Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Истината за падането на България под турско робство


Препоръчан отговор


Благодаря за подценяването. Не виждам защо да не споря за история и аз, но това е друга тема... Но свикнах вече да ме побутвате между вас, представителите на Магнаурската школа...  ;)

 

На доста места казах, че спорът между самите историци е бил медиен и е тръгнал от политическа инсинуация през началото на 90-те. Аз не видях някакви доказателства за нужда от пренаписване на историята, освен лексическите заигравки на определени историци. Самият Матанов, от чиито труд е тръгнало всичко, използва и двата термина напълно равноправно.

А що се отнася до емоционалната окраска - може пък да е необходимо да има и такава, точно с оглед недопускането на нихилизма, който ни залива, а и за да не обезсмислим живота и делото на Ботев и Левски.

 

Спорът м/у историци не трябва да робува на политически окраски или медии, за съжаление това в Бг ( и не само ) е трудно осъществимо... И предвид точно положението в Бг, тия които се опитват да разчупят силно политизираната националистическа история, се оказват оплювани, нищо че доводите им са доста по-сериозни и достоверни ....

И честно казано нихилизма не вярвам да се победи с националистическа история, а по скоро с  морално етично възпитание... 

 

П.С Пример за негативните аспекти на националистическо възпитание може да видиш и в сегашно време, събитията в Украйна например.. крайни националисти, надъхани с фалшива история, и голямо его, са във властта там и  таковат мамата на нормалните хора ... да не говорим за такива крайни партии в цяла европа , или свят...Реалния патриотизъм не почива на фалшиви идеи или чувство за себестойност

Редактирано от Sinbad_ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 534
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Да започнем от тук:     Влезте с акаунта, който познава целия форум и си оформете темата. Ако имате нужда от помощ, обърнете се към модератор на раздела. Мненията в цитатите не са Ваше дело и не са по

Такова нещо никъде, никога и по никакъв повод не съм казвал и няма да кажа. Друг е въпроса, че българската история я смениха поне няколко пъти и вече не може да се каже кое е вярно и кое не.

Истината е, че българина сам си го е направил така. Вече трябва да спрем да обвиняваме този или онзи.Докато се оправдаваме с другите винаги България ще стои на дъното или ще бъде разорена или ще бъде

сигурно е типично за вас,щом го твърдите.

Вашите историци,още не могат да се разберат помежду си,вие, под турско робство или  турско присъствие сте били.

Ето един пост, един от многото тук и от още по-многото във форума като цяло, в който ясно се разграничаваш от българите и не спираш да бъдеш ехидна и хаплива, говорейки за национална принадлежност. Не спряхте да се разграничавате от хората, които /цитирам по памет/ подскачали от радост, че са потомци на роби...

 

та, понеже виждам,че точно глобален модератор заема такова становище,още повече че става въпрос за български граждани,/лично аз съм с двойно такова/мисля,че е е време да се продискутират нещата на друго място.

А тук вече следва характерната реакция, когато аргументите не достигат - като известното на всички ни "ще те обадя на другарката".

 

Жалко, че през цялото време апелирате да сме толерантни и да се уважаваме.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами мерси за снизходителността,  макар че това не доказва че ти си прав, а само че като видиш че нямаш доводи реални  си мислиш че положението ти дава правота, или поне лост за въздействие нали .

Аз рабирам доста по-добре от теб защо се употребава думата роб, но ти дали ще си признаеш къде те боли или сърби ;) едва ли... 

 

Сърбят ме кивитата - виждам, че имаш желание да ми ги почешеш , а ?

 

Още онзи ден ( ама трябва някой да чете, не само да си пъха пръстите някъде дето слънцето не огрява ) казах, че една от основните причини за завладяването на полуострова е това, че за обикновените хора е нямало значение как се нарича владетелят им - император или султан, болярин или спахия.

Заради войните, които от столетия се водят тук един град, една област ту е в пределите на България, ту в пределите на България.И Латинците са били тук.Всеки е бил срещу всеки и все данъци и войници за армиите са искали.

Когато поредният завоевател е дошъл -това си е било в реда на нещата.Днес си селянин на Добротица, утре -на Мурад.Все си си селянин.Все едно и също плащаш.Все синът ти в армията на господарят ще отиде.

 

И така се е продължило близо 500 години, със спорадични въстания в различните области, които обаче биват лесно смачкани заради липсата на широка подкрепа.А подкрепа липсва заради мисленето - "няма значение как се вика на господаря - дали Цар или Султан".

 

За да се накара обаче този заспал народ да се вдигне на въстание е трябвало достатъчно силна пропаганда сред населението и именно заради това се употребява думата роб - за да се засили нетърпимостта към турската власт. И както историята показва  - успешно.

Но не може да я изхвърляме с лека ръка днес, защото прекалената толерантност ще ни доведе до нова катастрофа.

Разбира се -можем да заменим думата "турска" с "османска" и да се прехвърли цялата вина за безчинсванията и разрухата , както и последвалата омраза към Османовата династия.- това го направи още Ататюрк и браво на него.От негово време с Турция сме приятели, в две войни сме били съюзници, рамо до рамо сме се били....

Да, ама в последно време Ердоган прави точно обратното и величае именно онова време, което трябваше да бъде забравено.

Тъй че е рано да се изхвърля думата "роб" от мисленето, колкото и да не ви се иска.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще припомня за значението на пазара. Средновековният пазар е мъничък и при него търсенето и предлагането са в пряко отношение. Демек, всеки е знаел колко да произведе и е бил сигурен, че ще го продаде. Имало е сътрудничество и норми, които са ограничавали конкуренцията. Капиталистическият пазар, в който се включваме и ние българите е нещо доста по-различно. Там конкуренцията и личната инциатива стават доминиращи. Плуваш или се давиш. Това има дълбок социо-психологически ефект, който най-общо се изразява в това, че личността започва да се чувства по-свободна, да вярва, че сама може да решава бъднините си, а не те да зависи от корпоративната система. И тук настъпва големия парадокс – освободен от своите икономически вериги човекът се оказва изгубен, защото му липсва принадлежността и сигурността, която те му дават. И тогава си измисля "нациите"... Това накратко и не много точно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

та, понеже виждам,че точно глобален модератор заема такова становище,още повече че става въпрос за български граждани,/лично аз съм с двойно такова/мисля,че е е време да се продискутират нещата на друго място.

 

И какво търси пост от празните приказки , казан по съвсем друг повод в съвсем друга тема и на друг човек тук в тази тема ?

И къде виждаш "становище" ?

Постът ми означа нито повече нито по-малко от обяснение на твоето, на Синбад и Бадр поведение и постове, с които се опитвате да принизявате Възраждането.

 

Интриги ли плетем, що ли ?!  :mad:

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мдам, за кивитата ти не знам, друг ще каже как са , но в мненията ти които чета има подскачане и извъртния на 180 градуса доста често, май трябва да почна да ги систематизирам за да разбереш и сам че е така...

 

Отделно, оправдаване на такава пропаганда понеже в съседа се поражда някаква носталгия по миналото не виждам как помага на историческата истина... Нито пък как помага за сплотяване предвид манталитета в държавата... а манталитета с пропаганда само не се лекува, възпитание трябва , и разум... 

И какво търси пост от празните приказки , казан по съвсем друг повод в съвсем друга тема и на друг човек тук в тази тема ?

И къде виждаш "становище" ?

Постът ми означа нито повече нито по-малко от обяснение на твоето, на Синбад и Бадр поведение и постове, с които се опитвате да принизявате Възраждането.

 

Интриги ли плетем, що ли ?!  :mad:

 

 

Айдее, на това му викам лъжа, значи да кажеш истината за нещо е принизяване на друго нещо така ли? Извинявам се, но откога погледа в историята е принизяване на нещо? Единственото което принизяваме са фалшивите факти за периода , а не Възраждането като такова и неговата роля ...

 

П.С И не намесвай интригите тук, ако ги има са от други, а не от мен или бадр... не напразно доста време не съм писал във форума, точно защото ми бяха писнали бай-ганьовските маниери , твои и на други също....

Редактирано от Sinbad_ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мдам, за кивитата ти не знам, друг ще каже как са , но в мненията ти които чета има подскачане и извъртния на 180 градуса доста често, май трябва да почна да ги систематизирам за да разбереш и сам че е така...

 

Отделно, оправдаване на такава пропаганда понеже в съседа се поражда някаква носталгия по миналото не виждам как помага на историческата истина... Нито пък как помага за сплотяване предвид манталитета в държавата... а манталитета с пропаганда само не се лекува, възпитание трябва , и разум... 

 

 

Айдее, на това му викам лъжа, значи да кажеш истината за нещо е принизяване на друго нещо така ли? Извинявам се, но откога погледа в историята е принизяване на нещо? Единственото което принизяваме са фалшивите факти за периода , а не Възраждането като такова и неговата роля ...

 

Историческа истина на семантиката на употребяваните думи в контекста на даден исторически период ?! :no-no:

Ти чуваш ли се за какво говориш ?

 

Историческата истина е дадена в предните постове в темата - имало е роби, имало е продажба на роби, имало е пазари и тържища за роби - дадени са книгите и фактите.

 

Всичко останало е интерпретация - лична : твоя, моя,  на валкрия и т.н.

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Постът ми означа нито повече нито по-малко от обяснение на твоето, на Синбад и Бадр поведение и постове, с които се опитвате да принизявате Възраждането.

Така ли са правили? Не знам, т.е. явно всички четем през някакви собствени очила.

Нашето Възраждане е един от най-интересните и романтични периоди. Това (за мен) е период на пробуждане на личността. Не на нацията, защото нацията е просто изобретена, а на човека.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така ли са правили? Не знам, т.е. явно всички четем през някакви собствени очила.

Възраждането е един от най-интересните и романтични периоди. Това (за мен) е период на пробуждане на личността. Не на нацията, защото нацията е просто изобретена, а на човека.

 

Върни се назад и прочети постовете , както и думите на Валкирия за къщата и обзавеждането на Вазов , фесовете по главите на снимките и т.н. - които и ме накараха да се включа в темата !

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Историческа истина на семантиката на употребяваните думи в контекста на даден исторически период ?! :no-no:

Ти чуваш ли се за какво говориш ?

 

Историческата истина е дадена в предните постове в темата - имало е роби, имало е продажба на роби, имало е пазари и тържища за роби - дадени са книгите и фактите.

 

Всичко останало е интерпретация - лична : твоя, моя,  на валкрия и т.н.

Точно историческа истина за продажба на роби не съм видял, видях фалшиви отхвърлени от историци писаници на драматурзи и поети, посочени като достоверен източник за оправдаване на теза....

 

Та историческата истина трявба да я търся в тях според теб , така ли излиза хахахах , значи историците интерпретират, поетите казват истината , мдам, на това м/у другото разчита  и сегашните медии за да промиват мозъци в голяма степен :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

абе ....

Правилно са казали да да не хвърляш бисери на някого.

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Върни се назад и прочети постовете , както и думите на Валкирия за къщата и обзавеждането на Вазов , фесовете по главите на снимките и т.н. - които и ме накараха да се включа в темата !

 

Нейните постове бяха за да покажат на данкина и други как са живели "робите българи" или поне една част от тях.. генерализациите започнати от същия ( или същатта ) бяха просто страшно нелепи...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така ли са правили? Не знам, т.е. явно всички четем през някакви собствени очила.

Нашето Възраждане е един от най-интересните и романтични периоди. Това (за мен) е период на пробуждане на личността. Не на нацията, защото нацията е просто изобретена, а на човека.

 

Доктора въобще не визира теб. Странно защо се чустваш засегнат. Също така Мария не мислля че си има нужда от пресаташе. Ако иска сама ще отговори на коментара на доктора.

Върни се назад и прочети постовете , както и думите на Валкирия за къщата и обзавеждането на Вазов , фесовете по главите на снимките и т.н. - които и ме накараха да се включа в темата !

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Върни се назад и прочети постовете , както и думите на Валкирия за къщата и обзавеждането на Вазов , фесовете по главите на снимките и т.н. - които и ме накараха да се включа в темата !

Добре, т.е. приемам, но аз не видях тя да е отрекла Възраждането, националните ни герои и прочие. Не видях да е казала, че не е имало кланета при Априлското въстание или по-рано. За мен нейното мнение е интересно с това, че е дистанцирано. Не казвам, че го споделям напълно, но то е страничен поглед, който следва да се вземе под внимание.

Доктора въобще не визира теб. Странно защо се чустваш засегнат. Също така Мария не мислля че си има нужда от пресаташе. Ако иска сама ще отговори на коментара на доктора.

Знам, че не визира мен. Опитвам се някакъв баланс да подържам в дискусията. Пък Мери що я намеси, съвсем не знам.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пък Мери що я намеси, съвсем не знам.

Мне, не намесвам Merryl, ако това имаш предвид :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мне, не намесвам Merryl, ако това имаш предвид :)

Нещо не се разбрахме... За неква Мария писа горе и реших, че визираш Мерил. За Девата ли говориш или за Магдалена? :D

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

 

Пич, отдавна те познавам виртуално, и знам, че си интелигентен и начетен човек. В тази тема обаче освен отричане на това, което казва другия, и иронични подмятания, друго не видях. Та, би ли ми обяснил с 2-3 изречения, възможно най-сбито и кратко твоята гледна точка за въпросните събития? Имало ли е робство, владичество, и т.н., кой кого е владял и т.н. Че вече се обърках и останах с вчепетлението, че трябва да сме благодарни едва ли не за тези 5 века... :D

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нещо не се разбрахме... За неква Мария писа горе и реших, че визираш Мерил. За Девата ли говориш или за Магдалена? :D

Истински имена няма да споменавам. Лични данни са все пак. Предполагам обаче, че ще се сетиш.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

... вътрешното развитие се спира, когато пристрастието стане устойчиво психично състояние. То издава че е налице вътрешна затворена несъзнателна схема, дълбоко прикрила се, с която идентичността се е вплела. За някакво време е била важна, за да се мине през определени етапи, през критични обстоятелства...

Влиянието на групата (егрегора) към който сте привлечени да се прикрепите най-често чрез възпитание и идеология, ви прави да изглеждате спокойни и устойчиви... но това е изключителна измамност. Защото дава изживяване, но не и нищо отвъд него.

 

 

Фактът, че цитираш едни, но пък умишлено не цитираш други, е много показателен за твоите лични пристрастия.

Редактирано от Aumi (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нейните постове бяха за да покажат на данкина и други как са живели "робите българи" или поне една част от тях.. генерализациите започнати от същия ( или същатта ) бяха просто страшно нелепи...

 

Към началото на Танзимата в Османската империя ежегодно се внасят по суша и море между 16 000 и 18 000 черни и бели роби от обширни райони в Африка, Азия и Европа. Робството е общопризната и утвърдена от религията на исляма и от светското законодателство социална практика, дълбоко вградена в самата тъкан на османското общество. Въпреки известните типологични и регионални особености, то обхваща всички обществени сфери и всички османски територии, включително българските.[8] Реформите на султан Махмуд ІІ (1808-1839) донякъде редуцират неговото значение – ликвидирането на еничарския корпус, ограничаването на системата на „управление на робите” (кул) премахването на полуавтономните режими в Ирак и Либия, които следват традициите на мамелюците.[9] Въпреки това Високата порта отказва да се присъедини към декларацията против търговията с роби от заключителния акт на Виенския конгрес от 8 февруари 1815 г., която морално осъжда тази практика, а и към заключителния акт на конгреса във Верона от 22 ноември 1822 г., потвърждаващ тази присъда.[10]
Двете декларации са по инициатива на британската дипломация, която само за две десетилетия след тях успява да наложи повече от 30 двустранни и многостранни договори за ограничаване и забрана на робовладението и на търговията с хора и се превръща в нейн основен носител. Така тя намира силна и въздействаща хуманна кауза, добре обслужваща интересите на Лондон по неговата колониална експанзия, главно в Африка, и значително смекчава изградения отрицателен образ на „коварния Албион”. Основният резултат от тези договорености е приравняването на търговията с роби към пиратството и разбойничеството, които подлежат на смъртно наказание. Създаден е прост и ефективен механизъм за въздействие: налагане на задължение, което внимателно се следи от британските дипломатически, военни и търговски представители. Те докладват в Лондон, откъдето следва нов натиск за по-голяма ефективност и допълнителни ангажименти.
В тази връзка непрестанните усилия на британската дипломация в Цариград довеждат до издаването на първия султански ферман през 1830 г. за освобождаване на робите-християни, неприели исляма. Той намира ограничено приложение в практиката, главно по отношение на гърци, руснаци и поляци. През август 1850 г. под натиска на британския посланик Стратфорд Канинг забраната е отново потвърдена, което ясно показва неефективността на предишния акт.[11] По предложение на великия везир Къбръзлъ Мехмет Емин паша, внушено от британските и френските съюзници, към края на Кримската война през октомври 1854 г. е въведена временна едногодишна забрана за внос на роби от чеченските и грузинските земи.[12] Нещо повече, Високата порта полага особени усилия за връщане на военнопленниците и дори откупува някои от тях, попаднали в частни ръце.
Тази тенденция управляващите в Цариград разглеждат като временна отстъпка пред чуждия натиск, породена от неочаквани затруднения, и полагат голямо старание за нейното прекратяване и за възстановяване на обичайната практика. За доминиращите настроения и практики сред османския елит говорят както пътешествениците и военните, така и дипломатите. Когато в края на 1840 г. под натиска на британското Общество за забрана на робството външният министър лорд Палмерстън настоява за по-действени мерки, той получава обезсърчителен отговор от своя посланик в Цариград лорд Понсънби: „Аз говорих по въпроса и бях изслушан с изключително очудване, съпроводено с усмивка по предложението да бъде унищожена институция, така дълбоко вплетена в структурата на обществото на тази страна и тясно свързана както със закона, така и с обичаите, а също и с религията на всички слоеве от Султана до последния селянин... Мисля, че всички опити да стигна до резултат по предложението Ви ще пропаднат и се опасявам, че могат да доведат до обида, ако по тях бъде настоявано.”[13] Тази тенденция се проявява особено при управлението на султан Абдулазис І (1861-1876). Обичайна практика е във висши държавни документи да се напомня, че робството не е забранено в границите на империята.[14]
Поради тази упорита съпротива от средата на 50-те години на ХІХ в. британският натиск върху Портата се насочва главно към търговията с негри и абисинци (черни и кафяви роби) като напълно изоставя белите роби. С ферман на султан Абдулмеджид І (1839-1861) от 20 януари 1847 г. е забранена търговията с африкански роби в Персийския залив, съсредоточена в Басра. През 1849 г. е направен опит за ограничаване на търговията с кервани през Сахара, а през 1855 г. е забранен вносът на негри и абисинци от Либия в Крит и Епир. На 27 януари 1857 г. търговията с тях е забранена с везирска заповед за цялата Османска империя, като поради размирици в подкрепа на тази търговия, по-късно от забраната са изключени Хеджаз и районът на Червено море. Въпреки тези усилия след откриването на Суецкия канал през 1869 г. британските дипломати отбелязват рязкото активизиране на търговията с африкански роби в цялата империя. Тя е отразена и в официалните османски държавни актове.[15]
Набраната под външен натиск инерция води и до отделни самостоятелни действия на Високата порта. В Закона за земите от 11 март 1858 г. е въведена известна защита на робите, обработващи парцели срещу произвола на господарите им, като едновременно с това е подчертана невъзможността им да предават имущество по наследство.[16] В Наказателния закон от 27 юли с.г. присъдите за отвличане в робство и за търговия с хора са сравнително леки – между 6 месеца и 3 години затвор, но в новата редакция от 16 септември 1867 г. те са засилени поради зачестилите подобни случаи.[17] В Търговския закон от 1869 г. ясно е казано, че „свободен човек не може да бъде продаван или заменян за нещо друго”.[18]
Междувременно през октомври 1865 г. е забранено довеждането на нови роби в Цариград, през 1867 г. е приета специална програма за оземляване и освобождаване чрез откупуване на белите роби от земите на Руската империя. Във връзка с това през март 1867 г. османското правителство обсъжда проблема с робството като не намира повод за окончателната му формална забрана. На същата позиция е и султан Абдулхамид ІІ (1876-1909), който лично зачертава текста за ликвидиране на робството и търговията с роби от тържествената си реч при възкачване на престола на 9 септември 1876 г., подготвена от великия везир Мидхат паша. Премахнатият пасаж гласи: „Купуването и продажбата на роби е противно на предписанията на Свещения закон (шериата), затова Ние освобождаваме всички роби и евнуси от Нашия Дворец и обявяваме, че занапред цялата търговия с роби, както купуването, така и продаването, е официално забранена в Нашата Империя и ще бъде определена дата за постепеното освобождаване на всички съществуващи роби като се вземат специялни мерки, за да се попречи на възстановяването на робството”.[19]
Неслучайно подобни ограничителни текстове не съществуват и в Отоманската конституция от декември 1876 г. Нейният член 9 гласи, че „Всички отомански поданици се радват на индивидуална свобода при условие, че тя не засяга свободата на останалите”. В същия модерен либерален дух следващият член 10 постановява, че „Личната свобода е ненакърнима. Никой по никакъв повод не може да налага наказания, освен предвидените в законите”, а член 17 обявява, че „Всички отомани са равни пред законите, с равни права и задлжения.”[20]Тези свободолюбиви декларации не намират реално потвърждение в практиката. Те очевидно трябва да се отнасят не за робите, а за свободните поданици на падишаха.
Тази политика на противоречиво, бавно, внимателно и постепенно ограничаване води до поредица от нарастващи вълнения както сред нетърпеливите роби, така и сред противопоставящите се робовладелци. Тревожното за британската политика развитие предизвиква поредица заседания на правителството в Лондон през март и април 1873 г. На тях ръководителят на Отдела за борба с търговията с роби У. Уилд признава, че е направено много малко за по ограничаване на търговията с бели роби в Черно море, която нараства, включва не само отделни изолирани случаи, но цели семейства, а в нея са въвлечени и европейци, като значителна част от нея се осъществява с техни плавателни съдове. Подобни твърдения правят и други европейски представители.[21] Въпреки новото активизиране на британската дипломация, вълненията в цялата Османска империя продължават като достигат кулминацията си на 18 август 1874 г. в района на Одрин, където правителството е принудено да използва редовна армия с полева артилерия за потушаване на въоръжените сблъсъци между въстаналите роби и робовладелците.[22]
Дори и подобно бегло изброяване на основни вътрешни и международни актове и събития в процеса на ограничаване на робството и на забрана на търговията с човешки същества в Османската империя показва забележителната им устойчивост в нейните земи, включително българските. Тази представа получаваме както от ключовата британска диплоатическа документация за 70-те и 80-те години на ХІХ век,[23]така и от многобройните чуждестранни пътешественици по българските земи в навечерието на Освобождението. Тя е многократно възпроизвеждана в европейската и американската преса.
Успоредно с традиционните за империята ключови фактори като политическата инерция, широката обществена съпротива срещу нововъведенията и вярата в божествената санкция на робството, непосредствено преди Освобождението се появяват и два нови, които пречат за неговото ликвидиране – преселението на черкезите в Османската империя от началото на 60-те години на ХІХ век и сътресенията около Източната криза и последвалата Руско-Турска война. По данни на Портата между 1857-1867 г. в империята се преселват близо 1 милион черкези, които водят със себе си около 150 000 роби, като двете основни черноморски пристанища, служещи за врати на преселението са Варна и Кюстенджа.[24]Ролята на черкезката колонизация като водещ фактор за засилване на робовладението в европейските вилаети е добре схваната от българската възрожденска преса.[25] Всичко това превръща робството в българските земи в жива практика непосредствено преди Освобождението.[26] Британският вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи съобщава, за голямо число черни и бели роби в района през януари 1871 г., които по думите на Феликс Каниц „са третирани много лошо”.[27]
По време на Априлското въстание и на Освободителната война практиката на отвличания в робство е максимално разширена, за което говорят и български, и чужди документи.[28] Така например, след намесата на холандския вицеконсул във Варна са освободени 825 български жени и деца, готови за транспортиране към Цариград.[29]Въпреки това след края на войната в империята остават не по-малко от 2200 българи в положението на роби. Около 700 от тях са отвлечени в района на Галиполи, 200 около Чанаккале, 300 в Измид, 100 на малоазийския бряг срещу остров Самос, 70 в Гюмюрджина. Чак в Бейрут са продадени близо 450 души, други 100 в Хартут в Месопотамия, а още 150 стигат до Египет. Те произхождат главно от Южна България – Старозагорско и Новозагорско, Калофер и Пловдивско, но не са малко и отвлечените от Търново и района му. По-голяма част от поробените са жени и деца, но младежи между 16 и 21 години съвсем не са изключение.[30] Те са открито продавани на пазара на Атмегдан пред „Света София” в Цариград като обичайните цени варират между 10-15 000 гроша. На значително по-малкия одрински пазар, който е по-близо до източника на снабдяване, цената на 7-8 годишно момче достига едва 200 гроша.[31]
 
Доц. д-р Валери Каменов Колев
 
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако искаме да бъдем обективни и безпристрастни, трябва да цитираме безпристрастно фактите такива каквито са ни предоставени от историците.

 

----------------------------------------

 

 

Османската империя като всяка друга империя била многонационална държава, но за разлика от Византия и Рим, където всеки свободен човек, живеещ на територията им, се считал за равноправен гражданин на империята независимо от етническия и от социалния си произход, независимо от своето вероизповедание, в Османската империя равноправни били само османците, които властвали над останалите мюсюлмански племена, а немюсюлманите били лишени от всякакви права и били подложени на всякакви унижения.

 

Затова пък - става дума за началните векове - за разлика от другите империи в Османската империя всички придобивки при издигане във военната и държавната йерархия били лишени от наследственост: награден си лично ти за личните твои заслуги към султана и към империята, твоят син не наследява нито имението, нито титлата ти, след твоята смърт всичко се връща на султана, той го дарява на друг заслужил.

 

По този начин се възпрепятствало създаването на потомствена аристокрация, сиреч султанът нямал съперници: всичко в Османската империя било негова собственост, той държал в ръцете си всички земни и небесни власти (през 1517 година Селим I се обявил за халиф - „сянка на Аллах"), той отнемал, той дарявал и по този начин си осигурявал личната преданост на възнаградените, от друга страна, това възнаграждаване на личните способности стимулирало личните амбиции, а личната заинтересованост правела османците войнствени и самоотвержени.

Тази войнственост и самоотверженост се подклаждали и от ислямската религия:

Бийте онези, които не вярват в Аллах и Неговия Пророк, които не приемат за своя вяра Правата вяра!4 - зовял пророкът Мохамед.

 

Завоевателните успехи на османците обаче се дължали не толкова на собствената им военна сила, а на тяхната странна - и, няма да е преувеличено, ако кажа гениална - тактика, непозната в човешката история: те не бързали да завоюват поредната държава (с което биха си създали излишни грижи), а заплашвайки я, принуждавали нейният монарх да стане техен васал - срещу удоволствието да му бъде оставена властта той се задължавал да плаща огромен васален данък и - което е особено важно: бил длъжен да участва с цялата си войска във всеки поход5 на султана.

 

Султанът нямало защо да насилва за тази работа балканските царе - като се има предвид каква братска любов изпитвали един към друг балканските народи, те - за кеф на султана - с удоволствие се поробвали един друг.

 

По този начин, както ехидно отбелязва Хамер6, османците настъпвали и покорявали българи, сърби и гърци, използвайки храбростта на гърци, сърби и българи.

 

И наистина, турски васали са били легендарните герои Крали Марко и Константин Драгаш (които загиват в похода на Баязид срещу Влашко), сръбският княз Стефан Лазаревич (който участва в същия поход), босненският крал Твърдко II, влашкият воевода Мирчо Стари и нашите царе Иван Шишман и Иван Срацимир.

Това не стигало, султан Мурад създал нова войска (йени чери), съставена от потурчени християнски деца, превърнати в свирепи еничари - преторианската гвардия на султаните и върха на ислямския ятаган. (Как е ставало това, ще стане дума след малко.)

 

Така османците завладявали християните с мечовете на християните, децата на християните поробвали бащите си, майките си и братята си.

Напоследък много се спори по въпроса - всъщност роби ли сме били, или не сме били роби? Аз съм слаб в споровете, затова ще дам думата на живите свидетели, а пък читателят сам да си направи заключението.

 

И така, ето какво пише в своето „Задморско пътешествие" Бертрандон де ла Брокиер, бургундски рицар, минал по българските земи през 1432 година:

 

Из пътя срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин.

Десетина години по-късно викарият на миноритския7 монашески орден в Цариград Бартоломео де Яно наблю­давал следната картина:

От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400 000 хиляди християни, заробили ги всички, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарват.

Клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани двама по двама в този град [Цариград], безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално.

Видяхме и малки деца, и девойчета, носени в кафези на коли и на коне, както се носят птици на пазар... О, жалостен взор! О, тежка, печална и жална мъка!8

В архива на венецианския нотариус Антонио Брешияно са намерени документи за продажба на българи като роби:

7 юни 1381 година. Правя достояние аз, Франциско Костатера, жител на Крит, че с моите наследници давам, продавам и прехвърлям завинаги на теб, магистър Жаме де Фано, лекар на служба в Крит, и на твоите наследници една моя робиня на име Ирина от български род, от селището, наричано Мелник.

Следват още 12 такива документа за продажба на български робини и роби на остров Крит.

Навсякъде тук думите „робиня", „роб", „робство", „дебели вериги на шията", „въжета", „кафези" и прочие, както виждате, не са писани от Вазов или Ботев, нито са съчинени днес от някой туркофоб.

Основанието на някои историци да премахнат понятията роби и робство е несъществуването по това време на робовладелски строй (щом е нямало робовладелски строй - значи нямало е и роби), обаче освен историко-социалното понятие за роб съществува и друго - политическо и морално понятие. Ето какво пише в Български тълковен речник:

Робство - живот под чужда политическа власт.

Роб и робиня - в робовладелската епоха: човек под неограничената власт на господар, който го е пленил по време на война или го е купил; човек или народ под чужда политическа власт; човек, който зависи от някого.

Пита се: ако си под неограничената власт на някого, въпреки че няма робовладелски строй - роб ли си, или не си роб? Ако си отговорим утвърдително, остава да видим - дали турците наистина са имали неограничена власт над българите?

Някой ще рече, че описаните по-горе случаи са изключение. Затова нека да видим какво е било положението на оцелелите българи, на онези, които не влачели „дебели вериги на шията" и не били продадени като „добитък на пазар".

 

Според съхранените архиви на Османската империя раята - немюсюлмани и мюсюлмани, били облагани с много данъци, за съжаление не можах да издиря всичките.

Ето някои от тях:

ресм-и бенак, ресм-и буюндрук, ресм-и чифт, тасма акчеси - това били разни видове поземлени данъци, плащани на феодала за ползване на негова земя;

адет-и агнам бил данък, плащан за притежаване на овце и кози, ресм-и агъл - данък за кошара, ондалък - десятък върху селскостопанските произведения и овцете, отлук хакъ - за сено, ресм-и бостан - за зеленчукова градина, яйлак хакъ - данък за пасище, бач - данък за стоки, изнесени на пазара, имало и един много интересен данък яве - за намерен загубен добитък.

 

Ако след всички тези данъци имаш какво да ядеш, и оживееш, и, не дай Боже, решиш да се жениш, ще трябва да платиш ресм-и гердек - данък за правото на мъжете да се женят; ако пък не щеш да се жениш, ще плащаш ергенски данък - ресм-и мюджеред; ако все пак се зажениш, трябва да платиш сватбен данък бад-и хава, ако няма къде да живееш при мама и татко и трябва да си построиш къщурка, за да ти запуши коминът, ще трябва да плащаш данък димнина - ресм-и духащ ако нямаш къщичка и хайманосваш насам-натам, ще пла­щаш данък ресм-и хаймане, а за кефа да бъдеш поданик на сул­тана цял живот плащаш гордия данък ресм-и райет.

Това били редовните данъци. Имало обаче и допълни­телни: наред с държавния десятък, за да се радваш и на благо­денствието на господаря си спахията, предоставя ти се удо­волствието да плащаш допълнителен десятък саларлък; не може обаче да гледаш как мизерства стоящият по-ви­соко над спахията управител, трябва и на него да платиш едно данъче ресм-и ниябет; и накрая, за това, че са ти съдрали хубаво кожата, трябва да платиш данък и на събирачите на данък - адет-и гулямие!

Имало и извънредни данъци.

 

 

С азиатска изтънченост турците подлагали българите и на други унижения, днес бихме ги нарекли морална дискрими­нация. Ето какво пише немският учен Ханс Дерншвам, пъту­вал до Цариград през 1553-1555 година:

 

Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито бо­туши, а само цървули от необработена волска кожа и чора­пи до коленете. Шапките им са от бяла плъст, а също и от бяло или кафяво просто сукно, със заострена форма. Мъже­те нямат горни дрехи, ходят само по ризи зиме и лете. Ни­кой не носи оръжие, само големи тояги9.

Да не излезе, че това са субективни впечатления на врагове на Османската империя, да дадем думата на самите султани.

Третата десетдневна на месец мухарем 1209 година10. Заповед на султан Осман II:

Не е позволено на никой от немюсюлманите да носи пушка, щит и други военни оръжия, да язди кон, да навива на главата си чалма и да носи военен калпак.

 

 

http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%202/1.html

Редактирано от Aumi (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пич, отдавна те познавам виртуално, и знам, че си интелигентен и начетен човек. В тази тема обаче освен отричане на това, което казва другия, и иронични подмятания, друго не видях. Та, би ли ми обяснил с 2-3 изречения, възможно най-сбито и кратко твоята гледна точка за въпросните събития? Имало ли е робство, владичество, и т.н., кой кого е владял и т.н. Че вече се обърках и останах с вчепетлението, че трябва да сме благодарни едва ли не за тези 5 века... :D

 

Ми явно трябва пак да прочетеш постовете ми пич, и може да ти се изисни по-добре .. чети внимателно и предните, и си помисли на кой и за кое отговарям, или отричам :D .. може и да ти светне ...

 

А относно последните няколко обширни поста... пак се започва със старата песен и едни и същи доводи...

 

Айде за да не съм голословен да дам линко към същата тема в бойна слава, прочетете отговорите и доводите на всички писали там.. на мен лично взе да ми писва от малоумие , комплексарщина  и да повтаряме едно и също... 

 

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12559-%D2%F3%F0%F1%EA%EE-%F0%EE%E1%F1%F2%E2%EE-%E8%EB%E8-%EE%F1%EC%E0%ED%F1%EA%EE-%E2%EB%E0%E4%E8%F7%E5%F1%F2%E2%EE

 

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7612-%C8%EC%E0%EB%EE-%EB%E8-%E5-%F2%F3%F0%F1%EA%EE-%F0%EE%E1%F1%F2%E2%EE-15-17-%C2%C5%CA

 

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?4644-5-%F2%E5-%E2%E5%EA%E0-%EF%EE%E4-%F2%F3%F0%F1%EA%EE-!

Редактирано от Sinbad_ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Sinbad_, това от исторически документ ли е?Да или не?

 

И така, ето какво пише в своето „Задморско пътешествие" Бертрандон де ла Брокиер, бургундски рицар, минал по българските земи през 1432 година:

 

Из пътя срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин.

Десетина години по-късно викарият на миноритския7 монашески орден в Цариград Бартоломео де Яно наблю­давал следната картина:

От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400 000 хиляди християни, заробили ги всички, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарват.

Клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани двама по двама в този град [Цариград], безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално.

Видяхме и малки деца, и девойчета, носени в кафези на коли и на коне, както се носят птици на пазар... О, жалостен взор! О, тежка, печална и жална мъка!8

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно за пътеписа на Бетрандон дьо ле Брокиер е писано също в бойна слава, дори за този същия цитат...

Оригинала е следния " Преминахме през много красива равнина между две планини, през които тече река Марица. Тя е поне четиридесет мили широка. Из пътя срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Те бяха наскоро заловени в Босненското кралство при един поход на турците. Двама турци ги водеха за продан в Одрин "

 

Същия се счита за достоверен и добър източник, само дето неговите описания доста често са вадени от контекста че и преувеличавани от такива като теб .. За повече инфо, четете бойна слава., там хората имат книжката му в библиотеките си и са я изучавали ...

 

П.С А цитата е от http://www.mediaevalia.eu/issues/Mediaevalia_5_rev.pdf, страница 85, книгата засега не я намирам във вариант за онлайн четене или смъкване, но в бойна слава  цитата е същия.. Но на други места ( форуми , неисторически да спомена )  се споменава че автора бил споменавал и уж кошове с жени и деца в Истанбул, но без цитати .. Според мнението на славаджиите, автора е добър описател и доста по достоверен от повечето по негово време, но, да вметна, мението им че това потвърждава робуването на българския или който и да е народ в Османската империя е смехотворно . Повечето роби които описва са военнопленници и не са толкова фрапираща цифра ( хиляди хиляди както казват някои аххаха ), а като цяло задачата му е била шпионска за евентуална война срещу империята и някои неща са писани според мирогледа му и в интерес на задачите  ...

Та това е последното което ще отговоря на подобни измислици и изкарани от контекста на автора и дори преиначени писаници....И за да  не ме питат пак какво мисля аз, моето мнение е че автора явно е добър, но някои неща които е писал са преувеличени и дори изопачени, като това тук от по-горния пост ...Целта естествено е ясна, да се докаже робската участ на българите под Османска власт , и колко зле са били всички, а преди това как хубаво са си живели...мдам... както казах, да ама не е баш така...

Редактирано от Sinbad_ (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване