току-що, _Alex&Vanko_ написа:

Какво разбираш под умен? А дали е състрадателен може, ма няма с какво да помогне. Глад и мизерия с приказки не се лекува!

Глад и мизерия съществуват защото съществуват свръх желания, свръх производство и свръх потребление. Реално цялата световна икономика е изградена върху тези принципи. Аз пък преди 15-на години защитавах дипломна работа на тази тема (и я защитих с отличен). Разбира се не съм засягал моралната страна на въпроса, а само икономическата. А моралната страна е, че всяко удовлетворено прекомерно желание генерира недостиг за някой друг (или за много други).

преди 9 часа, Мо_хи_ни написа:

Не, в този случай пътищата все още са два, защото човек е "разцепен" на две части - рационална и ирационална, които може понякога да са в хармония, но може и да са в конфликт.

Това са някакви много теоретични съждения, които не могат да бъдат изказани от някой , който практикува в съгласие с будистката традиция. Дори, ако правиш известно време една проста шамата медитация с обект, който е дишането, то ще разбереш колко е неточно, фалшиво и недостоверно написаното от теб.

Не се заяждам. Думите ти имат смисъл в определен контекст, контекстът на западната философия и психология. Но в контекста на будистката медитация звучат абсурдно.

Учение о бесстрашии похоже на рёв льва. Он разбивает мозг сотни зверей, которые его слышат. Даже могучий слон теряет свою гордую позу. Только дракон в небе мирно улыбается и понимает.

Сёдока

Отиди в Африка и тръгни срещу един лъв! Приказките са лесни и безполезни.

Не се живее с приказки както и със сутри! Незнам защо ги колекционираш, но правят ли те по-силен и ако да имаш ли нужда от състрадание?

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Учение о бесстрашии похоже на рёв льва. Он разбивает мозг сотни зверей, которые его слышат. Даже могучий слон теряет свою гордую позу. Только дракон в небе мирно улыбается и понимает.

Сёдока

Феномените нямат себеприрода

преди 3 часа, scepsis108 написа:

Но в контекста на будистката медитация звучат абсурдно.

Окей, но ще се аргументираш ли? От гледна точка на опита, разбира се, не само на теорията.

Спроси куклу, можно ли стать Буддой за счёт накопления заслуг! 

Отрекись от четырех элементов и больше не ищи. Ешь и пей, сколько хочешь, в вечном покое. Всё преходящее. Всё есть ку. Именно это называется великим и совершенным сатори Будды. 

Мимолётность, пустота и просветление — это окончательные истины буддизма. Сохранять их и учить другим — вот настоящая преданность Сангхе. 

Мастер Ёка Дайси (?-713)

преди 21 часа, Мо_хи_ни написа:

Окей, но ще се аргументираш ли? От гледна точка на опита, разбира се, не само на теорията.

Мога да опитам. Истинската медитацията не е техника за успокояване, овладаяване или регулиране на мисловния поток. Човек трябва да се научи да прави тези неща, понеже без тях умът му е напълно хаотичен. Но това е само началото. Когато правим това, то има наблюдател, както знаеш. Но това, което в тибетската традиция наричат "ригпа", "природата на алая" или "естествения ум" може да се нарече непосредствено настояще или сегашност. Миналото си е отишло, бъдещето не е дошло, а опита да рефлектираме или да задържим настоящия момент го превръща в минало. Ако се опитваме да го удължим го проектираме в бъдещето.

Ключовата инструкция, която не може да бъде разбрана лесно, ако липсва основа, е: Остави всичко такова, каквото е. Ще цитирам думите на един моите учители, когато ни предаваше махамудра. Те не могат да бъдат разбрани без човек да има доверие поне в Буда, Дхарма и Сангха (имам предвид общността от реализирани практикуващи, а не будистите изобщо). Това, което ще споделя е нещо ценно, понеже е директно устно учение, което е трудно разбираемо извън определен контекст, но понеже попита, то ще цитирам малко: "... като начало възпроизведете съвсем ясна и лесна за разпознаване мисъл. Напр., "Искам да имам много пари..." Погледнете право в нея. Продължете да гледате. Вижте какво е. Ако не го направите, то по силата на обичайните ви нагласи, мисълта ще промени формата си и ще се размножи. Около нея ще възникнат много други мисли. Но ако можете да се вгледате директно в нея, то тя ще се превърне в пуста яснота. Мехурчето се разтваря във вода, което значи, че то става вода. Как става това? Мисълта, която възниква и умът, който я поражда имат еднаква природа. Вие не унищожавате мисълта, а просто осъзнавате нейната природа, която е Дхармакая – сферата на абсолютната реалност."

Спирам дотук. Просто исках да дам представа. И благодаря за въпроса – беше на място.

преди 13 часа, scepsis108 написа:

"... като начало възпроизведете съвсем ясна и лесна за разпознаване мисъл. Напр., "Искам да имам много пари..." Погледнете право в нея. Продължете да гледате. Вижте какво е. Ако не го направите, то по силата на обичайните ви нагласи, мисълта ще промени формата си и ще се размножи. Около нея ще възникнат много други мисли. Но ако можете да се вгледате директно в нея, то тя ще се превърне в пуста яснота. Мехурчето се разтваря във вода, което значи, че то става вода. Как става това? Мисълта, която възниква и умът, който я поражда имат еднаква природа. Вие не унищожавате мисълта, а просто осъзнавате нейната природа, която е Дхармакая – сферата на абсолютната реалност."

Това е способ човек да проникне в несъзнаваното си, да "спечели" суха територия от безкрайността на океана. Когато механизмите, които задвижват една или друга мотивация, бъдат осъзнати и разбрани, то метафорично крайният резултат може да бъде описан точно така, както си го цитирал. Мехурът се пука - сега в този момент на самото осъзнаване и ялвението буквално изчезва пред очите ти, понеже си разгадал "мистерията" и тя престава да съществува като "мистерия". Знанието е "убиецът" на всяко чудо. 

Но това е древен начин за описание, той принадлежи на една друга епоха, за която подобни "постижения" са се считали едва ли не за "свръхестествени". С което не казвам, че е остаряла или неадекватна практика, а че много лесно човек може да се подлъже, че разбира за какво става дума и да си внуши, че е велик медитатор, опознал дори "сферата на абсолютната реалност", понеже като не разбира по какъв път върви, то е толкова лесно да си измисли всякакво постижение и да си го припише за достоверен опит. Именно защото без солидно познание, единственото с което човек работи, е представата му за познание. Колко хора се хлъзгат по тази пързалка само…

Скепсис, специално на тази тема съм говорила с ринпончета в Белгия. Понеже е сред нещата, които ме занимават от доста време. В Тибет са разработени множество техники за работа с несъзнаваната територия на психиката ни, която е ядрото на всеки човек. Съвсем не е случайна работата в източните учения с нагласите, тъй като осъзнаваното следва да проникне до най-дълбоко ниво там, където са пластовете с нагласите, в противен случай "почистването" е само козметично и поради това нестабилно.

преди 4 часа, Мо_хи_ни написа:

В Тибет са разработени множество техники за работа с несъзнаваната територия на психиката ни, която е ядрото на всеки човек.

В Индия по-точно, а тибетците са ги адаптирали към тяхната култура и светоусещане, което, както правилно посочваш, трябва да се прави и на Запад, за да "работят" тези неща. Повечето тибетски учители знаят и разбират това, но не са много тези, които могат да го направят упешно. От друга страна, процесът трябва да е двупосочен и това ме мотивира да уча тибетски и да получавам традиционни учения, понеже не може просто да се чака всички значими тибетски учители да опознаят западната културна специфика така, както е направил това един Трунгпа Ринпоче напр. Историческият пример е да речем Марпа, който пътува три пъти до Индия, където получава приемствеността от Наропа, Майтрипа и други, след което я адаптира към тибетските условия. Това е ясно.

Другото (за въпросните техники) е вярно, но е много дълга и обширна тема, която обхваща и сутра и тантра. Като пример, то когато изпълняваме садхана с Ваджрайогини да речем, то работим с най-дълбинните пластове на неосъзнаваните желания, с тяхната същност или по-точно казано със самата енергия, която е в основата на това желание. И работим по един много задълбочен начин, особено в завършващата фаза със знаци, когато медитираме върху каналите, ветровете и капките (ца, лунг, тигле), както при йога на топлината (тумо). Но това не е тема, която има смисъл да коментираме тук.

Редактирано 4 юни 20179 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 3 часа, scepsis108 написа:

Но това не е тема, която има смисъл да коментираме тук.

А за мен е темата с главно Т, която има смисъл да бъде обсъдена тук и сега, утре може да сме просто звезден прах…

преди 4 часа, scepsis108 написа:

особено в завършващата фаза със знаци

Би ли споделил малко повече подробности?

преди 4 часа, scepsis108 написа:

В Индия по-точно, а тибетците са ги адаптирали към тяхната култура и светоусещане, което, както правилно посочваш, трябва да се прави и на Запад, за да "работят" тези неща. Повечето тибетски учители знаят и разбират това, но не са много тези, които могат да го направят упешно. От друга страна, процесът трябва да е двупосочен и това ме мотивира да уча тибетски и да получавам традиционни учения, понеже не може просто да се чака всички значими тибетски учители да опознаят западната културна специфика така, както е направил това един Трунгпа Ринпоче напр. Историческият пример е да речем Марпа, който пътува три пъти до Индия, където получава приемствеността от Наропа, Майтрипа и други, след което я адаптира към тибетските условия. Това е ясно.

Другото (за въпросните техники) е вярно, но е много дълга и обширна тема, която обхваща и сутра и тантра. Като пример, то когато изпълняваме садхана с Ваджрайогини да речем, то работим с най-дълбинните пластове на неосъзнаваните желания, с тяхната същност или по-точно казано със самата енергия, която е в основата на това желание. И работим по един много задълбочен начин, особено в завършващата фаза със знаци, когато медитираме върху каналите, ветровете и капките (ца, лунг, тигле), както при йога на топлината (тумо). Но това не е тема, която има смисъл да коментираме тук.

И един ден към края се събуждаш , и се питаш : "За какво ми беше всичко това ? Той , животът мина ! .... " . А отговор няма ! По-добре е да не се събудиш.....

Редактирано 4 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

на 6/3/2017 в 22:10, scepsis108 написа:

Мога да опитам. Истинската медитацията не е техника за успокояване, овладаяване или регулиране на мисловния поток. Човек трябва да се научи да прави тези неща, понеже без тях умът му е напълно хаотичен. Но това е само началото. Когато правим това, то има наблюдател, както знаеш. Но това, което в тибетската традиция наричат "ригпа", "природата на алая" или "естествения ум" може да се нарече непосредствено настояще или сегашност. Миналото си е отишло, бъдещето не е дошло, а опита да рефлектираме или да задържим настоящия момент го превръща в минало. Ако се опитваме да го удължим го проектираме в бъдещето.

Ключовата инструкция, която не може да бъде разбрана лесно, ако липсва основа, е: Остави всичко такова, каквото е. Ще цитирам думите на един моите учители, когато ни предаваше махамудра. Те не могат да бъдат разбрани без човек да има доверие поне в Буда, Дхарма и Сангха (имам предвид общността от реализирани практикуващи, а не будистите изобщо). Това, което ще споделя е нещо ценно, понеже е директно устно учение, което е трудно разбираемо извън определен контекст, но понеже попита, то ще цитирам малко: "... като начало възпроизведете съвсем ясна и лесна за разпознаване мисъл. Напр., "Искам да имам много пари..." Погледнете право в нея. Продължете да гледате. Вижте какво е. Ако не го направите, то по силата на обичайните ви нагласи, мисълта ще промени формата си и ще се размножи. Около нея ще възникнат много други мисли. Но ако можете да се вгледате директно в нея, то тя ще се превърне в пуста яснота. Мехурчето се разтваря във вода, което значи, че то става вода. Как става това? Мисълта, която възниква и умът, който я поражда имат еднаква природа. Вие не унищожавате мисълта, а просто осъзнавате нейната природа, която е Дхармакая – сферата на абсолютната реалност."

Спирам дотук. Просто исках да дам представа. И благодаря за въпроса – беше на място.

Как самите думи и описание потвърдждават, точното. Толкова е тънка нишката към разгадаването на смисъла, но без контекста на будизма и основно на будистката практика, никога не може да се разбере. Според мен, по този начин тя (истината за това) се пази сама, от това да бъде разбрана от нечисти умове. Затова се разкрива само на тези които са заслужили. И то заслужили с правилно усилие да се разбере. Защото колкото и да повтаряме тук, че освен с медитация и то строго в контекста на будизма, няма никакъв шанс дори и най интелигентния ум да го разбере. А колкото и да е интелигентен един човек, ако това още не е разбрал е един абсолютно невеж все още човек. Как може да се живее без да се иска да се опознае това което е човек, което е вътре и да е обективно информиран за състоянията и процесите случващи се вътре в нас. Как може да не се усети човек че е заблехосан само на вън, да не зане че има вътре и какво става там. И как може да е базирал съществуването си на илюзорни условия породени от вън? Ей това са въпроси на които аз още не мога да си отговоря. Ама има време, бая народ се мъчи да ми го покаже и научи, надявам се да цъкна един ден. Как може да има такива все още носъзнати и незаинтересувани от това хора. Една от загадкит на Самсара.

 

преди 21 часа, scepsis108 написа:

Другото (за въпросните техники) е вярно, но е много дълга и обширна тема, която обхваща и сутра и тантра. Като пример, то когато изпълняваме садхана с Ваджрайогини да речем, то работим с най-дълбинните пластове на неосъзнаваните желания, с тяхната същност или по-точно казано със самата енергия, която е в основата на това желание. И работим по един много задълбочен начин, особено в завършващата фаза със знаци, когато медитираме върху каналите, ветровете и капките (ца, лунг, тигле), както при йога на топлината (тумо). Но това не е тема, която има смисъл да коментираме тук.

Ето това е достатъчно за всеки които се интересува от будистка медитацина практика, да разбере какво е което трябва да се научи. От тук нантатък да се постарае да намери най добрия и достоверен източник да се научи. И от там остава само практикуването им. Тук вече си проличава кои какъв е, по това кои се е захванал с практика въобще, че и после чак да се види с каква, практика се е захванал. Защото и по пътя на практиката има много възможни заблудени, тръгнали незанйно за къде. На които им падат мостовете, изпадат в бездни, говорят си с наблюдателя и темп подобни. 

Това което мога аз да добавя само от скромния си опит е, че тези практики не са "дирекно" рабато с нещо неосъзнато или в подсъзнанието. И не трябва да се сяда да се медитира с таква нагласа или очакване, за някаква директна работа с нещо. Или просто не така "директно" както звучи а по скоро "индиректно". Самите практики, това са просто упражнения, няма смисъл да се търси нещо общо от практиката директно с някакво постигане на определено, конкретно нещо. Това са просто упражнения за развиване на ума, те трябва да се изпълняват, по инструкциите на квалифициран учител, и нищо друго.. Върху тях няма смисъл да се размишява, ама това сага е, за онова, и так нататък. Важно е простото изпълнение и префекциониране на самото изпълнение на упражнението. Концентрация върху дишането например, ами да се префекционира в това просто, да се научи да изпълнява упражнението, без да се интересуваш от някакъв резултат, просто да се направи. Условията които се поставят по време на това изпълнение са което помага на ума да се оптимизира сам, нещо като паралелен ефект от самото упражнение. Просото се подлагат условията необходими за неговото самоосъзнаване за това което е, създаване на съзнание за самия него. Това е медитацията в един от аспектите и. А методите са изпробвани многократно и със севсем малко искрен опит се убедаваш сам в това за което се говори. Тогава идва истинското и правилно убеждение, когато по себе си откриваш това което е описано в текстовете. Това е дирекното и правино разбирне, а не пълнене с информация само а без никаква опитност от практикуването му.  Толкова е елемнтарно, направо не разбирам какво има което не може да му се разбере. Хахаха

Редактирано 5 юни 20179 г. от König (преглед на промените)

преди 22 часа, Мо_хи_ни написа:

Би ли споделил малко повече подробности?

Не, в смисъл, че няма какво да споделя. Просто човек трябва да получи инструкции от квалифициран учител относно визуализациите на каналите, ветровете и капките и да практикува.

Всъщност има нещо, което мога да препоръчам и то е човек да се грижи за тялото си като спортува неща като йога, бягане, плуване, бойни изкуства, ако това му допада или нещо друго. Както и да обръща внимание на режима на храненето и съня си. За да могат да бъдат правени тези неща, то е важно да имаме една много добра, позитивна и изпълнена с уважение връзка с тялото си, както и с нещата, които ни заобикалят.

преди 22 часа, by_chechi написа:

И един ден към края се събуждаш , и се питаш : "За какво ми беше всичко това ? Той , животът мина ! ....

Точно за това говоря през цялото време. Миларепа казва: "Моята религия е да умра без да изпитвам съжаление." Не бива да се отлага, понеже накрая всичко ще завърши точно така, както си го описал.

преди 5 минути, scepsis108 написа:

Точно за това говоря през цялото време. Миларепа казва: "Моята религия е да умра без да изпитвам съжаление." Не бива да се отлага, понеже накрая всичко ще завърши точно така, както си го описал.

И аз за това говоря през цялото време - цял живот се готвите да умирате ! Кога ще живеете ? 

преди 23 часа, Мо_хи_ни написа:

А за мен е темата с главно Т

Понеже питаш... Базата на този тип практика е ваза-дишането. Не е нещо толкова сложно, но познавам жена, която получи кръвоизлив, понеже го правеше неправилно. Има и такива, които са стигали до депресивни и невротични състояния, когато не са знаели какво точно да правят. Затова и не е тема, която можем да обсъждаме тук. Но ако се обясни от квалифициран учител, то няма никаква опасност. То е като да се научиш да караш кола. Трябва ти инструктор в началото, инак ще катастрофираш незабавно след като потеглиш. Няма особена разлика.

Редактирано 5 юни 20179 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Няма как да умреш със съжаление, ако си просветлен.

Кой умира ?

Какво е смърт ?

Какъв е света преди да се родиш и след като умреш ?

 

Може да има болка, агония, дори съжаление, но ако си просветлен не трупаш карма, защото предсмъртното съжаление, ако го има, не е крайно.

т

преди 19 минути, by_chechi написа:

И аз за това говоря през цялото време - цял живот се готвите да умирате ! Кога ще живеете ? 

Само, ако си готов да умреш по всяко време, само ако осъзнаваш неизбежността на това събитие, то можеш да живееш пълноценно, да оценяваш всеки миг като нещо значимо. Инак, просто си част от програмираната тълпа от "безсмъртни", които безцелно бродят напред– назад по планетата. 

преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма как да умреш със съжаление, ако си просветлен.

Тъй де...

преди 8 минути, scepsis108 написа:

т

Само, ако си готов да умреш по всяко време, само ако осъзнаваш неизбежността на това събитие, то можеш да живееш пълноценно, да оценяваш всеки миг като нещо значимо. Инак, просто си част от програмираната тълпа от "безсмъртни", които безцелно бродят напред– назад по планетата. 

Осъзнавам го и без будизъм , при това много по-добре от теб....Виж ми постовете за смисъла на живота и не питай ! (не само в съответната тема)...

Редактирано 5 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 38 минути, scepsis108 написа:

Не, в смисъл, че няма какво да споделя.

Така и предполагах. Дали някога ще доживея да прочета постинг, излязъл през собствената ти практика и осъзнаване? Искреността не е най-отличителната ти черта.

преди 3 часа, scepsis108 написа:

Не е нещо толкова сложно, но познавам жена, която получи кръвоизлив, понеже го правеше неправилно. Има и такива, които са стигали до депресивни и невротични състояния, когато не са знаели какво точно да правят. 

!!!

п.п. най- накрая да прочета и нечие друго мнение - освен моето - че практиките са нож с две остриета и при неправилното им прилагане, последиците могат да бъдат доста неприятни. (меко казано)

преди 15 часа, scepsis108 написа:

Но ако се обясни от квалифициран учител, то няма никаква опасност. То е като да се научиш да караш кола. Трябва ти инструктор в началото, инак ще катастрофираш незабавно след като потеглиш. Няма особена разлика.

Не знам кога ще порастеш и ще се пуснеш от архетипа на учителя. Ами, ако катастрофираш с инструктура в колата? Ако се случи непредвидима дори за опитния инструктор ситуация? Този шанс защо го пропускаш, сякаш наличието на инструктор от самосебе си е универсална гаранция, за каквото и да било успешно протичане?

С учител, без учител. Крайна истина няма и има.

Ако има бог и той слезе и ти се представи, ще му повярваш ли ?

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

С учител, без учител. Крайна истина няма и има.

Ако има бог и той слезе и ти се представи, ще му повярваш ли ?

Каквото и да видиш ще в съответствие с кармата ти. Ако слезе бог хората ще видят съвсем различни неща. Едни ще се радват, други ще плачат и тн. От това следва че каквато и представа да си изградим тя няма да отговаря на реалността. Реалността е една, но тя е пуста, това е нирвана. Феноменалния свят е обусловен от причини и следствия, и който се абстрахира от тях не трупа карма. Тоест не възприема явленията като реални. Ако видиш бог това ще е процес, феномен. А феномените нямат себеприрода. Ако вземеш пари с лихва истински богат ли ще си? Не, даже по-беден ставаш, защото ти тежи вече и лихвата. Не само "аз-а", всички дхарми са причинно обусловени една спрямо друга, тоест всичко което е обусловено е взаимствано, то няма същност и не само не си истински богат (примера с банката), но не си и истински реален, нямаш истинско битие. Това е отсичане корена на самсара, страданието и егото. След това не ти трябва и учител. Буда е показал как се прави без учител

Който не може сам му трябва учител, да го дундурка и да му дава хапчета със специални треви и след 40

Редактирано 6 юни 20179 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 43 минути, Śūnyatā написа:

....

След всичкото това ала-бала дърдорене имам само един простичък въпрос :

Ти мислиш ли , че без учител можеш сам да стигнеш до това , до което е стигнал Буда ? Аз се съмнявам , че и с учител не можеш......

То е все едно аз да твърдя , че сам отново ще преоткрия Теориите на Айнщайн . Аз това не го вярвам ! Ти вярваш ли го ?

При това за "Криворазбраната цивилизация" от самите учители  и дума не отварям.......Самият Айнщайн си го казва , че даже и той не разбира собствената си теория....

Ха ! Ама разбира се , че Буда не е Айнщайн....!

преди 2 часа, Мо_хи_ни написа:

гаранция, за каквото и да било успешно протичане?

 

Що се отнася от негова страна - гаранция е ! Никой не е казал , че е 100%-ва....Друг е въпросът за какво и колко е гаранция......имал съм учители , които определено тъп са ме правили , та после трябваше да поправям и наваксвам.......

Редактирано 6 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)