преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

Може и така да се каже, но има едно НО. Зависи какво се разбира под убеждения и под критика.

За да критикуваш не си убеден в правотата на автора!

преди 18 минути, _Alex&Vanko_ написа:

За да критикуваш не си убеден в правотата на автора!

Не това наричам критика.

Убеден си и не си убеден в правотата на автора. 

Авторът няма значение кой е. Може да е друг, може да си ти. 

Когато имаш твърди убеждения, не е критика, а метафизика. Убежденията водят със себе си зона на безкритичност

преди 25 минути, Мо_хи_ни написа:

Това упражнение и още някои други, ми помогнаха да започна да чета, а не само да реагирам на постингите на Рамус, например, а те изобилстват с дисонанси.

Играта на Будизъм му е смешна а неговата игра на Рамус е сериозна. Ма хората поне са щастливи а ти щастлива ли си? Много обръщаш внимание на себе си!

преди 4 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Играта на Будизъм му е смешна а неговата игра на Рамус е сериозна. Ма хората поне са щастливи а ти щастлива ли си? Много обръщаш внимание на себе си!

А на кой да обръщам? Ако само гледам другите, кога ще видя себе си?

В моя живот аз съм главния герой и от него зависи всичко, което зависи от него.

Щастието е процес, а не неизменно състояния. Щастливият човек обикновено не знае, че е щастлив, защото фокусът му е в процеса. Разбира в последствие, когато вече не е. Същото е и със свободата, мисленето, творчеството…всичко това са процеси, а не константи.

преди 10 минути, Мо_хи_ни написа:

А на кой да обръщам? Ако само гледам другите, кога ще видя себе си?

В моя живот аз съм главния герой и от него зависи всичко, което зависи от него.

Кака и ти като Будистите колко години се опознавате и гледате себе си братче?

То затова трудно ще си намериш половинка щот ти си важната!

преди 4 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Кака и ти като Будистите колко години се опознавате и гледате себе си братче?

Толкова, колкото ми е възможно.

И само констатираш или се променяш? До ся тря си станала идеална а изобщо май не е така!

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Ама то не става като се псуват или се иронизират. Не е задължително събеседниците да са приятели, но без добронамереност критична беседа не е смислена.  

Ако съзнанието ни е пусто и безметежно няма как някой да ни засегне с враждебно поведение и обиди

И както пишеш, критичната дискусия се ражда тогава, когато доброномарено се отхвърля невежеството и вкопчването в личната гледна точка като единствено правилна, тогава беседата е полезна за всички.

преди 29 минути, Реджеп Иведик написа:

Когато имаш твърди убеждения, не е критика, а метафизика.

Когато нямаш твърди убеждения е релативизъм .

Ха де ! Можеш ли ги разбра ? Кога е човешки ? 

Редактирано 30 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, _Alex&Vanko_ написа:

Нямаш убеждения но критикуваш?

Това е логично, който няма убеждения да критикува вярата в убежденията у другите като абсолютна истина, защото е познал относителността и пустотата на всички убеждения.

преди 11 минути, _Alex&Vanko_ написа:

И само констатираш или се променяш? До ся тря си станала идеална а изобщо май не е така!

Изхождаш погрешно, от там и погрешните изводи. Аз не се изследвам, защото искам да съм идеална, а защото за мен няма нищо по-вълнуващо от това да изследваш психичните си процеси.

Хората са свикнали да правят нещо, защото го имат за цел и искат да постигнат някакъв резултат. Във вътрешния свят няма постижения, други неща се случват. Много хора дори изпадат в потресаващо учудване и дори смях, когато отлюспят някой несъзнаван пласт.

Редактирано 30 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 5 минути, Мо_хи_ни написа:

Изхождаш погрешно, от там и погрешните изводи. Аз не се изследвам, защото искам да съм идеална, а защото за мен няма нищо по-вълнуващо от това да изследваш психичните си процеси.

И с каква цел? Да ги управляваш, контролираш, променяш или просто си наблюдател сама на себе си? Това е втренчване в себе си както и в миналото за майка ти.

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

И както пишеш, критичната дискусия се ражда тогава, когато доброномарено се отхвърля невежеството и вкопчването в личната гледна точка като единствено правилна, тогава беседата е полезна за всички.

Оу ти отстъпваш от твойта, дамс!

преди 5 минути, Мо_хи_ни написа:

Изхождаш погрешно, от там и погрешните изводи. Аз не се изследвам, защото искам да съм идеална, а защото за мен няма нищо по-вълнуващо от това да изследваш психичните си процеси.

(не е лично) Дали не е крайно време да изследваме безумието , начините и средствата , процеса на обезумяване.... ? Мисля , че има място като явление , наред със страданието....

преди 4 минути, _Alex&Vanko_ написа:

 

И с каква цел? Да ги управляваш, контролираш, променяш или просто си наблюдател сама на себе си? 

 

Да ги разбирам и направлявам при възможност. Но ограниченията са прекалено много, заблудите също, обаче е приключение. Буквално откриваш един напълно нов и непознат свят. А за него пътеводители никъде няма. Защото вътрешният свят на всеки е различен. Има някои общи положения, но те могат да се ползват само като насока. Нещо повече, докато не го преживееш вътре в себе си и не се сдобиеш със собствен опит, всички насоки са само интелектуални упражнения, на повърхността. А интересното е в дълбокото.

преди 11 часа, _Alex&Vanko_ написа:

И от цялата тая занимавка ставаш по претенциозна към мъжете? Тяхното психично, едно изследване им правиш и стават безинтересни?

Може и така да се каже, въпреки че не опира до претенция, а до съвсем други неща, много по-комплексни.

Всяка среща с човек е повод да разбереш нещо за себе си, да ти помогне в оцелостяването ти. Не всички хора остават завинаги в живота ти. Някои се появяват само като вестоносци или като напомняне, че си на поправителен, защото не си си свършил домашната работа. Други се появяват, за да ти помогнат да минеш през иглено уше, трети са там, защото резонанса с тях е уникален, четвърти, защото ти си им необходим на тях като тригър за тяхното собствено развитие и т.н. Безкрайни срещи, всяка със свое собствено послание и съдържание.

Редактирано 31 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Може и така да се каже, но има едно НО. Зависи какво се разбира под убеждения и под критика.

Точно така, зависи какъв смисъл влагате в думата убеждения. Доколкото разбирам е в смисъл че някой не знае че е на хлъзгав терен и се заблуждава. Обаче ако убедеността е осъзната като убеденост, ако е стигнато съзнателно до нея, със съзнанието, че не е 100% процентова сигурност, но в момента с по-добро не се разполага, е съвсем друго. Аз съм убедена доста, че в момента пиша в тази тема, но може и да греша и да халюцинирам, от друга страна ако някой ми отговори, халюцинацията ми/ни ще се задълбочи) Това е убеденост. 

преди 4 часа, witness написа:

Аз съм убедена доста, че в момента пиша в тази тема, но може и да греша и да халюцинирам, от друга страна ако някой ми отговори, халюцинацията ми/ни ще се задълбочи) Това е убеденост. 

Да, болднатото е част от критика, по точно част от динамиката на мисленето, обхождането на статичните позиции. Може да сънуваш и да ти отговори някой в съня ти и с това да задълбочи убеждението ти, че не сънуваш. 

Но, не е само това. Може ако желаеш, да се задълбочиш (пак зависи какво разбираме под задълбочаване).

Кой съм аз ?

Какво съм аз ?

Какво означава да си убеден ? (ти си обусловила в края, което означава, че осъзнаваш нуждата от обуславяне)

Какво е в момента ? Що е време?

Какво е пиша ?

Какво е тема ?

Какво е тази тема ?

Може да не се задълбочаваш. Да кажеш, ми ще ги оставя в безкритичното пък, ко ши ми напрайш а а а ?

Може, и това също е критика, щото задълбочаване и не задълбочаване също подлежат на критика. И критика подлежи на критика. И не подлежи, щото и подлежи трябва да критикуваме, и не трябва, що пък.

От горното се вижда, че безкрайната регресия не е недостатък на критичния подход, щото и тя самата подлежи на критика. 

Или по скоро, не е недостатък, който безкритично и твърдо може да бъде закован като недостатък.

преди 10 часа, witness написа:

Аз съм убедена доста, че в момента пиша в тази тема, но може и да греша и да халюцинирам, от друга страна ако някой ми отговори, халюцинацията ми/ни ще се задълбочи) Това е убеденост. 

Убеденост е специфичното отношение на всеки субект, към положение, отражение или явление, което той приема за даденост. Отношението... като към безусловна даденост - е "да си убеден". Възникне ли "условие" и преминаването на фокуса на вниманието, в самите условия, а не с дадеността, тогава са първите признаци че е налице първите лястовички на О-СЪЗНАВАНЕТО, в посока към САМООСЪЗНАВАНЕ. Вектора няма как да се сбърка, защото по силата на естествеността, всеки Изследващ стига до обобщението - за сякаш Условията стават по-важни и по-определящи от неизменността на убеждението. Именно тук е ролята на постепенното появяване на РЕЛАТИВИЗМА в мисленето - отражението и мисленето чрез условности и относителности, възможности и вероятности... И това да няма никакъв проблем за самия субект...

Напълно неусетно хората се оставяме на "даденостите", защото това е най-малкото съпротивление в отражението. Механизма е напълно програмиран и зададен, за да работи, дори и при "проблеми с хардуера и софтуера"...

Примера на УИТ по-горе - не е убеденост. Няма как в ОСЪЗНАТО СЪСТОЯНИЕ да е налице УБЕДЕНОСТ. Защото няма защо. ОСЪЗНАВАНЕТО се основава на опит и натрупването на познание в посока на това че всичко заварено в субекта, на което той вече е основал идентичността си, е компрометирано от инерцията, условията, социалния му контекст... и него самия. Налице са все по-често напълно нови условия, дори и възможности за тия условия, при което да не е възможно да се ползва нищо от "вчера" за днес... да не говорим за "утре". Това, обаче се явява огромен проблем за повечето хора... защото цялата инерция на която те са основани, е на "еволюционните им програми".

Допълнително - примера е съвсем обикновен частен случай, който дори и така самата тя не вижда условностите в него. Но прост и очевиден пример за УБЕЖДЕНИЕ - Аз научих, вече знам, вече съм сигурна, вече го изживях и така го проверих - че има бог, съдба, свобода, сила, безкрайност, истина... За "по-лесно" всяко едно от тия - е ЕДНО единствено ( с голямо Е ) Един бог, една истина, един свят, една висша сила... за да е налице стремежа да се върви към тях и да се проектира самия вървящ по достъпния за него начин.

САМООСЪЗНАТОСТ  пък - е състояние при което СЪЗНАНИЕТО следи вече самия носител на съзнание и към канала на осъзнаване и неговата динамика и измения в риълтайм, са включени самия носител на съзнанието, като затваряне на отражателния "пръстен". И както кръга на отражението се затваря, така се отваря начина по който субекта се научава да различава кое е отражение, кое е сигнал "отвън". Това му "отваря" вратата на едно съвсем друго вникване и разбиране, а с това - и отношение към живота, света и себе си. Ето това е нещо като "крайъгълния камък" и табелата с посока за това пътешествие.

----------

В един друг форум, един пишещ написа нещо много точно, което ми направи впечатление с кратките си точни думи. Ставаше въпрос - че в настоящия момент на човечеството, вече се потъва в отражателните светове на съзнанието, дори вече с технически средства. В еволюцията на човека досега, такова нещо никога не е било "условие", за да е възможно нещо от еволюционните програми в него, да е полезно и адекватно. Всичко това е вече напълно нова територия и ние, хората, няма как да ползваме еволюционните си дадености и програми на които се опираме непрекъснато. И които са били дадени за напълно различни обстоятелства, и отношение на човека, спрямо контекста си.

---------

Като цяло, относителната НЕ-СЪЗНАТЕЛНОСТ може да се представи просто със следната словесна формула:

Да се проектираш в своето "утре", чрез своето "вчера".

----------

Влиянието на Отражението спрямо Възприятието и обратно, едно на друго, подава възможност на всеки субект, да влиза в повторяем цикъл в цялата си психична постановка, в психично поле, което за него той нарича "съзнателно" и явлението "съзнание". Това е напълно компрометирано, защото също идва вече готово, то самото - е вече шаблон, схема и отново е заимствана.

Начина по който всеки човешки субект приема социалния опит, е еволюционен механизъм. Той има своето значение, но са налични и лимити, отвъд които това е вече неадекватно. След тия условни граници, единствено качествата на самия субект, техните развития и динамика и възмножността на всичко това да се долови, вникне и да се получи едно напълно ново за историята на човешките същества, състояние.

Инерцията и липсата на зрялост в мозъчните процеси, както и страховите наслагвания, са основния проблем всичко това да се реализира само в изключително малко човешки същества. От друга страна - такова състояние на съзнанието, е толкова уникално и качествено различно, защото поставя качествено различни задавания, и начини на отражение. И въпреки всичко, дори и при статистическото несъществуване на "единиците", дори и така точно те са най-определящите за цялото социално "глобално кълбо". Разбира се - това е условно... защото в същото кълбо, има положения, които са сякаш "непроменими... и неизменни" за масата от човешки същества в него.

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 11 часа, Реджеп Иведик написа:

Правил съм го много пъти.

Всъщност изрази от рода на "така е и не е така", са възможно най сбит вариант на критика. 

Критика са и не са критика.

преди 7 минути, Shiniasu написа:

Критика са и не са критика.

Мечът на Манджушри

"мн. критики, ж.
1. Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика.
2. Прен. Само ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики."

"Критика (от на френски: critique и на старогръцки: κριτική τέχνη – изкуството за разбор, съждение) е

• откриването на противоречия;
• откриването на грешки и разборът им
• разбор (анализ), обсъждане на нещо с цел да му се даде оценка (например, литературна критика);
• отрицателно съждение за нещо (в изкуството, обществения живот и др.), указване на недостатъци;
• изследване, научна проверка на достоверността и истинността на нещо (например, критика на текст, критика на исторически източници).
• отзив, обсъждане на нещо с цел изразяване на гледна точка."

 

 

Думи като, "така е и не е така" могат да доведат до разсъждения върху съответната позиция. Но доколкото те не посочват никакви конкретни неточности или противоречия, нито положителни страни на текста към който са насочени, те не отговарят напълно на определението за критика.

преди 15 минути, Shiniasu написа:

те не отговарят напълно на определението за критика.

Динамиката в мисленето не се поддава на статично езиково определение. 

Но Реджи подчерта че - ТАКА е и НЕ Е ТАКА - са най-близо до идеята критика.

Идеята на критиката е не да покаже кое точно е недостатъка на нещо си - защото това отново попада в приоритетност и предпочитание на модел, пред друг модел...

Идеята на критиката не е да се открият ГРЕШКИТЕ - защото те отново попадат под условието на ЕТАЛОН, спрямо когото да се предпоставят като грешки.

Всичко това, в мисленето, има съвсем друга стойност, особено с нарастването на абстрактността в него.

Хората на които непрекъснато им трябва шаблон, и то правилен, стабилен, устойчив - е за да се подпират непрекъснато на него. В периметъра на завареното социално съществуване това има своето значение, защото всичко в социума се основава на ОБЩото, а общото е постановено именно с такива ЕТАЛОНИ, които да играят ролята на ":център". бог, като цяло, религиите, идеологиите - въобще всичко, което става за сред многото - заиграва да е "общо" и то веднага привлича чрез социалния инстинкт вътре в човека.

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва"

Дзен мъдрост

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Но Реджи подчерта че - ТАКА е и НЕ Е ТАКА - са най-близо до идеята критика.

Идеята на критиката е не да покаже кое точно е недостатъка на нещо си - защото това отново попада в приоритетност и предпочитание на модел, пред друг модел...

Идеята на критиката не е да се открият ГРЕШКИТЕ - защото те отново попадат под условието на ЕТАЛОН, спрямо когото да се предпоставят като грешки.

Да, за това пиша.

Редактирано 31 май 20179 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Подухне вятър и бамбукът зашуми. 
Утихне вятърът и бамбукът замлъкне.
Летящата гъска се отразява върху повърхността на спокойното езеро.
Щом отлети гъската и сянката й върху водата ще изчезне.
Достойният човек размишлява за делата, когато те са пред него. 
Делата отминават и съзнанието му остава пусто.

Хун Дзъчън