преди 47 минути, Реджеп Иведик написа:

Да за това пиша.

... но са съвсем малко хората в социума, които да имат идея какво означават тия думички.

И че релативизма не е философия, нито е учение... А е прийом с който се излиза от шаблоните, чрез "напомняне" че са шаблони.

Че са повторяеми, не защото са обективни, а защото хората несъзнателно ги избират да са неизменни.

Че са еталони, не защото са абсолютни, а защото в дадена конкретика на процеси, явления, разглеждания - нещо се явява условно еталон, но да се помни и осмисли като УСЛОВЕН ЕТАЛОН. И веднага след това, в друг контекст - да е възможно да се работи с друг еталон - ако е нужно... Но да се скъса с несъзнателната НЕИЗМЕННОСТ на еталоните, която подава лесен и инстинктивен начин на възприятие и отражение, но това лишава субекта от пластичност, динамичност и адаптивност. А тия са основата на адекватността и съответствието на нещо към контекста му, особено в условия на сложни и дълбоки, или резки изменения.

Ползването на релативизма не е самоцел. Той самия е само прийом - инструмент за откопчване, за напомняне - за условностите. Да не се забравя за изменчивостта, на която се противопоставя естествената несъзнателна склонност на човешкото същество - да отразява чрез НЕИЗМЕННОСТИ, за да се опира на тях.

Всички текстове тук, които се постват като "будистки" съдържат препратки към такъв тип възприятие, към това непрекъснато напомняне - да не се забравя за ИЗМЕНЧИВОСТТА и ОТНОСИТЕЛНОСТТА... И че това също не е самоцел, за да станеш релативистки мислител, а че за да минаваш границите, за да разширяваш света си, голяма част от тия ГРАНИЦИ са именно определени от конфликта между рефлекса за НЕИЗМЕННОСТ, спрямо очевидната житейска ИЗМЕНЧИВОСТ.

На фона на всичко това - някои колеги още настояват колко са им правилни убежденията и възгледите, защото влагат огромни и сериозни усилия и ресурси за да се доберат до "най-правилните, най-истинните, най-валидните, най-вечните..." еталони. Всичко това - като компромисно - само и само да не изпуснат несъзнателната си роля винаги и при всички случаи да е налице ЕТАЛОН... И то - НЕИЗМЕНЕН. МЕжду другото - това е мощно матрична сугестия и тя пропива в несъзнателното на всяка социално-определена личност. Така всяка личност на свой ред я репликира и на свой ред я излъчва...

Възгледа че "правилното е относително" е условно погрешен възглед. За дадени условия и контекст - би бил адекватен... Но за други - не толкова.

Въвеждането на условности и относителности в мисленето създава огромен проблем за повечето хора, защото веднага това дисонира със завареното психично положение и неговата естествена мощна несъзнателна инерция. Сериозни несъзнателни защитни механизми, сработват и тяхната комплексна работа остава напълно невидима за субекта... който отгоре на всичко, пък е определен от всичко това.

И така - невъзможността за възприятие на несъзнаваното, до голяма степен не е толкова че то е толкова дълбоко. А че относителната разделителна граница между съзнавано и несъзнавано, е заради работата на защитните процеси и програмите които непрекъснато поддържат тази линия, с цел тя да разделя конфликтиращи иначе положения. Просто решението на конфликтите (дисонансите) най-просто се решава като едното конфликтиращо звено, се направи невидимо... и така - несъществуващо.

Когато обаче условията не позволяват - защото са налични сигнали и непрекъснати дразнения, водещи към скритото в конфликта... се преминава към други средства за защитаване - неглижиране, ирония, борене, спор... въобще активни и пасивни форми... които следват алгоритмите на програмите за физическо оцеляване, в условия на заплаха.

Рамус създава точно такъв контекст, при който той лесно намира конфликтиращи положения сред която и да е социално-договорена парадигма. И ги извежда на преден план - за конкретната личност или групи. Така изследва как и защо работят програмите за защита и колко трудно или лесно е в битката за несъзнаваното. По този начин създавам напрежение, защото задавам условия при които заложените програми не могат да се справят с дисонансите, по своя заучен лесен вариант, толкова отработен с инерцията и повторенията си.

Обаче същата картина - на несъвместимости би създала и ситуация в живота или битието, при която никоя от заложените програми няма да се справи, защото изменчивостта в условията и уникалния начин на всеки миг в живота, прави така, че да изненадва и показва непрекъснато че ЖИВОТА е много по-голям, широк, безграничен от Възприемащите го чрез границите си. Поне за въпросния "рамус" - това е неговия начин по който отразява битието.

 

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ако няма Мяра (шаблон , еталон) - няма сравнение . Не е възможно да се направи разлика дори за голямо-малко ....Няма ли сравнение - няма мислене ......

Релативизма отнася към неопределеностите , към безкрайностите . А най-важното при тях е , че конкретните стойности нямат смисъл ......няма Мяра , мярата (шаблона , еталона) няма значение . Неглижират се границите , няма качествено превръщане . Получава се неразличителство .....в крайна сметка няма мислене - процесът се "размива" .

Пример : Няма смисъл , няма значение 1 или 1милион да делиш/умножаваш на безкрайност . Ама друго си е ако си жив да имаш $1милион , вместо  $1 ! Ако си умрял - няма значение !...

Допълнение : В Метафизиката няма Движение . Получават се парадокси (като "Ахил и костенурката" примерно ) . Пак няма мислене - процесът блокира .

Редактирано 31 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 40 минути, by_chechi написа:

Релативизма отнася към неопределеностите , към безкрайностите . А най-важното при тях е , че конкретните стойности нямат смисъл ......няма Мяра , мярата (шаблона , еталона) няма значение . Неглижират се границите , няма качествено превръщане . Получава се неразличителство .....в крайна сметка няма мислене - процесът се "размива" .

Ще се опитам да дам пример за практично приложение, който, според мен, е лесен за разбиране от всеки.

Чиниите в мивката ти може вече почти да се опират в тавана, но това не е абсолютна мяра за хигиената в кухнята ти, ала е мяра/характеристика за сегашното състояние на кухнята ти. Но е имало е моменти, когато мивката ти е била празна. Тогава как да бъдем винаги прави, ако кажем, че ти си мързелив, при положение, че са съществували моменти, когато не си бил мързелив? Правилно ли е, при това положение, да си създам убеждение, че в кухнята ти винаги цари хаос?

Друг пример. Много хора, като загубят работата си, и изпадат в депресия. Защо? Защото те забравят за всички онези години, през които са имали работа!

Трети пример. Много хора, като се влюбят, решават да превърнат любимия/любимата в смисъл на живота си. Защото забравят как са преживяли толкова много години без този смисъл и не само просто са оцелявали, а дори са имали низ от чудесни, щастливи моменти. Както и не толкова щастливи.

Сега, как мислиш, това, което написах мислене ли е или не е мислене?

Редактирано 31 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

Възгледа че "правилното е относително" е условно погрешен възглед.

Нагарджуна казва:

"Който вярва в пустотата е болен."

Изразът е за хора, които си мислят, че Нагарджуна проповядва релативизъм. Ама не за тебе, ако ти си мислиш, че Нагарджуна проповядва релативизъм. Да имаш "погрешно" мнение за Нагарджуна не означава нищо. И "правилно" мнение да имаш за Нагарджуна също.

Изразът на Линдзи Исюан, "Ако видиш Буда, убий Буда", може да се преведе като "Ако видиш Нагарджуна, убий Нагарджуна".

преди 1 час, _ramus_ написа:

Поне за въпросния "рамус" - това е неговия начин по който отразява битието.

Аз така разбирам правилния възглед, ако изобщо разбирам какво си написал. Това, което ме смущава е, че не знам, дали разсъжденията ти за колективно и индивидуално са краен възглед, разбира се с уговорката, че който вярва в правилния възглед е болен, както и чувството ми, че не ми става ясно от твоите постове, дали разбираш, че може би "Бог" не е белобрад старец с ореол, седнал на облак. В смисъл, че обективната истина може би не прилича на субективните истини.

преди 18 минути, Реджеп Иведик написа:

Това, което ме смущава е, че не знам,

А ще отговоря така - но това ще е моят израз на моето отражение, на уж - твоите думи:

Това, което НЕ ме смущава е - че НЕ знам. С нищо не ме смущава. Да не знам кое какво е... а да го "знам" на относително ниво - за мен е вече най-естественото състояние. Не ми пречи, не ми е проблем. И като така - не ми пречи въобще дали обективната истина прилича ли или не прилича на субективните истини. Просто това не е особено важно - за мен, вече. 

РЕЛАТИВИЗМА в мисленето, е етапен въпрос. КАто форма на разкрепоставяне на неизменноста на мисленето и отражението - той е като антагонист. Но той не е самоцелен. За мен - идеята на релативизма е да ми служи за откопчване на непрекъснатите състояния на заспиване и реализацията на вкопчване в неизменности - характерни за инерцията от която идвам. Разбира се - това беше до време - защото постепенно относителността започна да става една естественост във вътрешното състояние - оттам, в мисленето и отражението МИ.

Висшата степен на боравене с релативизъм - е умението и тънкостта да се борави с относителни изменности, като временни неизменности - когато се налага. А се налага - напрекъснато. Синтеза предполага да съм майстор - както в изменчивостта, така и в смяната и жонглирането с неизменности - за дадени контексти, условия и задачи... Умението да си голям... е и да си сред всичко малко и да не оставаш в него... Както и да си голям и да не останеш в него...

Да го кажа и така - Да си събуден, означава и че можеш да влизаш сред всякакви приказки и сънища... но нито едно да не остане твоя вселена. Нагарджуна е направил критика на всички учения. Както е направил и Гаутама, по негово време. Но не е останал сред тях, нито е направил ново учение. Новото учение, след това са го направили други - заради... причини от комплексен човешки и социален характер...

Но когато не си "вкопчен" това дава свободата да се влиза и излиза... Да нямаш нищо свое... да го оставиш, за да си сред всичкото. На думи - изглежда просто да го напиша...

СИНТЕЗЪТ не е отрицание на предишното, а умение за събиране и наслагване... и екстракта от всички тях.

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 минути, _ramus_ написа:

на уж - твоите думи

Знам ли вече, може да ми говорят свише.

Има един разказ "Вълкадин говори с бога", от известен български класик. Нито помня дали съм го чел, нито ако съм го чел за какво се разказва. Заглавието му изплува.

под уж твоите думи - имам предвид че отговарям на "моето възприятие и интерпретация, от твоите думи". Дали са твои думи, доколко или пък не... не е моя работа  и няма как да знам ...- нали уж си говорят релативисти.

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 41 минути, Мо_хи_ни написа:

Трети пример

Няма да те разбере, аз съм го засипал с примери. Не вдява. И има наглостта, да разправя, че не съм давал примери. Ми като слага каруцата пред коня, как да разбере примерите.

Той и живота сто на сто го засипва с примери. Ма като му куца интерпретацията, кел файда за примерите, които дава живота. На калпавия философ, интерпретацията му пречи.

преди 17 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма да те разбере, аз съм го засипал с примери. Не вдява.

Стефан е схоластичен по отношение на убежденията си. Ако се зачете какво пише в по-широк план, той пише едни и същи положения и дуалната изключваща схема е видна навсякъде - примерно "или се знае, или не се знае"... Това за него е края на абстракциите и света погледнат през погледа на тия граници е точно това, което представя. А това правят всички тук - всеки по своя начин.

УБЕЖДЕНИЯТА са явление на при което е нужно да се вкопчиш в неизменност. Да изглежда неизменност - ако по-късно се компрометира - да го направиш да изглежда неизменност. И тук идва и самия проблем и неговия израз при всеки човек - хем приетото за неизменно, постепенно се забелязва че то не е такова (в непрекъснатия натиск на изменчивата среда на живота) Защитата обаче, за да задържи предишното състояние - започва да изменя възприятието и отражението - за да продължи да се получава сигнал за същото - като неизменност и абсолютност... Това е малка част от механизмите за самозаблуда - чрез изместване към пълна подмяна на възприятието - само и само да пасне на отражението и онова, което вече е предпоставено в него.

Освен това - има един доста хитър компромис - за неизменностите. Например ШИНИАЦУ е чудесен пример за това - за положения които не са съществени или определящи за за неговите фундаменти - той може да си позволи да изменя. Но винаги - до граница. Винаги до линия, отвъд която неизменността вече не е възможно да е заложиш като относителна... защото би застрашила цяла конструкция. Стефан - също е така като принципно обобщение, като конкретиките са различни - и като проява и като динамика... Толкова други - също са така.

Понеже интелекта развива умения за абстрактни разглеждания и боравене (е, в различна степен ) , интелектуалните хора са по-опасни за фундаментите си. Това задава при тях винаги да е налице умело поставена линия - която е граница в допустимостта между зададено неизменно и изменчивости. Много сложни несъзнателни механизми се грижат линията на "съзнанието" да е прокарана в безопасна зона само и само да не се закачат по никакъв начин точките от фундаменти, които да са неизменни... За целта тия фундаменти се изтикват от съзнаваното поле... така се скриват, за да се повиши неуязвимостта им. Но пак - несъзнателно... Колко от всички пишещи или четящи тук, могат да стигнат да го видят как става, как работи - при себе си...

И когато по-горе пиша за принципа - абсолютни категории, към относителни такива - като етапи - всъщност това е обща условна схема. През цялото време отвътре всеки човек разиграва и двете, чрез умело миксиране - малко или повече, но задължително несъзнателно.

Всъщност картината става още по-сложна като се добави и това, че... много хора имитират интелигентност - защото я учат, те улавят модел, който усвояват с подражание и после репликират на свой ред. За някакво ниво на работа - това е функционално. Но отвъд това ниво - е лимит.

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 45 минути, _ramus_ написа:

интелектуалните хора са по-опасни за фундаментите си

Щото са по креативни в спор. Лошата новина е, че са по креативни и в спора със себе си.

преди 2 часа, by_chechi написа:

В Метафизиката няма Движение . Получават се парадокси (като "Ахил и костенурката" примерно )

Няма динамика на мисълта. Мисълта е статична. Иначе има движение. Ахил и костенурката се движат. Парадокси възникват в рамките на мисловната статика.

Зенон поставя условието по начин такъв, щото повечето слушатели несъзнателно да поставят точка на ограничение на познанието съвпадаща с точката, в която Ахил ще задмине костенурката при зададените параметри в условието.

Повечето, но не всички. Защото разглеждан като задача по математика, проблемът за Ахил и костенурката не е особено сложен. Хора с познания по математика няма как да си извадят поука, защото няма да разберат парадокса. Те просто ще решат задачата.

Хан Кубрат извикал синовете си

– Баяне, зими счупи една пръчка !

Баян я счупил.

– Баяне, сега счупи целия сноп от пръчки наведнъж !

Баян ги счупил...

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Динамиката в мисленето не се поддава на статично езиково определение. 

Динамиката на мисленето е едно, а понятята, които сме длъжни да използваме докато мислим, като понятието "критика", са нещо различно.

Винаги и по всяко време можеш да изкажеш твърдение от типа: "така е и не е така". И какво казваш всъщност? Че от гледна точка на абсолютната истина всяко твърдение е ограничено и непълно. То зависи от условия, от определения и контекст. Но колкото и да си преразглеждаме твърденията, колкото и да ги разширяваме и допълваме, те все ще си останат непълни от гледна точка на абсолютната истина. И винаги ще има възможност пак да кажеш: "това е така и не е така". Затова съществува относителната истина, за да имаш върху какво да стъпиш. Т.е. да откриеш кое "е така" и кое "не е така" в определен ограничен контекст, но контекст, който ти върши практически работа за момента. За в бъдеще същият този контекст можеш и да не ти върши работа - затова е относителна истина. Но върху абсолютната истина не може да се стъпи, тя не се поддава на определения и ограничения. Нещата винаги "ще са така и не така", но практическата полза идва когато откриеш кое точно е така и кое не е така, в съществуващите към момента условия. Будизма все пак би следвало да е с практическа насоченост

преди 10 минути, Shiniasu написа:

Будизма все пак би следвало да е с практическа насоченост

Практическа насоченост и практическа насоченост, Субхути, не е едно и също. За това и се вика практическа насоченост.

Предпоставяш, че мислим с понятия

преди 25 минути, Shiniasu написа:

Винаги и по всяко време можеш да изкажеш твърдение от типа: "така е и не е така". И какво казваш всъщност? Че от гледна точка на абсолютната истина всяко твърдение е ограничено и непълно.

Не само това. За да припишем на абсолютната истина гледна точка, означава да предпоставим, че абсолютната истина притежава характеристики и свойства подобни на относителните истини.

преди 29 минути, Shiniasu написа:

Но колкото и да си преразглеждаме твърденията, колкото и да ги разширяваме и допълваме, те все ще си останат непълни от гледна точка на абсолютната истина.

Твърденията ни са пълни или непълни, верни или неверни, в зависимост от различните субективни позиции от които бихме могли да ги разглеждаме.

преди 34 минути, Shiniasu написа:

Затова съществува относителната истина, за да имаш върху какво да стъпиш. Т.е. да откриеш кое "е така" и кое "не е така" в определен ограничен контекст, но контекст, който ти върши практически работа за момента.

Съществуват много относителни истини, съгласно теорията за двете истини. Те нито са две, нито така наречената относителна истина е една. 

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Т.е. да откриеш кое "е така" и кое "не е така" в определен ограничен контекст, но контекст, който ти върши практически работа за момента.

Предпоставяш, че господ е българин. Или с други думи казано, че обективната истина е българка.

Той не, че не е българин, българин си е, но това е друга тема.

преди 41 минути, Shiniasu написа:

Но върху абсолютната истина не може да се стъпи, тя не се поддава на определения и ограничения.

Предпоставяш, че бог не е стълба с парапети. Сиреч предпоставяш, че можеш със сигурност да твърдиш, какво обективната истина не е.

преди 45 минути, Shiniasu написа:

Нещата винаги "ще са така и не така", но практическата полза идва когато откриеш кое точно е така и кое не е така, в съществуващите към момента условия.

Предпоставяш, че е възможно да съдим по феноменални условия, относно тяхната ноуменална обективност.

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Щото са по креативни в спор. Лошата новина е, че са по креативни и в спора със себе си.

не знам дали е лоша или добра, но защитата върви по съответствие на самия субект. Ако той е интелектуален тип - интелектуална защита... и ако е друг тип - друга защита.

Защитата винаги трябва да е на ниво за да тушира опитите на ума да се набърква някъде сред фундаментите на идентичността. В този смисъл обикновено изразявам че интелекта (на който УМствените качества и дадености са в основата) е само инструмент на несъзнаваните защитни механизми - те го държат на каишка, дори верига, за да е на дистанция от основите на идентичността. Може да се даде пример за това като се погледне как толкова много хора всъщност живеят разделени вътре в себе си - интелектуалния пласт, от Ирационалния такъв. Разделени... и често казват "знам това, знам онова, знам го, чел съм, учих, запомнях, дори при съвети се цитира, заимства"... но няма как знаЕнето на нещо да стигне до ирационалните подземия на несъзнаваното, откъдето по принцип се задават най-основните положения за битието на Живеещия го... И същите хем нещо "знаят", но същото не достига до "правенето" и самата екзистенция. Получава се нещо като парадокс - защото дори при пораждане на дисонанси в ИРАЦИОНАЛНОТО - интелектуалната сфера разполага с разрешенията на тия дисонанси, но това че "няма връзка" между двата пласта се получава това раздвояване и невъзможността за комуникация между тях. И субекта се разкъсва между две свои лица, сред два свята.

Тук, сред форума всеки е представител и говорител само на едно от тия две лица. Но никой не смее да говори за ИРАЦИОНАЛНОТО в себе си. Тук-там дамските никове, подхвърлят... но от друга страна - това се смята за незряло и твърде повърхностно. От друга страна - самото представяне на ИРАЦИУМА е твърде трудно да се представи чрез рационални средства - за целта е нужно предварително самия субект да е разглеждал ИРАЦИУМА СИ, чрез внимателни и рационални инструменти - защото по принцип инструментите за изследване стоят в зоната на РАЦИУМА. Самия субект е нужно тия да ги обработи и... когато дори пише за ИРАЦИУМА в себе си... или за отразения през "другите", той вече да е обработил, обмислил, анализирал и синтезирал... А това е вече "намеса" на рациума сред ИРАЦИОНАЛНИЯ СВЯТ. Това за повечето хора е абсолютно забранено "отвътре"... самото доближаване дори и като възможност - веднага задейства сложна каскада от реакции за защита...

А ума - е любопитен. По принцип - онова, което в социума популярно се нарича "ум" корените му започват от любопитството - вътрешния импулс, да се надникне някъде, по начин, който да се забележи, докосне... нещо ново, нещо, което да не е било до този момент. Това - между другото - също е еволюционен механизъм, а и е очевидно че доста животни проявяват любопитство, особено от висшите животни, каквито сме и ние хората. В този смисъл - любопитството е в периметъра на ИРАЦИОНАЛНОТО - еволюционно зададен, програмиран да работи при определени обстоятелства без въобще да е налично "съзнание" и "осъзнаване". И - ако "любопитството" е в условната зона на ИРАЦИОНАЛНОТО, то аналога на същото, вече в рационалната зона, се нарича ЛЮБОЗНАНИЕ. То пък е някъде в корените, от които последствие може да израсне ПОЗНАНИЕТО и оттам - САМОПОЗНАНИЕТО.

От зоната на рациума, в човека, с наличието на интелектуални ( и доста други) качества и дадености по принцип е възможно да се потегли към синтезиране. Ролята на СИНТЕЗИРАЩО начало, няма как да се поеме от ИРАЦИУМА в субекта. Той не може да се управлява, нито осъзнава. Не може да се наблюдава и извежда. И логично, съвсем естествено е и извода, който идва от опита - че ролята да се постави като мотиватор и управител на нещо - може да се извърши само от активното и управляващо начало в самия субект - неговото рацио. Постеленно, с рациото започва бавни и систематично изучаване на ИРАЦИОНАЛНОТО, докато се получат достатъчно данни за механизмите, начините, принципите на процесите в ИРАЦИУМА - отначало само в субекта. После - чрез изследване на вече откритото сред "околните" процеси и други хора. Натрупването на това - подава първите опити за креативни пътища за вмешателство на рациото, сред зоната на И-рациото.

Това са принципно първите стъпки към процеса, наречен самоопознаване, самоизучаване, самоизследване... към самоконтрол, самоуправление - чрез вмешателства в зоните на мотивациите, импулсите, реакциите чрез пряко и директно наблюдение и следене на стимулите и взаимодействията сред все по-широка зона в механизмите които се задава битието на самия субект...

Разбира се - стига се неизменно - КОЕ остава в основата на управляващото звено - пирамидалността на йерархичните системи в мотивацията са тясно обвързани с ценностната с-ма. НЕйното пък създаване следва несъзнателно социалните сугестии , при възпитанието и ученето - това е и един от мощните начини по които толкова много различни личности, с толкова различни дадености, минават през различни механизми по уеднаквяване, чрез които се сближават за да се зададат задължителните "ОБЩИ" положения, от които пък се реализира СОЦИАЛНОТО им битие. Ето защо - РАЦИОНАЛния аспект на всеки човек, по един съвсем естествен резонанс, се притегля към онзи пласт в човешкото същество, което наричат ИНДИВИДУУМ. Докато зоната на ИРАЦИУМА - се притегля по същите резонанси - към СОЦИАЛния пласт. Това са прояви на обикновени съответствия.

 

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

току-що, Реджеп Иведик написа:

Практическа насоченост и практическа насоченост, Субхути, не е едно и също. За това и се вика практическа насоченост.

Предпоставяш, че мислим с понятия

Не само това. За да припишем на абсолютната истина гледна точка, означава да предпоставим, че абсолютната истина притежава характеристики и свойства подобни на относителните истини.

Твърденията ни са пълни или непълни, верни или неверни, в зависимост от различните субективни позиции от които бихме могли да ги разглеждаме.

Съществуват много относителни истини, съгласно теорията за двете истини. Те нито са две, нито така наречената относителна истина е една. 

Предпоставяш, че господ е българин. Или с други думи казано, че обективната истина е българка.

Той не, че не е българин, българин си е, но това е друга тема.

Предпоставяш, че бог не е стълба с парапети. Сиреч предпоставяш, че можеш със сигурност да твърдиш, какво обективната истина не е.

Предпоставяш, че е възможно да съдим по феноменални условия, относно тяхната ноуменална обективност.

Предпоставям и какво от това? Аз нямам претенции да не предпоставям.

За третото предпоставяне грешиш като ми го приписваш. Аз може и да се изказвам относно абсолютната истина, но това не означава, че моето изказване трябва да се приема като израз на абсолютната истина. То си остава израз на една определена моя гледна точка. Аз го приемам за такова - т.е. не като абсолютно, а като относително вярно. 

Предпоставям, че мислим с понятие - да. Съществуват много относителни истини - не съм твърдял обратното.

преди 5 часа, Мо_хи_ни написа:

Сега, как мислиш, това, което написах мислене ли е или не е мислене?

Разбира се , че е мислене ! Друг е въпросът колко е вярно , в каква степен съответства на действителността , дали не преминава в измисляне ....   

...Релативизмът няма Мяра , отговор за "вярно" не дава ....! Не прави сравнения ! Само указва посоки за мислене , което само по себе си не е мислене ....типичен случай "Има Бог-няма Бог" задава посока за мислене - отговор няма , докато не се принади постулат някакъв , т.е. Мяра !

Когато няма с какво да мерим , можеш да си ги "редиш" всякакви измислици , без значение има ли нещо вярно...."вярно" губи смисъл , защото няма сравнение , няма мислене....Има измисляне !

В първия пример - това е установяване на фактите , констатация . Конкретно е ! За чиниите !  Мразя да мия чинии....това е сигурен извод ! Респективно води до Мързел - отлагане на решението за "по-добри" времена , когато му дойде времето....до когато може ! Бе , неприятна за мен работа.....

Второто и третото - друг път , в друг пост ако искаш....

 

Редактирано 31 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 5 часа, Мо_хи_ни написа:

Ще се опитам да дам пример за практично приложение, който, според мен, е лесен за разбиране от всеки.

Чиниите в мивката ти може вече почти да се опират в тавана, но това не е абсолютна мяра за хигиената в кухнята ти, ала е мяра/характеристика за сегашното състояние на кухнята ти. Но е имало е моменти, когато мивката ти е била празна. Тогава как да бъдем винаги прави, ако кажем, че ти си мързелив, при положение, че са съществували моменти, когато не си бил мързелив? Правилно ли е, при това положение, да си създам убеждение, че в кухнята ти винаги цари хаос?

Друг пример. Много хора, като загубят работата си, и изпадат в депресия. Защо? Защото те забравят за всички онези години, през които са имали работа!

Трети пример. Много хора, като се влюбят, решават да превърнат любимия/любимата в смисъл на живота си. Защото забравят как са преживяли толкова много години без този смисъл и не само просто са оцелявали, а дори са имали низ от чудесни, щастливи моменти. Както и не толкова щастливи.

Сега, как мислиш, това, което написах мислене ли е или не е мислене?

Кака дали е мързелив или е инцидентно е обективна истина. Какво да мисля мога да го питам? И да ме излъже истината си стои.Аз какво съм си помислил няма значение.

Мислят напред хората и няма защо да мислят какво било.Ти с миналото ли живееш? И може да има тук и сега само. Ма нали акцентирате на съзнанието то има и минало щот без него го няма.

А критика какво е ясно. Реджеп и да се заиграваш със ума и съзнанието ти само до измислици води. Страшно много неща имат определение характеристика и т.н. точно и ясно. И ти много добре знаеш какво значи вярно и какво невярно!

И ги събираш конструкцията правиш.

Не си се родил с релативизъм нали?

Релативизма не е качествено нов подход. Конструкцията зависи и е обусловена от двете части, които я съставят иначе защо ги ползваш? Айде измисли напълно различн трети вариант!

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Но Реджи подчерта че - ТАКА е и НЕ Е ТАКА - са най-близо до идеята критика.

Дай така да правят учениците литературна критика!

По-умни от вас двамцата са го измислили какво е критика и как се прави!

Всичко през Будизма и релативизма ли ще пречупваме? Ма понятията от другаде ги взимате и ги ползвате и променяте.

преди 55 минути, by_chechi написа:

...Релативизмът няма Мяра , отговор за "вярно" не дава ....! 

Когато няма с какво да мерим , можеш да си ги "редиш" всякакви измислици , без значение има ли нещо вярно...."вярно" губи смисъл , защото няма сравнение , няма мислене....Има измисляне !

А е виж ся (не намеквам нищо за Стоичков :Д )- нали си стар кокал. Да се заиграваш с концепциите и мислите е страхотен гъдел за интелекта - това води в известен смисъл до пристрастяване. Такива неща като "вярно; смисъл; отговори; сравнение" са ниска летва - въпроса тука е колко пинизчийски ще усукваш. (; Значи по едно състезание по надприказване, от тази тема можем сформира страхотен отбор. :Д 

преди 2 часа, by_chechi написа:

Релативизмът няма Мяра , отговор за "вярно" не дава ....! Не прави сравнения ! 

Това е крайна интерпретация, и с това напълно лишена от практичност.

Релативизма е само  прийом - за откопчване на мисленето от "другата крайност" - чрез абсолютни и крайни постулати, които са най-лесния и атавистичен начин на интерпретации в отражението.

Релативизма не е нищо сам по себе си. Той не дава отговори, не сравнява - той само спомага за излизане от магията на вкопчения.

Същинския майсторлък - след откопчването е - да се действа в бърза динамика и смяна в системата от постулати. Мислене, което подбира явленията според контекстите и борави свободно с условностите на всеки вариант - според нуждата, целите и средствата...

Сравняване - вече в условията на изменения на контексти и тяхната бърза динамичност - а не в статичните им заварени положения. Бързината и динамичността - стават основата на все по-бърза и гъвкава изменчивост на отражението. И така - да стане адекватно на измененията в средата, спрямо непрекъснато изменчивото битие, вселена, света, живота... А в една комплексна картина на живота, света, вселената - вече задължително влиза и самия неин ОТРАЗИТЕЛ.

 За да стане възможно всичко това - е нужен субект с други качества, възможности и дадености, от сега масовите и заварените, и тяхната инерция и склонност към повторения и (само)репликации.

РЕЛАТИВИЗМА е израз на комплексно възприятие на битието - чрез/през "Битийния"... С РЕЛАТИВИЗМА се изразява начина по който се преминава в друг тип отражение статиката и линейно-последователната представност, вече стават неадекватни и стават само частен опростен случай на разглеждане, и това остава единствената им роля.

Историята на рационалното отношение към живота, наречено в социума като "научен подход", вече е записала достатъчно примери за "надграждане" в приетите казуси. Общия и условен пример е - класическата и квантовата теории, като израз на две различни гледни точки спрямо базовите си постулати...

Сред философията такова "надграждане" и смяна на парадигми все още не се е случвало и "размислителите' си карат по инерцията още от хилядолетия. Сега, новите реалности и технологии задават възможност за друг подход - но отново свързан с "навън". Аналогично е - сега се говори за дълбоки обучения в ИИ, но най-вече примера е - квантовите компютри и квантови изчисления, базирани на съвсем други принципи, от които най-значимите в сравнение със сегашните - е преминаването в напълно нов тип паралелност - едновременна и многонишкова обработка на информация, но не като разделяне и събиране отново на първоначалната последователна нишка, а в самото подаване на информацията да се представи като многомерна... Как всичко това ще се съотнесе и накрая отново да се представи в линейно-последователен тип - за да стигне до също такъв линейно-последователен субект и той да има някаква адекватност и да ползва резултатите от всичко това... за мен е любопитно как биха решили казуса. Но по тия проблеми работят огромни и скъпи научни колективи, с огромни финансови и ресурсни инжекции и съпорт.

Това са само думички - да. С тях нямам никакъв шанс да опиша дори бледо качествената разлика в боравенето със статични модели (чрез убеждения и идеологии) и боравенето с динамично изменящи се условия, контексти, явления и процеси, чрез манипулиране на обратните връзки и зависимости. Като за последното боравенето с линейно-последователна представа в отражението и мисленето - вече е напълно неадекватно. За бързината на обработка, на такова ниво - се изисква съответно умения за паралелна обработка и напълно нови алгоритми - вече не статични и схематични а динамично изменящи се заедно с възприятието и отражението им. 

Има ли някой който въобще да разбра нещо от тия думички... или надценявам четящите... Абстракцията става твърде висока и са нужни друг тип обработка и предварителна подготовка и опит в тия... В това и самите думички са твърде неадекватни и може би рамус не успява да намери точните, подходящите, с подходящия изказ. Обаче - толкова мога, сега, в този момент - и без това е импровизирано и го създавам и превеждам "риълтайм".

Редактирано 31 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Если ты откроешь глаза и узнаешь тело Дхармы, тогда ты увидишь, что ни одна вещь в действительности не существует.

Сёдока

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Если ты откроешь глаза и узнаешь тело Дхармы, тогда ты увидишь, что ни одна вещь в действительности не существует.

Сёдока

Тоя е готов за легионер ! Нито сабя му сече главата , нито куршум го лови....! 

Шунята се е бетонирал в убежденията си а Реджепа ми говори за критично мислене? И са лайкват!

И последно статично или динамично е мисленето?

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Тук, сред форума всеки е представител и говорител само на едно от тия две лица. Но никой не смее да говори за ИРАЦИОНАЛНОТО в себе си. Тук-там дамските никове, подхвърлят... но от друга страна - това се смята за незряло и твърде повърхностно. От друга страна - самото представяне на ИРАЦИУМА е твърде трудно да се представи чрез рационални средства - за целта е нужно предварително самия субект да е разглеждал ИРАЦИУМА СИ, чрез внимателни и рационални инструменти - защото по принцип инструментите за изследване стоят в зоната на РАЦИУМА. Самия субект е нужно тия да ги обработи и... когато дори пише за ИРАЦИУМА в себе си... или за отразения през "другите", той вече да е обработил, обмислил, анализирал и синтезирал... А това е вече "намеса" на рациума сред ИРАЦИОНАЛНИЯ СВЯТ. Това за повечето хора е абсолютно забранено "отвътре"... самото доближаване дори и като възможност - веднага задейства сложна каскада от реакции за защита...

Спорове се получават ако започне да ги "таковаш" - едното с другото.

Защо ти е да правиш десекция на ирационалното чрез рационалното? Или обратното.

Двете вървят ръка за ръка.

(специален поздрав за by_chechi)

Тия сутри да ги приемаме като крайна абсолютна истина? Една не си подложил на критика! Кланяш им се?

Това е Будизмопоклоничество твоето.

преди 15 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Тия сутри да ги приемаме като крайна абсолютна истина? Една не си подложил на критика! Кланяш им се?

Това е Будизмопоклоничество твоето.

Няма нужда да правиш театър пич. Успокой се. Това е Будадхарма.