Всъщност това, че будистките учения трябва да бъдат променени ако се докаже, че са погрешни не е само мое мнение. Така е преподавал Буда, така преподават и всички съвременни автентични будистки учители. Будизмът е път към истината, а не просто следване на идеите на Буда Шакямуни.

Всяко учение, писано или казано не е истината...

Буда не е оставил писмени документи. Той е преподавал 45 години и много от неговите ученици са постигнали същото преживяване - станали са Буди. Което означава, че са имали същото директно познание и възможност да преподават нещата, каквито са. Те също са имали ученици, които са станали просветлени. Така в непрекъсната линия на приемственост от учител на ученик, будистките методи се предават до наши дни.

Не искам да се заяждам, ама ти откъде знаеш, че Буда 'е преподавал 45 години'? Това влиза директно в противоречие с това, което си написал в първото изречение. Няма начин да не ти задам въпроса- доколко е истина онова, което е написано относно живота на Буда и в какво точно се състои учението му? Чувал съм, че веднага след смъртта му са се били събрали 500! негови последователи с цел именно да уточнят какво точно е казал и какво не. Не ти ли напомня нещо? 325г.?

Тази линия на приемственост от учител на ученик, която описваш изглежда логична и привлекателна, но де да беше така. Будизма също като християнството страда от многохилядни различни течения, учения, направления и влияния. Китайски, тибетски, японски, а вътре в тях истински лабиринт от пътища на принципа за всекиму по нещо. Самия ти казваш, че има будисти които само се правят на такива, повлияни от западната култура.

На относително ниво всички истини са относителни. :-)

Хората са различни и за различните хора и култури са подходящи различни форми на едно и също съдържание. Различните будистки пътища водят до една и съща цел. Аз съм практикуващ в така наречения Диамантен път в Будизма. За всички останали школи и пътища не знам много. Все пак доколкото знам будистките молитви са по-скоро пожелания.

Например:

Молитва според Уики е:

"обредно обръщение на вярващите към Бог/божества, което представлява канонизиран или свободен текст. Молитвата може да изразява възхищение, преклонение, покаяние, молба или просто споделяне на мисли."

Ами такава е идеята в онези будистки молитви, които ти предложих по-горе. Едната започва така:

"Буда на Живота и Светлината,

доверявам се на твоето голямо съчувствие,

освободи ме от глупостта ми...

друга:

Доверявайки се на Първостепенния Глас на Буда,

Рецитирайки твоето Свято Име

ще преживея живота със сила и радост...

Как ще коментираш този път, приемлив ли е от твойта гледна точка?

За мен не всички пътища са приемливи. Ето един, практикуван от маите в продължение на много години. http://chr5.files.wordpress.com/2007/04/piramides_sacrificio_maya.png Вероятно и ти ще се съгласиш, че точно този път не е правилния, но веднага ще те попитам: Ами ако хората практикуващи тази религия са се чувствали щастливи с нея?

dagpo

Здравей Аrenas,

В Калама сутта (Ангуттара-никая 3.65) Буда казва:

"Не следвайте това, което сте чували много пъти: нито традицията, нито слуховете, нито пък изложеното в писанията; не вярвайте на априорни допускания и хипотези, нито на хитри мъдрувания; не се привързвайте към идеите, които сте обмисляли дълго време, не се доверявайте на съдната способност на другите, нито пък на съображението: "Това е нашият учител." Узнайте сами кои неща са добри, кои достойни за порицание или похвала; изследвани и наблюдавани самостоятелно, тези неща водят до щастие и носят полза - осланяйте се на тях и пребивавайте в тях."

Малко е по-сложно, обаче...

Здравей dagpo! Ми сложно е...и кой го усложнява? Ако след усложняването се затрудняваме в разбирането, дай да опростяваме, а, какво ще кажеш?

"Калама сутта (Ангуттара-никая 3.65)" И какво е това? Някаква канонична книга ли, какво е? За кого? Кой ще гарантира, че Буда е казал точно това?

Не искам да се заяждам, ама ти откъде знаеш, че Буда 'е преподавал 45 години'? Това влиза директно в противоречие с това, което си написал в първото изречение. Няма начин да не ти задам въпроса- доколко е истина онова, което е написано относно живота на Буда и в какво точно се състои учението му? Чувал съм, че веднага след смъртта му са се били събрали 500! негови последователи с цел именно да уточнят какво точно е казал и какво не. Не ти ли напомня нещо? 325г.?

Това, колко е преподавал Буда, според мен не е толкова важно. Това не догма в будизма.

По важно е какво е преподал.

Всъщност едно от най-важните учения на Буда е:

"Не вярвайте на нито една моя дума. Проверете всичко сами."

Това е нещо, което искат и преподават всички съвременни автентични будистки учители.

Критична интелигентност.

Всеки студент би трябвало да има известно доверие в професора си. Това доверие е необходимо за да научи все пак нещо. Но в един момент студентът ще може да влезе в лабораторията и да провери дали всичко на което са го учили е вярно.

Нещо подобно е и в Будизма.

Тази линия на приемственост от учител на ученик, която описваш изглежда логична и привлекателна, но де да беше така. Будизма също като християнството страда от многохилядни различни течения, учения, направления и влияния. Китайски, тибетски, японски, а вътре в тях истински лабиринт от пътища на принципа за всекиму по нещо.

Всъщност линиите на приемственост са хиляди.

На пръв поглед може да има противоречия между различните будистки школи. Това обаче е ако някой гледа отвън.

За мен лично противоречия няма.

Будизмът е съвкупност от знания и методи водещи до една и съща цел, до едно и също преживяване.

Ако пътуваме към Индия пеша и със самолет впечатленията ни от пътя ще са много различни, в крайна сметка стигаме до едно и също място.

Има и фалшиви гуру. Тези за които са по-важни парите и личното щастие. Затова трябва да се внимава.

Ами такава е идеята в онези будистки молитви, които ти предложих по-горе. Едната започва така:

"Буда на Живота и Светлината,

доверявам се на твоето голямо съчувствие,

освободи ме от глупостта ми...

друга:

Доверявайки се на Първостепенния Глас на Буда,

Рецитирайки твоето Свято Име

ще преживея живота със сила и радост...

Как ще коментираш този път, приемлив ли е от твойта гледна точка?

Директния превод на тибетската дума монлам (която се превежда като молитва) e "път на пожеланията" .

Разликата според мен е, че в обичайният смисъл моливата е насочена към външна сила, сила която има своя воля, създала е всичко, съди и наказва.

В Будизма всеки е Буда.

Може би има монлам, които са насочени към други същества, които вече са станали Буди, но в крайна сметка това е и природата на този, който изпълнява монлам. Тоест това е пожелание към равен на теб, а не молба към по-висша сила.

В този смисъл монлам е средство с което човек става Буда.

Доколкото знам с молитва никой не може да стане Бог.

Честно казано не съм експерт, може и да има неточни неща в опита ми за обяснение. Все пак според мен същността на тези ритуали не е еднаква. Те не водят до един и същ резултат.

За мен не всички пътища са приемливи. Ето един, практикуван от маите в продължение на много години. http://chr5.files.wordpress.com/2007/04/piramides_sacrificio_maya.png Вероятно и ти ще се съгласиш, че точно този път не е правилния, но веднага ще те попитам: Ами ако хората практикуващи тази религия са се чувствали щастливи с нея?

За мен са приемливи всички автентични пътища в Будизма.

За това което са правили маите не мога да кажа същото.

От будистка гледна точка отнемането на живот създава причини същото нещо да се случи на отнемащия в следващ живот. Ролите ще бъдат разменени. Това е карма. Всяко действие създава причини за същите следствия. Никой в Самсара не може да избяга от следствията на действията, които е извършил.

А общото между всички учения е(толкова често го повтарям, че още малко и ще ми втръсне)- ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!

Не съди другите. Опознавай себе си и се опитвай да разбереш Абсолюта! Опознавайки себе си, опознаваме и всичко останало-другите хора, природата, явленията и намираме отговори на въпросите си и едва тогава може да дойде онази търпимост, за която говорим. Когато осъзнаем, че в другите хора има същото, което има и у нас.

Религииите колкото помгат, толкова и пречат. Според мен.

Вало, молитвата е вид медитация, така човек се концентрира върху проблема, който го притеснява или радва и няма никакво значение кой как си представя Бог. Просто няма значение!

една притча бонус към темата, която съответства на нашенската поговорка: Прекаленият светец и Богу не е драг.

Човекът и грешницата

Имало едно време един свят човек /санясин/, който седял под едно дърво и поучавал.Той пиел мляко и ядял само плодове. Той правил безкрайни пранаями /целенасочени дихателни упражнения, предназначени да се овладее Праната – космическата енергия/ и имал усещането, че е много свят. В същото село живеела жена с леки нрави. Всеки ден санясинът я предупреждавал, че ще отиде в ада за своите грехове. Клетата жена се молила богу, ронейки парещи сълзи и повтаряйки: “Моля те, Господи, избави ме от клетия живот, който водя!”

Светият човек и грешницата умрели. Жената била потърсена от ангели, докато демони поискали душата на санясина. “Как така – възкликнал той, - не живях ли свят живот и не проповядвах ли на всички за светостта? Защо трябва да ходя в ада, докато тази жена с лоши нрави отива на небето?”

“Защото – отговорили демоните – тази жена, която беше принудена да извършва безнравствени постъпки, беше устремила духа си към Господа и търсеше избавление, което сега получи. Ти напротив, когато извършваше свети постъпки, беше устремил духа си към лошотията на ближния ти. Ти виждаше само греха, ти мислеше само за греха; ето защо сега ти трябва да отидеш на мястото, където съществува само грях.”

Не искам да се заяждам, ама ти откъде знаеш, че Буда 'е преподавал 45 години'? Това влиза директно в противоречие с това, което си написал в първото изречение. Няма начин да не ти задам въпроса- доколко е истина онова, което е написано относно живота на Буда и в какво точно се състои учението му? Чувал съм, че веднага след смъртта му са се били събрали 500! негови последователи с цел именно да уточнят какво точно е казал и какво не. Не ти ли напомня нещо? 325г.?

Тази линия на приемственост от учител на ученик, която описваш изглежда логична и привлекателна, но де да беше така. Будизма също като християнството страда от многохилядни различни течения, учения, направления и влияния. Китайски, тибетски, японски, а вътре в тях истински лабиринт от пътища на принципа за всекиму по нещо. Самия ти казваш, че има будисти които само се правят на такива, повлияни от западната култура.

Ами такава е идеята в онези будистки молитви, които ти предложих по-горе. Едната започва така:

"Буда на Живота и Светлината,

доверявам се на твоето голямо съчувствие,

освободи ме от глупостта ми...

друга:

Доверявайки се на Първостепенния Глас на Буда,

Рецитирайки твоето Свято Име

ще преживея живота със сила и радост...

Как ще коментираш този път, приемлив ли е от твойта гледна точка?

За мен не всички пътища са приемливи. Ето един, практикуван от маите в продължение на много години. http://chr5.files.wordpress.com/2007/04/piramides_sacrificio_maya.png Вероятно и ти ще се съгласиш, че точно този път не е правилния, но веднага ще те попитам: Ами ако хората практикуващи тази религия са се чувствали щастливи с нея?

dagpo

Здравей dagpo! Ми сложно е...и кой го усложнява? Ако след усложняването се затрудняваме в разбирането, дай да опростяваме, а, какво ще кажеш?

"Калама сутта (Ангуттара-никая 3.65)" И какво е това? Някаква канонична книга ли, какво е? За кого? Кой ще гарантира, че Буда е казал точно това?

Буда, Христос, Кришна, Аллах, Бог-Отец.............. къде са, когато човекът умира. Къде са всичките тези свещени учения, които разделят хората приживе, къде са тези възвишени богове, къде са, а, къде, когато един човек умира?!!!

Аз вярвам в Смъртта! Само пред нейното лице човек разбира кой е и какъв е.

Аз вярвам в Истината. С нея човекът се среща единствено пред смъртта си. Останалото е спинкане на съзнанието, наречено от мнозина живот. И всичките тези учения само пеят приспивни песни и приспиват още повече. Само пред лицето на смъртта човекът се пробужда и вижда истинското си лице.

Аз вярвам в Смъртта - единствената неизменна и реална Истина, която съществува. За разлика от всички измислени и несъществуващи богове и будители.

А общото между всички учения е(толкова често го повтарям, че още малко и ще ми втръсне)- ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!

Не съди другите. Опознавай себе си и се опитвай да разбереш Абсолюта! Опознавайки себе си, опознаваме и всичко останало-другите хора, природата, явленията и намираме отговори на въпросите си и едва тогава може да дойде онази търпимост, за която говорим. Когато осъзнаем, че в другите хора има същото, което има и у нас.

Религииите колкото помгат, толкова и пречат. Според мен.

Вало, молитвата е вид медитация, така човек се концентрира върху проблема, който го притеснява или радва и няма никакво значение кой как си представя Бог. Просто няма значение!

Между ученията има много общи неща. Това обаче не означава, че ученията са еднакви. :-)

Различни са. Това е просто лично мнение. Радвам се че за теб са еднакви. Във всички случаи това води до повече толерантност.

Аз мисля, че ученията са различни.

Това не означава, че не мога да приема, че всеки има право на избор как да мисли и как да живее. Това не означава, че не мога да приемам и разбирам хората каквито са. Всеки се стреми към щастие и иска да избегне болката и проблемите. Това е двигателят на всяко действие.

Всеки е свободен да избере живота си.

Всеки има това право.

Не е добра идея личното щастие да е за сметка на страданията на други.

Ето Лусия вярва, че Смъртта е единствената и неизменна Истина. Личен избор. Щом това я прави щастлива, аз нямам нищо против. Разбира се, ако тази нейна вяра не създава страдания на някого.

Човекът и грешницата

Имало едно време един свят човек /санясин/, който седял под едно дърво и поучавал.Той пиел мляко и ядял само плодове. Той правил безкрайни пранаями /целенасочени дихателни упражнения, предназначени да се овладее Праната – космическата енергия/ и имал усещането, че е много свят. В същото село живеела жена с леки нрави. Всеки ден санясинът я предупреждавал, че ще отиде в ада за своите грехове. Клетата жена се молила богу, ронейки парещи сълзи и повтаряйки: “Моля те, Господи, избави ме от клетия живот, който водя!”

Светият човек и грешницата умрели. Жената била потърсена от ангели, докато демони поискали душата на санясина. “Как така – възкликнал той, - не живях ли свят живот и не проповядвах ли на всички за светостта? Защо трябва да ходя в ада, докато тази жена с лоши нрави отива на небето?”

“Защото – отговорили демоните – тази жена, която беше принудена да извършва безнравствени постъпки, беше устремила духа си към Господа и търсеше избавление, което сега получи. Ти напротив, когато извършваше свети постъпки, беше устремил духа си към лошотията на ближния ти. Ти виждаше само греха, ти мислеше само за греха; ето защо сега ти трябва да отидеш на мястото, където съществува само грях.”

От будистка гледна точка ако по цял ден се молиш на Господ, а през нощта даряваш любов, нямаш много смущаващи емоции и не си наранил много хора, може да е причина за прераждане в божествените сфери. Притчата не дава достатъчно информация за това.

Ако обаче тази жена по цял ден се моли на Господ, и в същото време е стисната, мами клиентите си, лъже, краде, и е пълна с желания и привързаности, следващият и живот няма да бъде много щастлив. Никой в Самсара не може да избяга от следствията на причините, които сам е създал.

А другия юнак, може и да отиде в ада, но това отново зависи от мислите, думите и делата му. Ако е обърквал хората, ако е бил причина за страдания и смърт най -вероятно ще отиде в някоя от адските сфери. Притчата обаче не дава достатъчно информация за това.

Редактирано 20 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Буда, Христос, Кришна, Аллах, Бог-Отец.............. къде са, когато човекът умира. Къде са всичките тези свещени учения, които разделят хората приживе, къде са тези възвишени богове, къде са, а, къде, когато един човек умира?!!!

Аз вярвам в Смъртта! Само пред нейното лице човек разбира кой е и какъв е.

Аз вярвам в Истината. С нея човекът се среща единствено пред смъртта си. Останалото е спинкане на съзнанието, наречено от мнозина живот. И всичките тези учения само пеят приспивни песни и приспиват още повече. Само пред лицето на смъртта човекът се пробужда и вижда истинското си лице.

Аз вярвам в Смъртта - единствената неизменна и реална Истина, която съществува. За разлика от всички измислени и несъществуващи богове и будители.

Ти ли? Ти вярваш в Живота, много повече отколкото в Смъртта!

Лу, привет! Липсваш!

За да обичаш Смъртта, значи си разбрала, че е част от живота и това би трябвало да не те настройва портив живота.

Какъвто е да е той. Многа си права! Важно е да ес научим да я приемаме и защо и да не я обичаме,?

Радвам се че за теб са еднакви.

Усмихна ме широко. Къде казах, че са еднакви?

Първо са възниквали в различно време, второ в различни точки на света(на този, който уж познаваме) и макар, че учените доказаха, че 99.9% сме генетично еднакви, то в различните точки на света съществуват различни култури, а религиите са съобразени с тях.

Проблемът е, че никой от нас не познава истинските учения, на нас са ни предадени, стотици пъти пречупвани през погледа на други хора, всеки от които е вложил и нещичко от себе си.

Така че да говорим за автентичност... следва голяма усмивка.

Твърдя, че имат общо.

Аренас, ако си чел Попол Вух не би те впечатлила рисунката. Маите са живели с вярта, че от тях зависят боговете и са давали кръвта си за боговете най-доброволно, олтарите витаги е трябвало да тънат в кръв, за да са милостиви боговете. Трудно ни е да разбираме култура, която по този начин разбира своето значение, но... не е невъзможно да го разберем.

Кръводаряване...

Редактирано 20 ноември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Усмихна ме широко. Къде казах, че са еднакви?

Първо са възниквали в различно време, второ в различни точки на света(на този, който уж познаваме) и макар, че учените доказаха, че 99.9% сме генетично еднакви, то в различните точки на света съществуват различни култури, а религиите са съобразени с тях.

Проблемът е, че никой от нас не познава истинските учения, на нас са ни предадени, стотици пъти пречупвани през погледа на други хора, всеки от които е вложил и нещичко от себе си.

Така че да говорим за автентичност... следва голяма усмивка.

Твърдя, че имат общо.

Извинявам се.

Значи сме съгласни, че религиите имат общи неща, но имат и различни обяснения и водят към различни цели?

За да твърдиш, че няма автентични учения, би трябвало да познаваш всички.

В будизма всеки, който има мотивацията и полага достатъчно усилия става Буда.

Затова, може да преподава по същият начин по който го е правил историческият Буда.

Будизмът се предава в непрекъснати линии на приемственост от времето на историческият Буда до наши дни.

Аренас, ако си чел Попол Вух не би те впечатлила рисунката. Маите са живели с вярта, че от тях зависят боговете и са давали кръвта си за боговете най-доброволно, олтарите витаги е трябвало да тънат в кръв, за да са милостиви боговете. Трудно ни е да разбираме култура, която по този начин разбира своето значение, но... не е невъзможно да го разберем.

Кръводаряване...

Самоубийството дори с висша цел не е добра идея.

Още по-зле е когато представители на едно вярване започнат да виждат в представители на друго вярване кръводарители.

Не си избирайте за Бог, някой който не бихте искали за съсед. Може да гледа на вас като на кръводарител.

Нел, според теб светът имал ли е начало?

Редактирано 20 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Ето Лусия вярва, че Смъртта е единствената и неизменна Истина. Личен избор. Щом това я прави щастлива, аз нямам нищо против. Разбира се, ако тази нейна вяра не създава страдания на някого.

От будистка гледна точка ...

Ти ще излезеш ли някога от твоята гледна точка?

Светът не е точки, той е многоизмерен, Вало. Животът е в много измерения, а не застинал и циментиран в някоя точка, колкото и удобна да е тя за спящото съзнание.

Вярата ми в Смъртта не ме прави щастлива. Щастие намират онези, които го търсят, но то е несъвместимо с Реалността, щастливи са само блажено спинкащите в лоното на някое прекрасно на думи учение, създадено в илюзията на живота.

Вярата ми в Смъртта ме прави свободна. Защото само тя е истинска. Животът е една голяма илюзия, само игра на Смъртта, само нейно ехо.

Будъзмът така, будизмът онака. Ако се трудиш и бъдеш упорит в практикуването му... ще стигнеш просветление - това е голяма лъжа, Вало, която повтаряш от както си тук. Ти не можеш и нямаш моралното право да казваш дали това ще е така, защото сам ти не си стигнал до просветление. И ти личи - изобщо не можеш да разбереш какво казват хората отвъд думите. Ти си човек на формата и съзанието ти е водено от просвеление про форма. То не става така тая работа с просветлението - като упорстваш да го постигнеш. То връхлита човека внезапно и не пита искаш ли го или не и дали си се бъхтил над някакви асани или си изричал някакви си мантри и молитви, просветлението няма нищо общо с това. То идва като лавина върху заспалия в блаженство ум, то помита всичките му изкуствено създадени стереотипи, на които се опира ограниченото съзнание на човека. То е като мълнията в тъмна нощ. То е нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо друго на света - заглавие на един разказ от сборника На колене пред Изгряващото Слънце от Ърскин Колдуел.

Лу, привет! Липсваш!

За да обичаш Смъртта, значи си разбрала, че е част от живота и това би трябвало да не те настройва портив живота.

Какъвто е да е той. Многа си права! Важно е да ес научим да я приемаме и защо и да не я обичаме,?

Здрасти, Нел!

Не вярвам да липсвам някому. Няма незаменими хора. На този свят нещата и хората бързо ги заменят. С ерзаци.

Не казах, че обичам Смъртта. Казах, че вярвам единствено в нея - единствената истинска реалност. И неизменна. Това е Нейно Величество Смъртта. Която никога не лъже, за разлика от живота. Животът може да направи така, че човек да се огледа в него красив и да го заблуди. Но Смъртта винаги показва истинското му лице. Тя никога не лицемерничи. Тя е истината - и за човека, и за живота му.

...

Извинявай Лусия.

Най-добри пожелания и много, много любов.

Извинявай Лусия.

Най-добри пожелания и много, много любов.

Не ви ща лицемерната любов.

Събуди се, Буда! Крайно време ти е. Посмей!

От това не боли.

Нел, според теб светът имал ли е начало?

Нито има, нито няма начало.

А ти какво би казал за вечността?

Нито има, нито няма начало.

А ти какво би казал за вечността?

Бих казал, че всяка идея е "пръст сочещ към Луната", а не самата Луна.

Бих казал, че времето е илюзия.

Бих казал :

Светът има начало

Светът няма начало

Светът едновременно има начало и няма начало

Светът нито има начало, нито няма начало

Реалността е отвъд тези четири.

Но от много философстване, полза няма.

Хубав ден на всички.

Редактирано 20 ноември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Интересно, има още хора, които вярват в някаква религия измислена едно време Хайде да помислим логично. Във всяка религия има принципи, които са общи с други религии. Има практики, които са подобни на практиките в други религии. Общите принципи и практики дават резултат независимо от името на религията. Като оставим настрана украшенията, легендите, ритуалите и изкривяването на истината, които между другото са широко разпространени в повечето вярвания, извода е следния - всички религии всъщност носят едно и също познание. Няма смисъл в момента да се гледа само една стара религия, възникнала във време на ниска култура и малки възможности за комуникация между хората. По-добре вземете общото между всички и ще имате нещо проверено във времето и ефективно

Редактирано 20 ноември 200916 г. от Tiho (преглед на промените)

Не вярвам да липсвам някому. Няма незаменими хора. На този свят нещата и хората бързо ги заменят. С ерзаци.

Незаменими няма, незабравими има. Ерзаците не пречат на незабравата.

Не казах, че обичам Смъртта. Казах, че вярвам единствено в нея - единствената истинска реалност. И неизменна. Това е Нейно Величество Смъртта. Която никога не лъже, за разлика от живота. Животът може да направи така, че човек да се огледа в него красив и да го заблуди. Но Смъртта винаги показва истинското му лице. Тя никога не лицемерничи. Тя е истината - и за човека, и за живота му.

Вяра... ако питаш мен няма значение кой в какво вярва. Смъртта ни е вързана в кърпа-на всички.

За послето... теории всякакви и ако някой го е страх от смъртта... нека вярва в каквото си иска, стига да не пречи с вярата си никому.

Виж... и животът не лъже, лъжем ние-хората.

Незаменими няма, незабравими има. Ерзаците не пречат на незабравата.

Вяра... ако питаш мен няма значение кой в какво вярва. Смъртта ни е вързана в кърпа-на всички.

За послето... теории всякакви и ако някой го е страх от смъртта... нека вярва в каквото си иска, стига да не пречи с вярата си никому.

Виж... и животът не лъже, лъжем ние-хората.

Е, добре... незабрава. Тогава дали ще разбереш какво казвам по-добре, ако ти прошепна, че за мен животът е забрава на смъртта, а смъртта е баш незабравата. Никога не забравям, че съм смъртна, въпреки ерзаците, наречени животи. Така и не се научих да лъжа себе си. За останалите не бих могла, а и не искам да отговарям. Отговарям само пред себе си.

Жестоко е да кажеш на някое дете, че няма Дядо Коледа, нали? Дано поне са щастливи в съня си - в живота, който им раздава подаръци - дребни щастийцета на забравата.

Ако след усложняването се затрудняваме в разбирането, дай да опростяваме, а, какво ще кажеш?

"Калама сутта (Ангуттара-никая 3.65)" И какво е това? Някаква канонична книга ли, какво е? За кого? Кой ще гарантира, че Буда е казал точно това?

Част от Пали канона. Ми кой ще гарантира, че сега пиша аз, а не някой друг, който ми използва ника

По-интересно е да ми кажеш дали си чувал някой друг от т. нар. основатели на религии да е казвал нещо подобно. Примерно: не ми вярвайте, а го проверете сами. Аз не съм.

Хайде да помислим логично. Във всяка религия има принципи, които са общи с други религии. Има практики, които са подобни на практиките в други религии. Общите принципи и практики дават резултат независимо от името на религията.

Би ли ни разказал за тези принципи и практики, които са общи за всички религии?

Гледайте тези филми! http://######/details.php?id=197384&hit=1 http://######/details.php?id=197387&hit=1

Би ли ни разказал за тези принципи и практики, които са общи за всички религии?

Непричиняване на вреда, състрадание, добронамереност, искреност, търпение, равновесие, разбиране... Защо все се забравя, че религиите се прилагат от хора и целта на всички религии е развиване на човешките добродетели? Ти като будист може да кажеш: Не целта е освобождението, просветлението, осъзнаването на нашата буда-природа. Това обаче е пак същото. Знаем че животът на просветлените е най-пълен израз на техните добродетели. Същото може да се отнесе и за много вярващи християни и мюсюлмани.

Непричиняване на вреда, състрадание, добронамереност, искреност, търпение, равновесие, разбиране...

Тук има сходство, но значението на тези неща в различните религии не е съвсем еднакво...

Целта на всички религии е развиване на човешките добродетели?

Ми като четеш темата за Исляма не започваш ли да се съмняваш в това си твърдение? Ако

трябва да се обясни разликата между различните религии ще стане много дълго, но помисли над следното просто нещо: как една теистична система от възгледи и една нетеистистична, могат да имат еднаква цел?

Редактирано 20 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Ми като четеш темата за Исляма не започваш ли да се съмняваш в това си твърдение?

Не. Като гледаш един човек (без значение какъв), съмняваш ли се в неговата буда-природа? Нека да не гледаме повърхността. Основата на исляма е добродетелността. Обвивките с които е обвита добродетелността в последствие са без значение – те са преходни. Същото е и с човека.

Ако трябва да се обясни разликата между различните религии ще стане много дълго, но помисли над следното просто нещо: как една теистична система от възгледи и една нетеистистична, могат да имат еднаква цел?

Да се обясни разликата между различните религии, означава да насочим вниманието си към обвивките, към формата на проявление, а не към самата същност на нещата. В будизма целта е същността, а повърхността е илюзия, нали така?

Сега помисли: Буда-природата е същността на всяко едно същество, без изключение и без разлика каква е външната форма на проявление. Тя е същността на микрокосмоса – самия човек. Тя е същността и на макрокосмоса, от който човекът е част. Буда-природата присъства еднакво в и извън човека. Каква е разликата между това да търсиш вътре в себе си и извън себе си (във всичко съществуващо)? Просто разлика в подхода, но в действителност се търси едно и също нещо.

Не. Като гледаш един човек (без значение какъв), съмняваш ли се в неговата буда-природа?

Не.

Основата на исляма е добродетелността.

Не е... Основата (както я наричаш) е агресията, което е съвсем разбираемо като видим кога и къде е възникнала тази религия.

Основата на исляма не я знаете, защото знаете само това, в което се е превърнал исляма по стечение на обстоятелствата и което е разпространено като схващане за тази религия Разликите в религиите идват заради различното време по което са възникнали, различните обичаи, култура и място на картата, където се развиват. Както и поради политическо влияние, което променя началната им същност. А приликите идват оттам, че всъщност хората усещат чрез религията едно и също нещо.

Основата на исляма не я знаете

Мислите ли?

Разпространено като схващане за тази религия

Извинявай, но следиш ли внимателно темата, т.е. как тези, които твърдят, че следват Исляма представят тази религия?

Разликите в религиите идват заради различното време по което са възникнали, различните обичаи, култура и място на картата, където се развиват. Както и поради политическо влияние, което променя началната им същност.

Това е ясно...

А приликите идват оттам, че всъщност хората усещат чрез религията едно и също нещо.

Което е?

Редактирано 22 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)