Всъщност въпроса не беше удачен - сори. Имах идея, да ти покажа, че бъркането е в самия стремеж да оценяваш - но въпроса не бе добър. Както и да е - наистина е сложно, но става значително по- просто, когато човек се откаже от намерението да постулира. (начина по който живее и разбира)

преди 17 минути, sound написа:

 но става значително по- просто, когато човек се откаже от намерението да постулира. (начина по който живее и разбира)

И аз това казах. Но има граница на толерантност към чуждото мнение и поведение. Въпрос на усет е понякога, а друг път е съвсем очевидно.

Нищо ново не казваш! Това и за теб важи!

То тука толкова глупости и цирк направо и после тез сериозни думички като граница на толерантност! Щот се уталожиха нещата Скепсис виждаш ли какъв си! Какво говореше доскоро?

Много важен и ценен! Колко пари имаш в джоба и какво си постигнал освен пълна глава с ненужни работи?Ей ся ще си разплета чорапите!

Аз разбирам човек да си постави за цел да стане учител или да се издигне! А то толкоз учене братче да се правиш на всезнайко.Скепсо не си стигнал до просветление е за ко се абиш? Дружката му изследва света по форуми боже господи.То се пътешества по света ама трябват пари да.За къде се подготвяте на тез години?

Даден ви е един шанс един живот! Затваряйте се вкъщи и четете и се посвещавайте във фантасмагории.Губете си времето с глупости.

Няма прераждане жалко! Страх ли ви е?

Будизмът е емпирична философия.Трябва да съдим за истиността на дадена философия по последиците от нея.

По "емпиричен път" ще рече чрез практика, опит и т.н. Емпирично изследване е изследване, при което се установява наличието на факти чрез опит в практиката.

Не се водете по това,което е било научено след като е чуто много пъти.Нито по традицията,нито по слуховете!Нито по това,което е писано в светите книги,нито по догадки нито по аксиоми,нито по привидно приемливи разсъждения,нито по пристрастие към идея,по която е било размишлявано,нито по привидната способност на някой.

Поздрави! Ваш Ванко!

Будизмът в противоположност на християнството проповядва абсолютно неприемане на света и преди всичко – унищожаването на личното битие. Све­тът според будизма е едно безсмисле­но „вълнение“, „суета“, издигаща се от незнайните дълбини на Абсолютното. Отричайки субстанциалната битийност на духа, будизмът вижда във всяко съ­щество обреченост и неудовлетворе­ност, отсъствие на каквато и да е цен­ност. Съгласно легендата първоначал­ните причини за този песимизъм у бу­дизма започват още от срещата на принц Сидхарта (бъдещият Буда) с ня­колко човека, чийто живот бил рязко противоположен на неговото изпълне­но с разкош ежедневие. При една от своите разходки той срещнал грохнал старец, после – един прокажен човек, след това – един мъртвец, и накрая – аскет, който, страхувайки се от рожде­ние и смърт, си поставил за цел да се избави от този свят, който е подвлас­тен на разрушение. За отбелязване е то­ва, че Сидхарта бил потресен от физи­ческото зло, а не от нравственото – гор­дост, високомерие, властолюбие, чес­толюбие, предателство и така нататък. Той се уп­лашил от телесната смърт и потърсил спасение в пълната смърт – абсолют­ното самоунищожение като личност.

Нека да оставим легендата. Сама­та будистка философия е заредена с пе­симизъм. Отричайки субстанциалността и абсолютната ценност на личност­та, будизмът издига като приоритетна цел унищожаването както на всяка ин­дивидуалност, така и на света като ця­ло. За постигането на своята крайна цел будистът може да разчита само на знанието и съзерцанието. Гаутама Буда съ­ветва: „Знанието – ето светилникът, който осветлява потъналия в мрак свят! Знанието – ето най-доброто ле­карство против всички недъзи в живо­та! Знанието – ето моста, прехвърлен през стремителната река на невежест­вото и похотите!“ Буда признава пет висши сили за борба със злото: дове­рие към учението; ясно съзнание; мис­лене; съзерцателна съсредоточеност; прозорливост.

Всички тези будистки добродетели са изцяло интелектуални. А на друго място Буда призовава: „Напред, мона­си! Следвайте правилното познание! Освобождението става чрез знание…“

Песимизъм - Здравей Скепсис!

P.S. Настина е жалко, мъже със слаби ангели, с това блокиране!

Ислямисти не ме блокират, само будисти братче!

Редактирано 25 февруари 201610 г. от _Alex&Vanko_ (преглед на промените)

преди 21 часа, _Alex&Vanko_ написа:

Ислямисти не ме блокират, само будисти братче!

 

на 22.02.2016 г. at 1:00, scepsis108 написа:

Сложно е, всъщност.

Ислямът не е някаква цялостна традиция, както не е такава и всяка друга. В христянството има православни, католици и протестанти. В будизма има последователи на Тхеравада, Дзен и Ваджраяна. В исляма има сунити, шиити, както и суфи. В индуизма има няколко класически школи (даршани), които тълкуват Ведите и Упанишадите по различен начин. И всякакви други течения има във всяка една от тези традиции. Има и всякакви ню-ейдж течения. И бедата е, че повечето от тях твърдят, че са носители на абсолютното знание.

Личното ми виждане е и поведението, което се опитвам да следвам е да не критикувам ничии възгледи и представи, ако не противоречат на това, което бих назовал "изначална доброта". Според моето схващане, загрижеността за другите е естествено отношение, което ни е присъщо. Това е основата на всяка искрена комуникация, която се основава на емпатия. Метафизичните и теологичните спорове са нещо вторично и маловажно в този контекст. Как мислите, колеги, бъркам ли в оценката си? Прекалено идеалистично ли съм настроен?

Няма нищо лошо в добротата. И нищо добро няма. Зависи кой какво разбира под доброта. Или под каквото и да е друго.

на 19.02.2016 г. at 1:45, scepsis108 написа:

 

Как да откликне, когато просто повтаря чужди фрази като папагал

Не визирам никого конкретно, а пиша по принцип.

Щом пишеш по принцип, значи става въпрос за мен, тъй като аз съм най принципния, от моя гледна точка. Е, и най безпринципния, но това е друга тема. На въпроса. Като си заритал, да откликна, що да не откликна.

Линдзи Исюан, година на раждане неизвестна, починал през 866 година. Китайски чан будистки учител, основал школата Линдзи-цзун, от която по късно произлиза школата Риндзай в Япония.

"Ако се сдобиеш с истинско и правилно разбиране за нещата, няма да е нужно да търсиш чудеса, защото те сами ще дойдат при теб."

Линдзи Исюан

 

"Ако срещнеш Буда, убий Буда..."

Пак Той

 

От едно книжле, джобен формат цитирам, не ми е нужно нещо да е във белика библиотека, с тежка подвързия, сам отличавам мъдрост от попърщина

Редактирано 28 февруари 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

на 19.02.2016 г. at 1:15, Śūnyatā написа:

Тогава резултата е симулиран, зависещ от причини и условия, включително и това разсъждение и разсъждаващия? А необусловено нещо намираш ли?

Прав си, но всъщност проблема при него май е, че не намира формата за обусловена.

За това пледирам за логическо мислене. Един вид, битието е безусловно, но съзнанието разбирано като допълнение на битието е обусловено. Те се обуславят взаимно.

И пак си прав. Обожествяването на битието се произвежда от самообожествяване на субекта обожествяващ битието. Същото се отнася и за обожествяването на съзнанието разбира се.

преди 45 минути, Реджеп Иведик написа:

Линдзи Исюан

"Ако срещнеш Буда, убий Буда..."

Би ли споделил как точно разбираш тези думи. Имам предвид ти, а не Линдзи Исюан или друг, който си прочел.

Не може да се разсъждава за обективното (предметите извън съзнанието), като се мери със субективен аршин. Защо казват "голямо и малко е едно и също" ???

преди 1 минута, Реджеп Иведик написа:

Не може да се разсъждава за обективното (предметите извън съзнанието), като се мери със субективен аршин. Защо казват "голямо и малко е едно и също" ???

Това отговор на моя въпрос ли е?

Kъде се казва, че "голямо и малко е едно и също"?

преди 28 минути, scepsis108 написа:

Би ли споделил как точно разбираш тези думи. Имам предвид ти, а не Линдзи Исюан или друг, който си прочел.

Същото, което предполагам разбираш и ти, но не ти отговаря на позицията, която поддържаш чисто форумно. Логиката не е сложна, същото има предвид и Линдзи Исюан, много ясно. Става въпрос, че пътя към самоосъзнаването, хе тя и самата дума е показателна, започва със САМО. Много ясно, че това има предвид, под "Убий Буда". Самия Линдзи е будист, какво друго да означава, много ясно, че не плюе Буда.

преди 19 минути, scepsis108 написа:

Това отговор на моя въпрос ли е?

Kъде се казва, че "голямо и малко е едно и също"?

Не, не е отговор на твоя въпрос. Предния ми (вече този) пост е отговор на твоя въпрос. На много места се казва. Много логици го казват. Великият Страуструп например в разсъжденията си за колко е голяма STL. Не си позволява да изрази абсолютно становище, а я сравнява с по големи и по малки библиотеки, от което се вижда, че човека е осъзнат.

Всъщност, те ги обединиха отговорите ми и на двата ти въпроса.

Както се видя, предния и този е едно и също, щото никой не може да отмени средния път.

 

Малко побутване на контекста, планина повдига.

Редактирано 28 февруари 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

Същото, което предполагам разбираш и ти, но не ти отговаря на позицията, която поддържаш чисто форумно. Логиката не е сложна, същото има предвид и Линдзи Исюан, много ясно. Става въпрос, че пътя към самоосъзнаването, хе тя и самата дума е показателна, започва със САМО. Много ясно, че това има предвид, под "Убий Буда". Самия Линдзи е будист, какво друго да означава, много ясно, че не плюе Буда.

Каква позиция поддържам чисто форумно? Идея си нямам какво имаш предвид...

Инак, думите на Линдзи Исюан могат да имат истински смисъл само за някой, който е имал директно преживяване на своята Буда–природа. Не ли?

Не съвсем. Зависи какво разбираш под директно преживяване на своята буда-природа.

Ако приема, че обожествяваш разбирането на собствената буда-природа, което няма как да знам дали е вярно, отговорът е НЕ

преди 49 минути, Реджеп Иведик написа:

Зависи какво разбираш под директно преживяване на своята буда-природа.

Да де... И аз това казвам. Не разбираш, понеже имаш само концептуално разбиране.

Това не е критика.

Току що, scepsis108 написа:

Да де... И аз това казвам. Не разбираш, понеже имаш само концептуално разбиране.

Това не е критика.

Не, или не си ме разбрал, или не ти отърва на линията на поведение.

преди 1 минута, scepsis108 написа:

Да де... И аз това казвам. Не разбираш, понеже имаш само концептуално разбиране.

А ти Скепсис, имаш ли директен опит и преживяване на своята буда-природа? Как е, как се усеща? Какво представлява? Би било по интересно да споделиш подобен опит, от колкото да казваш на кой разбирането му какво било. 

преди 1 минута, König написа:

А ти Скепсис, имаш ли директен опит и преживяване на своята буда-природа? Как е, как се усеща? Какво представлява? Би било по интересно да споделиш подобен опит, от колкото да казваш на кой разбирането му какво било. 

Всички имаме и никой няма. Иначе се получава абсолютизиране. Аз това се опитвам да му обясня. Истината е присъща на субекта. Възниква взаимозависимо с лъжата. Усещането за истина и лъжа е чисто субективно, и не ни дава основание, да абсолютизираме разсъждения произлизащи от това. А всички разсъждения се въртят около истината, определена, като допълнение на лъжата. Какво са истината и лъжата вън от всяко субективно съзнание.

Ще ви разкажа една история, която може да сте чували.

Една нощ на една планинска ливада си почивали Патрул Ринпоче и неговия предан ученик Ньошул Лунгток. По някое време Патрул Ринпоче нарушил мълчанието:

– Ти не ми ли каза, че след толкова години все още не знаеш какво представлява истинската природа на ума?

– Точно така.

– И все пак това не е трудно.

Патрул Ринпоче помолил Лунгток да легне до него на поляната и двамата се загледали в небето. След малко, Патрул казал:

– Чуваш ли как лаят кучетата от манастира?

– Да.

– Виждаш ли как блестят звездите?

– Да.

– Е, добре, това е природата на ума.

В същия миг Ньошул разбрал природата на ума. По-късно, той разказал тази история и обяснил, че съчетаването на годините медитация, присъствието на учителя и благоприятния момент, позволили появата на това вътрешно осъществяване.

TУК има кратка биография на Ньошул Лунгток Ринпоче.

–––––––––––

Оставям всеки да си направи сам изводите. За да имате визуална представа за Ньошул Ринпоче поствам и две снимки... Поправям се – това са снимки на ученика на Шедруп Тенпе Нийма, който пък е въплъщение на Ньошул Лунгток, ученика на Патрул и също се нарича Ньошул... Изобщо, оплетох приемствеността, но не съм нийгма и ги бъркам малко тези неща.

Редактирано 28 февруари 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 1 час, König написа:

А ти Скепсис, имаш ли директен опит и преживяване на своята буда-природа? Как е, как се усеща? Какво представлява? Би било по интересно да споделиш подобен опит, от колкото да казваш на кой разбирането му какво било. 

Не бих казал, че имам директно преживяване. Гледам сериозно на тези неща, а и разполагам с достатъчно информация, която ми позволява да различа разнообразните медитативни преживявани (тиб. ням) като блаженство, неконцептуалност и яснота от ригпа в терминологията на Дзог Чен или тамел ги шепа в терминологията на Махамудра. Тези неща не бива да се бъркат.

Инак, примерно какво се има предвид под неконцептуалност в контекста на шамата без обект. Мисли просто не възникват, казано най-просто. Целият мисловен поток просто спира и става много тихо. Изведнъж, човек открива едно съвсем различно измерение. Но това не е ригпа, а просто друг модус на съзнанието. Ако човек развие привързаност към това състояние, което може да се случи много лесно, то ще попадне в състоянията на арупа (без форма) подобно на някои индуиски богове. Един от знаците е, че човек лесно, почти автоматично навлиза в подобно състояние, но трябва да положи усилие да излезе от него... Не знам, обаче, дали има смисъл да пиша за тези неща тук, понеже не съм сигурен, че някой разбира какво казвам. В смисъл, че нямам понятие кой колко и как медитира, ако медитира изобщо, за да знам дали тези неща са актуални за него или нея.

 

Редактирано 28 февруари 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)