И кое е по-възвишено Християнство или Будизма може да се спори .Да трябва да има мерило.

Да обичаш, да страдаш, да се вълнуваш да живееш в пълнота или да си пуст и празен,нищо да не чустваш изобщо безличностен няма его.Ми за какво да живее човек? Лека нощ!

А забравих да ви питам изпитвате ли чуство за вина и грях и какво правите? Буда не е бог няма молитва тогава? Ама то всичко е илюзорно и самият аз, каква вина?

на 1.03.2016 г. at 20:07, König написа:

Ти кажи, каква е разликата между преживяване и осъзнаване.

Чудех се какво да отговоря предвид дискусията, която водите... ОК. Коренен текст и ключови инструкции, според моята традиция. Съзнателно на английски, понеже така ще отпаднат поне 2/3 от коментарите на потребители, които не знаят добре езика и няма да направят усилие да си ги преведат дори с Гугъл–преводач, понеже нямат никакъв истински интерес към Буда Дхарма. Но, за сметка на това, имат интерес да споделят собствените си плиткоумни прозрения в темата. Понеже, чукча не читатель...

The Seven Points of Mind Training  (lojong) by Chekawa Yeshe Dorje (1102-1176):

3. 14. Meditate on appearances arising from confusion as being the four kayas: emptiness is the supreme protection.

A Concise Lojong Manual by Konchok Yenlak, the 5th Shamarpa:

All forms of suffering and undesirable circumstances emerge from the mind's confused projections. Yet the very nature оf confusion is wisdom. Observe the essence of suffering. Since it does not arise from anywhere at all, it is dharmakaya, the dimension of absolute reality. Since there is nothing that will cease, it is sambhogakaya, the dimension of perfect enjoyment. Since in between there is nothing that abides, it is nirmanakaya, the dimension of emanation. Since these kayas are indivisible, it is svabhavikakaya, the dimension of the essential nature.

Следователно, един от възможните отговори на въпроса ти за разликата между преживяване и осъзнаване на Буда–природата е, че то се състои в разликата между дуалния и недуалния режим на възприятие. В първия случай, субекта, обекта и акта на познаване се преживяват като независимо съществуващи и солидни. Във втория, се осъзнава тяхната зависима природа и пустота, т.е. това, че те в същността си представляват трите каи. Но независимо от това не може да се каже, че нещо се постига или изменя по същество. И все пак, всичко се променя напълно. Това не е парадокс.

 

Редактирано 3 март 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Ок, това като отговор, поражда повече въпроси от колкото отговори. Аз не бих могъл да отговоря в контекста на ученията и линията която следваш. Разбирам напълно примера който даде, също съм мислил върху това. Аз по скоро питах от личен опит. Възможно ли е да преживяваш без да осъзнаваш? Щом не е осъзнал, как е разбрал че е преживявал? И след като е осъзната осъзнатоста, какво променя това в преживяването? И т. н. могат да се зададат много подобни въпроси, но има нещо основно в тях, нещо което ги обединява. Във всички главна роля има осъзнатоста, всичко е свързано с това. Основна задача на всеки индивид е първо да направи това чрез медитативна практика. След като направи това, всички отговори идват от само себе си. Осъзнатоста ще те направи буден, за момента тук и сега, ще ти даде правилната гледна точка. А от там нататък, граница на това което може да осъзнаеш няма. Във всичко това няма нищо магическо, тайно или е някакво чудо. Просто разбиране на собствения си Ум, много е елементарно.

Редактирано 3 март 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 11 часа, sound написа:

Само, че това не е до различното мислене - вече и науката ги установява тези неща, преди година се опитах да им ги обясня тука, ала всичко живо ме нападна: точно така е, както казваш, няма концентрация без контрол и тази зависимост важи за всяка сфера на съществуването изобщо (сиреч не само до съзнанието), така че поначало трябва да е ясно и лично аз се учудвам, че будистките учители подминават небрежно тези деликатни подробности, че медитацията не е концентрация. Така че наистина - няма как да има покой, докато има концентрация. Покой означава "без- усилие" - концентрация означава "усилие". НО! - това не значи, че няма зависимост м/у концентрацията и покоя, а само, че са различни състояния.

Медитацията не е концентрация. Но може да има покой по време на концентрация. Може и трябва да има контрол по време на медитация. За да се запази едно състояние е необходим контрол над това състояние. Разбира се тук се постави акцент върху контрола малко повече отколкото е необходимо. Контролирайки човек не мисли за контрола, просто го осъществява. Да не пораждаш мисли не изисква усилия, но също е проява на контрол. За да не пораждаш мисли преди всичко е необходимо да отделиш себе си от мисълта си, да се разграничиш от нея, да я осъзнаеш като инструмент, с който можеш свободно да боравиш, и да не боравиш. Това разбира се изисква практика. Може би е необходимо като начало да се започне с медитация с обект нашия мисловен поток, а може би не е задължително. Усещането за блаженство и покой е лесно достижимо, и точно в тази връзка бяха думите ми, че трудно може да възникне зависимост, ако практиката се изпълнява правилно. Поне аз не съм развил такава зависимост. Самото състояние на медитиране без обект може да се задълбочава и аз не мога да знам до каква точно дълбочина съм достигнал - това може да каже един учител, аз нямам база за сравнение.

Истински ти се възхищавам на ентусиазма. Напротив медитацията е и концентрация, но концентрация не е контрол. Има нещо в думите ти, но все още не е напълно резултат от "правилната" практика. За да научиш правилна медитация, ти трябва система, метод, начин който да следваш. Ти кой път, метод, система следваш? Как така "медитация без обект" пък контрол върху мислите? И с каква цел медитираш (ако въобще го правиш)? За постигане на блаженство, за спиране на мисловния процес? Защо медитираш?

Редактирано 3 март 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 7 часа, Shiniasu написа:

За да се запази едно състояние е необходим контрол над това състояние.

Контрол, означава да манипулираш себе си - медитация, означава да разбираш себе си. Докато медитативността ти, продължава да зависи от контрола, до тогава тя ще е резултат от причината и следствието, което ще рече, че и подлежи на разпад. Или казано с други думи - все още не си почнал да разбираш себе си, дори не опитваш, водиш се от преследване на "голямата работа". Пък "проблема" е тъкмо този, че не иде реч за никаква голяма работа, а за нещо съвсем простичко и незначително, но уви: да си незначителен е непоносимо, значимостта е житейския пътеводител и фундаментална зависимост на почти всички хора ..... и в интерес на истината, това важи с огромна сила именно за духовно търсещите. Каква ирония само. :Д

преди 3 минути, sound написа:

..............................

И какво констатираш тук сега? Хем не било така, пък накрая пак така излиза. Ама май бла блато си ги мислиш ти, и само както на теб ти отърва. Точно твоята значимост те подтиква да се мериш, сравняваш и валидираш тук из всички теми търсейки някой за лаф. Ама важното е да си го казал ти, да си се изтъкнал ти. Как може ти да говориш за медитация, след като никога не си опитвал, никога не си следвал, нито си практикувал. Щамата не знаеш какво е приятелю, това е все едно да даваш акъл на пистов моторист как да кара а пък ти колело да не можеш да караш, даже да не си се опитвал. Колко ирония има в това?

Що не си говорите безсмислените приказки и разговори с Ремуса, в темата за плоската земя? Там ви отива най много. 

преди 7 часа, König написа:

След като направи това, всички отговори идват от само себе си. Осъзнатоста ще те направи буден, за момента тук и сега, ще ти даде правилната гледна точка. А от там нататък, граница на това което може да осъзнаеш няма. Във всичко това няма нищо магическо, тайно или е някакво чудо. Просто разбиране на собствения си Ум, много е елементарно.

Виж сега, малко е трудно да го обясня по приемлив начин, но в тибетската традиция нещата стоят по един привидно много лесен начин.

Основната практика е Гуру–йога, което буквално означава "установяване на връзка с учителя". Учителят не се разглежда като нещо външно, а като огледало, което ти показва твоето истинско лице или Буда–природата, която има всяко чувстващо същество.

Как се прави на практика? Примерно, искаш да правиш шамата с някакъв сетивен обект или да броиш вдишванията и издишванията си, или нещо подобно. Има множество разновидности на тази практика. Ако практикуваш Дзен напр. започваш с вземане на Убежище в Трите скъпоценности (Буда, Дхарма и Сангха, т.е. целта, пътя и тези, които ти помагат да го изминеш). Ако следваш Ваджраяна продължаваш още малко по-нататък и вземаш Убежище и в учителя, който обединява Трите скъпоценности в едно, т.е. разглеждаш неговия ум като Дхармакая или Буда, неговата реч – като Самбхогакая (Дхарма) и тялото му като Нирманакая (просветлената активност или Сангхата). След което си представяш, че получаваш четирите Анутара–йога абхишеки (упълномощавания) и разбираш, че тялото, речта и ума на учителя са нерезделни (имат "един вкус") с твоите собствени тяло, реч и ума. Това са трите каи. Осъзнаваш, че никога тялото (ца), речта (лунг) и ума (тигле) не са били нищо друго... Малко сложно стана, но и без учител можеш да правиш това донякъде. Просто си поставяш пред себе си някакво изображение на Буда или си го представяш. После си "мислиш", демек усещаш същото, т.е. че от край време твоите тяло, реч и ум са еднакви с тези на Буда. Просто до този момент не си го знаел.

И едва тогава, преминаваш към конкретната практика, която в случая е шамата. Има прекалено много детайли за шамата, за които ако почна да пиша в този пост ще стане твърде обемен. Детайли, които се отнасят до външните и вътрешните условия (поза на тялото, дишане, внимане, припомняне, пречки и противоотрови). Личният ми опит е, че за тези неща трябва да се чете след, а не преди да започнем да правим практиката. В началото са полезни само най-общи инструкции като "Брой си дишанията до 21" или "Гледай това камъче без да мигаш". Прекаленото много информация на този етап е объркваща.

Какво друга да кажа? Схематично е следното: 1) Припомняш си 4-те мисли, които насочват към Дхарма (скъпоценната възможност да с срещнеш с тези учения в този живот, непостоянството, т.е. че тази възможност няма да я имаш дълго, карма и нейния резултат, който е скитането в самсара или зациклянето в състоянието на невежество); 2) Вземаш Убежище в Трите Скъпоценности с мотивация да освободиш от самсара не само себе си, но всички останали (бодхичита – също обширна тема, която няма да засягам в този пост) и ако решиш, правиш нещо подобно на това, което писах по-горе; 3) Правиш си практиката, която си си избрал. Шамата, випасана, тонг лен, тумо или друго. 4) Посвещаваш заслугата или позтивните впечатления от практиката на всички без разлика и изцяло като не задържаш нищо за себе си. Просто пускаш всичко. Всичко е за тях. Този момент е много важен.

Звучи като готварска рецепта, може би. И така ще продължи да звучи на всички дървени философи, които нямат т.нар. заслуга да помислят над написаното, а просто искат да празнодумстват в темата. И е ясно, че не е написано за тях. Написах го за двама или трима човека, които ще му обърнат внимание. И го написах, понеже попита и прецених, че питаш искрено. Дано е така. Дано е от някаква полза.

 

 

преди 25 минути, sound написа:

Контрол, означава да манипулираш себе си - медитация, означава да разбираш себе си.

Кашата е пълна и нямам мотивация да внасям прояснения. Принципно ти и Кьониг говорите за различни неща.

преди 14 минути, König написа:

....

Е щом ти говориш за медитация, значи едно е сигурно - абсолютно всеки без изключение може да говори за медитация. :Д И не - не е моята значимост, а тъкмо моята незначителност ме подтиква да участвам във такива теми: много простичък трик, на който никой медитатор никога не ми се е връзвал. Но - това е един начин, по който съвсем успешно успявам, да открия "моите хора" сред виртуала. Искаш да си мой човек - няма лошо, но ще трябва да се постараеш значително повече, щото не съм ти евтината дружинка тука, дето за единия палец почесващ егото им, са готови да извъртят опашка баш във всека една посока. Сиреч - не вървиш с твоето мазно и куртоазно "приятелю" .... някак не ти приляга хахаххахахахах

Да Скепсис, искрено ми беше питането. Това всичко което си описал е точно така, спор няма. Доста време съм прекарал в размишления и практика, как точно и какво е това което се прави в практиките, как действа, как работи и защо. След достатъчно време стават ясно някой основни принципи, които са сходни при доста от практиките. Така е очевидно, за самия индивид говоря, и то в моя случай, коя практика е най подходяща за мен. Така би трябвало и да постъпи всеки друг, намиране на най "удобната" за него практика, а не просто всяка която чуят и защото други я правят или просто им изглежда интересно,

Разбирам и аспекта от който ти представяш тези практики, те са типично по тибетски. Всички те работят, спор няма. Но сигурно си чувал че, за да успееш да разбереш и практикуваш тибетски будизъм и Гуру-Йога както описа, е необходимо да имаш карма с тях. Иначе за масите остават неразбираеми. Аз затова се опитвам винаги да остана универсален, да мога да практикувам от всяка школа практиката което съм преценил и на която съм успял да получа инструкции от квалифициран учител. Така съм редувал Ваджра Гуру-Йога с най елементарна Хинаяна Шамата. Поне на етапите на които съм бил и или съм преминал.

Но тук в случая мисля че е по добре да се говори за универсално приложение на медитацията, а вече който навлезе и иска да специализира, може да се обърне към всеки от отделните методи преподавани от различните школи. Затова нека да говорим универсално за общото и ползите от това да медитира човек. Готова рецепта няма, затова само и единствено чрез лично впечатление от практикуването може да се разбере, как да го прави човек. 

И без основа, няма как да се практикува правилно, затова методите в будитските школи са много добре структурирани и систематизирани, но общото е че всички наблягат на Шамата в началото. Без тази на практика скучна и елементарна практика, няма успех. Или за малцина специално надарени само, може да проработи всичко без нея. Но Шамата е тази която дава първото и най специално впечатление от това да медитираш, и от там започва всичко. 

преди 24 минути, sound написа:

Е щом ти говориш за медитация, значи едно е сигурно - абсолютно всеки без изключение може да говори за медитация. :Д И не - не е моята значимост, а тъкмо моята незначителност ме подтиква да участвам във такива теми: много простичък трик, на който никой медитатор никога не ми се е връзвал. Но - това е един начин, по който съвсем успешно успявам, да открия "моите хора" сред виртуала. Искаш да си мой човек - няма лошо, но ще трябва да се постараеш значително повече, щото не съм ти евтината дружинка тука, дето за единия палец почесващ егото им, са готови да извъртят опашка баш във всека една посока. Сиреч - не вървиш с твоето мазно и куртоазно "приятелю" .... някак не ти приляга хахаххахахахах

И ето го най големия проблем за един практик, да остане независим от множеството провокации на подобни индивиди. Дали да се идентифицирам с плоското или да се отдам на покоя. Скепсис какво ще кажеш?

Ти си ми пределно ясен, имаш основание да мразиш, мрази. Аз съм ти дал достатъчно материал за това. "Приятелю" беше чист сарказъм, ама ти докато си търсиш "виртуалните авери" нещо не долавяш. И знаеш много добре че всичко което съм ти казал е точно така и съм ти го върнал със същата посока и сила с която си го изпратил. Затова не трябва да се сърдиш на мен, а на себе си. И най добре да излезеш на вън сред хора, дори на селския мегдан да е, там си търси приятели не тук във виртуала. Каква ирония само.

преди 42 минути, scepsis108 написа:

Кашата е пълна и нямам мотивация да внасям прояснения. Принципно ти и Кьониг говорите за различни неща.

Никой не иска от теб да ставаш рефер. Това не е твоя работа. Ние сме Самсарични същества, така че отърване от страданието няма. Аз съм го приел и го живея. Не се опитвам да избягам от него или да се скрия за някаква фасада. И съм готов и нося отговорност за всяка моя постъпка. Така че, заради Саунда ще го преместя от единия крачол в другия. Щот той даже и толкоз не заслужава. 

И можеш спокойно сега да се направиш на голям разбирач Саунде и да обясниш на всички ни, какво е Будизъм. В темата без която не можеш и в която, само ти обръщат внимание. Виртулни ми "другарю". 

Редактирано 3 март 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 14 минути, König написа:

И ето го най големия проблем за един практик, да остане независим от множеството провокации на подобни индивиди.

Топло, топло хахахаххахахаха - ако искаш мога да ти подскажа и още. ххахаххахахах

преди 41 минути, scepsis108 написа:

Принципно ти и Кьониг говорите за различни неща.

Пък де факто, изобщо не съм и говорил на Кьонинг - налага ли се да внасям това пояснение?! Или да го кажа така - всеки има проблеми, включително и такива с егото, ала кога някой иска да си съдействаме, то си личи, както и когато някой, тръгва да си налага неговите проблеми в/ у мен и да ги приписва за мои.

преди 19 минути, sound написа:

 

Стига се разправяхте за глупости, бре хора.

Но по темата малко. Всъщност е просто. Постави пред себе си нещо приятно за сетивата ти – снимка на Буда, цвете (бяло или синьо, понеже ярки цветове като червено ще те превъзбудят), камъче, перла, буква или каквото си избереш. После смеси осъзнаването си с погледа. Ако не си го правил по-рано, ще ти прозвучи странно, но това е ключовата инструкция. После постави погледа, т.е. съзнанието си върху обекта, който си избрал. Постави го внимателно, нежно, без да влагаш излишно усилие, но и без да се разсейваш. Когато се разсеяш, което е неизбежно в началото, не се обвинявай, че си прекъснал медитацията си, а просто се върни върху обекта. Направи го отново внимателно, нежно, меко, с разбиране. Трябва да е като игра, когато не се стремиш да печелиш и не се страхуваш, че ще изгубиш. Не трябва да имаш очаквания. Прави го в началото по половин до две–три минути. Не се насилвай.

Едва, когато можеш без никакво усилие да поставяш ума си в течение на поне 15-на минути или по-добре час–два върху сетивен обект или върху броенето на дишането, има смисъл да опиташ медитация без обект. Последната отново е шамата, но от малко по различен тип...

Просто, повечето хора нямат постоянство, дисциплина и мотивация, за да изградят основа на практиката си, а после се чудят защо тя не работи. Или се опитват да практикуват неща, които съвсем не съм им по силите и си фантазират какво ли не. Просто е, но се иска да се прави ежедневно. По малко, но редовно.

преди 40 минути, König написа:

.

Но тук в случая мисля че е по добре да се говори за универсално приложение на медитацията.

Някаква синхроничност се получи. Писах за шамата отговаряйки на Саунд.

преди 42 минути, König написа:

 Готова рецепта няма, затова само и единствено чрез лично впечатление от практикуването може да се разбере, как да го прави човек.

Там е работата. Ако човек не е медитирал, според някакви смислени инструкции, той не може да разбере за какво иде реч.

преди 44 минути, König написа:

И ето го най големия проблем за един практик, да остане независим от множеството провокации на подобни индивиди. Дали да се идентифицирам с плоското или да се отдам на покоя. Скепсис какво ще кажеш?

Не знам, но ако имаш силна смущаваща емоция, то не реагирай, а изчакай докато отшуми. Поне аз опитвам така да постъпвам, когато е възможно. Емоцията утихва и после се опитвам да погледна ситуацията през очите на събеседника ми. И ако успея, обикновено установявам, че и двамата сме се държали като деца. Не винаги, но почти винаги.

преди 34 минути, scepsis108 написа:

Стига се разправяхте за глупости, бре. 

Просто, повечето хора нямат постоянство, дисциплина и мотивация, за да изградят основа на практиката си, а после се чудят защо тя не работи. Или се опитват да практикуват неща, които съвсем не съм им по силите и си фантазират какво ли не. Просто е, но се иска да се прави ежедневно. По малко, но редовно.

Дисциплина, ох не употребявай тази дума че, някой ще се оплаши. Дисциплината е което много не разбират, страхуват се да се ограничат. А тя е толкова полезна по принцип за всичко, не е контрол. Това е което се опитвам да обясня. Тя работи само когато е осъзната и разбрана, тогава се поражда истинската мотивация да се дисциплинара човек. Колко е трудно да се направи правилно, полезното. Тази самсара, просто не мога да и се нагледам и начудя. А пък то е толкова просто и елементарно. 

Редактирано 3 март 201610 г. от König (преглед на промените)

Ще кажа как го виждам аз. Това не е поучение, а споделяне. Понеже, често ме призовавате да споделям лични опитности, а то не е много смислено, ако са просто зависими, обусловени преживявания, а не са осъзнаване. Все едно, да ви разказвам за облаците, които съм видял вчера и които днес ги няма. А не за небето... Но, може би, е редно да кажа нещо. Мисля, че е може да се започне от това, че човек трябва да забрави за себе си. Просто да пусне тъпото си Его. Това носи една много голяма лекота. Няма никакво значение кой какво мисли за нас, как ни оценява и дори как самите ние се оценяваме. Всичко е ТУК и СЕГА. В този момент. Миналото е изчезнало, бъдещето не е възникнало. Просто трябва да се отпуснем и да не позволяваме на състояния като вина, съжаление или очаквания и надежди да обуславят настоящето ни възприятие. Необичайно е, понеже никога не сме го правили, но едва ли има нещо по-разумно, според мен.

преди 1 час, scepsis108 написа:

Някаква синхроничност се получи. Писах за шамата отговаряйки на Саунд.

Там е работата. Ако човек не е медитирал, според някакви смислени инструкции, той не може да разбере за какво иде реч.

Не знам, но ако имаш силна смущаваща емоция, то не реагирай, а изчакай докато отшуми. Поне аз опитвам така да постъпвам, когато е възможно. Емоцията утихва и после се опитвам да погледна ситуацията през очите на събеседника ми. И ако успея, обикновено установявам, че и двамата сме се държали като деца. Не винаги, но почти винаги.

Това беше етап в който беше необходимо да се отнасям така, за да науча себе си. Но дойде момент в който трябва да се реагира да се вземе решение, да се направи необходимо, независимо дали ми харесва или не. И тогава идва интеренсния момент,  как с каква цел и мотивация. Разбрах че основно мотивацията е което трупа карма. И от тук започва промяната на самия себе си. 

преди 26 минути, scepsis108 написа:

Ще кажа как го виждам аз. Това не е поучение, а споделяне. Понеже, често ме призовавате да споделям лични опитности, а то не е много смислено, ако са просто зависими, обусловени преживявания, а не са осъзнаване. Все едно, да ви разказвам за облаците, които съм видял вчера и които днес ги няма. А не за небето... Но, може би, е редно да кажа нещо. Мисля, че е може да се започне от това, че човек трябва да забрави за себе си. Просто да пусне тъпото си Его. Това носи една много голяма лекота. Няма никакво значение кой какво мисли за нас, как ни оценява и дори как самите ние се оценяваме. Всичко е ТУК и СЕГА. В този момент. Миналото е изчезнало, бъдещето не е възникнало. Просто трябва да се отпуснем и да не позволяваме на състояния като вина, съжаление или очаквания и надежди да обуславят настоящето ни възприятие. Необичайно е, понеже никога не сме го правили, но едва ли има нещо по-разумно, според мен.

Ей добър си, чаткаш ги нещата. Кефи ме да знам че има някой който ги знае тези неща.  Пази си ума, ти специално си подложени на много по опасни заблуди от обикновения невеж ум. Голяма саможертва, и на фона на депресията в Бг. Мога само да ти пожелая успех. 

Редактирано 3 март 201610 г. от König (преглед на промените)

Какво е мотивацията? Не е ли отказ да се приеме действителността каквато ни се явавя, с нейната агония и безсмисленост. Кой се мотивира ако се пуснеш от егото и всичко което поражда илюзорната жажда на живот? Мотивацията е създаване на образи, практики, визуализации, които целят да заменят отсъстващата действителност с фалшиво копие, на друго фалшиво копие и тн. Мотивацията е пуста мисловна форма основаваща се само на собствената субективна реалност, и на вярата че е реалност изобщо. Ранния будизъм и дзен не залагат на никаква конкретна мотивация, а тъкмо обратното, на разочарованието от пустите представи и обекти, докато махаяна в желанието си да привлече повече последователи и да отговори донякъде на изискванията на съвременния свят, често превръща Учението на Буда в един фантастичен, шарен пазар.

Но Шуная, какво ще правим без нея? Че тя е единственото с което разполагаме. Огледаи се в у ума си, кое ще ти помогне от всичко което имаш вътре? 

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Ранния будизъм и дзен не залагат на никаква конкретна мотивация, а тъкмо обратното, на разочарованието от пустите представи и обекти, докато махаяна

Чакай малко сега. Дзен е Махаяна и няма как да го приравниш с Хинаяна и Тхеравада. Всички Дзен учения се основават на Махаяна сутрите, които говорят за двата вида бодхичита – релативната, която се изразява в стремежа да постигнем Просветление в името на всички други и крайната, която е познаването на пустотата. И се казва, че двете са неразделни. Това първо. И второ, "разочарованието от пустите представи и обекти" по същество е мотивацията в Хинаяна, която се нарича отричане от самсара. И това е втория тип мотивация, според лам–рим, както си чел в Атиша, Гампопа и Дзонгкапа. Не е ли така?

Аз не знам защо понякога толкова се плашите от термини като доброжелателност, любяща доброта или състрадание? Мета (любящата доброта или желанието съществата да са щастливи и да имат причините за щастието) и каруна (желанието съществата да са свободни от страданието и причините за него) присъстват като основни нагласи и в Тхеравада. Просто се интерпретират малко по-различно. Предполагам, че думи като състрадание и любов звучат малко лигаво, неясно и подвеждащо, когато се разбират в общоприетото им значение, което е повлияно от интерпретацията им в религията, която доминира от векове по нашите земи. ОК, но в будизма тези понятия имат твърд различен смислов пълнеж. Просто нямаме адекватни термини на западните езици, с които да ги преведем.

Не ме интересуват теоретичните постановки, изразявам лично мнение, дали това съответства на общоприети и други лични мнения и представи слабо ме интересува. Сектите в дзен са най-различни, както в махаяна и будизма като цяло, някои от тях нямат много общо с Буда Шакямуни, а други имат общо с индийската или местна митология, например в Тибет. Дзен има много общо с Хинаяна и Тхеравада, за това би трябвало да си запознат, за справка практики давани от Тик Нат Хан и други дзен учители от японските школи.

Редактирано 3 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 18 минути, scepsis108 написа:

Чакай малко сега. Дзен е Махаяна и няма как да го приравниш с Хинаяна и Тхеравада. Всички Дзен учения се основават на Махаяна сутрите, които говорят за двата вида бодхичита – релативната, която се изразява в стремежа да постигнем Просветление в името на всички други и крайната, която е познаването на пустотата. И се казва, че двете са неразделни. Това първо. И второ, "разочарованието от пустите представи и обекти" по същество е мотивацията в Хинаяна, която се нарича отричане от самсара. И това е втория тип мотивация, според лам–рим, както си чел в Атиша, Гампопа и Дзонгкапа. Не е ли така?

Аз не знам защо понякога толкова се плашите от термини като доброжелателност, любяща доброта или състрадание? Мета (любящата доброта или желанието съществата да са щастливи и да имат причините за щастието) и каруна (желанието съществата да са свободни от страданието и причините за него) присъстват като основни нагласи и в Тхеравада. Просто се интерпретират малко по-различно. Предполагам, че думи като състрадание и любов звучат малко лигаво, неясно и подвеждащо, когато се разбират в общоприетото им значение, което е повлияно от интерпретацията им в религията, която доминира от векове по нашите земи. ОК, но в будизма тези понятия имат твърд различен смислов пълнеж. Просто нямаме адекватни термини на западните езици, с които да ги преведем.

Браво мерси, все едно си чета мислите. Мерси за потвърждението. 

Дано само си искрен, и то със самия себе си. 

преди 4 минути, König написа:

Браво мерси, все едно си чета мислите. Мерси за потвърждението. 

Дано само си искрен, и то със самия себе си. 

Дано... Това е най-трудно. Трунгпа Ринпоче дава един такъв вариант на тонг–лен, когато пожелаваме: Нека цялото лицемерно отношение и неискренна практика на другите узрее в мен и се разтвори в мен. Нека целия ми искрен стремеж да практикувам Дхарма, колкото и мъничък, и незначителен да е, да узрее в другите... Не помня точните думи, но това е смисъла. Без искреност, цялата практика е безполезна. Честно да си призная, практиката ми е крайно лицемерна и повърхностна. През повечето време съм загрижен за себе си и не ми пука за другите. Не казвам това, за да се правя на интересен. Просто е така. Отчитам го.

преди 2 часа, scepsis108 написа:

Просто, повечето хора нямат постоянство, дисциплина и мотивация, за да изградят основа на практиката си, а после се чудят защо тя не работи.

Не вярвам в това - има също толкова много хора, които полагат постоянство, дисциплина и мотивация, и пак не работи.

преди 26 минути, scepsis108 написа:

Дано... Това е най-трудно. Трунгпа Ринпоче дава един такъв вариант на тонг–лен, когато пожелаваме: Нека цялото лицемерно отношение и неискренна практика на другите узрее в мен и се разтвори в мен. Нека целия ми искрен стремеж да практикувам Дхарма, колкото и мъничък, и незначителен да е, да узрее в другите... Не помня точните думи, но това е смисъла. Без искреност, цялата практика е безполезна. Честно да си призная, практиката ми е крайно лицемерна и повърхностна. През повечето време съм загрижен за себе си и не ми пука за другите. Не казвам това, за да се правя на интересен. Просто е така. Отчитам го.

Честно в същото положение съм. Не искам да се опилитам в самсара но искам да уча, да живея живота който ми е даден обусловен от условията на които съм подложен. Затова съм разбрал че няма как да мечтая за повече от просто разбиране и пожелания за повече осъзнатост. Всичко друго е просто илюзия.

преди 30 минути, sound написа:

Не вярвам в това - има също толкова много хора, които полагат постоянство, дисциплина и мотивация, и пак не работи.

Ти да не мислиш че, да се научиш е лесно. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Какво е мотивацията? Не е ли отказ да се приеме действителността каквато ни се явавя, с нейната агония и безсмисленост. Кой се мотивира ако се пуснеш от егото и всичко което поражда илюзорната жажда на живот? Мотивацията е създаване на образи, практики, визуализации, които целят да заменят отсъстващата действителност с фалшиво копие, на друго фалшиво копие и тн. Мотивацията е пуста мисловна форма основаваща се само на собствената субективна реалност, и на вярата че е реалност изобщо.

Мотивацията е ако преследваш цел,стремиш се към нещо и няма нужда от мотивация/освен за теб/ да приемеш действителността.Агония и безмисленост си създал твой фалшив образ и визуализации/това след като си прегърнал Будизма-твоята карма/.Мотивацията е и воля ама ти нали нямаш его затова е пуста мисловна форма.

Още помня,че имаше его ама след кат стана мадхямик изчезна.И като промениш начина си на мислене не може да елиминираш как да кажа съставни части, като личност,его и илюзорност.А другите хора небудисти и те ли са пусти и така ли мислят? Празно било интересно как с мисъл се влияе на материя.

преди 39 минути, König написа:

Ти да не мислиш че, да се научиш е лесно. 

Добре де - не можеш ли поне да се сдържаш, когато разговарям с други хора ...... всеки път бати неадекватните намеси. Учи там - когато го научиш, ходи да те изпита Далай Лама, че да ти се посмее малко и той.

преди 5 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Още помня,че имаше его ама след кат стана мадхямик изчезна.

хахахаххахахахахахаах пък после казват, че нямало чудеса хахаххахаха