преди 19 часа, capnemo написа:

А замислял ли си се че може би това е тяхното виждане за реалността? И няма ли всеки право да представи (ако ма желание) как той вижда света. ТОва според мен само обогатява нашето виждане за нещата

"и съществува ли изобщо извън неговия ум" - навлизаш в областта на солипсизма и разни идеи стилл "Матрицата"

"камо ли когато е прочетено, вече не е същото, то се е променило" - намесваш ефекта на наблюдателя от квантовата механика. Не скачай там, много е дълбоко

Шунаята не навлиза в областта на солипсизма. Той не твърди, че не съществува нищо извън ума. Той обръща внимание, че огромното мнозинство приемат за дадено, че съществуват неща извън ума, без да осъзнават мястото на зависимо възникващото заедно със съществуването несъществуване.

В наставленията към Качаяна Буда ясно казва:

"Тези които вярват в съществуването, не разбират несъществуването, а тези, които вярват в несъществуването не разбират съществуването. За това Татхагата те учи на средния път."

Цитирам неточно и по памет, но смисъла е този.

 

Разбирането на Шунаята не се отличава много от разбирането на Бор. Идеята е да не се обожествява наблюдателя. Философското разделяне на явленията на квантови и не квантови, по която идея залита дори и Хайзенберг, не се споделя от Бор.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Говориш като пряк свидетел, все едно си израсъл с тях, това е хипнозата на фанатизма, но тя засяга теб, на мен също ми е все тая, защото не мога да направя нищо друго, освен да ти го кажа.

Каква хипноза на фанатизма, когато това е традицията на индийските (забележи – не е измислена от тибетците) учители, които са преподавали Махамудра? Цитираш понякога от песните и инструкциите на Тилопа или Сараха, но пропускаш този факт. Само няколко примера ще дам.

В сборника с Махамудра учения "Нийнгпо Кхордруг" има текст от Сараха, който се нарича "Ранг Джинлаб". В него Сараха пояснява, че Гуру–йога е есенцията на Махамудра. Както си чувал приемствеността е следната: Ваджрадхара, Сараха, Нагарджуна, Шаварипа, Майтрипа и Марпа, който е първия тибетец получил тези учения. В текста Сараха обяснява, че човек трябва да осъзнае просветлените качества на учителя (напр. изучавайки неговата биография и т.н.) и да използва възникналите от това осъзнаване откритост, радост и отдаденост, за да изследва директно природата на ума.

Друг източник, това е текста "Гуру Нопика" (тиб. "Лама друбпе таб") от Тилопа, който се съдържа в "Съкровищницата с инструкции и способи за постигане на духовно съвършенство" (тиб. "Дам наг дзьо") на Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе. В този текст Тилопа казва:

"Покланям се пред Буда Ваджрадхара!

За този, който иска да постигне в този живот състоянието на Буда Ваджрадхара, върховният път е пътя на автентичния учител. Върховният начин да се изрази уважение е да се изрази уважение към учителя. Дълбоката практика е медитацията върху учителя. Дълбоката самая е самаята с учителя. Дълбокото зависимо възникване е висшето зависимо възникване на учителя. Постигането на плода е постигането на учителя. Затова трябва знаем как осъзнато и умело да разчитаме на учителя (като опора на практиката ни – бел. моя)."

Атиша, който също е индийец и ръководел най-големия будистки университет в Индия по онова време (12 в) казва: "Приятели, докато не постигнете Просветление, вие се нуждаете от учител. Затова следвайте истински духовен приятел (санскр. калиян митра, тиб. геве шенйен - от тук съкращението "геше" – бел. моя). Докато не сте осъзнали естественото състояние на ума, вие трябва да продължите да се учите. Затова следвайте неговите инструкции. Всяко постижение е резултат от благословията на учителя, затова винаги помнете неговата доброта."

Дори само биографията на един Наропа да вземеш, то ще прочетеш следното. Наропа бил изключително образован пандит от Викрамашила, който познавал в детайли сутрите, шастрите и тантрите, но отишъл да учи при Тилопа, когато му било показано, че познава само словата, но не и тяхното истинско значение.

Няма смисъл да продължавам, понеже тези неща са пределно ясни.

преди 13 часа, König написа:

 Но както споменах и по рано. зада успее човек да ги разбере е необходимо да има карма с тях. 

Да така е. Затова аз не ги пропагандирам като единствен възможен път. Човек може да няма връзка с тези учения, а с Тхеравада или Дзен напр., макар че и при тях не виждам как може да напредне без учител. Просто пиша за това, с което се занимавам. Не пиша много за Дзен или Тхеравада, понеже нямам приемственост и жива връзка с тези учения, а не защото намирам, че имат по-малка стойност от тибетските. Инак, последните наистина са много обширни и съдържат неща, които не могат да бъдат открити другаде. Ето едно изображение, което дава някаква представа. Левият ствол представлява различните видове Гуру-йога (в случая като самостоятелен път) – външна, вътрешна, тайна и многа тайна. Следващият представя Пътя на метода или Шестте йоги. Следващият – Махамудра като кулминация на 4-те мудри (карма–мудра и т.н.; няма да навлизам в детайли, че много трябва да обяснявам), а последния вдясно представя Дзог чен. Но в основата на всеки от тези пътища е външното и вътрешното Ньондро. Външното са 4-те мисли, които създават отричане, а вътрешното са Вземане на убежище и разиване на бодхичита, придружени с прострации, медитация върху Ваджрасатва, Мандала даряване и Гуру–йога като тяхна кулминация. На практика, човек за първи път може да усети вкуса на Махамудра, когато започне да прави Гуру-йога. Не е задължително, но обикновено така се случва.

 

Редактирано 5 март 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 35 минути, Реджеп Иведик написа:

Философското разделяне на явленията на квантови и не квантови, по която идея залита дори и Хайзенберг, не се споделя от Бор.

Здравей! Ако не си гледал последния филм на Тарантино и имаш три часа ти го препоръчвам, в него интересно са преплетени логиката и случки които по никакъв начин не могат да се контролират от логическо мислене или каквито и да било действия, били те и правилни в контекста на ситуацията. Или ние не сме в не-квантовия свят, а той да си е някъде там другаде и да не ни засяга изобщо. Елемента на непредвидимост в тази реалност (consensus gentium) е навсякъде и във всеки един момент. 

Редактирано 5 март 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 48 минути, Реджеп Иведик написа:

В наставленията към Качаяна Буда ясно казва:

"Тези които вярват в съществуването, не разбират несъществуването, а тези, които вярват в несъществуването не разбират съществуването. За това Татхагата те учи на средния път."

Цитирам неточно и по памет, но смисъла е този.

Бе, не казва точно това. Това го казваш ти. Казва: "Хората в по-голямата си част, Каччаяна, са зависими от привързване, вкопчване и нагласа. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този, който не се придържа или прилепва към възгледа: "Това е моят Аз" и който мисли: "страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което е изчезващо, изчезва" е несмутим човек, свободен от съмнение. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това, Каччаяна, е правилен възглед. "Всичко съществува" – това, Каччаяна, е едната крайност. "Нищо не съществува" – това Каччаяна е другата крайност. Без да навлиза, в която и да е крайност, Татхагата те учи на средния път."

Уккачела сутта: Уккачела — СН 47.14 

(...) «Монахи, это собрание [монахов] видится мне пустым после того, как Сарипутта и Моггаллана достигли окончательной ниббаны. Это собрание не виделось мне [раннее] пустым, и у меня не было беспокойства о том, в какой стороне света пребывают Сарипутта и Моггаллана.

У Арахантов, Полностью Просветлённых [Будд], которые появлялись [в мире] в прошлом, также была такая лучшая пара учеников, какая была и у меня [в лице] Сарипутты и Моггалланы. У Арахантов, Полностью Просветлённых [Будд], которые появятся в будущем, также будет такая лучшая пара учеников, какая была и у меня [в лице] Сарипутты и Моггалланы.

Это удивительно, монахи, в отношении учеников, это поразительно в отношении учеников, что они будут действовать в соответствии с наставлениями Учителя, будут исполнять указания, будут приятны и милы четырём собраниям [последователей Будды], так что они будут уважаться и высоко цениться ими 1. Удивительно, монахи, в отношении Татхагаты, поразительно в отношении Татхагаты, что когда такая пара учеников достигает окончательной ниббаны, то в нём не возникает ни печали, ни стенания.

Разве можно, монахи, заполучить что-то с таким требованием: 

«Пусть рождённое, возникшее, обусловленное, подверженное разрушению – не разрушается!»? 
Нет такой возможности. 

Подобно тому, как самая крупная ветка отломилась бы от большого дерева с сердцевиной, то точно также, монахи, в великой Сангхе монахов с сердцевиной Сарипутта и Моггаллана достигли окончательной ниббаны. 

Разве можно, монахи, заполучить что-то с таким требованием: 

«Пусть рождённое, возникшее, обусловленное, подверженное разрушению – не разрушается!»? 
Нет такой возможности.

Поэтому, монахи, будьте сами себе островом, сами себе прибежищем, не имея иного прибежища; [живите] с Дхаммой в качестве острова, с Дхаммой в качестве прибежища, не имея иного прибежища. 

И как, монахи, монах пребывает, являясь сам себе островом… не имея иного прибежища? 

Вот, монахи, монах пребывает в созерцании тела в теле, будучи старательным, бдительным, осознанным, устранив влечение и недовольство к миру. Он пребывает в созерцании чувств в чувствах… ума в уме… феноменов в феноменах, будучи старательным, бдительным, осознанным, устранив влечение и недовольство к миру.

Те монахи, что есть сейчас или появятся, когда я уйду, которые пребывают, являясь сами себе островом… не имея иного прибежища – именно эти монахи будут для меня наивысшими среди тех, кто занимается практикой».

1 Четырёхчастное собрание последователей Будды – монахи, монахини, миряне, мирянки.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

...

Разбирането на Шунаята не се отличава много от разбирането на Бор. Идеята е да не се обожествява наблюдателя. Философското разделяне на явленията на квантови и не квантови, по която идея залита дори и Хайзенберг, не се споделя от Бор.

Не смесвай принципа на наблюдателя с ефекта на наблюдателя. В момента в който наблюдателя със самото действие на наблюдаване влияе на наблюдаемия обект е трудно да избягаш от "божествената" му роля

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Поэтому, монахи, будьте сами себе островом, сами себе прибежищем, не имея иного прибежища; [живите] с Дхаммой в качестве острова, с Дхаммой в качестве прибежища, не имея иного прибежища. 

Да, разбира се. Въпросът е как се интерпретира това, понеже може да се интерпретира различно от всеки, според неговите собствени наклонности, нагласи, убеждения и личната му кармична ситуация. Особено последната оказва силно влияние върху начина, по който интерпретираме събитията. Затова дай да опитаме да анализираме думите на Буда и да потърсим истинското им значение, доколкото ни е по силите.

Първо, Буда казва, че трябва да вземем убежище в себе си. Какво ще рече това? Терминът "убежище" в контекста на Буда Дхарма конотира защита от страданието и причините за него. Казва ли Буда, че трябва да вземем убежище в нашето Его, в обичайното състояние на дуално възприятие, което е източник на самсаричното страдание? Очевидно не. Буда има предвид, че единственото истинско убежище или това, което традиционно се нарича "абсолютно убежище" е нашата Буда–природа, която присъства във всяко чувстващо същество, но която не познаваме. Следователно, това не означава, че трябва да вземем убежище в нашия егоизъм, смущаващи емоции, погрешни концепции и вредни навици. Нали така? Сега, проблемът е, че макар винаги да сме имали Буда–природа, то не я осъзнаваме. Не от вчера или онзи ден, а от безначално време. Защо е така? Защото, ако ползвам една метафора, то е като да видим лицето си без огледало. Необходимо е огледало, инак никога не бихме могли да научим как изглеждаме. Чисто технически. Това е ролята на Буда, както и на всеки автентичен учител.

Второ, Буда казва, че трябва да вземем убежище в Дхарма. Какво означава това? Дхарма е пътя или учението, което е преподал Буда. Това учение е било предавано от неговите ученици в един жив поток. Дхарма има два аспекта – предаване на словата и предаване на осъзнаването. Нека допуснем, че първото е достатъчно, понеже кармичната ни ситуация в момента е такава, че не можем да установим контакт с учител. Решаваме да се учим от книгите, понеже това е по-добро от нищо. ОК. Но откъде да започнем? Изследваме нещата и установяваме, че в будизма има най-разнообразни традиции и школи. Тибетските не са подходящи, понеже изискват връзка с учител, който да ни даде посвещения, упълномощавания и устни инструкции. Може би, Дзен? В Дзен всичко звучи толкова семпло и просто. Когато спя – спя, когато ям – ям и т.н. Започваме да четем за Дзен и откриваме, че там хората правят Дзадзен в течение на години, отново под ръководството на учител. Изучават разни сутри и решават коани, които учителят им дава. И Дзен се оказва не съвсем за нас, ако става дума за сериозна, ежедневна практика, а не просто за четене на Дзен бисери като "Ако срещнеш Буда – убий Буда!" В този ред на мисли, разговарял съм с хора, които са практикували Дзен в манастир в Япония. Нещата изглеждат твърде различно от популярните представи... И така, какво ни остана? Тхеравада. Ранният будизъм, който е съхранен в сутрите от Пали–канона. Това вече е за нас. Май може и без учител да минем. Просто четем сутрите и изпълняваме инструкциите. Само че оказва се, че тези сутри са изключително много и разнообразни. Инструкциите за практика са не съвсем ясни. Можем ли просто да си изберем една сутра, в която Буда преподава за шамата, която използва за опора броенето на дишането и да практикуваме, според указаното там? Можем да опитаме, но с времето установяваме, че някои неща не се получават според описаното, че възникват проблеми, за които в сутрата не е споменато нищо и т.н. Тогава, отново започваме да търсим информация като четем други източници – Лам рим, Махамудра, Дзен, Нилс Бор и каквото друго ни попадне...

––––––––––––––––––––––––

И докато постоянно зацикляме в тази кармична ситуация, времето отминава. А е просто, всъщност. Съвършено просто. Трябва да започнем от там, където сме. Да анализираме ситуацията, в която сме по един открит начин. Да не търсим извинения като "Родил съм се в БГ и затова не мога да се срещна с учител", "Нямам финансова възможност да пътувам", "Имам семейни и професионални отговорности и ще започна да практикувам сериозно по-натам, когато условията са по-благоприятни" и подобни. Това са глупости на търкалета или казано по друг начин, това са удобни извинения, за да не напуснем зоната на привидния комфорт и сигурност, която сме си създали. Защитеният си периметър от навици, условия, връзки. Но животът си е наш. Изборът си е наш. Буда няма отношение към него. Нито, който и да е друг. Никой друг, освен ние самите не може да избере нещо различно или както казва един приятел – Ако не ти допада това, което получаваш, промени това, което даваш.

––––––––––––––––––––––––

Написах, всички тези неща, не за да критикувам, когото и да е, а за да насърча колебливите, евентуално.

 

Редактирано 5 март 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Всичко което пишеш, има нещо общо, идентично е с будизма, но не е реално, няма как и да бъде реално тук, където го изразяваш. Фантастиките които си въобразяваш, като че например Буда е Тук и Сега са си е твои фантазии, Буда Гаутама е в нирвана, а Буда Майтрея още не дошъл. Оценявам усилията ти, но просто виждаме различни светове. Не казваш някои неща ужким да ме критикуваш, а направо си го правиш обилно и напоително, разбира се не само аз имам тази чест. Ами аз ти го казвам директно: за мен си етерналист, книжен плъх и страхливец, ако беше истински будист, за какъвто се представяш, а не преследваше его цели, нямаше да те с страх да не падне самолетчето

"People who think that things are real
are as stupid as a cow;
people who think things are not real
are even more stupid."

~ Saraha

преди 2 часа, capnemo написа:

Не смесвай принципа на наблюдателя с ефекта на наблюдателя. В момента в който наблюдателя със самото действие на наблюдаване влияе на наблюдаемия обект е трудно да избягаш от "божествената" му роля

Сетих се за една история, която може да бъде приета и като приказка, но има връзка с въпроса, който поставяте.

Веднъж, Господарят на Дхарма (това означава две неща – едното е, че познава съвършено всички учения, които е дал Буда; второто е, че е господар на своето възприятие, понеже думичката "дхарма" означава и явление, проявление, феномен) казал на един от своите ученици: "Да смесиш проявленията и ума, означава това!". Произнасяйки тези думи, той свободно прекарал ръката си през една от колоните, които поддържали покрива на залата в манастира Дагла Гампо. Казва се, че демонстрацията или примера, който дал Гампопа са пример за достигането на най-висшия етап на третата от четирите йоги на Махамудра, която се нарича "един вкус". Това се описва като състояние, в което наблюдателят и наблюдаваното придобиват един вкус. Дуалните концепции като добро и зло, чисто и нечисто, удоволствие и болка, съществуване и несъществуване, приемане и отблъскване, надежда и страх и т.н. се придобиват един вкус и се осъзнават като пусти и нямащи солидна реалност. Като сън. И колкото и впечатляващо и фантастично да изглежда това, то все още не се разглежда като Просветление, понеже все още се запазва един вид наслаждение от  разгръщащия се спектакъл. Но на следващия, последен етап, който се нарича не-медитация, според Махамудра систематиката, дори най-тънката и фина представа за  наблюдател и наблюдаван обект се разтваря в пространството, което е лишено от концептуални представи. В Дзог Чен това се нарича изчерпване на проявленията, а в Махамудра – обединение с присъщото, което означава обединение на ума с присъщата му реалност. И кратката инструкция е следната: По време на еднонасочената медитация (шамата в контекста на Махамудра – 1-та от 4-те йоги на Махамудра) не се вкопчвай. По време на медитацията на прозрението (випасана – 2-та от 4-те йоги) не изпадай в крайности. Не се привързвай към състоянието на един вкус (3-та от 4-те йоги). Немедитацията (4-та от 4-те йоги) разрушава ограниченията на концептуалния ум.

 

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

 нямаше да те с страх да не падне самолетчето

Е, те тва е бисер. Значи не бих казал, че ме е страх, а просто, че не ми се ще да пада, което е съвсем естествено. Понеже ще загинат много хора, а не само аз. Инак, това за книжния плъх, страхливеца и прочие просто демонстрира как проектираш някакви си твои представи и опасения за теб самия върху мен. Това е съвсем очевидно. Но не е особено интересно. Фактически, както обикновено се случва, когато коригирам някакво твое мнение или представа, които не съответстват на преподаваното в никоя будистка традиция, ти започваш да ме нападаш лично. Това е поведенчески модел. Не го ли забелязваш? Надявам се, че не общуваш по този начин и с твоите близки, приятели, колеги.

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

 Фантастиките които си въобразяваш, като че например Буда е Тук и Сега са си е твои фантазии, Буда Гаутама е в нирвана

Имено. Да си в Нирвана не означава ли да си ТУК и СЕГА? Или, според теб, Нирвана е някакъв друг свят? Нещо като подобрена версия на самсара?

Шегувам се. Знам, че не си представяш нещата така. Виж, Шунята, наистина съм добронамерен. Просто, когато пишеш неща като това, че всички, които следвали тибетската традиция били фанатици и подобни, то трябва да отговоря, все пак. Някак шнатаво се получава, понеже ти хем четеш и цитираш Далай Лама, Атиша, Гампопа или Тилопа, хем критикуваш техните традиции. Има ли някаква логика в това, според теб?

Редактирано 5 март 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

И къде са сега Буда и Нагарджуна?

За Нагарджуна не знам, ама Буда се крие за да не го убиете.

преди 16 часа, sound написа:

Че защо? Да - процеса зависи от теб и да, къщата е външен фактор, но нито къщата, нито огъня, знаят за твоята медитация, така че пак ти си този, който определя, да не медитира, докато къщата гори: горящата къща е съвсем невинна в случая и според мен се оправдаваш.

Няма такова нещо като невинна къща или невинен огън. И тъй като аз знам за съществуването им (което е по-важното от тяхното незнание за моята медитация), то или те или аз трябва да отстъпя. В случая аз ще направя това като по-умен. Всъщност ще отстъпя само привидно - в действителност ще ги изчакам да умрат и ще продължа с медитацията си. Аз винаги печеля.

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Ако срещнеш Буда, убий го! - дзен фраза

"...Ако срещнеш баща си, убий го"

Линдзи Исюан.

Линдзи е ненадминат. Става въпрос за натрупаните "знания" и за съветите получени от уважавани от съветвания хора. Че не бива да се екстраполират и да се изживяват като крайна истина.

И самия Буда е казал - "Не вярвай на никого, включително и на мен."

преди 1 час, König написа:

"People who think that things are real
are as stupid as a cow;
people who think things are not real
are even more stupid."

~ Saraha

Много е важно това да се разбира, понеже инак се изпада в крайностите на етернализма и нихилизма. Тук сякаш употребяваме тези думи с някакво негативно значение. Наричаме се нихилисти или етерналисти, за да посочим, че другия има погрешен възглед, а нашия е правилен и съответстващ на този на Буда. Малко детска работа се получава.

Ще кажа как разбирам думите на Сараха (не знам що си мисля, че бяха на Тилопа – май така пишеше в "Скъпоценият орнамент" на Гампопа, но може и да са на Сараха, без значение). Това е много кратка формулировка на двете истини – релативната и крайната. Когато човек приеме, че всичко е солидно и присъщо съществуващо, той изпада в крайността на етернализма. Тогава, всичко, което се случва е абсолютно реално. Примерно, раждането, болестта, старостта, смъртта, печалбата, загубата и прочие. Когато, обаче, приеме, че всичко е просто илюзорно до степен да не съществува изобщо, то не се съобразява с причина и ефект, т.е. с карма. Това е, както казва Сараха, дори още по-глупаво, понеже така постъпва една крава или друго добиче. С други думи, формулирано по-прецизно, то крайната природа на явленията (пустотата) е неделима от тяхното зависимо възникване.

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

И самия Буда е казал - "Не вярвай на никого, включително и на мен."

Довърши цитата, де Реджи. Казал е – "Не вярвай дори на мен, а провери думите ми". Не е казал, че не бива да му се вярва, разбира се. Просто не е искал да има за ученици хора, които не могат да мислят сами, да бъдат критични и да го обожествяват.

преди 2 часа, capnemo написа:

Не смесвай принципа на наблюдателя с ефекта на наблюдателя. В момента в който наблюдателя със самото действие на наблюдаване влияе на наблюдаемия обект е трудно да избягаш от "божествената" му роля

Нямах предвид това.

Идеята ми е, че наблюдателя влияе чрез собственото си обожествяване, което е неизбежно. В класическата физика например нямаме квантови ефекти, защото обожествяването на наблюдателя е пълно. Писах го мисля и в темата за християнството, исляма и будизма.

Има магия в константата на Планк. От един момент нататък се оказва, че наблюдателя вече не се изживява чак толкова силно като господ и позволява на квантовите явления да загатнат за истината, че без наблюдател не знаем какво е, тъй като ни е в природата да се обожествяваме и нищо не може да се направи по въпроса.

Това, което виждаме са феномените, такива, каквито ни се явяват на нас. Ако кажем, че това е истината, се обожествяваме, ако кажем, че това не е истината, хвърляме излишно кал отгоре си.

Тегаво е да се живее, като си мисли човек, че истината и лъжата не възникват зависимо. На мен ми беше тегаво поне, докато не осъзнах зависимия произход.

преди 1 час, König написа:

"People who think that things are real
are as stupid as a cow;
people who think things are not real
are even more stupid."

~ Saraha

Анджък.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

били те и правилни в контекста на ситуацията

Правилни или неправилни могат да бъдат само в контекста на ситуацията, или в някакъв друг абстрактен контекст.

Живота ще да е способността да се обуславят контексти и да се изживяват. Нито да си вярва човек, нито да не си вярва.

Не знам за вас, ама все повече имам чувството че, всички говорим за едно и също нещо. Просто както казва Реджеп, всичко зависи от самия наблюдател, и позицията от която гледа, но всички гледаме един и същ процес. И мнението на всеки е, отражение на част от истината. Но има и трябва да се придържаме към общи норми и наставления ако не искаме да се изгубим само в едното. Така че средния път е единственото правилно, затова е и предадено от самия Буда. 

Да, разбира се. Всички или повечето от пишещите тук сме чели Капра, Толбот, Матио Рикар и други, които установяват паралел между Буда Дхарма и квантовата физика. Ясно е, че в квантовия свят частиците се проявяват като вълни и обратно: когато разглеждаме вълновите качества, то качествата на частиците не се възприемат, а когато изследваме феномена като частица, то не го възприемаме вълновите му функции. Макар едновремено да имаме частица и вълна, то те се изключват взаимно, когато ги наблюдаваме и това се нарича "комплементарност". Не съм физик и пиша наизуст по спомени от това, което ми е обяснявал Рене Штарцибхер, който е будист и работеше в HERA (DESY) – ускорител на частици в Хамбург, а в момента работи за ЦЕРН.

Говорихме си няколко пъти... Доколкото помня, той казваше, че класическата физика постулира реалност, която е извънличностна и може да бъде възприемана еднакво от всеки наблюдател навсякъде и по всяко време. Наблюдателят не се "обожествява", както твърди Реджи, а напротив – той няма никакво значение, понеже обекта и наблюдателя са разделени и реалността е една и съща без значение дали някой я наблюдава или не. Сетивновъзприемаемата реалност, т.е. обичайния начин на възприятие, който имаме е точно този: една ябълка или чаша чай не изчезва, когато си затворим очите. Но когато иде реч за обекти, които са 100 и повече пъти по-малки, т.е. съществуването на които може да се установи само с апаратура, то всяко наблюдение им влияе и ги променя, понеже за измерването им е нужен наблюдател, който да установи връзка между прибора и обекта. Когато няма наблюдател, то не знаем нищо относно реалността. Всички тези открития за квантовата реалност лесно се екстраполират и за реалността, която възприемаме, но не съм забелязал много от нас да могат да преминават през стени.

преди 9 минути, scepsis108 написа:

но не съм забелязал много от нас да могат да преминават през стени.

И учителя Банкей не бил виждал някой да може да рисува от разстояние, но не хукнал да гледа чудото на чудесата, а невъзмутимо казал:

"И аз мога да правя чудеса. Когато ми се яде ям. Когато ми се пие пия. Когато ми се спи спя."

преди 5 минути, König написа:

Не знам за вас, ама все повече имам чувството че, всички говорим за едно и също нещо. Просто както казва Реджеп, всичко зависи от самия наблюдател, и позицията от която гледа, но всички гледаме един и същ процес.

Всички сме в самсара. Буда е извън самсара. Всички гледаме своите си филми, които не са кой знае колко различни, понеже не само имаме карма да сме човешки същества, а имаме и карма да се срещнем виртуално в този форум. Значи, правете му сметка какво ще е когато се срещнем някога, когато имаме някаква реализация. Нека пофантазирам, за да разведря обстановката и да се отпуснем малко. Примерно, Кьониг ще е някакъв чуднват йогин, махасидха като Другпа Кюнгле, който не е цепил басма никому. Реджи ще е някакъв непостижим логик и пандит, втори Буда като Нагарджуна. Шунята ще е мирянин–практик, който е здраво стъпил на земята, но е постигнал автентично осъзнаване като Марпа, да речем. Аз ще съм... Не знам. Нямам идея. Но знам, че Рамус ще си е Рамус. Хора, забавлявайте се, щото самсара е просто цирк и да го приемаме лично не е смислено.

преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

И учителя Банкей не бил виждал някой да може да рисува от разстояние, но не хукнал да гледа чудото на чудесата, а невъзмутимо казал:

"И аз мога да правя чудеса. Когато ми се яде ям. Когато ми се пие пия. Когато ми се спи спя."

Знам... Но незначителната подробност е, че Банкей е можел да прави тези неща, можел е да прави всякакви чудеса и затова не е гледал на тях като на чудеса. А ти не можеш. И аз не мога. Има почти същия цитат от Марпа, когато го питат защо спи с жени и пие алкохол. Колкото твоето осъзнаване има общо с това на Банкей, толкова и моето има с това на Марпа.

преди 12 минути, scepsis108 написа:

Знам... Но незначителната подробност е, че Банкей е можел да прави тези неща, можел е да прави всякакви чудеса и затова не е гледал на тях като на чудеса. А ти не можеш. И аз не мога. Има почти същия цитат от Марпа, когато го питат защо спи с жени и пие алкохол. Колкото твоето осъзнаване има общо с това на Банкей, толкова и моето има с това на Марпа.

Дрън дрън ярина.

Нищо лично

преди 25 минути, scepsis108 написа:

Всички сме в самсара. Буда е извън самсара. Всички гледаме своите си филми, които не са кой знае колко различни, понеже не само имаме карма да сме човешки същества, а имаме и карма да се срещнем виртуално в този форум. Значи, правете му сметка какво ще е когато се срещнем някога, когато имаме някаква реализация. Нека пофантазирам, за да разведря обстановката и да се отпуснем малко. Примерно, Кьониг ще е някакъв чуднват йогин, махасидха като Другпа Кюнгле, който не е цепил басма никому. Реджи ще е някакъв непостижим логик и пандит, втори Буда като Нагарджуна. Шунята ще е мирянин–практик, който е здраво стъпил на земята, но е постигнал автентично осъзнаване като Марпа, да речем. Аз ще съм... Не знам. Нямам идея. Но знам, че Рамус ще си е Рамус. Хора, забавлявайте се, щото самсара е просто цирк и да го приемаме лично не е смислено.

Хаха, това ми хареса. Аз мисля че, всичко за което се говори в Дхарма е видимо с просто око в живота. Каквото и да си говорим, дори сред най обикновените хора това са правилата които определят ежедневието. Добрите взаимоотношения, честността, добрината, са които крепят този свят да не рухне, (все още). Може човек по естествен начин много полезно да се поучи от живота и помъдрей. Ще дам пример, моя дядо лека му пръс почина на 94 г. но той беше може би най мъдрия човек който съм познавал. Беше отруден и преминал през много трудности. Но умът му беше в перфектно състояние, винаги супер адекватен, и много проницателен и мъдър. За всичко можеше да предвиди, почети като ясновидец говореше, за всеки най точното. Аз доста му се чудех, как и защо така се е получило? Как този човек без да е чел или чувал за състояниия на ума е успял да съхрани това. Отговора е много лесен, ми той цял живеят бил честен, работлив, уеажителен и много справедлив, съхраняванявал и култивирал добродетели. Живота го беше научил на всичко което му е необходимо. И другото интересно беше че, на края на дните си, просто приветстваше смъртта. Никакъв страх, никакво колебание, беше я приел като нещо напълно нормално. Сподели ми че, е уморен от живота вече, че не вижда нищо което да го задържи тук, като нещо толкова естествено. Признавам си, това ме порази много,  заприлича ми точно на резултат на човек след дълга цял живот практика. Така че ние които сме чували за Дхарма, сме големи касметлии, имаме шанс да се получим от опит, нещо което можем да си спестим да научим чрез болезнени невежи дейности.

Редактирано 5 март 201610 г. от König (преглед на промените)

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

Дрън дрън ярина.

Нищо лично

Нищо лично, разбира се. Но какъв му е смисъла да плямпаш за квантовата реалност, да цититираш Дзен-учители, Нагарджуна и прочие, когато не можеш да минеш през стената? Всеки Буда би могъл, а на теб не ти се отдава. Но твърдиш, че си просветлен. Що бе, пиле шарено?

Що не ?

преди 15 минути, Реджеп Иведик написа:

Що не ?

Сещай се... И двамата не можем да пишем за някои неща, открито.

Не се сещам. Пак в некой филм си се фкарал