малкото дава възможност за неотъждествяване, засега за мен това е единствено такава възможност (а като се опитвам да си спомня себе си, така или иначе не мога да се отъждествя с нищо). Ако човек успее, може да влезе ако е необходимо „в роля”, и дали ще си обръща другата буза или не, зависи от случая. Иначе ще е поредната механична реакция, от която никой няма никаква полза, само изчезване по навик и голяма загуба на енергия.

2. Хващам се в самосъжаление, тъга, вредно въображение, раздразнение - последното е доста неприятно и се налага доста да го изчакваш, докато отмине, въпреки че веднага виждаш пълната му безпричинност. Най-често те са последици от "вътрешното съобразяване”, тоест съобразяване не със ситуацията, човека, предмета или каквото е там, а със собствените чувства, очаквания, представи за себе си.

3. При страха и гнева е по-трудно да се дистанцираш от т.нар. външна причина; понеже съм се самонаблюдавала в състояние на страх, знам как процесите в тялото инстинктивно се взривяват за частица от секундата много преди да се задейства разсъдъчната преценка, но това не може да се промени – възможно е обаче да не отидеш по-нататък и да продължиш в правилна посока обратно на разрушителния навик, ако мисленето е било предварително правилно насочено и мотивирано. Сенека не случайно е изписал толкова относно гнева, унинието, отчаянието и пр. И тогава хич не им е било лесно.

4. Борбата с отрицателните емоции има още една, дори две полезни цели, но те изискват още условия. А те са друга работа.

=======================

5. Вътре в себе си ние имаме един кон; той се подчинява на заповеди отвън.

А нашият ум е твърде слаб, за да направи нещо отвътре. Дори и умът да даде заповед за спиране, вътре нищо няма да спре.

(…)

Това, което казах за вътрешната промяна, се отнася само до нуждата от промяна в коня. Ако конят се промени, ние можем да се променим дори външно. Ако конят не се промени, всичко ще си остане същото, без значение колко дълго се учим.

Лесно е да решиш да се промениш, седейки спокойно в стаята си. Но щом срещнеш някого, конят рита. Вътре в себе си имаме кон.

Конят трябва да се промени.

Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той много се лъже. Дори и да прочете всички книги, да учи сто години, да овладее цялото знание, всички мистерии - нищо няма да излезе от това.

Тъй като цялото знание ще принадлежи на коларя. А той, дори и да знае, не може да тегли колата без коня - тя е твърде тежка.

Първо трябва да разбереш, че ти не си ти. Бъди сигурен в това, повярвай ми. Ти си конят, и ако искаш да започнеш да работиш, конят трябва да бъде научен на език, на който ти можеш да говориш, да му казваш какво знаеш и да му доказваш необходимостта от това да речем, да си промени местоположението. Ако успееш, тогава с твоя помощ конят също ще започне да учи.

 

„Картини от реалния свят”

Сега, прочетох горните неща... много пъти, в различно време. Отдавна не съм този, който "прочете" Гурджиев през писанията на други за него. От тогава е минало много време... не е важно нито колко, нито дори че е минало, нито че е време... Но въпроса е, че вече в думите от КАРТИНИ от РЕАЛНИЯ СВЯТ има съществени проблеми, в смисъл - несъответствия. Те не са в Гурджиев, не са и в описателя, който уж предава тия думи. Това са множество несъвместимости, от много нива, посоки, цели, смисли и проекции, несъвместяващи се през което и да е писание, думи или идентификация.

 

Аз, минавайки през своите си стъпки през своето пътешествие към себе си, разбрах сам, че в написаното от теб се съдържат някои основни проблемни положения, които за мен се оказаха погрешни. Разбира се - впоследствие. Това е относителността на понятията, едно от които е "ГРЕШКА". Всъщност за мен, от някакво време, такова понятие въобще не съществува. Някои "грешни" положения са изиграли много по-съществено значение за мен, отколкото ония, които тогава нарекох "правилни".

 

Поред УИТ, припомням - просто използвам написаното от теб, като форма, като условно въведена система от понятия, като контекст. Все едно че е едно "открито писмо" и вместо да го пиша на лични, го изваждам на "показ", защото това е мой специфичен прийом... за открит разговор на мен, с мен (през думите ти). Именно - МЕН... и мен. Пак АЗ... и СЕБЕ СИ... кой АЗ, кое СЕБЕ СИ?... и дали това е шизофренично... или е нещо друго... Може би - според ВЪЗПРИЕМАЩИЯ

 

По-горе съм номерирал някои основни неща, за улеснение:

 

1, 2, 3. Проблема с идентифицирането (отъждествяването) е именно в идеята "да си спомниш за себе си". Разбира се, че само приказки и разни сугестивни и декларативни думички, не могат да вършат работа. В ежедневието е пълно с такива, тук във форума - също. Празни приказки, присвоени от чужди такива, с които просто се изживява и вдъхновява един иначе съвсем различен субект, служещи му да замести с проекции свои лични дефицити, породени от конфликти и страховете си. Груповия опит, четенето на чужди думи и използването им тук нямат никакво съответствие към същността на това "ДА СИ СПОМНИШ СЕБЕ СИ". Не може и няма как, тук да се ползват припознаванията, защото на това ниво работят вътрешните проекции и конструкции, които имат скрит за СУБЕКТА произход, същност и динамика. И са онова, което го вкарват във вътрешно конструирано битие. Негово, собствено, вътрешно конструирано. Това отново е проблема за идентификацията и връзката на централния конструиран образ АЗ, с конструирания вътрешен реал, среда, сред която той да се ситуира.

 

За мен, като човек, който зад гърба си има някаква практика и опит, се оказва че след като се преминат някои "стъпки" ретроспективния анализ вече показва съвсем различни положения. Само защото "субекта" е изменил своето вътрешно състояние всичко се променя. Оттам - през аналогиите, описанието, понятията през които извеждаш себе си, мога да съотнеса условно през кои етапи, как и кое преминаваш.

Защото и емоциите са вид "себе си", Чувствено-преживяващия аспект на човека е само една обикновена брънка от него. И понеже фокуса, битието в тази негова брънка е основна за настоящето ниво на човечеството, тя доминира и изземва към себе си "ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕТО" с нея. Това не е проблем, това е обикновена система от "етапи" и временни стъпки през които всеки СУБЕКТ така или иначе си "минава" в развитието си, и в пътя си към "себе си".

 

Въпроса е тук, обаче - КОЙ Е ТОЗИ, който може да си "спомни за себе си".

КОЙ Е ТОЗИ - СЕБЕ СИ.

КОЙ СИ СПОМНЯ?

За кой СЕБЕ СИ?

 

Измамността на понятието СЕБЕ СИ е ключов момент за всеки СУБЕКТ. Тук, въпроса за вътрешното пътешествие винаги в някакъв миг чука на прага на "основите"... на това което всеки някак си нарича АЗ - съответно и "себе си". Няма по-основен от момент от достигането на същността на представата за СЕБЕ СИ. И пораждането на въпроси относно - кое е това СЕБЕ СИ, защо точно ТОВА "СЕБЕ СИ", те сменят ли се - тия СЕБЕ СИ. Тогава кой, кого нарича "СЕБЕ СИ", дали това не може да се променя, променя ли се, как, защо, дали не може да се използва, дали е възможно да се управлява...?

Път към "СЕБЕ СИ", всъщност означава пътешествие към самопромяна на идентичността. Самото понятие САМО-ПОЗНАНИЕ е точно това - Познание за ПОЗНАВАТЕЛЯ. Затварянето на огледалото към самия оглеждащ се става в Шорткът. Това е и смисъла на думичката САМОРЕФЛЕКСИЯ.

Разбира се това са моите "смисли", моят пълнеж на всичките тия думички. Те се променят непрекъснато... заедно с мен - Променящия се, ги променям, оглеждайки се през тях, улавям и регистрирам промяната чрез "разликите" в състоянията. Задължително в сложна вътрешна изменчива "среда" в която е задължително наличието на високо ниво на вътрешна концентрация, на непрекъсната бдителност.... Повтарям - непрекъсната. САМО-ОСЪЗНАВАНЕТО (осъзнаване на Осъзнаващия ) е процес, който изисква промяна на състоянието на ОСЪЗНАВАНЕ, довеждайки и стабилизирайки това състояние до ниво на ежедневие и прекарвайки потока на възприятие през него самия СУБЕКТ и неговата "идентичност" веднага се "притеглят" на това ниво.

 

Най-интересните въпроси от явлението САМОРЕФЛЕКСИЯ са именно това - готовността и зрелостта да се прониква в забранената територия на ИДЕНТИФИКАЦИИТЕ. Защото това е изключително опасен процес относно вътрешното "здраве". Насоката АЗ и СЕБЕ СИ, и дълбаенето в този иначе основен "фундамент", е възможно само и при наличие на внимателно подбрана вече система за гъвкава идентификация, за управлението й, и предварителната подготовка. Докато това не е предварително условие, всеки опит да се прониква в "тайната" на придобиването, развитието, значението и структурата на идентичността и идентификацията ще си остане затворена и единствено ще бъде заместена от система от конструкциите и проекциите на субекта относно това.

 

4. Тук е въпроса за "борбата" с отрицателните емоции... Тук е и въпроса и отговора. Няма как да стане с БОРБА. Наличието на БОРБА вече означава че битката е изгубена. Онова, което е целта на "оттатък емоциите" не може да се достигне с БОРБА. Борбата веднага предпоставя нивото и оттам се поражда несъответствие. Нивото на БОРБА всъщност задължително е ниво на дуалността. Само на това ниво се поражда конфликт.

 

5, Там е и въпроса - НЕ Е САМО ЕДИН "КОН", нито си КОНЯ, докато каруцата е зависима и фокусирана в коня, кочияша въобще го няма. Неговата роля е поета пак от самите "коне" от това кой в даден миг, с битката помежду си за "водач" ще води насам или натам самата каруца. Докато "коня" не разбере и не се обуздае, той е нещо свободен електрон и цялата система е доминирана от него. Коня не знае въобще нито за каруцата, нито за кочияша. Коня е събирателен образ в който непрекъснато заради дуалността се водят битки за надмощие от неговите вътрешни натрупвания от рефлекси, инстинкти, страхове, изживявания, пориви, проекции (мечти, желания, потребности)... въобще една много сложна амалгама от заварени положения, които така "събрани" са в непрекъсната битка за надмощие защото влизат в непрестанни конфликти едни спрямо други. Допълнително - конфликтите според генетични програмни неврални вериги, несъзнателно се интерпретират като застрашителни "цялостта" и отключват серия от защитни "отговори". И това допълнително създава бъркотия, защото различните аспекти на отражение на реалността, пораждат различни "отговори", интерпретирайки самите "стимули" по различен начин.

 

Отвътре в самия "КОН" се води нескончаема несъзнателна битка между негови различни "аспекти" всеки от всеки настояващ да е "цар" и да седне на "трона на властта". Това е естествено положение и не може и няма как да се промени. Самите първи две неврални нива на възприятие и отражение в основата им стои един и същ основен модел - това е ДУАЛНИЯ. Особено характерен той е именно във "второ ниво" - амигдала, подкортексни, тилни и лобни дялове. Проявата му е именно чувствено-изживяващия комплекс от процеси и на това ниво неговия основен и най-характерен момент е именно ДУАЛНИЯ.

 

Но дуалността поражда на ниско ниво импулс за защита. От него - се проявяват всички деривати на страха. По този начин СУБЕКТА е в битие,  обсебено от страхови процеси. Това го разкъсва отвътре. А иначе - страха е просто защитна система, която уж е призвана да "защитава". Обаче - подскачанията на управляващата доминанта вътре в психичния свят, пораждат огромни проблеми за целостта заради това, че самия СУБЕКТ няма как да се самодефинира като устойчив АЗ.

 

Това е прост извод - СУБЕКТИ, при които доминирането е на чувствено-изживяваща основа, винаги са неустойчиви и винаги потопени в дериватите на страх. Страха има колабиращо (свиващо) действие за психиката. Колкото е по-силен страховия импулс, толкова повече психичното поле се "свива" Това е готова програма и е на ниско ниво. На нея не може да се повлияе ако не е от "по-високо" ниво. И в цялата вътрешна амалгама от заварени психични процеси, има само едно възможно положение, което може да сложи "ред". Което е предварително предпоставено да "сложи ред" във вътрешния хаос от борби, конфликти...

 

Това е водача - коларя - кочияша - въпроса е именно в него. Именно в това е ключа. Нивото на този символ - вътрешен аспект - предпоставя да е качествено различно. Защото в него основната му особеност е именно ЕДИНСТВОТО. В него дуалността е онова, което определя единството. Защото именно този АСПЕКТ носи самото ЕДИНСТВО. В това е въпроса - именно това е обединяващото вътрешно предпоставено ЗВЕНО, което да обедини и постави ред в СУБЕКТА. Но... тук е въпроса с "но-то".

 

Успенски го дефинира просто още с въвеждащите си думи в своите лекции. Не е само той, просто неговия изказ е точен и ментален - от самото ниво на този аспект. Неговата интерпретация е само това - интерпретация през някаква система от аналогии. Но в основата си - природата сама е поставила, както проблемите, така и "решенията". Но въпроса е - че природата не може да надхвърли себе си и само ги е "поставила". Но не може да свърши работата тя. На нейно място самия СУБЕКТ може да поеме щафетата и да продължи. Защото вече "продължението" е възможно само на ВЪТРЕШНО НИВО. И само там, може да бъде ВОДАЧА. Няма как вътрешния хаос да се саморазреши. На своето си ниво той е това, което е. И той се самопостановява и с това самоподдържа. Така се самозатвърждава. по този начин притегля и оформя идентичността към своята неустойчивост и изменчивост. И я лишава от стабилността. По този начин пък - отключва страха и хаоса става още по-голям и прониква до всяка точка от битието, присвоено от моментната проява на идентичността.

 

Човека да поеме щафетата от живота... не е някаква поетична и вдъхновителна метафора. Съвсем точна е аналогията, според която в човека може да има ред, когато се възстанови един специфичен баланс, при който всяко ново "ниво" (проявен аспект) поеме своята си роля, според съответствието си. Условните три нива - физиологично, психично (астрално) и ментално всъщност всяко има своя роля в тяхното единство. И че въпроса е именно в единството им. В това - да се "подредят" и всеки да си дойде на подобаващото му се място защото все пак те имат своята колкото и условна, но и фактическа йерархия. И в нея - всяко по-горно ниво, обхваща и регулира и взаимодейства с по-долното, като го определя. Въпроса за човешките СУБЕКТИ Е ИМЕННО ТОВА - КОЕ НИВО Е ФОКУСИРАНА ДОМИНАНТАТА. Защото това ниво определя всичко. И само по себе си това ниво не може да се НАДСКОЧИ - самото себе си да се надскочи. Само от "по-горното" ниво може да се "притегли" фокуса на идентичност. Именно това се нарича ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ИДЕНТИЧНОСТТА според смяната на ниво, известна и популярна като ДУХОВНО РАЗВИТИЕ.

 

За да не остане някой с впечатление че слагам винаги менталността на "най-високото" ниво, заради пристрастие - не. Написах тия три условни нива само заради изказа, търсейки някаква предполагаема от мен аналогия с възможните Четящи всичко това. Но не - менталността носи също в себе си дуалност. Само ОТВЪД нея, е онова, за което говоря, което споменавам, без да го наименувам. Защото отвъд трите споменати, съществува друга "тройка", която е на по-високо йерархично стъпало от нея. И именно в нея вече основните положения и качества на проявление е онова, което хората в дуалния си свят, наричаме ЕДИНСТВО. То може да се "постигне" само с МИР. Там дуалността вече е несъответствена... Но за това е напълно излишно дори да се пише... Заради това е толкова подмамваща думичката ДУХ - защото за дуалните и колективни субекти-личности, тя има чисто астрално значение (духове). Но за хора, които вникват повече, все ще стигнат до вкараната представа за нещо много ОТВЪД света на духовете - понятието ДУХ, като еманация на нещо ОТВЪД, което личностите наричат със колективната си сборна проекция БОГ. Написано е навсякъде и именно това значение на думичката ДУХ е вложена в понятието ДУХ-ОВНО РАЗВИТИЕ - там където няма деление, няма разделяне, няма разлики. Това е което прониква всичко, което няма образи, което няма дуалности... което е само ЕДНО. 

 

А използването на думички като "трябва да се промени", повярвай ми, така е, бъди сигурен... са думички които нямат общо с насоката на дълбочината. Те са направени за личности - като консуматори на всичко това.

Няма как, няма никакъв начин един друг човек да "сложи" нещо в някого. Няма как да бъде воден - нито за ръка, нито за крак. Няма как да се "асистира". Много личности вярват в този мит, защото това е свързано и с техните собствени вътрешни детски атавистични представи. Цялото човечество е пропито от това и в този създаден егрегор е поел в себе си техните колективни идентичности. Досега в света винаги е ставало въпрос за колективна идентичност. А това влиза в конфликт с индивидуума и всяка личност го притиска и обсебва идентичността, защото идва наготово, идва организирано, комбинирайки се с резонанса "отвътре" и така заживява поредния колективно оформен член, наричащ себе си личност. Това е ниво при което няма как, нито е възможно да има вътрешно ЕДИНСТВО. И колективната матрица просто го постановяват като заместват вътрешната липса на единство, чрез готови постановени правила, норми и шаблони кое как, защо и какво е живота...

 

Във филма МАТРИЦАТА никой никого не "направи" ИЗБРАНИЯ. Той просто е такъв - всичко останало е просто изявата. Избрания е символа на онова, което е вътре в самия човек. Едно ново ниво на битие, породено от качествено различното му ниво на възприятие. Това не се ПОСТИГА, няма система, няма практика за нея. Няма учител, няма брат, няма бащица или вселенски патриарх, който да е способен да "трансформира желязото в злато". Просто няма как, няма и защо да е - вярата, вдъхновението, надеждите и упованията са само симптомите... че нещо отвътре е в битка и винаги и вечно няма да "стига"... защото няма как - винаги само едната "половина" се проявява.

 

Понятието МИГ няма дуален аналог. А всяка проява може да е само ЕДНА. Тук е проблема с ДУАЛНОТО. защото проявата, в който и да е миг за дуалното може да се случи само като "част". И заради това винаги остава онова, което се нарича "недостатъчност".

Когато е налице вътрешно единение, то влиза в резонанс чрез цялата система - ОТВЪТРЕ единство, минава през МИГ (единствен), проява - като ЕДИН, като ЕДНО. Няма деление, няма разделяне... - пълно покриване и съответствие.

Редактирано 20 ноември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

При страха и гнева е по-трудно да се дистанцираш от т.нар. външна причина; понеже съм се самонаблюдавала в състояние на страх, знам как процесите в тялото инстинктивно се взривяват за частица от секундата много преди да се задейства разсъдъчната преценка, но това не може да се промени – възможно е обаче да не отидеш по-нататък и да продължиш в правилна посока обратно на разрушителния навик, ако мисленето е било предварително правилно насочено и мотивирано. 

 

Според мен всички емоции, които изпитваме, са в резултат на избора, който сме направили. Или иначе казано - сами сме избрали да се страхуваме или да се гневим. Когато човек осъзнае, че винаги може да направи и друг избор, а не да се води от първосигналността си или навиците си, нагласите си, с това идва и свободата. За мен самообладанието и самоконтролът са равни на свободната воля.

Да взема да дойда, само че не знам къде е това - в книгата или във филма?

 

Сега Хайдукпикасо вече може да ме прибере при Селестинското пророчество, пък дано се оправя и аз... както имаше навик да казва една колежка, "искам да се оправя нацяло".

където искаш - филма е направен по-простичко за разлика от книгата

та идвай, чакам те

 

Разбира се, че само приказки и разни сугестивни и декларативни думички, не могат да вършат работа. 

 

Груповия опит, четенето на чужди думи и използването им тук нямат никакво съответствие към същността на това "ДА СИ СПОМНИШ СЕБЕ СИ". 

 

 

Защото и емоциите са вид "себе си", Чувствено-преживяващия аспект на човека е само една обикновена брънка от него. И понеже фокуса, битието в тази негова брънка е основна за настоящето ниво на човечеството, тя доминира и изземва към себе си "ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕТО" с нея. Това не е проблем, това е обикновена система от "етапи" и временни стъпки през които всеки СУБЕКТ така или иначе си "минава" в развитието си, и в пътя си към "себе си".

 

4. Тук е въпроса за "борбата" с отрицателните емоции... Тук е и въпроса и отговора. Няма как да стане с БОРБА. Наличието на БОРБА вече означава че битката е изгубена. Онова, което е целта на "оттатък емоциите" не може да се достигне с БОРБА. Борбата веднага предпоставя нивото и оттам се поражда несъответствие. Нивото на БОРБА всъщност задължително е ниво на дуалността. Само на това ниво се поражда конфликт.

 

 

Няма как, няма никакъв начин един друг човек да "сложи" нещо в някого. Няма как да бъде воден - нито за ръка, нито за крак. Няма как да се "асистира". Много личности вярват в този мит, защото това е свързано и с техните собствени вътрешни детски атавистични представи. 

 

 Това не се ПОСТИГА, няма система, няма практика за нея. Няма учител, няма брат, няма бащица или вселенски патриарх, който да е способен да "трансформира желязото в злато".

Поздрави, Рамус. В теб определено преобладава човек №3    Не желязо, а олово. Сатурн.

Верни неща си написал, с други не съм много съгласна, но няма смисъл да споря. Защото ако няма да се съгласявам с някои положения в тях, просто не знам откъде да започна – ако ще разглеждам нещата, в тази тема поне, от позицията на Гурджиев и Успенски; само че ми е прекалено сложно.

 

Имало някога такава школа, сега я няма, останали са писанията, записките на беседи и пр.; учениците след това и дори още по време на школата подхванали системата на свой глас и всеки, естествено, дърпал в посока, която най-си харесал, както винаги става и т.н. (Гурджиев пише в „Животът е реален, само когато Аз съм”, че след катастрофата навсякъде забелязал сред групите „нещо съвсем не както трябва”; че в негово отсъствие развивали учението едностранчиво и това ги довело до състояние на „кандидати за лудницата”).

 

Това си е твоят "прочит". Не си длъжен да се съгласяваш нито с мен, нито с Гурджиев. Никой не е длъжен да чете хиляди страници, освен ако не е мотивиран, а за да е мотивиран дори само да чете, трябва да е почувствал привличане към това, да се е появил някакъв емоционален отклик. Да има усещане за неотложност и необходимост от него за себе си. Никой не е длъжен да се бори с изразяването на отрицателните емоции и да обръща гнева, страха и раздразнението си срещу себе си, да приема съвета да се подлага на неприятни преживявания… въпреки че засега събуждане чрез приятни преживявания не е изобретено, за съжаление. Опознаването на емоционалната природа е важно, защото тя е връзка с централния източник на енергия, ако знаеш начин как да се свържеш с него; и проблем са не самите емоции, а че не ги осъзнаваме, отъждествяването, механичността. Знанията, интелектът водят до някакъв стадий, след който се усеща нуждата от промяна на битието, тоест от прилагане в процес на работа. За работата, както отбелязва Гурджиев, е необходим метод. Методът принадлежи на някаква школа, иначе си остава въображение, говорене - както казваш и ти, - непознаване на подводните камъни, подлагане на опасности; с общо повърхностно говорене човек създава у другите погрешни впечатления, превратно разбиране и т.н.

 

Проблемът е, че на нас каквито и средства за събуждане да ни дадат, ние ги превръщаме в средства за по-здрав и по възможност по-приятен сън. Природата ни е такава, че свикваме със звъна на будилниците и в един момент спим още по-добре с двайсет звънящи будилника, сънувайки, че сме будни.

Ужасът от разклащането на всякакъв род само-успокоения, без-различия, гъделичкания и приятности е напълно в сферата на инерцията на съня – отива човек в такъв случай при някого, който да му закрепи по-добре буферите и сантиментите към фалшивия аз, по възможност да му предпише накрая транквиланти, видения, мантри или курбан, и всичко е ОК.

 

Другото е, че дори не можеш (не говоря за теб, Рамус, за един друг сорт любопитни последователи) да се приближиш към подобно учение с тясно утилитарна цел. Най-малкото, защото нищо няма да се получи. Единствената цел на само-помненето е да осъзнаеш, че спиш дълбоко, че не е лесно да се събудиш и да поискаш да стигнеш до „Филаделфия”. Поне само да поискаш наистина да се събудиш. Що се отнася за религиите, разгледани като школи с външен и вътрешни кръгове и какво общо имат с психологията, Гурджиев ги сравнява с радиуси на кръг – колкото по-близо са до центъра, толкова повече си приличат. Практически в някаква точка неизбежно се стига до необходимостта да „познаеш себе си”, защото в този стадий, етап или както да го наречем, знанието за света и човека не могат да бъдат разделяни повече.

 

И, понеже казваш, че нищо не става с борба. Зависи от какви влияния трябва да се освободиш, има различни влияния. На места Гурджиев набляга сякаш върху тази дума, но трябва да мислим не за думите, а за фактите. Факт е борбата вътре в теб, докато осъзнаваш и се опитваш да удържиш изблика на гняв, например, или да не поддадеш под натиска на някакъв навик, като си спомняш за себе си. Останах с впечатление, че сега това се смята за вредно, но според него е необходимо по специални причини. Може би трябва да си спомним, че „същност” означава „субстанция” и че енергията също е и субстанция. Гурджиев:

 

Борбата произвежда субстанция. Тази субстанция постепенно се събира на определено място.

 

Без борба няма напредък и няма резултати. Всяко разчупване на навик води до промяна в машината.

 

Като гледаме назад, си спомняме само трудните периоди в нашия живот, но никога времената на спокойствие; последните са сън, а първите са борба и следователно живот.

 

 

Или за емоциите, Успенски..”Четвъртият път”:

 

„Въпрос. Чувствам, че е недостатъчно да си уверен, че ще познаеш състоянието на само-помнене по особения му вкус, и искам да знам как можем да го разпознаем интелектуално, без риск от вмешателство на емоция или субективна мисъл?

 

О. Емоцията не означава вмешателство. Интелектуалната функция може да ви доведе само до определен стадий; по-нататък трябва да се придвижвате чрез емоциите. Невъзможно е да се каже за самосъзнанието, което е по-високо състояние на съзнанието, че то определено е възможно или че това е леко преживяване, защото то означава изменение на битието; затова е трудно да се отговори на механичния човек как ще се чувства и ще гледа на нещата, когато стане по-съзнателен. Той спи.

 

--------------------------------------------------

„В. Какво представлява чувството за настойчивост, появяващо се в човека в по-високо състояние?

 

О. В началото това е магнетичният център, в който има смътно осъзнаване на нереалността на обичайните концепции, намерения, възможности. След това, когато човек започва да изучава, в някакъв момент осъзнаването на съня става емоционално и придобива сила. Отсъствието на разбиране означава отсъствие на емоция. Само формиращият център може да работи без емоции. Всяко правилно осъзнаване става емоционално. Едно от препятствията ни е, че сме прекалено тъпи, недостатъчно емоционални. Интелектът е много слаба машина. Ето защо емоционалният център трябва да бъде освободен от отрицателни емоции, тъй като иначе използваме цялата му енергия за тези емоции и нищо не можем да правим.”

 

----------------------------------------------------

„По-добре да ви разкажа една история. Това е стара история, която разказваха в московските групи в 1916 година за произхода на настоящата система, настоящата работа и самопомненето. Това се случило в неизвестна страна в неизвестно време, когато хитрият човек минавал край някакво кафене и срещнал дявола. Дяволът бил в много лошо настроение, бил гладен и му се пиело, и хитрият човек го поканил в кафенето, поръчал кафе и го разпитал за проблемите му. Дяволът казал, че няма работа. В предишните времена бил свикнал да купува души и да ги изгаря на дървени въглища, тъй като когато хората умирали, имали големи души за отнасяне в ада, и всички дяволи били доволни. Но сега всички огньове в ада били угасени, защото когато хората умирали, нямали души.

Тогава хитрият човек изразил мисълта, че може би, двамата с дявола биха могли да свършат нещо заедно. „Научи ме как се правят души – казал той – и аз ще ти показвам онези, в които има създадена от мен душа”. И поръчал още кафе. Дяволът обяснил, че човек трябва да се научи да си спомня себе си, да не се отъждествява и т.н. и тогава, след някакво време, би си отгледал душа.

Хитрият човек започнал да работи, организирал групи и учел хората да си спомнят себе си. Някои от тях започнали да работят сериозно и пробвали на практика онова, на което той ги учел. След смъртта си попадали пред небесните врати, където от едната страна се намирал Св. Петър с ключовете, а от другата – дяволът. Когато Св. Петър бил готов да отвори вратата, дяволът казвал: „Мога ли да задам един въпрос – вие спомняли ли сте си себе си?” – „Да, разбира се” – отвръщал човекът, и дяволът казвал: „Извинете, тази душа е моя”. Това продължило дълго време, докато хората не се изхитрили по някакъв начин да съобщят на земята за случващото се пред небесните врати. Като чули за това, онези, които учел хитрият човек, дошли при него и казали: „Защо ни учите да помним себе си? Ами че нали когато говорим, че сме си спомняли себе си, дяволът ни отнася?” Хитрият човек попитал: „Нима съм ви учил да говорите, че си спомняте себе си? Аз ви учих да не дрънкате.” Те отговорили: „Но това са Св. Петър и дяволът!”, а хитрият човек казал: „Но виждали ли сте Св. Петър и дявола във вашите групи? Затова не дрънкайте. Онези от вас, които успяваха да се удържат да не изтърсят за самопомненето пред дявола, достигаха рая. Аз не само се споразумях с дявола, аз даже си съставих план как да измамя дявола!”

Редактирано 2 декември 201312 г. от witness (преглед на промените)

Желаещи да си го купят ?

 

Tikker – часовникът на смъртта



Шведът Фредрик Колтинг създаде часовник, който предсказва до секундата часа на смъртта на притежателя си. Идеята зад новия продукт е да накара хората да се замислят за оставащите им дни живот и да им се радват пълноценно.

Притежателите на фаталния часовник трябва да попълнят въпросник за медицинския си статус, като посочат и настоящата си възраст. Получените данни се вкарват в паметта на часовника и обратното броене започва.

Цената му ще бъде 59 щатски долара и излиза в продажба през април 2014 г.

 

temadaily.bg

Поздрави, Рамус. В теб определено преобладава човек №3    Не желязо, а олово. Сатурн.

1. Верни неща си написал,

2. ...с други не съм много съгласна, но няма смисъл да споря.

3, Ако ще разглеждам нещата, от позицията на Гурджиев и Успенски...

4.Това си е твоят "прочит". Не си длъжен да се съгласяваш нито с мен, нито с Гурджиев.

Не ги знам хората, може да съм някакъв човек, може и номер 3 да съм. Може и олово или Сатурн. Може да съм канибал, тиквеник, гениал или просто невежа. Всичко може да съм... Меренето е начина за мерило на Мерещия се - в случая твоята идея за конструирания образ на Рамус в теб, който се събира от начина по който ти самата интерпретираш и отразяваш написаното чрез някакви графични знаци с неговия ник.

 

Рамус е нищо. Една твоя конструкция, в рамките на това отложено общуване, толкова характерно за форумната виртуална комуникация.

1. В този смисъл - дали са "верни" или не,  е само твоята мяра за тях, изразена чрез оценка, обобщение през твоите критерии, твоите вътрешни процеси... И всичко това е до твоята идентичност и идентификация, която всъщност се изразява чрез всичко това.

 

2. Същото е свързано и с точка 2 - дали си (или не си)  съгласна. Съгласието е само форма на изразяване на отношение. Тя е интелигентния аналог на "харесване". Нещо "твое" привиждаш като нещо "мое", а "отзад" психично е само игра на твоите собствени проекции, работещи в психичната ти машина "зад завесата на видимото и доловиното от теб самата".

И дали са емоционални или ментални проявленията, щом в основата стои изразяването на отношение, доминантата е ясна и напълно се позиционира СУБЕКТА, изразяващ се с точно определено състояние на съзнанието си чрез всичко това.

 

3. ... ИНтересно ми е - ЗАЩО РАЗГЛЕЖДАШ НЕЩАТА единствено и през нечия друга "позиция" или гледна точка. Дали не е отново заради "съгласие" ( харесване, допадане), водена от собствената си защитна система от дисонанси, според която се водиш несъзнателно. И чак на "върха на айсберга" се появяват именно думички като "съгласна, харесвам" ( или с "не" - отпред). Ако има нещо ценно, ако нещо нещо истински важно, ако има нещо заради което ти самата съществуваш ( за мен и само за през моите очи), то това е твоята житейска линия, твоите лични и независими житейски движения, преминавания, отражения... Като типичен индивидуалист за мен именно това е важното. И понеже ти бягаш от това почти непрекъснато (както и повечето от останалите пишещи). Защо, в истинските сериозните и значими екзестенциални положения, може да се застане с "нечия друга гледна точка", позиция или виждане за нещо си.

г-н Успенски съвсем откровено е грешал. И независимо че го пиша като вид моя "оценка" това е просто обобщение заради несъответствието между ЛИЧНОСТТА и битието на УСПЕНСКИ и изразяваното през думите му във видовете лекции с които той всъщност доби популярност.

Това не е толкова оригинално всъщност. Няма по-генерално сгрешен въпрос от влиянието, смисъла, значението и динамиката на емоционалния свят за всеки СУБЕКТ. И ако все пак някои психопознания си позволяват да генерализират обобщенията си относно емоционалността, то въпроса за Е-СФЕРАТА е винаги най=значим за самата личност, която се изразява чрез нея. Именно тук е въпроса - САМАТА ЛИЧНОСТ, САМИЯ СУБЕКТ.

На приказки, на роли, на игри на мъдреци, учители и ученици, всички са изключително точни, последователни, логични... Само дето като се опре до същинския и реален ЕКЗИСТЕНЦ, тук вече пропадат всички роли, всички изживявания и имитации.

 

За да не бъда отново интерпретиран неадекватно (макар, че това не зависи въобще от мен, а от ИНТЕРПРЕТИРАЩИЯ) пак ще повторя, че точно тази гледна точка, която се наемам да изразя е на типичен ИНДИВИДУАЛИСТ. За матричните личности - КРАЕН ИНДИВИДУАЛИСТ. Колко и защо трябва да съм "краен", е въпрос също на оценката на ОЦЕНЯВАЩИЯ. Но въпроса е точно за да се забележи къде се позиционирам като автор на тия думи, спрямо коя "координатна система", защото аз, за себе си не съм "никакъв". Човек, просто човек... И като такъв, като изразител на различни видове гледни точки, ракурси, переспективи, които с лекота мога да сменям, променяйки фокуса и състоянието си на съзнание. Всичко се променя само чрез промяната на ядрото, на фокуса на състоянието на (само)съзнание. Почти като в аналогията с копчето на "радиото", което като се върти и сменя станциите и "честотата" на която резонира приемника. В този смисъл, съм елемент със собствена честота, която е по-важна от това, което трябва тя да отрази. Превръщам се в отразеното, вместо просто да го отразявам, да му реагирам, да съм негово "следствие".

 

4. Ето защо, променяйки фокуса, чрез него дълбочината, широтата... и още някои други неща, се променят след като се променя ядрото - идентичността. Нямам никакъв проблем да се променя през различни "честоти" и да хвана тази, която да резонира на думите на въпросните УСПЕНСКИ и ГУРДЖИЕВ. Най-големите НЕ-съответствия винаги настъпват заради нуждата на последните двама от социална дейност на будители. Това е голям проблем и несъответствието между нивата, което се поражда, не е възможно въобще да се ЗАОБИКОЛИ. НЯМА КАК, а и няма защо.

Защото в опитите си все пак да реализират едни свои типични матрично-личностни аспекти, говорещите с горните цитати, се потапят в личностната матрична колективна сфера и малко се 'позабравят", дори "поизгубват", налагайки се да "смесват" напълно несъвместими положения, само и само да угодят на реципиентите. И ако все пак ГУРДЖИЕВ е бил значително по-дисциплиниран, макар и чрез крайности, то Пьотър твърде неразбрано е поел "свой курс" да се изживее на месия и будител. Разбираемо, но това не пречи да е ПРИБЪРЗАНО. А най-голямата усмивка будят именно опитите на г-н УСПЕНСКИ да говори за емоционалната сфера, при положение че той самия "съветва" с думички и разбирания, напълно отдалечени от същностното разбиране за Е-СФЕРАТА. Въобще - думички като ИНТЕЛЕКТ, като УМ, като РАЗУМ, като ЕМОЦИИ, чувства... никой не се наема внимателно да вникне, защото всъщност само се използват. И типичния реципиент, търсейки преди всичко своя резонанс (съгласие, харесване) се хваща за думичката, но се подвежда че тази думичка е точно както е в собствения му пълнеж за нея. А авторите на тиа думички, може би... НЕ са имали точно това предвид, макар да използва същата думичка. Бъркотията с думичките... е огромна и винаги е била основния белег за несъвместимост между дълбоките нива на разбиране и повърхностните потребители и автори на проекции, с които приоритетно е пълно настоящото човечество.

 

Месианството и будителството са част от "проблемите на израстването". Те са нещо като "детски болести" или "болести на растежа и развитието". Те са просто етапи, през които ИНДИВИДУАЛИЗИРАЩИЯ се субект преминава по пътя към собствените си тайни и скрити страни.

За типичните матрични личности, в колективната им култура и идеали, всичко колективно се представя като висш идеал, то за въпросните две личности, макар и условно, е техния път, да израстнат своето ЛИЧНОСТНО МАТРИЧНО ПОЛЕ. Защото там, пред "голямата врата", чак там, СУБЕКТА, поел пътя през себе си, чак на нейния праг наистина разбира, че няма как да мине през тази "ВРАТА", докато в него самия все още стои неизчистен и неизрастнат личностния му матричен аспект.

 

Стотици и хиляди хора, преминават през огромни лишения, борби, практики, учения, търсения... в търсене на... нещо. Без да разберат че само проекциите се менят.

Проекциите като явления, са аналогични на оптическата илюзия на понятието ХОРИЗОНТ, за който и да е ГЛЕДАЩ го. ПОДОБНО е и оптическото явление ДЪГА - защото и двата основни примера се основават на обикновени принципи и се определят като явления именно от самия НАБЛЮДАТЕЛ. Същото в психичен план, е и понятието "ВЪТРЕШНА ПРОЕКЦИЯ". Защото тя е просто една система от отражения пораждана от много широки и комплексни процеси, които са невидими и са "зад завесата" за всеки СУБЕКТ. А именно те са в основата на неговото битие.

Заради това, ЦЕНТЪРА НА БИТИЕТО ВСЪЩНОСТ Е САМИЯ "ЖИВЕЕЩ".  Това е смисъла на Единственото Пътешествие. Защото всички "търсения" всъщност се намират вътре в ТЪРСЕЩИЯ. А търсене има винаги, когато липсва НАМИРАНЕТО. В мига, който нещо се "намери", вече ТЪРСЕЩИЯ спира да съществува. Търсенето предполага "липса". А "липсата" е вътрешно изначално състояние на съзнанието в неговите преходни етапи, които чисто условно наричам "МАЛКИ"...

-------------------

Не че тук, с тия толкова мънички фрагменти, бих изяснил каквото и да е. Както винаги повечето няма да бъдат дори прочетени. Но те са написани за мен, не в разговор с някой, а в разговор със самия мен. Защото всички и всичко,,, дори и аз самия сме просто отражения в моя собствен вътрешен свят. И разбирането... за това ЩО Е Е-СФЕРА (примерно) само най-малката част преминава през пристрастието и отношението ми спрямо нея. И смисъла е да се породят повече въпроси, отколкото отговори, които някой за пореден път да си натъкми  в опит да се спаси от самотата, страховете си, призраците или дисонансите си... като опит да спаси "себе си"...за пореден път...

Редактирано 3 декември 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не ги знам хората, може да съм някакъв човек, може и номер 3 да съм. Може и олово или Сатурн. Може да съм канибал, тиквеник, гениал или просто невежа. Всичко може да съм... Меренето е начина за мерило на Мерещия се - в случая твоята идея за конструирания образ на Рамус в теб, който се събира от начина по който ти самата интерпретираш и отразяваш написаното чрез някакви графични знаци с неговия ник.

Приятелю Рамус, защо всичко приемаш лично. За човек №3 беше закачка; и исках да разбера доколко си чел онова, което така компетентно опровергаваш. Не си длъжен, както вече подчертах, да си го чел. В човек №3 преобладава интелектуалният център, в №2 - емоционалният, в №1 - двигателният. Това са едни условни деления на типове в системата, за която уж говорихме.

И понеже беше споменал за трансформация на "желязото в злато", написах - олово и Сатурн. Може би си чувал за Великата Работа, алхимия и т.н.? Превръщането на оловото (Сатурн) в злато (Слънце)... затова го вметнах, съвсем на шега.

 

  И смисъла е да се породят повече въпроси, отколкото отговори, които някой за пореден път да си натъкми  в опит да се спаси от самотата, страховете си, призраците или дисонансите си... като опит да спаси "себе си"...за пореден път...

Това вече не знам защо го казваш. С какво те обидих?

Сега, понеже явно обиждам кого ли не с писането си тук, макар че си пиша по темата - значи или самата тема барабар с Гурджиев изглежда вредна, или просто защото съм я отворила аз... тогава моите извинения. Няма вече